РЕШЕНИЕ

№ 128

гр. Бургас, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова Членове: Веселка Г., Узунова Даниела, Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20232000500227 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното: Със съдебно решение № 522 от 13.04.2023г. по в.гр.д.№ 574/2023г. по описа на БОС съдът е отменил извършеното разпределение на парична сума по протокол № 2 от 12.01.2023 год. по изпълнително дело № 20218040400226 по описа на ЧСИ Делян Николов, получена от публичната продажба на моторен влекач „Амбрус“, ИМО №7514658, тип на кораба-влекач, собственост на длъжника „Сийстар урусларарасъ наклият тиджарет лимитед ширкети“ЕООД, В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:

• в частта, с която по т.8.1А от разпределението на „Корабостроителница Бургас“ ЕООД с привилегията по чл.54, б.“б“ от КТК е разпределена главница в размер на 75060, 84 лв. и лихви в размер на 5687, 49 лв.;

• в частта, с която по т.8.1Б от разпределението „Корабостроителница Бургас“ ЕООД е посочено като взискател по делото въз основа на обезпечителна заповед № 21/30.06.2021 год. и с привилегия по чл.54, б.“б“ от КТК е разпределена главница от 35 747, 1 лв. и лихви в размер на 1285, 72 лв.;

• в частта, с която по т.8.2А от разпределението на „Александра 2005“ ЕООД с привилегия по чл.54, б.“б“ от КТК е разпределена главница от 17 345, 28 лв. и лихви в размер на 2002, 23 лв., - в частта, с която по т.8.2Б от разпределението на „Бургаски корабостроителници“ ЕООД с привилегия по чл.54, б.“б“ от КТК е разпределена главница от 35747, 1 лв. и лихви в размер на 1285, 72 лв.;

• в частта, с която по точка 8.3 от разпределението „Бургаски корабостроителници“ ЕООД е посочено като присъединен взискател по делото въз основа на обезпечителна заповед №50/31.08.2021 год. на РС Бургас;

• съответно - в частите, от т.11.2 до т.12.2; - изцяло по т.12.3. С решението си съдът е извършил РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА СУМАТА ПОДЛЕЖАЩА НА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ от 406 001 лв., както следва:

Определил е таксата на ЧСИ по т. 26 от ТТРЗЧСИ съответстваща на събраната сума в размер на 9801, 33 лв., която сума подлежи на изплащане първа по ред.

Определил е разноски по изпълнението, ползващи се с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД дължими в полза на ЧСИ по ТТРЗЧСИ по т.4 и т.13 в размер на общо 84 лв. /т.11.1- неоспорени/.

Определил е разноски, дължими с привилегията по чл.54, б.“а“ и „б“ от КТК в полза на първоначалния взискател „Корабостроителница Бургас“ЕООД в размер на общо 21 252, 41 лв. /описани по т.8.1А и неоспорени/.

Определил е общия размер на вземанията на първоначалния взискател описани в т.8.1А, без привилегии в размер на 196 811, 51 лв.

Определил е общия размер на вземанията на присъединения взискател описани в т.8.2А без привилегии в размер на 580 754, 71 лв.

Определил е общата сума за разпределяне след приспадане на привилегированите вземания в размер на 374 863, 26 лв.

Определил е общото вземане на хирографарните кредитори в размер на 777 566, 22 лв.

Определил е коефициент за определяне на съразмерно плащане- 0, 48209818.

Определил е вземането на „Корабостроителница Бургас“ ЕООД – 196 811, 51 лв. по 0, 48209818 равно на 94 882, 47 лв. – т.е сумата за изплащане в полза на „Корабостроителница Бургас“ ЕООД на осн. чл.137 от ЗЗД в размер на 94 882, 47 лв.

Определил е вземането на „Александра 2005“ ЕООД - 580 754, 71 лв. по 0, 48209818 равно на 279 980, 78 лв.- т.е. припадаща се съразмерна сума на „Александра 2005“ ЕООД на осн. чл.137 от ЗЗД, в размер на 279 980, 79 лв.

Определил е на осн. чл.495 от ГПК съразмерните части за изплащане от купувача-взискател „Александра 2005“ ЕООД както следва:

• дължимата сума в полза на ЧСИ Делян Н. - общо 9885, 33 лв./.12.1/; - дължимата сума в полза на „Корабостроителница Бургас“ ЕООД - общо 116 134, 88 лв./т.12.2/.

Със съдебното решение БОС е оставил БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадените жалби от „Корабостроителница Бургас“ ЕООД, ЕИК 202749915, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.“Победа“, ул.“Комлушка низина“ №1 и от „Александра 2005“ ЕООД, ЕИК 102932082 със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Г.С.Раковски“ №18, срещу разпределение на парична сума по протокол №2 от 12.01.2023 год. по изпълнително дело №20218040400226 по описа на ЧСИ Делян Н., получена от публичната продажба на моторен влекач „Амбрус“, ИМО №7514658, тип на корабавлекач, собственост на длъжника „Сийстар урусларарасъ наклият тиджарет лимитед ширкети“ ЕООД в останалите им части.

Недоволни от така постановеното съдебно решение са останали взискателите „Бургаски корабостроителници“ ЕООД, “Корабостроителница Бургас“ ЕООД и „Александра 2005“ ЕООД, които са го обжалвали с частни жалби в законоустановения срок.

Жалбите са депозирани от активно легитимирани лица, в срока по чл.275 ГПК, вр. с чл.463, ал.2 ГПК и чл.275 ГПК, против съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и са допустими.

Преписи от постъпилите частни жалби са връчени редовно на насрещните страни. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „Александра 2005“ ЕООД по жалбите на „Бургаски корабостроителници“ ЕООД и “Корабостроителница Бургас“ ЕООД, в който е изразено становище за неоснователността им.

Преписи от постъпилата частна жалба на „Александра 2005“ ЕООД са връчени редовно на насрещните страни. В законоустановения срок са постъпили писмени отговори от „Бургаски корабостроителници“ ЕООД, “Корабостроителница Бургас“ ЕООД, в които е изразено становище за неоснователността на частната жалба по съществото на заявените оплаквания.

По основателността на жалбите и съществото на спора БАС намери следното:

С частната жалба първоначалният взискател „Корабостроителница Бургас“ ЕООД е оспорил решението на БОС като неправилно и незаконосъобразно в частта му, с която съдът е приел, че привилегията на дружеството по чл.54 б.“Б“ КТК е прекратена поради изтекъл едногодишен срок по чл.61 ал.2 КТК. В тази връзка се сочи, че съдът неправилно е приел, че срокът започва да тече от момента на изискуемостта на вземанията и това му становище е в противоречие с установената съдебна практика на БАпС и БОС, съгласно която началото на този срок е от момента, в който кредиторът е получил защитата си с влязло в сила съдебно решение. В случая първоначалният взискател е предприел стъпки за принудително изпълнение незабавно след влизане в сила на съдебното решение по т.д.№ 376/2020г. по описа на БОС, поради което твърди, че едногодишният срок не е изтекъл. На следващо място се прави оплакване, че БОС неоснователно е отказал да признае валидността на допуснатите обезпечителни мерки запор или възбрана под предлог, че не са вписани в регистъра на корабите на Белиз. Присъединеният взискател „Александра 2005“ ЕООД не е ангажирал доказателства, че допуснатите от българския съд обезпечителни мерки са подлежали на вписване в регистъра на корабите на Белиз, а наред с това са били приети обясненията на ЧСИ, че м/вл „Амбрус“ е заличен от регистрите на корабите в Белиз поради неплащане на данъци и бездействие на собственика му.Твърди се, че „Корабостроителница Бургас“ ЕООД след постановяване на съдебното решение по обжалването на предходното разпределение е предприела действия пред регистратора на Белиз на 21.11.2022г., като същия ден искането за налагане на обезпечението е било прието и след това с молба вх. № 44134 от 24.11.2022г. по изп.дело № 226/2021г. по описа на ЧСИ Делян Н. взискателят е поискал присъединяване като обезпечен кредитор. Въпреки предприетите действия, корабът е бил служебно заличен от регистъра на Белиз на 07.12.2022г., но не поради публичната му продан. Твърди, че в изпълнение на указанията на съда, дадени в мотивите на решението, с което е отменено предходното разпределение дружеството-жалбоподател е предприело действия по представяне на обезпечителна заповед по изпълнителното дело и вписването и в корабния регистър на Белиз, както и е представило на ЧСИ фактурите, отнасящи се до част от присъдените вземания с решението по т.д.№ 376/2020г. по описа на БОС, за които ЧСИ е признал привилегията на дружеството за вземанията, описани в т.11.3 на обща стойност 75 060.84 лева главница и лихви в размер на 5 687.96 лева. Като неправилно е оспорено становището на БОС, че вземанията по това съдебно решение са само за ремонта на кораба, тъй като от представените проформа фактури се установява, че вземанията за пристанищни услуги са отделени от вземанията за ремонта и те правилно са били признати от ЧСИ Делян Н. с привилегия по чл.54 б.“б“ КТК при второто разпределение. Прави се довод, че при условията на евентуалност и на самостоятелно основание вземанията на дружеството-жалбоподател по съдебното решение по т.д. № 376/2020г.по описа на БОС са привилегировани на основание чл.136 ал.1 т.4 вр.с чл.91 ал.5 ЗЗД. Вземанията на „Корабостроителница Бургас“ ЕООД произтичат от договор за извършен и незаплатен изцяло ремонт на м/вл „Амбрус“, длъжникът е осъден да заплати дължимата и незаплатена част от ремонта, а поради неплащане кредиторът е упражнил правото си на задържане на вещта, като последното е обективирано в обезпечителна заповед за арест на кораба от 31.08.2020г., наложен със заповед на директора на дирекция „Морска администрация“-Бургас на 02.09.2020г. Моли за отмяна на решението на БОС и връщане на делото на ЧСИ Делян Н. за извършване на ново разпределение.

С частната жалба „Бургаски корабостроителници“ ЕООД е оспорила решението на БОС в частта му, с която съдът е отказал да признае валидността на допуснатите обезпечителни мерки запор или възбрана поради това, че не са вписани в регистъра на корабите на Белиз. В съдебното решение не е посочена правната норма /по закона на Белиз/, по силата на която допуснатите обезпечителни мерки подлежат на вписване в регистъра на корабите в Белиз. Изтъква се, че след отмяната на предходното разпределение от съда, „Корабостроителница Бургас“ ЕООД е предприела действия пред регистратора на Белиз на 21.11.2022г. и искането за вписване на обезпечението е било прието от регистратора –представител на Белиз. След заличаването на кораба от регистъра на Белиз, той е останал без националност, поради което и изискването за вписване е неизпълнимо. Моли за отмяна на решението на БОС и връщане на делото на ЧСИ Делян Н. за изготвяне на ново разпределение.

С частната жалба „Александра 2005“ ЕООД е оспорило решението на БОС в частта му, с която съдът е приел, че привилегията по чл.54 КТК за вземанията на присъединения взискател е прекратена поради изтичане на едногодишния срок по чл.61 ал.2 КТК, както и че въпросът с привилегията по чл.54 КТК за агентийските такси е преклудиран с предходното произнасяне на съда. Излагат се правни доводи в подкрепа на становището, че решенията, постановени по реда на чл.463 ГПК не се ползват със сила на присъдено нещо, а при обжалването на разпределение съдът дължи произнасяне по всички оплаквания по процесуалните въпроси - за начина, по който следва да се разпределят сумите, но не и по въпроси, касаещи материалното правоотношение между страните. Жалбоподателят счита, че срокът по чл.61 ал.2 КТК е давностен, като започва да тече от момента на установяване на вземането с влязло в сила съдебно решение, прекъсва се с насочване на изпълнението и поради това към момента не е изтекъл. Посочва, че съдът не е взел предвид и обстоятелството, че вземането от 58 050 лева по изпълнителен лист №105/11.01.2022г. по ч.гр.д. № 5717/2021г. на РС-Сливен за обезпечаване на агентийски такси по договор за агентиране от 01.09.2018г., присъединено за събиране в хода на висящото изпълнително производство е по заповед за изпълнение, влязла в сила в рамките на едногодишния срок по чл.61 ал.2 КТК. Моли въззивният съд да отмени решението на БОС и да разреши спора по същество, като извърши ново разпределение с признаване на правото на предпочтително удовлетворение на вземанията на дружеството- жалбоподател по чл.54 КТК, а остатъкът да бъде разпределен между другите вземания по съразмерност.

С частните жалби е повдигнат спор по няколко правни въпроса, по някои от които е налице и противоречива съдебна практика.

По въпроса дали решението на съда по чл.463 ГПК се ползва със сила на присъдено нещо съгласно чл.298 ГПК в съдебната практика е възприето безпротиворечиво становище, че то няма сила на присъдено нещо, тъй като в производството по обжалване на разпределение съдът се произнася по неговата законосъобразност, а не по спор за съществуването на материални права. В този смисъл са Определение № 92 от 5.03.2019 г., постановено по гр. д. № 583/2019 г., IV г. о., ГК на ВКС; Определение № 38 от 28.01.2019 г., постановено по гр. д. № 4872/2018 г., III г. о., ГК на ВКС; Определение № 211 от 2.05.2018 г., постановено по т. д. № 312/2018 г., I т. о., ТК на ВКС и др. Със съдебното решение по чл.463 ГПК се разрешава повдигнат от страните в изпълнителното дело спор относно подлежащите на разпределение суми; видът и размерът на вземанията, които следва да бъдат удовлетворени; има ли вземания, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение; каква е поредността на удовлетворяване на привилегированите вземания и др. Съгласно чл.297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, за всички съдилища, учреждения и общини на Република България. Съдебният изпълнител е задължен да зачете съдебното решение по чл.463 ГПК, с което съдът се е произнесъл по законосъобразността на извършеното разпределение, като съобрази последващите си процесуални действия със съдебното решение и дадените в него указания. /вж.Решение № 104 от 08.08.2019 г., постановено по гр.д. № 2844/2018 г., III г. о., ГК и Решение № 50251 от 1.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3114/2022 г., IV г. о., ГК др./.

Настоящият съдебен състав споделя гореизложените становища, обективирани в практиката на ВКС. Отнесени към хипотезата на отмяна от съда на извършено разпределение и връщане на делото на съдебния изпълнител за извършване на ново разпределение, те обосновават извод, че съдебният изпълнител има задължение да изпълни указанията на съда, дадени в решението му по чл.463 ГПК и да извърши без отлагане новото разпределение в съответствие с тях. При извършване на повторното разпределение съдебният изпълнител следва да съобрази новонастъпилите обстоятелства, свързани с евентуално настъпили промени в размерите на вземанията на взискателите в периода на обжалването /като например- увеличаване на размера на законната лихва, удовлетворяване на вземания на взискатели и др./. Присъединяване на нови взискатели е недопустимо, по арг.на чл.456 ал.1 ГПК. Страните по изпълнителното дело разполагат с процесуална възможност да обжалват новото разпределение, като в ГПК не е предвидена преклузия на процесуалната им възможност при новото обжалване да навеждат оплаквания, които не са заявили при обжалването на предходното разпределение или такива, които вече са били заявени при предходното обжалване.

По отношение на установяването на вида и размера на вземанията на взискателите /в това число и привилегированите вземания по чл.54 б.“б“ КТК/ настоящият съдебен състав намира, че то може да се осъществи от съдебния изпълнител и съда само въз основа на диспозитива на съдебното решение и изпълнителния лист, в който са индивидуализирани вземанията на кредитора. При затруднения за индивидуализацията на вземанията съобразно описанието им в изпълнителния лист, може да бъдат ползвани мотивите на съдебното решение, по което той е издаден, но не и други документи, които според взискателя установяват вида и размера на вземанията му.

По тълкуването и приложението на разпоредбата на чл.61 ал.2 КТК въззивният съд споделя становището, обективирано в съдебната практика на БОС и БАпС, че тъй като в правната норма не се съдържа указание относно момента, от който започва да тече посоченият едногодишен срок, а привилегията има смисъл в рамките на изпълнителния процес, то за начало на този срок следва да се приеме моментът, в който кредиторът е получил защита с влязло в сила съдебно решение. От този момент кредиторът разполага със законово гарантирана възможност да удовлетвори вземанията си, включително и чрез участие в разпределение на получени суми от продажба на кораб, товари, обезщетения и др., изброени изчерпателно в чл.55 КТК.

Нормата на чл.61 ал.2 КТК регламентира, че привилегията се прекратява след изтичането на едногодишен срок за вземанията, посочени в чл.54 и чл.56, а привилегиите за вземанията по чл.54, буква „д“ и чл.56 буква „в“ се прекратяват след изтичането на шестмесечен срок. Настоящият съдебен състав споделя становището, че посочените в разпоредбата на чл.61 ал.2 КТК срокове са преклузивни, а не давностни. Според правната доктрина и безпротиворечивата съдебната практика преклузивният срок е вид срок с погасително действие, с начален момент възникването на субективното право, а не пораждането на правото на иск. Преклузивният срок може да бъде установен с нормативен акт, но също така и с административен акт или договор между гражданскоправни субекти, той тече по отношение на всички субекти, не спира и не се прекъсва и по правило не предпоставя нарушаване на субективни права. С изтичането на преклузивния срок се прекратява предоставеното субективно право, докато с изтичането на давностния срок се погасява правото да се търси защита на накърненото материално право.

В глава III на КТК „Вещни права и привилегии“ са изчерпателно уредени прехвърлянето и ипотекирането на кораби и привилегированите вземания на кредитори, които законодателят е посочил, че се предпочитат пред всяка друга обща или особена привилегия върху движими вещи, установени в други закони. В КТК, глава XVI „Морски протести, рекламации, погасителна давност“, раздел III озаглавен „Погасителна давност“ са уредени видовете давностни срокове, спирането на давността и последиците от спирането на давността. В чл.357 КТК е посочено, че правото на иск се погасява с двегодишна давност, с едногодишна давност и с шестмесечна давност за изчерпателно изброени искове за различни видове вземания на кредитори, а чл.358 КТК изрично препраща към разпоредбите на общото гражданско законодателство по отношение прекъсване, спиране и възобновяване на давността, с някои изрично посочени изключения. В случай, че срокът по чл.61 ал.2 КТК е бил предвиден от законодателя като давностен, то той би следвало да бъде включен в раздела „Погасителна давност“, което не е сторено, включително и чрез препращаща разпоредба. Освен това, в нормата на чл.61 ал.2 КТК законодателят изрично е посочил, че привилегиите се прекратяват, а тъй като погасителната давност е предмет на подробна уредба в чл.357 и сл.КТК, очевидно не се касае за непрецизност на ползваното понятие „прекратява“, вместо „погасява“, а точно обратното- законодателят е изразил ясно и недвусмислено волята си относно преклузивния характер на посочените в чл.61 ал.2 КТК срокове.

Със съдебно решение № 548 от 07.06.2022г., постановено по в.гр.д. № 683/2022г. по описа на БОС съдът е отменил извършеното по изп.дело № 226/2021г. по описа на ЧСИ Делян Н. разпределение на протокол № 13270 от 31.03.2022г. по жалбата на „Александра 2005“ ЕООД и е върнал изпълнителното дело на ЧСИ Делян Н. за извършване на ново разпределение при спазване на указанията, изложени в мотивите на решението. Със същото съдебно решение е оставена без уважение жалбата на Корабостроителница Бургас“ ЕООД и е оставена без разглеждане жалбата на „Бургаски корабостроителници“ ЕООД. Със съдебно решение № 155 от 26.09.2022г., постановено по гр.д. № 323/2022г. по описа на БАпС съдът е оставил без уважение жалбите срещу решението на БОС по в.гр.д. № 683/2022г. С произнасянето на БАпС решението на БОС е влязло в сила и изпълнителното дело е върнато на ЧСИ Делян Н. за извършване на ново разпределение. Видно от изложените в съдебното решение на БОС мотиви, съдът е приел за основателно само оплакването на „Александра 2005“ ЕООД за това, че дисбуртсментските такси в размер на 8 868.50 евро се явяват привилегировани по смисъла на чл.54 б.“б“ КТК и се ползват с право на предпочтително удовлетворение, което не е било съобразено от ЧСИ Делян Н.. След връщането на изпълнителното дело на ЧСИ Делян Н., той е извършил ново разпределение с протокол №2 от 12.01.2023г., като е изпълнил указанията на съда относно признаване на привилегията по чл.54 б.“б“ КТК относно вземането на „Александра 2005“ ЕООД за дисбуртсменски такси. С новото разпределение ЧСИ Делян Н. е приел, че с привилегия по чл.54 б.“б“ от КТК се ползва и част от вземанията на първоначалния взискател „Корабостроителница Бургас“ ЕООД по изпълнителния лист от 24.03.2021 год., издаден по т.д. № 376/2020 год. по описа на Бургаския окръжен съд за сумата от 93 539, 86 евро главница, 7088, 27 евро – лихви до 29.09.2020 год. За да установи наличието на привилегии по чл.54 б.“б“ от КТК първоначалният взискател е представил на съдебния изпълнител проформа фактури, в които според твърденията му се установяват видовете вземания спрямо длъжника, част от които следва да се ползват с право на предпочтително удовлетворение съобразно чл.54 б.“б“КТК.ЧСИ Делян Н. е признал на първоначалния взискател правото на предпочтително удовлетворение за вземания в общ размер от 75 060.84 лева главница и за лихви в размер на 5 687.96 лева въз основа на представените проформа фактури, които е вписал в разпределението като основание за разпределяне на тези вземания с привилегия по чл.54 б.“б“ КТК.

Както с жалбата си пред първата инстанция, така и с жалбата срещу решението на БОС, първоначалният взискател „Корабостроителница Бургас“ ЕООД е заявил становище, че следва да му се признае право на предпочтително удовлетворение на основание чл.54 б.“б“ от КТК за всички вземания по изпълнителния лист или при условията на евентуалност - по чл.136 т.4 вр.с чл.91 ЗЗД. Присъединеният взискател „Александра 2005“ ЕООД както с жалбата си пред първата инстанция, така и с жалбата срещу решението на БОС е поддържал становище, че всички вземания на първоначалния взискател са хирографарни и неправилно му е било признато право на предпочтително удовлетворение на част от тях съобразно чл.54 б.“б“ КТК. По този спорен между взискателите въпрос, БОС се е произнесъл с решението си, като е формирал извод, че вземанията на първоначалния взискател по изпълнителния лист от 24.03.2021г. издаден по т.д. № 376/2020г. по описа на БОС в размер на 75 060.84 лева главница и за лихви в размер на 5 687.96 лева, не се ползват с право на предпочтително удовлетворение по чл.54 б.“б“ КТК и респективно - по чл.136 т.4 ЗЗД вр.с чл.91 ал.5 ЗЗД, а са хирографарни.

БАпС споделя извода на БОС, че горепосочените вземания на „Корабостроителница Бургас“ ЕООД са хирографарни, като намира за правилно и законосъобразно становището, че при определяне вида и размера на конкретните вземания на първоначалния взискател по изпълнителното дело, съдебният изпълнител не се е ръководил от съдържанието на изпълнителния лист, в резултат на което незаконосъобразно е признал право на предпочтително удовлетворение на „Корабостроителница Бургас“ ЕООД по чл.54 б.“б“ КТК за част от вземанията по изпълнителния лист от 24.03.2021г. издаден въз основа на влязлото в сила решение по т.д. №376/2020г.по описа на БОС.

След отмяната на предходното разпределение и връщането на изпълнителното дело на ЧСИ Делян Н. за изготвяне на ново разпределение, първоначалният взискател е представил на съдебния изпълнител проформа фактури, които е заявил, че са относими към вземането му по изпълнителния лист от 24.03.2021г., издаден въз основа на влязлото в сила съдебно решение по т.д.№ 376/2020г. по описа на БОС. ЧСИ Делян Н. е приел представените фактури като доказателство, установяващо вида и размера на вземанията на взискателя по постановеното съдебно решение по т.д. № 376/2020г.по описа на БОС и въз основа на фактурите, а не на съдържанието на съдебното решение и на изпълнителния лист е установил вида и размера на част от вземанията на „Корабостроителница Бургас“ ЕООД по представения му за изпълнение изпълнителен титул. Правилно е посочил БОС, че в изпълнителния лист от 24.03.2021г. не са описани вземания, за които може да се счете, че са привилегировани, а от съдържанието на съдебното решение по т.д. № 376/2020г. по описа на БОС се установява единствено, че вземанията произтичат от договор за ремонт на м/вл „Амбрус“ от 05.09.2018г. При това положение ЧСИ не е имал законно основание да извършва индивидуализация и конкретизация на вземането на първоначалния взискател по изп.лист от 24.03.2021г. по представените му проформа фактури, тъй като по този начин на практика е извършил процесуално недопустима промяна на произнасянето на съда по приключил с влязло в сила решение спор. Неоснователни са възраженията на „Корабостроителница Бургас“ ЕООД, че тези действия са били извършени в изпълнение на указанията на съда, дадени в решението, с което е отменено предходното разпределение, тъй като съдът не се е произнасял по възражения на първоначалния взискател за незачетено от съдебния изпълнител право на предпочтително удовлетворение на вземането му по изпълнителния лист от 24.03.2021г., а още по-малко е давал указания за индивидуализация и конкретизация на вземания с привилегия по чл.54 б.“б“ КТК по този изпълнителен лист чрез представяне на допълнителни доказателства-проформа фактури. С оглед споделянето на извода на БОС, че за вземането на първоначалния взискател по изпълнителния лист от 24.01.2021г. така, както е описано в него и в съдебното решение по т.д. № 376/2020г. по описа на БОС не се установява да са налице привилегии по чл.54 б.“б“ от КТК, въззивният съд не намира за необходимо да излага мотиви по въпроса дали е налице прекратяване на привилегия поради изтичане на едногодишния срок, визиран в чл.61 ал.2 КТК.

Неоснователни са оплакванията на първоначалния взискател „Корабостроителница Бургас“ ЕООД за незаконосъобразно незачетена от съда привилегия на вземанията му по чл.136 т.4 ЗЗД вр. с чл.91 ал.5 ЗЗД, тъй като с оглед извършения арест на кораба, собственост на длъжника, взискателят се явява кредитор с признато право на задържане. Съгласно чл.364а ал.1, от КТК арест на търговски кораб, намиращ се в българско морско пристанище, независимо от знамето, под което плава, може да бъде наложен само за обезпечаване на морски иск по смисъла на чл.1, ал.1 от Международната конвенция за арест на кораби от 1999 г., при спазване на условията, предвидени в Международната конвенция за арест на кораби. „Арест ", по смисъла на чл.1 ал.2 от МКАБ означава всяко задържане или ограничение върху преместването на кораб, предприето като предпазна мярка по нареждане на съд за обезпечаване на морски иск, но тази мярка не включва задържане на кораб в изпълнение или за удовлетворяване на съдебно решение, решение на арбитраж или друг акт за принудително изпълнение. Правилно и в съответствие с нормативната уредба БОС е приел, че по делото не е представено съдебно решение, с което в полза на жалбоподателя да е признато право на задържане, а арестът на кораб от Дирекция „МА“- Бургас има различна правна природа и правни последици и не е основание за прилагане на привилегията по чл.136, ал.1, т.4 от ЗЗД.

Неоснователни са оплакванията на „Корабостроителница Бургас“ ЕООД и „Бургаски корабостроителници“ ЕООД, че БОС неправилно е отказал да признае валидността на допуснатите обезпечителни мерки запор или възбрана на техни привилегировани вземания по чл.54 б.“б“ КТК под предлог, че обезпечителните мерки не са вписани в регистъра на корабите на Белиз. ЧСИ Делян Н. е приел, че предвид събраните преди изготвяне на обжалваното разпределение доказателства, че корабът е бил отписан от корабните регистри на Белиз, следва да зачете действието на допуснатите обезпечителни мерки, независимо, че не са наложени/вписани в корабния регистър, тъй като обективно вече е невъзможно да се осъществи това вписване. БОС не е споделил това становище, като е приел, че допуснатото обезпечение придава качество на присъединен кредитор за обезпечените вземания, но само ако е наложено по съответния ред /по арг. от чл.459 от ГПК/, като самостоятелно не е основание за признаване на привилегии за обезпечените вземания. Настоящият въззивен съдебен състав споделя изводите на БОС по този въпрос като правилни и законосъобразни. Нормата на чл.11 КТК гласи, че привилегиите за вземания, предвидени в кодекса се уреждат по законите на страната, в която се извършва принудителното изпълнение. Разпоредбата на чл.43 от КТК регламентира, че обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра имат сила за трети лица само след вписването им. Такова обстоятелство представлява и налагането на възбрана или запор върху кораб, които представляват други ограничения в разпорежданията с кораба по смисъла на чл.38 ал.1 т.8 КТК. Следователно, за да са противопоставими на трети лица, в това число и на присъединения взискател „Александра 2005“ ЕООД допуснатите обезпечителни мерки следва да бъдат вписани. Обстоятелството, че преди изготвянето на второто/обжалвано понастоящем разпределение м./вл.“Амбрус“ е бил заличен от корабните регистри на Белиз и няма данни да е вписан в корабен регистър на друга държава не представлява законно основание за признаване на привилегии на двамата жалбоподатели по обезпечителните заповеди. Невписаните обезпечения нямат сила и не са противопоставими спрямо третите лица, без значение какви са причините за неосъщественото вписване.

По гореизложените съображения въззивният съд достигна до извод, че жалбите на „Корабостроителница Бургас“ ЕООД и „Бургаски корабостроителници“ ЕООД са неоснователни.

Жалбата на „Александра 2005“ ЕООД въззивният съд намери също за неоснователна. При разглеждане на жалбата на дружеството срещу първото разпределение БОС и БАпС са обсъждали твърденията на този жалбоподател, че вземанията му, в това число и за дисбуртсменските и агентийски такси са с привилегия по чл.54 б.“б“ КТК. Съдът е приел, че само вземанията за дисбуртсменски такси се ползват с привилегия по чл.54 б.“Б“ КТК, а останалите вземания, в това число и за агентийски такси/услуги/ не са привилегировани. Това становище е било споделено от БОС в обжалваното решение, споделя се и от настоящия съдебен състав. При изготвяне на новото разпределение ЧСИ Делян Н. е изпълнил указанията на съда, дадени в решението, отменящо предходното разпределение и е включил като привилегировано вземането на „Александра 2005“ ЕООД за дисбуртсменски такси. В жалбата си срещу новото разпределение първоначалният взискател е навел възражение за изтекъл едногодишен срок по чл.61 ал.2 КТК на привилегията по отношение на това вземане, което възражение е разгледано от БОС в обжалваното решение и е намерено за основателно.

Привилегията на вземанията на праводателя на този присъединен взискател по чл.54 б.“б“ КТК е възникнала с влизане в сила на арбитражното решение по в.а.д. № 9/2020г. на АСТС-Бургас, като едногодишният преклузивен срок по чл.61 ал.2 КТК към момента на изготвяне на разпределението е изтекъл и привилегията следва да се счита за прекратена. Неоснователни са оплакванията, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че вземането от 58 050 лева по изпълнителен лист №105 от 11.01.2022г. по ч.гр.д.№5717/2021г.на РС–Сливен за агентийски услуги по договор за агентиране от 01.09.2018г. е присъединено за събиране в хода на висящото изпълнително производство, а заповедта по чл.418 ГПК е влязла в сила в рамките на едногодишния срок по чл.61 ал.2 КТК. Съдът споделя становището, че вземанията за агентийски услуги/агентийски такси/ не се ползват с привилегия по чл.54 б.“б“ КТК, поради което не е необходимо да изследва въпроса дали е изтекъл едногодишният срок по чл.61 ал.2 КТК.

По гореизложените съображения, БАпС достигна до извод, че жалбите са неоснователни, а обжалваното решение на БОС е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

С решението си БОС правилно е приел, че спорните вземания не са привилегировани, а са хирографарни и е извършил сам разпределението в посочените в решението части, при определен коефициент на съразмерност. В жалбите няма наведени оплаквания за неправилност на решението на БОС в тази му част- досежно определения коефициент и изчисленията, направени от съда, поради което въззивната инстанция, като ограничена от оплакванията в жалбите, не следва да извършва служебна проверка по тези въпроси.

Мотивиран от гореизложеното Бургаският апелативен съд