Решение № 3765 от 19.11.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1/2024 г.

Административен съд - Благоевград19.11.2024 г.докладчик Николинка Бузова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Заповед № 18-13129/22.11.2023 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - [населено място], в ЧАСТТА, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], състоящо се в промяна в границите на съществуващ обект в КККР на поземлен имот с идентификатор №.... ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С. Л. Х., [ЕГН], И. И. Ч., [ЕГН] и Г. И. Д., [ЕГН], против Заповед № 18-13129/22.11.2023 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - [населено място], в ЧАСТТА, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. [област], състоящо се в промяна в границите на съществуващи обекти в КККР на поземлени имоти с идентификатори № №..., като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част. ОСЪЖДА Службата по геодезия, картография и кадастър – [област] да заплати на С. Л. Х., [ЕГН], И. И. Ч., [ЕГН] и Г. И. Д., [ЕГН], сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 1030.00 (хиляда и тридесет) лева. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, а в частта, с която производството по делото е прекратено, с частна жалба в 7-мо дневен срок от съобщаването му. Съдия: /п/ Николинка Бузова Вярно с оригинала!

Мотиви

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по жалба на С. Л. Х., [ЕГН], И. И. Ч., [ЕГН] и Г. И. Д., [ЕГН], чрез адвокат С. Н. В. от АК - [област], против Заповед № 18-13129/22.11.2023 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК)-[населено място], с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. [област], състоящо се в промяна в границите на съществуващи обекти в КККР на поземлени имоти с идентификатори № №...; ...; ...; ... В жалбата се сочи, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Твърди се, че жалбоподателите са съсобственици на недвижим имот, а именно на поземлен имот с [идентификатор] с площ 4863 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том 13, рег. № 3682 от 28.06.2022 г. Релевират се доводи, че при одобряване на изменението на кадастралната карта са засегнати не само границите на имота, но и неговата площ. Според жалбоподателите тази промяна е извършена без мотиви и основания и по същество представлява отнемане на частна собственост, без проведена процедура и предполага спор за материалното право на собственост. Моли заповедта да бъде отменена и се присъдят направените в процеса разноски. В съдебно заседание оспорващите, чрез процесуален представител, поддържат жалбата на изложените в нея основания. Претендират сторените по делото разноски и представят списък с разноски по чл. 80 ГПК /л. 213/. Ответникът по делото – Началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър - [област], не се явява и не се представлява. С представяне на административната преписка е представено и становище от ответника. Със същото се оспорва жалбата като недопустима, неоснователна и недоказана. Моли, да се потвърди заповедта и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Заинтересованите страни – ДП Национална компания „Ж. и.“, Община [област] и Областна администрация - [област] са редовно призовани за насроченото открито съдебно заседание, чрез свои процесуални представители изразяват становище по основателността на жалбата. Пледират за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваната заповед като правилна, законосъобразна и изцяло мотивирана. Заинтересованите страни – Областно пътно управление – [област], Ц. С. М., Полина А. Д. и Т. А. М., не се явяват и не се представляват. По допустимостта на жалбата: Жалбата е депозирана в законоустановения срок /Заповед № 18-13129/22.11.2023 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - [населено място] е връчена на жалбоподателите С. Л. Х. на 01.12.2023 г. – л. 45, на И. И. Ч. на 29.11.2023 г. – л. 47 и на Г. И. Д. на 28.11.2023 г. – л. 46, а жалбата подадена по пощата на 05.12.2023 г. – л. 20/, от легитимирана страна – собственици на недвижим имот, засегнат от процесната заповед и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред /Заповед № 18-13129/22.11.2023 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - [населено място], но в частта по отношение на техния имот, а именно [имот номер]/, поради което е процесуално допустима. Жалбата е недопустима в частта, с която е оспорена заповедта относно имоти с идентификатори...; ...; ...; по КККР на [населено място]. Съгласно пар.1, т. 13. (нова - ДВ, бр. 36 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2014 г.) от ДР на ЗКИР "заинтересовани лица" са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление - ведомствата и общините, на които са предоставени правата. Т.