Решение № 2666 от 22.4.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 1482/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс/АПК/ вр. чл.155 ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия/ЗОБВВПИ/. Образувано е по жалба на А. А., [ЕГН], с посочен съдебен адрес по делото: [населено място], [улица], ет.1 ап.9 срещу Заповед № 883/14.11.2023г. на началника на 09РУ-СДВР с която му е отказано завеждане на отчет и контрол и издаване на разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие – пистолет, марка „GLOCK“, модел „19“, кал.9Х19, фабричен № BFVR471. Конкретните му възражения, които съдът ще се опита да пресъздаде максимално идентично с изложението са: В процесната заповед е немотивирана, не са посочени законовите основания и извършените нарушения за да се отнеме валидно издаденото на жалбоподателя разрешително за носене на оръжие за което единствената промяна в обстоятелствата е постоянният му адрес. Успоредно с това – до момента на подаване заявление от него от 25.10.2023г. е притежавал валидно разрешително за съхранение, носене и употреба на посоченото оръжие. С писмо от 30.10.2023г. е уведомен, че вместо преиздаване на разрешителното е отказано издаване с мотив, че няма нужда от оръжие поради липса на реална заплаха за живота, здравето и имуществото му. До 24.01.2024г. не е бил уведомен, че е издадена заповед с която се отказва завеждането на отчет и контрол в 9 РУ – СДВР и издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо оръжие. В деня в който е подал заявлението за издаване на разрешително със законово основание – смяна на адрес му е връчена и оспорваната заповед. Същата се явява немотивирана и в частта с която е прието, че не са посочени причини, обосноваващи необходимостта от носене на оръжие. Твърди, че е започнала неправилна процедура по издаване, наместо поисканото от него преиздаване на оръжие поради смяна на адрес. Промяната на адрес е обстоятелство, което не следва да бъде придружено с други причини за притежание на оръжието, тъй като такива вече са посочени а всички документи – приложени още при издаване на разрешителното. Иска се отмяна на заповедта и да бъде задължен началника на 09 РУ- СДВР да заведе на отчет и контрол, респ. да издаде исканото разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие на новия адрес. Ответната страна - началника на 09РУ при СДВР не изразява становище по жалбата. Процесната жалба е в съответствие с изискванията за форма, съдържание и приложения - с отстранена нередовност с молба от 28.02.2024г, и допустима като подадена от активно легитимирано лице, адресат на заповедта, в срока по чл.149 ал.1 от АПК, срещу подлежащ на обжалване акт, при липса на отрицателни процесуални предпоставки по чл.159 АПК и като такава подлежи на разглеждане по същество. По съществото на спора съдът съобрази: Със заявление № 426600-2453/25.10.2023г. жалбоподателят е поискал да бъде заведен на отчет издаденото му разрешение за носене, съхранение и употреба на притежаваното от него огнестрелно оръжие пистолет, марка „GLOCK“, модел „19“, кал.9Х19, фабричен № BFVR471 и да бъде подновен срока на валидност на издаденото му разрешение с посочени мотиви – за самоотбрана и самоохрана. Във връзка с подаденото заявление е изготвена докладна записка от инспектор И., ПИ в група „КОС“ на сектор ОП към 09РУ-СДВР видно от която А. А. е заведен на отчет и контрол в РУ Г. Д. – ОДМВР Б. пред 2022г.като притежател на описаното късоцевно оръжие и издадено разрешение за съхранение, носене и употреба от 2018г., валидно до 2022г., продължено с разрешение от 2023г. валидно до 22.08.2028г. Извършена е проверка съобразно чл.83 ЗОБВВПИ видно от която, в докладната записка е посочена, че за заявителят има данни – информация за „извършител“ по посочени състави от НК за 2002г., 2003г., 2004г., 2011/2012г., 1988г., 1993г., 1995г., 1996г. Същият е многократно задържан по чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР.Налице е медицинско свидетелство от 15.08.2023г., че не страда от психични разстройства, свидетелство за съдимост валидно до 17.02.2024г., че не е осъждан и удостоверение от ПРБ, че срещу него няма обвинения по наказателни производства към 15.08.2023г. В записката е отразено, че посочените от лицето мотиви не оправдават нуждата от съхранение, употреба и носене на оръжие – липсва съществуваща реална заплаха за живота, здравето и имуществото на лицето, респ. негови лични или на членовете на семейството му. Като следствие и с процесно оспорената заповед началника на 07РУ – СДВР е приел, че се иска освен завеждане на отчет и издаване на разрешение за носене, съхранение и употреба на посоченото оръжие, като е приел, че посочените от заявителя мотиви не обосновават необходимостта от притежание на късоцевно нарезно оръжие – лисват данни за съществуваща реална заплаха за живота, здравето и имуществото на лицето, която да не може избегната по друг начин, съответно – за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба. Посочено е, че притежанието на оръжие не може да бъде самоцелно, а следва да е обосновано от сериозни причини.Предвид разрешителния характер на процедурата, административния орган не е дължен да издирва такива причини, а същите следва да бъдат заявени и доказани от лицето. С писмо от 30.10.2023г. на основание чл.34 ал.3 АПК на А. е дадена възможност да обоснове искането си и да го подкрепи с доказателства, но това не е сторено. Поради това и на основание чл.58 ал.1 т.10 вр. ч. 155 ал.1 и чл. 83 ал.3 от ЗОБВВПИ е постановен и оспореният отказ. Успоредно с това и с писмо от 30.10.2023г. на началника на ОД РУ-СДВР и във връзка с подаденото от него заявление е посочено, че заявеното от него желание за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие не се удовлетворява и спрямо лицето започва процедура по смисъла на чл. 155 вр. чл.58 ал.1 т.10 от ЗОББВВПИ. На тази база съдът съобрази и приема: По силата на чл.86 ал.1 т.1 и т.2 ЗОБВВПИ лицето, получило разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а, уведомява писмено или по електронен път ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР, при промяна на постоянния адрес - за физическите лица, или промяна на адреса на обектите за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях; Съгласно ал.2 от посочената разпоредба - в случаите по ал. 1 лицето, получило разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл.81а представя в 14-дневен срок от настъпването на промяната документите, свързани с нея, и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл.12. По делото са налице данни, че заявителят притежава разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие, валидно до 22.08.2028г. Производството по чл.86 ЗОБВВПИ не включва в себе си преценка относно наличието на основание за притежание на оръжието, тъй като същата вече е обективирана с посоченият влезнал в сила акт – разрешително. Депозираното от жалбоподателя заявление съдържа както ръкописно изписано “завеждане на отчет“ върху ръкописно задраскан машинен текст „подновен срока на валидност“, така и машинно изписано „подновяване срока на валидност“, като и под двете стои подписа на заявителя. Всъщност няма законова пречка с едно заявление да бъде поискано както завеждането на отчет при промяна на адрес, така и продължаване срока за издаденото разрешително. Следва обаче ясно да се посочи - производството по чл.86 от ЗОБВВПИ не включва преценка на предпоставките за притежание на оръжие, защото същите вече са били предмет на анализ и властническо волеизявление в производството по издаване, респ. подновяване на издаденото разрешително, валидно и към датата на подаване на процесното заявление. От друга страна, закона допуска упражняването на текущ контрол върху издадените разрешителни, но същият следва да се осъществи в рамките на производството по чл.154 и чл.155 ЗОБВВПИ, което производство е различно от настоящото и няма данни да е провеждано. На трето място – с процесната заповед не е налице произнасяне дори във връзка с искане за удължаване на срока/ако органа е приел, че това е всъщност искането/ а е налице изрично произнасяне за издаване на разрешение за носене, съхранение и употреба. За да постанови отказ от отчет при смяна адресна регистрация местосъхранение на оръжието, компетентния орган следва да установи несъответствие с документацията съобразно ал.2 и ал.3 на цитираната разпоредба на което основание би могъл да обоснове процесният отказ. Такива данни няма нито в оспорената заповед, нито в придружаващите я документи преписката. Процедурата /по чл. 87 от ЗОПБВВПИ/ е различна от процедурата по издаване на разрешение, от процедурата по продължаване срока на издадено разрешение, както и от процедура по отнемане на издадено разрешение. Следва да се посочи за трети път, че в рамките на срока на валидност на издадени разрешения/каквото е налице/ въпросът относно издаването им не може да бъде пререшаван – единствено е възможно за издадено и валидно разрешение да бъде продължен неговия срок или да бъде поставен отказ за продължаване на този срок в хипотезата на чл. 87, ал. 1, във връзка с ал. 3 и във връзка с чл. 83 от ЗОБВВПИ, както и да бъде упражнен текущ контрол съобразно чл.154 и 155 от с.з. Като се вземе предвид изложеното, вместо да определи предмета на производството, съответно да го квалифицира правилно, началникът на 09 РУ – СДВР е започнал производство по издаване на разрешение, пренебрегвайки доказателствата за наличие на издадено и валидно такова и като следствие се е произнесъл отказвайки издаване на разрешение и отказвайки завежда Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс/АПК/ вр. чл.155 ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия/ЗОБВВПИ/. Образувано е по жалба на А. А., [ЕГН], с посочен съдебен адрес по делото: [населено място], [улица], ет.1 ап.9 срещу Заповед № 883/14.11.2023г. на началника на 09РУ-СДВР с която му е отказано завеждане на отчет и контрол и издаване на разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие – пистолет, марка „GLOCK“, модел „19“, кал.9Х19, фабричен № BFVR471. Конкретните му възражения, които съдът ще се опита да пресъздаде максимално идентично с изложението са: В процесната заповед е немотивирана, не са посочени законовите основания и извършените нарушения за да се отнеме валидно издаденото на жалбоподателя разрешително за носене на оръжие за което единствената промяна в обстоятелствата е постоянният му адрес. Успоредно с това – до момента на подаване заявление от него от 25.10.2023г. е притежавал валидно разрешително за съхранение, носене и употреба на посоченото оръжие. С писмо от 30.10.2023г. е уведомен, че вместо преиздаване на разрешителното е отказано издаване с мотив, че няма нужда от оръжие поради липса на реална заплаха за живота, здравето и имуществото му. До 24.01.2024г. не е бил уведомен, че е издадена заповед с която се отказва завеждането на отчет и контрол в 9 РУ – СДВР и издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо оръжие. В деня в който е подал заявлението за издаване на разрешително със законово основание – смяна на адрес му е връчена и оспорваната заповед. Същата се явява немотивирана и в частта с която е прието, че не са посочени причини, обосноваващи необходимостта от носене на оръжие. Твърди, че е започнала неправилна процедура по издаване, наместо поисканото от него преиздаване на оръжие поради смяна на адрес. Промяната на адрес е обстоятелство, което не следва да бъде придружено с други причини за притежание на оръжието, тъй като такива вече са посочени а всички документи – приложени още при издаване на разрешителното. Иска се отмяна на заповедта и да бъде задължен началника на 09 РУ- СДВР да заведе на отчет и контрол, респ. да издаде исканото разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие на новия адрес. Ответната страна - началника на 09РУ при СДВР не изразява становище по жалбата. Процесната жалба е в съответствие с изискванията за форма, съдържание и приложения - с отстранена нередовност с молба от 28.02.2024г, и допустима като подадена от активно легитимирано лице, адресат на заповедта, в срока по чл.149 ал.1 от АПК, срещу подлежащ на обжалване акт, при липса на отрицателни процесуални предпоставки по чл.159 АПК и като такава подлежи на разглеждане по същество. По съществото на спора съдът съобрази: Със заявление № 426600-2453/25.10.2023г. жалбоподателят е поискал да бъде заведен на отчет издаденото му разрешение за носене, съхранение и употреба на притежаваното от него огнестрелно оръжие пистолет, марка „GLOCK“, модел „19“, кал.9Х19, фабричен № BFVR471 и да бъде подновен срока на валидност на издаденото му разрешение с посочени мотиви – за самоотбрана и самоохрана. Във връзка с подаденото заявление е изготвена докладна записка от инспектор И., ПИ в група „КОС“ на сектор ОП към 09РУ-СДВР видно от която А. А. е заведен на отчет и контрол в РУ Г. Д. – ОДМВР Б. пред 2022г.като притежател на описаното късоцевно оръжие и издадено разрешение за съхранение, носене и употреба от 2018г., валидно до 2022г., продължено с разрешение от 2023г. валидно до 22.08.2028г. Извършена е проверка съобразно чл.83 ЗОБВВПИ видно от която, в докладната записка е посочена, че за заявителят има данни – информация за „извършител“ по посочени състави от НК за 2002г., 2003г., 2004г., 2011/2012г., 1988г., 1993г., 1995г., 1996г. Същият е многократно задържан по чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР.Налице е медицинско свидетелство от 15.08.2023г., че не страда от психични разстройства, свидетелство за съдимост валидно до 17.02.2024г., че не е осъждан и удостоверение от ПРБ, че срещу него няма обвинения по наказателни производства към 15.08.2023г. В записката е отразено, че посочените от лицето мотиви не оправдават нуждата от съхранение, употреба и носене на оръжие – липсва съществуваща реална заплаха за живота, здравето и имуществото на лицето, респ. негови лични или на членовете на семейството му. Като следствие и с процесно оспорената заповед началника на 07РУ – СДВР е приел, че се иска освен завеждане на отчет и издаване на разрешение за носене, съхранение и употреба на посоченото оръжие, като е приел, че посочените от заявителя мотиви не обосновават необходимостта от притежание на късоцевно нарезно оръжие – лисват данни за съществуваща реална заплаха за живота, здравето и имуществото на лицето, която да не може избегната по друг начин, съответно – за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба. Посочено е, че притежанието на оръжие не може да бъде самоцелно, а следва да е обосновано от сериозни причини.Предвид разрешителния характер на процедурата, административния орган не е дължен да издирва такива причини, а същите следва да бъдат заявени и доказани от лицето. С писмо от 30.10.2023г. на основание чл.34 ал.3 АПК на А. е дадена възможност да обоснове искането си и да го подкрепи с доказателства, но това не е сторено. Поради това и на основание чл.58 ал.1 т.10 вр. ч. 155 ал.1 и чл. 83 ал.3 от ЗОБВВПИ е постановен и оспореният отказ. Успоредно с това и с писмо от 30.10.2023г. на началника на ОД РУ-СДВР и във връзка с подаденото от него заявление е посочено, че заявеното от него желание за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие не се удовлетворява и спрямо лицето започва процедура по смисъла на чл. 155 вр. чл.58 ал.1 т.10 от ЗОББВВПИ. На тази база съдът съобрази и приема: По силата на чл.86 ал.1 т.1 и т.2 ЗОБВВПИ лицето, получило разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а, уведомява писмено или по електронен път ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР, при промяна на постоянния адрес - за физическите лица, или промяна на адреса на обектите за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях; Съгласно ал.2 от посочената разпоредба - в случаите по ал. 1 лицето, получило разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл.81а представя в 14-дневен срок от настъпването на промяната документите, свързани с нея, и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл.12. По делото са налице данни, че заявителят притежава разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие, валидно до 22.08.2028г. Производството по чл.86 ЗОБВВПИ не включва в себе си преценка относно наличието на основание за притежание на оръжието, тъй като същата вече е обективирана с посоченият влезнал в сила акт – разрешително. Депозираното от жалбоподателя заявление съдържа както ръкописно изписано “завеждане на отчет“ върху ръкописно задраскан машинен текст „подновен срока на валидност“, така и машинно изписано „подновяване срока на валидност“, като и под двете стои подписа на заявителя. Всъщност няма законова пречка с едно заявление да бъде поискано както завеждането на отчет при промяна на адрес, така и продължаване срока за издаденото разрешително. Следва обаче ясно да се посочи - производството по чл.86 от ЗОБВВПИ не включва преценка на предпоставките за притежание на оръжие, защото същите вече са били предмет на анализ и властническо волеизявление в производството по издаване, респ. подновяване на издаденото разрешително, валидно и към датата на подаване на процесното заявление. От друга страна, закона допуска упражняването на текущ контрол върху издадените разрешителни, но същият следва да се осъществи в рамките на производството по чл.154 и чл.155 ЗОБВВПИ, което производство е различно от настоящото и няма данни да е провеждано. На трето място – с процесната заповед не е налице произнасяне дори във връзка с искане за удължаване на срока/ако органа е приел, че това е всъщност искането/ а е налице изрично произнасяне за издаване на разрешение за носене, съхранение и употреба. За да постанови отказ от отчет при смяна адресна регистрация местосъхранение на оръжието, компетентния орган следва да установи несъответствие с документацията съобразно ал.2 и ал.3 на цитираната разпоредба на което основание би могъл да обоснове процесният отказ. Такива данни няма нито в оспорената заповед, нито в придружаващите я документи преписката. Процедурата /по чл. 87 от ЗОПБВВПИ/ е различна от процедурата по издаване на разрешение, от процедурата по продължаване срока на издадено разрешение, както и от процедура по отнемане на издадено разрешение. Следва да се посочи за трети път, че в рамките на срока на валидност на издадени разрешения/каквото е налице/ въпросът относно издаването им не може да бъде пререшаван – единствено е възможно за издадено и валидно разрешение да бъде продължен неговия срок или да бъде поставен отказ за продължаване на този срок в хипотезата на чл. 87, ал. 1, във връзка с ал. 3 и във връзка с чл. 83 от ЗОБВВПИ, както и да бъде упражнен текущ контрол съобразно чл.154 и 155 от с.з. Като се вземе предвид изложеното, вместо да определи предмета на производството, съответно да го квалифицира правилно, началникът на 09 РУ – СДВР е започнал производство по издаване на разрешение, пренебрегвайки доказателствата за наличие на издадено и валидно такова и като следствие се е произнесъл отказвайки издаване на разрешение и отказвайки завежда