Решение № 3898 от 5.3.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 33614/2023 г.

Производството е по реда на чл. 124 ГПК. Производството е образувано по искова молба на от „ЗАД А” АД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „СТ.К.” № 2, срещу ЗАД ”ДаллБогг: Ж.З.” АД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Д, бул.”Г.М.Д.” №1, с която се иска признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца установено спрямо ответника сумата от 5 215.00 лева /пет хиляди двеста и петнадесет лева/ за невъзстановено дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, както и мораторна лихва в размер на 409.96 лева за периода 21.03.2022 г. до 21.03.2022 г. върху главницата, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените от нас съдебно - деловодни разноски, включително и възнаграждение за процесуално представителство в заповедно и исково производство. Ищецът твърди, че на 27.03.2021 г„ в гр.София, около 15.20 ч„ лек автомобил „Ф.Г.“ с ДК№ •••• се е движил по бул. „КЛ.ОХР.“ с посока от ул. „Проф. КР.АЗ.“ към ул.“К.М.“ и на кръстовището с ул.“Инж. СТ.С.“, съставено от равнозначни пътища не пропуска дясностоящ и удря предимно в лявата му част автомобил „М. Ц 200 К.“ с ДК№ •••••••, като му причинява значителни материални вреди. Настъпило е пътно-транспортно произшествие /ПТП/, документирано с Протокол за ПТП с пострадали лица от 27.03.2021 г. Причина за настъпване на произшествието е противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил „Ф.Г.“ с ДК № ••••. Лек автомобил „М. Ц 200 К.“ с ДК№ ••••••• бил застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС” в ЗАД „А” с полица № •••••••• със срок от 27.07.2020 г. до 26.07.2021 г. Към датата на застрахователното събитие автомобил „Ф.Г.“ с ДК№ •••• е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при Застрахователно акционерно дружество ЗАД" ДаллБогг: Ж.З." с полица BG/30/•••••••. В резултат на гореописаното ПТП, на 29.03.2021 г„ в ЗАД “А” АД е подадено Заявление за изплащане на обезщетение за вреди по застраховка „Каско на МПС” с искане за обезщетяване на нанесените вреди на собственика на застрахования по застраховка „Каско” автомобил и е заведена преписка по щета № 10021030105863. Причинените имуществени вреди на автомобил „М. Ц 200 К.“ с ДК№ ••••••• са описани от експерти на ЗАД „А” в хода на извършване на ликвидационната дейност по преписката и представляват „тотална щета“ на автомобила. Изплатеното на 07.09.2021 г. застрахователно обезщетение за автомобил марка „М. Ц 200 К.“ с ДК№ ••••••• възлизат на 5 200.00 лева, съгласно сключеното между страните Споразумение от 10.08.2021 г. с което собственикът на увредения автомобил се съгласява вредите по същия да му бъдат изплатени като „частична щета“. Сумата за извършената ремонтна услуга била заплатена от ЗАД „А”, видно от Платежно нареждане с № П 25531512 от 07.09.2021 г. Общият размер на заплатеното от застрахователя по застраховка „Каско“ обезщетение е в размер на лева, от които 5 215.00 лева за възстановяване на вредите по МПС и 15, 00 лева ликвидационни разноски. Била отправена регресна покана, но отстрана на ответното дружество не постъпило плащане. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва механизма на ПТП, но начина по който се сочи в исковата молба, че то се е осъществило. Оспорва изобщо да е настъпило ПТП при така описаните в исковата молба механизъм, участници и обстоятелства. Оспорва изцяло истинността на отразените обстоятелства и констатациите, обективирани в съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-222 от 27.03.2021 г.„ в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“. Неговата обвързваща материална доказателствена сила в никакъв случай не се разпростира върху фактите, които полицейският орган, съставил акта, не е възприел лично и пряко. Оспорва причинно следствената връзка връзка между описаното от ищцовото дружество ПТП от една страна, и вредите, чието репариране се претендира от ищеца, от друга. Оспорва вината на В. П. П., в качеството му на водач на лек автомобил, марка „Ф”, модел „Голф“, с per. № •••••••. Прави възражение за съпричиняване. Също така твърди, че водачът на лек автомобил, марка „М.“, модел „Ц200 К.“, с per. № •••••• е нарушил нравилото, установено в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Освен това предприел маневра за завой и/или навлизане в друг път като инициирал същата без да се съобрази с движещия се по пътя с предимство, по главния път автомобил, управляван от В. П. П.. Счита, че последното е основна причина за настъпването на удар между двете МПС. респективно и за щетите по лек автомобил, марка „М.“, модел „Ц200 К.”, с per. № ••••••. която обуславя определянето на значителна степен на съпричиняване. Освен това водачът на увредения автомобил управлявал с несъобразена скорост. чл. 6, т.1 ог ЗДвП, като е предприел отклонение от пътя по който се движи, на забранено за тази цел място, където не е било разрешено преминаването. Ето защо моли за отхвърляне на исковете, евентуално намаляване на размера на обезщетението поради съпричиняване. Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното: Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 411 КЗ дава възможност на застрахователя по имуществена застраховка при пътнотранспортно произшествие да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или на неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. По този иск ищецът следва да установи наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане, в чийто срок на застрахователното покритие и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди. Не се спори по делото, а и се установява, от представената по делото справка от Гаранционен фонд, че лек автомобил, марка „Ф”, модел „Голф“, с peг. № •••••••, е имал сключена договор за застраховка гражданска отговорност при ответника с период на валидност 26.02.2021г. -25.02.2022 същият е бил активен към датата на процесното ПТП. Първият спорен въпрос е свързан с реализирания механизъм на настъпилото ПТП. От разпита на свидетелите се установява, че на 27.03.2021 г. около 15.20 ч. в гр.София лек автомобил „Ф.Г." с peг.№ ••••••• управляван от В. П. П., ЕГН: •••••••••• се е движил по бул. "КЛ.ОХР." с посока от ул."Проф. КР.АЗ." към ул. "К.М." и на кръстовището с ул."Инж.СТ.С." – реализира ПТП с лек автомобил "М. Ц 200 К." с peг. № ••••••, управляван от В. Г. Я., ЕГН: ••••••••••, която движейки се по ул. "Инж.СТ.С." предприела маневра ляв завой за включване в бул. "КЛ.ОХР.". От разпита на свидетелите В. Г. Я. и В. П. П., както и от изисканата схема на кръстовището на бул. "КЛ.ОХР." с ул."Инж.СТ.С." се установява, че кръстовището е урегулирано като с предимство са движещите се по бул. "КЛ.ОХР.". За идващите от ул."Инж.СТ.С." съгласно схемата е следвало да има знак Б2 - Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство. Към датата на настъпване на ПТП същият е бил премахнат, но впоследствие и към настоящият момент същият е възстановен. Липсата на знак, указващ предимство, фактически е превърнало кръстовището в нерегулирано. Съгласно правилото на чл. 48 от ЗДВП, на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства независимо от местоположението и посоката им на движение. Според РЕШЕНИЕ № 1328 ОТ 30.11.1977 Г. ПО Н. Д. № 1175/1977 Г., III Н. О. НА ВС, Нерегулирано е кръстовището, което се образува от пресичането на два или повече равнозначни пътя независимо от тяхното архитектурно изграждане, наименование или ширина, а равнозначни са тези пътища, на които липсват пътни знаци. Предимство за преминаване през такова кръстовище има пътно превозното средство, което се намира от дясната страна на останалите превозни средства. Действително към датата на процесното ПТП за водачите на превозни средства, преминаващи през бул. "КЛ.ОХР." с ул."Инж.СТ.С." не е имало знаци регулиращи предимството на двата пресичащи се пътя. Въпреки това участниците в движението В. Г. Я. и В. П. П. са знаели, че път с предимство е бул. "КЛ.ОХР.", а без предимство е ул."Инж. СТ.С.". Такава е била и логиката на пътната обстановка, а именно бул. "КЛ.ОХР." е по-натоварен, с по-добра видимост, представлява голяма пътна артерия свързваща „Околовръстен път с централната част на града, а ул."Инж.СТ.С." представлява квартална улица, осигуряваща достъп на живущите в тази част от квартала до по-голямата пътна артерия. Участниците в ПТП са организирали поведението си спрямо това тяхно възприятие за регулирането на улиците. В тази връзка В. Г. Я. е спряла управляваният от нея автомобил "М. Ц 200 К." с peг. № •••••• на линията на пресичане на двата пътя и е предприела маневрата „завой наляво“, без да пропусне движещия се по бул. "КЛ.ОХР." „Ф.Г." с peг.№ •••••••, при което е настъпило въпросното ПТП. В случая настъпването на процесното ПТП не се дължи на неспазване на разпоредбата на чл. чл. 48 от ЗДВП. Следва да се държи сметка, че е фактически невъзможно водачът на „Ф.Г." с peг.№ •••••••, да отнеме предимството на водачът на "М. Ц 200 К.", тъй като последният е бил спрял преди да предприеме маневрата. В случая за настъпването на процесното ПТП не може да се вмени във вина на водачът на лек автомобил „Ф.Г." с peг.№ •••••••, който е съзнавал, че се движи по път с предимство. В. П. П. не е имал задължението да знае, допуска или предполага, че на пресечната улица знакът Б2 е щял да бъде премахнат. На булеварда не е имало знак, който му указва преминаване на кръстовище на равнозначни пътища /знак А25/ или знак за промяна на предимството. П. твърди, че на булеварда е имало поставен знак за път с предимство. Същевременно В. Г. Я. е съзнавала, че стои на път без предимство, съзнавала е че за този път е бил регулиран със знак Б2, който към момента отсъства, съзнавала е, че има ограничена видимост, съзнавала е че бул. "КЛ.ОХР." е по натоварената улица от тази на която стои. Въпреки това предприела маневрата „завой наляво“. Ето защо съдът намира, че липсва субективният елемент у водача на лек автомобил „Ф.Г." с peг.№ •••••••. Напротив, установява се, че В. Г. Я. е нарушила правилото на чл. 25, ал.1 ЗДВП, съгласно която Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В. Г. Я. е имала законовото задължение да предприеме маневрата само след като се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Предвид характера на пътната обстановка, съдът намира, че виновният водач е предприел маневрата самонадеяно без да се съобрази с разстоянието на което се намира другото МПС. За пълнота следва да се отбележи, че не се установява от доказателствата по делото, а доказателствената тежест е била на ищеца, че В. П. П. е управлявал с превишена или несъобразена скорост. Също така следва да се държи сметка, че съдът не е обвързан от изводите на служителите на СДВР относно вината на водача на „Ф.Г." с peг.№ ••••••• и разпоредбите които той е нарушил. По изложените съображения искът следва да се отхвърли, тъй като не е налице първият елемент за ангажиране на отговорността на ответника а именно виновно поведение на водача на автомобила, застрахован при ответника. Това обстоятелство прави безпредметно разглеждането на останалите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника както и своевременно релевираното възражение за съпричиняване. Предвид отхвърлянето на главния иск следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск за присъждане на законната лихва по чл. 86 ЗЗД. По отношение на разноските. При този изход на производството право на разноски има ответникът, който е представил доказателства за сторени разноски в размер на 460 лева представляващи внесени депозити за възнаграждения за вещи лица и разпит на свидетел. Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд,