Решение № 1152 от 22.2.2023 г. на Административен съд - София-град по дело № 3494/2022 г.

Производството е исково и е по реда на чл.203-чл.207 от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. По искови молби на Г. Д. Б. и А. Д. Г., чрез процесуалния им представител-адв.В. В.-САК, са образувани три дела в АС София-град- настоящото, адм.дело №3607/22 година и дело №3608/22 година. С всяка една от тях е предявен отделен иск против Министерството на отбраната /едната ИМ/, Министерството на регионалното развитие благоустройството /втората ИМ/ и Областната администрация на област С. /третата ИМ/ за заплащане на обезщетение в размер на 15 000 лева за имуществени вреди, във вида на пропуснати ползи от невъзможността ищците да отчуждят възмездно собствения си имот. Вредите се твърдят от бездействие във връзка с деактуването на имот, описан в нот.акт №169, том V, дело 881/1960 г на І-ви нотариус, въз основа на влязло в сила на 24.02.2020 година Решение №617/28.01.2019 г. по гр.дело №9105/2016 г. по описа на Софийския градски съд, с което е признато за установено спрямо държавата, че ищците са собственици на описания в решението имот, и е отправено искане за деактуване на имота. При тези данни и като намери, че е осъществено основанието по чл. 213 ГПК, вр.чл.144 АПК- връзка между делата, АССГ, ІІ о., 23-ти състав с определение от з.з. на 16.05.2022 година съедини адм.дело №3494/22 година, адм.дело №3607/22 година и адм. дело №3608/22 година, и трите по описа на по описа на АС София-град, в едно производство под №3494/22 година за постановяване на общо решение по тях. С писмения отговор на исковата молба /ПИ на ИМ/, ответникът Областната администрация на област С. оспорва изцяло предявения срещу него иск с доводи, че не е налице незаконосъобразно бездействие от областния управител и че ищците не са претърпели имуществени вреди във вида на пропуснати ползи. В случая се твърдели не реални, а хипотетични вреди. С ПИ на ИМ, ответникът Министерството на регионалното развитие и благоустройството оспорва допустимостта на предявения срещу него иск по съображения, че актът, разпореждащ отписването е правно действие / волеизявление/ и предхожда самата техническа дейност на администрацията по отразяването на промяната в книгите на собствеността. В същото време, според трайната съдебна практика, волеизявленията по деактуване на имота като държавна собственост по чл.78 ЗДС не притежавали конститутивно действие по отношение на правото на собственост, те не съставлявали индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 АПК, поради което не подлежали на съдебен контрол. Същите не засягали права и законни интереси на трети лица, а имали качеството на вътрешно-служебен административен акт. Правото на собственост по отношение на процесните имоти било признато с влязло в сила съдебно решение, което имало материалноправна сила и конститутивно действие. Вписването/отписването от актовите книги за държавна собственост било вътрешноведомствено действие с административен характер и не било относимо по отношение собствеността на имотите, тъй като нямало да настъпят правни последици, засягащи материалното право. При условията на евентуалност, ако съдът приеме иска за допустим, се оспорва неговата основателност. В тази връзка твърди, че след сезирането му от областния управител, министърът на регионалното развитие и благоустройството провел процедурата по чл.78, ал.3 ЗДС, която е завършена със Заповед № РД-02-14-568/31.05.2022 година за деактуването на имотите. По арг. от чл.109 ППЗДС нямало нормативен разписан срок за провеждането и завършването на процедурата. Неоснователно ищците поддържали, че в случая била неприложима хипотезата на чл.78, ал.3 ЗДС. Имотът бил актуван с АПДС №0330/05.02.2002 година, утвърден от министъра на отбраната. Затова и за деактуването му била приложим чл.78, ал.3, предл.1 ЗДС, съгл. който деактуването на имота се извършва със заповед на министъра на регионалното развитие, след становище на ведомството, което управлява имота. Оспорва се и основателността на заявената вреда, като се твърди, че липсват приложени към исковата молба доказателства за това, че недеактуването на имота е препятствало продажбата му от ищците. Не бил ясен и начинът на определяне на търсеното обезщетение. С ПО на ИМ ответникът Министерството на отбраната също оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че не е налице бездействие на министъра на отбраната, което да е дало повод за завеждането на иска. Освен това се оспорва и настъпването на имуществени вреди във вида на пропуснати ползи за ищците. В съдебно заседание пред АССГ, пълномощникът на ищците-адв.В. моли за уважаването на трите иска. Моли да се има предвид, че щетите, които се претендират са за пропуснати ползи и това всъщност била една част от това, което е причинено на ищците през годините, като вреда. Към настоящия момент данъчната оценка на имота била 200 000 лв., а не 75 000 лв. и щетата понесена от ищците в действителност била в размер на повече от 30 000 – 40 000 хиляди лева. Това били лихви, които те биха придобили във времето, „ако бяха продали имота и бяха взели някакви пари“. Заявява искане за присъждане на разноски. Ответникът-Областната администрация на област С., чрез процесуалния си представител-служител с юрид. образование И. моли за отхвърлянето на иска, предявен срещу него. Поддържа, че по отношение на Областната администрация на област С. липсвала, каквато и да е пасивна процесуална легитимация, тъй като областният управител не бил компетентен да деактува процесния имот. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Министерството на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител-юрк. В. моли за отхвърлянето на предявения срещу него иск, по съображенията в ПО на ИМ. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- Министерството на обраната чрез процесуалния си представител- юрк.Т. моли за отхвърлянето на предявения срещу него иск. Заявява искане за присъждане на юрискносултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от С. градска прокуратура дава заключение, че и трите иска са неоснователни, поради недоказване на два от елементите на фактическия състав на предявените искове-претърпени вреди и наличието на причинно-следствена връзка. Административен съд-София град, след като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното: От фактическа страна: С влязло в сила на 24.02.2020 година решение, постановено по гр.дело №9105/2016 година по описа на Софийския градски съд /л.11-л.19 по делото/, СГС, І ГО, 7-ми състав е признал за установено на основание чл.124 ГПК, по отношение на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, че Г. Д. Б. и А. Д. Г. са собственици на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор 68134.4324.140 и ПИ с идентификатор 68134.4324.141 по КК и КР, одобрени със Заповед №РД-18-74/20.10.2009 година, находящ се в [населено място], при описани в решението граници. Решението е било вписано в СлВп на 01.09.2020 година. По делото е безспорно между страните, а се установява и от мотивите към решението по иска с правно основание чл.124 ГПК, че имотите на ищците попадат в ПИ с площ 1 493.138 дка, актуван за публична държавна собственост с АПДС №0330/05.02.2002 година, съставен от министъра на отбраната и одобрен от министъра на регионалното развитие и благоустройството /л.44 по делото/. В АПДС е удостоверено, че имотът е предоставен за управление на МО. С исковата молба не се твърди и не се представят доказателства да е искано деактуване на имота от ищците преди влизане в сила на решението по чл.124 ГПК. В тази връзка страните не спорят, че ищците чрез адв.В. са поискали за първи път със заявление от 18.08.21 година деактуването на имота от МРРБ на основание влязлото в сила съдебно решение, а това косвено се установява от регистрираното на 24.09.21 година в МРРБ искане от същите / л.20 по делото/, с което настояват за становище по искането си от 18.08.21 година. Аналогично искане е подадено и до МО, заведено с вх.№13-00-2394/25.10.21 година /л.21 по делото/, както и до Областната администрация на област С., заведно с вх.№ ОА23-15622/29.11.2021 година /л.23 по делото/. В писмо изх.№ОА23-15907/02.12.21 година на областния управител до МРРБ / с копие до адв.В./ е изложено, че на основание чл.78, ал.3 ЗДС отписването на имотите публична държавна собственост се извършва със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, след вземане на становището на ведомството, което управлява имота. С писмото образуваната по искането на ищците в настоящото производство преписка за деактуване на имота е изпратена по компетентност на министъра на регионалното развитие и благоустройството. С писмо № V8-1831 /8/ от 01.02.2022 година до МО /л.91 и л.92 по делото/, с копие до адв.