РЕШЕНИЕ

№ 283

гр. Смолян, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Р. Н. Кокудева Членове: Петранка Р., Прахова Зоя, Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20235400500387 по описа за 2023 година С Решение № 38/10.07.2023 г. по гр. д. № 208/2022 г. Чепеларски районен съд е отхвърлил предявения иск за делба от Б. И. Х., срещу З. К. Т., Р. А. С. и П. А. Д., по отношение на недвижим имот: Застроено и незастроено дворно място, съставляващо ПИ № ••• с площ ••• кв.м., участващ в УПИ ••-••• в кв. •• с площ от ••• кв.м. и попадащ с 1 кв.м. в улична регулация по плана на с. О., обл. С., при граници на ПИ № •••: път, ПИ № •••, път и ПИ № ••• и при граници на УПИ ••-•••: улица, УПИ •-•••, •••, улица и УПИ •••-•••, при квоти: ½ ид. ч. за Б. И. Х., ¼ ид. ч. за З. К. Т., и по 1/8 ид. ч. за Р. А. С. и за П. А. Д. – като неоснователен и недоказан. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответниците разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 500 лева, както и ДТ в полза на РС – Чепеларе в размер на 100 лева.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищецът Б. И. Х., чрез пълномощник адв. Н. П., с оплаквания, че е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че приложение на чл. 38 ал. 1 и ал. 3 от ЗС ще е налице, ако съделители в настоящото производство като страни са от една страна З. Т., като собственик на първи жилищен етаж от сграда 3/2МС и от друга страна Р. С. и П. Д. като собственици на втория жилищен етаж от тази сграда, защото между тях е налице етажна собственост. Твърди се, че настоящият случай не е такъв, тъй като в ПИ № •••, за който е отреден парцел ••-•••, са застроени две отделни жилищни сгради на калкан, от които източната жилищна сграда /2МЖ/ е индивидуална собственост на ищеца, ведно с ½ ид. ч. от дворното място, и западната жилищна сграда /3/2МЖ/, в която етажни собственици са З. Т., Р. С. и П. Д., за които трима се прилага разпоредбата на чл. 37 от ЗС.

Сочи се, че понятието „хоризонтална етажна собственост“ има предвид случаи, когато в имота има две сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, обектите в сградите не са съсобствени и няма съвпадение между собствеността на жилищните обекти в сградите и собственост върху недвижимия имот. Прави се позоваване на Решение № 335/12.01.2012 г. по гр. д. № 285/2011 г. на ІІ г.о. на ВКС; Решение № 124/20.10.2014 г. по гр. д. № 2054/2014 г. на ІІ г.о. на ВКС, в което се приема, че дворното място е обща част по естеството си и по смисъла на чл. 38 ал. 1 от ЗС само в случай, че е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на земята; когато в дворното място съществува и сграда в режим на индивидуална собственост, независимо дали нейният притежател е етажен собственик или не, специалните правила за земята като обща част не могат да намерят приложение, тъй като мястото обслужва не само сградата в режим на етажна собственост, но и друг обект, чийто собственик не може да бъде подчинен на този режим при незачитане на правата му.

Твърди се във въззивната жалба, че с оглед действието на ЗУТ е отпаднало тълкуването, основано на разпоредбите на чл. 58 ал. 1 и чл. 61 ал. 4 от ЗТСУ /отм./ и делбата на съсобствен УПИ е недопустима, ако същият е застроен с обекти индивидуална собственост на собствениците на терена, тъй като в този случай земята е обща част или в случаите, когато намира приложение нормата на чл. 183 ал. 4 от ЗУТ. Прави се позоваване на Решение № 87/07.07.2011 г. по гр. д. № 852/2010 г. на ІІ г.о. на ВКС, в което се сочи, че в Решение № 380/05.10.2010 г. по гр. д. № 104/2010 г. на ІІ г.о. на ВКС е прието, че при сега действащата регламентация на чл. 183 от ЗУТ, даденото в т. 1 б. „в“ ППВС № 2/1982 г. тълкуване не намира приложение, доколкото в собствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите съсобственици, а тълкуването на Пленума на ВС е свързано с приложението на чл. 58 ал.1 от ЗС /отм./.

