Решение № 3389 от 12.9.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 8385/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН Образувано е по жалба на ••• против електронен фиш серия Г № 30514, издаден от СДВР, с който, на основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, като навежда доводи за процесуални нарушения (неспазен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН и невръчен фиш), както и за несъставомерност – ППС било продадено през м.12.2021 г. Моли за отмяна на процесното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява. Оспорва жалбата, като развива подробни съображения в писмен вид. Претендира деловодни разноски. Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното: На 25.08.2021 г., в 14: 18 ч. неустановено по делото лице управлявало лек автомобил Ситроен Берлинго, ••• в гр. София, по ул. „Гео Милев” с посока на движение от ул. „Елисавета Багряна” към ул. „Николай Коперник“. При 93 СОУ бил заснет с автоматизирана система за контрол SD2D0030. В хода на последваща проверка било установено, че за процесното ППС няма валидно сключена и действаща към момента застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, за което на 26.11.2021 г. бил генериран електронен фиш. Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: електронен фиш; снимков материал; справка за собственост; заповед за утвърждаване на образец; удостоверение за одобрен тип; справка за генериране и връчване; справка от гаранционен фонд; разписка за връчване. Съгласно константната съдебна практика, задължение на контролния орган е да докаже тезата си ( в този смисъл Решение № 3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013 г., VI кас. с-в., Решение № 4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г., II кас. с-в, Решение от 29.06.2009 г. по к.н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5485/2008 г., II кас. с-в, Решение от 20.12.2008 г. по к.н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас. с-в, Решение № 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г., V кас. с-в, Решение № 2659/22.04.2013 г. по а. д. № 11623/2012 г., V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в и редица други. В тази насока е и застъпеното от АССГ принципно становище, че всяка страна следва да докаже ползващите я обстоятелства: Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г., XII кас. с-в, Решение № 6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г., II кас. с-в, Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 6429/2009 г., XII кас. с-в, Решение № 4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г., V кас. с-в, Решение № 5192/24.07.2013 г. по а. д. № 176/2013 г., XIV кас. с-в и др). С така направеното уточнение, нито повърхностен, нито задълбочен поглед върху снимката от л. 8 от делото би могъл да позволи да се правят изводи за регистрационния номер на заснетото возило, поради ниското качество на снимковия материал. В този смисъл и въпросът с доказаността не би могъл да получи категоричен отговор. На още по-силно основание, във фиша се твърди – нарушението да е извършено на 25.08.2020 г. Същевременно, обаче, на разпечатката от л. 9 от делото е отразена дата – 25.08.2021 г. (т. е. една година по-късно). В този смисъл и обвинителната теза не почива на доказателствената маса. Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи: По допустимостта на жалбата Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. По приложението на процесуалния закон При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи (чл. 320, ал. 1 КЗ вр. чл. 189, ал. 12 ЗДП и предвид приложената по делото заповед); в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Фишът е връчен надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му. Възражението за неспазен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН е основателно. Фишът очертава фактическите рамки на обвинението (независимо от несътветствието за датата, коментирано по горе). В този смисъл и доколкото между датата на твърдяното нарушение (25.08.2020 г.) и тази на генерирането на фиша (26.11.2021 г.) е изтекла повече от една година, възражението в тази насока се явява основателно. По приложението на материалния закон Фишът е незаконосъобразен и от материалноправна гледна точка. При недоказаност за датата на нарушението и регистрационния номер на пътното превозно средство, контролните органи следва да бъдат обект на основателна процесуална критика, позитивите от която неизменно следва да се тълкуват, в полза на жалбоподателя. Твърдяната дата на продажба на автомобила (макар за цитираното обстоятелство да не се представят доказателства) е последваща, спрямо инкриминираната, поради което и не се касае до самостоятелно изключващо отговорността обстоятелство. По изложените съображения съдът приема, че фишът е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът