Решение № 69 от 20.3.2019 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 298/2018 г.

Производството пред административния орган е започнало по искане на Р.Х.Ш. до ОС „Земеделие“ гр. Кочериново с вх. № ПО-04-259/11.05.2018 г., с правно основание чл. 62 ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 26 от ППЗСПЗЗ, за извършване на поправка на допусната очевидна фактическа грешка при изработване на плана за земеразделяне, респективно плановете за възстановени земеделски земи в стари реални граници и картата на възстановената собственост. Част от имот УПИ ІV – 1057, находящ се в кв. 38 по кадастралния план на гр. Бобошево, се застъпва с имоти № 203010, 203011, 203012, 203013, 203014, 203016 и 143011 по картата на възстановената собственост. В административната преписка предоставена от ответника не се съдържа отговор на Началника на ОС „Земеделие“ гр. Кочериново по подаденото искане. Налице е писмо от 26.06.2018 г., с което по същество е направено препращане на жалбоподателя към АГКК. Жалбата е редовна и допустима. Искане с вх. № ПО-04-259/11.05.2018 г., съдържащо искането за извършване на поправка на допусната очевидна фактическа грешка, с правно основание чл. 62 ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 26 от ППЗСПЗЗ, е подадена на 11.05.2018 г., което не се оспорва от ответника. Съгласно чл. 25 ал. 1 от АПК датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в случая – 11.05.2018 г. Съгласно чл. 57 ал. 5 от АПК в разглежданата хипотеза на поисканата административна услуга компетентният орган – Началникът на ОС „Земеделие“ гр. Кочериново е бил длъжен да издаде искания акт в едномесечен срок от постъпване на искането. Към преписката изпратена от административния орган не се съдържа отговор по подадената молба за поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка. Представено е писмо от ОД „Земеделие“ гр. Кюстендил, дали в АС – Кюстендил е образувано съдебно производство по подаденото заявление от Р.Ш. вх. № 3463/26.07.2018 г. Представено е като доказателство по делото и писмо вх. № 4279/05.10.2018 г. от СГКК – гр. Кюстендил, в което се уведомява съдът, че за ПИ, представляващ УПИ І.-1057, кв. 38 по КП на гр. Бобошево няма одобрен по реда на чл. 35 от ЗКИР кадастрална карта и кадастрален регистър. Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите когато административния орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58 ал. 1 от АПК и е напълно приравнен към изричния такъв, тъй като не е само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителите съдържание. Като индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност, като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането /т. 5 от ППВС 4/1976 г./. В случая искането, с което изрично се иска да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка, е подадена на 11.05.2018 г. /жалба вх. № ПО-04-259 заведена в ОСЗ гр. Кочериново е подадена на 29.06.2018 г., т.е. подадената жалба следва да се счита за подадена в рамките на преклузивния едномесечен срок от изтичането на срока, в който административния орган е бил длъжен да се произнесе, за оспорване по чл. 149 ал. 2 от АПК, а именно до 11.07.2018 г. В случая, този срок е спазен, като жалбата е подадена на 29.06.2018 г. Съгласно чл. 62 ал. 2 от АПК, очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал. Административният орган е този, който следва да извърши исканата поправка на лице с установен правен интерес, какъвто се явява Р.Х.Ш., а оттук и правния извод, че обжалваният, по съществото си мълчалив отказ, доколкото изричен такъв не е постановен, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката върната на административния орган за осъществяване на поисканата поправка на очевидна фактическа грешка. В Решение № Б-660/12.07.1999 г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на С.Н. Ш. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, в т. 11 е записано нива от 3.000 дка, девета категория, м. „Св. Богородица“, имот 203015 по картата на землището /КВС/. Има издадена скица № 3886/11.03.1999 г. изготвена от инж. В. М. С Решение Б – 660/11.04.2002 г., ПК – Бобошево, на осн. чл. 11 ал. 1 от ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на С.Н. Ш., върху имот, находящ се в м. „Света Богородица“, представляващ нива с площ от 2 450 дка, представляващ бивш имот № 1287 по КП на гр. Бобошево, с обща площ от 3 500 дка, попадаща в РП на гр. Бобошево. Към момента, земята е разделена на три нови имота, като жалбоподателят е собственик на УПИ № ІV – 1057, находящ се в кв. 38 по кадастралния план на гр. Бобошево. От доказателствата по делото се установява, че към датата на приемане на КВС – 22.12.1998 г., в границите на гр. Бобошево са съществували КП от 1957 г. и РП от 1990 г., които не са съобразени при изготвянето й. Така се е получило застъпване на части от имоти №№ 203010, 203011, 203012, 203013, 203014, 203016 и 143011 по КВС, с имота собственост на жалбоподателя, съгласно действащия ПУП и роднините му, тъй като границата на КВС, ксоято разделя урбанизирана от неурбанизирана територия, навлиза в чертите на населеното място, вместо да съвпада с границата, която разделя населеното място от неурбанизирани територии по КП и РП. Това е установено при геодезическо заснемане извършено на 27.03.2017 г. от Благоевградски териториален кадастър, поискано от ОСЗ – Кочериново на част от имот възстановен с Решение Б – 660/11.04.2002 г. на ПК – Бобошево. В случая обаче, по КП на гр. Бобошево, РП на гр. Бобошево и картата на възстановената собственост, които граничат помежду си, части от имотите съвпадат по двете карти – планове. Това се потвърждава и от заключението на вещото лице инж. С. по приетата експертиза. Тъй като картата на възстановената собственост, е изготвена и приета, след влизане в сила, съответно промяна на КП и РП на гр. Бобошево, то следва да бъде съобразена с тях, което в случая не е спазено. Със Заповед № РД – 18 -274/31.01.2018 г. на ИД на АГКК е одобрена КК и КР на неурбанизирана територия, която обхваща гореописаните имоти и в която възстановеният имот на наследниците на Стойне Ш. е нанесен погрешно, с площ от 3 дка, като се води общинска собственост. Налице е частично припокриване на възстановения имот по КВС, КП, РП и ККР, както е посочило вещото лице инж. С., както и с имоти №№ 203010, 203011, 203012р 203013, 203014, 203016 и 143011 по картата на възстановената собственост. ОСЗ – Кочериново е следвало след извършеното заснемане, което е по негова инициатива, преди одобряването на ККР да предприеме действия по отстраняването на допуснатата грешка, което е довело от своя страна и до грешка при изготвянето и одобряването на ККР, вкл. и това че неправилно е посочено, че имотът е общинска собственост. Искането за поправка на очевидна фактическа грешка правилно е насочено към ОСЗ – Кочериново, която на основание чл. 26 ал. 1 от ППЗСПЗЗ е следвало да изпрати това искане до Министъра на земеделието, храните и горите, койта да издаде заповед за преработване на влезлите в сила планове за земеразделяне, както и картата на възстановената собственост, при констатирането на допуснатата очевидна фактическа грешка. Това не е изпълнено, като по същество е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК. Началникът на СГКК – Благоевград също следва да поправи допуснатата грешка за тази територия, но съгласно чл. 41 ал.1 от ЗКИР, ККР се създава от данни, между които и КВС, подадена от ОСЗ – Кочериново и за да бъде отстранена допуснатата явна фактическа грешка по § 1 т. 9 от ПЗР на ЗКИР, по реда на чл. 51 ал. 1 т. 2 от ЗКИР, е нужно преди това ОСЗ – Кочериново да отстрани грешката в КВС по предвидения за това ред в ППЗСПЗЗ. Тъй като грешката е констатирана преди одобряване на ККР, то Началникът на ОСЗ – Кочериново би следвало, съгласно чл. 26 от ППЗСПЗЗ, като в ал. 19 изрично е посочен реда за отстраняване на такава грешка, във вр. с § 6 ал. 8 от ПЗР на ЗКИР. Вещото лице в експертизата си изрично сочи, че е налице контактна зона, при обединяване на КВС, ККР, КП и РП, за която следва да се изготви план, по смисъла на чл. 42, чл. 81 и § 1 т. 8 от Наредба № РД 02- 20-5/15.12.2016 г., както и т. 1.9 от Заповед № РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗХГ и Заповед № РД-02-14-454/22.08.2003 г. на МРРБ. Противоречието на оспорения административен акт с материалния закон, мотивира съда да отмени мълчаливия отказ. Доколкото естеството на акта и специфичната му форма и съдържание изключват делото да бъде решено по същество, съдът ще изпрати преписката на административния орган, с указание за изпълнение на исканата поправка на очевидна фактическа грешка. Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2, чл. 173 ал. 2 и чл. 174 от АПК, Кюстендилският административен съд