Решение № 2976 от 28.3.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1523/2024 г.

Производство по чл.145 и сл. от АПК във вр. чл.118 от КСО. Образувано по жалба на Г. Н. В., [ЕГН] от [населено място], против Решение № 2153-15-156 от 31.05.2024г., издадено от директора на ТП на НОИ-[област], с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-199 от 13.05.2024 г. на В. против разпореждане [номер], Протокол № 2140-15-338/09.04.2024г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ /ПО/ при ТП на НОИ-[област], с което на Г. Н. В. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ на основание чл.69б, ал.1-2 от КСО. В жалбата се оспорват изводите на административния орган по отношение на определяне на труда на жалбоподателя, положен в периода от 17.10.1981 г. до 05.01.1982 г., в „Аврора“, [населено място] и в периода от 25.03.1986 г. до 27.04.1995 г. в Завод за пишещи машини-[област] (ЗПМ-[област]). Твърди се също така, че в административното производство жалбоподателят е представил доказателства по отношение на мястото на полагане на труд, трудовите функции, вредните въздействия, предоставяне от страна на осигурителя ЗПМ-[област] на допълнително заплащане, отпуск и безплатна храна за времето, в което е полаган труд в леярен цех на ЗПМ-[област]. Сочи се нарушение на чл. 8, ал. 2 от АПК с оглед представени данни за други лица, работили при същите условия, на които е призната първа категория труд. Иска се отмяна на акта. В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв. Б., който поддържа жалбата и претендира разноски по делото. Ответникът по жалбата – директора на ТП на НОИ-[област], в с.з. се представялва от юриск. П., моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди оспорваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя се писмено становище. Административен съд-[област], XXVIII състав, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена в срок, от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Атакува се акт, който е преминал през изискуемия се административен ред на оспорване, като предпоставка за съдебен контрол, поради което, подадената жалба е процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане по същество. От фактическа страна съдът намира за установено следното: Административното производство е образувано по подадено от жалбоподателя заявление за отпускане на ЛПОСВ вх. № 2113-15-238/24.01.2024г. - л.75. Към датата на подаване на заявлението, към предходно такова (л. 7), от лицето са депозирани документи за осигурителен стаж: - трудова книжка № 123/23.10.1981г.; трудова книжка № 5/01.04.1998г.; удостоверение № 1686 от 26.12.1985г. от началник щаб поделение 42390-[област]; удостоверение № 136 от 28.03.2003г. от РДВР-[област]; Удостоверения /УП-2/ изх. № 01 от 29.06.2023г. и изх. № 06 и 07 от 09.10.2023г., Удостоверения /УП-3/ изх. № 04/04.10.2023г., изх. № 106 от 09.10.2023г., изх. № 05 от 10.10.2023г., ведомости за заплати и справка за болничните с дни за м.ноември, 2020г. от „ЛАЙФ-СТМ“ ЕООД. След проведена кореспонденция между ръководителя на ПО и началник сектор ИДОСД при ТП на НОИ-[област], е посочено от последния, че след извършена проверка на документация, приета за съхранение от осигурителя ЗПМ [област]/Булком импекс АД, [населено място] е установено, че Г. Н. В. е заемал следните длъжности в предприятието през съответните периоди: 03.1986г.-12.1986г., цех/длъжност: ОГМ/шлосер; 01.1986г.-12.1989г., цех/длъжност: ОГМ/шлосер; 01.1990г.-02.1991г., цех/длъжност: ОГМ/шлосер; 03.1991г.-07.1991г., цех/длъжност: ОГМ без вписани длъжности; 08.1991г.-12.1991г., цех/длъжност: ОГМ/р-к по ремонт; 01.1992г.-04.1995г., цех/длъжност: ОГМ/-к по ремонт. Други длъжности в звеното са посочени да са: „дърводелец“, „фрезист“, „стругар“, „бояджия“, „ел.завар“, „ковач“, „стъкл.“, „оксиженист“. Констатирано е, че осигурителния архив не може да удостовери дали приетата за съхранение документация е в пълния си обем за периода за упражняваната от осигурителя дейност и не носи отговорност за деклариране на неверни данни от задължените лица. Представено е удостоверение изх. № 5526-15-609/04.08.2023 г. /УП-13/, от което е видно, че Г. Н. В. е работил в БУЛКОМ ИМПЕКС АД, [населено място] в периода мес. 04, 1995 г. (18 дни.) на длъжност „Р-к по ремонт“ и през мес. 05, 1995 г. „без дл“. По предходното заявление (л.7) на В. от ръководителя на ПО при ТП на НОИ-[област] е отказано отпускане на лична ПОСВ - разпореждане [номер], Прот. № 2140-15-801/12.10.2023г. С Решение № 2153-15-323/18.12.2023г. директорът на ТП на НОИ-[област] е оставил без уважение жалба на В. срещу разпореждането. Към датата на подаване на процесното заявление вх. № 2113-15-238/24.01.2024г. за отпускане на ЛПОСВ В. е навършил 59 г. 11 м. 13 д. От заявителя е изискано да представи документи, удостоверяващи осигурителния му стаж в МЗ „Аврора“, [населено място], тъй като е установено, че осигурителят не е предал трудовоправна документация за съхранение в Осигурителен архив. В отговор (л. 92) лицето е посочило, че е в невъзможност да представи изисканите документи, удостоверяващи стажа в МЗ „Аврора“, [населено място] и желае случаят да се реши без този стаж. Осигурителния стаж на лицето, зачетен по приложените документи и по данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода от 17.10.1981г. до 23.01.2024г. е приет като: oсигурителен стаж от I-ва категория труд - 04 г., 05 м. 27 дни, придобит за времето от 01.10.1998г. до 28.03.2003г. на офицерска длъжност в органите на МВР - [област]; Осигурителен стаж от III-та категория - от 33 г. 04 м. 14 дни. На основание чл.104 от КСО общият осигурителен стаж на лицето, превърнат към III-та категория е определен на 40 г., 10 м. и 09 дни. Въз основа на така приетото, на 09.04.2024 г. е издадено разпореждане [номер], Протокол № 2140-15-338 на ръководител ПО при ТП на НОИ-[област], с което е отказано отпускане на ЛПОСВ при условията на чл.69б, ал.1-2 от КСО, с аргумент, че не е изпълнено условието за 10 години трудов стаж при условията на първа категория, тъй като към датата на подаване на процесното заявление лицето има осигурителен стаж от посочената категория - 04 г. 05 м. и 27 дни. Недоволен от това разпореждане В. го обжалва по административен ред, като излага възражения за неправилно незачитане на стажът му при осигурителя МЗ „Аврора“, [населено място], като нередовно оформен и на стажът му в цех „Леярен“ на ЗПМ-[област], като такъв от първа категория. Твърди се в обжалването по административен ред, че за времето от 25.03.1986г. до 27.04.1995г. В. е фигурирал в списъчния състав на цех ОГМ (Отдел на главния механик) в бригада, която отговаряла за ремонт на леярски машини в цех „Леярен“ на ЗПМ, където изцяло полагал труда си. Подробно се разяснява работния процес в цеха, Твърди се, че се работило на две смени при вредни условия, за което В. получавал по две кисели млека и две газирани води на ден и допълнителен отпуск. Към жалбата на са представени доказателства. Така обжалваното разпореждане [номер], Протокол № 2140-15-338/09.04.2024 г. е потвърдено с Решение № 2153-15-156/31.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ – [област]. В същото се излагат мотиви, че стажът на лицето, положен в МЗ „Аврора“, [населено място] за периода 17.10.1981г. - 05.01.1982г. не е зачетен, тъй като вписването за прослужено време е заверено само с подпис на личен състав, което е в противоречие с чл. 6, ал. 1 от Наредба за трудовите книжки и Инструкция за прилагане на наредбата за трудовата книжка от 1953 г. По отношение на стажа на лицето за периода от 25.03.1986г. до 27.04.1995г. в ЗПМ на длъжностите „шлосер по ремонта на машини“, „работник по ремонта на машини и съоръжения“, „работник по ремонт“ и „шлосер“ с обща продължителност 09г, 01 м. и 03 дни е посочено, същият е редовно оформен и към датата на приключването му - 27.04.1995г. осигурителят не е направил предложение за категоризиране, съгласно ПКТП /отм./ и не е извършил вписване, че същият е положен в леярски цех. Въз основа на данните от проверката, извършена в предходното административно производство, а именно, че от осигурителя ЗПМ-[област] не са предадени други документи, от които да се проверят условията на полагане на осигурителния стаж на В. е направен извод, че не са налице данни, доказващи, че за периода от 25.03.1986г. до 