Решение № 32 от 19.2.2025 г. на Районен съд - Ямбол по дело № 29/2025 г.

Производството по делото е образувано по жалба на Д. К. К. от с.Б., обл.Я., против Наказателно постановление № 2411200590/18.12.2024 г. издадено от директора на РДГ Сливен, с което на жалбоподателя, на основание чл.43, ал.3, пр.2 и т.1, вр.чл.23, ал.1, вр. чл. 65, т.10, вр. чл.54, ал.2 от ЗЛОД, вр. чл.66, ал.4 от ППЗЛОД, вр. чл.84, ал.1 от ЗЛОД му е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв., на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД е отнето ловно оръжие марка „Марлин“ кал. ••• и л.а пикап „Мицубиши“ L 120 с рег. № ••• и на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД е лишен от право да ловува за срок от три години. С жалбата до съда се иска атакуваното наказателно постановление да бъде отменено, като материално и процесуално незаконосъобразен. В съдебно заседание жалбоподателя присъства лично и чрез процесуалния си представител подържа жалбата на посочените в нея основания. Пледира за отмяна на наказателното постановление и за присъждане на направените по делото разноски. Административнонаказващият орган, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната фактическа обстановка: На 23.10.2024 год. жалбоподателят пътува в управлявания от баща му - свидетеля К. К. л.а пикап „Мицубиши“ L 120 с рег. № ••• в землището на с.Б.. Жалбоподателя носи със себе си сглобено и извадено от калъф, ловното си оръжие марка „Марлин“ кал. •••. Спрени са за проверка от служители на РДГ, сред които и свидетеля П. Л.. Проверката приключва със съставяне на констативен протокол сер. ••• год. На 25.10.2024 год. на жалбоподателя е съставен АУАН за нарушение на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД, чл.23, ал.1, чл.65, т.10 и чл.94, ал.2 от ЗЛОД, вр. чл.66, ал.4 от ППЗЛОД и чл.84, ал.1 от ЗЛОД. Въз основа на съставения АУАН на 18.12.2024 год. е издадено атакуваното наказателно постановление, , което е връчено на жалбоподателя на 06.01.2025 год. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Г., Л., К. и С., като и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения: Настоящия съдебен състав намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като в производството по налагането на административно наказание са допуснати съществени нарушения на ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЛОД, който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв. Посочената норма съдържа три фактически състава на административно нарушение- ловуване без редовно заверен билет за лов или с билет, но без писмено разрешение за ловуване или извън определените в разрешителното места. Съгласно пък разпоредбата на чл. 65, т.10 от ЗЛОД се забранява при ловуване да се използват моторни превозни средства. В АУАН и наказателното постановление словесно е посочено, че жалбоподателят ловува, като използва МПС, без писмено разрешително за лов, в забранено за лов време наказателното постановление. В случая административнонаказващия орган в обстоятелствената част е описал от фактическа страна три нарушения, изразяващи се първо в използване на МПС, второ ловува ловува без писмено разрешително за лов и трето – ловува в забранено за лов време, а жалбопадателя е наказан само за едно. Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, когато едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания следва да се изтърпят поотделно за всяко от тях. Въз основа на посочената норма, е следвало административнонаказващия орган за всяко установено от него административно нарушение да наложи отделно наказание, а не както в случая само едно. Поради това съдът намира, че от така издаденото наказателно постановление не става ясно каква е волята на административнонаказващия орган и за кое точно административно нарушение е наказан жалбоподателя. В наказателното постановление е посочено само, че нарушението е извършено на 23.10.2024 год., като не е посочен часа на извършване и по този начин не може да се прецени дали е извършено в забранено за лов време. Допуснатото нарушение в НП е съществено, тъй като е нарушило правото на жалбоподателя да узнае за кое точно нарушение му е ангажирана административнонаказателната отговорност и по този начин се е ограничила възможността му да организира и проведе адекватна защита в процеса. За прецизност следва да се отбележи, че съдът намира, че с действията си жалбоподателя е ловувал на посочената в АУАН и Наказателното постановление дата. Съгласно чл.43, ал.2 от ЗЛОД ловуване е убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици - обект на лов. Неправилно, на основание чл.95 от ЗЛОД са отнети вещите принадлежащи на нарушителя и послужили за извършване на нарушението. Съгласно чл.20, ал.1 от ЗАНН, когато АНО постановява отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено административно нарушение, следва да се съобрази дали това е предвидено в закон. В конкретния случай това отнемане е предвидено в чл.95, ал.2 от ЗЛОД. Съгласно чл.20, ал.4 от ЗАНН това отнемане не се допуска, когато, стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение. При липса на специален текст в ЗЛОД, при който да отпадне ограничението на чл.20, ал.4 от ЗАНН, то приложима е имено тази законова норма. Макар и да не са събрани необходимите данни, то е видно, у че стойността на процесния автомобил и ловното оръжие не съответства на характера и тежестта на нарушението. След като не е извършил съпоставка между стойността на отнетите вещи от една страна и от друга на обществената опасност на деянието и стойността на предмета на нарушението, наказващия орган е издал наказателното постановление в нарушение на чл.20, ал.4 от ЗАНН. При този изход на делото, на основание чл.63, ал. 3 от ЗАНН следва да бъдат присъдени и направите разноски от жалбоподателя. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания акт, както е в случая, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат следва да се възстановяват от бюджета на органа, издал акта, или в случая от РДГ гр. Сливен. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие, видно от който Д. К. К. е заплатил на адв. Д. Н. от АК – Ямбол сумата от 1000 лв. за изготвяне на жалба и проц.представителство. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът