Решение № 497 от 1.10.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 671/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по две въззивни жалби, и двете насочени против Решение № 241/14.02.2024 г., постановено по т.д. № 1949/2021 г. по описа на СГС - съответно на „Алпик Енерджи“ СЕ – европейско акционерно дружество, учредено в Република Чехия, чрез адвокат П. С. от ПАК и на „Гранд Енерджи Дистрибюшън“ ЕООД, чрез управителя С.. Първата от жалбите е насочена единствено против частта от обжалваното решение, касаеща определената от първоинстанционния съд начална дата на неплатежоспособността, а с втората се обжалва решението в неговата цялост. Жалбоподателят „Алпик Енерджи - СЕ“ поддържа неправилност на обжалваната от него част от решението, поради допуснато от СГС съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаещи събирането и проверката на доказателствата - преди всичко изслушаните заключения на експертизите в частите им, касаещи релеватния въпрос относно спиране плащанията и началната дата на неплатежоспособността на дължника. Последното довело и до неправилно приложение на материалния закон - ТЗ, а от там и до необоснованост на решението в посочената му част. Като навежда конкретни доводи в подкрепа на тези оплаквания и формулира доказателствени искания за отстраняване допуснатите от СГС нарушения посочения въззивник иска от въззивната инстанция отмяна на обжалвания съдебен акт в частта му относно определената от съда начална дата на неплатежоспособност и определянето на нова такава - 17.11.2021 г. Въззивникът „Гранд Енерджи Дистрибюшън“ЕООД /ГЕД ЕООД/ поддържа неправилност на обжалваното решение в неговата цялост, също поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и поради необоснованост. На първо място се твърди първоинстанционният съд да не е изяснил въпросът дали молителите „Алпик Енерджи“СЕ и „Елпедисън Паур Дженерейшън“СПА притежават активна процесуална легитимация в производството, като изобщо не е дал отговор дали двете дружества имат качеството на кредитори по търговски сделки спрямо длъжника. По този начин същият съществено се е отклонил от процесуалното си задължение да разреши въпроса относно материално-правната легитимация ва същите дружество в производството по чл.625 ТЗ. Въпреки посоченото уважил молбите им за присъждане на значителни разноски /с оглед крайния резултат от делото да открие производство по несъстоятелност/. На отделно основание се поддържа приобщените доказателства, най-вече - изслушаните съдебно-икономически експертизи, да са ценени едностранчиво и превратно от СГС, който произволно е кредитирал част от изводите в тези експертизи, а на други не е дал вяра, като сам е извършил „преквалификация“ и „преосчетоводяване“ на определени вземания и задължения на ГЕД ЕООД, без изводите му да се основават на анализ на доказателствата по делото. Поддържа се част от ангажираните доказателства, имащи отношение към финансовото състояние на длъжника, въобще да не са обсъдени от СГС, което и довело до неточно установяване на всички относими към релевантия въпрос относно финансовото му състояние обстоятелства. На отделно основание се поддържа първоинстанционният съд да не е изпълнил процесуалното си задължение по чл.43 КМЧП да установи съдържанието на чуждото право и да го тълкува и приложи така, както в създалата го държава /касателно един от рамковите договори, сключени с Алпик - този от 17.01.2019 г./. Същият неправилно приложил чл.608 ТЗ, т.к. извършил неправилна преценка относно невъзможността на въззивника-длъжник да покрие свои изискуеми задължения като обективно състояние, доколкото се поддържа единствените му задължения да са към молителите в производството по несъстоятелност и то по причина, че оспорва задълженията си към тези лица. Неправилно приложил и чуждото материално право в светлината на правилата на Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I), като от една страна не е приложил българското материално право в спорните отношения между длъжника и кредитора му „Алпик Енерджи СЕ“, а от друга - приложил неправилно и чуждото швейцарско право. В обобщение на тези оплаквания се твърди крайните изводи на първоинстанционния съд да са изцяло неправилни и необосновани, като ГЕД ЕООД не е неплатежоспособно, а дори и да беше - началната дата на това състояние не е 31.12.2020 г. В отговора по тази въззивна жалба „Алпик енерджи СЕ“ поддържа неоснователност на оплакванията, развити в нея, с изключение на това относно определената начална дата на несъстоятелността. Въззивникът „Алпик Енерджи“СЕ е подал и частна жалба срещу Определение № 1510/19.04.2024 г., с което първоинстанционния съд е оставил без уважение искането му за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските. Като се поддържа неправилност на същите по подробно изложение в нея съображения, от въззивната инстанция се иска присъждане в полза на жалбоподателя на разноски по делото за пред първата инстанция в пълния претендиран размер от 253 677, 24 лв. Решаващият състав на САС, в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, съобрази доводите и възраженията на страните във връзка със събраните и пред настоящата инстанция доказателства, вкл. вземайки предвид оплакванията за неправилност на първоинстанционното решение, формулирани и в двете въззивни жалби, приема следното: И двете въззивни жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, във вр. с чл.631 ТЗ, съответно от молител в производството по несъстоятелност - присъединения кредитор „Алпик енерджи“СЕ и длъжника „ГЕД“ЕООД - и двете дружества надлежно процесуално легитимирани лица с правен интерес от обжалване на решението на СГС. Последното е валидно и допустимо, като постановено по редовно предявена молба, от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма. Разгледани по същество оплакванията за неговата неправилност настоящата въззивна инстанция намира за неоснователни, като за да достигне до този си правен извод съобрази следното от фактическа и правна страна: Нормите на чл.608 ТЗ, чл.630, ал.1 ТЗ и чл.631 ТЗ установяват в кумулативна даденост предпоставките на сложния фактически състав, чието наличие сочи на откриване на производството по несъстоятелност срещу търговец, а те са следните: 1/ да е налице искане за откриване на производство по несъстоятелност, изхождащо от кредитор по смисъла на чл.608, ал.1, т.1 ТЗ, респ. – чл.742, ал.1 ТЗ, от НАП за публично задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане, както и от ИА "Главна инспекция по труда" при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца до компетентния за това съд, определен по реда на чл.613 ТЗ; 2/ длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3/ да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; 4/ да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608 ТЗ /каквото състояние се поддържа в случая да е налице на първо място/; 5/ затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно и имуществото на длъжника не е достатъчно за покриване на задълженията му при отчитане интересите на кредиторите /арг. от чл.631 ТЗ/. При преценка на ангажираните и пред двете инстанции доказателства решаващият състав приема по отношение наличието на посочените предпоставки следното: Изцяло споделим като правилен, изведен при цялостен анализ на приобщените доказателства /писмени и икономическите експертизи, изслушани пред първоинстанционния съд/, е изводът на последния първата от предпоставките да е установена в условието на пълно и главно доказване от страна на първоначалния молител в производството - „Дила“ЕООД, поради което и за избягване на излишното им приповтаряне въззивната инстанция препраща към тях по реда на чл.272 ГПК. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба на длъжника-въззивник следва да се подчертае, че и в нея „ГЕД“ЕООД не оспорва безсъмнено установения от анализа на ангажираните пред първоинстанционния съд доказателства факт, че е бил валидно обвързан с „Дила“ЕООД от договор за автомобилен превоз на стоки по сключен в писмена форма договор от 01.12.2017 г., според клаузите на който „ГЕД” ЕООД е възложил на „Дила“ЕООД извършване на превоз на стоки до обекти, посочени от него в направени устни или писмени заявки, срещу насрещно задължение да заплати на превозвача възнаграждение. Заявките са били конкретизирани в два броя приемо-предавателни протокола, съответно от 02.01.2018 г. и от 04.01.2018 г., подписани от представител както на товародателя „ГЕД“ЕООД, така и на превозвача „Дила“ ЕООД. По повод на последните превозвачът е издал и два броя фактури - от 02.01.2018 г. и от 04.01.2018 г. /описанието на услугите в двете фактури съвпада с това, посочени в двата приемо-предавателни протокола/, от което правилно е изведено от СГС, че фактурите отразяват задължение за заплащане на възнаграждение, дължимо за извършване на транспорт на стоките, описани в двата протокола /биомаса, по маршрут от гр. Монтана до с. Големо село/. Противно на поддържаното във въззивната му жалба, че се оспорва съществуването на вземането на превозвача от „ГЕД“ЕООД, изслушаната пред първоинстанционния съд икономическа експертиза е установила безсъмнено, че последното дружество е осчетоводило възникналите в негова тежест задължения към „Дила“ ЕООД за заплащане на възнаграждение за извършения превоз по двете фактури в общ размер от 200 000, 01 лв. Приема се еднозначно от съдебната практика, че в случай като процесния осчетоводяването на задълженията от самия длъжник по посочените фактури представлява конклудентно действие, с което същият, в качеството си на товародател, е изразил съгласие да заплати на превозвача възнаграждение за извършения превоз на стоки, на основанието и в размера, посочен във фактурите. Тези му конклудентни действия сочат на несъстоятелност на доводите във въззивната жалба за недължимост на осчетоводеното от самия него парично задължение по договора за превоз, доколкото същите действия обективират и изразеното от него признание превозвачът да е извършил възложения превоз, в резултат на което и е възникнало и задължението за заплащане на възнаграждение за този превоз. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното може да се извлече и от установения от основното заключение на изслушаната от СГС икономическа експертиза факт въззивникът-длъжник да е погасил частично задължението си за заплащане на възнаграждението по договора за превоз на насрещната страна до размер на 94 000 лв., като е останал частично задължен за остатъка от осчетоводеното задължение от 106 000, 01 лв. За същото не се твърди и не се представят доказателства да е погасено от което следва изводът, че „ГЕД“ЕООД се явява длъжник спрямо „Дила“ЕООД на посоченото парично задължението, произтичащо от търговска сделка, дължима ведно с лихвата за забава върху това задължение. Липсата на изрично уговорка относно момента на изпълнението на задължението налага тълкуване на останалите клаузи от обвързващия страните в случая сключен като формален договор за превоз / чл. 3, ал.1 във вр. с ал.2 от него/, в които е уговорено задължението на товародателя да плати дължимото се за превоза възнаграждение, определено във фактура, в срок до 3 дни. Следователно и правилно е прието от първоинстанционния съд падежът на частта от задължението за заплащане на възнаграждение за извършения превоз по издадена фактурата от 02.01.2018 г. да е 05.01.2018 г., а от задължението за заплащане на възнаграждение за извършения превоз, за която част е издадена фактурата от 04.01.2018 г. - съответно 08.01.2018 г., /т.к. 07.01.2018 г. е неработен ден/. Изложеното предпоставя „Дила“ЕООД да се легитимира безсъмнено като кредитор по парично вземане за главница и лихви, основано на обвързващия страните търговски дружества договор за превоз на товари от 01.12.2017 г., респ. - че искането за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „ГЕД“ЕООД е направено от кредитор на длъжника по търговска сделка, поради което и наличието на първата от посочените по-горе предпоставки по чл.625, ал.1 ТЗ - установено. Частично състоятелно е оплакването на въззивника-длъжник първоинстанционният съд да е нарушил съдопроизводствените правила, като не се е произнесъл изрично по въпроса дали молителите присъединени кредитори по реда на чл.629, ал.5 ГПК - „Алпик Енерджи“СЕ и „Елпедисън Пауър Дженерейшън“СПА притежават активна процесуална легитимация в производството, в смисъл дали имат качеството на кредитори по търговски сделки спрямо длъжника. По въпроса относно фигурата на присъединения кредитор и предмета на подадената от него молба за присъединяване по реда на чл.629, ал.5 ГПК е налице последователна практика на касационната инстанция, чието разбиране решаващият състав споделя и към което се присъединява. Според него / Определение № 129 от 16.03.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2620/2016 г., I т. о., ТК, Решение № 50110 от 6.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2686/2021 г., I т. о., ТК/, чрез фигурата на присъединения кредитор се дава възможност на останалите кредитори на длъжника с вземания по чл. 625, вр. чл. 608, ал. 1 от ТЗ, да участват при разглеждане на спора дали спрямо длъжника са налице предпоставките за откриване на производството по несъстоятелност, но само при условие, че кредиторите с активна легитимация по чл. 625, вр. чл. 608, ал. 1 от ТЗ подадат молбата си за присъединяване в установен от закона преклузивен срок - до края на първото по делото открито съдебно заседание. В настоящия казус няма спор, че двамата присъединили се кредитори - „Алпик Енерджи“СЕ и „Елпедисън Паур Дженерейшън“СПА са изпълнили последното процесуално условие - подали са молби /уредовнени в хода на производството/ за присъединяване по делото до края на първото о.с.з. пред първоинстанционния съд с твърдения, че са кредитори по търговски сделки на длъжника. Затова и в качеството им на присъединени кредитори те има същите права като първоначалния /да навеждат основания за откриване на производството, различно от първоначалното, да съединят искане за обявяване на длъжника в несъстоятелност, като по молбите им съдът по несъстоятелността дължи произнасяне, дори ако молбата на първоначалния кредитор се оттегли преди постановяване на решението по спора/. Това е така, защото молбата за присъединяване на кредитор има характеристиките на самостоятелна молба за откриване на производство по несъстоятелност, както и самостоятелната процесуална легитимация на кредитора, подал молбата за присъединяване. Правните последици на молбата за присъединяване по отношение на производството и по отношение на вземането на самия кредитор се проявяват от момента на подаването й, от който момент присъединеният кредитор има качеството на самостоятелен молител и защитим правен интерес молбата му да бъде разгледана именно в рамките на образуваното производство. Ето защо и след като е счел тези молби за процесуално допустими и редовни /след отстраняване първоначалните нередовности/, първоинстанционният съд е следвало да се произнесе с решението си по тях, вкл. по заявените твърдения относно наличието на процесуална и материална легитимация на предявилите ги кредитори. Последното, защото правото на присъединяване по чл. 629, ал. 4 от ТЗ защитава интереса на кредитора да съдейства за постановяване на решение, съответстващо на обективните факти, относно началната дата на неплатежоспособност /като, както в случая, претендира различна от твърдяната от останалите кредитори начална дата на неплатежоспособност и/или свръхзадълженост и участва активно за ангажиране на съответни доказателства за това/ и относно правното основание – чл. 630, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ или чл. 632 от ТЗ, а също и интереса му да се възползва от по-ранната дата на предявяване на молбата по чл. 625 от ТЗ /спрямо датата на евентуална нова молба по чл. 625 от ТЗ, предявена от него в отделно производство/ при последващи искове за попълване на масата на несъстоятелността. Предвид изложеното въззивната инстанция приема, че за да отстрани допуснатото нарушение от СГС следва да произнесе изрично по спорните въпроси дали посочените двама присъединили се търговци са кредитори на длъжника „ГАД“ЕООД с парично вземане, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й - т.е. дали са надлежно активно легитимиран по реда на чл.625 ТЗ. В хода на производството по делото кредиторът „Алпик Енерджи“СЕ поддържа вземанията му спрямо дължника да произтичат от договорната им обвързаност по три договора - 1/ Рамков договор за покупко-продажба на електрическа енергия от 13.03.2014 г., по който общия размер на вземанията му е в размер на 65 269 639, 06 евро; 2/ Рамков договор за използване на капацитети от 17.01.2019 г., по който общия размер на вземанията му е в размер на 52 989, 52 евро и 3/ Рамков договор ISDA от 05.12.2018 г., по който общия размер на вземанията му е в размер на 62 903 368, 48 евро. Поддържано е на 27.05.2021 г. страните да се подписали и Обвързващи условия, с цел преструктурирането на отношенията си по повод сключените договори от 13.03.2014 г. и 05.12.2018 г., и сключените въз основа на тях индивидуални сделки, които условия обаче нямали индивидуален характер, а имали отношение към вече сключените договори. По отношение на първия от рамковите договори, длъжникът не е оспорил валидната си обвързаност с молителя „Алпик Енерджи“СЕ по него. Оспорил е обаче твърденията да не е изпълнил задълженията си по договора /и сключените въз основа на него индивидуални такива/ за доставка на договорените количества електроенергия за периодите 01.07.-31.07.2021 г., 01.08.-31.08.2021 г. и 01.09.- 30.09.2021 г., респ. - че в полза на „Алпик Енерджи“СЕ е възникнало потестативното право да прекрати договора /всеки един от индивидуалните договори, сключени въз основа на рамковия/, а от там и правото му да получи ликвидационна стойност по реда на чл.18 от рамковия договор. Въвел е възражение за нищожност на клаузата на 18 от рамковия договор с твърдение същата по правната си природа да представлява клауза за неустойка, която противоречала на добрите нрави, а в условието на евентуалност - поради липсата на съгласие. По отношение на обсъждания рамков договор не е спорно между страните, а е установимо и от ангажираните пред първоинстанционния съд писмени доказателства /самият договор/, че са се обвързали валидно по него - договорът е сключен в писмена форма, която съдържа подписите на представители и на двете дружества. Няма спор и е установимо още от съдържанието му, че договорът има характер на рамков - с него страните са се задължили да доставят един на друг електрическа енергия срещу насрещно задължение за заплащане на цената за закупената ел.енергия. Според уговореното съдържанието на насрещните престации е определимо от общата воля на страните, обективирана в отделни сделки, сключени в изпълнение на рамковия договор, във всякаква форма /чл. 3.1., чл. 5.1. и чл. 6.1. от рамковия договор/. Страните не спорят и по факта такива индивидуални сделки да са сключени за релеватния период 01.07.- 30.09.2021 г. Анализът на ангажираните по делото доказателства обосновава извод за несъстоятелност на оплакванията във въззивната жалба на въззивника-длъжник първоинстанционният съд да не е установи точно спорният факт относно неизпълнението на задълженията му по обсъжданите рамков договор и въз основа на него - самостоятелни договори за доставка на конкретно уговорено количество ел.енергия за посочения период. Решаващият състав изцяло споделя и се присъединява към съждението на СГС, основано на стриктното приложение на съдопроизводствени правила, установени от ГПК, че неизпълнението на тези задължения е отрицателен факт, поради което и страната, която черпи права от него не следва да го установява - в такава хипотеза насрещната по спора страна следва да установи при условията на пълно и главно доказване положителния факт, чието неосъществяване се твърди. В случая този факт е точното изпълнение на задължението на въззивника-длъжник да достави уговореното количество електрическа енергия по всяка една отделна сделка за процесния период. Независимо от възраженията си „ГЕД“ЕООД не е ангажирало доказателства нито пред първоинстанционния съд, нито пред настоящата инстанция, установяващи изпълнение на задължението му за доставка на уговорените количества ел.енергия на „Алпик енерджи“ СЕ, което обосновава извод този факт да не се е осъществил. Според уговореното в обвързващия страните рамков договор /чл.17.4.3/ неизпълнението на посоченото задължение в продължение на повече от седем последователни дни представлява съществено нарушение на същия и легитимира надлежно кредитора по сделката - изправната страна, да го развали. По пренесения и пред настоящата инстанция спорен въпрос относно приложимото право в отношенията между страните по обсъждания договор решаващият състав счита оплакванията за неправилно приложение на материалния закон при разрешаването му за несъстоятелни. Няма спор и се установява от съдържанието на рамковия договор, че в чл.24.1 от същия страните са се споразумели приложимо в отношенията им по този договор да е швейцарското материално право. Възраженията на въззивника-длъжника са в насока, че така постигнатото съглашение е валидно, но при преценка на въведените от него възражения за нищожност на уговорката за неустойка в чл.18 от договора, приложение следва да намери българското национално законодателство в нормата му на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, т.к. се твърди уговорката за неустойка да противоречи на добрите нрави, а в условието на евентуалност - да е налице и липса на съгласие. В този смисъл се поддържа за възражението за нищожност приложение да намери чл.3, пар.3 от Регламент /ЕО/ 593/2008 г. от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорните задължения /Рим I/, т.к. от всички обстоятелства било видно, че избраното от страните право няма връзка с правоотношението - нито една от страните нямала връзка с Швейцария, изпълнението на договора също не било свързано с Швейцария, поради което и страните по договора не могат да дерогират тези норми, които не могат да бъдат отклонени чрез споразумения от обективното приложимо право. Идентична на посочената регламентация се съдържа и в чл.93, ал.5 КМЧП, поради което и твърдението на въззивника-длъжник в насока според чл. 46 КМЧП разпоредбите на кодекса да не засягат прилагането на повелителните норми на българското право, които с оглед на техните предмет и цел трябва да бъдат приложени, независимо от отпращането към чуждо право, отговаря на текста на закона /разб. Регламент Рим I и КМЧП/. Ето защо въззивната инстанция извежда, че по силата на изрично постигнатото между страните споразумение договорното правоотношение се регулира от нормите на швейцарското материално право, а единствено поради въведеното възражение за нищожност на клаузата на чл.18 от него с твърдение, че е за неустойка и е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, въззивникът-длъжник претендира приложение на българското материално право. По това възражение решаващият състав съобрази на първо място, че в случая не се твърди несъвместимост на разпоредба от чуждото материално право /това на Швейцария, уговорено между страните като приложимо към договора/, а се поддържа, че следва да се приложи повелителна норма, свързана с приложението на института на нищожността. От друга страна взе предвид също, че по смисъла на чл.9, ал.1 във вр. с чл.3, пар.3 от Регламента Рим I, вкл. и на чл. 93, ал. 5 КМЧП, повелителни норми са тези, които не могат да бъдат отклонени чрез упражняване на свободата на договарянето, в смисъл да не могат да бъдат дерогирани от страните по едно частноправно отношение с международен елемент, т.к. са норми, чието зачитане дадена държава смята, че е от решаващо значение за гарантиране на нейните обществени интереси - такива като политическа, социална или икономическа организация, до такава степен, че те са приложими към всяка ситуация, попадаща в обхвата им, независимо от приложимото към договора право съгласно настоящия регламент. Съобрази и задължението на съда, установено от чл.9, ал.3 от Регламента Рим I, да придаде действие на особените повелителни норми на българското материално правото, т.к. България е държавата, в която произтичащите от договора задължения следва да бъдат или са били изпълнени, доколкото според тези особени повелителни норми изпълнението на договора е незаконосъобразно, като при преценката си вземе предвид тяхното естество и цел, както и последиците от тяхното прилагане или неприлагане. Въззивната инстанция счита при извършването на дължимата се преценка в горния смисъл, че конкретният казус не налага придаване действия на повелителната норма на българския закон касателно нищожността, доколкото клаузата на чл.18 от обвързващия страните договор няма съдържание да освободи изцяло или частично която и да е от страните по договора от отговорност, така че изпълнението на договора в частта му относно неустоечната клауза да е незаконосъобразно. Същата ясно очертава, че в случай на прекратяване на договора всички задължения на страните по него /а не само на една от тях/ се заменят със задължение за ликвидационна стойност, която се изчислява от изрядната страна и включва следните отделни суми - 1/ сума, получена в съответствие с чл. 14 от рамковия договор в резултат от прекратяването на всяка една отделна сделка и която купувачът следва да заплати за недоставената електрическа енергия по сделката, равняваща се на разликата в цената между най-високата цена, на която купувачът е или би могъл да закупи или по друг начин да се снабди от пазара с недоставеното количество електрическа енергия, като действа по разумен в търговско отношение начин, и договорената цена, като тази разлика се умножава по обема недоставена електрическа енергия и впоследствие се увеличава с всякакви нарастващи разходи за пренос и други основателни и документирани разходи; 2/ сума, на която се равняват доказаните разходи на изправната страна, направени основателно поради прекратяването на договора; 3/ суми, дължими между страните по рамковия договор или във връзка с него. Следователно нормата урежда еднакви последици от прекратяването на договора и за двете страни по правоотношението, без да дава необосновано засилена /или само и единствено/ защита на една от тях. На отделно основание анализът на посочената норма сочи, че не всяко едно от паричните задължения, произтичащи от прекратяването на договора, имат белезите на неустойка и изводите в същата насока на първоинстанционния съд са обосновани и правилни. В този смисъл постигнатото съглашение е част от сумите, предвидени да се дължат при разваляне на договора, да имат за цел да обезщетят вредите, настъпили за изправната страна от развалянето, като начинът на формиране на размера на това задължение е определен отнапред - още със сключването на договора. Това са сумите, които участват във формирането на ликвидационната стойност и се дължат за прекратяване на всяка една отделна сделка за продажба на електрическа енергия, сключена в изпълнение на рамковия договор, които суми се изчисляват по реда на чл. 14 от договора като разлика между договорената по отделните сделки цена и най-високата пазарна цена /чл. 18.2. от рамковия договор/. Така определени посочените суми носят белезите на неустойка, уговорена при разваляне на рамковия договор поради неизпълнение на задължения на една от страните по сделката, както по българското, така и по швейцарското материално право - уговорени са отнапред, при сключване на договора, обезпечават изпълнението на задължението и служат като обезщетение от неизпълнението, без да е необходимо да се доказват. Посоченото не може да се отнесе към сумите, определени които равняващи се на разходите, направени от изправната страна, които са в пряка причинна връзка с развалянето на договора /чл.18.3/, нито към тези, дължими между страните по рамковия договор /чл.18.4/. Същите не са уговорени като обезпечаващи изпълнението, нито като обезщетение за вреди от неизпълнението, т.