Решение № 260157 от 23.4.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 14026/2019 г.

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК. С решение № 121334 от 22.05.2019 г. СРС, 120 с-в, по гр.д. № 15067/2016 г. е отхвърлил предявения от Н.Й.Б. срещу „Софиягаз“ ЕАД с правоприемник „О.м.“ АД иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане ответника да прекрати неоснователните действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост по отношение съсобствените му 12 945/20 595 ид.ч. от целия имот, представляващ УПИ І, ІІ, ІІІ, ІV в квартал 133-д по плана на гр.София, м. „Красно село-Плавателен канал“, целият с площ 20 595 кв.м., като демонтира за своя сметка газови съоръжения в описания имот, като неоснователен. С решение № 20100800 от 20.04.2021 г. СРС, 120 с-в, по гр.д.№ 15067/2016 г. е допълнил решение № 121334 от 22.05.2019 г. СРС, 120 с-в, по гр.д. № 15067/2016 г., като е признал за неистински писмен документ, съставляващ разрешение за строеж № Б-206/18.06.2006 г., издадено от АГК София, подписан от гл.инж. на ДАК Д.С.в частта за достоверността на отразената забележка „Без засягане на ПИ-частна собственост“, като го е изключил от доказателствения материал на основание чл.194, ал.2 ГПК; признал е за неистински писмен документ, съставляващ работен проект СФ-01-А41/2-2-02 в частта относно забележка в квадратния печат, положен в горен десен ъгъл: „Без засягане на частна собственост“, като го е изключил от доказателствения материал на основание чл.194, ал.2 ГПК. Срещу решение № 121334 от 22.05.2019 г. е постъпила въззивна жалба от ищеца Н.Й.Б..Въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и несъответстващо на събраните по делото доказателства.Излага доводи, че единственият аргумент на съда да отхвърли иска е приетото в мотивите на решение на ВКС по спор между същите страни по гр.д.№ 5897/2014 г., съгласно които след като ищецът е придобил имотите, обременени със сервитути по ЗЕ, той няма право на обезщетение по чл.59 ЗЗД, защото липсва връзка между обедняването му и обогатяването на ответника.Въззивникът твърди, че по настоящото дело е доказано, че няма изрично одобрен ПУП за прокарване на газопровода и не са уредени сервитутните ивици за преминаване на газопроводи в УПИ І, ІІ, ІІІ, ІV в квартал 133-д, тъй като не е налице една от предпоставките за възникване на сервитут-ПУП.Пъддържа, че не може да се приеме, че мотивите на решението на ВКС се ползват със сила на пресъдено нещо в частта, в която е прието, че в ОУП на Столична община е предвидено преминаване на централен газопровод през тези имоти, налице е одобрен проект от 2006 г. и за отклонения за газопреносни /газоразпределителни/ връзки.ВКС е приел, че с одобрението на плана за изграждане на разпределителен газопровод са учредени и сервитутните ивици за преминаване в УПИ І, ІІ, ІІІ, ІV в квартал 133-д.Необосновано първоинстанционният съд е приел, че след като няма реализиран ПУП за прокарване на газови съоръжения и мрежи, то такъв не е възникнал и не е противопоставим на ищеца.Поддържа, че след като прокараните газови съоръжения в имота му не са надлежно установени със законово възникнал сервитут, тъй като такъв не е предвиден с ПУП за засягането на частен имот, искът е основателен.Твърди, че по делото е установено, че е собственик на 12 945/20 595 ид.части от имота и че същият е бил частна собственост от 1994 г. до придобиването му от ищеца, вкл. и при незаконното изграждане извън уличната линия на процесните съоръжения от ответника, без да е налице валидно дадено съгласие за преминаване през частен имот, което представлява неоснователно нарушаване на правото му на собственост.Твърди, че не са изпълнени кумулативно предвидените предпоставките на чл.64, ал.4, т.1 и т.2 ЗЕ-да е налице влязъл в сила ПУП, с който да е определено местоположението на имота и да е изплатено еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитута.Излага твърдения за неоснователност на възражението на ответника, че процесните съоръжения са изградени законосъобразно и преминават през улици, които са публична собственост, тъй като част от газовите съоръжения са изградени незаконосъобразно през неговия имот, а е следвало да бъдат изградени в очертанията на уличните регулационни линии, което не е сторено, с което нарушава правото му да предприеме строителство в засегнатата площ.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск.Претендира разноски. Ответникът по въззивната жалба-„О.м.“ АД оспорва същата.Твърди, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото.Поддържа становище, че ищецът е придобил идеални части от процесния имот след като съоръженията са били изграждени и надлежно въведени в експлоатация.