Решение № 12815 от 1.7.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 59272/2021 г.

производството по насрещните искове е изпратено на СГС по подсъдност. Видно от представен по делото Акт № 10195 за частна общинска собственост от 14.07.2021 г., вх.peг.№ 62300/30.08.2021 г., акт № 89, том CLXII, дело 48398/2021 г. на Службата по вписванията – С., издаден на основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС, във връзка с чл. 11 от ЗН, /л. 9 от делото/, се установява, че процесният имот се управлява от кмета на Столична община на основание чл. 12, ал. 5 от ЗОС. Към исковата молба е приложен Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, рег.№ 15, том V от 03.05.1983 г., издаден от Главна дирекция изграждане на София при СНС /л.10 от делото/, видно от който Главна дирекция изграждане на С. при СНС, в качеството му на продавач, е продал на лицето В. Б. Т., в качеството й на купувач, новопостроено жилище № 61 /шестдесет и едно/, находящо се в жилищна сграда-блок № 114, вх. Г на трети етаж, местност (ж.к.) Л.- X м.р., състоящо се от една стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 42, 04 /четиридесет и две цяло и четири стотни/ кв.м., заедно с припадащото се избено помещение № 7 /седем/ и е 3, 420% /три цяло и четиристотин и двадесет хилядни/ върху сто идеални части от общите части на сградата, при съседи на жилището: стълбище, В. К., двор, К. и Т. М. и съседи на избеното помещение: коридор, В. Й. К.., К. и Т. М. По делото е приета Схема № 15-1013299-15.09.2021 г. за самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4359.214.7.7, издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. С., /л.6 от делото/, от която е видно, че ищецът Столична община е записан като собственик на същия по данни от КРНИ на основание Акт за общинска собственост № 89, том 162, рег.№ 60976 от 30.08.2021 г., издаден от Служба по вписванията – гр. С. Видно от приложения по делото на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по завещание и наследство № 55, том I, рег.№ 16708, дело № 39/2021 г., по описа на нотариус К. С., с рег.№ 111 от регистъра на НК, с район на действие Софийски районен съд /СРС/, /л. 13 от делото/, се установява, че на 21.07.2021 г., лицето В. И. С., ЕГН •••••••••• била призната за собственик на 4/6 /четири шести/ идеални части, лицето И. С. С., ЕГН •••••••••• бил признат са собственик на 1/6 /една шеста/ идеална част и лицето М. С. С., ЕГН •••••••••• била призната за собственик на 1/6 /една шеста/ идеална част от процесния недвижим имот, придобит по завещание и наследство. Към исковата молба е приложено заверено копие на саморъчно завещание със заглавие „Собственоръчно завещание“ с дата 10.02.2000 г., заверено и обявено на 16.07.2021 г. от нотариус К. С., с рег.№ 111 от регистъра на НК, с район на действие Софийски районен съд /СРС/, по нот.дело № 6/2021 г., препис с общ рег.№ 16484/16.07.2021 г., Акт № 54, том I, /л. 11 от делото/, видно от който се съдържа волята на отбелязаната като съставител В. Б. Т., според която същата завещава на сем. С. всичко, което притежава, включително апартамент и други нейни движими и недвижими имущества. Посоченият препис от завещанието съдържа подпис под волята на съставителя. Видно от Протокол за обявяване на саморъчно завещание с общ рег.№ 16484 от 16.07.2021 г., нот.дело № 6/2021 г., по описа на К. С., при Софийски районен съд /СРС/, с рег.№ 111 регистъра на НК, /л. 12 от делото/, съставен в присъствието на молителя В. И. С., се установява че последната е поискала да бъде обявено съхраняваното при нотариуса саморъчно завещание със завещател В. Б. Т., ЕГН ••••••••••, починала на 06.04.2000 г., видно от представен от молителя Препис-извлечение от акт за смърт № 305/07.04.2000 г., издадено от Столична община-район „Л.“. В посочения протокол се съдържа констатация, че завещанието е написано на кариран лист, на една страница от него, със син химикал без добавки, зачерквания и поправки, както и че същото е датирано с дата 10.02.2000 г. и е подписано под изразената воля. С оглед твърденията в отговора на искова молба, към доказателствения материал по делото са приобщени приходна квитанция за платени данъци на имота в периода 30.09.2021 г, - 30.11.2021 г. /л.41 от делото/, Протокол и касова бележка от смяна на патрон на входна врата от 08.07.2021 г. /л.42-л.43 от делото/, приходна квитанция за заплатена такса за аминистративна услуга към Столична община от 09.07.2021 г. /л.45 от делото/, приходна квитанция за издаване на препис-извлечение от акт за смърт от 02.07.2021 г. /л.48 от делото/, Договор за извършване на стоително-монтажни работи от 03.08.2021 г. /л.76-л.78 от делото/, 4 бр. протоколи-образец за извършени строително- монтажни работи от 26.08.2021 г., 07.10.2021 г., 05.11.2021 г., 30.11.2021 г., 05.01.2022 г. /л.78-л.82 от делото/, стокова разписка от 04.09.2021 г., калкулация за монтажна дейност от 13.09.2021 г., фактура от 09.09.2021 г., договор от 09.09.2021 г., поръчки за монтажни дейности от 12.08.2021, 25.08.2021 г., 07.10.2021 г. /л.84-91 от делото/, 2 бр. квитанции за погасяване на месечни такси за имота за периода 2019 г.-2021 г. /л.92 от делото/. От заключението на вещото лице по допусната и изслушана в настоящото производство съдебно-графологична експертиза, което съдът възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че ръкописният текст и подписът, положен след името „В. Б. Т.“ на саморъчно завещание, изхождащо от името на В. Б. Т. в полза на В. И. С. и И. С. С., датирано на 10.02.2000 г., представляващо обект на експертизата, не са изпълнени от лицето В. Б. Т., сочена за наследодател по завещание на ответниците. При извършеното графическо сравнително изследване на подписа, съдържащ се в саморъчното завещание, и подписите на лицето, сочено за съставител на същото, с оглед използвания сравнителен материал, вещото лице е констатирало различия общите и частни графически признаци, които същото е приело за характерни, устойчиви и достатъчни като съвкупност, за да бъде формулиран извод, че подписът под основния текст на изледваното завещание от 10.02.2000 г. не е изпълнен от горепосоченото лице. Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по реда на чл.154, ал.1 от ГПК, ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване по иска по чл. 108 от ЗС следните правопораждащи факти, а именно правото си на собственост по отношение на твърдените идеални части от процесния недвижим имот на твърдяното правно основание, а именно придобиване на наследството поради липса на лица, които да наследяват, както и че ответникът неоснователно упражнява фактическа власт върху имота, а ответникът е следвало да докаже фактите, от които произтичат възраженията му, както и че владее процесния имот на годно правно основание, а именно наследство по завещание. По иска по чл. 42, б.“б“ вр. чл. 25, ал.1 от ЗН ищецът следвало да установи, че при изготвяне на завещанието са нарушени изискванията на чл.25, ал. 1 от ЗН, а ответникът, че изготвеното завещание е написано и подписано от завещателката. По иска по чл. 42, ал. 1, б.“б“ от ЗН вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН: Саморъчното завещание, по своята правна същност, представлява едностранна разпоредителна сделка, но чиито вещноправни последици се проявяват за след смъртта на завещателя. Относно действителността му нормата на чл. 25, ал. 1 ЗН поставя специални изисквания, а именно - да е изцяло ръкописно написано от завещателя; да е подписано от него; подписът да е поставен след завещателните разпореждания; да съдържа и означение на датата, на която е съставено. Неизпълнението на изискванията води до нищожност на саморъчното завещание, на осн. чл. 42, б.“б“ от ЗН. В тази връзка, установяването по делото на автентичността и валидността на процесното завещание е в тежест на ответниците, доколкото те извличат правата си от неговото правно действие От представените по делото доказателства и приетата и неоспорена от страните в настоящото производство съдебно-графологична експертиза, се установи безспорно, че ръкописният текст и подписа в саморъчно завещание от 10.02.2000 г., не са изпълнени от В. Б. Т.. За това обстоятелство свидетелства вещото лице, което формулира каъегорично становище, че завещанието не е било съставено от соченото за наследодател на ответниците лице. По изложените съображения, съдът намира процесното Саморъчно завещание от 10.02.2000 г. за нищожно, а предявения иск с правно основание чл. 42, ал. 1, б.“б“ от ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, за основателен и доказан. Доколкото в настоящия случай безспорно се доказа нищожността на процесното завещателно разпореждане, като законна последица от уважаването на иска по чл. 42, б.“б.“ ЗН във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН и на основание чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК следва да се отмени Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по завещание и наследство № 55, том I, рег.№ 16708, дело № 39/2021 г., по описа на нотариус К. С., с рег.№ 111 от регистъра на НК, с район на действие Софийски районен съд /СРС/, /л. 13 от делото/, /в този смисъл са и мотивите към Тълкувателно решение №11/21.03.2013 г. по тълк. дело №11/12 г. на ОСГК на ВКС/. По предявения иск, с правно основание чл. 108 от ЗС: Съгласно чл. 108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Ревандикационният иск представлява вещен осъдителен иск, материлизиращ правото на невладеещия собственик, на онзи, който не притежава фактическото владение върху собствената си вещ, да претендира лицето, което, без да има собственост или право на владение, упражнява върху нея фактическа влат, да му възстанови владението, респ. да му предаде вещта. При иска с правно основание чл. 108 ЗС ищецът дължи да докаже правото си на собственост върху вещта, чието предаване или връщане се иска. В настоящият случай, ищецът обуславя правото си на собственост върху процесния имот на основание Акт № 10195 за частна общинска собственост от 14.07.2021 г., вх.peг.№ 62300/30.08.2021 г., акт № 89, том CLXII, дело 48398/2021 г. на Службата по вписванията – София, издаден на основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС, във връзка с чл. 11 от ЗН, /л. 9 от делото/, се установява, че процесният имот се управлява от кмета на Столична община на основание чл. 12, ал. 5 от ЗОС. В тази връзка, следва да се отбележи, че актовете за държавна, съответно за общинска собственост, са официални документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които се удостоверява възникването, изменението и погасяването на държавната, съответно на общинската собственост. Освен описание на имота и неговото местонахождение, в акта се посочва и основанието - както правното, така и фактическото, по силата на което имотът е станал държавна /общинска/ собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна /общинска/ собственост нямат правопораждащо действие, а само конституират придобитото по някой от предвидените в способи право на собственост /в този смисъл са Решение № 321 от 14.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1167/2010 г., I г. о., ГК и Решение № 269 от 3.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 643/2011 г., I г. о., ГК/. Съгласно трайната съдебна практика, актът за държавна общинска собственост и актът за частна общинска собственост се ползват с доказателствена сила, но тя при оспорване може да бъде опровергана, защото самият акт не създава права за държавата, респективно за общината. Правото на собственост за тях възниква с реализиране на фактическото и правно основание за придобиване правото на собственост, което при оспорване подлежи на доказване от държавата, респективно от общината /в този смисъл е и. по гр. д. № 661/2009 г., II гр. о., постановено по реда на и съобразно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС имащо задължителен характер за съдилищата/. Доколкото актовете за държавна, съответно за общинска собственост, са официални документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с тях се удостоверява възникването, изменението и погасяването на държавната, съответно на общинската собственост. В хипотезата, при която ответниците твърдят придобиване право на собственост на основание наследяване въз основа на завещателно разпореждане, същите не успяха да установят, че владеят процесния имот на годно правно основание, доколкото в хода на делото се установи, че саморъчното завещание не е съставено от лицето, сочено от същите за техен наследодател. От друга страна, със заявление от 13.07.2023 г. ответникът И. С. С. наведе твърдение за наличие на информация за съществуването на законни наследници на лицето В. Б. Т., във връзка с което формулира искане за издаване на съдебно удостоверение, на база което същият да се снабди с удостоверение за наследници на горепосоченото лице. Поисканото от ответника съдебно удостоверение бе издадено и същият го е получил на 29.09.2023 г. Въпреки това, ответниците не представиха посоченото удостоверение за наследници, нито ангажираха доказателства в подкрепа на своето твърдение за наличие на законни наследници. При установената нищожност на саморъчното завещание в полза на ответниците и с оглед липсата на доказателства за наличие на законни наследници на лицето В. Б. Т., съдът намира, че правото на собственост върху процесния имот е преминало в полза на ищеца на основание чл.11 от ЗН, поради което предявеният иск е основателен и следва да се уважи. По разноските: С оглед изхода на спора и изричните претенции на страните, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът. Установява се, че същият е сторил съдебно-деловодни в размер на 3 438, 14 лв., представляващи държавна такса в размер на 215, 82 лв., възнаграждение за особен представител в размер на 2 342, 32 лв., депозит за вещо лице в размер на 780 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.) вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, съдът