к. са определени като вече извършени /към момента на развалянето на договора/ разходи и следователно представляват намаляване на имуществото на извършилата ги страна. Дължимостта на така извършените разходи правилно са определени от първоинстанционния съд като обезщетение в полза на изправната по договора страна за вреди от прекратяването на договора, поради неизпълнение на задължението на насрещната страна, спрямо която отговорност приложимо е уговореното между страните швейцарско материално право. Нямат белезите на неустойка и включващите се в ликвидационната стойност суми по чл.18.4 от рамковия договор, доколкото за тях е изрично е уговорено, че представляват задължения, възникнали от самия рамковия договор до развалянето му - т.е. такива, свързани с основните задължения на страните по него - за заплащане на цена за доставената електрическа енергия и задължения за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението за доставка, респ.- за закупуване на количеството електрическа енергия, уговорено в сключените въз основа на рамковия договор отделни сделки. Предвид изложеното следва да се сподели изцяло изводът на първоинстанционния съд приложим в отношенията между страните да е швейцарския материален закон така, както е уговорено помежду им, вкл. и по отношение въведеното възражение за нищожност на клаузата на чл.18 от процесния договор. Разгледано по същество при приложението на това право, чието съдържание е установено в хода на производството пред СГС, възражението се явява неоснователно по съображенията, изложени от първоинстанционния съд, към които, поради пълното им споделяне и за избягване на приповтарянето им, въззивната инстанция препраща по реда на чл.272 ГПК. Само за изчерпателност дори да се счете за състоятелен доводът на въззивника- длъжник, че това възражение следва да се преценява при приложението на българския материален закон - ЗЗД /което решаващият състав не споделя/, то същото се явява неоснователно. По въпроса кога една неустоечна клауза е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, е налице задължителна за съдилищата практика - Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK, според която нищожна поради накърняване на добрите нрави е онази клауза за неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В мотивите към т.3 на същото решение е прието, че преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, вкл. като се преценява наличието на няколко примерно изброени критерия, във връзка с конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Съобразявайки се с тези указания решаващият състав взе предвид на първо място, че в случая изпълнението на задължението за доставчика на ел.енергия има определен паричен еквивалент – уговорен в отделните самостоятелни договори за доставка на ел.енергия за всеки от процесните месеци. Не се установява от съдържанието на договора изпълнението на посоченото задължение е било обезпечено по какъвто и да е начин. От друга страна начинът, по който е уговорена, определя процесната неустойка по чл.18.2 от рамковия договор като такава, дължима единствено при прекратяване на действието на договора, настъпило поради неизпълнение на задължение на една от страните, което да е правопораждащ факт за възникване на правото за разваляне на договора от изправната страна. Следователно целта й е да обезщети изправната страна-кредитор за вредите, които би понесъл вследствие неизпълнение от страна на длъжника на неговите задължения по договора, както и да го санкционира за несъответното на задълженията му по договора поведение. При преценка точното съдържание на процесната клауза за неустойка в чл.18.2 от договора следва, че с нея отнапред е уговорен размера на обезщетението, дължащо се при пълно неизпълнение на задължението на която и да е от страните по договора, което да обуслови и неговото прекратяване, поради което и същата не излиза извън обезпечителната, обезщетителна и санкционна функции на неустойката, защото държи сметка за пълното неизпълнение на задължението на която и да е от страните по договора и в този смисъл е реципрочно, като начинът на определянето й е съобразен отнапред с очакваните от неизпълнението конкретни вреди. На отделно основание съобразно възприетото по задължителен за настоящата инстанция начин разрешение в посоченото по-горе тълкувателно решение на въпроса относно уговорената без краен предел или без фиксиран срок неустойка, уговорена по този начин тя не е нищожна, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване на договора. В случая според уговореното размерът на неустойката се формира от разлика между най-високата цена, на която купувачът е/или би могъл да закупи или по друг начин да се снабди от пазара с недоставеното количество електрическа енергия, като действа по разумен в търговско отношение начин, и цената за закупуване на електрическа енергия, уговорена във всяка една отделна сделка за продажба, която е сключена между страните в изпълнение на рамковия договор от 13.03.2014 г. и чието действие се прекратява с прекратяване действието на рамковия договор в резултат на настъпилото разваляне, която разлика се умножава по обема недоставена електрическа енергия и впоследствие се увеличава с всякакви нарастващи разходи за пренос и други основателни и документирани разходи. Поради спецификата на престацията по рамковия договор /вкл. индивидуалните, сключени въз основа на него/ вредите, които всяка една от страните ще търпи при развалянето му, са свързани с това, че с преустановяване на неговото действие и респ. - на действието на сключените във връзка с него индивидуални сделки за доставка на електрическа енергия, изправната страна ще бъде лишена от възможността да получи и достави/продаде уговореното по отделните сделки количество ел.енергия на договорената в тях цена. По този начин изправната страна ще бъде принудена да сключи нови договори за доставка/продажба на ел.енергия, при нови условия и най-вече - цени, които логично биха били по-неизгодни за нея от тези, уговорени в развалените договори, като сключени по- късно в темпорален аспект и поради това при различни пазарни условия, при отсъствие на създадени между страните по рамковия договор трайни търговски отношения. Следователно вреда за изправната по рамковия договор страна ще се изразява в разликата между пазарните цени на ел. енергия и цената, на която е уговорено тя да се продава със сключените във връзка с рамковия договор отделни сделки. В клаузата на чл.18.2 от рамковия договор страните са определили размера на неустойката именно на такава основа, препращайки към механизма, уреден в чл. 14 от същия. Последното предпоставя, че в случая уговорения размер на неустойката е съобразен с действителния размер на вредите, които обичайно биха се търпели при неговото разваляне, поради което и същата не излиза извън придадените й от закона обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Горният извод не може да се опровергае от факта, че според уговореното между страните към нея са прибавени и разходите, които изправната страна би направила при развалянето на договора, включващи такива за сключване на нови договори за продажба на електрическа енергия, изискващи проучване на пазара, търсене на най-добрата цена, водене на преговори, доколкото тази разходи безсъмнено представляват обичайна вреда за изправната страна от развалянето на процесния договор и се приети като елемент при формиране размера на неустойката в клаузата на чл. 18.2. от рамковия договор. В обобщение на изложените съображение уговорената неустойка не противоречи на добрите нрави, поради което и с оглед действителността й неизправната по договора страна, която се установи да е въззивника-длъжник, дължи заплащането й при разваляне на рамковия договор. Условията за последното са уговорени в чл.17.5 от рамковия договор, а приложими към последната са правилата на швейцарското право, установено пред СГС, според които правото на разваляне на договора възниква за изправната страна в случаите, в които насрещната страна не е изпълнила възникнало в нейна тежест задължение. И т.