е. активно легитимирани да подадат жалба срещу заповедта са само лицата, които доказват собственост върху имотите, предмет на заповедта или са носители на други вещни права върху тези имоти, за които съществува пряк и непосредствен правен интерес да обжалват заповедта. В настоящия случай за жалбоподателите липсва правен интерес от оспорване на административния акт в сочената част, тъй като същите не са активно легитимирани да предявят настоящата жалба по отношение на изброените имоти. В останалата си част жалбата е процесуално допустима. По основателността на жалбата: Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните и приетите по делото писмени доказателства, и извърши проверката съгласно чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на съдебния контрол за законосъобразност в настоящото съдебно производство е издадена заповед № 18-13129/22.11.2023 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - [населено място], с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], състоящо се в промяна в границите на съществуващи обекти в КККР на поземлен имот с идентификатор №.... Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том 13, рег. № 3692 от 28.06.2022 г. по описа на Служба по вписванията - [област], жалбоподателите С. Л. Х., И. И. Ч. и Г. И. Д. са придобили чрез покупко-продажба и се легитимират като собственици, всеки един от тях с по 1/3 идеална част, на поземлен имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], община [област], област Благоевград, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, адрес на поземления имот: местност "Кьосевица" /промяна предназначение с Решение № ОД-8/26.09.2009 г. на ОДЗ/, площ 4863.00 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, предишен идентификатор: няма, номер на предходен план: 000872. Съгласно Акт № 3306 за публична държавна собственост вх. № 92/27.07.2018 г., том XI, рег. 3492, дело 1797 по описа на Службата по вписванията – [област], са предоставени права за управление на ДП „Национална компания Ж. и.“, ЕИК 130823243 върху поземлен имот с [идентификатор], с площ 49 520.00 кв.м., трайно предназначение на територията: Територия на транспорта, начин на трайно ползване: за линии на релсов транспорт, ведно с построената в имота сграда: сграда с [идентификатор], със застроена площ: 85.00 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: сграда на транспорта. С. З. до СГКК [населено място], вх. № 01-372559/03.07.2023 г. /л. 77/, Б. С. – пълномощник на ДП „НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ Ж. и.“ и с приет проект за изменение с Удостоверение № 25-190283-30.06.2023 г. на СГКК – [област] /л. 79-80/, е поискал изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, свързано с коригиране на границите на поземлен имот с [идентификатор] със съседните поземлени имоти с идентификатори..., ..., ..., , във връзка с констатирани непълноти или грешки или ЯФГ в кадастралната карта и кадастралния регистър. Изменението се процедира по изготвена от СГКК - [област] скица – проект № 15-1242307-22.11.2023 г. /л. 86 – л. 87/. На основание чл. 26, ал. 1 от АПК за започналото административно производство са уведомени всички собственици на имотите, засегнати от изменението, в това число и тримата жалбоподатели /л. 68, 69, 70 и л. 49/ и им е предоставена възможност в 7-мо дневен срок да направят възражение по заявеното изменение и да представят доказателства. В предоставения срок не са постъпили становища и доказателства. Видно от приложената преписка и по-конкретно от обяснителна записка /л. 97 – л. 98/ като основание за изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри е посочено, че съществуващото трасе на жп линията не е координирано, при възстановяване на собствеността върху земеделски земи в землището на [населено място], поради което е отразено грешно в [жк], че съгласно действащата нормативна уредба, площта за отчуждаване, необходима за разполагане на елементите на жп инфраструктурата е не по-малко от 6 м. от крайна релса, като в участъка съществуващият на място релсов път и минимално определеното отстояние от положените на място релси засяга поземлени имоти с друго предназначение – частна, общинска и държавна собственост, чиито граници трябва да се коригират, поради което е и извършеното геодезическо измерване. Началникът на СГКК [област] е издал обжалваната Заповед № 18-13129/22.11.2023 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - [населено място], с която е одобрил изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], състоящо се в промяна в границите на съществуващи обекти в КККР на поземлени имоти с идентификатори № №.... За да достигне до този извод, административният орган е приел, че издаването на заповедта е въз основа на Удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-190283-30.06.2023 г., издадено от СГКК – [населено място], геодезическото заснемане на реалното положение на поземлен имот с [идентификатор] с начин на трайно ползване: „За линии на релсов транспорт“ и Акт за държавна собственост № 92 от 2018 г. и разработка на правоспособно лице по кадастър. В процесната заповед е посочено, че са променени границите на поземлен имот с [идентификатор], като данни преди промяната: площ 4 863 кв.м., начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди собственост на С. Л. Х., Г. И. Д. и И. И. Ч., въз основа на документ и за тримата - [нотариален акт], том 13, рег. 3682 /бележката е на съдия-докладчик, погрешно е изписан както в удостоверението за приемане на проект, така и в скица – проект и в заповедта, номера на нотариалния акт, който е 3692, а не 3682, но съдът намира, че това обстоятелство не води след себе си като последица съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е идентифициран имотът и собствениците му/, данни след промяната: площ 4716 кв.м., начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, като са посочени същите собственици и нотариалне акт. С оглед гореустановените факти, съдът формира следните правни изводи: По валидността на акта: Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1 се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. В съответствие с разпоредбата на чл. 54, ал. 4 ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Заповедта се придружава от скица-проект. В съответствие с чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, компетентен орган по издаването на заповед за изменение на КР в хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР е началникът на СГКК по местонахождението на имота. Предвид местонахождението на имота, местно компетентен в случая е Началникът на СГКК - [област]. Заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия. По съответствието с процесуалния и материалния закон и целта на закона: Настоящият състав счита, че обжалваната заповед в частта, касаеща поземлен имот с [идентификатор] е незаконосъобразна поради издаването й, без да е спазена съответната форма, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материално-правните норми – отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Тъй като специалният закон не съдържа особени изисквания по отношение на формата на заповедите за изменение на кадастрална карта, приложими са тези на чл. 59, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му, т. е. мотиви, които обуславят постановения от органа правен резултат в разпоредителната част на акта. В процесната заповед, извън посочването на Удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-190283-30.06.2023 г., издадено от СГКК – [населено място] и наличието на геодезическа разработка от правоспособно лице, и Акт за държавна собственост липсва изложение на фактите, дали основание на административния орган за издаване на оспорения акт. При това положение, само позоваването на заявлението, геодезическата разработка и удостоверението, не може да се приравни на изложени от административния орган фактически основания за издаването на акта - съответните установени в административното производство обстоятелства и подкрепящите ги доказателства, които очертават хипотезата на приложения материален закон. Непосочването на фактическите основания за издаването на административния акт, е особено съществено формално и процесуално нарушение, тъй като препятства както защитата на негативно засегнатите от него лица, така и извършването на съдебния контрол за законосъобразността на този акт. За разлика от непосочването или погрешното посочване от административния орган на правните основания за издаване на акта, което е поправимо при съдебния контрол, непосочването на приетите за установени и относими факти, какъвто е разглежданият случай, цялостно препятства този контрол и представлява достатъчно основание за отмяната на акта. Относно съответствието с материалния закон. Производството по изменение на КККР е регламентирано от законодателя в гл. шеста „Поддържане в актуално състояние на КККР“ от ЗКИР и стартира по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община. В чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР изрично е посочено, че „КККР се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на непълноти или грешки. „Непълноти или грешки“, съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват от съответната службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота /чл. 51, ал. 2 ЗКИР/. За извършване на измененията в КК се изработва от правоспособно лице по кадастър проект в цифров и в графичен вид, в който новообразуваните имоти са индивидуализирани с граници и идентификатор /чл. 51, ал. 5 ЗКИР, нова – чл. 51, ал. 6 ЗКИР/. При допълване на непълноти или поправяне на грешки в кадастралната карта проектът съдържа и данни от геодезически измервания /чл. 51, ал. 6 ЗКИР, нова – чл. 51, ал. 7 ЗКИР/. В случаите по чл. 52 от с.з. въз основа на проекта за изменение на КККР и след постъпване на данните от вписан акт по чл. 86, ал. 1 от ЗКИР /за новообразуваните партиди и извършеното вписване/ се издава скица-проект за недвижим имот, който не е отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри. Сред тези случаи са: промяна на граница по взаимно съгласие на собствениците и съединяване на поземлени имоти на различни собственици /чл. 52, ал. 1, т. 3-4 ЗКИР/. Съгласно чл. 53а, ал. 1 ЗКИР „измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед в случаите по чл. 52 и 53, както и при изрично изброените хипотези, сред които т. 2 - разделяне, съединяване или промяна на граници или очертания между съседни имоти, собственост на едно и също лице; т. 5, б. „а“ нанасяне на граници на поземлени имоти въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, одобрен по реда на чл. 16 от Закона за устройство на територията. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, посочена като основание за издаването на заповедта на началника на СГКК - [област] кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на непълноти или грешки. Процесният казус, се отнася за твърдени непълноти и грешки, които се допълват или поправят от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти /чл. 54, ал. 1 от ЗКИР/. При отстраняването им се издава заповед за одобряване на изменението от началника на съответната СГКК, придружена от скица-проект /чл. 54, ал. 4 от ЗКИР/. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 3 ЗКИР не се смята за непълнота или грешка в кадастралната карта разликата в координатите на точка от граница, определена от кадастралната карта и чрез геодезически измервания, когато е по-малка от допустимата, определена с наредбата по чл. 31. В мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016г. по т. дело № 8/2014г. на ОСГК на ВКС на РБ е прието следното: „одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се отнася до данните за носителите на вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост. Отсъствието или наличието на запис или записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост. Грешното заснемане в кадастралната карта на границите на един недвижим имот не води до промяна на правото на собственост върху грешно заснетата част от имота, защото кадастралната карта няма вещно-прехвърлително действие“. „Обекти на кадастъра, съгласно чл. 23 ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелните обекти в сгради или технически съоръжения. Данните за тези обекти се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания /арг. чл. 29 ЗКИР, чл. 38 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри/“ /Решение № 5416 от 28.04.2021г. по адм. дело № 11077/2020г., ІІ-ро отд. на ВАС на РБ/. Съгласно трайно установената съдебна практика, вкл. и Решение № 2539 от 10.03.2015 г. по адм.дело № 126/2015г., ІІ-ро отд. на ВАС на РБ, в проекта, представен от заявителя, следва да бъде указано „местоположението на границата, която е отразена погрешно или границите на имота, който не е отразен в КК и данните от предходен план или карта, в които границата /границите/ са отразени съобразно правото на собственост, доказателства за прилагане на дворищна регулация, съдебни решения, с които се възстановява правото на собственост по реда на реституционните закони, отчуждителни актове, нотариални актове и др.“. При нанасянето на [имот номер] по скицата-проект №15-1242307- 22.11.2023 г. се засягат границите и площта на имот с идентификатор №..., който към момента на издаване на процесната заповед е бил собственост на жалбоподателите. Площта на този недвижим имот, съобразно одобрената кадастрална карта със заповед № РД – 18 – 32/10.05.2006 г. имот с [идентификатор] е с площ 4863.00 кв.м., а след изменението [рег. номер].м., т.е. отнема се площ от него 147 кв.м. Ответната страна не успя да докаже твърдението си за наличие на несъответствия на отразеното в КККР по отношение на очертанията и границите на недвижимия [имот номер] при съседния му [имот номер] и действителното му състояние на терена. В този смисъл не е налице непълнота или грешка по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР. Но дори и да се приеме, че е налице непълнота или грешка, т.