Решение № 5570 от 26.7.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 255/2024 г.

6207 final от 5.09.2014 г., относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя (л.126-152 и л.161-186 от адм.дело №770/2020г.). Няма данни това решение да е обжалвано, поради което и се установява, че същото е влязло в сила и поражда задължения за страната ни. Решението на ЕК, е постановено във връзка с констатирано нарушение на чл.108, § 3 от Договора за функциониране на Европейския Съюз /ДФЕС/, а именно - неизпълнение на задължението на Република България, като държава-членка да уведоми ЕК /неспазване на процедурата по нотификация/, във връзка с предоставянето на държавна помощ. От диспозитива на посоченото Решение на ЕК се установява, че със същото е констатирано несъвместимо с вътрешния пазар, по смисъла на чл. 108, §3 от ДФЕС и в нарушение на чл. 107 от ДФЕС, предоставяне от страна на Република България на фактическа възможност за осъществяването на определени двустранни сделки по замяна на земи горска територия, между държавата, като техен собственик и частноправни субекти, които не са идентифицирани, а е посочен общо период, в който са осъществени сделки, попадащи хипотетично в обхвата на предоставена неправомерна държавна помощ, а именно: от 01.01.2007 г. до 27.01.2009 г. С Решение на ЕК C

6207 final от 5.09.2014 г. е постановено, както следва: „Член 1: Държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 01.01.2007 г. - 27.01.2009 г., неправомерно приведена в действие от Република България в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора, е несъвместима с вътрешния пазар; Член 2: Индивидуалната помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1, не представлява помощ, ако към момента на предоставянето й е отговаряла на условията, предвидени в регламент, приет съгласно член 2 от Регламент (ЕО) №994/98 на Съвета, който е бил приложим към момента на предоставяне на помощта; Член 3: Индивидуалната помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1, която към момента на предоставянето е отговаряла на условията, предвидени в регламент, приет съгласно член 1 от Регламент (ЕО) №994/98 на Съвета, или на условията съгласно всяка друга одобрена схема за помощ, е съвместима с вътрешния пазар до максималния интензитет на помощ, приложим за този вид помощи; Член 4: 1/. Република България възстановява от бенефициерите несъвместимата помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1; 2/. Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 1 по-горе, несъвместимата помощ може да бъде възстановена от бенефициерите чрез отмяна на сделките за замяна в случаите, когато не са извършени материални промени в засегнатите от сделката горски земи държавна и частна собственост след датата на тази сделка; 3/. Сумите, които трябва да бъдат възстановени, включват лихви, начислени от датата на предоставянето им на разположение на бенефициерите до действителното им възстановяване; 4/. Лихвеният процент се изчислява с натрупване в съответствие с глава V от Регламент (ЕО) №794/2004 и с Регламент (ЕО) № 271/2008. 5/. Република България отменя всички неизплатени плащания на помощ, предоставена в контекста на сделките за замяна и посочена в член 1, считано от датата на приемане на настоящото решение; Член 5. 1/. Възстановяването на помощта, предоставена по схемата, посочена в член 1, се извършва незабавно и ефективно; 2/. Република България гарантира, че настоящото решение е напълно изпълнено в срок от дванадесет месеца от датата на уведомяването за него; Член 6. 1/. В срок от четири месеца от уведомяването за настоящото решение Република България предоставя на Комисията следната информация: а) списък на всички сделки за замяна, като посочва следната информация: - административните и пазарните цени за частните и държавните горски парцели, които са заменени, информация за допълнителните парични суми, включени във всяка сделка, както и произтичащия от това размер на държавната помощ; - наименованието на частната страна, т. е. на бенефициера на сделката за замяна, участваща във всяка сделка, и причините, поради които се счита или не се счита, че тази страна е предприятие. б) установяване на случаите, при които възстановяването ще се извърши въз основа на пазарните цени към момента на сделките за замяна, посочени в представеното от България становище 2014/032997; в) установяване на случаите, при които възстановяването ще се осъществи чрез отмяна на сделката за замяна; г) установяване на случаите, при които възстановяването ще се извърши въз основа на сумите, определени от независим експерт оценител и документи, доказващи, че такъв независим експерт е бил назначен след подбор чрез публична тръжна процедура и одобрение от Комисията; 2/. В срок от осем месеца от уведомяването за настоящото решение Република България предоставя на Комисията следната информация: а) списъка на бенефициерите, които са получили помощ, предоставена при посочените в член 1 сделки за замяна, и общия размер на помощта, получена от всеки от тях в резултат на тези сделки; б) общата сума (главница и лихви по възстановяване), която трябва да бъде възстановена от всеки бенефициер; в) подробно описание на вече предприетите и предвидените мерки за изпълнение на настоящото решение; г) документи, доказващи, че на бенефициерите е наредено да възстановят помощта. 3/. В срок от дванадесет месеца след уведомяването за настоящото решение Република България представя документи, доказващи, че помощта е била възстановена изцяло от съответните бенефициери. 4/. Република България информира редовно Комисията за напредъка по изпълнение на националните мерки, взети в изпълнение на настоящото решение, до окончателното възстановяване на помощта, предоставена при сделките за замяна и посочена в член 1, като представя доклади на всеки два месеца. По искане на Комисията тя предава незабавно информация за вече взетите и предвидените мерки в изпълнение на настоящото решение. Тя предоставя също подробна информация относно сумите на помощта и лихвите по възстановяването, които вече са възстановени от бенефициерите; Член 7: Адресат на настоящото решение е Република България. Решение C

