Решение № 18794 от 4.10.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 4804/2024 г.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Е. Й. срещу Заповед № ЗСП/Д-С-ЛЦ/65О/13.10.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Лозенец, потвърдена с Решение № 22-РД06-0053/02.04.2024 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане”– София град. Решението не подлежи на обжалване. СЪДИЯ: Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 13, ал. от Закона за социалното подпомагане (ЗСП). Образувано е по жалба на М. Е. Й. с постоянен адрес в [населено място], [улица], ет. 3, ап. 6, срещу Заповед № ЗСП/Д-С-ЛЦ/65О/13.10.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Лозенец, с която на основание чл. 13, ал. 2 ЗСП, във вр. с чл. 32, ал. 1, вр. чл. 9, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСП, считано от 01.10.2023 г. е прекратена отпуснатата на жалбоподателката месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП. Посочената заповед е обжалвана по административен ред и потвърдена с Решение № 22-РД06-0053/02.04.2024 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) – София-град. По изложените в жалбата доводи се претендира отмяна на описаната заповед. Г-жа Й. оспорва размера на отпуснатата й социална помощ, както и началния срок, от който е отпусната. Прилага медицинска документация и счита, че са налице предпоставките за признаване на заявената помощ в изчислен от жалбоподателката размер от 141, 28 лв. В съдебно заседание г-жа Й., редовно призована, не се явява и не се представлява. Ответникът – директорът на дирекция „Социално подпомагане“ - Лозенец, чрез процесуалния си представител юрк. Л., изразява становище за законосъобразност на оспорваната заповед и потвърдителното решение на РДСП. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Софийска градска прокуратура, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Административен съд - София-град, III отделение, 75-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното: На 13.02.2023 г. М. Е. Й. е депозирала в дирекция „Социално подпомагане" - Лозенец заявление-декларация за отпускане на месечна помощ. Жалбоподателката е декларирала, че е неомъжена, безработна и няма доходи през предходния месец; живее сама в съсобствено наследствено жилище; притежава следната друга недвижима собственост: 1/6 ид. ч. от жилище, находящо се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] и 1/6 идеална част от наследствен имот, находящ се в [населено място], [улица]. За установяване на релевантните за претендираната социална помощ факти и обстоятелства са извършени съответните служебни проверки. Изготвен е социален доклад, вследствие на което на 14.09.2023 г. е издадена Заповед № ЗСП-Д-С-ЛЗ/650, с която на жалбоподателката е отпусната месечна помощ по реда на чл. 9 ППЗП, считано от 01.02.2023 г., в размер на 81, 90 лв. При определяне на правото за подпомагане за м. май 2023 г. е извършена служебна проверка, от която е установено, че г-жа Й. е преосвидетелствана и съгласно ЕР на ТЕЛК № 90761 от 10.05.2023 г. със срок до 01.05.2024 г. има определени 100 % трайно намалена работоспособност. Установено е също, че през предходния месеца (м. април 2023 г.) лицето е без доход. Промяната е отразена в анкетен лист, при което социален работник е предложил размерът на отпуснатата на г-жа Й. месечна помощ да бъде изменен, считано от 01.05.2023 г. Изменението е потвърдено и изчислено от ответника в размер на 141, 28 лв., считано от 01.05.2023 г. При определяне на правото за подпомагане за м. юни 2023 г. е последвало ново изменение на размера на социалната помощ, а именно 249, 48 лв., считано от 01.06.2023 г. При определяне на правото за подпомагане за м. май 2023 г. е установено, че през предходен месец (м. август 2023 г.) г-жа Й. е получила пенсия в размер на 10 743, 24 лв. Промяната е отразена и пенсията й е спряна, считано от 01.09.2023 г. Сходни са установяванията и през следващия месец – получена пенсия през предходен месец (м. септември 2023 г.) в размер на 998, 66 лв., вследствие на което с обжалваната в настоящото производство Заповед № ЗСП/Д-С-ЛЦ/65О от 13.10.2023 г. отпусната на жалбоподателката пенсия по реда на чл. 9 ППЗСП е прекратена, считано от 01.09.2023 г. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е допустима, като подадена в срок, против подлежащ на обжалване административен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 – дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидените от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон. Заповедта е издадена от компетентен административен орган, в съответствие с правомощията, предоставени му с чл. 13, ал. 2, вр. ал. 1 ЗСП. Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената от закона форма. Не се констатират съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изяснени са релевантните за социалното подпомагане факти и обстоятелства. Подкрепят се от доказателствата по дело установяванията на административния орган отговоря. Упражнената компетентност е предприета при наличие на условията и изискванията на приложимите материалноправни разпоредби и съответства на целта на ЗСП. Съгласно чл. 12, ал. 1 ЗСП социалните помощи са: 1. месечни; 2. целеви; 3. еднократни. Според ал. 2 на същата разпоредба социалните помощи се отпускат след преценка на: 1. доходите на лицето или семейството; 2. имущественото състояние; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата и учебната заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. Помощите се отпускат със заповед на директора на ДСП или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социалната анкета, като право на социално подпомагане имат лица и семейства, които отговарят на определени условия, регламентирани в ППЗСП. В случая, административният орган е съобразил действащите норми от ППЗСП към датата на подаване на заявление-декларация от М. Й., а именно: Съгласно чл. 9, ал. 1 от ППЗСП право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран доход. Диференцираният доход се определя от основата за подпомагане, чийто месечен размер е 30 процента от линията на бедност за съответната година, коригирана със съответния процент за групата, към която принадлежи лицето, както следва: за лице, живеещо само – 165 процента (чл. 9, ал. 2, т. 1). За 2023 г. линията на бедност за страната е 504 лв. и според чл. 9, ал. 2, т. 1 ППЗСП диференцираният доход е 151, 20 лв. (504, 00 лева х 30 % = 151, 20 лв.). В чл. 9, ал. 4 ППЗСП е посочено, че размерът на месечната помощ се определя като разлика между диференцирания доход или сумата от диференцираните доходи и доходите на лицата или семействата през предходния месец. Текстът на следващата алинея 5 пояснява, че доходите се декларират за месеца, през който са получени, независимо за кой период се отнасят. От приложеното по делото на л. 69 извлечение от Интегрирана информационна система на АСП се установява, че през м. септември 2023 г. М. Й. е получила пенсия в размер на 988, 66 лв. Това обстоятелство не се и отрича от жалбоподателката. При това положение законосъобразен е изводът на административния орган, че доходът й надвишава определения диференциран доход от 249, 48 лв. (165% х 151, 20 лева = 249, 48 лева). Подхода на социалните органи е в съгласие с цитираните по-горе нормативни правила, поради което оплакванията на жалбоподателката в посока неправомерност на разпореденото прекратяване на социалната й помощ са неоснователни. Правните последици на обжалваната Заповед № ЗСП/Д-С-ЛЦ/65О/13.10.2023 г., която съдът намира за законосъобразно издадена, правят неотносими възраженията на г-жа Й. относно размера на отпусната й месечна помощ, още повече, че този въпрос е разрешен при обжалването на предходните актове на директора на ДСП. Ето защо дължимо е отхвърляне на инициираното оспорване. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Административен съд– София град, III отделение, 75 състав, Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Е. Й. срещу Заповед № ЗСП/Д-С-ЛЦ/65О/13.10.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Лозенец, потвърдена с Решение № 22-РД06-0053/02.04.2024 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане”– София град. Решението не подлежи на обжалване. СЪДИЯ: