Решение № 530 от 9.11.2023 г. на Софийски окръжен съд по дело № 945/2022 г.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивни жалби на всички страни в производството срещу горното решение в различни негови части.

Жалбоподателят Р. С. оспорва решението в частта му, с която са допуснати до делба следните движими вещи:

• Зърнокомбайн с рег. № 00406 СО, марка Е-516В, рама №14-12-12785, цвят: зелен, описан по свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника серия СО № 006483;

• Тракторно ремарке РСД-4, с рег.№ СО 01535, цвят зелен: , описан по свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника серия № СО 0001504 А; - Колесен трактор ЮМЗ-6Л, с рег.№ СО 01536, цвят: червен, описан по свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника серия № СО 0001505 А;

• Тракторно ремарке ФЦ-2, 5 „Спартак", с рег.№ СО 01539, цвят: син, описан по свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника серия № СО 0001508 А.

Жалбоподателят С. счита, че описаните в исковата молба вещи не били индивидуализирани в необходимата степен, както и че съдът не бил изследвал, дали те действително на налични. Оспорва доказателствената стойност на част от приетите по делото доказателства. Подчертава, че е поискал, вещите, предмет на неговата въззивна жалба, да бъдат изключени от делбата на основание чл. 12 от ЗН, тъй като върху тях не съществува съсобственост, а били придобити от него на основание чл. 12, ал. 1 от ЗН. Счита за доказано, че е регистриран като земеделски производител и се занимава със земеделие от дълги години насам. Изтъква, че във владение на сина на Й. П. е лекият автомобил марка „Форд”, модел „Фиеста”, а във владение на Р. С. е лекият автомобил марка „Форд”, модел „Експлорер”. Счита за недоказано правото на собственост на съделителите по отношение на всички описани в исковата молба движими вещи, поради което моли съда да отмени обжалваното решение и в частта му, с която са допуснати до делба останалите движими вещи, за чието съществуване и местоположение не са събрани доказателства. Оспорва решението и частта му, с която е осъден да заплаща на всяка от другите две страни-съделители сумата от по 80 лева месечно до окончателното извършване на делбата, тъй като счита за недоказано, че тези вещи действително се ползват от него.

Постъпил е отговор на тази жалба, с който същата се оспорва.

Въззиваемите страни споделят изводите на районния съд, че вещите Зърнокомбайн, марка/модел Е 516 В, per. № CO 00406, Тракторно ремарке, марка/модел РСД-4, per. № CO 01535, Колесен трактор, марка/модел ЮМЗ- 6Л, per. № CO 01536, и Цистерна, марка/модел ФЦ-2, 5 „Спартак”, per. № CO 01539, са налични и подлежат на делба. Оспорват твърдението на Р. С., че е придобил тези вещи на основание чл. 12, ал. 1 от ЗН, тъй като не било доказано, той да е живял с наследодателя и да се е грижил за него. Поддържат също така, че Р. С. е бил възнаграден приживе на наследодателя, като е ползвал безвъзмездно собствената на последния земеделска техника.

Жалбоподателките С. и П. обжалват решението в частта му, с която част от посочените в исковата молба движими вещи са допуснати до делба при квоти от по 1/3 ид.ч. за всекиго от съделителите. Оспорват извода на районния съд, че тези движими вещи са такива по чл. 22, ал. 2 от СК, т.е. лични вещи на наследодателя, придобити по време на брака, но предназначени за упражняване на занятие. Считат за недоказана професията на наследодателя, нито занаята, който той е упражнявал с тези вещи, нито негова регистрация като земеделски производител. Правят извод, че делбата на тези вещи следва да бъде допусната при квоти: 4/6 ид.ч. за В. К. С. и по 1/6 ид.ч. за останалите двама съделители. Тези жалбоподателки оспорват решението и в отхвърлителната му част. Считат, че липсата на специална регистрация по реда на специалния Закон за регистрация и контрол на земеделска и горска техника и Наредба № 2 от 03.02.2016 г. за реда за регистрация на земеделска и горска техника, на вещите, по отношение на които искът за делба е отхвърлен, не ги дисквалифицира като част от наследствената маса, поради което те също следвало да бъдат допуснати до делба при така посочените квоти. Намират решението за неправилно и в частта му за определеното им обезщетение, като сочат, че са поискали допускане на съдебно- оценителна експертиза, която да отговори на въпроса каква е пазарната стойност на всяка от съсобствените вещи и какъв е размерът на дължимото месечно обезщетение, но районният съд не се е произнесъл по това доказателствено искане.

Постъпил е отговор на тази жалба, с който същата се оспорва.

Въззиваемият Р. С. счита, че тя противоречи на събраните по делото доказателства. Навежда довод, че не били конкретизирани вещите – предмет на исковата молба, независимо от издадените за тази цел удостоверения. Прави извод, че искът за делба се явява изцяло недоказан. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба на насрещните страни.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателките- ищци В. С. и Й. П. се представляват от адв. А., който поддържа подадената от тях въззивна жалба, както и отговора срещу въззивната жалба на насрещната страна, и моли съда да измени обжалваното решение съобразно посоченото в тези два документа. Представя молба с характера на писмена защита, в която поддържа доводите, изложени в подадените от него жалба и отговор. Позовава се на заключението по допуснатата експертиза, съгласно което месечният пазарен наем на вещите е 570 лв. (вариант 1) или 535 лв. (вариант 2), и прави извод, че съделителят С. следва да заплаща на останалите две съделителки месечен наем съобразно наследствените квоти. Изразява становище, че тракторните ремаркета с ретистрационни номера СО 0382 ЕЕ и СО 1012 ЕЕ са различни, поради което релевантен е месечният наем по първия от горните варианти. Счита за ирелевантно, дали вещото лице е намерило вещите във владение на съделителя С., след като е доказано, че те се ползват от него. Без значение било също и техническото състояние на вещите.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят – ответник Р. С. не се явява. Представлява се от адв. З., която поддържа подадените от него въззивна жалба и отговор. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба на съделителките Й. П. и В. С.. Счита, че движимите вещи, описани в исковата молба, са хипотетично съществуващи, с изключение на двете МПС (Форд „Експлорер“ и Форд „Фиеста“) и намерените от вещото лице и описани в заключението по допуснатата експертиза зърнокомбайн, тракторно ремарке, колесен трактор и цистерна „Спартак“. Намира, че само по отношение на тях са събрани доказателства за реалното им съществуване, поради което същите могат да бъдат предмет на делба. Представя писмена защита, в която възпроизвежда (отчасти дословно) доводите от въззивната жалба. Моли съда да уважи подадената от този съделител въззивна жалба в частта за искането по чл. 12, ал. 1 от ЗН, както и да отхвърли претенцията за месечно обезщетение, което Р. С. да заплаща на всяка от другите две съделителки.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана вярно и пълно в обжалваното решение, поради което не следва да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция е прието заключение по СОЕ, с което са определени пазарната цена на процесните вещи и размерът на дължимото месечно обезщетение, което ползващият ги съделител следва да заплаща на останалите съделители съобразно квотите им в съсобствеността.

В открито съдебно заседание вещото лице поддържа заключението и обосновава възприетите в него предпоставки.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. І. По валидност В случая, обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия. ІІ. По допустимост Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки за предявяване на иск и са липсвали отрицателни такива, а съдът се е произнесъл по действително предявените искания, вкл. с изричен диспозитив по претенцията по чл. 12, ал. 1 от ЗН.

ІІI. По същество 1. По жалбата на Р. Н. С.

Неоснователно жалбоподателят С. поддържа, че движимите вещи - предмет на делбата - били недостатъчно индивидуализирани.

