Решение № 1807 от 21.5.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 332/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.72, ал.4 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по касационна жалба на В. Д. З., [ЕГН] от гр. Плевен, [улица], ет. 2 чрез адв. Д. З. от Адвокатска колегия – гр. Бургас срещу решение № 4 от 04.01.2025 г., постановено по АНД № 824/2024 г. на Районен съд – Плевен. В жалбата се излагат доводи за нищожност на съдебното решение, като постановено от незаконен състав на съда, неправилност на постановеното съдено решение поради нарушение на материалния закон – касационни отменителни основание по чл. 209, т.1 и т.3 от АПК. Твърди се, че решението е постановено от незаконен състав, като за съдията-докладчик са били налице задължителните основания на чл.33, ал.1 от АПК за отвод. Сочи се, че по делото не са събрани писмени доказателства, от анализа на които се установява по безспорен начин извършеното нарушение. Посочва се, че твърдените от административния орган данни за престъпление не намират опора в обективната действителност, но това обстоятелство не е намерило изражение в мотивите на атакуваното първоинстанционно решение. Навеждат се доводи, че липсата на данни, относно състава и вида на намереното вещество, не са били налице каквито и да е данни за престъпление по чл. 354, ал.3 от НК, които да послужат като основание за задържането на З.. Излагат се аргументи, че в съдържанието на обжалвания акт не е включена никаква конкретика относно някаква престъпна деятелност с нейните основни елементи - време, място и начин на извършване, които да са достатъчни, за да се формира заключение за евентуално извършване от З. на противоправна проява. Сочи се, че заповедта няма обстоятелствена част и не са изложени мотиви за установената от административния орган фактическа обстановка и защо приема, че са налице данни задържаното лице да е извършило престъпление, което от своя страна нарушава правото на защита на наказаното лице. Твърди се, че в административната преписка не се съдържат други писмени доказателства, които да са обсъдени от административния орган към момента на издаване на заповедта, или към които да има препращане в заповедта. Прави се извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради порок в неговата форма и съществено нарушение на административно производствените правила, с което е засегнато правото на защита на З.. На следващо място посочва, че при разпределение на делото в PC-Плевен е допуснато нарушение на принципа на чл.9, ал. 1 от ЗСВ, на Единната методика по приложение на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища, приета с решение на ВСС по протокол №57/04.12.2014 г., която е актуална и действаща към датата на изготвяне на протокола за случаен избор от 31.05.2024 г. за разпределение на дело АНД с № 20244430200824 по вх. номер на иницииращ документ № 11579/24.04.2024 г., тъй като липсва посочване на данни за натоварване и брой на делата в групата. Навеждат се доводи, че протоколът за преразпределение на делото е изготвен и подписан с КЕП от зам. административния ръководител на PC-Плевен - г-жа Р. М.-А. - спрямо съпруга, на която адвоката и баща на жалбоподателя води дела и е подал множество сигнали, с оглед данни за извършени престъпления от общ характер. Именно поради това счита, че е недопустимо, неморално и незаконосъобразно, подчинен административно и в отношения на субординация съдия-докладчик от PC - Плевен да гледа дело със страна жалбоподателя В. Д. З. - син на процесуалния представител по делото лице и то при безспорни данни, обосноваващи задължението му да се самоотведе от разглеждане на делото. В заключение посочва, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до съществено нарушаване правата на страните в производството, с което е допуснато нарушаване на правото на защита на В. Д. З.. Иска се отмяна на решението, а по същество – отмяна на заповедта. В съдебно заседание касаторът – В. Д. З., редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. З., който поддържа жалбата, ведно с всички изложени в нея фактически и правни доводи. Прави искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или постановяване на решение по същество. Ответникът – Л. В. М. – служител в сектор „Криминална полиция“ при Първо Районно управление – гр. Плевен не е депозирал отговор по касационната жалба. В съдебно заседание - не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора. В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решението си Районен съд – Плевен е отхвърлил жалба вх. № 5671/22.04.2024 г. по описа на МВР, подадена от В. Д. З., чрез адв. Д. З., срещу Заповед за задържане на лице № 1772зз-112/09.04.2024 г., издадена от полицейски орган - Л. В. М. – служител в сектор „Криминална полиция“ при Първо Районно управление – гр. Плевен, с която на основание чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа поради наличие на данни за извършено престъпление по смисъла на чл. 354а, ал. 3 от НК, за това че на 09.04.2024 г. около 16: 00 часа в гр. Плевен, до блок „Прилеп“ държи в себе си наркотични вещества без надлежно разрешително. Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд е обсъдил доводите на жалбоподателя, доказателствата по делото и е изложил мотиви, които изцяло се споделят на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. РС-Плевен е проявил процесуална активност и е събрал по предвиденият процесуален ред относимите към спора доказателства. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда. Видно от доказателствата по делото не са допуснати съществени нарушения при издаване на оспорената заповед. Правилни са изводите на районния съд при извършената от него служебна проверка, че заповедта за задържане е съставена в писмена форма и отговаря на общите и специалните реквизити за съдържание, регламентирани в чл. 74 от ЗМВР, същата е обоснована с това, че има данни за престъпление по чл. 354а, ал.3 от НК, а именно, че задържаният З. държи в себе си наркотични вещества без разрешително на 09.04.2024 г. около 16.00ч в гр. Плевен до блок „Прилеп“, посочено е и правното основание за задържане чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР- наличие на данни за извършено престъпление, което се потвърждава и от приложения към делото Протокол за личен обиск на лице № 1772зз-7128/09.04.2024 г., в който е посочено, че в З. е намерен 1 бр. полиетиленов плик с размери 7, 5 см. на 5.5 см., съдържащ съцветия от суха-зелена тревиста маса с характерен цвят и мирис на марихуана. Неоснователно е възражението на касатора, че решението е постановено от незаконен състав на съда, защото са били налице основания за отвод по чл. 33, ал.1 от АПК, тъй като съдията- докладчик от РС е изложил подробни мотиви въз основа на които е направил преценка, че в случая не са налице основания за отвод. Неоснователно е възражението на касатора, че не са му разяснени правата, тъй като задържаното лице е удостоверило с подписа си върху оспорената заповед, че е запознато с правата и възможностите си, както и че е получил препис от заповедта, освен това видно от заповедта за задържане и декларация за разясняване на права /на л.л. 9-12 от делото на РС/, е че З. е подписал документите, а в тях е отразено, че на същият са му разяснени правата, вкл. да „запази мълчание“ – както предвижда образеца на декларация за правата на задържаното лице. Неоснователно е възражението, че при разпределение на делото в PC-Плевен е допуснато нарушение на принципа на чл.9, ал. 1 от ЗСВ, тъй като видно от протокол за избор на съдия- докладчик (преразпределение) на л. 52 от делото на РС, съдията докладчик е избран след отвод на досегашния съдия- докладчик по делото, като при избора на нов са спазени всички изисквания за случайно разпределение на делото. Неоснователно е и възражението на касатора, че производството по делото пред РС е проведено по реда на чл. 145, ал. 1 от ЗМВР, каквото производство няма. В случая е допусната техническа грешка в обжалваното решение, като е посочено, че производството е по чл. 145, ал. 1 от ЗМВР, вместо по чл. 145, ал. 1 от АПК, което според съда не е представлява съществено нарушение, тъй като от мотивите на съда става ясно, че производството пред РС е проведено по реда на чл. 145 и сл. от АПК, което се потвърждава както от изложените мотиви в съдебното решение, така и от постановените в хода на производството актове на съда, включително протокол №2676/18.12.2024г. от проведеното по делото открито съдебно заседание. Предвид изложените съображения, настоящият състав, след извършена проверка по чл. 218 АПК на оспорения съдебен акт установи, че същият е валиден и допустим, постановен в съответствие с материалния закон, поради което не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК, които да водят до неговата отмяна и като правилен, следва да остане в сила. Предвид горното настоящата инстанция намира, че решението като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът