Решение № 753 от 12.12.2023 г. на Административен съд - Монтана по дело № 718/2023 г.

Производството е по реда на §4б, ал.1 от Допълнителни разпоредби на Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ДР ЗИНЗС) във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по жалба на И.К.Ц., изтърпяващ наказани е лишаване от свобода в ЗО О Т -Враца, гр.Бойчиновци срещу Заповед №Л-3391/27.10.2023г. на Началника на „ЗООТ“ Враца, гр.Бойчиновци, която е потвърдена с Решение №14744/06.11.2023г. на Началника на затвора гр.Враца, с която на основание чл.104, ал.2 във вр. с чл.101, т.1 от ЗИНЗС на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“. В жалбата се иска отмяна на оспорения административен акт, като се поддържа, че е незаконосъобразен, тъй като оспорващия не е извършил описаното нарушение и като нарушена е посочена несъществуваща разпоредба. В съдебно заседание, оспорващият поддържа жалбата си и моли да бъде уважена при доводи изложени в нея. Ответникът, в постъпило по делото писмено становище на пълномощника му юрисконсулт Х•••, оспорва жалбата и излага доводи, че е неоснователна. Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните: Предмет на спора е законосъобразността на Заповед №Л-3391/27.10.2023г. на Началника на „ЗООТ“ Враца, гр.Бойчиновци, която е потвърдена със Решение №14744/06.11.2023г. на Началника на затвора гр.Враца, с която на основание чл.104, ал.2 във вр. с чл.101, т.1 от ЗИНЗС на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“. Мотивите на административния орган се свеждат до това, че на 17.10.2023г., около 11, 00 часа в „ЗООТ“ Враца на третия етаж е установено, че оспорващият влиза в шесто спално помещение. Оспорващия е настанен на първия етаж и единствената причина да се качва в корпуса са посещение на фитнес и тенис залата, както и да ползва телефон на етажа. Административния орган е приел, че оспорващия е нарушил чл.96, т.3 и т.10 от ЗИНЗС и същото се явява дисциплинарно нарушение съгласно чл.100, ал.1, във вр. с чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС. От фактическа страна, съдът, намира за установено следното: По делото не е спорно, че към момента на извършване на описаното нарушение, оспорващия е изтърпявал изтърпява л наказани ето лишаване от свобода в ЗООТ-Враца, гр.Бойчиновци. С Докладна записка вх.№13608/17.10.2023г. (л.13 по делото), Началника на „ЗООТ“ Враца, гр.Бойчиновци е уведомен, че на 17.10.2023г., около 11, 00 часа в „ЗООТ“ Враца на третия етаж е установено, че оспорващият влиза в шесто спално помещение. Оспорващия е настанен на първия етаж и единствената причина да се качва в корпуса са посещение на фитнес и тенис залата, както и да ползва телефон на етажа. С предложение от 17.10.2023г. (л.17 по делото), което е изготвено от ИСДВР А. П••• е предложено на оспорващият да се наложи дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“. Видно от Протокол за изслушване на лишения от свобода съставен на основание чл.105, ал.1 от ЗИНЗС (л.18 по делото), оспорващият е изслушан от дисциплинарнонаказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание. Със Заповед №Л-3391/27.10.2023г. на Началника на ЗООТ-Враца, гр.Бойчиновци на основание чл.104, ал.2 във вр. с чл.101, т.4 от ЗИНЗС на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение. С Решение №14744/06.11.2023г. на Началника на затвора гр.Враца е отхвърлена жалбата на оспорващият срещу Заповед №Л-3391/27.10.2023г. на Началника на ЗООТ-Враца, гр.Бойчиновци. Жалба с вх.№4523/13.11.2023г., с която е оспорен административният акт е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. От така описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът извежда следните правни изводи по същество на спора: По аргумент от разпоредбата на чл. 104, ал.2 от ЗИНЗС, н ачалниците на затворнически общежития могат да налагат дисциплинарните наказания по чл. 101, т. 1 - 6 Административния акт е издаден в писмена форма и съдържа фактически и правни основания, които са мотивирали издаването му, тоест спазена е предвидената от чл.104, ал.1 от ЗИНЗС форма на административния акт. По разбиране на настоящата съдебна инстанция, оспорения административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на администратинопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. На първо място следва да се отбележи, че на административния орган е указано, че на основание чл.170, ал.1 от АПК в негова тежест е да установи фактическите и правни основания за издаване на оспорения административен акт. След като е посочил в мотивите на оспорения административен акт, че оспорващия е нарушил разпоредбата на чл.96, т.3 от ЗИНЗС, съгласно която лишените от свобода са длъжни да спазват установените за тях правила, административният орган е следвало да опише конкретно правилата които не са спазени и да ангажира по делото доказателства, които да установяват мотивите на административния акт. В случая дисциплинарното наказание е наложено само въз основа на изготвена докладна записка в която, както и в административния акт липса конкретизиране на нарушените правила от оспорващият. При наличието на формален подход при налагане на наказанието и при липса на каквито и да действие за изясняване на релевантни за случая факти и обстоятелства, административният орган е наложил оспореното дисциплинарно наказание като по този начин е нарушил разпоредбата на чл.35 от АПК. След като не е извършил проверка по твърденията на оспорващия и след като не ангажира доказателства кое е нарушеното от оспорващия правило по аргумента на чл.96, т.3 от ЗИНЗС, административния орган е издал оспорения административен акт при допуснато съществено нарушение на административните правила. На следващо място, в административния акт като нарушена е посочена разпоредбата на чл.96, т.10 от ЗИНЗС. Както основателно се сочи в жалбата и се поддържа от оспорващият в съдебно заседание, такава правна разпоредба не съществува, тоест административния орган е посочил негодно правно основание при издаването на административния акт, респективно административния акт е издаден в нарушение на материалния закон. Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед №Л-3391/27.10.2023г. на Началника на „ЗООТ“ Враца, гр.Бойчиновци, която е потвърдена с Решение №14744/06.11.2023г. на Началника на затвора гр.Враца, с която на основание чл.104, ал.2 във вр. с чл.101, т.1 от ЗИНЗС на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ е не законосъобразн а и следва да бъде отменена, предвид което на основание чл.172, ал.3 от АПК във вр. с §4б, ал.1 от ДР на от ДР ЗИНЗС, І-ви състав на Административен съд Монтана