Индивидуализацията на такива вещи се извършва чрез посочване на специфични белези, които са достатъчни за отграничаването на всяка движима вещ от други движими вещи от същия вид. По- конкретно, за лек автомобил (както и за други ППС и техника, подлежаща на регистрация) следва да се посочат регистрационния номер, номерата на двигателя и рамата, както и марка и модел, а за друг вид техника – поне марка и модел. В случая, всички движими вещи са индивидуализирани с регистрационен номер, марка и модел, т.е. достатъчен брой белези за тяхната несъмнена индивидуализация.

Неоснователно този жалбоподател поддържа, че не било доказано правото на собственост на съделителите върху всички описани в исковата молба движими вещи. Според настоящия съдебен състав, това тяхно право се доказва от факта, че са наследници на Ненко Стоилков С., както и от намиращите се на л. 9 и 10 от първоинстанционното дело удостоверения от Контролно- техническата инспекция и от ОДМВР-София за това, че процесните вещи са регистрирани на името на Ненко Стоилков С.. Собствеността върху МПС може да бъде доказана не само с писмен договор за придобиването му (чл. 144, ал. 1 от ЗДвП), но и със свидетелство за регистрация. Последното е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, тъй като се издава от длъжностни лица в рамките на възложена им със закон компетентност – чл. 144 и чл. 145 Закона за движение по пътищата и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. По силата на изрична правна норма (чл. 33, ал. 2 от цитираната наредба) свидетелството удостоверява правото на разпореждане на собственика с превозното средство, като по този начин имплицитно го легитимира като собственик. Съответно, няма пречка да се признае същата удостоверителна сила и на нарочните удостоверения за регистрация на процесните движими вещи, издадени от оправомощени държавни органи, каквито са представени по делото. Наистина, в хода на производството са депозирани показания, че някои вещи били закупени със средства на съделителя Р. С., но това обстоятелство може да обуслови единствено облигационни отношения между съделителите, без да опровергава извода относно титулярството на правото на собственост върху тях.

Основателен е доводът на жалбоподателя С., че за част от процесните вещи не са събрани доказателства, дали изобщо съществуват и къде се намират, а, според настоящия съдебен състав, доказването на тези обстоятелства е решаваща предпоставка за допускане на делбата им. Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 от ГПК, с решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител, а когато се допуска делба на движими вещи, съдът се произнася и по въпроса, кой от съделителите ги държи. Следователно, в първата фаза на делбеното производство следва да бъде доказано по категоричен начин, съществува ли делбеното имущество към момента на приключване на устните състезания, както и кой от съделителите държи движимите вещи, предмет на делбата. В случая тези обстоятелства са останали недоказани по отношение на следните движими вещи, посочени в исковата молба: Плуг ПН-4-25, per. № CO 13033; Плуг ПН-4-25, per. № CO 13034; Плуг ПН-4-25, per. № CO 13035;

Брана БДТ-3, per. № CO 13036; Брана БДТ-3, per. № CO 13037; Сеялка СЗУ-3, 6, per. № CO 13038; Сламопреса ПСБ-1, 6, per. № CO 13039; Култиватор КПС-4, 2, per. № СА 13040; л.а. „ВАЗ“, модел „2102“, с рег. № Сф0003К, рама № 99422 и двигател № 1285382, Тракторно ремарке, модел „Ремарке тракторно”, рег. № СО0382ЕЕ, рама № 4732; Тракторно ремарке, модел „Ремарке (ремарке)”, рег. № СО1012ЕЕ, рама № 2296М002; Колесен трактор, модел ЮМЗ 6Л, рег. № СО1025ЕЕ, рама № 406173, двигател № 8110014. Още с отговора на исковата молба, както и с последваща молба вх. № 3157/08.09.2021г., Р. С. е оспорил, че тези вещи се намират при него и че ги ползва, а ищците не са доказали това изгодно за тях обстоятелство. Дори доведеният от тях свидетел не е индивидуализирал възприетите от него обекти (земеделски машини и инвентар), намиращи се при ответника С., а и изрично е отбелязал, че „… в момента трябва да видя, кое е негово, защото през годините се продават и се купуват нови“. Уточнил е, че тези негови показания се отнасят и за период след смъртта на наследодателя, както и че при посещенията си в с. Голяновци вижда само „част от“ тези машини. Поради това не може да се приеме за установено нито реалното съществуване, нито местонахождението на горните вещи. Тези обстоятелства не се установяват и от заключението по допуснатата от въззивния съд експертиза, тъй като в.л. Д. е подчертал, че не е извършил оглед на тази група вещи поради това, че не ги е намерил във владение на С.. При тези данни, съдът намира за недоказано, че описаните по- горе движими вещи съществуват към момента на приключване на устните състезания по делото, както и е възпрепятстван да изпълни вмененото му от закона задължение да посочи, кой от съделителите ги държи. Тъй като това е пречка пред допускане на делбата, предявеният иск по чл. 34, ал. 1 от ЗС е неоснователен в частта му за тези вещи. С оглед гореизложеното:

Тъй като районният съд е уважил иска за вещите Плуг ПН-4-25, per. № CO 13033; Плуг ПН-4-25, per. № CO 13034; Плуг ПН-4-25, per. № CO 13035; Брана БДТ-3, per. № CO 13036; Брана БДТ-3, per. № CO 13037; Сеялка СЗУ-3, 6, per. № CO 13038; Сламопреса ПСБ-1, 6, per. № CO 13039; Култиватор КПС-4, 2, per. № СА 13040; обжалваното решение е неправилно в тази си част и следва да бъде отменено, а вместо него – да се постанови друго, с което искът за делба на тези вещи се отхвърля. Тъй като районният съд е отхвърлил иска за делба на вещите Тракторно ремарке, модел „Ремарке тракторно”, рег. № СО0382ЕЕ, рама № 4732; Тракторно ремарке, модел „Ремарке (ремарке)”, рег. № СО1012ЕЕ, рама № 2296М002; Колесен трактор, модел ЮМЗ 6Л, рег. № СО1025ЕЕ, рама № 406173, двигател № 8110014, обжалваното решение е правилно в тази си част и следва да бъде потвърдено, макар и по съображения, различни от изтъкнатите от районния съд. Допълнително основание, обуславящо неоснователността на иска за делба на първата от горните вещи, е и обстоятелството, че, видно от удостоверенията на л. 9 и 10 от първоинстанционното дело, номерът на нейната рама (4732) съвпада с номера на рамата на друга процесна вещ, описана на ред № 10 от първото удостоверение, което налага извода, че те представляват една и съща вещ. Първоинстанционното решение не е обжалвано от нито една от страните в частта му, с която е отхвърлен искът за делба на л.а. „ВАЗ“, модел „2102“, с рег. № Сф0003К, рама № 99422 и двигател № 1285382, поради което в тази си част е влязло в сила и не е предмет на произнасяне от страна на въззивния съд.

Неоснователна е жалбата на жалбоподателя Р. С. в частта й, касаеща приложението на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗН по отношение на вещите Зърнокомбайн Е 516 В, per. № CO 00406, Тракторно ремарке РСД-4, per. № CO 01535, Колесен трактор ЮМЗ-6Л, per. № CO 01536 и Цистерна ФЦ-2, 5 „Спартак”, per. № CO 01539, поради следните съображения. Съгласно правната теория (Станева А., „Наследствено право“, изд. „Сиела“, 2022г., стр. 134 - 137) и съдебната практика (Решение № 413 от 3.06.2005 г. на ВКС по гр. д. № 125/2005г., I-во г.о.), само наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижили за него, имат право да получат обикновената покъщнина на наследодателя, а ако се занимават със земеделие - и земеделския му инвентар. В случая не е установена още втората от основните предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗН, тъй като по делото не се доказва, съделителят Р. С. да се е грижил за общия наследодател. Дори доведените от него свидетели не установяват нищо повече от това, че тези две лица са живели в едно домакинство. Същевременно, св. Янков отбелязва, че майка му (т.е. трето лице) е ходила при наследодателя да му прави манипулации, преди последният да почине, което свидетелства за грижи полагани от лице, различно от съделителя С.. Освен това е житейски малко вероятно да се предполага полагане на грижи именно от страна на този съделител, след като наследодателят е живял заедно със съпругата си - още повече, че, според показанията на св. П. С., последната е била в обтегнати отношения със съпругата на този съделител. Поради това, макар и по различни съображения от изложените от районния съд, настоящият съдебен състав споделя крайния извод, че няма основание за прилагане на последиците по чл. 12, ал. 1 от ЗН по отношение на четирите посочени от Р. С. движими вещи, а именно - Зърнокомбайн Е 516 В, per. № CO 00406, Тракторно ремарке РСД-4, per. № CO 01535, Колесен трактор ЮМЗ-6Л, per. № CO 01536 и Цистерна ФЦ-2, 5 „Спартак”, per. № CO 01539.

Също така неоснователно този жалбоподател обжалва първоинстанционното решение в частта му, с която районният съд не е приложил последиците по чл. 12, ал. 2 от ЗН в негова полза. Настоящият съдебен състав намира, че по делото не се доказва, наследникът Р. С. да е спомогнал със свои лични средства и труд за увеличаване на наследството на наследодателя. Писмени доказателства в тази насока не са събрани, а от свидетелските показания се установява единствено, че този наследник и общият наследодател са работили заедно, но без данни за начина на разпределяне на печалбата от дейността им, което не позволява да се формира категоричен извод, дали някой от тях е допринесъл за увеличение на имуществото на другия, или обратното.

На последно място, основателна е жалбата на Р. С. срещу частта от първоинстанционното решение в частта му, с която същият е осъден да заплаща на останалите съделители обезщетение за ползването на движимите вещи, чието съществуване и местонахождение не са установени, респ. размера на обезщетението. Както се посочи по- горе, искът за делба на тези вещи следва да бъде отхвърлен, което ги деквалифицира като сънаследствени имоти (вещи), а това изключва възможността за присъждане на обезщетение (наем) за тяхното ползване.

2. По жалбата на В. К. С. и Й. Н. П.

Жалбоподателките С. и П. оспорват преценката на районния съд, че вещите Зърнокомбайн Е 516 В, per. № CO 00406; Плуг ПН-4-25, per. № CO 13033; Плуг ПН-4-25, per. № CO 13034; Плуг ПН-4-25, per. № CO 13035; Брана БДТ-3, per. № CO 13036; Брана БДТ-3, per. № CO 13037; Сеялка СЗУ- 3, 6, per. № CO 13038; Сламопреса ПСБ-1, 6, per. № CO 13039; Култиватор КПС-4, 2, per. № СА 13040; Тракторно ремарке РСД-4, per. № CO 01535; Колесен трактор ЮМЗ-6Л, per. № CO 01536 и Цистерна ФЦ-2, 5 „Спартак”, per. № CO 01539, попадат в приложното поле на разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от СК, поради което били допуснати до делба при квоти от по 1/3 ид.ч. за всекиго от съделителите. Претендират, че същите следва да се допуснат до делба при квоти: 4/6 ид.ч. за В. С., 1/6 ид.ч. за Р. С. и 1/6 ид.ч. за Й. П.. Както се обоснова по- горе в т. 1, искът за делба на част от тези вещи (а именно - Плуг ПН-4-25, per. № CO 13034; Плуг ПН-4-25, per. № CO 13035; Брана БДТ-3, per. № CO 13036; Брана БДТ-3, per. № CO 13037; Сеялка СЗУ- 3, 6, per. № CO 13038; Сламопреса ПСБ-1, 6, per. № CO 13039; Култиватор КПС-4, 2, per. № СА 13040) е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, което изключва необходимостта от обсъждане на квотите в тяхната съсобственост.

По отношение на останалите вещи, допуснати до делба при тези квоти (а именно - Зърнокомбайн Е 516 В, per. № CO 00406; Плуг ПН-4-25, per. № CO 13033; Тракторно ремарке РСД-4, per. № CO 01535; Колесен трактор ЮМЗ-6Л, per. № CO 01536 и Цистерна ФЦ-2, 5 „Спартак”, per. № CO 01539) съдът намира, че делбата е била допусната правилно, както и правилно са определени квотите на съделителите в съсобствеността, поради следните съображения.

На първо място, съделителят Р. С. не оспорва твърденията на ищците, че държи и ползва тези четири вещи, като дори е отправил искане до съда, да ги изключи от делбата на основание чл. 12, ал. 1 от ЗН (виж. молба вх. № 3157/08.09.2021г. – л. 63 от първоинстанционното дело). Поради това следва да се приеме, че са налице съвпадащи изявления на страните по делото по този въпрос. В подкрепа на горното е и справката на л. 73-74 от първоинстанционното дело, от която е видно, че тези вещи са преминали актуален годишен технически преглед, като са били представени за такъв именно от Р. С.. На последно място, свидетелите също твърдят, че са виждали зърнокомбайна и цистерната при този съделител. Поради това съдът намира, че тези четири вещи са съществуващи към настоящия момент и че се държат и ползват от съделителя Р. С.. Следователно, те правилно са били допуснати до делба.

На второ място, по въпроса за квотите на съделителите в съсобствеността върху тези вещи, настоящият съдебен състав споделя напълно изложените в обжалваното решение мотиви, и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК. В допълнение, съдът не споделя довода на жалбоподателките, че, щом не било доказано, наследодателят да е бил регистриран като земеделски производител, то тези вещи – земеделски инвентар – не биха могли да му служат за упражняване на професия или занаят. Видно от точната формулировка на разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от СК, тя не поставя ограничения пред начина на доказване на това обстоятелство, нито изисква регистрация като земеделски производител в качеството й на задължителна предпоставка за доказването му в конкретния случай. Доказването на упражнявана професия или занаят може да стане с всички доказателствени средства. Така, по настоящото дело от показанията на всички разпитани свидетели непротиворечиво се установява, че наследодателят Ненко С. и съделителят Р. С. са се занимавали със земеделие, работили са заедно и това е бил техният основен поминък. Според настоящия съдебен състав, това е достатъчно за доказване на релевантната предпоставка по чл. 22, ал. 2 от СК „упражняване на професия или на занаят“ от страна на наследодателя. Нещо повече: свидетелят П. С. изрично подчертава, че „… лично за нас земя не сме обработвали, или нещо минимално е обработвано за нас, работено е на услуги, на кооперации, на хора, на частници“. По този начин се удовлетворява и възприетото от съдебната практика изискване за прилагане на чл. 22, ал. 2 от СК, съответните вещи да били използвани от съпруга за осъществяване на дейност, от която извлича доходи, а не за пряко задоволяване нуждите на семейството (напр. Определение № 226 от 2.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4381/2018 г., I г. о., ГК, Определение № 60304 от 14.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1098/2021 г., II г. о., ГК ). На последно място, по своето естество и предназначение тези вещи могат да се използват само за земеделско производство, и то – едромащабно, професионално, а не за задоволяване на лични нужди. Поради това следва да се приеме, че те са били използвани от наследодателя Ненко С. именно за упражняване на професия или занаят, поради което и на основание чл. 22, ал. 2 от СК са били негова лична собственост, изключена от режима на съпружеска имуществена общност.

С оглед гореизложеното и във връзка с разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗН, съдът намира, че вещите Зърнокомбайн Е 516 В, per. № CO 00406; Тракторно ремарке РСД-4, per. № CO 01535; Колесен трактор ЮМЗ-6Л, per. № CO 01536 и Цистерна ФЦ-2, 5 „Спартак”, per. № CO 01539, правилно са били допуснати до делба при квоти от по 1/3 ид.ч. за всекиго от съделителите, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено в тази му част.

Жалбоподателките С. и П. обжалват първоинстанционното решение и в частта му, с която е отхвърлен искът за делба на Тракторно ремарке, модел „Ремарке тракторно”, рег. № СО0382ЕЕ, рама № 4732; Тракторно ремарке, модел „Ремарке (ремарке)”, рег. № СО1012ЕЕ, рама № 2296М002; Колесен трактор, модел ЮМЗ 6Л, рег. № СО1025ЕЕ, рама № 406173, двигател № 8110014, като оспорват изложените от КРС мотиви. Както се обоснова по- горе в т. 1, искът за делба на тези вещи е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, поради което жалбата е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено и в тази му част. Единствено за пълнота на изложението съдът отбелязва, че изложеният в жалбата довод срещу мотивите на районния съд по този въпрос е принципно правилен: регистрацията на вещите по реда на ЗДвП или по реда на ЗРКЗГТ и Наредба № 2 от 03.02.3016г. е от значение единствено за допускането на тяхната употреба и разпореждане с тях (чл. 1 от ЗРКЗГТ), респ. за допускането им за участие в движението по пътищата, отворени за обществено ползване (чл. 1 от ЗДвП), но липсата на такава регистрация не отнема качеството им на годни обекти на собственост, а следователно – и на делба.

Основателна е жалбата на В. С. и Й. П. срещу частта от първоинстанционното решение, с която е определено обезщетение за ползването на следните вещи: лек автомобил „Форд“, модел „Експлорер“, с рег. № СО2904АМ, рама № 1FMDU34E8XUA3089, Зърнокомбайн Е 516 В, per. № CO 00406; Тракторно ремарке РСД-4, per. № CO 01535; Колесен трактор ЮМЗ-6Л, per. № CO 01536 и Цистерна ФЦ-2, 5 „Спартак”, per. № CO 01539. Районният съд е определил размера на обезщетението по реда на чл. 162 от ГПК, без да събере поисканите от страните доказателства за това. Този пропуск е бил поправен във въззивното производство с допускане на съдебно- оценителна експертиза за пазарната цена на процесните вещи, както и за размера на дължимото месечно обезщетение, което ползващият ги съделител следва да заплаща на останалите съделители съобразно квотите им в съсобствеността. Видно от заключението на в.л. Д., месечната наемна цена на лек автомобил „Форд“, модел „Експлорер“, с рег. № СО2904АМ, рама № 1FMDU34E8XUA3089, е 50лв., месечната наемна цена на Зърнокомбайн Е 516 В, per. № CO 00406, е 100 лв., месечната наемна цена на Тракторно ремарке РСД-4, per. № CO 01535, е 35 лв., месечната наемна цена на Колесен трактор ЮМЗ-6Л, per. № CO 01536, е 40 лв., и месечната наемна цена на Цистерна ФЦ-2, 5 „Спартак”, per. № CO 01539, е 30 лв.

С оглед установените по- горе квоти на съделителите в съсобствеността на тези вещи, и като се има предвид, че те се ползват от съделителя С., месечното обезщетение, което Р. С. следва да заплаща на В. С. е в размер на 50•4/6+100•1/3+35•1/3+40•1/3+30•1/3 = 33, 33+68, 33 = 101, 67лв. месечното обезщетение, което Р. С. следва да заплаща на Й. П. е в размер на 50•1/6+100•1/3+35•1/3+40•1/3+30•1/3 = 8, 33+68, 33= 76, 67лв. Тази сума е по- ниска от присъдената от районния съд, но определяне на обезщетението в такъв размер е допустимо, тъй като в тази част първоинстанционното решение е обжалвано и от насрещната страна. Още повече, че намаляването на размера на обезщетението в абсолютна стойност се дължи на отхвърляне на иска за делба на част от посочените в исковата молба вещи, което изключва присъждане на обезщетение за тяхното ползване.

ІV. По разноските Разноски не са претендирани от страните, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Така мотивиран, съдът