Излага твърдения, че органът, който издава разрешението за строеж /ДАГ или общината/ има задължение служебно да следи за спазване на всички законови изисквания, вкл. и за наличието на договор между енергийното предприятие и собствениците на частни имоти за изплащане на обезщетения при необходимост от учредяване на сервитути, като при липса на такъв договор процедурата се спира и се дават указания за представяна на доказателства за уреждане на отношенията, каквито в случая не са налични.Твърди, че от представената с отговора на исковата молба скица се вижда, че газопроводът преминава под улици, които представляват публична собственост и за които не се дължи обезщетение.Поддържа становище, че първоинстанционният съд правилно е възприел постановеното по чл.290 ГПК решение № 170/17.06.2015 г. по гр.д.№ 5897/14 г. като задължително за страните и е достигнал до извод, че е налице правно основание за ответника да ползва съответните съоръжения в имота и да преминава през него с тази цел, поради което не са налице неоснователни действия в имота на ищеца от страна на ответника.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски. Срещу решение № 20100800 от 20.04.2021 г. на СРС, 120 с-в е постъпила въззивна жалба от ответника „О.м.“ АД.Въззивникът твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано.Твърди, че във въззивната жалба на ищеца не е направено искане за допълване на решението, нито същият е подал молба в предвидения в закона срок и че молбата от 02.12.2020 г. е преклудирана и недопустима.В молбата не се съдържа искане относно разрешение за строеж № Б-206/18.06.2006 г. и произнасянето по такова искане е недопустимо.Излага твърдения, че това разрешение за строеж не е представено пред СРС, тъй като с отговора на исковата молба е представено разрешение за строеж № Б-206/18. 07.2006 г., като в становище от 14.07.2016 г. ищецът е заявил, че оспорва представеното доказателство, без да уточнява в какво се състои оспорването и без да иска откриване на производство по чл.193 ГПК.В първото съдебно заседание на 08.11.2016 г. ищецът не е поддържал оспорването и не го е уточнил, като е заявил, че няма възражение по доклада на делото.Със следващи молби ищецът е оспорвал частично единствено проект СФ-01-А41/2-2-02 и забележката в него „Без засягане на частна собственост“ и е поискал откриване на производство по чл.193 ГПК единствено за частта на работния проект, не и за разрешението за строеж.Твърди, че посочените документи са били представени като доказателства и по гр.д.№ 1763/12 г. на СРС, 44 с-в, решението по което е потвърдено с решение № 5642/25.07.2014 г. на СГС, IV -Г с-в по гр.д.№ 15400/13 г. и недопуснато до касационно обжалване с определение № 162/03.02.2015 г. на ВКС, IV ГО, гр.д.№ 5897/14 г., по което съдът е открил производство по оспорването им, поради което е недопустимо повторното им оспорване в настоящото производство.Твърди, че оспорването на документите е недоказано, както и че представените от ищеца документи с допълнителна молба-становище АОС № 749/21.08.2000 г. и постановление за извършена публична продан по гр.д.№ 1559/2009 г., тъй като те са представени след преклузивния срок, а и са неотносими към спора.Моли съда да обезсили обжалваното решение като недопустимо, респ. да го отмени като неправилно.Претендира разноски. Ответникът по въззивната жалба- Н.Й.Б. оспорва същата.Твърди, че производството по оспорване на документите е открито с определение от открито съдебно заседание на 05.12.2017 г., като оспорването е поддържано от ищеца с молби от 15.11.2016 г. /т.1 и от 28.02.2017 г. /т.1/.Ответникът е заявил, че ще се ползва от оспорените документи.Твърди, че е недопустимо с въззивната жалба да се въвеждат нови оспорвания.От представените писмени доказателства-нотариален акт № 183/1994 г. и акт за частна общинска собственост № 749/20 г. и от приетата СТЕ /т.9/ е видно, че засегнатите от преминаващите процесни газови съоръжения през недвижимите имоти, са частна собственост, поради което оспорването е доказано.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.109, ал.1 ЗС.Ищецът- Н.Й.Б. твърди, че съгласно с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 171, н.д. № 507/2010 г., нотариален акт за дарение на недвижим имот № 65, н.д. № 13359, дело № 450 /2009 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 68, н.д.№ 453/2009 г. е собственик на недвижим имот, представляващ 12 945/20 595 идеални части от УПИ І, ІІ, ІІІ, І V от квартал 133-д по плана на гр.София, местност „Красно село- Плавателен канал“ с обща площ от 20 595 кв.м.Твърди, че ответникът незаконосъобразно е прокарал съоръжения в имота му, без да е налице валидно дадено съгласие за преминаване през частен имот.Твърди, че не е спазен градоустройствения ред за прокарване на такива строежи в чужд имот, като ответникът е изградил тръбни съоръжения, които засягат площ в имота от около 330 кв.м., като спрямо притежаваната от него идеална част засегнатата площ е около 208 кв.м.