Решение № 7 от 22.2.2023 г. на Районен съд - Павликени по дело № 330/2022 г.

Производството е по реда на чл. 58a от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по постъпила административнонаказателна преписка № 2210500636/2022 г. по описа на РДГ - ВТ – с искане за налагане на наказание “безвъзмезден труд в полза на обществото” на лицето Д. С. Д., ЕГН •••••••••• от село Б., ул. •••, както и отнемане в полза на държавата предмета на нарушението, на база твърдения за извършено нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ). В съдебно заседание АНО, редовно призован не се явява и не изпраща представител. В депозираното писмено становище поддържа искането. Нарушителят Д. Д. редовно призован се явява в с.з. и спори искането. Навежда доводи да не е извършвал вмененото му нарушение. Съдът е надлежно сезиран по реда на чл. 58а ЗАНН в законоустановения срок, от активно легитимирано лице, при спазване на императивните изисквания за форма и съдържание и пред родово и местно компетентен съд. Разгледано по същество предложението на АНО- директор на РДГ - гр. ВТ се явява ОСНОВАТЕЛНО. Районен съд Павликени, като разгледа искането и изложените в него твърдения и се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено от фактическа страна следното следното: Нарушителят Д. Д. заедно с родителите си живее в село Б., община П., ул. •••. В двора на имота си съхранявал дървесина от дървесен вид цер, докарана му от неустановени по делото лица, които са я превозили с каруци. Д. заплатил неустановена по делото парична сума за дървения материал. Видно е от наказателно постановление № ••• от 10.12.2021 г., издадено от директор на РДГ - ВТ, че на Д. Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 225.00 лева на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 ЗГ, за извършено нарушение с правна квалификация по чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ. Посоченият санкционен акт е връчен лично на Д. на 16.12.2021 г., видно от заверено ксеро-копие на известие за доставяне. От служебно изисканата справка на Районен съд - Павликени се установява, че против горното наказателно постановление в Районен съд Павликени няма образувани АНД по ЗАНН и то е влязло в сила на 29.12.2021 г. На 08.11.2022 г. в района на община П. свидетелите Й.И.Ч. - ••• и Св.П.Г. - •••, служители на РДГ- В.Т., по време на изпълнение на служебните си задължения получили сигнал, чрез телефонно обаждане, че в дома си Д. Д. съхранява незаконна дървесина. Лицето Д. бил служебно известен на свидетелите от предходни проверки. Д. бил потърсен първо в дома си, но не бил открит, след което бил установен на центъра на село Б. Свидетелят Ч. му обяснил за получения сигнал, лицето съдействало и завел служителите на РДГ - В. Т. в имота си. Ч. и Г. установили в двора на имота в село Б., община П., ул. ••• дървесина от вида „цер“, немаркирана с контролна горска марка и непридружена с контролен билет. Дървесината била измерена с рулетка и свидетелите установили, че е 2 пространствени куб. метра. За извършената проверка е съставен КП серия ••• № ••• от 08.11.2022 г. По време на проверката в дома на Д. били неговите родители, от които баща му в тежко здравословно състояние. За констатираните нарушения били съставени два АУАН на Д. С. Д., като в процесния акт за установяване на административно нарушение, серия••• № ••• от 08.11.2022г., съставен от Й.И.Ч. - горски инспектор в РДГ- В.Т., в присъствието на Св. П. Г. - ••• в РДГ - В.Т., свидетел на установяване на нарушението, е констатирано, че на 08.11.2022 г. в 11: 25 часа в село Б., ул. ••• Д. Д. съхранява в двора си дърва за горене от дървесен вид „цер“, немаркирани с контролна горска марка, общо 2 пр. м3, измерени с ролетка. В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ, като след съставянето му препис от същия е връчен лично на Д. Д.. Актосъставителят Й.Ч. оставил дървесния материал, предмет на производството по делото, за отговорно пазене на Д., като това било обективирано в разписка, серия ••• № •••за отговорно пазене с дата 08.11.2022 г. Около един месец след 08.11.2022 г. свидетелите Г. и Ч. извършили нова проверка, при която било установено, че дървесината оставена за отговорно пазена на нарушителя Д. е налична в двора му, като на настоящия състав е служебно известно понастоящем тя да е вече отнета в полза на държавата. При съвкупната преценка и интерпретация на събраните по делото доказателствените средства, настоящият съдебен състав намира, че по еднопосочен начин са доказани обстоятелствата, свързани с извършената от свидетелите Г. и Ч. проверка в дома, обитаван от нарушителя, както и установяването на два кубични метра дървесина за горене в двора, на същия дом, немаркирани с контролна горска марка, начинът на измерване на количеството дърва за огрев, изчисляването на количеството им, както и обстоятелствата, че лично Д. е заявил, че дървата са негови и че ги е закупил и няма документи за тях. Твърденията в с.з. на нарушителя следва да се ценят единствено и само като реализация правото му на защита, доколкото са голословни и неподкрепени с никакви доказателства. А изведената информация от тези твърдения не кореспондира с останалите по делото доказателствени средства. Безспорно е доказано по делото, че на процесните време и място Д. Д. в село Б., ул. ••• съхранявал в двора си дърва за горене от дървесен вид „цер”, немаркирани с контролна горска марка, общо 2 пр. м 3. Горната фактическа обстановка обосновава следните правни изводи: Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Съдът не е обвързан нито от твърденията на нарушителя, нито от фактическите констатации в акта, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща. В настоящия случай АУАН е съставени от длъжностно лице в пределите на неговата компетентност. На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42 и 43, ал. 5 ЗАНН. В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 1-годишен срок от извършване на нарушението, респективно - 3 месеца от откриване на нарушителя. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна. Предвид изложеното, АУАН е съставен без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната му на формално основание.По делото е установено по несъмнен начин, че на 08.11.2022 г. около 11: 25 часа Д. Д. в село Б., ул. ••• съхранявал в двора си немаркирани дърва за горене от дървесен вид „цер” - общо 2 пр. м3. Правилно така описаното деяние е квалифицирано като административно нарушение на чл. 213, ал. 1, т.1 ЗГ, в която разпоредба е обективирана забрана за съхранение на немеркирана с контролна горска марка дървесина. От анализа на гласните и писмени доказателствени средства се установява, че в конкретния случай Д. е нарушил горната законова забрана. На следващо място по делото се доказа, че с наказателно постановление № ••• от 10.12.2021 г., издадено от директор на РДГ- В.Т. на Д. Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 225.00 лева на основание чл. 266, ал.1, предл. 7 от ЗГ, за извършено нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ. Н П е влязъло в сила на 29.12.2021 г. Предвид изложеното по делото се установява, че нарушението предмет на производство е от същия вид, като това, за което Д. е наказан с наказателно постановление № ••• от 10.12.2021 г., издадено от директор на РДГ- В.Т., тъй като осъществява признаците на същия основен състав на административното нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ - легалната дефиниция за „нарушение от същия вид от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община от същия вид“, дадена в § 1, ал. 1, т. 6 ДР на ЗАНН. Безспорно установено е, че деянието за което привлечен към административна отговорност в това производство Д. се явява „повторно нарушение“, тъй като е извършено на 08.11.2022 г., тоест в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление № ••• от 10.12.2021 г., влязло в сила на 29.12.2021 г./, с който му е наложено административно наказание за нарушение от същия вид. Предвид изложените правни доводи настоящият съдебен състав намира за законосъобразно отправеното до съда искане за санкциониране на Д., с оглед санкционната разпоредба на чл. 266, ал. 3, предл. 2, във вр. с ал. 1 ЗГ, която предвижда отговорност при съхраняване на дървесина в нарушение на регламентирания в ЗГ ред. Административното нарушение е извършено виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Нарушителят Д. е предвиждал извършването на деянието, съхранявайки немаркирана дървесина, след като вече е бил санкциониран за същото деяние в едногодишен срок, съзнавал е общественоопасния му характер като във волево отношение е целял настъпването на последиците. За това нарушение в разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ЗГ са предвидени две наказания в условията на алтернативност, а именно „глоба“ в относително определен размер от 500 лв. до 3000 лв. или „безвъзмезден труд в полза на обществото“. В конкретния случай в настоящото производство, а имено такова по налагане на наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“ при индивидуализацията на административнонаказателната отговорност съдебният състав следва да съобрази целите на наказанието определени в чл. 12 ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение. В конкретния случай следва да се отчетат обстоятелствата, че в резултат на извършеното нарушение не са настъпили други вредни последици, че предметът на нарушението не е в големи размери, както и че се съхранява от нарушителя и след проверката, с оглед възведеното му в тази насока задължение от контролните органи. Съобразно нормата на чл. 13, ал. 2 ЗАНН "За административно нарушение, извършено повторно или на системно извършване, може да се предвижда наказание безвъзмезден труд в полза на обществото, което да се налага самостоятелно или едновременно с друго наказание по ал. 1". И тъй като съобразно нормата на чл. 16а ЗАНН "безвъзмездният труд" е труд, който се полага в полза на обществото без ограничаване на други права на наказания, то неговата продължителност не може да бъде по-малко от 40 часа и повече от 200 часа годишно за не повече от две последователни години, съобразно чл. 16а, ал. 2 ЗАНН. В конкретния случай съдът счита, че следва да наложи административно наказание от този вид самостоятелно и около минималния размер, а именно в размер на 50 часа годишно, съобразявайки се с нормата на чл. 27 ЗАНН и тежестта на нарушението, подбудите за извършването му и имотното състояние на нарушителя. В хода на съдебното следствие не са събрани доказателства, които да мотивират по-висок размер на административното наказание от минимално предвиденото за него, доколкото се касае за съхранение на 2 пр. куб. м. дърва за огрев. Според материалите по делото нарушителя е съдействал при направената проверка. Поради изложеното, съдът приема, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с наказание около минималното такова по закон, а именно "безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 50 часа за срок от 1 година". За пълнота е необходимо да се отбележи, че процесното нарушение не следва да се третира като маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова преценката на административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Приложното поле на визирания нормативен регламент винаги е фактическо и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление в обективната действителност - време, място, обстановка, механизъм и т.н. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1, т. 4 ЗАНН “маловажен случай” е този, при който „извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.“. В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно “други смекчаващи обстоятелства”, които да редуцират степента на обществена вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид, доколкото и същото се явява повторно извършено в едногодишен срок от наказване на Д. за идентично административно нарушение. Съдът следва с оглед разпоредбата на чл. 58в, ал. 2 ЗАНН да се произнесе и за отнемането в полза на държавата на вещите и предметите по чл. 20 и чл. 21 ЗАНН, но доколкото същите вече са отнети произнасяне не дължи. Водим от изложеното, Съдът