6207 final от 5.09.2014 г. на ЕК, е издадено на основание чл.14, във вр. чл.13 от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22.03.1999 г., за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО /впоследствие чл.108 от ДФЕС /, приложим към момента на издаване на решението на ЕК, в сила, към датата на постановяването на този акт, отм. считано от 13.10.2015 г. с Регламент /ЕС/ 2015/1589 на Съвета от 13.07.2015 г. По своя характер решението е общ административен акт, съдържащ разпореждане за възстановяване чрез определянето на задължителни мерки, които Република България трябва да предприеме, при условията и сроковете, определени в решението, за установяването на конкретни случаи, за релевантния период на неправомерно предоставена помощ: от 01.01.2007 г. до 27.01.2009 г. Адресат, изрично посочен в акта на ЕК, е Република България, която има задължението да изпълни разпореждането за възстановяване на несъвместимата помощ, като изпълни мерките и препоръките, при условията изрично постановени в диспозитива на Решение на ЕК C

6207 final от 5.09.2014 година, относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/B/08). Този административен акт по своя вид и характер, попада изцяло в обхвата на нормата на чл.38, ал.3 от Закона за държавните помощи /ЗДП, ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г. /, в относимата му редакция, към момента на постановяването на оспорения в настоящото съдебно производство /АУПДВ/ № РД-05-15/12.03.2020 г., издаден от Министъра на земеделието, храните и горите на Република България. Решение на ЕК C

6207 final от 5.09.2014 г., е предпоставка за образуването на административното производство от компетентния в Република България орган, за предприемане на мерките по неговото изпълнение. Съгласно чл.33, във вр. чл.8 и чл.10 от ЗДП, приложим към датата на издаването на оспорения в настоящото производство АУПДВ, специална компетентност по отношение на държавните помощи, в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството, на контролиращ орган и администратор на държавна помощ е предоставена на министъра на земеделието, храните и горите. С писмо изх. № 70-5688/20.11.2019 г. (л. 54-55 от адм.дело №770/2020г.), „БОИЛ“ ООД е уведомен, че в Министерство на земеделието, храните и горите, се открива производство по издаването на акт за установяване на публично държавно вземане, с посочено от административния орган правно основание: „ чл. 38, ал. 3 от ЗДП и чл. 162, ал. 2, т. 6 и 9 от ДОПК “, като на жалбоподателя е предоставен 14-дневен срок за представяне на доказателства, възражения и обяснения. С молба вх. № 70-5688/09.12.2019 г. от „БОИЛ” ООД е депозирано възражение, в което се твърди, че в решението на ЕК не се съдържа конкретна информация и доказателства, че дружеството, със сключения договор за замяна на недвижими имоти № 335/25.07.2008 г., следва да се счита ползвател на държавна помощ. С възражението е направено искане за прекратяване на започналото административно производство поради нарушаване на материалноправните и административни правила, както и поради липса на доказателства за основателността на неговото започване. Твърди се, че не може да се направят каквито и да е било възражения, без да се запознаят с конкретните факти и обстоятелства, които ще се преценят от органа, поради което е направено искане на основание чл.34, ал.1 от АПК за запознаване с документите по преписката. В тази връзка е подадено заявление за достъп до обществена информация с вх.№ ДОИ-21/09.12.2019г. (л.47 от адм.дело №770/2020г.). С решение рег.№ ЗАП-1034/20.12.2019г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/ (л.45-46 от делото) на „БОИЛ” ООД била предоставена исканата информация. На дружеството била предоставена възможност да се запознае с наличните документи по преписката в рамките на работното време на адреса на ИАГ. Административното производство е приключило с издаването на оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № РД-05-15/12.03.2020 г., с който по отношение на жалбоподателя е установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване, в размер на главница (52 697.00 лв.) и лихва (28 863.90 лв.) на обща стойност 81 560.90 лв. (л.38-44 от адм.дело №770/2020г.). От изложените в акта мотиви се установява, че съобразно съображения

и

от решение на Европейската Комисия C

6207 final от 5.09.2014 г., както и съгласно предвидена формула и изготвените от „Агролеспроект“ ЕООД оценителски доклади, административният орган е приел, че при извършената замяна „БОИЛ“ ООД е получил икономическо предимство, представляващо неправомерна държавна помощ, която подлежи на възстановяване. Посочено е, че предпоставка за издаване на процесният АУПДВ е страната по сделката за замяна да представлява предприятие по смисъла на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС. Според органа, „БОИЛ“ ООД е търговец по своята правноорганизационна форма, извършващ стопанска дейност по занятие и следователно е предприятие. На следващо място органът посочва, че административната цена на предоставения на дружеството имот е в размер на 107 287.42 лв., но реалната му пазарна цена към момента на замяната е в размер на 82 236.94 лв., а за имота държавна частна собственост, предоставен на дружеството, е определена административна цена в размер на 91 378.20 лв., но реалната пазарна цена е в размер на 119 024.86 лв. Т.е административните цени не съответстват на пазарните цени на заменените имоти. В хода на съдебното производство са допуснати и приети съдебна финансово-икономическа експертиза, основна и повторна съдебно-оценителни експертизи. Според заключението на съдебно финансово-икономическата експертиза, точният размер на лихвата върху държавната помощ, посочена в АУПДВ № РД 05-15/12.03.2020 г. за периода от 25.07.2008 г. до 12.03.2020 г., съгласно методиката на Регламент /ЕО/ №794/2004 и Регламент /ЕО/ №271/2008 е 27 032, 77 лв. Според заключението на съдебно - оценителнита експертиза с вх.№ 8977/19.10.2020 г., изготвена от вещото лице Д. Т., реалната пазарна цена на имот с идентификатор 51500.201.28 с площ 7 850 кв.м., находящ се в местността „Юрта Балкана” в землището на гр.Несебър, обл. Бургас, представляващ поляна, НТП Друг вид производителна гора, е 49 141, 00лв. + 135, 18лв. добавена стойност от дървесно-горската растителност на имота, т.е. реалната пазарна цена на имота е 49 276, 18 лв. В заключението с вх.№ 3505/02.04.2021 г. вещото лице Т., използвайки методи за кубиране и сортиментиране приема, че цената на имот с идентификатор 51500.201.28 е 31 975.00 лв., закръглена до цяло число. В заключението с вх.№ 6520/17.06.2021 г. експертът установява, че цената на имота е определена, като сума от стойността на земята и стойността на дървесината, тъй като реално е сключена само една сделка с подобен имот. Според него реалната пазарната цена на имот № 51500.201.28, землище гр. Несебър, м. „Юрта Балкана“ е 31 975, 00 лв., определена по „Наредба за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд“ действаща към 2008г. Реалната пазарната цена на поземлен имот с идентификатор № 010014, находящ се в землището на с. Очиндол, община Мездра 102 985, 00лв. /по- високата цена, установена от приложените два подхода/. Вещото лице не установява несъвместима държавна помощ съгласно формулата и методиката, посочена в т.173 на Решението на ЕК, при посочените от експертизите реални пазарни цени на имотите. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

6207 final от 5.09.2014 г. е установено неправомерното предоставяне на държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 01.01.2007 г. – 27.01.2009 г. и несъвместимостта й с вътрешния пазар. Действително обаче, Решението на ЕК не съдържа индивидуализация на получателите на помощта и размера на помощта, която подлежи на възстановяване, поради което и на основание чл. 38, ал. 3 от ЗДП те се определят с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на АПК от администратора на помощ. В практика си Съдът на ЕС нееднократно е постановявал, че „когато проверява схема за помощ, Комисията може просто да проучи характеристиките на съответната схема, а не е длъжна да прави анализ на отпуснатите въз основа на тази схема помощи във всеки отделен случай. Едва на етапа на възстановяването на помощите ще е необходимо да се провери на национално равнище какво е индивидуалното положение на всяко засегнато предприятие (вж. в този смисъл решение от 9 юни 2011 г., ComitatoVenezia vuole vivere и др./Комисия, C-71/09 P, C-73/09 P и C-76/09 P, EU: C: 2011: 368, т. 63)“ (така Решение на Общия съд (първи разширен състав) от 13 май 2020 г. по дело T-716/17), като това е именно изискването на ЕК и от българските власти, което е видно от член 6 от разпоредителната част на Решението на ЕК. Съгласно съображение 125 от Решението на ЕК C

6207 final от 5.09.2014 г. въпросът дали потенциалните бенефициери на сделките за замяна са предприятия по смисъла на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС следва да бъде разгледан предварително. Това е необходимо, тъй като правилата за държавните помощи се прилагат само когато бенефициерът е предприятие. В съображение

е посочено, че Съдът на ЕС определя понятието „предприятие“ за целите на чл. 107, параграф 1 от Договора като субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина му на финансиране. Съгласно Съда на ЕС всяка дейност, която се състои от предлагане на стоки и услуги на даден пазар представлява стопанска дейност. Класификацията на даден субект като предприятие по този начин винаги е свързана с определена дейност. В съображение 128 е посочено изрично, че в останалата си част решението на ЕК се отнася само до тези бенефициери на сделките за замяна, които представляват предприятия по смисъла на цитираната разпоредба от Договора. Дали определени бенефициери на оспорваните сделки за замяна не са извършвали стопанска дейност със заменената горска земя през разглеждания период и понастоящем не извършват такава, е факт несъотносим към квалифицирането им като предприятия бенефициери на държавна помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС. В оспорения административен акт органът е изложил мотиви, макар и лаконични, за това, че дружеството- жалбоподател е предприятие по смисъла на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС. Същите се свързват с това, че „БОИЛ“ ООД е търговец, който извършва стопанска дейност по занятие, което е видно и от вписванията в Търговския регистър. Както изрично е отбелязано и в Решението по дело С-325/22 „съгласно постоянната практика на СЕС понятието „предприятие“ по смисъла на чл. 107, параграф 1 ДФЕС обхваща всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от неговия правен статут и начин на финансиране, а икономическа е всяка дейност, която се състои в предлагане на стоки или услуги на даден пазар (решение от 27 юни 2017 г., Congregaciуn de Escuelas Pнas Provincia Betania, C 74/16, EU: C: 2017: 496, т. 41 и 45 и цитираната съдебна практика)“ /т. 29/. След преценка на представените по делото доказателства, свързани с установяване на обстоятелството дали дружеството е предприятие по смисъла на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС и съобразявайки съдебната практика, съдът споделя извода на органа, че дружеството има такова качество. В процесния случай следва да се посочи, че дефиницията, или разбирането на предприятие не кореспондира с разбирането на това понятие по смисъла на националното право. Според разяснението на съображение 156 от Решението на ЕК „С оглед на гореизложеното Комисията стига до заключението, че сделките за замяна, осъществени от Република България по време на разглеждания период, представляват държавна помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора, в случаите, в които другата страна по съответната сделка е предприятие по смисъла на тази разпоредба, административните цени, използвани за тази сделка, не са отразявали пазарните цени и не са изпълнени условията за помощта de minimis, определени в Регламент (ЕС) № 1407/2013.“. В така даденото разяснение са дефинирани две кумулативни положителни предпоставки, но също така и една отрицателна, които във всички случаи административният орган следва да установи при изследване индивидуалното положение на всяко едно от засегнатите предприятия и които са определящи за изхода от производството по чл. 38 ал. 3 от ЗДП. Т.е фактът, че „БОИЛ“ ООД има качеството на „предприятие“ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС, не е достатъчен само по себе си, за да квалифицира конкретната сделка за замяна като „държавна помощ“. Според настоящият съдебен състав е налице недоказаност на факта на получаване на предимството и на неговия размер от администрацията, която съобразно чл. 170, ал. 1 от АПК носи доказателствената тежест за установяването им. С аргумент от съображение 173 на Решението на ЕК несъвместимо икономическо предимство възниква при положителен резултат след изваждане от разликата между пазарната и административната цена на горската земя държавна собственост и същата разлика за горската земя частна собственост. Комисията е отбелязала, че българските органи вече притежават информация за двата вида цени към момента на замените, но при съмнение относно възможността за прилагане на тази методика може да решат да извършат оценка на пазарните цени на заменените парцели с помощта на независим експерт. Поставено е изискване определянето на експерта да е след тръжна процедура, като в тези изключителни случаи българските органи да посочат съответните парцели, обосновка за необходимостта от оценка от независим експерт и да предложат на Комисията избраният експерт, който да бъде одобрен от Комисията и от РБ /съображение 176/. Методиката за определяне размера на помощта е посочената в съображение 173 от Решението на ЕК формула. Прилагането на тази формула изисква: i) определяне на разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя частна собственост и административната цена на този парцел, определена в съответствие с предписанията на Наредбата за базисните цени и ii) определяне на разликата между реалната пазарна цена на парцела държавна собственост и административната цена за този парцел, определена в съответствие с Наредбата за базисните цени. Положителната разлика между стойността ii) и стойността i) определя първоначалният размер на държавната помощ, получена в резултат на сделката за замяна. В случая административните цени на горските земи държавна и частна собственост са посочени в Договор за замяна № 355/25.07.2008 г. От приетите по делото съдебно - оценителски експертизи се установява, че пазарната цена на държавния имот е 31 975.00 лв., а на частния имот – 102 985.00 лв. При така установените от вещото лице суми, не може да се приеме, че пазарната цена на държавния имот е по-висока от пазарната цена на частните имоти. Следва да се посочи, че Решението на ЕК не съдържа изискване за приемане на методика за оценка, но оценителните доклади на „Агролеспроект“ ЕООД са изготвени при неназовани методи, което е несъвместимо с изискването за пълнота на главното доказване. В същото време оценителят не е независим, доколкото едноличен собственик на капитала на дружеството е администратора на помощта – Министерство на земеделието, храните и горите. В т. 50 от решение по дело С-325/22 се посочва, че размерът на помощта за възстановяване следва да се определи въз основа на пазарните цени към момента на сделките за замяна, посочени в представеното от България становище 2014/032997 или въз основа на сумите, определени от независим експерт оценител, и на документи, доказващи, че такъв независим експерт е бил назначен след подбор чрез публична тръжна процедура и одобрена от Комисията. Съответни на решението са разпоредбите от приложимия национален закон – чл. 38, ал. 9 и ал. 10 от ЗДП, според които оценката се изготвя от правоспособен независим оценител, регистриран по Закона за независимите оценители (ЗНО), който не е в трудово или служебно правоотношение с възложителя и не е свързано лице по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с получателя на помощта. Тя се възлага и приема от администратора на помощта съобразно определените в решението на Европейската комисия условия и срок. В тази връзка, съдът намира, че е нарушен и принципът за независимост, регламентиран в чл. 4, т. 1 от ЗНО, изискващ необвързаност на регистрирания оценител, включително чрез неговите съдружници/акционери и персонал, с възложителя на оценката, с неговите ръководители или свързани с тях лица. От данните в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „Агролеспроект“ ЕООД е Министерство на земеделието. Оценката не е възложена от администратора на помощта в изпълнение изискването на чл. 38, ал. 10 ЗДП, а от Изпълнителна агенция по горите, която, според чл. 2, ал. 1 от Устройствения и правилник е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и изпълнителният директор на агенцията е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на земеделието. Изложеното безспорно сочи на обвързаност на оценителя с администратора на помощта в противоречие с принципа по чл. 4, т. 1 от ЗНО и на свързаност между администратора на помощта и оценителя по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ДОПК в противоречие с чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗНО. С оглед изложеното, пазарните оценки на имотите, на които се позовава издателят на акта, не са изготвени от независим оценител и в случая не е спазено изискването на чл. 38, ал. 9 от ЗДП, според които оценката се изготвя от правоспособен независим оценител, регистриран по ЗНО. В този смисъл е и трайната практика на ВАС по идентични казуси. Горното препятства формирането на извод за получено от частноправния субект в правоотношението по замяната на икономическо предимство в конкретен размер. На следващо място, задължението за извършване на проверка дали помощта е „de minimis“, е на етапа на възстановяването на помощта. (арг. от решение на Общия съд от 13 май 2020 г., по дело Т-716/17). Това ясно личи и от съображение 171 от Решението на ЕК, където изрично е посочено, че българските власти следва да изключат тези лица, които от сделките за замяна, в които са участвали, са получили предимство, целият размер на което не надвишава праговете, установени в Регламента за минималната помощ (помощта de minimis), както и от член 2 на същото Решение на ЕК, изрично постановяващ, че „Индивидуалната помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1, не представлява помощ, ако към момента на предоставянето и е отговаряла на условията, предвидени в регламент, приет съгласно член 2 от Регламент (ЕО) № 994/98, който е бил приложим към момента на предоставяне на помощта.“. В случая е очевидно, че с оглед установения размер на държавната помощ от самия административен орган, същата попада в понятието „de minimis“ по смисъла на Регламент (ЕС) № 1407/2013 г. на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на ЕС към помощта de minimis. (относно приложимостта му виж чл. 7 и чл. 8). Така в т. 154 от Решението на ЕК е посочено, че в случаите, когато отделният бенефициер на сделката за замяна е получил предимство, което не превишава праговете, посочени в Регламент (ЕС) № 1407/ 2013 г. на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на ЕС към помощта de minimis, това предимство не се счита за държавна помощ и поради това не попада в рамките на забраната по чл. 107, параграф 1 от Договора, ако са изпълнени всички други условия, определени в този регламент. Чл. 3 от Регламент (ЕС) № 1407/2013 ясно дефинира тези условия, а именно „общият размер на помощта de minimis, предоставяна във всяка държава членка на едно и също предприятие, не надхвърля 200 000 EUR за период от три бюджетни години“. Установеният размер на „неправомерната държавна помощ“ с процесния АУПДВ е под прага от 200 000 евро, а именно в размер на 52 697.00 лв., който дори в посочения от органа размер, включващ и лихва за просрочие, е под посочения праг. Наред с горното, адресатът на акта не е получил недопустимо предимство дори по фактическите основания за издаването му. Съпоставката на административните и на пазарните цени на заменяните имоти по договора от 25.07.2008 г. сочи на превишение на административната и на пазарната цена на частния имот над цените на държавния, а това изключва формирането на положителна разлика по 147-то съображение от решението на Комисията, което да се квалифицира като предимство. Но дори и да се приемат пазарните цени, посочени в АУПДВ, не би могло да се стигне до друг резултат, доколкото помощта попада в понятието „de minimis“. Липсата на установени предпоставки за възникване на публичното държавно вземане за възстановяване на неправомерна и несъвместима държавна помощ, предоставена със сключването на договора за замяна на недвижим имот № 355/25.07.2008 г., води до неправомерно установяване на вземането с процесния АУПДВ. Предвид гореизложеното съдът намира жалбата за основателна, а оспореният АУПДВ за процесуално и материално незаконосъобразен, доколкото в конкретния случай целият размер на получената помощ не надвишава праговете, установени в Регламента за минималната помощ (помощта de minimis). В този смисъл е и практиката на ВАС - Решение № 3163/15.03.2024 г. постановено по адм.дело №7426/2022 г. по описа на ВАС; Решение № 2827/11.03.2024 г. постановено по адм.дело № 2226/2022 г. на ВАС, Решение № 2777/07.03.2024 г. постановено по адм.дело № 4253/2022 г. на ВАС, Решение № 2487/05.03.2024 г. постановено по адм.дело № 2444/2022 г. на ВАС, Решение № 2641 от 06.03.2024 г. постановено по адм.дело № 7002/2022 г. на ВАС; Решение № 3258 от 27.03.2023 г. постановено по адм.дело № 7023/2022 г. на ВАС и др. С оглед изхода на спора жалбоподателят има право на разноски. Такива са поискани своевременно, поради което съдът дължи присъждането им. Съдът не намира за основателно възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото и проведените съдебни заседания. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК и с оглед дадените от ВАС указания, че при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските, извършени в производството пред касационната инстанция, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК, на дружеството-жалбоподател следва да се присъдят направените от него разноски съобразно представения в настоящото производство списък по чл.80 от ГПК на л.117 от делото, както следва: 1 200 лева заплатено адвокатско възнаграждение по настоящото съдебно производство, 4 700 лева разноски при първото разглеждане на делото /по адм.дело № 770/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас/ и разноски за касационната инстанция в поискания размер от 4 500 лева или общо сумата от 10 400 лева. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.3 от АПК, Бургаският административен съд, дванадесети състав