Излага твърдения, че самото съществуване на енергийни обекти в имота му, за които не са дадени законосъобразни права в полза на ответника, представлява неоснователно нарушаване на правото му на собственост, а наличието на незаконен строеж в имота му е пречка за него да упражнява правото си на собственост в пълен обем.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да прекрати неоснователните действия, с които му пречи да упражнява правото си на собственост по отношение съсобствените му 12 945/20 595 ид.ч. от имот, представляващ УПИ І, ІІ, ІІІ, І V от квартал 133-д по плана на гр.София, местност „Красно село- Плавателен канал“, целия с площ 20 595 кв.м., като премахне за своя сметка газови съоръжения в описания имот. С отговора на исковата молба ответникът- „О.м.“ АД /правоприемник на „Софиягаз“ ЕАД/ е оспорил иска.Признал е, че ищецът е собственик идеални части от процесния имот, но твърди, че той е придобил правото на собственост върху идеалните части от имота след като съоръженията са били изградени и надлежно въведени в експлоатация и че към 25.05.2009 г., когато е започнал да придобива идеални части от процесния имот той е знаел, че върху същия е учреден сервитут в полза на ответника още през 2006 г.Твърди, че газопреносната мрежа е изградена на основание разрешение за строеж от 18.07.2006 г., издадено от общинската администрация, като строежът е въведен в експлоатация с разрешение за ползване от 04.01.2007 г. от ДНСК.Излага твърдения, че разпределителната газопроводна мрежа в квартал 133-д, гр.София, м. „Красно село-Плавателен канал“ е изградена на основание разрешение за строеж № Б-206/18.07.2006 г., издадено от Дирекция „Архитектура и градоустройство“, гр.София, издадено за обекти съобразно работни проекти, сред които и такъв със сигнатура СФ-01-А41/2, в който попада процесният имот.Към протокола за откриване на строителна площадка от 07.08.2006 г. е направено разпределение на ситуационните листа, от което ясно се вижда процесният имот и начинът, по който той ще бъде газифициран.Строежът е въведен в експлоатация с разрешение за ползване № СТ-12-2/04.01.2007 г. от ДНСК, включващо газопроводни отклонения за бл•••••••до вх.К в кв.133-д.Извършеното строителство и придобитите сервитутни права са заявени за вписване в Кадастъра съобразно законовите изисквания.Твърди, че газопроводът преминава под улици, които са публична собственост и за които не се дължи обезщетение.Твърди, че през 2015 г. между страните е приключило производство с влязло в сила решение на ВКС по иск, предявен от ищеца срещу ответника с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за неоснователно обогатяване от преминаващите през имота му газоразпределителни съоръжения.С решение № I -44-198/19.09.2013 г. СРС, 44 с-в, по гр.д.№ 1763/2012 г. е уважил предявения частичен иск, с решение № 5642/25.07.2014 г. СГС, І V -г с-в, по гр.д. № 15400/2013 г. е потвърдил решението на СРС-С определение № 162/03.02.2015 г. по гр.д. №5897/2014 г. на ВКС, І V ГО, решението на СГС е било допуснато до касация по въпроса: дължи ли се обезщетение по чл. 59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване чрез използване на недвижим имот за преминаване на газоразпределителна мрежа, когато за собственика на имота е предвидено еднократно обезщетение за възникнал сервитут по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ? С решение № 170/17.06.2015 г. по чл. 290 от ГПК ВКС е отменил решението на СГС и е отхвърлил като неоснователен предявения от ищеца иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.Изразява становище, че не са налице неоснователни действия в имота на ищеца от негова страна, които да доведат до уважаване на иска по чл.109 ЗС.Напротив, ищецът се е присъединил към газопреносната мрежа и е ползвател на услугите на дружеството.Твърди, че ищецът е декларирал съгласието си за ограничаване на вещното му право в полза на ответника.Наличието на газопреносна мрежа е в негов интерес и не оказва неблагоприятно влияние върху него, още повече, че имотът е застроен и собствениците на жилища също са газифицирани.Ответникът излага доводи, че съгласие за прекарване съоръженията в имота на ищеца не се изисква от закона нито към настоящия момент, нито към момента на изграждане на газоразпределителната и газопреносната мрежа, като сервитутът е възникнал по силата на закона, след като са били изпълнени условията, предвидени в чл. 64 от ЗЕ.Твърди, че сервитутите по ЗЕ възникват по закон и безвъзмездно, когато преминаването се извършва през улици, тротоари, мостове и др. обекти публична собственост.Възмездността на сервитутните права /еднократно обезщетение/ се придвижда в случаите, когато прокарването на газопроводи се осъществява в имот, който е частна собственост към момента на издаване на разрешението за строеж, като правото на обезщетение в този случай е еднократно и възниква за собственика на имота преди издаване на разрешението за строеж.Оспорва да е налице и незаконен строеж, като счита, че са спазени всички законови изисквания.