Решение № 72 от 25.1.2022 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2685/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ), във връзка с чл.63, ал.1, изр ечение второ от Закона за административните нарушения и наказания ( ЗАНН ). Образувано е по касационна жалба на „Трансатлантик Фрейтърс България“ ООД против Р ешение № 260049 от 20. 08.202 1 г., постановено по а.н.д. № 261 по описа за 20 21 г. на Районен съд Поморие, с което е потвърдено НП № Е-НП-16/21.08.2020 г. на министъра на енергетиката, с което на осн.чл.53 вр.чл.27 и чл.83 ЗАНН, чл.94, ал.1, предл.1-во от Закона за подземните богатства /ЗПБ/ и чл.95, ал.3 ЗПБ, на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 50 000 лв. за извършено нарушение на чл.77 вр.чл.87, ал.1 и ал.2, т.2 вр.чл.88, т.4 от ЗПБ. Касаторът оспорва съдебно решение като неправилно, постановено в нарушение на закона и иска отмяната му и отмяна на потвърденото НП. В съдебно заседание се представлява от адвокат, който поддържа жалбата и претендира разноски. Ответникът по касация – Министерство на енергетиката гр.София, в съдебно заседание се представлява от главен експерт с юридическо образование, който обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното решение и претендира отхвърляне на жалбата. Не претендира разноски. Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба. Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК. Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна, макар и не по изложените в нея съображения. От доказателствата по делото се установява, че с процесното наказателно постановление отговорността на дружеството касатор е ангажирана за това, че на 28.06.2019 г. са били извършени пробивно-взривни работи в находище „Порой“, Общ. Поморие, Обл. Бургас, с концесионер касаторът, които работи представляват добив на подземни богатства – строителни материали – трахити, по смисъла на т.4 от §1 от ДР на ЗПБ, и които са извършени в нарушение на утвърдения с цялостния работен проект за добив и първична преработка и годишния проект за добив и първична преработка от находище „Порой“ за 2019 г. ред за промишлено усвояване на запасите на подземни богатства, за първичната им преработка, както и за мерките за опазване и възстановяване на земните недра и околната среда. Посочено е в НП, че с това дружеството е извършило нарушение на чл.77 вр.чл.87, ал.1 и ал.2, т.2 вр.чл.88, т.4 от ЗПБ, за което му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 50 000 лв. на осн. чл.94, ал.1, предл.1-во от Закона за подземните богатства /ЗПБ/ и чл.95, ал.3 ЗПБ. В оспореното НП е цитирано, че видно от представения с писмо вх.№ Е-66-00-27/20.01.2020 г. на началник РУ Поморие Протокол за взривяване от 28.06.2019 г. на обект: кариера „Порой“ и Нареждане № 24/28.06.2019 г., при това взривяване е получено и използвано взривно вещество в размер на 10 650 кг, което надвишава допустимото за едно взривяване максимално количество взривно вещество за взривното поле в размер на 8 928 кг, и че взривяването е извършено при височина на стъпалото 17 м, при допустима максимална височина на стъпалото 10 м. За да постанови оспореното съдебно решение, въззивният съд е приел за установено от събраните писмени доказателства, че „ …на посочените в НП дата и място – на 15.04.2019 г., находище на трахит /кариера/ „Порой“, Общ. Поморие, Обл. Бургас, жалбоподателят … не е изпълнил посоченото задължение по чл. 77, вр.чл.87, ал.1 и ал.2, т.2 вр.чл.88, т.4 ЗПБ…“., поради което правилно е била ангажирана отговорността му. Същевременно, видно от мотивите на съдебния акт, първоинстанционният съд е обсъждал доказателства, които не са относими към процесното нарушение /извършено на 28.06.2019 г., а не на 15.04.2019 г., както погрешно е посочено в решението/ – обсъждани са Протокол за взривяване от 15.04.2019 г. на обекта кариера „Порой“, както и нареждане № 11/15.04.2019 г., ведно с докладна записка от 19.04.2019 г., а не цитираните в оспореното НП Протокол за взривяване от 28.06.2019 г. на обект: кариера „Порой“ и Нареждане № 24/28.06.2019 г., като въз основа на тези доказателства, датиращи от м.април 2019 г., е направен в крайна сметка извод за потвърждаване на оспореното НП, касаещо нарушение от м.06.2019 г. Горното налага касационната инстанция да приеме, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като макар и в диспозитива да е изписано, че е разгледано оспореното НП № Е-НП-16/21.08.2020 г. на министъра на енергетиката и че същото е потвърдено, на практика съдът изобщо не е разгледал спора между страните, касаещ нарушение от 28.09.2019 г., нито е обсъдил релеватните във връзка с това нарушение доказателства. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че оспореното решение е неправилно и следва да бъде отменено поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменително основание по чл. 209, т.3 АПК, като делото се върне обратно на друг състав на РС Поморие за произнасяне по същество по описаното в оспореното НП нарушение. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по претенцията за разноски пред всички съдебни инстанции, в съответствие с чл.226, ал.3 АПК. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК вр.чл.209, т.3 АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Бургас, петнадесети състав