27.04.1995г. същият, съгласно трудовия си договор е назначен/фигурира в списъчния състав на леярен цех и работното му място е в него. В тази връзка е прието, че стажът за посочения период следва да се зачете като такъв от трета категория. От административния орган са изложени съображения, че по отношение на вписания в трудовата книжка на лицето шифър по единно щатно разписание - 1001001131 на заеманата длъжност „работник по ремонт на машини и съоръжения“ не могат да се направят изводи за категорията на процесния труд. По отношение на твърденията в жалбата за мястото на полагане на труд, трудовите функции и вредните въздействия на работната среда, органът е приел, че не водят до различни изводи и не са подкрепени с надлежни доказателства. В тази връзка е прието, че не са изпълнени изискванията на чл.69б, ал.1-2 от КСО, предвид което жалбата, против разпореждане [номер], Протокол № 2140-15-338/09.04.2024г. на ръководителя на ПО е оставена без уважение. От страна на В., във връзка с решението на директора на ТП на НОИ-[област], са представени допълнителни писмени доказателства - писмо № КП-2124 от 12.12.1990 г. на Министерство на заетостта и социалните грижи (л. 109), относно приложимостта на т. 4 а, буква „м“ от ПКТП по отношение на зачитането на труда при пенсиониране на електромонтьори, шлосери по ремонт на машини и съоръжения в цех „Леярен“ на ЗПМ-[област]; заявления (л. 107, 108) от лицата - И. Б. М. и Л. В. Б., в които е описано, че са работили с В. в цех „Леярен“ на ЗПМ-[област], водещ се към ОГМ, където жалбоподателят изпълнявал длъжности „настройчик“, „шлосер“, „електромонтьор“ извършвал ремонт на машините в цеха, при вредни условия на труд и при получаване на допълнително възнаграждение, отпуск, безплатна храна и специално облекло. Въз основа на представените писмени доказателства В. твърди, че от органите на НОИ е допуснато нарушение на чл.8, ал.2 от АПК и на основание чл.91, ал.1 от АПК е поискал преразглеждане на случая и оттегляне на решението на административния орган. Последният, съгласно писмо на л.112 е отказал с мотив, че постановения административен акт не попада в обхвата на посочената разпоредба от АПК. В хода на съдебното производство е изслушана и приета с възражения от страна на ответника съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, за изготвянето на която вещото лице е използвало всички налични по делото документи. В заключението по СТЕ (л.134) се сочи, че мястото на полагане на труд на работника за ремонт на машините и оборудването се извършва на територията на цех „Леярски“ на Завода за пишещи машини. Сочи се, че този цех е самостоятелно обособено помещение в което са разположени леярските машини и съоръжения осъществяващи производствения процес. В цехът се извършва същинската дейност по ремонт и поддръжката на машини и съоръжения работещи на непрекъснат цикъл при висока температура, изградени от метал и инертни /топлоустойчиви/ материали, с голяма маса и не подлежат на местене с цел извършване на ремонтни дейности. В Отдел на главния механик /ОГМ/ на ЗПМ се извършва разпределението на работата по смени и изпълнители /организация на оперативната работа/ и се изписват необходимите за ремонтните дейности резервни части и инструменти. Вещото лице разяснява технологичния процес в леярския цех, при който за топене и формоване на металите се използват електропещи и леярски формовъчни машини. Разтопения до течно състояние метал се налива с леярски ръчен инструмент в захранващото устройство на леярската машина и под въздействие на високото налягане разтопеният метал запълва пресформата на съответния детайл. Изчаква се определеното технологично време за добиване на твърдост, детайлът се изважда ръчно и се предава за последваща обработка - ръчно или машинно отстраняване на образования от излишен метал, която се осъществява на територията на цеха. След всеки ход буталото на машината се смазва с противозагарна смес, която изгаря при досега с разтопения метал, като отделя димни газове и миризми. Според експерта, в цеха се работи на двусменен режим. Работниците ангажирани пряко в производствения процес и персонала отговарящ за ремонта и поддръжката на машините и съоръженията, се сочи да са отделени с ниска стъклени прегради без покрив, които не изолират ремонтния екип от работната среда в цеха. По отношение на трудовите функции на конкретните длъжности, които е заемал жалбоподателя - „шлосер по ремонт на машини“ и „работник по ремонт на машини и съоръжения“, „работник по ремонт“ и „шлосер“, ВЛ посочва, че се състоят в поддръжка и ремонт на пещите за топене на използваните за съответната технология метали, машините за леене под налягане и други спомагателни съоръжения в цеха. Конкретно шлосерът по ремонт на машини извършва всички операции, свързани с ремонта и подмяна на системи, възли и детайли по леярските машини и пещи, поддържа изправността на хидравличните елементи на машината, извършва демонтаж и сваляне на леярската пресформа и участва при монтажа ѝ и извършва пробни отливки преди пускането ѝ, използва подемна техника. Вредни въздействия на работната среда в леярския цех се сочат да са високите температури, работата с химически смеси, съдържащи опасани за здравето съставки, отделящи се при температурно въздействие и изгаряне, димни изпарения, силни миризми, шум и вибрации, наличие на метален и абразивен прах. Според ВЛ изпълнението на длъжностите „шлосер по ремонт на машини“, „работник по ремонт на машини и съоръжения“, „работник по ремонт“ и „шлосер“ при ЗПМ включва непосредствен контакт с всички посочени вредни въздействия на работната среда. В съдебно заседание на 01.10.2024 г. като свидетели са разпитани лицата Л. В. Б. и И. Б. М.. От показанията на свид. Б. се установява, че познава жалбоподателя от времето, когато са работили заедно в леярския цех на ЗПМ, където били изложени на високи температури и изпарения. Получавали допълнително газирана вода, кисело мляко, безплатна храна и допълнително заплащане и отпуск за вредностите в леярския цех. По данни на свидетеля, В. работил като механик от 1988г. до 1995-1996г., когато напуснал. От показанията на свид. М. се установява, че работили заедно с В. в ЗПМ в леярския цех, където последният бил механик и поддържал леярските машини. Условията в цеха се сочат като неблагоприятни - работило се с алуминий, нямало климатици, въздухът бил замърсен. Получавали кисело мляко и газирана вода, купони за храна, допълнително възнаграждение и отпуск. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи. Разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО задължава ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се произнася по жалбите по ал.1, т.2, б.„а“ с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Изчерпването на административния ред за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване. Съгласно чл.118, ал.1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ по чл.117, ал.3 от КСО. В случая законоустановения ред на оспорване е спазен. Предмет на съдебен контрол е Решение № 2153-15-156 от 31.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ-[област], което е издадено от компетентния орган посочен в чл.118, ал.1 от КСО, в предписаната от закона форма и съдържа реквизитите посочени в чл.59, ал.2 от АПК. С оглед на това не се налага отмяната му на основанията по чл.146 т.1, т.2 от АПК. Същото, обаче, е издадено при неспазване на административно-производствените правила в развилото се пред органа производство и в нарушение на материалния закон. Това е така по следните съображения: Със заявлението на жалбоподателя от 24.01.2024г. пенсионният орган е сезиран с искане за отпускане на ЛПОСВ при условията на чл.69б от КСО. Въз основа на събраните в административното производство, както и в предходното такова, доказателства, ръководителят на ПО е издал разпореждане [номер], Протокол № 2140-15-338 от 09.04.2024 г., с което е отказал отпускане на лична пенсия за ОСВ на лицето на основание чл.69б, ал.1-2 от КСО. Недоволен от това разпореждане, В. го обжалва и същото е потвърдено с оспорваното решение, при което е прието, че за периода от 25.03.1986г. до 27.04.1995г. трудовият стаж, положен като „шлосер по ремонта на машини“, „работник по ремонта на машини и съоръжения“, „работник по ремонт“ и „шлосер“ правилно е зачетен за трета категория труд. В тази връзка решаващият орган е приел, че лицето няма право на пенсия в условията на чл.69б ал.1-2 от КСО, тъй като няма необходимите години осигурителен стаж, положен при условията на І-ва категория труд. Установени са и длъжностите, изпълнявани от лицето, включително и за спорния период. Заедно с административната преписка към делото са приобщени копия трудови книжки, различни удостоверения във връзка с трудов/осигурителен стаж, които потвърждават констатациите на административния орган по отношение на заеманите длъжности, описани в процесното разпореждане и потвърждаващото го решение на административния орган. Не е спорно по делото, че към датата на подаване на заявление за отпускане на ЛПОСВ - 24.01.2024г. В. е навършил възраст за пенсиониране по чл.69б, ал.2 от КСО. Спорът касае въпросът като каква категория следва да се зачете трудът положен от В. в периода от 25.03.1986г. до 27.04.1995г. на длъжности „шлосер по ремонт на машини“, „работник по ремонт на машини“, „работник по ремонт“ и „шлосер“. Според твърденията на жалбоподателя той има право на пенсия на основание чл.69б ал.1 от КСО, тъй като положеният от него стаж в ЗПМ-[област], през процесния период е от първа категория, като в тази връзка представя писмени и гласни доказателства. Съгласно нормата на чл.69б, ал.1 от КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на [възраст] възраст. Съгласно чл.69б, ал.2 от КСО лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на [възраст] възраст. Съгласно чл.104, ал.1 от КСО Министерският съвет определя, кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. Съгласно чл.40, ал.1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни и осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. Не е спорно, че жалбоподателят, през така посочения период, е изпълнявал длъжностите в предприятието - ЗПМ, отразени в трудовата книжка (л.61-62). Характерът на осъществяваната от жалбоподателя дейност като „шлосер по ремонт на машини“, „работник по ремонт на машини“, „работник по ремонт“ и „шлосер“, не може да се установи от представените по делото писмени доказателства и поради липсата на представени длъжностни характеристики, но от показанията на свидетелите става ясно, че тя се е състояла в извършването на ремонтни дейности в цех „Леярен“ на ЗПМ при вредни условия на труд, за което е получаван допълнителен отпуск, кисело мляко, газирана вода и храна. Съгласно СТЕ, която съдът кредитира като коректна и безпристрастно изготвена, отговаряща на поставените задачи, длъжностите изпълнявани от В. в леярния цех - „шлосер по ремонт на машини“ и „работник по ремонт на машини и съоръжения“, „работник по ремонт“ и „шлосер“, като трудови функции включват поддръжка и ремонт на пещите за топене на използваните за съответната технология метали, машините за леене под налягане и други спомагателни съоръжения в цеха. Експертизата и показанията на свидетелите са категорични, че трудът на тези длъжности се извършва в самия леярен цех, който е обособено самостоятелно помещение, в което се намират леярските машини и съоръжения, осъществяващи производствения процес, чиято поддръжка и ремонт се извършва от процесните длъжности. По повод на възражението на ответника по заключението на ВЛ, съдът намира, че същото не съдържа преценка на писмените доказателства по делото и констатации по прилагането на закона, респ. за категорията труд, полаган от жалбоподателя. Експертът е работил по събраните по делото доказателства и е приложил специалните си знания, за да разясни в какво се е състоял технологичният процес, какви са били условията на работа, вредността и тежестта на труда, извършван в цех „Леярен“ на ЗПМ и конкретно дали процесните длъжности са се изпълнявали на неговата територия. Безспорно се установи, при какви условия е полаган трудът от В. - в помещение, където температурите са високи, работи се с химически смеси, съдържащи опасани съставки, отделящи се при температурно въздействие и изгаряне, димни изпарения и силни миризми. Сочи се също така, че в помещението имало шум и вибрации, наличие на метален и абразивен прах. Административният орган е приел, че положеният от В. труд, като „шлосер по ремонт на машини“ и „работник по ремонт на машини и съоръжения“, „работник по ремонт“ и „шлосер“ е от трета категория, тъй като не са представени доказателства, че е положен в обособен цех или звено. Тази преценка на административния орган е неправилна. Трудът на работници и инженерно-технически работници до началник на производство (цех) включително в леярските производства (цехове), леярните, линиите за непрекъснато леене, валцуване и изтегляне на цветни и благородни метали, е от първа категория по т.4А, б.