Решение № 898 от 20.5.2013 г. на Софийски градски съд по дело № 6746/2012 г.

Производството е по реда на глава ХХХІІ ГПК. При условията на първоначално кумулативно обективно съединяване са предявени искове с правна квалификация чл. 241, ал. 6 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Ищецът А.Н.Б., в качеството на председател на управителния съвет на „Б.” АД през периода 15.10.2007 г. – 02.05.2012 г. претендира премиите, уговорени в чл. 8 от двата договора за управление съответно от 15.10.2007 г. и от 15.10.2010 г. за реализирани годишни печалби от търговската дейност на ответното дружество, както следва: · 17 100 лв. – за 2007 г; · 38 450 лв. – за 2008 г; · 34 400 лв. – за 2009 г; · 69 650 лв. – за 2010 г. и · 45 200 лв. – за 2011 г. Ищецът претендира и законните лихви върху всяка премия в периоди с начална дата 10-тия ден, следващ датата на решението на ОС за приемане на съответния годишен счетоводен отчет (ГФО) и крайна 08.10.2012 г. – датата на предявяване на исковете, както следва: · 8 373. 09 лв. – лихви върху премията за 2007 г; · 13 207. 52 лв. – лихви върху премията за 2008 г; · 7 917. 61 лв. – лихви върху премията за 2009 г; · 9 826. 81 лв. – лихви върху премията за 2010 г; · 1 262. 74 лв. – лихви върху премията за 2011 г. Претендира и законните лихви след 08.10.2012 г. Ответникът „Б.” АД признава, че в чл. 8 и от двата договора за управление, сключени от председателя на Надзорния съвет (НС), е предвидено вземане за еднократна премия. Оспорва исковете по основание при възражението, че никое не е възникнало, защото НС през всяка година е вземал решение такава да се плати на ищеца при определен ръст на годишната печалба на дружеството и той не е достигнат. Оспорва ги и по размер с възражението, че при уговорен диапазон на премията от 1 до 5 % от годишната печалба, вземанията не са възникнали в твърдяното съдържание (2. 5 % от основата). Прави възражение и за погасителна давност и се позовава на 3-годишния срок по чл. 111, б. „в” ЗЗД. Всяка от страните претендира разноски и представя списък. Съдът приема за установено, че с решение на НС от 2004 г. ищецът е избран за член и председател на управителния съвет на ответното дружество (УС). С решение от 02.05.2012 г. НС това му качество е прекратено. В чл. 8 от договора за управление от 15.10.2007 г, подписан между председателя на НС и ищеца, е предвидена еднократна премия в размер на 1 до 5 % от годишната печалба на дружеството след данъчно облагане, платима в 10-дневен срок след годишното приключване и приемането на ГФО. Клаузата на чл. 8 от договора за управление от 15.10.2007 г. е със същото съдържание. Според всеки договор премията се дължи независимо от месечното възнаграждение за управлението от ищеца (чл. 5 и 6). Срокът на всеки е 3-годишен. През 2007 – 2011 г. дружеството реализира годишни печалби, които след данъчно облагане са в следните размери: · 2007 г. – 684 000 лв; · 2008 г. – 1 538 000 лв; · 2009 г. – 1 376 000 лв; · 2010 г. – 2 786 000 лв. и · 2011 г. – 1 808 000 лв. ГФО са одобрявани с решения на ОС на ответното дружество, съответно от 19.06.2008 г, 18.06.2009 г, 30.06.2010 г, 11.05.2011 г. и 14.06.2012 г. и са обявени в ТР по партида на дружеството. Всяка година НС взема решения, че дружеството дължи на ищеца еднократна премия на ищеца само при определен ръст на годишната печалба. Годишните печалби на дружеството не достигат този ръст. 1 % от уговорената в чл. 8 основа за еднократната премия на ищеца през годините е, както следва: · за 2007 г. - 6 840 лв; · за 2008 г. – 15 380 лв; · за 2009 г. – 13 760 лв; · за 2010 г. – 27 860 лв. и · за 2011 г. – 18 080 лв. Ответникът не плаща на ищеца в погашение на тези задължения до приключване на устните състезания. В периода 08.10.2009 г. – 08.10.2012 г. върху сумата 22 220 лв. = 6 840 + 15 380 лв. са изтекли законни лихви за общата сума 6 931. 53 лв. Общият размер на законните лихви върху всяка една главница за 2009, 2010 и 2011 г, изтекли в периоди с начална дата 10-тия ден, следващ датата на съответното решение на ОС за одобряване на съответния ГФО и крайна 08.10.2012 г, е както следва: · 3 194. 25 лв; · 3 985.73 лв. и · 540. 82 лв. Изложеното се установява от събраните и неоспорени писмени доказателства, от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и текущото изменение на основния лихвен процент, определян от УС на БНБ в горепосочените периоди. Фактът на липсващото плащане съдът прие осъществен при неблагоприятни за ответника последици на доказателствената тежест (чл. 154 ГПК). Той не ангажира доказателства за положителните, които изключват осъществяването на отрицателния. Съдът приема, че ответното акционерно дружество е с двустепенна система на управление и в периода на действие на двата договора за управление ищецът е имал качеството на председател на неговия УС. Договорите са сключени чрез председателя на НС, в качеството на оправомощено лице и осъществяват останалите изисквания на чл. 241, ал. 6 ТЗ. Вземанията за еднократна премия с източник чл. 8 от съответния договор са възникнали, защото ответното дружество е реализирало печалба през всяка година в периода на действие на съответния договор. Техният размер (съдържание) е минималният - 1 % от годишната печалба след корпоративно данъчно облагане, на което дружеството подлежи. Изводът не се влияе от представените от ответника решения на неговия НС, нито от доказателствения довод на ищеца, че те са антидатирани (съставени за нуждите на процеса). НС може чрез решение предсрочно да прекрати договор за управление с член на УС на АД – арг. от чл. 241, ал. 2, пр. 2 ТЗ. НС не може със свое решение да дерогира клауза от договор за управление. Такова изменение е възможна последица от взаимно съгласие, каквото ищецът не е изявявал (така чл. 20а, ал. 1 и при аргумент от обратното на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД). При реализираните в годините печалби решения на НС на ответното дружество могат да рефлектират върху размера (съдържанието) на вземането за еднократна премия – над минималния от 1 % и до уговорения предел от 5 %. Не върху основанието на притезанието. Такова правомощие на НС ТЗ не предвижда. При липса на решения, с които НС определя еднократната премия за ищеца в размер над минималния, исковете са частично основателни – в минималните размери, уговорени с чл. 8 от съответния договор. Тези задължения на ответника не покриват понятието „периодични плащания” по смисъла на дефиницията, дадена с ТР № 3/ 18.05.2012 г. по т. д. № 3/ 2011 г. ОСГТК на ВС на РБългария, защото те не са повтарящи се. Изискването за реализирана от дружеството през съответната година печалба като предпоставка за възникване на вземането за еднократна премия (бъдещо, несигурно събитие) изключва извода. Следователно е приложима общата погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. Към 08.10.2012 г. (датата на предявяване на исковете) тя не е изтекла и за най-старото от тях, чиято изискуемост е настъпила на 29.06.2008 г. Исковете при квалификацията на чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД също са частично основателни – в размерите, посочени по-горе. На 10-тия ден, следващ датата на съответното решение на ОС за приемане на ГФО, дружеството е дължало плащане на ищеца в погашение на паричното задължение за еднократна премия в минимален размер. Възражението за погасителна давност за лихвите върху първите две главници, изтекли в периоди до 07.10.2009 г. са погасени с кратката 3-годишна давност на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Исковата молба поражда правоувеличаващи последици. Ответникът дължи в обезщетение на забавеното плащане законната лихва върху всяка главница и след 08.10.2012 г. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК той е длъжен да репарира на ищеца разноски до сумата 7 332. 75 лв, изчислени според на основателната част на исковете. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е длъжен да възстанови на ответника разноски до сумата 9 036. 11 лв, изчислени според неоснователната тяхна част. При тези мотиви, съдът