В. като пълномощник на Г. Д. Б. и А. Д. Г., е поискано становището на министъра на отбраната за процедиране по преписката, вкл. и дали ПИ с идентификатор 68134.4324.140 и ПИ с идентифи катор 68134.4324.141 попадат в границите на имота-публична държавна собственост. С писмо от 23.02.22 година /л.93-л.94/ министърът на отбраната е изразил становище, че не възразява за отписването на имотите на Г. Д. Б. и А. Д. Г.. В АПДС е удостоверено, че на 06.06.2022 година, въз основа на Заповед №РД-02-14-568/31.05.2022 година на министъра на регионалното развитие и благоустройството издадена на основание чл.78, ал.3 ЗДС, се отписват от актовите книги на имотите-държавна собственост ПИ с идентификатор 68134.4324.140 и ПИ с идентификатор 68134.4324.141 по КККР /л.100 - л.101 по делото/. По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на един свидетел, посочен от ищците. Показанията на св. Т. Г. /съпруг на ищцата А. Д. Г. / по никакъв начин не сочат след влизане в сила на съдебното решение по иска за собственост ищците да са водили преговори с евентуални купувачи, да са договаряли продажна цена и сделката да не се случила, поради отказ на евентуалните купувачи, заради недеактуването на имота, като публична държавна собственост. Още по-малко се сочи постигнато съгласие за цена на отчуждаването. Отделен е въпросът, че установяването на договор на стойност, по-голяма от 5000 лв., не може да се установява от страна по този договор, каквито биха били ищците, със свидетелски показания-чл.164, ал.1, т.2 ГПК, вр.чл.204, ал.5 АПК. С оглед на изложеното съдът обуславя извод, че заявените имуществени вреди във вида на пропуснати ползи са изцяло недоказани. Изцяло недоказано е и наличието на пряка причинно-следствена връзка между основанието на предявените искове и твърдените вреди. При тези фактически установявания, съдът обуславя следните правни изводи: Исковете са допустими-налице са положителните, съотв. липсват отрицателните условия, свързани със съществуването и упражняването правото на иск. Искът е предявен от процесуално правоспособна и дееспособна страна и срещу процесуално правоспособни страни-юридически лица /чл.205, ал.1 АПК/. Дали е налице фактическо бездействие на който и да е от тримата ответници, заявено като основание на предявения срещу всеки един от тях иск, дали то е незаконосъобразно или не, са въпроси по съществото на спора, а не по допустимостта на иска. Следва да се посочи и това, че възражението на ответника Областната администрация на област С., че не е пасивно процесуално легитимиран да отговаря по иска, тъй като не е компетентен в хипотезата на чл.78, ал.3 ЗДС да деактува имота на ищците, също е неоснователно. То е относимо към пасивната му материална легитимация по иска, т. е. към основателността на иска, а не към неговата допустимост. Разгледани по същество и трите иска са изцяло неоснователни: Преди всичко съдът сочи, че във фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред /освен ако се твърди, че е нищожен/; действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат, като доказателствената тежест да проведе пълно и главно доказване е за ищеца /чл.154, ал.1 ГПК, вр.чл.144 АПК/. Доказателствената тежест за установяването на предпоставикте за ангажиране отговорността на ответника е за ищеца. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да бъде ангажирана отговорността на държавата на основание чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на всеки един от предявените искове се включват следните елементи в конкретния случай: 1. фактическо бездействие да се деактува процесния имот, дължимо от ответника по силата на закона по отправено от ищците искане; 2. настъпване на заявената вреда-пропусната полза в размер на 15 000 лева спрямо всеки един от тримата ответници, поради невъзможността имотът да бъде отчужден възмездно и 3. Пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразното фактическо бездействие и вредата. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от Закона за държавната собственост / ЗДС/, имоти, неправилно актувани като държавна собственост, както и имоти, основанието за актуване на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на областния управител и се предават на собственика като редът и начинът за отписване на актуваните имоти е регламентиран в чл.109, ал.1 и ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост /ППЗДС/. В разпоредбата на чл.112, ал.2 ППЗДС е посочено, че когато компетентният орган установи, че няма достатъчно доказателства за наличие на някое от условията за отписване от актовите книги по чл.108 или лицето, което е поискало отписването на имота, не може да докаже по безспорен начин правото си на собственост, той издава заповед за отказ от отписване. Нормата на чл.78, ал.3 ЗДС предвижда, че отписването на имоти - публична държавна собственост, и на имоти, които са свързани с класифицирана информация, представляваща държавна тайна или със сигурността и отбраната на страната, се извършва със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството след вземане мнението на съответното ведомство, което управлява имота. В случая, предвид фактическите установявания по делото, приложим е чл.78, ал.3 ЗДС, както твърдят и ответниците. Тук е дължимо да се посочи, че само на това основание искът срещу Областна