м ПКТП/отм./. Преценявайки категорията на положения труд за процесния период, административният орган не се е съобразил и с изричната разпоредба на т.67 ПКТП /отм./, която предвижда, че трудът на работниците и служителите, посочени в раздел първи и втори на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата е свързана със същата вредност и тежест на труда. Без значение в случая е фактът, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл.70 ПКТП /отм./, а именно срещу описания трудов стаж да посочи съответната точка и буква от ПКТП(отм.), по която предлага да се зачете трудът. Това не може да бъде основание да не бъде признат трудът на оспорващия, като такъв от първа категория, след като отговаря на изискванията на ПКТП (отм). Посоченото се потвърждава от писмо № КП-2124 от 12.12.1990г. на Министерство на заетостта и социалните грижи (л. 109), с което е указано, че на основание чл.67, ал.2 от ПКТП, при пенсиониране, трудът на електромонтьори и шлосери по ремонт на машини и съоръжения в цех Леярен на ЗПМ - [населено място] може да се категоризира по т. 4а, б. „м“ от ПКТП. Видно от съдържанието на писмото, кореспондиращо с приетата по делото СТЕ, е че трудът на посочените в писмото професии и естеството на работа и регламентираните задължения налагат постоянна работа в въпросния леярен цех, за което на изпълняващите ги лица е изплащано допълнително възнаграждение на основание чл.3 от НТДВ за работа в леярно производство, допълнителен отпуск и безплатна храна, независимо, че съгласно утвърдената структура не са в списъчния състав на цеха. В този смисъл е и заключението СТЕ, от което се установява, че вредните въздействия на работната среда са еднакво вредни за длъжностите „шлосер по ремонт на машини“ и „работник по ремонт на машини и съоръжения“, „работник по ремонт“ и „шлосер“, тъй като работната среда/мястото на упражняване на трудовата дейност/ на всички посочени по-горе длъжности, е едно и също, а именно в леярния цех на ЗПМ. В същия безспорно се установи, че се извършват всички етапи и процеси по леене на цветни и черни метали, за което се използват леярски машини, които от своя страна се поддържат от изпълняващите длъжностите шлосер по ремонт на машини“ и „работник по ремонт на машини и съоръжения“, „работник по ремонт“ и „шлосер“. Изводите на вещото лице се потвърждават от събраните по делото доказателства, в т. ч. и от показанията на разпитаните по делото свидетели, които в детайли описват механизма на извършване на работата в леярния цех на ЗПМ-[област]. Действително, установяването на осигурителния стаж следва да се извършва по надлежния ред, в случая обаче, между страните не се спори, че жалбоподателят през процесните периоди е работил в ЗПМ-[област], както и, че спорният стаж е отразен в редовно оформената му трудова книжка и кореспондира със съдържанието на писмо с изх. № 5507-15-1209/04.08.2023г. (л.48). Видно от същото осигурителния архив не може да удостовери дали приетата за съхранение документация е в пълния си обем за периода на упражняваната от осигурителя (ЗПМ-[област]/„Булком импекс“ АД) дейност. При това положение, и предвид липсата в пълен обем на необходимите за извършване на проверка документи, няма пречка установяването на релевантните за случая факти и обстоятелства да бъде извършено посредством свидетелски показания. В случаят свидетелите излагат свой лични възприятия от естеството на работата, извършвана от жалбоподателя, като те са работили съвместно с него. Ето защо съдът изцяло кредитира техните показания като обективни, логични, взаимодопълващи се и съответни със заключението на проведената експертиза и приобщени писмени доказателства. От така изложеното се установява, че трудът на В. през спорния период при осигурител ЗПМ-[област] е полаган при вредни условия, за който вреден труд са изплащани надбавки към трудовото възнаграждение, както и компенсации, в каквато насока е заключението на вещото лице. Поради естеството на вредните условия на труда, които са били налице в конкретния случай за длъжностите – „шлосер по ремонт на машини“ и „работник по ремонт на машини и съоръжения“, „работник по ремонт“ и „шлосер“ в ЗПМ-[област], трудът на жалбоподателя през спорния период следва да бъде зачетен от първа категория. В случая, административният орган не е изяснил релевантните за спора обстоятелства относно категорията труд, положен от жалбоподателя на процесните длъжности, с което е нарушил процесуалните си задължения, произтичащи от основополагащите принципи на административния процес. Касае се за нарушаване на принципа на истинност, прогласен в чл.7 от АПК, според който административните актове се основават на действителните факти от значение за случая, като на преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая, а истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Нарушен е и принципът на служебното начало, според който административният орган събира всички необходими доказателства и, когато няма искане от заинтересованите лица, и осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството /чл.9 ал.2 и ал.4 от АПК/. Това от своя страна е довело до нарушаване на разпоредбите на чл.35 и чл.36 ал.1 от АПК, задължаващи административния орган да събере служебно доказателства и да издаде индивидуалния административен акт след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Като не е събрал служебно всички необходими релевантни доказателства, издал е административния акт без да изясни фактите и обстоятелствата по делото. С процесуалното си бездействие по отношение на установяване на релевантните факти, за които в административното производство са наведени твърдения от страна на В., административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушението е съществено, защото ако бяха взети предвид горните обстоятелства в административното производството би могло да бъдат направени други правни изводи, различни от тези на административния орган. Доколкото се установи, че неправилно е зачетен осигурителния стаж, положен от жалбоподателя, за периода от 25.03.1986г. до 27.04.1995г. на длъжности „шлосер по ремонт на машини“ и „работник по ремонт на машини и съоръжения“, „работник по ремонт“ и „шлосер“ в ЗПМ, [област], като такъв от трета категория, настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение на директор ТП на НОИ-[област] и на потвърдено с него Разпореждане на ръководителя на ПО при същото поделение, са незаконосъобразни, поради което същите ще следва да бъдат отменени. Това налага извод за основателност на жалбата. На основание чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да се изпрати на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО при ТП на НОИ – [област] за ново произнасяне по заявление за отпускане на ЛПОСВ вх. № 2113-5-238/24.11.2024 г., по описа на ТП на НОИ – [област], подадено от Г. Н. В., при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона, в т.ч. за извършване на преценка за наличие или липса на изискуемия стаж за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б ал.1-2 КСО. При посочения изход на спора и своевременно направеното искане, на жалбоподателя се дължат извършените разноски по производството. По делото е представен договор за правна помощ, в който да е посочено, че се оказва безплатна правна помощ от адвокат Б. на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, поради което, съгласно чл.38, ал. 2 от същия закон, следва да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 500 лв., определен съгласно Наредба № 1 от 09.07.2024 г. за възнагражденията за адвокатска работа. На жалбоподателя следва да се присъдят и разноските за възнаграждение на вещото лице по приетата СТЕ, в размер на 300 лв. При това положение, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер от 800 лева. Воден от горното, на осн. чл.172 АПК, Съдът