Решение № 66 от 20.8.2024 г. на Окръжен съд - Монтана по дело № 98/2024 г.

Окръжен съд - Монтана20.08.2024 г.докладчик Олег Софрониев

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 13.03.2024г. по НОХД № 254/2023г по описа на РС Лом. РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Мотиви

С присъда на РС Лом от 13.03.2024г. по НОХД № 254/2023г., подсъд. Б. Л. от гр. •, обл. •е признат за невиновен в това, че за времето от 20.11.2021г до 18.07.2022г в гр. •, обл. •, при условията на продължавано престъпление се заканил с убийство на С.Г. от гр. •, обл. •: на 20.11.2021г й отправил закана „•“; на 20.12.2021г - отправил закана „ •“; на 04.01.2022г отправил закана “•“; на 05.01.2022г отправил закана „•“, “•“; на 09.01.2022г отправил закана „...•“; на 28.06.2022г отправил закана „...•“, като заканите предизвикали основателен страх от осъществяването им, като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Недоволна от така постановената присъда е останала РП •– ТО •, която я протестира изцяло и в срок. Моли съда да приеме, че деянието е установено и доказано по несъмнен и безспорен начин, да отмени атакуваната присъда и признае подсъдимия за виновен и го осъди по повдигнатото обвинение, като му наложи справедливо наказание. Прокурорът поддържа протеста в открито съдебно заседание и моли съда да отмени постановената присъда и постанови нова с която признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение. Счита деянието за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин. Подсъд. Б. Л. се явява в открито съдебно заседание и моли постановената присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Защитникът на подсъд. Б. Л. – адв. С. оспорва протеста на прокуратурата, счита, че подсъдимият не е извършил престъпното деяние. Моли съда да потвърди атакуваната присъда. Окръжен съд Монтана, след като прецени основателността на постъпилият протест, законосъобразността, обосноваността на атакувания съдебен акт, събрания по делото доказателствен материал, становището на страните, както и извършената служебна проверка, намира за установено следното: Протеста е неоснователен. Фактическата обстановка е подробно изяснена от РС Лом. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и пълнота доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал по делото, събран в хода на воденото досъдебно производство и в хода на съдебното следствие, проверен и приобщен от съда по реда на НПК е анализиран от първоинстанционния съд, задълбочено, поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по същество. На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логич-ния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд, законосъобразно и обосновано е приел, че от събраните по делото доказателства не следва подсъд. Б. Л. да носи наказателна отговорност като извършител на престъплението по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Изводите на съда по същество са обосновани, направени са след събиране и проверка на всички възможни доказателства. Ето защо присъдата е обоснована и не противоречи на материалния закон. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до накърняване правата на страните, които биха наложили отменяване на присъдата. Фактическата обстановка безспорно установена по делото е следната: Б. Л. е роден на•г в гр. •, живеещ в гр. •със средно - специално образование, работещ, неженен и не е осъждан. В периода от началото на 2019г до края на 2020г Л. имал връзка със свид. С.Г.. Поддържали интимни отношения помежду си, но не били във фактическо съжителство. След като се разделили, отношенията им силно се влошили, като възниквали конфликтни ситуации дори между Л. и свид. В.В., при когото работела Г. На 09.06.2022г В. подал молба до РУ •, в която посочил, че е многократно тормозен, заплашван и следен от Б. Л.. Затова на 19.07.2022г с Постановление на МРП е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 144а, ал. 1 от НК. В хода на разследването са разпитвани свидетели, провеждани са очни ставки, изискани са справки. С Постановление от 16.03.2023г Б. Л. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. По доказателствата: От обективна страна непосредствен обект на престъпленията по Раздел V на Глава II на НК са обществените отношения, които осигуряват на човека възможност психичните процеси, в резултат на които волята му се формира свободно, да протичат нормално и в съответствие с неговите представи за собствените му потребности. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 144 НК се изразява в закана спрямо друго лице с престъпление. По основния състав престъплението е от частен характер, а квалифициран състав – престъпление от общ характер, е предвиден в ал. 3 на чл. 144 – когато деецът се е заканил с убийство. От субективна страна следва да е налице пряк умисъл като форма на вината – деецът трябва да съзнава общественоопасния характер на извършеното, да предвижда неговите общественоопасни последици и да цели тяхното настъпване – заканата да бъде възприета от жертвата и тя да изпита страх от нейното осъществяване. Правилно и законосъобразно първостепенният съд е приел, че по делото са събрани гласни и писмени доказателства, преценката на които, по отделно и в съвкупност, не води до категоричния извод, че именно подсъд. Л. се е заканил с убийство на С.Г.. Действително, след преустановяване на интимната връзка между тях отношенията им са се влошили. В тази насока са показанията на двамата разпитани свидетели – С.Г. и В.В.От техния анализ обаче не може да се стигне до извод, че подсъдимият е извършил престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК спрямо Г.. Показанията на самата Г. са изключително общи и неопределени. Същата заявява, че „многократно“ били отправяни заплахи към нея и към нейни близки. Подобни общи твърдения обаче не могат да доведат до необходимият извод за извършване на деяние по чл. 144, ал. 3 НК – закана с убийство. В обвинителния акт са формулирани общо шест заплахи, на шест дати, със строго определено съдържание. От показанията на свид. Г. изобщо не може да се установи подобно нещо - че именно описаните реплики са били отправени именно към нея и именно от подсъдимия Л. на 20.11.2021г, 20.12.2021г, 04.01.2022г, 05.01.2022г, 09.01.2022г и 28.06.2022г. По никакъв начин не може да се установи, че на въпросните дати е имало разговори или SMS[1]кореспонденция между двамата, а още по-малко какво е тяхното съдържание. Показанията на другия разпитан в съдебно заседание свидетел – В.В. също не доказват нито че е извършено престъпление, нито неговия автор. В.твърди, че от подсъдимия му е причиняван „дискомфорт“ /заради С.Г./, но не излага никакви конкретни факти по отношение на последната. Напротив - заявява, че няма представа дали същата е заплашвана от Л. и по какъв начин. Обвинението се базира основно на разпечатките на екранни снимки от телефон. По отношение тези фактически данни настоящата инстанция споделя напълно изложените от съда аргументи. Въпросните екранни снимки от мобилен телефон, съдържащи се в кориците на ДП не са нито писмено, нито веществено доказателство. Ако се приеме, че тези снимки са компютърни информационни данни, то тяхното събиране и приобщаване по реда на НПК е регламентирано в чл. 135 във вр. с чл. 163, ал. 7 от НПК. Подобни действия не са извършвани от органите на ДП. Следва да се отбележи и друго – дори да се приеме, че процесните екранни снимки може да се разглеждат като веществени доказателства (или дори като невеществени – електронни), то същите не носят информация за престъплението и не подкрепят обвинението: - на екранните снимки на стр. 32 и 33 и на стр. 37-39 от ДП има посочено име и телефонен номер, но няма никакво съдържание. На стр. 40 – 47 от ДП екранните снимки съдържат текстови разговори с дати и дни, но няма данни от коя година са, от кой номер изхождат съобщенията, нито с кой номер са проведени. На страница 48 от ДП има отбелязване на „частен номер“, без да може да се установи кой е този номер. На стр. 49-58 от ДП екранните снимки съдържат кореспонденция от определени дати, но без да е ясно нито от кой номер /респ. кое лице/ изхождат съобщенията, нито към кого са насочени. При това положение може само и единствено да се предполага, че подсъдимият е автор на описаното в обвинителния акт деяние, но категорично не може да се приеме същото да е установено по несъмнен и безспорен начин, както изисква закона. Разпитан в качеството на обвиняем, Л. е посочил, че дори не си спомня какво е казал или писал спрямо Г., а в съдебно заседание заявява, че не е отправял закани към нея. Тази позиция не се опровергава от другите доказателствени материали по делото. Следователно в случая не е налице самопризнание на подсъдимия, което да бъде поставено в основата на една осъдителна присъда. Отделно от това, дори да имаше самопризнание, то осъдителната присъда не може да се основава само на него, тъй като ал. 2 на чл. 116 НПК предвижда задължение за съответните органи да събират и други доказателства с оглед доказване на обвинението. Обясненията на подсъдимия, разгледани в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, отново не установяват по несъмнен и безспорен начин престъпното деяние, така както е описано в обвинителния акт и затвърждават извода, че е налице предположение, а не безспорна доказаност, че деянието е извършено именно от него. Предвид гореизложеното, правилно и законосъобразно съдът е приел, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин, подсъд. Б. Л. да е извършил престъплението по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение. Съгласно чл. 303, ал. 1 НПК „присъдата не може да почива на предположения“, поради което и подсъд. Л. законосъобразно е бил оправдан. Неоснователни са твърденията в протеста на прокуратурата, че съдът не е обсъдил задълбочено всички събрани доказателства по делото в тяхната съвкупност и поотделно и че деянието се явява обещственоопасно в значителна степен. Именно това е сторил първостепенният съд и е постановил правилна и законосъобразна присъда, която следва да бъде потвърдена. Воден от гореизложените мотиви окръжният съд

Цитирани разпоредби

11