Решение № 1457 от 27.11.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 952/2021 г.

Производството е образувано по искова молба на „П и П Р. а К.“ ЕООД срещу Застрахователно акционерно дружество „А.“: с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 167 000, 00 лева - застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 0306X0455958 с период на действие 27.02.2019 г - 26.02.2020г. за щетите по лек автомобил БМВ с рег. № СВ •••• НК, настъпили при събитието от 10.06.2019 в град Банкя на около хиляда метра преди кръстовището със село И.яне, по причина на самокатастрофирането му, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното и изплащане. Претендират се направените в настоящото производство разноски, включително адвокатско възнаграждение. С исковата молба ищецът твърди, че с ответника са страни по застрахователен договор № 0306X0455958 с период на действие 27.02.2019 г - 26.02.2020г. за лек автомобил БМВ с рег. № СВ •••• НК. На 10.06.2019 в град Банкя на около хиляда метра преди кръстовището със село И.яне, по причина на поведението на водача П.Х.Я. автомобила самокатастрофира, поради усложнената пътна обстановка (дъжд, пясък, неравности), като се удря в предпазната мантинела. В резултат на настъпилото ПТП автомобилът е претърпял тотална щета, а водачът е починал в следствие на тежка съчетана травма. На 12.06.2019г. е подадено уведомление и образувана щета при застрахователя съгласно изискванията на общите условия (ОУ) към полицата. Вместо да плати застрахователно обезщетение, ответното дружество отказва с мотива, че събитието не е покрит риск съгласно т. 14.5 от ОУ към полицата. Ищецът счита, че не са налице основания за отказ на застрахователя да плати застрахователно обезщетение, тъй като събитието не е резултат от умишлени действия или груба небрежност на пострадалия. По изложените съображения се иска осъждането на ответника да плати претендираното обезщетение, ведно със разноските за производството. В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че настъпилото събитие не е покрит риск по полицата съгласно т. 14.5 от ОУ, тъй като то е резултат от умишлени, евентуално грубо небрежни действия на пострадалия водач, който управлява МПС с несъобразена и неразрешена скорост. Евентуално се поддържа, че събитието представлява неизпълнение на договора, което дава право на застрахователя да откаже изплащане на застрахователното обезщетение съгласно чл. 408 КЗ. Не са спазени изискванията на т.50.2, 50.3 и 50.5 от ОУ, за опазване на МПС, за спазване на ЗДвП, което неизпълнение е съществено за интереса на застрахователя. Евентуално се поддържа, че неизпълнението дава право на застрахователя да намали застрахователното обезщетение с 80%, тъй като събитието настъпва изключително в резултат на поведението на водача на застрахованото МПС. Счита, че действителният размер на щетите е друг, тъй като от сключване на застраховката до настъпване на събитието са били изплащани обезщетения, с които застрахователната сума следва да се намали, евентуално е налице тотална щета, при която застрахователно обезщетение следва да се изплати по действителната стойност към момента на увреждането след приспадане на стойността на неувредените части. С допълнителната искова молба ищецът поддържа иска и оспорва отговора. С допълнителния отговор се поддържат възраженията с отговора. Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното: Съгласно чл. 405 ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Размерът на това обезщетение трябва да е равен на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието (чл. 386, ал. 2 от КЗ). Следователно предпоставките за уважаването на иска са: в срока на действие на сключения между ищецът и ответника договор за имуществено застраховане да настъпи застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка от което застрахованото имуществено да претърпи вреди в претендирания размер. А в тежест на ответника е да докаже правоизключващите си възражения, евентуално способ за погасяване на задължението. Въз основа на събраните доказателства се установява, че ищецът като собственик на лек автомобил БМВ с рег. № СВ •••• НК сключва с ответното застрахователно дружество договор за застраховка „Каско“ с полица № 0306X0455958, с покритие „клауза П - пълно каско“, със срок на застрахователно покритие 27.02.2019 г. – 26.02.2020 г. за застрахователната сума от 167 000 лева, срещу задължение да заплати застрахователна премия в размер на 7 515 лева премия. Не е спорно, че страните са обвързани от сключения договор за застраховка и приложимите към него Общи условия (ОУ). В т. 12 от които е посочено, че клауза "П" (пълно каско), обхваща задължението на застрахователя да заплати обезщетение за вреди, причинени на лекия автомобил при настъпване на рисковете, включени в клаузи "М", "Ч" и "К", като съгласно т. 8 от общите условия клауза "Ч" включва като риск авария, произлязла от сблъскване на МПС помежду им или с други подвижни или с други подвижни и неподвижни предмети. Не е спорно също, че на 10.06.2019 в град Банкя на около хиляда метра преди кръстовището със село И.яне, по причина на поведението на водача П.Х.Я., автомобилът самокатастрофира поради усложнената пътна обстановка (дъжд, пясък, неравности), като се удря в предпазната мантинела и в резултат на настъпилото ПТП автомобилът е претърпял тотална щета, а водачът е починал в следствие на тежка съчетана травма. От приетото по делото заключение на вещото лице инж. И. Т. (л. 198-208, том 2) и от разпита на свидетелката-очевидец Т. А. (л. 231-233, том 2) се установява, че ПТП е настъпило в С.та част от денонощието с добра метеорологична видимост. Платното за движение е било покрито с асфалт и е било мокро. В района не е имало поставени пътни знаци, имащи отношение към настъпилото ПТП. Максималната разрешена скорост за района е била 90 км/ч., въведена от ЗДвП при извънградско движение. Лекият автомобил се е движел от гр. Банкя в посока гр. София със скорост от около 106 км/ч. Приближавайки към мястото на настъпилото ПТП, му е предстояло да премине по десен плавен завой. Автомобилът е преминал по завоя и непосредствено след излизането от него, водачът по неустановени причини е изгубил управлението над автомобила. В следващия момент автомобилът се е завъртял на дясно и е продължил движението си завъртайки се на 180°, като се е отклонил на дясно и е напуснал платното за движение. Когато автомобилът е достигнал до началото на метална еластична ограда (мантинела), той се е движел с задната си част напред в посоката му на движение. Настъпил е удар между автомобила и мантинелата като последната е навлязла във вътрешността на купето на автомобила, преминала е през задна лява врата на автомобила, достигайки до волана на автомобила. Автомобилът е продължил движението си на дясно като е изкривил няколко елемента от металната ограда и е разрушил няколко метални колчета, придържащи оградата. След това автомобилът се е преобърнал през таван и се е установил на мястото, където е бил намерен. Установената скорост на автомобила непосредствено преди завъртането му и настъпването на ПТП от 106 км/ч. е била значително по ниска от критичната скорост за преминаване по завоя от около 181 км/ч Спорно е дали събитието с оглед механизма на настъпването му представлява изключен риск по застраховката, евентуално дава право на застраховател да намали застрахователното обезщетение. Ответникът твърди, че действията на водача, довели до настъпването на щетата, при управлението на автомобила съставляват грубо нарушение на правилата за движение по пътищата, в следствие на които водачът сам се поставя в ситуация, в която да изгуби контрол над него и да не може да го овладее, което поведение съгласно т. 14.5. от ОУ е изключен риск по застраховката. Съгласно т. 14.5 от ОУ към полицата, застраховката не покрива вреди, причинени в следствие на умишлени или с груба небрежност действия на водача на МПС, довели до настъпването на застрахователното събитие. В т.50.2, т.50.3, т.50.5. от ОУ е предвидено, че съществено неизпълнение на договора за застраховка съставляват случаите, когато застрахования не е пазил и ползвал застрахованото МПС с грижата на добрия стопанин, като не е предприел обичайните предохранителни мерки при паркирането на автомобила; не е изпълнил задълженията си да спазва стриктно правилата за движението по пътищата. А съгласно т. 50.9 от ОУ, при неспазване на някое от тези задължения застрахователят има право да намали или да откаже да изплати застрахователно обезщетение. Следователно уредените в ОУ основания изключващи риска на застрахователя, евентуално даващи му основание да откаже изплащане или право да намали дължимото се застрахователно обезщетени касаят хипотези на груба небрежност. В КЗ липса на легално дефиниция за груба небрежност. В доктрината и съдебната практика (решение № 184/2016 г. по т. д. № 3092/2014 г. на II т.о., решение № 348 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 387/2010 г., IV г. о., решение № 18/2012 г. по гр. д. № 434/2011 г. на III г.о. и цитираната в него практика, решение № 33/2018 г. по гр. д. № 2292/2017 г. на III ГО, определение № 244/21.04.2011 г. по т. д. № 882/2010 г. на II т.о.) се приема, че груба небрежност е налице, когато не е положена грижата, която и най- небрежният би положил в подобна ситуация. Действията на застрахования, които според застрахователя покриват неполагането на дължимата грижа и съставляват груба небрежност в случая са управление с превишена и несъобразена скорост. Максималната разрешена скорост за района е 90 км/ч., въведена от ЗДвП при извънградско движение, а водачът управлява застрахования автомобил преди настъпване на произшествието със скорост от около 106 км/ч. Следователно установено е управление на автомобила с превишена скорост. Тя не е съобразена и с пътната обстановка, тъй като пътното платно е било мокро. Установеното превишение на скоростта обаче не е значително (Решение № 50118 от 27.03.2023 г. по т. д. № 1457/2021 г., т. к., І т. о. на ВКС). Освен това критичната за този участък скорост е 181 км/ч, т. е. значително повече от установените 106 км/ч, с които се е движел автомобила. Или сама по себе си превишената скорост не е била от решаващо значение за настъпване на произшествието. Друго поведение на водача, което да се характеризира по този начин, нито се сочи, нито се доказва. С оглед на това възражението на застрахователя не е основателно и не може да изключи отговорността му за заплащане на обезщетение. По отношение на възражението на ответника относно неизпълнение на задължения на застрахования, обуславящи изключване или намаление на отговорността на застрахователя, съдът намира следното: Правата на застрахователя при неизпълнение на задълженията на застрахования са уредени в нормите по чл. 395, ал. 3 КЗ като право да прекрати застрахователния договор, само ако не е настъпило застрахователното събитие, а при настъпването му - по, ал. 4 и, ал. 5, т.е. да откаже застрахователно обезщетение или да намали размера му. Отказът на застрахователя да изплати обезщетение при имуществено застраховане може да се основе на нормата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ. Съгласно посочената разпоредба застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. В случая автомобилът е бил управляван от П.Я.. От служебна справка в ТР към АВ се установи, че той е бил управител и едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество. Предписанията на конкретно дължимо от застрахованото юридическо лице поведение следва да се изпълняват от физическите лица, участващи в органите му на управление. Затова действията на водача в случая следва да се приравнят на действия на застрахования, респ. неполагане на дължимата грижа от водача може да съставлява неизпълнение и на задълженията на застрахования по застраховката (в този смисъл и Решение № 17 от 02.06.2020 г. по т. д. № 656/2019 г, І т. о. на ВКС). Уеднаквената съдебна практика, изразена в решение № 79/29.06.2012 г. по т. д. № 802/2011 г., ІІ т.о. ВКС, решение № 49 от 29.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 840/2012 г., I Т. О., решение № 102/02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г. ІІ Т. О. на ВКС и други приема, че за упражняване потестативното право на застрахователя за намаляване на застрахователното обезщетение, респ. за отказ за заплащането му не е необходимо само обективно установяване на причинна връзка между неизпълнението на конкретно задължение на застрахования и настъпването на конкретното застрахователното събитие, но подлежи на преценка вида на съответното неизпълнение спрямо вида на застрахователното събитие. Неизпълнението ще бъде санкционирано само за задължение, което е от естество да способства настъпването на застрахования риск и/или да повлияе върху размера на вредите. Това принципно разбиране на ВКС е доразвито и в решение № 32 от 11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., съгласно което изрично установените в КЗ (отм.) хипотези, при които застрахователят придобива право да откаже да плати изискуемото се обезщетение след настъпване на застрахователното събитие дават основание да се приеме, че за правото на последния да се освободи от задължението си по застрахователния договора, е релевантно не само обективното наличие на неизпълнено от застрахования конкретно вменено му от закона задължение, но и то да е значително, с оглед интереса на застрахователя. Тази преценка, направена отнапред от законодателя сочи, че се касае за такова по вид и характер задължение, което въздейства пряко върху размера на риска, върху обхвата и размера на вредите или възпрепятства доказването им, т. е. без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за застрахователя да осъществява дейността си. Доказателствената тежест за установяването на това обстоятелство е за застрахователя (в този смисъл и решение № 207 от 13.01.2017 г. по т. д. № 3394/2015 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС). По делото се установи твърдяното в отговора на ответника неизпълнение на задълженията на застрахования да спазва правилата за движението по пътищата. Автомобилът се е движел със скорост от около 106 км/ч., м при разрешени 90 км/ч. Не е се установява конкретната причина за настъпването на произшествието. Не се установи и от какво са били предизвикани резките въздействия на водача върху системите на автомобила и в какво са се изразявали те. Така или иначе не тези действия на водача, а превишената/несъобразената скорост са въведени като основания за отказ, евентуално за намаляване на застрахователното обезщетение от застрахователя. Превишената скорост не стои в причинна връзка с настъпването на произшествието. Не са събрани и доказателства, че същата е довела до увеличаване на щетите по автомобила. Напротив, при разпита си вещото лице е заявява, че механизмът на произшествието е такъв, че и при по-ниска скорост, значителните увреждания по автомобила биха били налице. Ето защо не са налице основания за отказ от плащане на обезщетението или за неговото намаляване. Предвид изложеното искът е доказан по основание. Относно размерът му съдът съобрази, че страните не спорят относно характера на увреждането на автомобила, представляващо "тотална щета", съгласно чл. 390, ал. 2 от КЗ, което се подкрепи и от приетата по делото САТЕ. Според заключението, пазарната стойност на автомобила към датата на ПТП възлиза на 128 900, 00 лева, а разходите за възстановяването му на 118 263, 95 лева с ДДС. Дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи като разликата между пазарната стойност на автомобила към настъпване на вредите и стойността на запазените части, която е 32 225, 00 лв., или сумата от 96 675, 00 лева. Извод в различна насока не следва от въведеното от ответника възражение за надзастраховане с оглед изплатените от него към застрахованото лице обезщетения по други две щети по същата полица (уведомления, доклад, фактура и платежни, л. 66-71, том 1), предвид липсата на доказателства за отстраняването им, тъй като дори и застрахователната сума да се намали с общият им размер (167000-3 762, 37=163 237, 63), тя значително надвишава дължимото се застрахователно обезщетение, намалено със стойността на запазените части размера и отговорността на застрахователя не надхвърля лимита по чл.346 КЗ. Следователно искът по чл.405, ал.1 от КЗ е доказан по основание до размера на сумата от 96 675, 00 лева, която сума ответника следва да се осъди да заплати ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба (01.06.2021г.) до окончателното изплащане. За разликата над сумата от 96 675, 00 лева до пълния предявен размер от 167 000, 00 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен. По разноските: С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни. Ищецът претендира разноски и доказва направата на такива, съгласно представения списък на разноските за: държавна такса в размер на 6680, 00 лева и сумата от 9450, 00 лева – адвокатско възнаграждение, от които съразмерно на уважената част от исковете следва да му бъдат присъдени общо 9 337, 53лева. ((96 675, 00/167 000, 00)х16130=9 337, 53). Претендираните със списъка 650 лева за държавна такса по иска по чл. 86 ЗЗД не следва да се включва към отговорността за разноски на ответника, тъй като производството по иска, за който е заплатена, е прекратено с влязло в сила разпореждане на съда, по вина на ищеца. Ответникът доказва разноски за: депозити за САТЕ в размер на 600, 00 лева, 50, 00 лева за разпит на свидетел и 6000, 00 лева адвокатско възнаграждение. От тях депозитът за свидетел не е бил разходван, тъй като свидетелят се е отказал от правото си да го получи. На основание чл. 4б от ЗДТ, недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна. Ето защо сумата от 50 лева за депозит на свидетел следва да се възстанови на ответника, а не да се включва при разпределяне на отговорността за разноски. Така на ЗАД А. АД, съразмерно на отхвърлената част от исковете, му се дължат 2 779.31 лева (((167 000, 00-96 675, 00)/167 000, 00)6600=2 779, 31). При тези мотиви, съдът