Твърди, че въпросът за размера на засегнатата площ е ирелевантен доколкото ищецът е длъжен да търпи съоръженията е те по никакъв начин не се отразяват на правото му на собственост.Доколкото имотът не е разделен по предвидения ред не може да се установи коя част от него притежава ищецът. С определението по чл.140 ГПК от 16.06.2016 г. първоинстанционният съд е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 12 945/20 595 ид.ч. от целия имот, представляващ УПИ І, ІІ, ІІІ, І V в квартал 133-д по плана на гр.София, м. „Красно село-Плавателен канал“, целият с площ 20 595 кв.м., както и че през същия имот преминават съоръжения на газопреносната мрежа, собственост на ответното дружество. Това обстоятелство е установено и от представените по делото нотариални актове за дарение на недвижим имот № 65, н.д. № 13359, н.д.№ 450 /2009 г. и № 171, н.д. № 507/2010 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 68, н.д.№ 453/2009 г. С разрешение за строеж № Б-206/18.07.2006 г. СО-ДАГ е разрешила на „Софиягаз“ ЕАД /сега „Овергаз мрежди“ АД/ да извърши СМР съгласно одобрените проекти на 18.07.2006 г. за обект: газификация на гр.София, разпределителни газопроводи и газопроводни отклонения до консуматори по опис; сигнатура СФ-01-А41/2 и технологична съобщителна кабелна мрежда с отклонения сигнатура СФ-01-А41/2-7- I етап, м. „Манастирски ливади-изток“. Представени са и одобреният проект със сигнатура СФ-01-А41/2-2-02, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура за строеж: Газификация на гр.София, подобект: Разпределителен газопровод и газопроводни отклонения до консуматори по опис и технологична съобщителна кабелна мрежа с отклонения; сигнатура СФ-01-А41/2- I етап в гр.София, м. „Манастирски ливади-изток“ с възложител „Софиягаз“ ЕАД, както и протокол за установяване годността за ползване на строежа. С разрешение за ползване № СТ-12-2/04.01.2007 г. е разрешено ползването на строеж: „Газификация на гр.София“, Разпределителни газопроводи и газопроводни отклонения до консуматори по опис и технологична съобщителна кабелна мрежа с отклонения; сигнатура СФ-01-А41/2- I етап и сигнатура СФ-01-А32/5, находящ се в кв. „Гоце Делчев“ и кв. „Манастирски ливади“ с възложител Софиягаз“ ЕАД при спазване на ограничително условие за ползване на строежа: тръбната мрежа може да се ползва след изтегляне на съобщителен кабел и въвеждането му в експлоатация по реда на чл.177 ЗУТ.Отразено е, че строежът е извършен в съответствие с одобрените проекти, разрешения за строеж № Б-206/18.07.2006 г. и № Б-152/28.09.2004 г., издадени от гл.инж. на ДАГ; протокол от 19.10.2004 г. за откриване на строителна площадка; протокол от 19.10.2004 г. за определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура с констатации от извършени проверки за достигане на контролираните нива и протокол от 07.08.2006 г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура с констатации за извършени проверки за достигане на контролните нива. Представено е и съгласие за присъединяване № 14718/12.10.2007 г. на основание чл.34, ал.2 от Наредба № 7/09.06.2004 г. за присъединяване към газопренодсната и газоразпределителната мрежа, собственост на газоразпределителните предприятия от системата на Овергаз, Софиягаз, издадено на ищеца, собственик на имот, находящ се в гр.София, ул. •••• ••••••••••, парцел 1. На основание посоченото съгласие за присъединяване и заявление за присъединяване № 3262/12.10.2007 г. между ищеца и „Софиягаз“ ЕАД е сключен договор № 10168/12.10.2007 г. за присъединяване на обект към газопреносната мрежа. Представена е и декларация на ищеца от м.10.2007 г., с която същият е декларирал, че в качеството си на собственик на ап.••••••••••••• в гр.София, жк „Гоце Делчев“ е съгласен за прокарване на газопроводно отклонение и монтиране на съоръжение, собственост на газоразпределителното дружество в недвижимия му имот /при необходимост/; за учредяване право на строеж в полза на газоразпределителното предприятие за монтиране на съоръжение в недвижимия му имот и право на прокарване на газопроводно отклонение /при необходимост/; за въвеждане на ограничителни условия за ползване на имота в участък до един метър от двете страни на газопровода, в който не следва да се отлагат строителни отпадъци, издигат временни и постоянни постройки, засаждат трайни насаждения с дълбока коренна система; за осигуряване на достъп на служителите на газоразпределителното предприятие до съоръженията за присъединяване и до неговата вътрешната газова инсталация за обслужване и ремонт. Съдът намира, че декларацията не може да се счита за предоставяне на съгласие за изграждане на процесните съоръжения, тъй като е подписана от ищеца в качеството му на собственик на апартамент на посочения адрес, а не на процесния имот, а и е съставена след изграждане на съоръженията. Видно от отбелязването в акт за частна публична собственост № 749/21.08.2000 г. за 12 945/20 595 ид.ч. от целия имот, представляващ УПИ І, ІІ, ІІІ, І V в квартал 133-д по плана на гр.София, м. „Красно село-Плавателен канал“, целият с площ 20 595 кв.м., със заповед № РД-09-50-83/24.02.2000 г. на гл.арх. на гр.София е одобрен ЧРП, съгласно който парцели І, ІІ, ІІІ и І V от квартал 133-д представляват част от п-л V /стар/ от кв.133-д, м. „Красно село-Плавателен канал“, като със заповед № РД-43-208/05.05.1993 г. на кмета на СГО е отменено отчуждаването върху част от имот пл.№ 19 /стар/ с площ от около 600 кв.м., кв.133в /стар/, м. „Красно село-Плавателен канал“, бивша собственост на Т.С.Р., попадащ в границите на п-л V /стар/ от кв.133-д и на основание заповед № 57-1350/08.12.1994 г. на кмета на СГО, възстановената част от имота е отписана от актовите книги.Възстановената част от имота не е нанесена в действащия регулационен план на основание чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ в отдел „Градоустройство, кадастър и регулация“.Новообразуваните парцели с с площ, както следва: п-л І с площ от 500 кв.м., п-л ІІ-10 845 кв.м., п-л ІІІ-918 кв.м. и п-л І V -332 кв.м.Със заповед № РД 57-579/10.07.95 г. на кмета на СГО и заповед за поправка № РД-57-503/08.07.97 г. на кмета на СО се отписва от АДС № 741/12.09.49 г., съставен на основание ЗОЕГПНС, бивша собственост на Т.С.Р., неусвоената част от 2 970 кв.м. от целия стар имот, представляващ части от имот пл.№ 4, имот пл.№ 6, имот пл.№ 14 и 15 и имот без пл.№.Част от възстановения имот /стар/ попада в п-л II, кв.133-д, м. „Красно село-Плавателен канал“ съгласно одобрения със заповед № РД-09-50-83/24.02.2000 г. на гл.арх. на гр.София, ЧРП, отреден за „строителство на жилища, ателиета, подземни и надземни гаражи“.Възстановената част не е нанесена в действащия регулационен план на основание чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ в отдел „Градоустройство, кадастър и регулация“. С решение № I -44-198/19.09.2013 г. СРС, 44 с-в, по гр.д.№ 1763/2012 г. е осъдил по предявения частичен иск „Софиягаз“ ЕАД да заплати в полза на Н.Й.Б. на основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 5 065, 63 лв.-част от общия размер на вземането, възлизащ на сумата от 50 000 лв., представляваща пазарната стойност на дължим месечен наем за периода 19.05.2010 г.-13.01.2012 г. по повод осъществено ползване на собствените на ищеца 12 945/20 595 идеални части от парцели І, ІІ, ІІІ, І V в квартал 133-д по плана на гр.София, м. „Красно село-Плавателен канал“, целият с площ 20 595 кв.м., без да е налице основание за това със законната лихва от 13.01.2012 г.-датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главния дълг, като е отхвърлил предявения частичен иск за разликата над 5 065, 63 лв. до 5 100 лв. С решение № 5642/25.07.2014 г. СГС, І V -г с-в, по гр.д. № 15400/2013 г. е потвърдил решението от 19.09.2013 г. на СРС, 44 с-в, по гр.д.№ 1763/2012 г. в обжалваната част, с която е уважен иска. С определение № 162/03.02.2015 г. по гр.д. № 5897/2014 г. на ВКС, І V ГО е допуснал касационно обжалване на решението на СГС е било допуснато до касация по въпроса дължи ли се обезщетение по чл. 59 ЗЗД за неоснователно обогатяване чрез използване на недвижим имот за преминаване на газоразпределителна мрежа, когато за собственика на имота е предвидено еднократно обезщетение за възникнал сервитут по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ. С решение № 170/17.06.2015 г. по чл. 290 от ГПК ВКС, , І V ГО, , І V ГО е отменил решение № 5642/25.07.2014 г. на СГС по гр.д. № 15400/2013 г. на СГС и е отхвърлил като неоснователен предявения от Н.Й.Б. срещу „Софиягаз“ ЕАД иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата от 5 065, 63 лв.-частична претенция от 50 000 лв., представляваща пазарна стойност на дължим месечен наем за периода 19.05.2010 г.-13.01.2012 г. за ползване на подземно изградена газоразпределителна мрежа в собствените на ищеца 12 945/20 595 идеални части от парцели І, ІІ, ІІІ, І V в квартал 133-д по плана на гр.София, м. „Красно село-Плавателен канал“, целият с площ 20 595 кв.м., без да е налице основание за това. С молба-становище от 14.07.2016 г. ищецът е оспорил представените с отговора на исковата молба писмено доказателство-разрешение за строеж от ДАГ № Б-206/18.07.2006 г. /№ 1.2. от отговора на исковата молба/ и работен проект по сигнатура № СФ-01-А41/2-2-02 в частта относно забележка „Без засягане на частна собственост“ и е поискал на основание чл.193 ГПК да се открие производство по оспорване на истинността им. Със становища от 19.08.2016 г. и от 16.06.2017 г., както и в съдебно заседание, проведено на 05.12.2017 г. ответникът е заявил, че ще се ползва от оспорените документи. От заключението на приетата по делото ТЕ на вещото лицеБ.Т. е установено, че в имота на ищеца има са разположени газоразпределителна мрежа /ГРМ/, газорегулаторни табла /ГРТ/, газоизмервателни табла /ГИТ/, ГРЗТ и кранов възел /КВ/. ГРМ мрежа е подземен провод, в процесният случай с диаметри от 32 мм до 6З мм за захранване на битови потребители. Това обуславя и сравнително ниско налягане на транспортирания природен газ - до 0, 6 МПа.Размерът на засегнатата площ от имота в квадратни метри, през която площ преминават изградените от ответника газоразпределителни съоръжения е 264 квадратни метра.Периодът на изграждане на съоръженията за пренос и разпределение на природен газ в процесния имот е от 07.08.2006 г. до 04.01.2007 г.Към момента на проектиране и строителство на газоразпределителните съоръжения не е имало подробен устройствен план /ПУП/-парцеларен план за процесния имот за строителството на съоръжения и газопреносни /разпределителни/ връзки на отватното дружество при изрично съгласие на собственика за изработка на ПУП. Процедурите по чл. 192 и чл.193 от ЗУТ в процесния случай не са спазени по причина, че към момента на издаване на разрешение за строеж № Б-206 от 18.07.2006 г., протокол обр.№ 2а за откриване на строителна площадка от 07.08.2006 г. не са били изискани такива от компетентните органи.Според наличните технически книжа по делото към момента на издаване на разрешение за строеж № Б- 206 от 18.07.2006 г., протокол обр.№ 2а за откриване на строителна площадка от 07.08.2006 г. и Приложение № 16, както и при издаване разрешение за ползване № СТ-12-2 от 04.01.2007 г., издадено от ДНСК, не е било поискано заплащане на обезщетение за учредяване на сервитут по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ.Отделен ПУП с предназначение-надлежно учредено право на сервитутно преминаване през процесния частен терен, в който са изградени процесните технически съоръжения извън улици и имоти публична собственост не е изискан от компетентните одобряващи и разрешаващи строителството органи и не е изработван.Технически и планово е било възможно съоръженията /с изключение на сградните отклонения/ в имота на ищеца да се планират и разположат под улиците около имота, както са разположени тези съоръжения извън имота /основно в УПИ I /, но е избран по-краткия път да се мине през частния имот /основно в УПИ II /, като по-ефективно и икономически по-изгодно решение, което не е оспорено в законово установения срок нито от компетентните одобряващи и разрешаващи строителството органи, нито от собственика на имота към момента на издаване на разрешение за строеж № Б- 206 от 18.07.2006 г.В площта на процесния имот, където са прокарани съоръженията на ответното дружество, е възможно да се прокарат канални и кабелни проводи след съответното инженерно проектиране на основание издадена скица, виза, извадка от подземният кадастрален план на гр.София от ГИС, съгласувано със „Софийска вода“ АД, ЧЕЗ, БТК /Виваком/, Софиягаз. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че тъй като съоръжения с повишена опасност могат да бъдат провеждани единствено и само през държавни или общински имоти, а към момента на изграждането на газопреносната система имотът е бил общински, по тази причина не е обособена сервитутна зона.Сервитутна зона се обособява, когато съоръжението с повишена опасност, преминава през частен имот, за което се сключват съответните договори за обезщетение по съответна процедура. По делото е прието и заключение по ТЕ, изготвена от в.л. А.Р., от която е установено, че засегнатата площ от УПИ I, УПИ II, УПИ III, УПИ IV в кв. 133-д, м. „Жк. Красно село- Плавателен канал” от сервитутите на изградените газопреносна и газоразпределителна мрежи, е 331 кв.м., а съответстващата на 12 945/20 595 ид.ч. от процесния имот възлиза на 208 кв.м.В съдебно заседание вещото лице е заявило, че при извърения от него оглед на процесния имот е установил, че същият е застроен с жилищни сгради. Останалите представени писмени доказателства не установяват относими към предмета на спора обстоятелства. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Първоинстанционният съд е приел, че по делото е установено, че ищецът е собственик на 12 945/20 595 ид.ч. от целия имот, представляващ УПИ І, ІІ, ІІІ, І V в квартал 133-д по плана на гр.София, м. „Красно село- Плавателен канал“, целият с площ 20 595 кв.м., както и че през същия имот преминават съоръжения на газопреносната мрежа, собственост на ответното дружество.Приел е за установено, че страните са водили съдебно производство с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД с искане ответното дружество да бъде осъдено да му заплати обезщетение за безвъзмездно преминаване на изградената от него газоразпределителна мрежа и съоръжения към нея за периода 19.05.2010 г.- 13.01.2012 г. през собствените на ищеца идеални части от процесния имот, като по това дело СРС е приел, че е успешно оспорен представен от ответника документ, представляващ Сигнатура Sf -01- A 41/2-2-02/ с дата на одобряване от СО, Дирекция „Архитектура и градоустройство” с отбелязване „без засягане на частна собственост” 18.07.2006 г., оспорена като неистинска от ищеца в частта „без засягане на частна собственост”, в резултат на което съдът е открил процедура по оспорване и е прехвърлил доказателствената тежест за доказване на истинността на съдържанието на официалния документ на ищеца.Съдът се е позовал на мотивите на решението по гр. дело № 5897/2014 г. на ВКС, в което е прието, че дали е изплатено обезщетение чл.64, ал.4, т.2 ЗЕ е въпрос на отношенията между собственика на имота към момента на възникване на сервитута по ЗЕ и титуляра на сервитута. Последващите приобретатели на имот, обременен със сервитут по ЗЕ, са длъжни да търпят изграденото енергийно съоръжение и нямат право на обезщетение по чл.59 ЗЗД, защото липсва връзка между обедняването им и обогатяването на титуляра на сервитута.Газопроводът в имота на ищеца е изграден през 2006 г. и въведен в експлоатация през 2007 г., когато ищецът не е бил собственик на процесния имот, налице е и предвиждане за разполагане на сервитутни зони в имота, в ОУП на СО е предвидено преминаване на централен газопровод през имота, налице е одобрен проект от 2006 г. и за отклонения за газопреносни /газоразпределителни/ връзки.С одобрението на плана за изграждане на разпределителен газопровод са учредени и сервитутните ивици за преминаване в УПИ I, II, III, IV от квартал 133-д и след като ищецът е придобил впоследствие имотите, обременени със сервитути по ЗЕ, то той няма право на обезщетение по чл.59 ЗЗД, защото липсва връзка между обедняването му и обогатяването на ответника.Районният съд е приел, че мотивите на решението на ВКС обвързват страните, тъй като те са идентични със страните по настоящото производство съгласно разпоредбите на чл. 297 и чл.298 ГПК. Като неоснователни са отхвърлени доводите на ищеца, че решението на ВКС е изолирана и противоречива съдебна практика предвид обстоятелството, че се касае за производство, водено между същите страни и решението не само в диспозитива, но и в мотивите си, е обвързващо за тях и за съда по настоящия спор, тъй като се касае за същия имот и същите газопреносни и газоразпределителни съоръжения, за които ВКС приема, че е налице учреден сервитут, който следва да бъде търпян от собственика, който е заварил имота с така изградените вече съоръжения.При установяване на законно учреден сервитут в имота за изграждане на процесните съоръжения на ответника е установено и правно основание на ответника да ползва съответните съоръжения в имота и да преминава през него, поради което предявеният иск по чл. 109 ЗЕ е отхвърлен като неоснователен. Настоящият съдебен състав намира за основателно оплакването във въззивната жалба на ищеца, че мотивите на решението на ВКС, постановено по гр.д.№ 5897/14 г., не се ползват със сила на присъдено нещо в частта, в която е прието, че в ОУП на Столична община е предвидено преминаване на централен газопровод през тези имоти, налице е одобрен проект от 2006 г. и за отклонения за газопреносни /газоразпределителни/ връзки и че с одобрението на плана за изграждане на разпределителен газопровод са учредени и сервитутните ивици за преминаване в УПИ І, ІІ, ІІІ, ІV в квартал 133-д. Със със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото.Съгласно разпоредбата на чл.298, ал.1 и ал.4 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание, както и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане.Съдържащите се в мотивите констатации относно установените по делото факти не са обхванати от силата на пресъдено нещо. Съгласно разпоредбата на чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.За уважаване на иска е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху него ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот, по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/.Преценката за това кои доказани факти по делото представляват неоснователно действие по смисъла на закона и дали тяхното въздействие е по-голямо от обикновеното, е конкретна по всяко дело.В този смисъл са разясненията по т.3 на ТР № 4/06.11.2017 г. по т.д.№ 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, както и решение № 14/2021 г., гр.д.№ 546/2020 г., I ГО на ВКС; решение № 58/2021 г., гр.д.№ 2661/2020 г., II ГО на ВКС; Р № 3/09.09.2022 г., гр.д.№ 2139/21 г., I ГО на ВКС. Между страните не се спори, че ищецът е собственик на процесните 12 945/20 595 ид.ч. от целия имот, представляващ УПИ І, ІІ, ІІІ, І V в квартал 133-д по плана на гр.София, м. „Красно село-Плавателен канал“, целият с площ 20 595 кв.м.От представените по делото нотариални актове се установи, че ищецът е започнал да придобива собствеността върху процесните идеални части от 2009 г.От представените писмени доказателства-разрешение за строеж № Б-206/18.07.2006 г. на СО-ДАГ и разрешение за ползване № СТ-12-2/04.01.2007 г., както и от ТЕ, изготвена от вещото лице Б.Т. е установено, че периодът на изграждане на съоръженията за пренос и разпределение на природен газ в процесния имот е от 07.08.2006 г. до 04.01.2007 г., т.е. твърдяното от ищеца неоснователно въздействие върху процесния имот, изразяващо се в извършване на незаконен строеж без учреден сервитут и без негово съгласие, е осъществено преди придобиване на собствеността. Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.4 ЗЕ /в редакцията към момента на изграждане на процесните съоръжения/ сервитутите по ал.2 възникват, когато има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти и е изплатено еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът.Дори и да се приеме, че в случая не са налице предвидените кумулативни предпоставки, настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, съгласно която фактът на строеж, извършен в имот преди възникване правото на собственост по отношение на същия в патримониума на ищеца, не е действие, извършено в чужд имот без съгласие на собственика и не е действие, което му пречи да упражнява правото си на собственик /в този смисъл-решение № 57/26.02.2021 г., гр.д.№ 4517/2019 г., ВКС, II ГО/.Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките за уважаване на предявения иск с правно основание чл.109 ЗС. Следва да се добави, че по делото не е доказано с какво конкретно твърденият за незаконен строеж пречи на ищеца да упражнява пълноценно правото си на собственост, респ. да е създал за ищеца пречки за използването на съсобствения му имот, по-големи от обикновените, още повече, че е налице издадено надлежно разрешение за ползване на строежа след констатация, че същият е извършен в съответствие с одобрените проекти, разрешение за строеж и др. строителни книжа. Поради изложените съображения искът с правно основание чл.109 ЗС се явява неоснователен. Настоящият съдебен състав счита, че във въззивната жалба е обективирано искане, конкретизирано в молба от 02.12.2020 г., за допълване на решението на СРС по реда на чл.250 ГПК, и произнасяне относно истинността на документите, за които е открито производство по реда на чл.193 ГПК.Искането е заявено своевременно в срока по чл.250 ГПК, препис от въззивната жалба е връчен на ответника.Недопустимо е произнасяне по въпроса за допустимостта и основателността на искането за допълване на първоинстанционното решение, респ. по истинността на документите за първи път от въззивната инстанция, без да е налице произнасяне на първата инстанция.Налице е и своевременно заявено оспорване на документите от ищеца с молба-становище от 14.07.2016 г.Ответникът е заявил желание да се ползва от оспорените документи и първоинстанционният съд е открил производство по чл.193 ГПК. Оспорването на истинността на документ по реда на чл. 193 ГПК е равнозначно на предявяване на инцидентен установителен иск, по който, за да се формира сила на пресъдено нещо, съдът следва да се произнесе независимо от произнасянето по основния иск.Целта на производството по чл. 193-194 ГПК е да се обори обвързващата доказателствена сила на представен по делото документ и с установяване неистинността, съответно с потвърждаване на истинността на този документ се разрешава със сила на пресъдено нещо въпросът за неговата истинност /т. 1 от ТР № 5 от 14.11.2012 г. по тълк.д. № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС/.Оспорването на истинността на документ по чл. 193, ал. 1 ГПК представлява по същността си предявяване на инцидентен установителен иск за установяване неистинност на документ. Видно от представеното по делото решение № I -44-198/19.09.2013 г. СРС, 44 с-в, по гр.д.№ 1763/2012 г., постановено между същите страни, в мотивите съдът се е произнесъл по реда на чл.193 ГПК относно истинността на посочените документи, като е приел за доказано направеното от ищеца оспорване.Решението е отменено частично само в частта, с която е уважен иска по чл.59, ал.1 ЗЗД.Поради изложеното съдът счита, че въпросът относно истинността на документите е разрешен със сила на пресъдено нещо между страните по делото и повторното му разглеждане е недопустимо. Поради изложеното обжалваното решение, постановено по реда на чл.250 ГПК следва да се отмени, като вместо това се постанови решение, с което искането за допълване на решението от 22.05.2019 г. се остави без уважение. С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът-ищец следва да бъде осъден да заплати на въззивника-ответник направените разноски за настоящата инстанция за държавна такса в размер на 40 лв.Доколкото пред настоящата инстанция не е представен договор за правна защита и съдействие, нито друг документ, обективиращ съгасие на страните съгласно чл.33 ГПК за договорен конкретен размер възнаграждение, както и за вида и начина на плащането му съгласно разясненията по т.1 от ТР № 6/06.11.13 г. по т.д.№ 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, разноски за адвокатско възнаграждение в полза на въззивника-ответник не следва да се присъждат. Водим от горното съдът