е. това фактическо установяване да предпоставя производство по чл. 54, ал. 1 във връзка с § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, когато се установи наличието на спор за материално право, първо се разрешава той /Решение № 12546 от 24.09.2019г. по адм. дел № 13361/2018 г., ІІ-ро отд. на ВАС на РБ/. Ако в действителност е налице несъвпадение между съществуващите на място материализирани граници и тези, съобразно писмения документ за собственост, това несъответствие следва да бъде отстранено след решаване на спора за собственост върху частта от имота, касаеща именно тези 147 кв. м. „Промяната в имотните граници на поземлените имоти, каквато е целта на поисканото изменение, и произтичащата от това промяна в данните за площта е свързано винаги с изменение на основни кадастрални данни, което може да се извърши само на основание чл. 51, ал. 1, т. 1 във връзка с т. 2 от ЗКИР и при спазване на правилата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР“ /Решение № 7965 от 28.05.2019г. по адм. дело № 13934/2018г., ІІ-ро отд. ВАС/. Този спор не може да се разреши чрез представените по делото документи за собственост, тъй като проверката на източниците, удостоверяващи вещните права на жалбоподателя и заинтересованата страна, е извън компетентността на административния орган и на съда в това производство, тъй като спорът за права може да бъде решен само от общия съд /Решение № 3443 от 05.03.2020г. по адм. дело № 1232/2019 г., ІІ-ро отд. на ВАС/. В цитираното решение на ВАС на РБ е посочено също, че „за да се приеме спорът за обективиран, не е необходимо той да е предявен пред гражданския съд, а е достатъчно противоречието в твърденията на страните. При оспорването на заповедта пред административния съд то е несъмнено, а липсата на възражение против изменението на кадастъра в административното производство е без значение за този извод, след като не е постигнато съгласие между заинтересованите страни“. В конкретния случай подобно съгласие липсва между страните. При това един от начините за изменение на КККР за процесния недвижим имот е разрешаване на спора по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, при което и в изпълнение на влязло в сила съдебно решение целеното изменение ще се осъществи ex lege, без да е необходимо издаването на заповед от началника на СГКК- [област] /чл. 53а, т. 1 ЗКИР; Решение № 4112 от 13.04.2020г. по адм. дело № 1784/2019г., ІІ-ро отд. на ВАС/. „Спорът за материално право най-често се изразява в това, че реална част от един недвижим имот е заснета към съседен имот или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот. /…/ При уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата. Съдебното решение, придружено от скица - проект, ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за записване в кадастралния регистър на действителния собственик по реда на чл. 54, ал. 4 ЗКИР. Когато имотът се намира в урегулирана територия и имотните граници не съвпадат с регулационните, на изменение съгласно чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ ще подлежи и влезлият в сила подробен устройствен план. /Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016г. по т.дело № 8/2014г., ОСГК на ВКС на РБ/. В този смисъл пред страните стои възможността да разрешат спора за материално право пред общия съд и едва след това би могло да претендира изменение на КККР за ПИ с идентификатори №... и №..., които са съседни, находящи се в [населено място], съответно – това да доведе и до приемането на нов регулационен план по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Както се посочи, фактът, че жалбоподателите, не са съгласни и възразяват срещу изменението, безспорно е индиция за наличието на спор за материално право, който не е предварително разрешен по предвидения за това ред. / Виж Р № 5952 от 09.05.2018 г. по адм. д. № 14164/2017 г., ІІ отд. на ВАС, Р № 3178 от 13.03.2018 г. по адм. д. № 9269/2017 г., ІІ отд. на ВАС и др. /. В заключение, началникът на СГКК – [област], незаконосъобразно е издал оспорената заповед, с която е одобрено изменение на КККР по отношение на ПИ с идентификатор с №..., находящи се в м. "Кьосевица", в [населено място], община [област]. Като не се е съобразил с горното и е допуснал исканото изменение, административният орган е постановил материално незаконосъобразна заповед. Посочените по-горе нарушения на изискуемата форма, съществени нарушения на процесуалните правила и несъобразяване с материалния закон, обуславят незаконосъобразност на оспорената заповед и представляват основания за отмяна на акта в сочената част. С оглед изхода от спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателите следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата от 1030.00 (хиляда и тридесет) лева - 30.00 (тридесет) лева държавна такса и 1000.00 (хиляда) лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, съгласно представен договор за правна защита и съдействие /л. 188/, които с оглед предмета на спора и осъщественото процесуално представителство в четири съдебни заседания не се явяват прекомерни. По изложените съображения жалбата в едната й част следва да се отхвърли като неоснователна, а в другата й част следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 и чл. 172, ал. 2, вр. с чл. 172, ал. 1 АПК, Административен съд-[област]

Цитирани разпоредби

36