Решение № 5767 от 10.11.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 12264/2023 г.

Производството е по реда на чл.436 вр. чл.435, ал.1, т.3 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 43038/05.09.2029 г., подадена от взискателя „К.Т.“ ООД, ЕИК •••••••, с универсален правоприемник след преобразуване „К.Т.“ АД, ЕИК •••••••, срещу протокол от 28.08.2023 г. за спиране на насрочената от 28.07.2023г. до 28.08.2023 г. публична продан по изп.д. № 20218380413743 по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М.Б., рег. № 838 на КЧСИ. В жалбата са изложени оплаквания, че липсват основания за спиране на изпълнението и насрочената публична продан, тъй като само един от взискателите е поискал спиране. Посочва, че издадената обезпечителна заповед касае изп.д. № 20237810400402 по описа на ЧСИ Г.Д., друг имот и различно от длъжника лице. Поради това желае отмяна на допуснатото спиране и продължаване на изпълнителните действия. В срока по чл.436, ал.3 ГПК длъжникът по изпълнителното дело „А. БСИ"АД, ЕИК •••••••, е изразило становище за нередовност на частната жалба като подадена от заличен търговец, представляван от адвокат, чието пълномощно не отговаря на изискванията на чл.33 ГПК поради липсата на реквизит – телефонен номер на пълномощника. Поддържа възражения за недопустимост на постъпилата жалба като насочена срещу неподлежащ на обжалване акт срещу изпълнителен способ, чието налагане не е поискано от жалбоподателя. Твърди, че на обжалване подлежи единствено спиране на изпълнителното дело, но не и спиране на публичната продан, тъй като всеки от взискателите може да поиска ново насрочване на проданта. Сочи, че жалбоподателят е образувал срещу него изп.д. № 20237810400402, по което била насрочена публична продан, но делото е спряно с въз основа на обезпечителна заповед, издадена по ч.гр.д. № 5725/2023г. по описа на СГС, I-21 състав, а вземането по това дело е присъединено за събиране по изп.д. № 20218380413743. Поради това счита, че жалбоподателят не може да иска изпълнение въз основа на издадения в негова полза изпълнителен лист, тъй като изп.д. № 20237810400402 е спряно, а противното би представлявало заобикаляне на закона. По делото са депозирани мотиви от ЧСИ М.Б., с които е заявено становище за неоснователност на жалбата. Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Изпълнително дело № 20218380413743 по описа на ЧСИ М.Б. е образувано въз основа на разпореждане от 30.11.2021 г. по молба вх. № 81015/30.11.2021 г. на “Б.Х.“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.09.2021 г., по т.д. № 2013/2020 г. по описа на Софийски градски съд, VI -1 състав срещу „А. - БСИ“ АД. На 06.12.2021 г. са изпратени запорни съобщения за налагане за запор върху вземания от притежавани от длъжника банкови сметки, открити при „Първа инвестиционна банка“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Търговска банка Д“ АД, „Инвестбанк“ АД и „Юробанк България“ АД. На същата дата е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника, съставляващ магазин с административен адрес гр.София, бул. •••••••. На 10.12.2021 г. е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника, съставляващ магазинно помещение с административен адрес гр.София, бул. „••••••• На 21.12.2021 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение изх.№ 97133/06.12.2021 г. На 01.03.2022 г. е извършен опис на магазинно помещение с административен адрес гр.София, бул. „••••••• На 08.03.2022 г. е изготвен протокол за предявяване на оценка. На 25.07.2022 г. е обявена публична продан, която да се проведе от 29.07.2022 г. до 29.08.2022 г. С протокол от 26.08.2022 г., на основание чл.432, ал.1, т.2 ГПК, във връзка с молба на взискателя от 26.08.2022 г. е спряна публичната продан на имота. По повод молба на взскателя от 05.10.2022 г. на 06.10.2022 г. е обявена публична продан за периода 14.10.2022 г. – 14.11.2022 г. С протокол от 14.11.2022 г., на основание чл.432, ал.1, т.2 ГПК, във връзка с молба на взискателя от същата дата с спряна публичната продан на имота. С молба от 27.04.2023 г. взскателят поискал насрочване на нова публична продан на имота. С молба от 25.05.2023 г. „К.Т.“ ООД е поискало присъединяване за събиране на остатък от неудовлетворено вземане по изп.д. №20237810400402 по описа на ЧСИ Г.Д.. По изпълнителното дело е изготвена нова оценка и е насрочена нова публична продан на имота, която да се проведе от 28.07.2023 г. до 28.08.2023 г. С молба вх. № 32470/07.07.2023 г. „Инвестбанк“ АД е поискало присъединяване за събиране на остатък от неудовлетворено вземане по изп.д. №20239190400159 по описа на ЧСИ С.А., рег. № 919 на КЧСИ. С определение № 9092/ 27.07.2023 г. по ч.гр.д. № 5725/2023 г. по описа на СГС, ГО I- 21 състав е допуснато обезпечение, на основание чл.390 ГПК, на иск с правно основание чл.135 ЗЗД, предявим от "Ай В.З.Р." АД срещу "А. БСИ" АД и "К.Т." ООД, за обявяване за недействителен по отношение на бъдещия ищец на сключени между двамата бъдещи ответници договор за кредит № 39-2020/ 25.11.2020 г. и учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти, собствени на първия ответник с нотариален акт № 116 том I рег. № 2857 дело № 102/2020 г. чрез налагане на допълнителна обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп. дело № 20237810400402 на ЧСИ Г.Д. рег. № 781 КЧСИ, образувано срещу "А.-БСИ" АД. С молба вх. № 40648/24.08.2023 г. взискателят “Б.Х.“ ЕООД уведомило съдебния изпълнител за постъпили суми за погасяване на дълга, пожелало е прекратяване на изп.д. № 20218380413743, а до произнасяне по искането за прекратяване е заявено желание за спиране на насрочената за 28.07.2003 г. до 28.08.2023 г. публична продан на собственото на „А. БСИ"АД магазинно помещение с административен адрес гр.София, бул. „••••••• Присъединеният взискател „Инвестбанк“ АД е заявило липса на възражения за прекратяване на изпълнителното дело и за спиране на публичната продан. С протокол от 28.08.2023 г. ЧСИ Б. е насрочената от 28.07.2003 г. до 28.08.2023 г.публична продан, на основание чл.432, ал.1, т.2 ГПК, като е съобразил депозираната от “Б.Х.“ ЕООД и издадената обезпечителна заповед за спиране на изпълнението по изп.д. №20237810400402 по отношение на „К.Т.“ ООД. Протокола от 28.08.2023 г. е връчен на присъединения взискател „К.Т.“ ООД на 29.08.2023 г. Частната жалба е депозирана от легитимирана страна в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл.436, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Не могат да бъдат споделени възраженията на длъжника по изпълнението за липса на правосубектност на жалбоподателя, тъй като от справка в Търговски регистър се установявало, че „К.Т.“ ООД е заличен търговец. При извършена от съда служебна справка на общодостъпния Единен портал за заявяване на електронни административни услуги на Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел при Агенция по впиванията (https: //portal.registryagency.bg/) се установява, че на проведено на 28.08.2023 г. общо събрание на съдружниците на „К.Т.“ ООД – „БМ К.Г.“ ООД, ЕИК •••••••, и „Ш.“ ЕООД, ЕИК •••••••, е взето решение за преобразуване на „К.Т.“ ООД чрез промяна на правната му форма от дружество с ограничена отговорност в акционерно дружество с фирма „К.Т.“ АД, ЕИК •••••••, което става универсален правоприемник на преобразуваното дружество, а вписване на преобразуването е извършено след датата на подаване на частната жалба. В съответствие с чл. 264 ТЗ търговско дружество (преобразуващо се дружество) може да се преобразува чрез промяна на правната форма, като се превърне в търговско дружество от друг вид (новоучредено дружество). Новоучреденото дружество става правоприемник на преобразуващото се дружество, което се прекратява без ликвидация. Съгласно чл.264з, ал.2 и ал.3 ТЗ, с вписването на промяната на правната форма в търговския регистър, преобразуващото се дружество се прекратява и възниква новоучреденото. Правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминават изцяло върху новоучреденото дружество. Съдружниците и акционерите в преобразуващото се дружество стават съдружници или акционери в новоучреденото. В случая не става въпрос за нововъзникнал субект в буквалния смисъл на думата, а за универсален правоприемник на преобразуващото се дружество, върху който преминават изцяло правата и задълженията на това дружество. Вписване на промяната след датата на депозиране на жалбата не прави последната подадена от неправосубектно лице, тъй като вписването е извършено на 27.09.2023 г., тъй като изрично в новелата на чл.264з ТЗ е предвидено, че промяната на правната форма има действие от вписването в търговския регистър. Неоснователен е доводът на ответника по жалбата за липса на надлежно учредена представителна власт на адвоката, депозирал жалбата. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗАдв адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно. В чл. 33 ГПК са посочени необходимите реквизити на пълномощното – същото следва да бъде подписано от страната или нейния представител и да бъдат посочени трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника. От текста на пълномощното е видно, че жалбоподателят, действащ чрез своя представител, е упълномощил Адвокатско дружество „Г.И С.“, включително съдружника в него адв.С.К.К. от САК с посочен единен граждански номер и адрес с правото по своя преценка и от името на „К.Т.“ ООД да съставя, подписва, представя, внася жалби и да завежда заповедни, искови, обезпечителни, изпълнителни и други дела и производства и да осъществява процесуално представителство до окончателно приключване на съответното производство във всички инстанции. Пълномощното носи подпис на управителя на упълномощителя. Пълномощията по т.2 от представеното по изпълнителното дело пълномощно не дава основание същите да се тълкуват единствено във връзка с тези по т.1, където са учредени пълномощия за извършване на действия по удовлетворяване на вземания на упълномощителя произтичащи от конкретно изброени контракти, по които „К.Т.“ ООД е страна. Изразената в т.2 от пълномощното воля на дружеството е ясна и достатъчна за редовността на упълномощаването. Липсата на посочен телефонен номер на пълномощника е ирелевантно за надлежността на упълномощаването. Отсъствието на този реквизит от пълномощното не води до нищожност на упълномощителната сделка за процесуално представителство, доколкото в пълномощното е изразена ясно и недвусмислено волята за това, меродавна за възникване на представителното правоотношение между представлявания и представителя. В разпоредбите на чл.435, ал.1-ал.5 ГПК изрично е посочено кои са подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, както и кои лица и при какви условия могат да обжалват тези действия. Изброяването е изчерпателно, поради което действия на съдебния изпълнител, които не са посочени в него не подлежат на съдебен контрол по пътя на обжалването. Съществуването на правото на жалба е абсолютна предпоставка и то от рода на положителните такива за упражняването на същото и надлежното подаване на жалбата. Липсата на това право води до недопустимост на жалбата, а оттам и на образуваното въз основа на нея производство. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.1 ГПК взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие, както и спирането, приключването и прекратяването на принудителното изпълнение, тъй като с тези актове се прегражда по нататъшното развитие на производството. Последното налага извод, че взискателят е легитимиран да обжалва всички действия на съдебния изпълнител, с които се препятства продължаването на изпълнителните действия затова и на обжалване подлежат отказите за извършване на такива действия, т. е. непредприемането на исканите от взискателя действия, както и предприемането на действия, които възпрепятстват изпълнението. По този начин законодателят е гарантирал правата на взискателя във връзка с реализиране на изпълняемото му право и събиране на признатите му вземания, което реализиране се осъществява в изпълнителното производство. Процесуална възможност за кредитора да подложи на инстанционен контрол разпореждането на съдебния изпълнител за спиране на обявена публична продан произтича от нормата на чл.435, ал.1, т.3 ГПК / Определение № 100213 от 26.02.2021 г. на БАС по в. ч. гр. д. № 40/2021 г. /. Спирането на изпълнението е допустимо за цялото изпълнително производство, но също и за конкретно изпълнително действие, като взискателят може да обжалва акта на съдебния изпълнител за спиране пред окръжен съд по реда на чл.435 ГПК. Възраженията на ответника по частната жалба в обратна насока настоящият съдебен състав не споделя, доколкото не почиват на закона, включително и на предложеното в отговора на частната жалба граматическо тълкуване на нормата на чл.435, ал.1, т.3 ГПК по изложените по – горе съображения. Поради това частната жалба е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител и изхожда от легитимирана страна – присъединен взискател. Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1, т.2 ГПК изпълнителното производство се спира по искане на взискателя. В случая първоначалния взискател и един от присъединените такива са изразили воля за прекратяване на изпълнителното дело, а до произнасянето на съдебния изпълнител – спиране на насрочената публична продан на недвижим имот на длъжника. Такова съгласие не е дадено от жалбоподателя в качеството му на присъединен взискател. На настоящия съдебен състав е известно наличието на противоречива съдебна практика по въпроса необходимо ли е съгласие на присъединените взискатели в изпълнителното производство при направено искане от първоначалния взискател за спиране/прекратяване на изпълнителното производство в хипотезата на чл.423, ал.1, т.2, респективно чл.433, ал.1, т.2 ГПК, което е породило отправяне на предложение до от Висш адвокатски съвет до Върховен касационен съд за постановяване на тълкувателно решение. По този въпрос липсва постановено понастоящем тълкувателно решение, което да е задължително за съда по приложението на закона. Този съдебен състав приема, че при направено от първоначалния взискател искане за спиране/прекратяване, съдебният изпълнител е длъжен да постанови спиране/прекратяване на изпълнението, независимо какво е становището на присъединения взискател. Неговата воля да иска спиране/прекратяване на изпълнението не зависи и не може да зависи от становището на присъединените взискатели и споделя развитите доводи в Решение № 19/25.01.2019 г. по въз. гр. дело № 48/2019 г. по описа на Окръжен съд — гр. Пазарджик, 1- ви въз. състав, Решение № 565/02.04.2009 г. по гр. д. № 757/2009 г. по описа на Окръжен съд — гр. Пловдив, 14 състав, Решение № 209/29.08.2022 г. по въз. гр. дело № 370/2022 г. по описа на Окръжен съд — гр. Сливен, Решение № 1077 от 22.12.2017 г. по възз. гр. д. № 1760/2017 г. на Окръжен съд —Бургас, Решение 260009 от 04.01.2021 г. по в. гр. д. № 13999/2020 г. на Софийски градски съд. Съгласно чл.456, ал.1 ГПК през всяко време на изпълнението, докато разпределението не е изготвено, в производството могат да се присъденият и други кредитори на същия длъжник. Правните последици от присъединяването на присъединения кредитор са регламентирани в разпоредбите на чл.457, ал.1-4 ГПК - присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалния взискател, при запазено ползване от присъединения кредитор на извършените до присъединяването изпълнителни действия (ал.1). Правата на първоначалния и на присъединения взискател се различават по отношение правото да се иска спиране на изпълнението, да се иска приключване или да се прекратява изпълнението, както и да се иска да бъде препратено изпълнителното дело след налагането на запор или възбрана върху вещи на длъжника, намиращи се в района на друг съдебен изпълнител. Касае се за права на първоначалния взискател, свързани с действия по разпореждането с изпълнението, които не попадат в правомощията на присъединения взискател, тъй като първоначалният взискател е този, който е инициирал принудителното изпълнение за удовлетворяване на свое вземане срещу длъжника и от неговата воля зависи как ще се развие принудителното изпълнение. Присъединеният взискател, който не е инициатор на изпълнителното производство може да се ползва от извършените изпълнителни действия като участва в разпределението на събраната по това изпълнително дело сума за удовлетворяване и на своето вземане, което има към същия длъжник. В настоящия случай, дори да бъде възприето противното разбиране, че след присъединяването на кредитор спирането, респ. прекратяването на изпълнението на основание чл.132, ал.1, т.2 ГПК може да бъде допуснато само при съгласие на всички взискатели, тъй като всеки от тях може да направи такова искане по отношение своето вземане, но не и на чуждите такива така, то в настоящия случай следва да се съобрази спиране на изпълнението за удовлетворяване на присъединеното вземане на взискателя „К.Т.“ ООД в хипотезата на чл.432, ал.1, т.1 вр.чл.397, ал.1, т.3 ГПК. Жалбоподателят е присъединил за събиране неудовлетворен остатък от вземане срещу „А. БСИ"АД по изп.д. №20237810400402 по описа на ЧСИ Г.Д., образувано въз основа на изпълнителен лист от 03.05.2023 г., издаден по ч.гр.д. № 3922/2022 г. по описа на СРС, а с Определение № 9092/27.07.2023 г. по ч.гр.д. № 5725/2023 г. по описа на СГС, ГО I-21 състав е допуснато обезпечение, на основание чл.390 ГПК, на бъдещ иск с правно основание чл.135 ЗЗД, предявим от "Ай В.З.Р." АД срещу "А. БСИ" АД и "К.Т." ООД чрез налагане на допълнителна обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп. дело № 20237810400402 на ЧСИ Г.Д., образувано срещу "А.-БСИ" АД. Съдебният изпълнител следва да съобрази предпоставките за спиране и прекратяване на производството по чл.432, ал.1 и чл.433, ал.1 ГПК и това ЧСИ Б. е сторил при постановяване на обжалваното постановление, като е отчел спирането от съда на производството по присъединеното вземане на жалбоподателя. Липсват данни към датата на постановяване на спирането на насрочената публична продан и към настоящия момент да е отменено по жалба Определение № 9092/ 27.07.2023 г. по ч.гр.д. № 5725/2023 г. по описа на СГС, ГО I-21 състав, а видно от сезиралата съда жалба „К.Т.“ ООД е уведомено за постановения съдебен акт. Действително, наложената обезпечителна мярка касае изп. дело № 20237810400402 на ЧСИ Г.Д., но при постановено от съда определение за допускане на обезпечение чрез спиране на принудително изпълнение, съдебният изпълнител е длъжен да го спре по силата на чл.432, ал.1, т.1 ГПК. Спирането на принудителното изпълнение на паричното вземане е забрана за осребряване на имущество на длъжника и за предаване на постъпилите парични суми на взискателя, а способ за осребряване е и публичната продан на недвижим имот / Решение № 80 от 4.09.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 72/2023 г./. След нея, независимо дали е извършено разпределение на сумите или не, продаденият имот вече не е част от имуществото на длъжника. След присъединяване на вече образувани изпълнителни дела в едно, действията по осребряване на имуществото на длъжника касаят непогасените вземания по всички присъединени вземания. Постановеното спиране следва да бъде отчетено от съдебния изпълнител по отношение на присъединената за събиране част от неудовлетвореното вземане по изп. дело № 20237810400402, а провеждането на публична продан по изпълнителното дело, към което е присъединено за събиране вземането на жалбоподателя би се явило в противоречие с Определението на Софийски градски съд, постановено в производство по чл.390 ГПК. Противното схващане би позволило да се заобиколни съдебния акт чрез присъединяване на вземането по изпълнително дело срещу същия длъжник, по което все още не е постановено спиране, което не почива на законодателната воля. Илюстрация на това е предприетото от жалбоподателя, който след налагане на обезпечителна мярка по ч.гр.д. № 5725/2023 г. по описа на СГС, ГО I-21 състав чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 20227810400510 на ЧСИ Г.Д. е пожелал несъбрания остатък от вземането да бъде присъединен за събиране по изп. дело № 20237810400402 на същия съдебен изпълнител. Последното е служебно известно на съда и е видно при справка в Единен портал за електронно правосъдие. Неоснователни са възраженията в частната жалба, че определението на съда по обезпечението касае друго вземане. При извършена по горния ред справка настоящият съдебен състав констатира, че и двете постановени от съда по обезпечението мерки касаят вземане на жалбоподателя от „А. БСИ"АД, произтичащи от издадения по ч.гр.д. № 3922/2022 г. по описа на СРС изпълнителен лист, а същото вземане е посочено в удостоверение изх. № 06218/25.05.2023 г., издадено по чл.456, ал.2 ГПК по изп. дело № 20237810400402, представено от жалбоподателя по изп.д. № 20218380413743 с искането за присъединяване. По изложените съображения частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Ответникът по жалбата е претендирал присъждане на разноски в размер на 1 000 лева за адвокатско възнаграждение, но доказателства за заплащане на последното не са ангажирани. Съгласно чл.437, ал.4 вр. чл.435, ал.1, т.3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Така мотивиран, Софийският градски съд