Решение № 8848 от 13.3.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 11566/2024 г.

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Делото е образувано по искова молба В. В. Ц., чрез адвокат П. В. П. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, ап. 5, email: office@[интернет адрес] срещу Националната агенция за приходите. В исковата молба се сочи, на 21.05.2024 г. е извършена проверка на търговски обект - платен паркинг, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от В. Ц.. В хода на проверката е установено, че в проверявания търговски обект няма монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство с дистанционна връзка с НАП, чрез което да се регистрират извършените продажби. Въз основа на тази констатация, началникът на отдел „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е издал Заповед № ФК-С3116-0161285, с която на основание чл. 186, ал. 3 ЗДДС е приложил принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект - платен паркинг, находящ се в [населено място], [улица] забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ад. 1, т. 1, б. „б" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. На основание чл. 188 ЗДДС, във връзка е чл. 60, ал. 1 АПК е допуснато и предварително изпълнение на приложената ПАМ. С Определение № 14234/08.08.2024 г. на Административен съд, София-град е отменено разпореждането за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК- С3116-0161285/28.06.2024 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция за приходите, а с Решение № 22489 от 06.11.2024 на Административен съд - София- град е отменена като незаконосъобразна и самата заповед, с която спрямо стопанисвания от ищцата ми търговски обект е приложена ПАМ „запечатване на обекта“. Действията на НАП са причинили на ищцата значителни неимуществени вреди, изразяващи се в силна тревожност и ниска самооценка, следствие от уронване на доброто и име като търговец и съсед в комплекса, където се намира паркинга. Това е посегателство върху конституционно установени ценности като честта, достойнството и доброто име на гражданите на Република България и противоречи на принципите на справедливостта, гарантирани от чл. 4 от ЗОДОВ. В резултат на действията на НАП ищцата е изпаднала в състояние на трайно потиснато и понижено настроение, както към онзи момент, така и след него, вкл. и понастоящем изживява намалено желание за извършване на обичайни дейности. Това й състояние е съпроводено от силно чувство на тревожност, което възпрепятства здравословните й навици на сън и нормалния й начин на живот. Ищцата усеща загуба на доверие от страна на клиенти и партньори, което допълнително я смущава и понижава самооценката й. Твърди се, че вредите са причинени на рождения ден на ищцата, като противоправното поведение на държавния орган освен обичайното смущение в живота на изпълняващия задълженията си гражданин причинява и особен дискомфорт и отрицателни емоционални състояния, лишаващи я от личното неимуществени право да отбележи по обичания начин личния си празник. Прави се искане Национална агенция за приходите (НАП) да заплати на В. Ц. ми обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, в следствие на незаконосъобразните действия на държавния орган, в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, ведно с дължимата лихва от датата на решението за отмяна на заповедта (06.11.2024 г.) до 21.11.2024 г. (деня преди предявяване на иска), както и законна лихва от деня на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на присъдената сума. След констатирани нередовности и оставяне на исковата молба без движение, е постъпило уточнение, в което се сочи, че вредите са настъпили вследствие на разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на оспорения акт. Същото е било отменено с определение на АССГ, влязло в сила. Представени са доказателства за собственост на обекта, който е бил запечатан. От ответника е постъпил писмен отговор. Наведени са доводи, че същата е недопустима, защото съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, иск за обезщетение за причинени вреди, по реда на чл. 203 от АПК е допустим след отмяната на незаконосъобразен административен акт с влязло в сила решение по административен или по съдебен ред. В случая Заповедта за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-С3116-0161285/28.06.2024 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности”, [населено място], в Г. Д. „Финансов контрол” при ЦУ на НАП, с която постановено запечатването на търговски обект – платен паркинг, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от В. Ц. и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, бл. „б” и чл. 187 от ЗДДС, към момента на предявяване на претенцията не е отменена. Налице е неприключил спор по законосъобразността ѝ, който предстои да бъде разгледан от ВАС. Алтернативно исковата молба се оспорва като неоснователна. Според ответника не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ. За да наложи процесната ПАМ и да допусне предварителното ѝ изпълнение, административният орган е съобразил всички факти и обстоятелства, относими към случая. Извършена е контролна покупка – заплатена е в брой е такса за престой на лек автомобил, за което не е издаден бон от регистрирано фискално устройство. За това неизпълнение на законово задължение е предвидено налагане на съответната ПАМ. За да се предотврати извършването на други подобни нарушения, органът е допуснал предварително изпълнение на заповедта, каквото е допустимо, на основание чл. 188 от ЗДДС и във връзка с чл. 60 от АПК. В случая целта е била да се защитят особено важни държавни интереси, касаещи интересът на държавния бюджет. Ако едно данъчно-задължено лице не регистрира извършваните от него продажби, това може да доведе до укриване на доходи, което е във вреда на бюджета. Друга причина за допуснатото предварително изпълнение е, че без него изпълнението на акта може да бъде сериозано затруднено и да настъпят значителни и трудно поправими вреди за бюджета. Изтъкват се доводи, за недоказаност на твърдените вреди и се извършва позоваване на ТР № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСС на ВАС, видно от чиито мотиви, институтът на овъзмездяване за непозволено увреждане на може да се превръща в основание за неоснователно обогатяване. Ответникът прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца, като се позовава на решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № С-438/22. По време на проведеното по делото открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се представлява от адвокат П., който поддържа исковата молба. Претендира присъждане на направените в хода на настоящето производство разноски. Представя допълнителни съображения в писмен вид. Ответникът - Национална агенция за приходите, се представлява от юрисконсулт Г., който оспорва исковата молба, по аргументи посочени в отговора. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Участвалият в производството по делото прокурор, като представител на СГП, изразява становище за доказаност на претенцията по основание, но не и по размер. При определяне на размера на обезщетението следва да бъдат съобразени интензитета и продължителността на твърдените вреди. За доказване на вредите, беше разпитан един свидетел, доведен от ищцата. А. С. София - град, І отделение, 19-ти състав, след като взе предвид направените в исковата молба твърдения, изразеното становище на пълномощника на ответника и това на представителя на СГП и се запозна с приетите по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна, следното: Между страните не се спори, че В. Ц. е собственик на недвижим имот, находящ се [населено място], [улица]. Същият е придобит от нея, съгласно постановление за възлагане на частен съдебен изпълнител от 17.04.2024 г. (л. 28). Имотът е ползва и като платен паркинг. На 21.05.2024 г. в стопанисвания от Ц. обект – платен паркинг, е извършена проверка от органи по приходите, за спазване на данъчното законодателство. Извършена е контролна покупка – заплатена е в брой е такса за престой на лек автомобил, за което не е издаден бон от регистрирано фискално устройство. Резултатите от проверката са отразени в протокол бланков № 0161285 от същата дата (л. 57), в който е отразено, че за извършената покупка не е издаден фискален бон и в обекта не е налично въведено в експлоатация фискално устройство. На 28.06.2024 г. е издадена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С3116-0161285, с която е наложена забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни и на основание чл. 60 от АПК е допуснато предварителното ѝ изпълнение. С окончателно определение № 14234/08.08.2024 г. на Административен съд, София-град, постановено по административно дело № 7907/2024 г. е отменено разпореждането за допуснатото предварително изпълнение на заповедта. Видно от протокол бланков № 0044771 от 22.07.2024 г. стопанисваният от В. Ц. обект – платен паркинг, находящ се [населено място], [улица], като е ограничен достъпа до 10 паркоместа, с поставянето на ограничителна лента. Поставени са стикери и надписи, указващи, че обектът е бил запечатан от НАП, поради установени нарушения на Закона за данъка върху добавената стойност. Видно от протокол бланков № 0059025 от 05.08.2024 г. обектът е бил отпечатан, поради изтичане на срока, посочен в заповедта за налагане на ПАМ, чрез разкъсването на стоп-стикера. Видно от показанията на разпитания свидетел П. И., същата познава В. Ц. от много години. Знае, че е купила апартаменти в [населено място] и ги отдава под наем. Купила е също и място, предназначено за паркинг – чест от блока, където има жилище. На 22.07.2024 г. свидетелката е била поканена, заедно с други близки на ищцата на рожден ден на последната, в [населено място]. Ц. знаела, че точно тази дата, ще дойдат служители на НАП, за да запечатат паркинга. Те дошли около 14: 00 часа и Ц. отишла да ги посрещне, като оставила свидетелката, заедно с другите гости. Предвид на това, че тя не се появила около два часа, И. отишла да я потърси и я заварила да спори със служителите на НАП за това, кои 10 места в двора ѝ трябва да ограничат. След обаждане до началниците, проверяващите изчислили, място за около 10 автомобила, оградили го с лента и си тръгнали. Свидетелката си тръгнала на следващия или на по-следващия ден, като видяла, че Ц. вдигала лентата няколко пъти, защото била предупредена, че е отговорна, тя да е на мястото, където била поставена. Според възприятията на свидетелката, докато траела проверката и запечатването минавали съседи и виждали какво се случва, което било унизително за Ц.. Отново според свидетелката, стресът, на който била подложена Ц. бил много голям и то се виждало, още повече, че всичко се случило на рождения ѝ ден, когато имала гости. Не знаела дали, ищцата е търсила медицинска помощ или да е вземала медикаменти, за преодоляване на тези негативни последици. Други доказателства от значение за предмета на спора по делото не са ангажирани. По допустимостта на иска: искът е допустим. Той е предявен след отмяна на административен акт и срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт се твърди, че са причинени вредите. Ищецът е активно легитимиран и твърди, че е претърпял неимуществени вреди. Разгледан по същество, искът е основателен. В чл. 7 от Конституцията на Република България е предвидено, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Проекция на този принцип е разпоредбата на чл. 203 от АПК, съгласно която исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, а за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. За да се разграничат отговорността за причинени вреди по чл. 45 и следващите от ЗЗД и тази по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, следва да се направи анализ, чрез съпоставка на двете норми. На първо място различието по между им е свързано с тяхното основание. Отговорността по ЗЗД почива на забраната да не се вреди другиму, докато отговорността по ЗОДОВ е изградена върху идеята за задължение на държавата и общините да спазват правата и законните интереси на гражданите. Именно при неспазване на това основно задължение и когато в следствие на него е причинено увреждане на граждани и юридически лица, възниква основание за ангажиране на отговорност на съответните държавни институции. Съгласно чл. 205 от АПК това са юридическите лица, представлявани от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Отговорността по чл. 45 от ЗЗД и тази по ЗОДОВ се изграждат на различна плоскост. Елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане по ЗЗД, свързан с неговата субективна страна, винаги е вината, т.е. субективното отношение на деликвента към протовоправното деяние. Характерно е за втория вид отговорност е, че е обективна и безвиновна. Тя възниква само при или по повод на осъществяване на административната дейност на държавата или общините.