к., както вече се посочи, при твърденията на „Алпик енерджи“СЕ за неизпълнение от страна на „ГЕД“ЕООД на неговите задължения по рамковия договор и сключените въз основа на него други три такива за доставка на ел.енергия за м.07, м.08 и м.09.2021 г. и липсата на ангажирани доказателства от последния за изпълнението им - доставяне на уговореното количество ел.енергия по всяка една отделна сделка се налага да е установено неизпълнение на това договорно задължение от въззивника-длъжник. Според съглашението в чл.17.4.3 от рамковия договор това неизпълнение в продължение на повече от седем последователни дни е квалифицирано като съществено негово нарушение и допълнително условие, за да възникне правото на изправната страна да го развали. С оглед изложеното се налага „ГЕД“ЕООД да не е изпълнило задължението си за доставка на ел.енергия по сключени между страните в изпълнение на рамковия договор отделни сделки в периода м.07 - м.09.2021 г., - т.е. за три последователни месеца /за повече от 7 дни/, от което негово неизпълнение е възникнало правото на насрещната по договора страна да го развали, а при съобразяване приложението на швейцарското материално право - това право е следвало да се упражни по правилата на чл. 107, ал. 2 КЗ - чрез отправяне на покана до длъжника, с която му се предоставя нов срок за изпълнение, и направено изявление от кредитора, че при неизпълнение в този срок ще счита договорът за развален. С оглед спецификата на рамковия договор и постигнатото съглашение в чл. 17.4., че действието на сделката се преустановява веднага след получаване на изявлението за прекратяване, отправено от кредитора до длъжника - т.е. без да се дава на последния какъвто и да е срок за доброволно изпълнение, въззивната инстанция също приема, че макар постигнато в отклонение от правилото на чл. 107, ал. 1 КЗ, в случая то е породило действие след получаването на 21.10.2021 г. от страна на длъжника „ГЕД“ЕООД на нарочно писмо от 20.10.2021 г., с което „Алпик енерджи“ СЕ е изразило волята си в насока, че упражнява правото си да развали рамковия договор за продажба на електрическа енергия поради съществено неизпълнение от страна на „ГЕД” ЕООД на задълженията му достави електрическа енергия по отделни сделки, сключени в изпълнение на рамковия договор. При установените факти се налага последният да развален, считано от 21.10.2021 г., поради което и от същата дата в тежест на длъжника-въззивник по силата на рамковия договор от 13.03.2014 г. е възникнало парично задължение към „Алпик енерджи“СЕ за заплащане на ликвидационна стойност, дължима на изправната страна при прекратяване на договора поради виновно неизпълнение на задълженията по него от другата страна, т.к. са налице уговорените в клаузата на чл. 18.2. предпоставки. Размерът на това задължение е установен пред първоинстанционния съд от изслушаното заключение на СТЕ, изготвена от вещото лице В. К., в размер на 60 026 945 евро и левова равностойност от 117 402 499, 84 лв. Кредиторът не твърди и не ангажира доказателства в тежест на длъжника да са възникнали задължения за разходи, направени от него, като изправната страна, поради прекратяването на договора, с оглед на което и такива не следва да се калкулират при изчисляване на общата ликвидационна стойност по смисъла на чл.18 от рамковия договор. Твърди и ангажира доказателства такива да са възникнали между страните по рамковия договор и сключените въз основа на него индивидуални такива преди прекратяването му, а именно - за заплащане на неустойки за недоставено количество поръчана електрическа енергия и за цена за закупена електрическа енергия /чл. 18.4. от рамковия договор/. Присъединеният кредитор е ангажирал като доказателства фактури, издадени от него в тежест на „ГЕД“ЕООД съответно на 31.07.2021 г., на 31.08.2021 г. и на 30.09.2021 г., установяващи възникване на задължение за заплащане на сума за начислени неустойки за недоставено количество уговорена електрическа енергия в периода от м. 07.2021 г. до м. 09.2021 г., дължима от „ГЕД“ЕООД, в общ размер от 7 211 348 евро. Според заключението на СИЕ „ГЕД” ЕООД е осчетоводило посочените фактури, което му конклудентно действие сочи на признание на обективираните във фактурите парични задълженията към кредитора „Алпик енерджи“ СЕ по основание и размер. При зачитането му и при преценка на писмените доказателства и заключението на експертизата се налага обоснован извод, че в тежест на „ГЕД” ЕООД са възникнали задължения да заплати на „Алпик енерджи“ СЕ неустойки за недоставено количество електрическа енергия за периода от м. 07.2021 г. до м. 09.2021 г. по индивидуални сделки, сключени в изпълнение на рамков договор за продажба на електрическа енергия, в общ размер на 7 211 348 евро, с левова равностойност 14 104 170, 76 лв. За тях длъжникът е останал задължен и след развалянето на договора /което има действие занапред/ по арг. от съглашението в чл. 18.4. от рамковия договор. Отделно от това по делото са ангажирани писмени доказателства, съобразени и от СИЕ, установяващи за периода от 01.04.2021 г. до 31.05.2021 г. „Алпик енерджи“ СЕ да е доставил на въззивника-длъжник електрическа енергия, уговорена в сключени между тези субекти индивидуални сделки в изпълнение на рамковия договор, на стойност от общо 783 821, 60 евро, чиято левова равностойност е 1 533 021, 80 лв. Както беше посочено, съгласно уговорката, постигната с чл. 18.4. от рамковия договор, и предвид действието занапред на развалянето на тази сделка ответникът дължи изпълнение на това задължение и след настъпване на факта на разваляне на договора. Предвид изложеното общият размер на задълженията в тежест на „ГЕД” ЕООД към „Алпик енерджи“ СЕ, възникнали на основание рамковия договор от 13.03.2014 г. до неговото прекратяване и във връзка с неговото прекратяване, се установи да е в размер на 133 039 692, 40 лв. Т.к. страните не са спорили по установения и от анализа на доказателствата факт, че към датата на прекратяване на рамковия договор от 13.03.2014 г. на основание същия и сключените въз основа на него отделни сделки за продажба на електрическа енергия са възникнали парични задължения и в тежест на „Алпик енерджи“ СЕ към „ГЕД” ЕООД в размер на 2 752 474 евро, чиято левова равностойност е 5 383 371, 22 лв., които не са погасени се налага след извършено прихващане между насрещните задължения на двете страни по сделката, че размерът на задължението на „ГЕД”ЕООД към „Алпик енерджи“ СЕ възлиза на 127 656 321, 18 лв. Според клаузата на чл.18.6. от рамковия договор задълженията за заплащане на всички суми, които се дължат при разваляне на договора и които се включват в изчисляване на т.нар. ликвидационна стойност, са дължими не по-късно от пет работни дни, считано от получаване от неизрядната страна на писмото, с което изрядната страна изчислява дължимите суми при разваляне. При така уговорения падеж на задължението за заплащане на ликвидационната стойност, в т.ч. и на неустойката при разваляне на договора и на всички останали включващи се в ликвидационната стойност и възникнали по време на действие на договора парични задължения и при установеното, че изпратеното на 08.11.2021 г. от „Алпик енерджи“ СЕ до „ГЕД” ЕООД уведомление за изчисляване на ликвидационна стойност, в която са включени описаните задължения, е получено от адресата на 10.11.2021 г., то падежът за изпълнение на задълженията на длъжника за заплащане на тези суми е настъпил на 17.11.2021 г. С оглед изложеното се налага „Алпип Енерджи“СЕ да се явява кредитор по търговска сделка /рамковия договор от 13.03.2014 г., едностранно прекратен от това дружество и включените въз основа на него отделни такива/ по отношение на дължника „ГЕД“ЕООД - т.е. - че въведеното искане за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника от този кредитор се явява направено от такъв по търговска сделка и поради това на самостоятелно основание по отношение на него е установено наличието на първата от предпоставките по чл.625, ал.1 ТЗ. Ето защо и единствено за прецизност по отношение на останалите две вземания, сочени от „Алпип Енерджи“СЕ като такива, за които „ГЕД“ЕООД се явява негов длъжник по търговска сделка, решаващият въззивен състав намира за необходимо да посочи, че изцяло споделя изложените съображения от първоинстанционния съд относно основателността на твърденията в горната насока и поради това препраща към тях по реда на чл.272 ГПК. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба на въззивника-длъжник излага и следното: Въпреки че формално длъжникът оспорва по основание и размер претендираните вземания от „Алпис Енерджи“СЕ, по отношение на вземането, произтичащо от Рамков договор за използване на капацитети от 17.01.2019 г., с общ размер на вземанията по него от 52 989, 52 евро, напрактика извънсъдебните конклудентни действия на „ГЕД“ЕООД обосновават основателност на претенциите на кредитора му. Същият не оспорва валидното възникване на соченото договорно правоотношение между страните, сключено в писмена форма /договорът е представен по делото/ и носещ подписите на представителите на двете страни по сделката. Според уговорения й предмет „Алпик енерджи“ СЕ се е задължило да предостави на „ГЕД”ЕООД правото да използва притежавани от него права върху преносен капацитет при определени междусистемни електропроводи, разпределен от даден оператор на електроенергийна система, за да осъществява пренос на електрическа енергия по начина, описан в индивидуален договор, който се сключва между страните, а „ГЕД” ЕООД е поело насрещно задължение да заплаща цена на капацитета за периода на използване, изчислена по реда на чл. 4 от договора. И този договор има характера на рамков, т.к. в него липсва индивидуализация на всяка една насрещна престация, възникваща за страните във връзка с предоставените за ползване права, поради което и е прието от страните, че конкретното съдържание на отделните им задължения ще става в индивидуални договори, които ще бъдат сключвани за ползване на конкретните права. Пред първоинстанционния съд са били ангажирани като писмени доказателства шест броя фактури, издадени на 08.07.2021 г. и на 02.09.2021 г. от „Алпик енерджи“ СЕ, с посочен получател „ГЕД“ЕООД, в които е удостоверено възникване на задължение за заплащане на цена на извършена услуга по предоставяне за ползване на капацитети /така, както е уговорено в рамковия договор/ в общ размер от 52 989, 52 евро. за удостоверяване на отделни индивидуални договори, които са сключени в изпълнение на задълженията, поети с рамковия договор от 17.01.2019 г. В заключението си СИЕ е докладвала, че „ГЕД“ЕООД е осчетоводило всяка една от издадените шест броя фактури - конклудентно действие, което според трайно установената съдебна практика сочи на признание на задължението от страна на длъжника към кредитора му „Алпик енерджи“ СЕ, на отразеното основание в посочения размер - ползване на правата върху преносен капацитет в размерите, посочени във фактурите, по период /01.08.2021 г. – 31.08.2021 г. и 01.10.2021 г. – 31.10.2021 г./ и по размер. При установеното се налага „ГЕД” ЕООД да е длъжник на „Алпик енерджи“ СЕ по рамковия договор от 17.01.2019 г. за заплащане цената за използване на права върху преносен капацитет за периодите 01.08.2021 г. – 31.08.2021 г. и 01.10.2021 г. 31.10.2021 г. в общ размер на 52 989, 52 евро, с левова равностойност 103 638, 49 лв. и доводите в обратната насока се явяват несъстоятелни. Според клаузата на чл. 5.3. от обсъждания рамков договор страните са приели, че цената за правото за ползване на капацитет се заплаща не по-късно от 20-то число на календарния месец, в който е издадена фактурата за това. Следователно и падежът на задълженията за цена, за които са издадени три от фактурите с дата 08.07.2021 г., е 20.07.2021 г. и те са станали изискуеми от 21.07.2021 г., а падежът на задълженията за цена за останалите три от фактурите с дата 02.09.2021 г., е 20.09.2021 г., и те са станали изискуеми, считано от 21.09.2021 година. Изложеното обосновава категоричен извод „Алпик енерджи“СЕ да се явява кредитор на „ГЕД“ЕООД и по обсъжданата търговска сделка. По отношение Рамковия договор ISDA от 05.12.2018 г., за който се твърди общия размер на вземанията на същия кредитор към същия длъжник да е в размер на 62 903 368, 48 евро. Страните не спорят че такъв е бил сключен помежду им в писмена форма, като съдържанието му не установява други права и задължения между „Алпик енерджи“СЕ и „ГЕД“ ЕООД, освен извършването на плащане или доставка, дължими по сключените отделни договори /без да е пояснено какви ще бъдат те/. Особеното е, че страните са приели по отношение на този договор приложимо да е английското материално право. По делото не са ангажирани като доказателства сключени в писмена форма сделки въз основа на обсъдения рамков договор, но са представени споразумения за компресиране на портфейли, изходящи от двете страни, съдържащи изявленията им в насока помежду им да са сключени конкретни сделки /без да е уточнено какви са по основание, които са предмет на рамковия договор от 05.12.2018 г. и респ. са описани в приложение № 1 към всяко споразумение, вкл. и изявления, че подписалите споразуменията страни желаят да намалят съвкупната условна сума, дължима по тези сделки. Следователно страните са постигнали съгласие за компресиране на насрещните си вземания по портфейли, прекратявайки изрично посочените в приложение № 1 сделки, както и че във връзка с прекратяването на сделките в резултат от компресирането за всяка от тях възниква задължение да заплати определена сума на другата страна. Задълженията са били дължими на месечни вноски до определен в съдържанието на споразуменията срок. При наличието на рамков договор и сключени между страните по него отделни споразумения с посоченото по-горе съдържание се налага, че тези отделни споразумения представляват отделни сделки, сключени в изпълнение на рамковия договор. Вещото лице по изслушаната СТЕ е установило общият размер на задълженията на „ГЕД“ЕООД към „Алпик енерджи“СЕ по споразуменията за компресиране на портфейли да възлиза на 18 526 446, 33 евро. Като доказателства пред първоинстанционния съд са приобщени и множество споразумения за прекратяване, сключени между страните по рамковия договор, според съдържанието на които същите са се съгласили да прекратят обвързващите ги сделки /изрично посочени във всяко споразумение/, предмет на рамков договор от 05.12.2018 г. и съответно описани в приложение № 1 към всяко споразумение. Общият размер на задълженията на „ГЕД“ЕООД към „Алпик енерджи“СЕ по споразуменията за компенсиране на портфейли е установен от неоспорената СИЕ в размер на 37 330 216, 46 евро. „Алпик енерджи“ СЕ поддържа да е прекратил едностранно обсъждания рамков договор, че считано от 27.10.2021 г., като е упражнил правото си да стори едностранно това поради настъпил случай на неизпълнение, защото на 04.10.2021 г. е подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „ГЕД“ЕООД. Т.к. не е спорно между страните, че в отношенията им по този договор е приложимо материалното право на Англия и Уелс, а то е установено пред първоинстанционния съд, при съобразяването му се налага горното твърдение на кредитора да е установено безспорно, при съобразяване текстовете на чл.6, б.“а“ от рамковия договор, уреждащ право на изправната страна да прекрати всички неприключени сделки при настъпил и продължаващ случай на неизпълнение, както и на чл.5, б.“а“ „vii“, че случай на неизпълнение е налице и когато срещу една от страните е образувано производство за обявяване в несъстоятелност. Приложимото право урежда възможността изправната страна по сключен договор да го прекрати поради нарушението му от насрещната страна тогава, когато в договора е налична клауза, предвиждаща нарушението да представлява основание за прекратяване на договора или когато това нарушение е съществено. Прекратяването на договора поради нарушение има действие занапред и не засяга задълженията по договора, възникнали и съответно станали изискуеми преди неговото прекратяване. При налична обвързваща страните по рамковия договор клауза нарушение на договора, водеща до прекратяването му, да е и допускане на състояние да се образува производство за обявяване в несъстоятелност, ще представлява основание за възникване на правото на насрещната страна и безсъмнено установеното по делото, че производството по него е образувано пред СГС на 04.10.2021 г. с подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „ГЕД“ ЕООД, се налага извод да е установено изпълването на хипотезата на чл.5, б.“а“, „vii“ от рамковия договор и за изправната страна - „Алпик енерджи“СЕ, да е възникнало правото да прекрати договора, поради нарушаването му от страна на „ГЕД“ЕООД, вкл. да прекрати и сключените въз основа на него отделни действащи сделки. Същият е упражнил това свое право, като е отправил изявление до длъжника- въззивник в писмо от 26.10.2021 г. /получено от адресата на 27.10.2021 г./, че прекратява действието на договора поради настъпил случай на неизпълнение. И т.к. в чл. 6, б. (а) от рамковия договор, във вр. с част 1, (v) от приложението към него страните са се съгласили, че при прекратяване на договора в случай на неизпълнение, изразяващо се в образуване на производство за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на една от страните по сделката, прекратяването настъпва автоматично от датата, непосредствено предхождаща подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, то следва, че договорът е прекратен считано от 27.10.2021 по отношение на „ГЕД” ЕООД, без да е необходимо изправната страна да дава срок на неизправната за предизвестие, след изтичане на който договорът ще се счита прекратен. Следователно и неизправната страна следва да заплати на кредитора си всички дължими до момента на прекратяване суми по сключените отделни сделки, въз основа на рамковото споразумение. „Алпик енерджи“СЕ е издал общо 4 бр. фактури, съответно от 30.04.2021 г., от 31.05.2021 г., 30.06.2021 г. и от 31.07.2021 г. на стойност 18 526 446, 33 евро, представляващи уговорено плащане по сключените между страните споразумения за компенсиране на портфейли, както и задължения за заплащане на суми в размер на 37 330 216, 46 евро, представляващи уговорено плащане по сключените между тях споразумения за прекратяване на индивидуални сделки. Съвкупният анализ на заключението на вещото лице по СИЕ и ангажираните по делото писмени доказателства установяват „ГЕД”ЕООД да е осчетоводило посочените фактури, което негово конклудентно действие сочи на признание за възникването и съществуването на осчетоводените му задължения към кредитора „Алпик енерджи“СЕ в размера, записан в счетоводните документи. Това извънсъдебно признание, преценено във връзка с останалите ангажирани доказателства предпоставят обоснован извод в тежест на „ГЕД“ЕООД да са възникнали задължения „Алпик енерджи“ СЕ за плащане на уговорено плащане по сключени в изпълнение на рамковия договор в периода 20.05.2021 г.– 20.08.2021 г. индивидуални сделки-финансови суапове, като общо дължимата по тези сделки сума е в размер на 7 219 131, 22 евро. Съответно - общият размер на задълженията на същия длъжник към същия кредитор по рамковия договор от 05.12.2018 г. за периода до неговото прекратяване, е в размер на 63 075 794, 01 евро, с левова равностойност от 123 365 530, 20 лв. Прекратяването на рамковия договор и сключените въз основа на него индивидуални такива има действие занапред /ex nunc/ според приложимото английско материално право и не се отразява на съществуването на горните задължения /вкл. и с оглед изричната клаузата на чл. 6 (д)(i)(1)(Б) от рамковия договор/. Страните не спорят /изрично е признато от присъединения кредитор и не е оспорено от длъжника/, че към датата на прекратяване на обсъждания рамков договор на основание същия и сключените въз основа на него отделни сделки са възникнали и парични задължения в тежест на „Алпик енерджи“ СЕ към „ГЕД“ ЕООД, които са останали не погасени, в размер на 172 425, 50 евро /с левова равностойност от 337 234, 97 лв./. Според уговорката в чл. 6 (д)(i)