Решение № 458 от 18.9.2018 г. на Административен съд - Монтана по дело № 370/2018 г.

Производство е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 208 от АПК. С решение № 86 от 18. 06. 2018 г., постановено по АНД № 614/2017 г. по описа на Районен съд Лом, е отменено наказателно постановление № 712/09.08.2017 г. на директор на Регионална дирекция по горите/РДГ/ Берковица, с което на основание чл. 257, ал.1, т. 1 от ЗГ, във вр. с чл.8, ал. 3 от ЗГ, му е наложена глоба в размер на 500 лева, за това, че като лице упражняващо лесовъдна дейност, за което е издадено позволително за сеч № 0360746 от 24, 04.2017 година за имот № 811002, отдел ю, пот-отдел"б", с. Д••• дол, обл.Монтана, не е упражнил контрол и е допуснал да бъдат отсечени 23 броя дървета, равняващи се на 20.30 пр. м3 дърва по констативен протокол № 078496 от 06.07.2017 година, нарушението е извършено и открито на 06.07.2017 година, с което виновно е нарушил чл. 108, ал. 3 от ЗГ. Касаторът обжалва решението в законоустановения срок, като твърди, че същото е постановено „с мотиви, които противоречат на установената фактическа обстановка и на закона“. Моли решението да бъде отменено, а наказателното постановление потвърдено. Ответникът, чрез пълномощника адв. К., в писмени бележки оспорва жалбата, счита решението на съда за правилно и законосъобразно, поради което моли да същото да бъде оставено в сила. Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение правилно, тъй като в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение при връчване на АУАН. Предлага решението да бъде потвърдено. Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Настоящият касационен състав, след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното: За да отмени наказателното постановление, РС Лом е посочил, че „При проверка на акта и НП съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. На първо място от приложения по делото АУАН се установява, че акта е съставен в присъствието на един свидетел -лицето С••• Я••• В•••, който го е подписал в посоченото процесуално качество на лице, присъствало при установяване на нарушението и същевременно е удостоверил с подписа си в качеството си на свидетел отказа на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да подпише акта и да получи копие от него. С това е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.43, ал. 2 от ЗАНН, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя.“ Този извод на въззивния съд не кореспондира със събраните и представени в производството писмени доказателства. Определено неясно е откъде съдът е формирал този извод, предвид факта, че от приложения в оригинал АУАН № 712/14.07.2018 г. /л.5 от делото/ безспорно се установява, че същият е подписан от привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, дори има отразено обяснение от нарушителя“ не съм съгласен с този протокол..“, т.е. при издаването на АУАН същият е бил запознат и с констативния протокол, който не подписал. При тези безспорни доказателства, приетото от въззивния съд „Нарушението на това правило представлява процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.“, очевидно не е правилно. Съдът е постановил своето решение на това основание, поради което без да обсъжда спора по същество е отменил издаденото НП. Районен съд Лом, абсолютно необосновано, без да обсъжда конкретните факти и обстоятелства във връзка с проведеното административнонаказателно производство и издаденото при това НП, е изложил доводи, които очевидно не касаят това производство. Не кореспондират с приложените доказателства изводите, че АУАН не е подписан от привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Касационната инстанция, е изправена пред невъзможност да извърши проверка на постановеното решение и съответствието му с материалния закон, т.к. спорът не е разглеждан по същество, съдът е постановил същото като се обосновал с съществено процесуално нарушение, коте не се подкрепя от събраните в производството писмени доказателства. Въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в постановеното решение са посочени изводи, които въобще не кореспондират с установената в производството фактическа обстановка. С оглед на изложеното, касационната инстанция намира, че искането за отмяна на въззивното решение се явява основателно, а делото следва да бъде върнато за разглеждане от друг състав на същия съд. При новото му разглеждане, съдът следва да обсъди конкретните факти и обстоятелства, относими и от значение за правилното решаване на спора, като обоснове решението си със съдържащите се в делото доказателства, а не да излага доводи, които не се подкрепят от събраните и представени доказателства. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, съдът