Решение № 212 от 30.3.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 3621/2021 г.

от 12.10.2018 г. КЗЛД преценила жалбата на А.Д. за основателна и наложила на ПП „БСП“ - като администратор на лични данни, имуществена санкция в размер на 10 000 лева. На 13.07.2017 г. във връзка с горните обстоятелства А.А.Д. подал жалба до началника на 06 РУ-СДВР. Било образувано досъдебно производство, като изготвената графическа експертиза дала заключение, че в посочения списък името на А.А.Д. не е изписано от него, а от В. М. П., и подписът не е положен от него, а от В. М. П.. От така установената фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция приема, че подсъдимата е осъществила обективните и субективни признаци от състава на престъпленията за които и е повдигнато обвинение. Този извод на съда се подкрепя от показанията на свидетеля Д., както и от заключението на вещото лице по графическата експертиза. В този смисъл, според настоящата инстанция СРС е достигнал до верни фактически и правни констатации, относно съставомерността на деянието позовавайки се съобразно нормите на чл. 378, ал.2 и ал.3 НПК на събраните в досъдебното и съдебното производство доказателства. От гласните доказателствени средства проверяваният съд правилно е кредитирал свидетелските показания на А.А.Д. и М.И.С. – дадени на досъдебното производство и прочетени и приети в хода на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК. Правилно е прието, че показанията на св. Д. са пряко относими към предмета на доказване по настоящето дело. Правилно първоинстанционният съд е дал вяра на приетите по делото писмени доказателства в това число: Решение №4147-НС от 27.01.2017 г. на ЦИК, за реда за проверка на списъците с избиратели, подкрепящи регистрацията на партиите и коалициите за участие в изборите за народни представители на 26.03.2017 г.; Решение №4261-НС от 08.02.2017 г. на ЦИК, с което е регистрирана коалиция „БСП за България“ за участие в изборите за народни представители на 26.03.2017 г.; жалба от 13.07.2017 г. от А.А.Д. до началника на 06 РПУ-СДВР; протокол за извършена от НИК- МВР почеркова експертиза - Протокол №18/ДОК-38 от 15.02.2018 г., назначена от КЗЛД; копие на Решение № Ж-81#20

от 12.10.2018 г. на КЗЛД; заверено копие от стр.507 от списъка на лицата, подкрепящи регистрацията на КП „БСП за България“ в изборите за народни представители, проведени на 26.03.2017 г„ където под №5066 е вписано „А.А.Д. ЕГН ••••••••••“ с наличен подпис срещу тези данни; копие от водения в ЦИК Регистър за коалициите за участие в изборите за народни представители, проведени на 26.03.2017 г.; експертна справка №254/2018 от 25.10.2018 г. от НИК-МВР; справка за съдимост на В. М. П., съгласно която тя не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Правилно проверяваният съд е дал вяра на заключението на графическата експертиза от 27.02.2019 г., извършена от вещо лице Борислав Гергов. Настоящият съдебен състав възприема заключението като пълно, точно, ясно, обосновано и отговарящо на поставените задачи, и в този смисъл за съда не възниква съмнение относно неговата правилност. Въз основа на приетото експертното заключение безспорно е установено, че в представеното заверено копие на л.507 от Списък на избирателите, подкрепящи регистрацията на партия/коалиция „БСП за България“ за участие в изборите за народни представители на 26.03.2017 г., с поредни номера на списъчния състав от №5061 до №5070, ръкописният текст срещу №5066 със съдържание „А.А.Д. ••••••••••“, както и подписът срещу същото име, не е изписан и не е положен от А.А.Д., а е изписан и е положен от В. М. П.. В съответствие с описаната фактическа обстановка и със събраните и прието по делото доказателства по несъмнен начин се налага изведеният от първостепенния съд правен извод, а именно, че с деянието си, подсъдимата В. М. П. е осъществила състава на престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК. Обект на посегателство по този вид престъпление са обществените отношения, които осигуряват реда и правната сигурност на документооборота – съставяне, използване и съхраняване на документите, разбирани като конкретни и изрични писмени изявления на определени лица, които имат пряко или косвено правно значение. В конкретния случай, изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимата В. М. П. като на неустановена дата през месец февруари 2017 г., в гр.София е съставила неистински частен документ - положила подписа си на страница 507, ред 5066, в Списък на избирателите, подкрепящи регистрацията на партия/коалиция „БСП за България“ за участие в изборите за народни представители на 26.03.2017 г. /по чл.133, ал.3, т.5 и чл.140, ал.3, т.6 от ИК/, от името на А.А.Д. и го употребила - предала го на неустановена дата през месец февруари 2017 г. на неустановено длъжностно лице при градски съвет на БСП-София, за да докаже, че А.А.Д. подкрепя КП „БСП за България“ за участие в изборите за народни представители на 26.03.2017 г. и с горното е осъществила състава на престъпление по чл.309, ал.1 от НК. От субективна страна деянието е извършено от В. М. П. с пряк умисъл, като същата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от страна на подсъдимата, че използва неистински документ, както и че ползва същият пред трето лице, за да докаже, че А.А.Д. подкрепя КП „БСП за България“ за участие в изборите за народни представители на 26.03.2017 г. Съобразно установените факти, първоинстанционният съд е достигнал до извода, че макар и формално с действията си В. М. П. е осъществила състава на горепосоченото престъпление и е приел, че тези действия не са престъпни, тъй като при тях липсва един съществен елемент на престъплението, а именно неговата обществена опасност. Настоящият съдебен състав намира, че СРС правилно е приложил разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК и в този смисъл не е допуснал нарушение на материалния закон. Всяко деяние, независимо от обществените отношения, които са предмет на защита с него, следва да притежава определена степен на засягане на обекта на защита, което да прави общественооправдано третирането на съответното поведение като престъпление и да обоснове използването на средствата на наказателната принуда като общественоприемливи. По силата на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, престъпният характер на деянието се изключва при наличието на една от двете форми на "малозначителност"- пълна липса на обществена опасност или наличие на такава, но с явна нейна незначителност. Ето защо наличието на обществената опасност като самостоятелен елемент на престъплението следва винаги да се преценява отделно. В конкретния случай при деянието на подсъдимата П. не са налице материални, користни или вредоносни подбуди. Преценено с оглед личността на дееца, настоящият съдебен състав счита, че правилно СРС е оценил изключително ниската обществена опасност на дееца, подсъдимата е пълноценен гражданин на обществото, неосъждана, без каквито и да било криминални или други противообществени прояви, освен по настоящото дело, които явно са инцидентен случай в нейния живот. Всичко това я характеризира като деец с изключително ниска обществена опасност, което наред с ниската степен на засягане на обекта на защита, в съвкупност води до извода за явна незначителност на обществената опасност на деянието, до степен, която изключва неговата противоправност и категорично не оправдава използването на наказателна репресия като отговор на това деяние. Отделно от това, обвиняемата е включила в цитирания неколкократно списък данните на само едно лице и то такова, за което тя е знаела, че е привърженик на политическата сила КП „БСП за България“, т.е. можело е разумно да се презюмира, че той действително подкрепя същата за регистрацията й като участник в предстоящите към онзи момент избори. Ето защо на практика обществената опасност на деянието й се изразява единствено в това, че е вписала в списък, който става достояние на различни лица, личните данни на Д. без неговото съгласие. С оглед извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция намира, че въззивният протест се явява неоснователен, а контролираният съдебен акт – правилен и обоснован, с оглед на което същият следва да бъде и потвърден. По изложените съображения и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски съд, наказателно отделение, X-ти въззивен състав