По-нататък във въззивната жалба се прави позоваване на становището на Главния архитект на Община Чепеларе и заключението на съдебно-техническата експертиза, от които се установява, че в случая делбата е допустима при условията на чл. 19 ал. 1 т. 5 от ЗУТ и че съществува техническа възможност от процесния имот да се обособят два самостоятелни урегулирани поземлени имота, с предложен от инж. С. начин за делба, при който в източното УПИ се намират сградите, собственост на ищеца, а в западното са разположени сградите, съсобственост на ответниците. Твърди се, че след като районният съд не е взел предвид тези доказателства, е постановил порочен съдебен акт, защото въпреки наличието на изискуемите от закона изисквания за площ и лице и техническа възможност за делба, на ищеца се ограничават правомощията му по чл. 200 ал. 1 от ЗУТ и се лишава от възможност да придобие чрез делба реален дял от имота. Прави се позоваване на Решение № 227/16.05.2011 г. по гр. д. № 316/2010 г. на І г.о. на ВКС, както и на Решение № 341/07.05.2009 г. по гр. д. № 1211/2008 г. на І г.о. на ВКС.

Твърди се от жалбоподателят, че делба на процесния имот е допустима, тъй като такава делба е допустима и възможна по административен ред, като се прави позоваване на Заповед № 160/19.04.2022 г. на Кмета на Община Чепеларе, с която е допуснато да се изработи проект за изменение на ПУП-ЗРП за ПИ № •••, като се обособят два УПИ-та. Поради това жалбоподателят смята за безспорно установено, че при условията на чл. 201 от ЗУТ от процесния имот могат да се обособят два по-малки УПИ-та при спазване на всички законови изисквания, т.е. ако би имало съгласие между страните по делото, делбата би била възможна при условията на чл. 134 ал. 2 т. 6 от ЗУТ. Прави се позоваване на общият принцип, че съдът не може да откаже това, което законът позволява. Сочи се, че съдебната намеса замества липсващата доброволна реализация, т.е. служебното изменение на подробния устройствен план чрез подялба на съсобствения УПИ на два по- малки УПИ-та е своебразен сурогат на изменението по доброволен начин; тази именно хипотеза е и причина за съществуването на разпоредбата на чл. 134 ал. 2 т. 7 от ЗУТ, като в конкретния случай административната делба е допустима и възможна, но е неприложима по доброволен начин, защото липсва съгласие между съсобствениците, а липсата на съгласие е и причината за съдебна, а не доброволна /административна/ делба.

Прави се позоваване във въззивната жалба и на Решение № 227/16.05.2011 г. по гр. д. № 316/2010 г. на І г.о. на ВКС.

С въззивната жалба се прави искане първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което да бъде допусната съдебна делба; претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от ответниците.

В съдебно заседание за жалбоподателя пълномощникът му адв. Н. П. поддържа въззивната жалба.

Въззиваемите не се явяват и не изпращат представител в съдебно заседание. От пълномощникът им адв. К. Г. е постъпило писмено становище, с което оспорва въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивната жалба и прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:

Установява се с оглед представените по делото писмени доказателства – скица и удостоверение, издадени от Община - Чепеларе, че в недвижимия имот, чиято делба се иска – незастроено и застроено дворно място, съставляващо поземлен имот № ••• с площ от ••• кв.м., участващ в УПИ ••-••• в кв. •• по плана на с. О. с площ от ••• кв.м. и попадащ с 1 кв.м. в улична регулация, са построени следните сгради: сграда със застроена площ от •• кв.м. /2МЖ/ и сграда /пристройка/ със застроена площ от •• кв.м. /МС/, които две сгради са собственост на ищеца, както и двуетажна жилищна сграда /3/2 МЖ/, първия жилищен етаж с площ от •• кв.м. от която е собственост на ответницата З. К. Т. и втория жилищен етаж с площ от •• кв.м. е собственост на ответниците Р. А. С. и П. А. Д.. В имота съществува и четвърта сграда /помощна/, отбелязана в плана като „МС“, за която страните не представят титул за собственост, но не спорят, че е на ответниците. Установява се, че съсобствеността на дворното място e при квоти: ½ ид.ч. за ищеца Б. И. Х., ¼ ид.ч. за ответницата З. К. Т. и по 1/8 ид. ч. за ответниците Р. А. С. и П. А. Д.. Със Заповед № 160/19.04.2022 г. на Кмета на Община – Чепеларе във връзка със заявление от Б. И. Х. е допуснато Б. И. Х. да изработи проект за изменение на ПУП – План за регулация и застрояване на поземлен имот № •••, за който е отреден УПИ ••-•••. За издаването на тази заповед е послужило Становище, изготвено от Главния архитект на Община – Чепеларе, в което е констатирано, че е законосъобразно искането за изработване на проект за изменение на ПУП – План за регулация и застрояване на поземлен имот № •••, за който е отреден УПИ ••-•••. Към преписката са приложени 2 броя скици – предложения за изменение на ПУП – ПРЗ на поземлен имот № •••, УПИ ••-••• кв. •• с. О., в които са посочени начини за обособяване на два самостоятелни УПИ. Извършено е геодезическо заснемане от инж. Т. Т.. От приложените скици /л. 100 – 102/ е видно обособяване на два проектни УПИ ••-••• и •••-•••. С писмо от 03.10.2022 г. ищеца Б. И. Х. е уведомен, че за да бъде продължена процедурата е необходимо представеното изменение на ПУП – ПРЗ да бъде поискано и от всички съсобственици в имота.

С Определение № 46/27.02.2023 г. районният съд е изискал становище от Главния архитект на Община – Чепеларе относно поделяемостта на поземлен имот № •••, за който отреден УПИ ••-84, като се посочи налице ли е възможност за обособяване на самостоятелни УПИ от съсобствения имот, които да отговарят на строителните правила и норми по площ, лице и конфигурация на сградите.

Постъпило е становище от Главния архитект на Община – Чепеларе, в което се сочи, че с оглед размера на УПИ ••-••• би било възможно да се образуват два самостоятелни УПИ, при условие, че е взето решение на Общинския съвет, че терена е преобладаващо стръмен съгласно разпоредбите на чл. 19 ал. 3 от ЗУТ.

Пред районния съд е депозирано заключение на съдебно- техническа експертиза, според което от извършения оглед и заснемане на процесния имот е установено, че теренът в рамките на УПИ ••-••• в кв. •• е с наклон близо 2/1 или 50 %, което означава, че е преобладаващо стръмен по смисъла на чл. 19 ал. 3 от ЗУТ. В приложена към заключението скица са нанесени два новообразувани /проектни/ урегулирани поземлени имоти – УПИ ••-••• и УПИ •••-••• г., всеки от тях с площ от ••• кв.м. В съдебно заседание вещото лице допълва, че лицето на новообразувания УПИ ••-••• на юг е 18, 30 м., а лицето на новообразувания УПИ •••-••• на север е 19, 90 м. В съдебно заседание вещото лице сочи, че квадратурата на всеки от новообразуваните УПИ се явява със 7, 5 кв.м. по-малка от тази, която е залегнала в чл. 19 ал. ал. 1 т. 5 от ЗУТ, като изразява становище, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 19 ал. 3 от ЗУТ с оглед теренните условия – преобладаващи планински терен и наклон, който допуска това намаляване.

Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита за установено, че процесния имот подлежи на делба и не е обща част по смисъла на чл. 38 ал. 1 от ЗС.

Настоящата инстанция счита, че следва да се приложат разрешенията, дадени с Решение № 293/12.12.2011 г. по гр. д. № 265/2011 г. на ІІ г.о. на ВКС, Решение № 1281/29.12.2008 г. на ІV г.о. на ВКС, Решение № 201/19.10.2015 г. по гр. д. № 2585/2015 г. на І г.о. на ВКС.

Така в Решение № 293/12.12.2011 г. се приема, че когато сградите са индивидуална собственост на съсобствениците на земята, то последната е обща част във всички случаи, когато е невъзможно разделянето на дворното място на толкова урегулирани поземлени имоти, колкото са съсобствениците и съответно притежаваните от тях сгради, като се спазят изискванията за площ и лице за всеки новообособен УПИ, отстоянията на съществуващото застрояване, достъп до улица и др.; ако това разделяне е възможно при спазване на всички изисквания на благоустройственото законодателство, то тогава земята е останала в обикновена съсобственост, независимо от застрояването със сгради, които са индивидуална собственост на съсобствениците.

В настоящия случай ищецът е собственик на жилищна сграда със застроена площ от •• кв.м., както и пристройка със застроена площ от •• кв.м. Ответниците не притежават обекти в тези постройки, единствен собственик е ищецът. Ответницата З. Т. е собственик на първи жилищен етаж, а ответниците Р. С. и П. Д. са собственици на втори жилищен етаж на другата жилищна сграда – западния калкан /източния калкан е собственост на ищеца/. Поради това са налице сгради, индивидуална собственост на страните по делото. Този извод не се променя от обстоятелството, че в западния калкан е налице етажната собственост между ответниците по делото – Решение № 1323/25.10.1984 г. по гр. д. № •••/1984 г. ІV г.о. на ВС.

Освен наличието на две отделни сгради, индивидуална собственост на страните по делото, се установява от становището на Главния архитект на Община – Чепеларе и от заключението на съдебно-техническата експертиза, която следва да се кредитира като компетентно и обективно изготвена и неоспорена от страните по делото, възможност обособяването от дворното място на два самостоятелни урегулирани поземлени имота. Обстоятелството, че за всеки един от съделителите поотделно няма да има отделен УПИ не променя извода за допустимост на делбата в случая. От значение е обособяването на самостоятелен УПИ към всяка една от основните /жилищните/ сгради. Вече при обособяване на самостоятелен УПИ за жилищната сграда западен калкан, предвид наличието на етажна собственост, дворното място в този новообособен УПИ ще бъде обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС за тази сграда.

С Решение № 1281/29.12.2008 г. по гр. д. № 4423/2007 г. на ІV г.о. на ВКС е допусната делба на дворно място, като е прието за неоснователно възражението за недопустимост на делбата поради наличието на етажна собственост /всеки от съделителите е индивидуален собственик на самостоятелен жилищен обект – близнак в сградата/, тъй като са налице данни за поделяемост на имота и е счетено, че не може да се приеме, че делбата е несъвместима с естеството и предназначението на имота.

В Решение № 201/19.10.2015 г. по гр. д. № 2585/2015 г. на І г.о. на ВКС, по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, касационната инстанция приема, че е допустима делба на дворно място, в което са изградени самостоятелни обекти, принадлежащи в индивидуална собственост на всеки един от съделителите, ако по делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, според което е налице възможност за обособяване на самостоятелни УПИ от съсобствения имот и проведена процедура по чл. 201 от ЗУТ.

В настоящия случай, в становището си по чл. 201 от ЗУТ Главния архитект на Община – Чепеларе е изразил мнение за възможността за обособяване на два самостоятелни УПИ при спазване изискванията на чл. 19 ал. 3 от ЗУТ, наличието на които изисквания са установени от заключението на съдебно-техническата експертиза и предвид дефиницията в § 5 т. 13 предложение второ от ДР на ЗУТ на понятието „преобладаващ стръмен терен“.

С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че процесното дворно място не съставлява обща част по смисъла на чл. 38 ал. 1 от ЗС и иска за делбата му се явява основателен и доказан, поради което следва да се отмени обжалваното решение и се допусне съдебна делба. Направените от страните съдебни разноски следва да бъдат присъдени с решението по втората фаза на делбата.

Водим от горното Смолянски окръжен съд