Решение № 769 от 16.10.2023 г. на Районен съд - Добрич по дело № 2854/2022 г.

Производството е образувано по искова молба на ”Дженерали застраховане” АД, със седалище и адрес на управление: ••••, ЕИК 030269049, представляван от изпълнителните директори Н. С. и Р.Д. срещу Община град Добрич, ЕИК 000852932, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от кмета Й.Й.. Исковете са с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, а именно: съдът да осъди ответника, да заплати на ищеца сумите от: 855.07 лв. - главница, включваща: 840.07 лв. - изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна щета №210924973/20.08.2021г. и 15.00 лв. - направените ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, а също така и сумата от 68.64 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата от 855.07 лв. за периода от 16.12.2021г. до 30.09.2022г. В исковата молба ищецът сочи, че на 03.11.2020г. е сключил с М. Я. Е. договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ с полица №0320201000020685 на л.а. м. „•••“ с рег. №Т•••, собственост на М. Я., със срок на действие от 12.11.2020г. до 11.11.2021г. при уговорено покритие „Пълно Каско“ на рисковете, съгласно „Общи условия“ на предлаганата застраховка. На 19.08.2021г. в гр.Добрич по ул. „•••“ е било реализирано ПТП, при което гореописаното застраховано МПС, управлявано от М. Е. е попаднало в необезопасено и необозначено от ответната община препятствие на пътното платно – дупка, в резултат на което са настъпили вреди по автомобила, описани в опис-заключение. Причините за имуществените вреди по л.а. „•••“ с рег. №Т••• били описани от експерти на ищцовото дружество. По искане на М. Я. бил извършен ремонт на колата в доверен сервиз „Ив Кар Спорт“ ООД, като дружеството представило фактура за извършените авто-ремонтни дейности, необходими за възстановяване на автомобила, а изплатената му на 03.09.2021г. от ищеца сума била в размер на 840.07 лв., представляващо застрахователно обезщетение по ликвидационна преписка №210924973/20.08.2021г., образувана по повод процесното ПТП. Ищцовото дружество твърди, че съгл. чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпвал в правата на застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД, а именно – Община град Добрич, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Отговорността на общината се основавала на обстоятелството, че увреждането на застрахования автомобил е в резултат на неподдържането и неизправността на пътния участък, на който било реализирано ПТП-то, в състояние, осигуряващо нормалното му и безпроблемно експлоатиране. Процесният участък бил общински и съгл. чл.8, ал.3 от ЗП съставлявал публична общинска собственост. По силата на чл.31 от ЗП, общината била задължена да поддържа с грижата на добър стопанин изправността на пътната мрежа – публична общинска собственост, което задължение в случая не било изпълнено. Ищецът поканил с писмо от 29.11.2021г. ответника да му заплати доброволно сумата от 855.07 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение /840.07 лв./ и ликвидационни разноски /15.00 лв./. Регресната покана била получена от Община гр. Добрич на 30.11.2021г., но след това, плащане не е последвало. Предвид гореизложеното, ищецът е подал настоящата искова молба. ”Дженерали застраховане” АД претендира сторените съдебни разноски. С разпореждане от 18.10.2022. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението, ответната страна е депозирала такъв, като оспорва иска по основание и размер, счита го за неоснователен и недоказан и моли за отхвърлянето му. Ответникът твърди, че за да бъде ангажирана отговорността му по чл.49 от ЗЗД, следвало да се установи виновно поведение на общински служител – конкретно физическо лице, което да е виновно за състоянието на вещта и съгласно ЗП да е задължено да я поддържа и ремонтира. За да възникнела отговорност по чл.49 и чл.50 от ЗЗД следвало първо да се установи отговорност по чл.45 от ЗЗД, а в исковата молба не били изложени твърдения, че ответникът като ЮЛ се явявал възложител. Не било ясно, вследствие на чие противоправно поведение бил настъпил вредоносния резултат. Отделно от това, се твърди, че ответникът оспорва твърденията на ищеца относно настъпване на ПТП и на имуществени вреди по лекия автомобил. Липсвалидоказателства на сочената дата дае настъпило ПТП по ул. „•••“, не ставало ясно, дали са били уведомени органите на пътна полиция, не било посочено точно мястото на инцидента и не било ясно каква е била посоката на движение на автомобила, скоростта му, измерен ли е бил спирачен път и др. Тъй-като водачът на МПС не уведомил полицейските органи, то не било ясно, дали М. Я. не е употребил алкохол или упойващи вещества, не били направени тестове в тази връзка. Дори и да е настъпило описаното събитие, то се дължало на виновното поведение на водача, който не е съобразил скоростта на движение със състоянието на пътя, каквото задължения му е вменено по силата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Механизмът на ПТП бил възприет от ищеца само по данни на водача на лекия автомобил /който е заинтересована страна в случая/, което не доказвало по категоричен начин твърденията, изложени в исковата молба, относно процесното събитие, то не можело да се охарактеризира като деликт, както и причинно-следствената връзка между имуществените увреждания по лекия автомобил и наличието на необезопасената дупка на пътното платно. Ответникът твърди, че не били налице всички задължителни елементи на непозволеното увреждане по смисъла на чл.49 от ЗЗД, поради това не следвало да се ангажира отговорност на Община град Добрич. Настоява се за отхвърляне на иска. Община град Добрич претендира сторените съдебни разноски. Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от представената по делото застрахователна полица №0320201000020685 от 03.11.2020г. по застраховка „Каско” на л.а. м. „•••“ с рег. №Т•••, собственост на М. Я. /към датата на сключване на полицата предишният собственик на МПС е била фирма „Агрохимикали“ ООД, ЕИК124025753, като промяната на собствеността е извършена на 23.07.2021г., видно от добавък №1 към полицата, приложен на л.5 по делото/, със срок на действие от 12.11.2020г. до 11.11.2021г. при уговорено покритие „Пълно Каско“ на рисковете, съгласно „Общи условия“ на предлаганата застраховка. Ищецът в подкрепа на горното е представил свидетелство за регистрация на МПС 1 и 2 част, контролен талон №•••• на името на М. Е. Я. и удостоверение за техническа изправност на ППС, изд. на 26.11.2020гг, със срок на действие – до 26.11.2021г., а именно - на л.а. м. „•••“ с рег. №Т••• /л.13-15/. На 19.08.2021г. в гр.Добрич по ул. „•••“ е било реализирано ПТП, при което, гореописаното застраховано МПС, управлявано от М. Е. е попаднало в необезопасено и необозначено от ответната община препятствие на пътното платно – дупка, в резултат на което са настъпили вреди по предна дясна джанта на автомобила. На 20.08.2021г., М. Я. е депозирал в ищцовото дружество, искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“, /л.16/, като е била образувана застрахователна преписка по щета №210924973/20.08.2021г. Извършен е оглед на автомобила от експерти на ищцовото дружество и е съставен опис-заключение за вреди на МПС от 20.08.2021г. /приложен на л.18/, от който е видно, че предна дясна джанта е силно увредена и е за подмяна. Приложен е и снимков материал на повредената джанта, като на осемте снимки са изписани дата и час на заснемането /л.19/. Представени са и шест снимки на уличното платно по ул. „•••“, на които ясно се вижда кръгла дупка със значителни размери и дълбочина. От ищцовото дружество са изпратили на 25.08.2021г. възлагателно писмо до сервиз „Ив Кар Спорт“ ООД, гр.Добрич, с искане за извършване на ремонт на процесния автомобил. Същият е отремонтиран и му е сменена предната дясна джанта, като ремонтът е на обща стойност 840.07 лв. /видно от приложената калкулация – ремонт №210924973 от 25.08.2021г. на л.21/. На 31.08.2021г. с приемо-предавателен протокол отремонтираното МПС е предадено на собственика му – М. Я. /л.23/. На 01.09.2021г., „Ив Кар Спорт“ ООД издава фактура №14666 на обща стойност 840.07 лв. с ДДС за извършена услуга на автомобил, а за основание на сделката е посочен номера на застрахователната щета, образувана при ищеца. Получателят на фактурата – „Дженерали Застраховане“ АД е одобрило плащането към сервиза на 03.09.2021г., видно от ликвидационен акт №1010400/02.09.2021г. /л.25/ и на същата дата е превело по банков път на „Ив Кар Спорт“ ООД, сумата от 840.07 лв. /съгласно приложено преводно нареждане на л.26/. С регресна покана изх. № 810012111/29.11.2021г. ”Дженерали Застраховане” АД е отправило искане до Община град Добрич за доброволно заплащане на сумата от 855.07 лева по щета №210924973/20.08.2021г. по застрахователна полица №0320201000020685/03.11.2020г, касаеща изплатено застрахователно обезщетение в размер на 840.07 лева и ликвидационни разходи в размер на 15.00 лв. за настъпило ПТП на дата 19.08.2021г., при което е увреден лек автомобил, марка и модел „ •••“ с рег. №Т•••, собственост на М. Е. Я., при попадане на същото в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, находяща се в гр.Добрич на улица „•••“. В поканата е даден 15-дн. срок на общината да заплати горепосочената сума по визирана банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД, като към писмото е приложено копие на застрахователната полица от 03.11.2020г. Видно от приложената разпечатка от куриерската фирма /л.29/, същата е доставила на 30.11.2021г. поканата до адресата – Община град Добрич, като същата не е отговорила на поканата. Тъй-като искът се оспорва от ответника по основание и по размер, съдът е назначил САТЕ. От заключението на вещото лице по нея /л.88-97/, се установява, че описаните увреждания по автомобила съответстват по вид и степен и е възможно да са получени от и в следствие на описания механизъм на ПТП. Разходите за отстраняване уврежданията по автомобила за ремонт са в размер на 949.41 лева, а щетите нанесени на лекия автомобил при станалото на 19.08.2021г. са в размер на 840.07 лв. с ДДС. Направените от „Дженерали застраховане“ АД разходи в размер на 15.00 лв. за определяне на застрахователно обезщетение и за приключване на щетата съответстват на обичайните такива при такъв тип щети. Вещото лице, на база събраните доказателства по делото е установило следният механизъм на ПТП: „на 19.08.2021г. около 9.30 ч. в гр.Добрич по ул. „•••“ в посока по бул. „•••“ се е движил лек автомобил „•••“ с рег. №Т•••, собственост на М. Е. Я., управляван от същия. Пътната настилка по ул. „•••“ е била асфалтова, хоризонтална, със съществуващи по нея неравности, изразяващи се в пропадане /дупки/, прав участък от пътя. Произшествието е станало в светлата част на денонощието. Наближавайки мястото на произшествието, лекият автомобил „•••“ с рег. №Т••• се е движил със скорост около 50 км/ч, според водача му. След достигане на мястото на произшествието, лекият автомобил преминава с преднто си дясно колело през неравност на платното за движение, изразяващо се в пропадане /дупка/. В резултат на това е повредена предната дясна джанта по външният и борд на лекия автомобил до степен на невъзможност за възстановяването им. Съдът кредитира заключението на вещото лице по САТЕ като обективно, пълно и неоспорено от страните. Свидетелят М. Е. Я. излага, че управлявал процесния автомобил август 2021г. по ул. „•••“ №16 в гр.Добрич, като сутринта около 9.30 ч. отивал на работа, като лицето било ••• в бившия месокомбинат „Родопа“. Тъй-като улицата била с неравности, в отвратително състояние на пътната настилка, водачът карал с около 50км/ч, а и сутрин движението било натоварено. Платното било с две ленти и той се движел в дясната. По пътя, автомобилът му пропаднал в дупка и се изкривила предна дясна джанта на колата. Дупката била голяма с диаметър, колкото 18-цолова джанта и не била означена по никакъв начин. Е. не е видял дупката, иначе би я избегнал, /свидетелят твърди, че е профессионален шофьор/. Към датата на инцидента, цялата улица била осеяна с дупки. Към момента, те вече били санирани, запълнени и част от улицата била оправена. Сочи, че нямало сигнализация за неравности по пътя и че е изплатено обезщетение за щетите по автомобила от застрахователя. От ищцовото дружество платили ремонта по подмяна на джантата, защото автомобилът имал застраховка „Каско“. Изложеното от този свидетеля напълно кореспондира с всички събрани по делото доказателства, поради което, съдът кредитира показанията му като преки, непосредствени и правдиви. Съдът, с оглед гореустановената фактическа обстановка прави следните правни изводи: Съобразно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата с плащането на застрахователното обезщетение до размера на платеното от него и обичайните разноски, направени по определяне на обезщетението. Суброгацията включва възможността застрахователят да предяви регресни претенции чрез реализиране на отговорността по чл.49 ЗЗД, когато са налице основанията за това. Успешното провеждане на иска по чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативно изискуеми предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец; 3/ наличието на предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от вещ, собственост на ответника. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищцовото дружество, следва да ангажира доказателства за осъществяването на всички елементи, включени в предмета на доказване на предявения иск. Безспорно е от представените писмени доказателства наличието на валидно сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ със застрахователна полица №0320201000020685/03.11.2020г. на застрахования лек автомобил, модел и марка: „•••“ с рег. №Т•••, собственост на М. Е. Я. /с предишен собственик на движимата вещ - „Агрохимикали“ ООД, ЕИК124025753/, със срок на действие от 12.11.2020г. до 11.11.2021г. Установи се, че по време на действие на застрахователния договор, на 19.08.2021г. със застрахования автомобил е реализирано ПТП и е било налице основание за изплащане на застрахователното обезщетение на собственика на автомобила, както и наличието на регресно право на ищеца. Съдът кредитира и възприема изцяло заключението на вещото лице, което установява, че механизмът на ПТП отговаря на посоченото в исковата молба и декларираното от водача на МПС-то М. Я., както и че описаните от застрахователя щети е възможно да са настъпили от твърдяното ПТП. Ответникът Община град Добрич оспорва обстоятелството, че е настъпило соченото ПТП, че то е станало на твърдяния в ИМ пътен участък. Видно обаче, от приложения снимков материал по делото и от показанията на разпитания свидетел М. Е., пропадането на автомобила му на 19.08.2021г. в необезопасена дупка на пътното платно е станала на ул. „•••“ №16 в гр.Добрич, като това е в чертите на града и съответната улица е част от общинската пътна мрежа, а съобразно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.2 ЗОС и чл.8, ал.3 ЗП, същата представлява общинска собственост. Съгласно чл.48, ал.1, т.2 б.”а” от ППЗП, общините имат нормативно установено задължение да организират дейностите по поддържане на общинските пътища, с оглед на което отговорност за вредите, причинени в следствие на неизпълнение на това задължение следва да носи съответната община. Като не е изпълнила задълженията си по поддържане на общински път, от което са произлезли вреди, Община Добрич е осъществила състава на безвиновната отговорност за вреди по чл.49 ЗЗД. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че заявените за обезщетяване вреди се намират в пряка и непосредствена връзка с увреждането, причинено при движението на застрахования автомобил от навлизането му в неравност /дупка/ по път по ул. „•••“ в гр.Добрич, който е общински път, стопанисван от ответника и негова собственост. Стойността на възстановителните работи, съгласно заключението на вещото лице възлизат на общата сума в размер на 840.07 лева, която сума е съобразена с вида и размера на причинените от процесното ПТП щети. Ищецът доказа, че е изплатил в полза на увреденото лице сумата от 840.07 лева, по отношение на която е предявил регресната си претенция, а ликвидационните разноски в размер на 15.00 лв. са обичайните такива за извършване на оглед, оформяне на необходимата документация и приключване на преписката по щетата към датата на извършване на този вид дейност – м. август 2021г. Доколкото, ответникът е изпаднал в забава, като не е изплатил доброволно задължението си за погашение на регресната претенция, то претендираната мораторна лихва върху главницата от 855.07 лв. за периода от 16.12.21г. /датата на която е изтекъл доброволния срок на ответника за плащане на задължението/ до 30.09.2022г. /датата на подаване на исковата молба/ е 68.84 лв., изчислена с ел. калкулатор и съвпада по размер с исковата акцесорна претенция, поради което, следва да бъде уважена. Обстоятелството, че мястото на произшествието не е посетено от контролните органи на КАТ не влияе върху правото на регрес на застрахователя, нито е задължителна предпоставка, която да се включва в предмета на доказване по делото, предвид обстоятелството, че чл.125 от ЗДвП изрично изброява хипотезите, при които това следва да бъде осъществено, като процесният случай, не попада в нито една от тях. С оглед гореизложеното, съдът намира, че ищецът е доказал наличието на всички предпоставки за уважаване на исковите му претенции по чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и те следва да се уважат, като основателни и доказани. По разноските: С оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят направените от същия разноски в размер на: 100.00 лева – заплатена държавна такса; 450.00 лева – заплатен депозит за вещо лице по САТЕ и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, или общо 650.00 лв., които ще бъдат възложени в тежест на ответника, на основание чл.78, ал.1 ГПК. По изложените съображения, съдът