Решение № 4219 от 5.12.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 812/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на А. Б. И., с адрес: [населено място], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.• срещу Заповед № 4074з-635 от 12.06.2024 г. на ВПД Директор на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Смолян при Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, с която е наредено оспорващият И. – старши полицай на Граничен контролно-пропускателен пункт /ГКПП/ – Кулата от Гранично полицейско управление /ГПУ/ – Петрич към Регионална дирекция „Гранична полиция“ /РДГП/ – Смолян при Главна дирекция „Гранична полиция“ /ГДГП/ на МВР, да бъде командирован за времето от 13.06.2024 г. до 11.07.2024 г. включително в ГПУ Г. Т. при РДГП – Русе. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на изискването за форма, при наличието на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, противоречие с материално-правните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че е липсвала служебна необходимост от командироването на оспорващия в друго населено място, предвид засиления трафик през ГКПП-Кулата. Иска се от съда да отмени атакуваната заповед. В жалбата се твърди и нищожност на оспорения акт като издаден от некомпетентен орган. При условията на евентуалност се иска прогласяване на нищожността на заповедта. Претендира се и присъждане на сторените в производството разноски. Ответникът – Директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Смолян, чрез процесуалния си представител с писмени бележки оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Излага доводи за правилност и законосъобразност на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. След анализа на събраните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Не се спори между страните, че на сега заеманата длъжност - “старши полицай“ в ГКПП – Кулата от Гранично полицейско управление /ГПУ/ – Петрич към Регионална дирекция “Гранична полиция“ /РДГП/ – Смолян при Главна дирекция “Гранична полиция“ /ГДГП/ – МВР, А. И. е назначен със Заповед № 3282з-2316/12.09.2015г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ /Кадрова справка на л. 61 и л.56-57/. С Докладна записка рег. № 3282р-15383/04.06.2024 г. на Заместник-директор на ГДГП, е предложено да бъдат командировани шест служители от РДГП Бургас, РДГП- Смолян и РДГП- Елхово в зоните за отговорност на РДГП- Русе и РДГП Драгоман, от които двама служители от РДГП-Бургас в ГПУ- Русе при РДГП- Русе; двама служители от РДГП- Елхово, от които един в ГПУ- Русе при РДГП- Русе и един в ГПУ- Брегово при РДГП- Драгоман; двама служители от РДГП –Смолян, от които един в ГПУ-Силистра и един в ГПУ –Г. Т. при РДГП- Русе. Въз основа на докладната записка със Заповед № 3282з-2497 от 06.06.2024 г. на Директора на ГДГП, е разпоредено шест държавни служители от РДГП – Бургас, Елхово и Смолян да бъдат командировани в ГДГП – Русе – ГПУ – Русе, ГПУ – Генерал Тошево, ГПУ – Силистра и РДГП – Драгоман, за изпълнение на задачи по противодействие на вторичен миграционен натиск /л.21/. С оспорената Заповед № 4074з-635 от 12.06.2024 г. на ВПД Директор на РДГП – Смолян двама служители от РДГП – Смолян, са командировани за времето от 13.06.2024 г. до 11.07.2024 г. както следва: оспорващия мл. инспектор А. Б. И. е командирован в ГПУ – Г. Т. при РДГП – Русе, а в ГПУ – Силистра при РДГП – Русе е командирован мл. инспектор И. Л. Л.. Разпоредено е пътуването на командированите служители, да се извърши с обществен транспорт. Разпоредено е изплащането на командировъчни пари - пътни, дневни и квартирни за сметка на РДГП-Смолян. По делото са представени Кадрова справка на А. И.; Длъжностна характеристика на длъжността „полицай – старши полицай“ в ГКПП от ГПУ към РДГП при ГДГП – МВР и Протокол за запознаване с длъжностна характеристика; Акт за встъпване в длъжност; заповед за преназначаване и 5 бр. заповеди за командироване на оспорващия /от 29.08.2023 г., 29.09.2023 г., 31.10.2023 г., 01.12.2023 г. и 28.12.2023 г. всички, издадени от Директора на ГДГП при МВР. /на л. 56– л. 66/. С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, адресат на оспорения, неблагоприятен за нея акт. В разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, е въведена обща клауза за оспорване по съдебен ред на всички административни актове, които засягат съответния правен субект, освен изрично посочените със закон. Законът за Министерството на вътрешните работи не съдържа изрична забрана за оспорване по съдебен ред на този вид актове, с оглед на което и при установената пряка и непосредствена способност на акта да засегне права и законни интереси на държавния служител, съдът приема, че неговото оспорване по съдебен ред е допустимо. Разгледана по същество, жалбата е и основателна. Аргументи: Компетентността на лицето издало обжалвания акт, съдът проверява служебно, при съобразяване основанията за обявяване нищожност на административния акт: нарушаване изискванията за компетентност, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет и др. според спецификата на случая, както и мотивите на ТР № 2 от 14.05.1991 г. по гр. д. № 2/1991 г. на ОСГК на ВС, според които: "... Издаденият от държавен орган в нарушение на специалната му правосубектност административен акт е недействителен (нищожен) и не поражда правни последици. ". Оспорената заповед е издадена на основание чл.53 от ЗМВР, която регламентира, общите правомощия на ръководителите на териториалните звена на структурите по чл. 37 да издават заповеди. Не е посочено обаче правното основание за издаването на заповедта. Видно от чл. 169, ал. 1 ЗМВР министърът на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството след получено писмено съгласие на държавния служител може да го командирова временно да изпълнява службата си в друго ведомство или институция, за които се прилагат разпоредбите на този закон относно държавната служба или в служба за сигурност или за обществен ред, за срок до две години с възможност за еднократно удължаване срока на командироването. Възприето е, че специфична хипотеза на командироване е регламентираната в разпоредбата на чл. 181а ал. 1 и ал. 2 ЗМВР - при служебна необходимост служителите на МВР могат да бъдат командировани временно да изпълняват задълженията си в друго населено място за срок не повече от 30 дни непрекъснато. В тази разпоредба не се предвижда изрична компетентност в отклонение от установеното правило в чл. 169, ал. 1 ЗМВР – например правомощие за нареждане на командироване от страна на йерархичния ръководител, различен от органа по назначаване за държавния служител. Предвид това следва да бъде прието, че е приложимо общото правило и при краткосрочното командироване на държавните служители, което попада в периода на срока по чл. 169, ал. 1 ЗМВР относно компетентността на органа по назначаването. Следва да бъде съобразено и, че съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната, заповедта за командировка се издава от работодателя или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая орган по назначаване е Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ /Заповед № 3282з-2316/12.09.2015г. на Директора на ГДГП/. Липсват доказателства за оправомощаването на Директора РДГП-Смолян да командирова служители. Въпреки изричното изискване от съда за представяне на доказателства за компетентността на ответника, такива не са представени. Дори да бъде възприето /макар без доказателства/, че на Директора на РДГП – Смолян е делегирано правомощие за командироване, то предвид обстоятелството, че в случая не става въпрос за командироване в друго населено място от същия район на действие, а за командироване в друг район на действие, то съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗМВР, и чл. 7, ал. 5 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи компетентен отново не е Директорът на РДГП–Смолян, от състава на която дирекция е командированият служител. Цитираните разпоредби регламентират, че териториалните звена на ГДГП са регионалните дирекции "Гранична полиция" и районите на действие на РДГП се определят със заповед на министъра на вътрешните работи по предложение на директора на ГДГП. С обжалваната заповед Директорът на РДГП – Смолян е излязъл извън границите на своята териториална компетентност, като е разпоредил служител от състава на дирекцията да изпълнява функции на територията на друга регионална дирекция РДГП-Русе. Предвид териториалният принцип на създаване и функциониране на регионалните дирекции на МВР, техните директори имат правомощия единствено в рамките на съответния район на действие. В този смисъл Директорът на РДГП – Смолян може да командирова служители от състава на поверената му дирекция само в рамките на района й на действие, определен със заповед на министъра на вътрешните работи. Това е така, тъй като компетентността е ограничена само до териториалната структура, която съответният директор ръководи. Поради установена нищожност на оспорената заповед, която е по-силният порок при издаване на оспорения акт, съдът следва да обяви нищожността на акта, в частта относно А. Б. И.. В останалата част относно другия командирован служител И. Л. Л. не е предмет на настоящото производство. При този изход на спора е основателно направеното искане на оспорващия за присъждане на сторените по делото разноски, които се дължат в размер на 10лв. държавна такса. Доказателства за други разноски не са представени по делото. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 173, ал.1, и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд - Благоевград