Решение № 312 от 12.7.2024 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 490/2024 г.

ПРОИЗВОДСТВО по чл. 435, ал.2, т.2 и чл. 437 ГПК. Пред Плевенския окръжен съд е постъпила жалба от Н. В. Н. с ЕГН•••••••••• чрез адв. Т. Т. като длъжник в изпълнителното производство срещу Отказ на ЧСИ Ц. Н. с рег. № ••• на КЧСИ, обективиран в съобщение изх. № 13004/ 13. 05. 2024 г. по изп. д. № 202475604000336 по описа на същия ЧСИ, с който е отказано вдигане на обезпечителни мерки по изпълнителното дело. В жалбата са изложени доводи, че принудителното изпълнение е насочено върху несеквестируемо имущество относно трудовото възнаграждение, запор върху банковата сметка, в която се превежда това възнаграждение и е наложена възбрана върху единственото жилище на жалбоподателя. Отправено е искане за отмяна на отказа на ЧСИ и да бъде уважена молбата да не бъде насочвано принудителното изпълнение върху несеквестируемо имущество на длъжника, върху което е наложен запор и възбрана. Ответницата по жалбата А. А. Л. като законен представител на малолетния В. Н. Н. с ЕГН•••••••••• е изразила становище чрез процесуалния си представител адв. Г. Г., че жалбата е неоснователна, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 445, ал.2 ГПК вр. чл. 444, т. 7 ГПК и чл. 446, ал.3 ГПК ограниченията за несеквестируемо имущество на длъжника не са приложи ми при задълженията за издръжка, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и следва да бъдат заплатени направените по делото разноски, за което е представен договор за правна защита и съдействие с отразено заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. По делото са представени писмени мотиви от ЧСИ Ц. Н., в които е посочено, че към датата на подаване на жалбата длъжникът няма просрочени месечни платежи по задължението за издръжка, незаплатени лихви за забава и разноски, дължими към взискателя, както и такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ, дължи ми към съдебния изпълнител. Изразено е становище, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 445, ал. 2 ГПК, като не са налице ограничения за несеквестируемо имущество при задължение за издръжка. Независимо от това се посочва, че жалбоподателят получава постъпилите суми от трудовото си възнаграждение, както и липсва насочено принудително изпълнение върху възбраненото недвижимо имущество предвид доброволното изпълнение на задължението за издръжка от страна на жалбоподателя. ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: ЖАЛБАТА е подадена в законовия срок от лице, което има право да обжалва срещу акт подлежащ на обжалване, поради което е ДОПУСТИМА. ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: От доказателствата по делото става ясно, че процесното изпълнително производство е образувано въз основа на изпълнителен лист издаден от съда за задължение на жалбоподателя за издръжка към малолетния В. Н. Н.. От становището на ЧСИ става ясно, че жалбоподателят няма задължения по изпълнителното производство към датата на подаване на жалбата. Видно от изпълнителното дело върху трудовото възнаграждение, банковите сметки и недвижим имот на жалбоподателя са наложени обезпечителни мерки „запор“ и „възбрана“. Съдът приема, че предмет на обжалване в настоящото производство е отказът на ЧСИ да отмени насочването на принудителното изпълнение върху несеквестируемо имущество на жалбоподателя, което имущество е обезпечено чрез запор и възбрана. Следва да се има предвид, че отказ за отмяна на обезпечителни мерки върху имущество на длъжника не е включен в кръга на хипотезите на чл. 435, ал.2 ГПК, като единствено следва този отказ да бъде разгледан в контекста на твърденията на жалбоподателя за насочено изпълнение върху негово несеквестируемо имущество по чл. 435, ал.2, т.2 ГПК. В разпоредбата на чл. 444 ГПК са посочени несеквестируемите вещи на длъжника, върху които не може да бъде насочено принудително изпълнение, като в т. 5 и в т. 7 са отразени земите на длъжника – земеделски стопанин и единственото жилище на длъжника. С разпоредбата на чл. 445, ал.2, т.1 ГПК обаче отпада на ограничението за несеквестируемост при задължение за издръжка, което означава, че при неизпълнение на задължението за издръжка от жалбоподателя ЧСИ може да насочи принудително изпълнение върху неговото жилище, за да удовлетвори кредитора по задължението за издръжка. Ограниченията за несеквестируемост при принудителното изпълнение отпадат и в хипотезата на чл. 446, ал.3 вр. ал.1 ГПК, като при задължение за издръжка, като присъденото сума се удържа изцяло. Следователно въз основа на посочените правни норми при задължение за издръжка не се съобразяват ограниченията за несеквестируемост на имуществото на длъжника и в конкретния случай наложените обезпечителни мерки върху това имущество са с оглед периодичността на плащането по задължението, възрастта на лицето, което има право да получава издръжка и осигуряване на правни възможности за неговото удовлетворяване при неизпълнение от страна на задълженото лице. При така изложените съображения съдът счита, че жалбата срещу отказа на ЧСИ е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото и на основание чл. 79, ал.1 и чл. 80 ГПК следва жалбоподателят да заплати на взискателя направените по делото разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 437, ал.4 вр. чл. 435, ал.2, т.2 ГПК, съдът