Решение № 1440 от 6.2.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2601/2024 г.

Производството е по реда на чл. 10 ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/, вр. с 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Ю. Щ., [ЕГН] и настоящ адрес в гр. Варна, срещу Заповед № ЗСПД/Д-В/27847/15.10.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна /Д “СП“/, с която е отказано отпускане на еднократна помощ за детето О. Щ. - ученик записан в осми клас за учебната 2024/2025 г., по чл.10б, ал.1 от ЗСПД, на основание чл. 3, т.5 от ЗСПД. В жалбата по подробно изложени съображение се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и при несъответствие с неговата цел. Оспорва се мотива за отказа да се предостави еднократна помощ поради това, че не е било предвидено в закон или международен договор, по който България е страна, такава възможност. Твърди се, че така постановения акт е в пряко противоречие с нормативни актове от по-висок ранг, а именно: Конституцията и международни договори, по които РБългария е страна. Подробно се излагат съображения в тази насока като се твърди, че заповедта противоречи и на целта и духа на закона, тъй като съобразно Конституцията и Конвенцията на правата на детето право на социално подпомагане би следвало да имат всички чужденци, които законно пребивават на територията на РБългария, респективно отглеждат децата си тук, което още в по-голяма степен се отнася и за помощите за тези деца. По изложените съображения се моли отмяна на заповедта. В депозирана по делото молба, чрез пълномощника адв.К., жалбата се поддържа на изложените основания. Изразява се становище по съществото на спора, в което се твърди, че Ю. Щ. отговаря на условията за отпускане на еднократна помощ за ученик, записан в 8-ми клас. Позовава се на Конвенцията на ООН за правата на детето. Алтернативно се отправя искане в случай, че съдът приеме, чл. 3, т. 5 ЗСПД не предполага прилагане именно на международни договори, по които РБългария е страна, то да се приеме, че е налице противоречие на тази разпоредба с нормите чл. 2 и чл. 27 от Конвенцията. Претендира се присъждане на разноски по делото, в т.ч. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата. Ответникът - Директорът на ДСП- Варна – в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В писмено становище жалбата се оспорва по аргументи, идентични с тези в процесната заповед. Поддържа се, че последната е постановена от компетентен орган при спазване на процесуалните норми и в съответствие с материалния закон доколкото в конкретния случай се действа при условията на обвързана компетентност с оглед императивния характер на нормата на чл. 3, ал. 5 ЗСПД. Размерите на помощите за деца се определят със Закона за държавния бюджет на РБългария за съответната година и се финансират изцяло от него. За отпускане на всяка семейна помощ са въведени специфични критерии относно нейната насоченост, на които лицето трябва да отговаря, а с нормата на чл. 3 ЗСПД законодателят е очертал кръга на лицата, имащи право на семейни помощи. Помощите за деца на чужди граждани са регламентирани в т. 5, като заложените в същата предпоставки в случая не са налице, тъй като на този етап не е налице договор между двете държави, предвиждащ изплащане на подобни помощи на украински граждани. При проверка на акта следва да се очертае липсата на препращаща норма, до следващия акт на държавен орган, който да прецизира отпускането на конкретния вид помощ и да стане основание социални служители, които нямат право да тълкуват закона и действат в условията на обвързана компетентност, да предоставят същата. Прави се възражение за прекомерност на претендираните разноски. Моли се отхвърляне на жалбата. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 АПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Ю. Щ. родена на [дата]. в Украйна е с разрешение за постоянно пребиваване, заедно със сина си О. Щ., [ЛНЧ]. Оспорващата е подала Заявление – Декларация вх. № ЗСПД/Д-В/27847/03.10.2024 г. за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в осми клас по реда на чл. 10а ЗСПД, за сина си О. Щ., записан за редовен ученик във осми клас през учебната 2024/2025г. в •••••••••••••••••••• Към заявлението е представено Уверение изх.№ 75/27.09.2024г. от учебното заведение. Със Заповед № ЗСПД/Д-В/27847/15.10.2024 г. на Директора на Д „СП“ - Варна, е отказано отпускане на еднократна помощ за детето О. Щ. - ученик записан в осми клас за учебната 2024/2025 г., по чл.10б, ал.1 от ЗСПД, на основание чл. 3, т.5 от ЗСПД. Видно от мотивите на заповедта, отпускането на исканата помощ за детето е отказано поради факта, че членовете на семейството на заявителя са с украинско гражданство. Прието е, че липсва нормативна уредба, предвиждаща получаване на този вид помощ, което обуславя неприложимост на чл. 3 т. 5 ЗСПД. Видно от представените в хода на съдебното производство разрешения за пребиваване № 701186621 и № RA0096558 издадени от МВР София, Ю. Щ., [ЛНЧ], гражданин на Украйна и детето й О. Щ., [ЛНЧ], са чужденци, с право на постоянно пребиваване на територията на Република България, на основание чл.23, ал.1, т.4 от ЗЧРБ. При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи: Жалбата е депозирана в срока по чл. 149 ал. 1 АПК, от легитимиран субект – адресат на оспорения ИАА и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения: Оспорената Заповед № ЗСПД/Д-В/27847/15.10.2024г. на Директора на Д „СП“ - Варна е издадена от компетентен орган по чл. 10 ал. 4 ЗСПД. В съответствие с разпоредбата на чл. 59 ал. 2 от АПК, същата е постановена и в изискуемата от закона писмена писмена форма. Оспорващият не твърди и при извършената от съда служебна проверка не се установиха допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразност на заповедта само на това основание. Последната съдържа всички изискуеми реквизити - наименование на органа, който я издава, посочен е адресатът на акта, изложени са фактически и правни основания за издаването й, разпоредителна част, посочена е и възможността за обжалването му, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта. Оспорената заповед обаче е издадена при неправилно приложение на материалния закон. В случая, няма спор между страните по делото, че на жалбоподателката и на детето й е предоставен статут на постоянно пребиваващ чужденец на територията на Република България. Спорът между страните в конкретния случай е правен и е формиран по въпроса дали подпомагането по ЗСПД, в частност по чл.10б, ал.1 от ЗСПД, попада в обхвата на системата за социално подпомагане, до която жалбоподателката има достъп по силата на друг закон или международен договор, по който Република България е страна. Отговорът на този въпрос следва да бъде положителен. Конвенцията за правата на детето /КПД/, приета от ОС на ООН на 20.11.1089г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991г., обн. ДВ, бр.32/23.04.1994г., ДВ, бр.55/12.07.1991г., в сила от 0.07.1991г. придава първостепенно значение на интересите на детето. Съгласно чл.27, §1 от КПД, държавите – страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. Според § 2 от с.р., родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно чл.27, § 3 от КПД, държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия и в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. Съгласно чл.2, § 1 от КПД, държавите - страни по Конвенцията, зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници. Държавите - страни по Конвенцията, вземат всички подходящи мерки за осигуряване закрилата на детето против всички форми на дискриминация или наказание на основание на статута, действията, изразените мнения или убеждения на неговите родители, законни настойници или членовете на неговото семейство - чл.2, § 2 от КПД. Като част от общата система на социалните права, по отношение на признатото по чл.27, § 1 от КПД право на жизнен стандарт и на социална сигурност, следва да се спазват и общите изисквания във връзка с икономическите, социалните и културните права, които се съдържат в Европейската социална харта /ЕСХ/, ратифицирана със закон, приета от 38-мо НС на 29.03.2020г., ДВ, бр.30/11.04.2000г. - конкретно в чл.13 и чл.16 от ЕСХ, и в Хартата на основните права на ЕС. Съгласно чл.13 от ЕСХ, всеки, който не разполага с достатъчно средства, има право на социална и медицинска помощ. От друга страна разпоредбата на чл.16 от ЕСХ въвежда принципа, че семейството, като основна клетка на обществото, има право на подходяща социална, правна и икономическа закрила, за да се осигури неговото пълно развитие. За да се осигурят условията, необходими за всестранното развитие на семейството, разпоредбата на чл.16 от ЕСХ задължава държавите да съдействат за икономическата, правната и социална защита на семейния живот с такива средства, сред които социални и семейни помощи. Съгласно член Е от Част V „Недопускане на дискриминация“, упражняването на правата по тази харта следва да бъде осигурено без дискриминация на каквато и да било основа, като раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национална принадлежност или социален произход, здравословно състояние, връзка с дадено национално малцинство, рождение или друго състояние. Съгласно чл.34, §1 на ХОПЕС, Съюзът признава и зачита правото на достъп до обезщетенията за социална сигурност и до социалните служби, които осигуряват закрила в случаи като майчинство, заболяване, трудова злополука, зависимо положение или старост, както и в случай на загуба на работа, в съответствие с правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики. Според § 2 от с.р., всеки, който пребивава и се придвижва законно на територията на Съюза, има право на обезщетения за социална сигурност и на социални придобивки в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики. Според § 3 от с.р., с цел да се бори срещу социалното изключване и бедността, Съюзът признава и зачита правото на социална помощ и на помощ за жилище, предназначени да осигурят достойно съществуване на всички лица, които не разполагат с достатъчно средства според правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики. Както е видно от Разясненията относно Хартата на основните права (2007/С 303/02), официален вестник С 303/17), цитираната разпоредба на чл.34, § 3 от ХОПЕС се основава именно на чл.13 от ЕСХ. Както следва от разпоредбата на чл.1, ал.2 от ЗСПД, семейните помощи са средства в пари и/или в натура, които подпомагат отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях. По реда на ЗСПД се предоставят дванадесет вида помощи, като за всяка от тях е възприет разграничителен критерий, съобразен с предназначението на конкретната семейна помощ. Процесната помощ по чл.10б, ал.1 – еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Съгласно ал.2 на чл.10б от ЗСПД, тази помощ се отпуска без доходен ценз. Така регламентираната помощ, без съмнение, е част от общата система за социално подпомагане, израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага отглеждането на децата в семейна среда от родителите и от лицата, полагащи грижи за тях, съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗСПД и да осигурява най-добрия им интерес. Като такава попада изцяло в обхвата на чл.16 от ЕСХ и следва да се интерпретира като част от задълженията, които държавите са поели по силата на чл.27, § 3 от Конвенцията за правата на детето. Ето защо, разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД следва да се тълкува в смисъл, че за да се осигури правилното и пряко прилагане на чл.27, § 1 от КПД, вр. чл.5, ал.4 от КРБ, достъпът до помощта по чл.10б, ал.1 от ЗСПД следва да се предостави и на лицата, постоянно пребиваващи на територията на РБ, каквито безспорно са жалбоподателката и детето й. Различно тълкуване би било в пряко нарушение на забраната за дискриминация, въведена с чл.2, § 2 от КПД, чл.21, ал.2 от ХОПЕС и член Е от част V на ЕСХ. Като е обосновал обжалвания отказ с разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД, административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени, а преписката да се върне за ново разглеждане и произнасяне по Заявление-декларация вх. № ЗСПД/Д-В/27847/03.10.2024 г., при спазване на указанията по тълкуване на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. При този изход на делото, и на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателката следва да се присъдят своевременно поисканите разноски в размер на 10 лв. – внесена държавна такса. Като основателно се преценява и своевременно направеното искане на пълномощника на жалбоподателя за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.искане, съобразно договореното в представения с жалбата Договор за правна защита и съдействие от 29.10.2024г. Съдът като прецени отсъствието на значителна фактическа и правна сложност по спора, проведено само едно съдебно заседание, в което не се явява представител. Обемът на осъщественото процесуално представителство, изразяващо се в изготвяне на жалба и на писмено становище, преповтарящо възраженията по жалбата, както и че е налице идентичност на казуса с други седем дела, по които същият адвокат е бил пълномощник, намира като справедлив размер на възнаграждението такова от 300 лв., което ответната страна следа да бъде осъдена да заплати в полза на адвокат Я. К.. Воден от горното, съдът