Решение № 1730 от 17.4.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 7819/2023 г.

Представени са Общи условия за излъчване на търговски съобщения в радиоуслуги в програмите на bTV Radio Group.

От водена между страните електронна кореспонденция се установява, че страните са уговаряли излъчването на търговски съобщения на ответника по радиопрограми, собственост на ищеца срещу определено възнаграждение. През месец април 2017 г. е изпратен имейл до ответника във връзка със забавени пращания. Представени са процесните фактури, както и сертификати за излъчване на реклама и медийни планове.

От заключението на • по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза /л. 43-45/, което съдът кредитира като обективно, компетентно и добросъвестно изготвено, като същото е и неоспорено от страните, се установява, че по счетоводни данни на ищеца „Радиокомпания Си.Джей” ООД процесните Фактура № • г. и Фактура № • са осчетоводени като вземане от клиент по дебита на счетоводна сметка 411 - Клиенти. По счетоводни данни на ответника „Стойчев и синове“ ООД процесните Фактура № • г. и Фактура № • г. са осчетоводени като задължение към доставчик по кредита на счетоводна сметка 401 - Доставчици. В счетоводството на ищеца „Радиокомпания Си.Джей” ООД е отразено едно плащане на 17.05.2017 г. в размер на 300, 00 лв. Плащането е отразено като частично погасяване на вземането по фактура № •г Предявени са обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за заплащане на възнаграждения и мораторни неустойки по сключен между страните неформален договор за излъчване и запис на търговски съобщения по чл. 73, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията и чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена ищецът е следвало да докаже, че между него и ответника са били налице валидни облигационни отношения с параметрите на неформални договори за излъчване и запис на търговски съобщения; изпълнението си по договорите, а именно реално да предостави услугите в съответствие с ОУ на радиото и разпоредбите на ЗРТ; основанието и размера на претендираните възнаграждения, изпадането на ответника в забава; основанието и размера на претендираните неустойки за забава. В тежест на ответника е било да докаже (в случай, че ищецът докаже фактите, за които носи доказателствена тежест), че е заплатил дължимите възнаграждения за предоставените услуги, както и претендираните неустойки за забава; или че е погасил задълженията по друг начин (включително чрез изтичането на давностен срок).

Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства се установява, че страните са били в трайни търговски отношения във връзка с излъчването на търговски съобщения, като ищецът е доставчик, а ответникът клиент. Ищецът сам е посочил, че няма сключени писмени договори с ответника във връзка с изпълнението на тези услуги.

В разпоредбата на чл. 78 от Закона за радиото и телевизията е предвидено, че доставчиците на медийни услуги уреждат включването на търговски съобщения в медийните услуги с писмени договори.

Представените от ищеца Общия условия също се прилагат по отношение на клиентите, които удостоверяват съгласието си с тях с "подписа си под индивидуален писмен договор, който сключват с РАДИОТО или с възлагането за излъчване на търговски съобщения в някоя от радиопрограмите на bTV Radio Group". Доколкото се касае за облигационни отношения между търговци то приложение намират разпоредбите за търговските сделки (чл. 286 и сл. ТЗ), като следва да се съобрази, че доколкото в чл. 78 ЗРТ е предвидена писмена форма за тези договори, то следва да се приеме, че това е формата за действителност на сделката по закон. Приложение в случая намират разпоредбите на чл. 293 ТЗ по отношение на действителността на тези сделки.

Съгласно разпоредбите на чл. 293 ТЗ за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. Изявлението по сключването, по изпълнението или по прекратяването на търговската сделка е нищожно, ако не е отправено в установената от закон или от страните форма. Страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението и може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено. При изявленията, направени по телефакс или телекс, писмената форма се смята за спазена, ако от книгите и документите, които отразяват работата на тези апарати, е изключено неточно възпроизвеждане на изявлението. Когато за сключването на търговската сделка е предвидена определена форма, тя се отнася и за измененията и допълненията на сделката.

В настоящия случай по делото не бяха представени доказателства, че между страните са подписвани писмени договори, нито за процесния период, нито изобщо. Изявлението по сключването би било нищожно, ако не е отправено в установената по закон форма. Ако от ответника е възложено излъчване на процесните търговски съобщения в писмен вид или по имейл, то това възлагане би било надлежно, доколкото писмената форма се смята за спазена. В случай, че това не е сторено, а възлагането е било само устно, то ответникът не може да се позовава на нищожността на изявлението, и съответно сделката, само ако от поведението му може да се заключи, че не е оспорвал действителността на изявлението.

Видно от събраните по делото доказателства може да се направи извод, че ответникът е оспорвал, че такъв договор е сключен, възлагането и изпълнението по него, доколкото част от процесните фактури не са били осчетоводени и не са постъпвали плащания по тях. По делото не се събраха доказателства, че е бил сключен такъв устен договор с посочените от ищеца параметри, че е възложено изготвянето на медийните планове и излъчването на съответните реклами. От представената от ищеца кореспонденция не може да се направи такъв извод. Кореспонденцията не съдържа волеизявления от ответника за каквото и да е възлагане за процесния период.

Следва да се съобразят още и разпоредбите в изготвените от ищеца Общи условия, в които освен, че е предвидено сключването на такъв индивидуален писмен договор или да е налице възлагане, е предвидено още, че възлагането не е устно, а се извършва чрез електронна поща (чл. 9. ал. 1 ОУ), необходимо е деклариране на съгласие с ОУ (чл. 9, ал. 2), излъчването се извършва по предварително одобрен от страните медиен план изпратен по електронна поща (чл. 11, ал. 1 и 2), която е посочена за кореспонденция (чл. 14). Няма събрани доказателства, че е спазено което и да е от тези условия между страните. Дори да е водена такава кореспонденция за процесния период, то тя не е представена. В тази връзка ищецът не е доказал фактите, за които носи доказателствена тежест, а именно, че между страните е налице писмен договор с посочените параметри и че му е възложено надлежно в съответствие с ОУ извършването на запис и излъчване на търговски съобщения.

Наред с горното представените в подкрепа на твърдението на ищеца за изпълнение на възложеното медийни планове и сертификати за излъчване на рекламни съобщения, в качеството им на частни свидетелстващи документи, не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила. Преценени с оглед останалите събрани в производството и коментирани по-горе доказателства, те не могат да бъдат възприети за противопоставими на ответника като установяващи наличието процесната облигационна връзка, респективно за наличието на задължение за плащане на възнаграждение.

По отношение на изпълнението по договора, ценообразуването и изпадането на ответника в забава може да се приеме, че са налице доказателства, че действително услуги са били предоставени, остойностени са и не са заплатени на съответните падежи, предвид представените писмени доказателства за това и заключението на вещото лице. Въпреки това ищецът не може да търси заплащането на извършената от него работа по реда на реалното изпълнение на търговска сделка, доколкото по делото не се доказа страните да са обвързани от такава за процесния период. Ответникът не може да бъде задължен да заплаща услуги, за които по делото не се събраха доказателства.

По отношение на формата на процесния договор следва да се има предвид, че изискването на чл. 78 от ЗРТ е ясно и не се нуждае от тълкуване, а то е че договорите за включването на търговски съобщения в медийни услуги, следва да са сключени в писмена форма. След като това в изискване на закона, то неспазването му води до недействителност по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД поради липса на предписана от закона форма. В този смисъл не могат да бъдат споделени доводите на ищеца, че писмената форма предвидена в чл. 78 от ЗРТ е форма за доказване, а не за действителност.

Вярно е, че цитираната правна норма не урежда съдържанието на отделен вид договор, а разновидност на договора за изработка, за чиято действителност не е предвидена форма за сключването му. Именно по тази причина законодателят неслучайно е предвидил изискването за писмена форма по отношение на сключването договорите за включване на търговски съобщения в медийните услуги.

Дори обаче да се приеме за меродавно становището на ищеца относно формата на договора, то това обстоятелство е ирелевантно в настоящия случай. Както вече се посочи в тежест на ищеца е да установи по категоричен начин съществуването на твърдяната облигационна връзка. Безспорно е по делото, че писмен договор между страните не е сключен, като доводите на ищцовата страна са, че такъв е възникнал с възлагането от ответника на изготвянето и излъчването на търговски съобщения, което ставало с нарочни заявки по телефон и по електронен път, чрез електронна поща. Надлежни доказателства за това твърдение обаче не се ангажираха. Представените разпечатки от електронна поща, са преимуществено на изходяща от ищеца кореспонденция, чиито писма съдържат количествена сметка, за които липсва яснота /пояснение/ относно използваните числови данни, както и искания за плащане на задължения по фактури и предупреждение за намерение да се инициира съдебно производство за събиране на просрочени задължения. Въпросната комуникация не съдържа ясни данни за възлагане от страна на клиента към медията за изготвяне на търговски съобщения с определена продължителност, съдържание на същите и т. н., както и планове за броя на излъчвания им в определен часовия пояс, съответно за цена на услугата. Не съдържа и данни за приемане от клиента на изпълнението от страна на медията. В резултат, от което на база тази кореспонденция, освен че е видно че страните са водели някакви преговори, не могат да се направят изводи за съществуването на конкретна облигационна връзка, доколкото неясни остава основание нейни параметри-предмет, обем, срок, цена, падеж и т. н.ателства, че е възложил по предвидения между страните ред.

Доколкото е налице частично плащане по Фактура № • г. може да се приеме, че ответникът е приел изпълнението на тези услуги, но само в частта, която е заплатил, като остатъкът следва да се приеме за спорен. Това частично плащане води до извода, че ответникът не оспорва извършването на конкретно тази услуги и дължимостта на възнаграждение, но не и до извод, че се дължат останалите претендирани със заявлението суми, доколкото доказателства за сключването на договор с конкретни параметри, както и възлагането на услугите, липсват.

В заключение ищецът не доказа фактите, за които носи доказателствена тежест, поради което и предявения иск за реално изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждения по договори за излъчване и запис на търговски съобщения следва да се отхвърли изцяло. Предвид отхвърлянето на главния иск следва да се отхвърли и акцесорния иск за заплащане на мораторна неустойка.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски се поражда за ответника, които видно от представения на л. 45 от делото списък по чл. 80 ГПК възлизат в размер на 600 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът