РЕШЕНИЕ

№ 4655

гр. София, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20221100109610 по описа за 2022 година Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД.

Ищецът Н. В. Х. твърди, че за да изпълни условията на чл. 25, ал. 1, т. 6, б. „б“ ЗЧРБ е закупила държавни ценни книжа на обща стойност 2000000 лв. Кандидатствала е за българско гражданство на основание чл. 14а, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗБГ (отм.) и с нея било проведено интервю в Министерство на правосъдието на 05.02.2021 г. по образуваната преписка № 1822/2021 г. От 11.10.2021 г. до 13.07.2022 г. ищцата била със статус по процедурата „Молбата ви е разгледана от Съвета по гражданството с положително становище. Предстояло издаването на указ на Вицепрезидента на Република България“, като в този срок указ не е издаден. С ДВ бр. 26/2022 г. били приети изменения в ЗБГ и разпоредбата на чл. 14а била отменена. Към момента не се предвиждала възможност за придобиване на българско гражданство на основание инвестиция. С §7 ПЗР към ЗИ на ЗБГ било уредено, че неприключилите до влизането в сила на този закон производство по отменените чл. 12а и чл. 14а се прекратяват. Така с писмо от 01.07.3033 г. статуса по преписката бил променен на „отказ“ и производството било прекратено. Ищцата посочва, че следвайки законоустановените стъпки инвестирала 2 000 000 лв. в държавни ценни книжа, изпълнявала е законоустановените стъпки и представила всички необходими документи. В продължение на 3 години, през времетраене на производството, била лишена от възможността да ползва инвестираната сума. Придаването на обратно действие на закон, засягащ съществуваща законодателна уредба, било допустимо по изключение, без да се засягат изискванията за стабилност и предвидимост. Народното събрание, с приетото изменение, нарушило чл. 4 от Конституцията, отричайки права на ищцата. Правата на ищцата били отречени на етап, в който инвестицията й достигнала 2 005 847, 81 лв. Нямало ценност, чиято защита да изисква обратно действие на закона, а постигнатия резултат нямал общо със справедливостта. Нарушен бил и принципът на чл. 13 АПК за последователен и предвидим административен процес. Невъзможността да ползва средства в размер на 2 125 164, 71 лв. за период от почти 4 години довел до вреди в размер на 541110, 90 лв. – размер на законната лихва. Наред с това претърпяла и неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство, притеснение, болки и страдания. Влошило се емоционалното й състояние, отдалечила се от близки и приятели, затворила се в себе си, чувствала се несигурна. По изложените съображения претендира осъждане на отвеника да й заплати, на основание чл. 49 ЗЗД сумата от:

360 605, 88 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди върху сумата от 1 019 780, 95 лв. за периода 06.03.2019 г. – 29.08.2022 г.;

180 505, 02 лв. – имуществени вреди в размер на лихва върху сумата от 986 066, 86 лв. за периода 09.11.2020 г. – 11.08.2022 г.;

10 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.08.2022 г. до окончателното й изплащане.

В отговор на исковата молба ответникът заявява становище за недопустимост на иска, доколкото не е пасивно легитимиран да отговаря по искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а в производствата по ГПК държавата се представлява от министъра на финансите. Проверките са с посочена от ищцата продължителност, тъй като често се установявало, че посоченото вложение не е осъществено. Вложенията са съпроводени с изискване лицата да пребивават законно продължително или трайно на територията на Република България и не дават възможност за кандидатстване по облекчен ред. Това би противоречало на Конвенцията на Съвета на Европа за гражданството. Критики в тази насока, вкл. спрямо България, са отправени от Европейската комисия при твърдяно нарушение на чл. 20 § 1 ДФЕС. В случая е налице хипотеза на несъщинска ретроактивност, като водещи съображения били сигурността, предотвратяването на изпиране на пари, отклонение от данъчно облагане и корупция. Въпросът бил поставен за обсъждане още на 08.10.2019 г. в Народно събрание чрез законопроект, внесен от МС. Превес бил отдаден на защита интересите на общността. По отношение на вредите се сочи, че причината за поддържане на инвестицията е престанала да съществува с получаване на уведомление на 01.07.2022 г. и не е ясно защо периодът на претенцията е до 29.08.2022 г. Оспорва се първоначалото закупуване на ДЦК и липсвало потвърждение от Българската агенция за инвестиции. Неимуществените вреди били недоказани. Липсвала пряка причинно-следствена връзка.

В съдебно заседание ищцата, чрез адв. В., поддържа предявения иск. Ответникът, чрез юрк. Григорова, оспорва иска, събраните доказателства анализира в писмени бележки.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На ищцата Н. Х. е дадено разрешение за постоянно пребиваване в Република България № 707962/05.11.2019 г. Видно от удостоверение от Дирекция “Миграция” към Министерство на вътрешните работи ищцата е с регистрирана дрес: гр. София, бул. “•••••••.

От издадено удостоверение от Българска агенция за инвестиции е видно, че Н. В. Х., с гражданство на Руска Федерация, родена на ••••••• г., на 06.03.2019 г. с вальор 07.03.2019 г. е сключила договор за покупка на български държавни ценни книжа (ДКЦ) с ISIN номер на емисията XS1083844503 с падеж 03.09.2024 г. с номинал 448000 евро за сумата от 1 019 780, 95 лв. На 09.11.2020 г. с вальор 11.11.2020 г. е сключена сделка за покупка на ДЦК с ISIN номер на емисията XS1083844503, с падеж 03.09.2024 г. с номинал 443 000 евро за 986 066, 86 лв. като гореописаната инвестиция представлява увеличение на първоначалното вложение от 2 005 847, 81 лв. Според писмо потвърждение от CBH Compagnie Helvetique SA Н. Х. притежава на свое име като титуляр на сметка български ДКЦ с падеж 03.09.2024 г. с номинал 891 000 евро.

В предходно удостоверение от 08.10.2021 г. от Българска агенция за инвестиции с цел да послужи на ищцата пред Министерство на правосъдието във връзка с процедура по придобиване на гражданство по натурализация е отразено, че ищцата е удвоила първоначалното си вложение в размер на до 2 005 847, 81 лв., т.е. над законоустановения минимум от 2 000 000 лв., поради което е налице инвестицията по чл. 14а, ал. 1, т. 1 ЗБГ (редакция към ДВ бр. 77 от 18.09.2018 г. По делото не са представени доказателства за това кога ищцата е допозирала молба за придобиване на българско гражданство и за твърдяното положително становище на Съвета по гражданството от 11.10.2021 г. Тези факти обаче не се оспорват от ответната страна.

По делото не се събраха гласни доказателства за претърпени от ищцата неимуществени вреди.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна.

По допустимостта Съдът взема предвид съдебната практика по искове срещу Народното събрание: решение № 72 от 31.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3006/2020 г., III г. о., ГК, намира, а именно: „На основание чл. 7 от Конституцията на РБ, държавата отговаря пряко за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейните органи или длъжностни лица, в т. ч. и за вредите, причинени от незаконни актове или действия на Народното събрание. Отговорността на държавата за вреди може да бъде реализирана чрез предявен против самата нея иск, а в случаите, когато това е допустимо и чрез иск предявен против причинилия увреждането неин орган, в който случай последният има качеството на процесуален субституент. Тази отговорност се реализира на общо основание по чл. 49 ЗЗД, когато не може да се реализира в специалните хипотези на ЗОДОВ. В разглеждания случай за надлежната процесуална легитимация на държавата са достатъчни твърденията, че ищецът я намира за длъжник по деликтно вземане. Дали за ищеца е възникнало оспореното по делото вземане срещу държавата е въпрос на материалноправна легитимация по иска, който следва да се реши при разглеждане на спора по същество.“ Според Тълкувателно решение № 1 от 20.04.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2022 г., ОСГТК разпоредбата на чл. 7 КРБ регламентира отговорността на Държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи, включително Народното събрание и длъжностни лица.

В конкретния случай твърденията на ищеца са свързани с противоправност на действията на ответника, доколкото съществуваща законова разпоредба се отменя с обратна сила. Не се твърди новата регламентация да води до нарушаване на правото на ЕС, поради което искът не попада в приложното поле на чл. 2в ЗОДОВ.

По исковете с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да възникне правото на обезщетяване на ищеца той следва да докаже кумулативното наличие на елементите на гражданския деликт: противоправно деяние, извършено от лице, на което ответното дружество е възложило работа, в пряка и непосредствена причинна връзка с което да са настъпили твърдените от ищеца неимуществени вреди. Съгласно ал. 2 на цитирания текст вината на деликвента се предполага до доказване на противното.

По отношение на първия елемент от фактическия състав на деликта - извършването на противоправно деяние, съдът намира следното:

Ищцата свърза претърпените имуществени и неимуществени вреди с противоправни действия от страна на Народното събрание - законодателни изменения в Закона за българското гражданство, обн. ДВ бр. 26/2022 г. и приложимостта на отменителните норми и спрямо заварените процедури. Твърди се в нарушение на Конституцията на Република България да са преуредени вече възникнали правоотношения чрез обратно действие на новите нормативни разпоредби. По този начин са накърнени вече придобити от ищцата права в нарушение на изискванията за предвидимост и стабилност, част от измеренията на правовата държава. Ищцата реферира към Решение № 5 по к.д. № 12/2016 г., изискващо при конфликт за времево действие на стар и нов закон да се претеглят конкуриращите се ценности през призмата на пропорционалността. Твърди се да липсва ценност, защитата на която да оправдае придаденото обратно действие на разпоредбата в нарушение на принципа на справедливост по отношение на резултата. Допълнително се сочи противоправността на предвиденото изменение да е в нарушение на чл. 1 протокол 1 ЕКПЧ, изискващ гарантиране на правото на мирно ползване на притежание.

Чл. 25 ал. 1 от Конституцията на Република България регламентира придобиването на българско гражданство по произход (от всеки, на когото поне единият родител е български гражданин), по месторождение (когато лицето е родено на територията на Република България, ако не придобива гражданство по произход). Предвижда се и възможност за придобиване на българско гражданство по натурализация. В последната хипотеза предпоставките се уреждат в Закона за българското гражданство. В редакция към 06.03.2019 г. с нормата на чл. 14а законодателят е предвидил възможност за придобиване на българско гражданство по натурализация, ако кандидатстващото лице: отговаря на условията по чл. 12, ал. 1, т. 1 и 3: преди не по-малко от една година е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 или 7 от Закона за чужденците в Република България и: а) е увеличило инвестицията си при същите условия на закона до стойност най-малко 2 млн. лв., или б) е вложило в капитала на българско търговско дружество не по-малко от 1 млн. лв. за осъществен от дружеството приоритетен инвестиционен проект, сертифициран по реда на Закона за насърчаване на инвестициите;

Според т.2 на чл. 14а се допуска и възможност когато преди не по-малко от една година лицето е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 13 във връзка с чл. 25в, ал. 2, т. 1 от Закона за чужденците в Република България, през която извършените и въведени в експлоатация инвестиции са поддържани над минималния праг за издаване на сертификат за инвестиция клас А по реда на Закона за насърчаване на инвестициите, което се удостоверява от Министерството на икономиката.

В рамките на процедурата се предвижда даване на становище от Съвета по гражданство към Министерство на правосъдието (чл. 33), въз основа на което министърът на правосъдието отправя предложение до Президента на Република България. Фактическият състав завършва с издаване на указ от страна на Президента (чл. 34). Правомощието по чл. 98, т. 7 КРБ за даване на българско гражданство президентът може да възложи на вицепрезидента (чл. 104 КРБ).

Гражданството, придобито по натурализация, може да бъде отнето.

Със Закона за изменение на Закона за българското гражданство, ДВ бр. 26/2022 г. се отменя разпоредбата на чл. 14а ЗБГ, като с преходните и заключителни разпоредби (§ 7) се приема, че неприключените до влизането в сила на този закон производства по отменените чл. 12а и 14а се прекратяват.

От цитираната нормативна уредба е видно, че българско гражданство по натурализация в хипотезите на чл. 14а от закона се придобива в резултат на сложен фактически състав. Формалното отговаряне на установените в закона критерии не предполага при внесено предложение от страна на министъра на правосъдието президентът (респ. вицепрезидентът) да действа в условията на обвързана компетентност и да дължи издаване на указ. Изцяло в дискреция на президента (вицепрезидента) е да вземе становище въз основа на наличната информация, като предложението на министъра на правосъдието е част от тази информация, без да я изчерпва. Ето защо съдът приема, че доколкото формалното изпълнение на приложимите критерии на чл. 14а ЗБГ не гарантира автоматично постигане на очаквания от ищцата резултат - изцяло в сфера на на предположението е дали подобно решение би било взето. Публично достъпна е информация за ежегодно постановявани откази от страна на президента (вицепрезидента) за даване на гражданство на очакваното от ищцата основание. Ето защо не може да се счете, че именно отмяната на чл. 14а ЗБГ и §7 са лишили ищцата от придобиване на гражданство по натурализация в хипотезата на т.нар. гражданство срещу инвестиции.

Нормативните изменения кореспондират и на ратифицираната от Република България Европейска конвенция за гражданството, Ратифицирана със закон, приет от 40-то НС на 9.12.2005 г., оставяйки в правото на преценка на съответната държава да определи предпоставките за придобиване на гражданство. Според чл. 6 т. 3. всяка държава - страна по конвенцията, трябва да предвиди разпоредби във вътрешното си законодателство относно възможността за натурализация на лицата, законно и постоянно пребиваващи на нейна територия, като установените рамки предполагат при определяне на условията за натурализация да не се изисква период за пребиваване, надвишаващ десет години преди подаването на молбата. Не се въвежда изключение от това правило на база инвестиции.

На следващото място по отношение твърдението за противоправна отмяната на чл. 14а ЗБГ и неприложимостта на разпоредбата и по висящи процедури съдът намира следното. Още преди 06.03.2019 г. (датата на първото закупуване на ДКЦ) Република България (наред с Кипър и Малта) е сред държавите-членки на Европейския съюз, критикувани за т.нар. златни паспорти. Въпросът е многократно поставян за разглеждане: Резолюция на Европейския парламент от 16 януари 2014 г. относно гражданство на ЕС за продан. Преди втората посочена инвестиция от страна на ищцата, на 20 октомври 2020 Европейската комисия инициира производства за установяване на неизпълнение на задължения съобразно член 4, параграф 3 и член 20 от Договора за функционирането на Европейския съюз - срещу Кипър и Малта, като изпраща официални уведомителни писма във връзка с техните схеми за предоставяне на гражданство срещу инвестиции, наричани още схеми за „златен паспорт“. Несъобразяването с отправените критики е и причина въпросът да бъде поставен за разглеждане от Европейската комисия пред съда на Европейския съюз по срещу Малта - C-181/23 висящо. В обосновката Комисията сочи, че правото на Съюза не допуска национални схеми за предоставяне на гражданство срещу инвестиции, които позволяват системно предоставяне на гражданство на държава членка в замяна на предварително определени плащания или инвестиции при липса на изискване за действителна връзка между държавата и съответните физически лица. Според Комисията схемата за „Малтийско гражданство чрез натурализация за изключителни услуги чрез преки инвестиции“ (2020 г.) представлява такава незаконосъобразна схема за предоставяне на гражданство срещу инвестиции. Като установява и поддържа такава схема, Малта застрашава и накърнява същността и целостта на гражданството на Съюза в нарушение на член 20 ДФЕС и в нарушение на принципа на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС.

В мотивите на Министерски съвет за предлагане на законопроекта реферират писмо от юни 2021 г. от Европейската комисия, в което се изразява безпокойство от продължаващата в Република България законова възможност за придобиване на българско гражданство чрез натурализация в замяна на предварително определени плащания. Както мотивите на вносителя, така и дебатите в пленарна зала отчитат като водещ критерий правото на ЕС, поради което не може да се счете, че преустановяването на висящи процедури при възприето основание да противоречи на общностното право нарушава индивидуалните права и е непропорционална мярка спрямо лица, очакващи т.нар. “златни паспорти”.

Съдът намира, че законодателните изменения не могат да се счетат като засягане на правото на мирно ползване на притежание по смисъла на чл. 1 от Протокол 1 ЕКПЧ. Според настоящия съдебен състав не е налице намеса от страна на държавата в упражняването на това право - ищцата е собственик на закупените от нея държавни ценни книжа и непостигането на резултат, встрани от имущественото право, не води до засягането му.

При така изложените мотиви за липса на първата от законоизискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника - противоправност, безпредметно се явява обсъждането на останалите предпоставки от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното съдът