Решение № 19 от 3.2.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 529/2024 г.

Производството е по реда на глава 33 от НПК. С определение № 3042 от 28.05.2024 г., постановено по НОХД № 2783/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, влязло в сила на същата дата, съдът е одобрил споразумение, по силата на което осъденият Н. Н. Г. с ЕГН •••••••••• е признат за виновен за извършено престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което при условията на чл.54, ал.1 от НК му е определено и наложено наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнението с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. С посоченото определение на основание чл.59, ал.1, т.1 от НК е приспаднато от така определеното и наложено на Г. наказание една година и четири месеца лишаване от свобода времето, през което е бил задържан по делото - със заповед за задържане по ЗМВР за срок от 24 часа на 27.04.2024, с постановление на РП–Пловдив по чл.64, ал.2 от НПК за срок от 72 часа на 28.04.2024 г., както и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 30.04.2024г. до влизане на настоящото определение в законна сила. Със същото определение съдът е одобрил споразумение по силата на което за виновни са признати и П. Т. Т. за извършено престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, което му е наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и М. П. В. за извършено престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК за което му е наложено наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА. Със същото определение съдът се е произнесъл и по веществените доказателства и разноските. Поради липсата на процесуална възможност за обжалване или протестиране, определението е влязло в сила в деня на постановяването му. Срещу влязлото в сила определение е постъпило искане от осъдения. Изложените в искането доводи очертават касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оплакванията са насочени към нарушения на материалния и процесуалния закон. Претендира се възобновяване на делото, отмяна на определението за одобряване на споразумението и постановяване на оправдателна присъда. В съдебното заседание представителят на Апелативна прокуратура предлага искането да се остави без уважение. Сочи, че законът е приложен правилно, като в обратна насока не са наведени никакви доводи. Не съзира и нарушения в процесуалната дейност на съда, като в тази насока също не се изложени конкретни доводи. Защитата на осъдения поддържа искането си по изложените в него съображения, без да излага подробни доводи за това в съдебно заседание. Осъденият поддържа адвоката си и иска делото да бъде възобновено. Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното: Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, поради което е допустимо. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него оскъдна аргументация, искането е неоснователно. Няма нарушение и на процедурните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК. След като прокурорът е прочел постигнатото споразумение, съдът съобразно разписаната процедура е изслушал подсъдимия и като съобразил, че становището му отговаря на изискванията на чл.382, ал.4 НПК го одобрил като го вписал в съответния протокол и прекратил наказателното производство по делото. Така споразумението е породило последиците на влязла в сила присъда. Необходима предпоставка за сключване на споразумение е привлеченото към наказателна отговорност лице да признае вината си в извършване на конкретното престъпление, за което е обвинен, като признанието следва да е направено доброволно, без волята на лицето да е опорочена чрез някаква форма на принуда и то да е направено съзнателно, т.е. лицето да разбира повдигнатото му обвинение и факта, че прави самопризнание. Тази предпоставка за решаване на делото със споразумение се удостоверява чрез вписване в съдебния протокол на изявлението на обвинения, че е съгласен с условията на споразумението и че се отказва от съдебно разглеждане на делото, като полага подпис под тези изявления. В настоящето производство описаната предпоставка за решаване на делото със споразумение, заложена в разпоредбата на чл.382, ал.4 от НК и съставляваща задължително условие за редовността на споразумението е била изпълнена. Отразените в протокола от съдебно заседание № 3042 от 28.05.2024 г., изявления на осъдения Н. Г., че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, разбира условията и последиците на споразумението, както и че се отказва от разглеждане на делото по общия ред на контрадикторното производство подписвайки го доброволно, сочат на валидно и доброволно формирана воля у осъдения за признаване на вина по конкретно въздигнатото му обвинение и за декларирано желание за провеждане на тази диференцирана процедура и отказ делото да се гледа по общия ред. При това положение решаващият съд не е допуснал нарушение на процедурата, което да я опорочи до степен, че съдебният акт да бъде отменен. Точно обратното, развитието на процеса, описано в неоспорения от страните протокол от проведеното съдебно заседание сочи, че изискванията на процесуалния закон са изцяло спазени, като при одобряване на споразумението съдът изрично е проверил и констатирал, че то не противоречи на закона и морала. На практика са спазени всички изисквания на закона, залегнали в разпоредбите на чл.381 и чл.382 от НПК за сключване на споразумение между осъдения и прокуратурата, както за одобряването му от съда. С оглед на изложеното, възраженията в искането за неправилно приложение на процесуалния закон са неоснователни. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на атакувания съдебен акт. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основанието и по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на атакувания съдебен акт. Лишена е от основание голословната теза на защитата, че е допуснато нарушение на материалния закон, защото молителят е осъден при неизяснена фактическа обстановка. В тази насока не са наведени никакви доводи. Фактическите обстоятелства, обосноваващи обвинението са надлежно доказателствено обезпечени до степен, че да бъде изключено каквото и да било съмнение и предположение, че осъденият Г. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна престъплението, за което се е признал за виновен и е била ангажирана следващата му се наказателна отговорност. Извършеното от него деяние правилно е квалифицирано като престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Тук е местото да се отбележи, че разгледано в принципен план споразумението е една от предвидените в процесуалния закон диференцирани процедури, която е въведена като приемлив компромис между интересите на държавното обвинение и интересите на обвинения в извършване на престъпление от общ характер. Последният признава фактите по обвинението и своето виновно поведение, приемайки да бъде наказан с наказание, договорено по вид и размер между него и неговия защитник от една страна и друга прокурора, като се отказва от процедурата по разглеждане на делото в съда по общия ред, в която прокурорът е длъжен да докаже неговата вина. В замяна обвиненият очаква по-благоприятно наказателноправно третиране, каквото се е случило. В случая, след като касаторът е считал, че не е извършил това престъпление, за което му е било повдигнато обвинение, пред него е съществувала процесуалната възможност да не се съгласи с предложеното споразумение и да предпочете пътя на открития състезателен процес, в който разполага с целия иниструментариум от процесуални средства за оборване на обвинителната теза и обосноваване на защитната си позиция, за сметка на привилегиите и ползите, които би извлякъл от диференцираната процедура. Очевидно съзнавайки тези последици, осъденият Г. доброволно е предпочел делото да не протича по общия ред, а по разписаните в глава двадесет и девета НПК правила, като възползвайки се от законовите бонуси и позитиви на диференцираното производство той се е съгласил да понесе и негативните последици от него. С оглед на изложеното, възраженията в искането за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на атакувания съдебен акт. Обобщено, не са налице предпоставките на чл.422, ал.1, т.5 от НПК, които да доведат до основание за отмяна на атакуваното определение. Поради това искането на осъдения Н. Н. Г. за възобновяване на производството по делото следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл.425 от НПК Апелативният съд – Пловдив