Решение № 174 от 13.12.2022 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 341/2022 г.

Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 3639/2022г. на Районен съд - Варна, като се иска отмяната на постановеното определение № 610 от 21.09.2022г. по НОХД №3639/2022г. по описа на Районен съд - Варна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В искането за възобновяване на наказателно дело се навеждат основанията по чл.422, ал.1, т.5, вр чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, като се оспорва законосъобразността на постановената присъда и се заявява допуснато нарушение на материалния закон, поР. несъобразяване с нормата на чл.49 от НК. Наложеното наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ е за срок по - малък от срока на наказанието „лишаване от свобода“. Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на материалния закон, което налага отмяната на постановеното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Варна поддържа изцяло искането на Главния прокурор, което счита за основателно и моли за неговото уважаване. Осъденият Р. Д. Д., редовно призован, се явява лично и се представлява от упълномощен защитник. Защитата и подсъдимият считат искането на Главния прокурор за неоснователно. Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на Главния прокурор, подкрепени и в съдебно заседание, и след цялостна проверка на материалите по делото, направи следните констатации: Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от компетентен орган - Главният прокурор на Република България и в изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, и има за предмет съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. От фактическа страна: С протоколно определение №610 от 21.09.2022г. по НОХД №3639/2022г. - Варненският районен съд е одобрил споразумение за решаване на делото в досъдебното производство, с което обвиняемият Р. Д. Д. се е признал за виновен в извършено на 04.10.2021г. в гр.Варна престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, вр.чл.343, ал.1, б.“б“, вр.чл.342, ал.1 НК, за което при условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено, на основание чл.66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години. На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 НК на Р. Д. е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. Определението е влязло в сила на 21.09.2022г. и не подлежи на въззивна и касационна проверка. Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения: При одобряване на предложеното споразумение първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Наложеното наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ е за срок от три месеца и е по - малък от срока на наказанието „лишаване от свобода“, който е определен на девет месеца. В разпоредбата на чл.49, ал.2 НК законодателят е регламентирал възможност наложеното, кумулативно предвидено по-леко наказание по чл.37, ал.1, т.7 НК да надвишава основното наказание, предвидено в санкционната част на съответната норма от Особената част на НК с максимален тригодишен срок. При тълкуването на този текст, а и от константната и задължителна практика на съдилищата, следва извод, че срокът на наказанието „лишаване от права“ не може да бъде по-кратък от срока на наложеното основно наказание „лишаване от свобода“. Като не е съобразил изискванията на чл. 49 НК и е наложил наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок по - малък от срока на наказанието „лишаване от свобода“, Варненският районен съд е допуснал нарушение на закона. Съдът е следвало да съобрази изискванията на чл.49 НК и да се възползва от процесуалната възможност по чл.382, ал.5 НПК като предложи промяна в споразумението и ако не бъде постигнато съгласие да констатира допуснатото нарушение на закона и да откаже да одобри споразумението. С оглед изложеното следва да се заключи, че са налице допуснати нарушения на закона, по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и са основание по чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на наказателното производство. Водим от гореизложеното и на основание чл.425, ал.1, т.1 вр. чл. 422, ал.1, т.5 вр. чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, Варненският апелативен съд