Решение № 1448 от 6.2.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2391/2024 г.

Производството е по реда на чл. 65 ал. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Производството е образувано по жалба от Р. И. Т., [ЕГН], гр. Белослав, област Варна, чрез адв. И. Р. И. от ••• против Заповед № 313/12.04.2024г. на Кмета на община Белослав, с която на основание чл. 44 ал. 2 от ЗМЗМА, чл. 65 ал. 1 от ЗОС вр. с чл. 57 от ЗС, чл. 12 ал. 2 от Наредба № 4 за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи, собственост на Община Белослав, е наредено изземването от жалбоподателката на [ПИ] по КККР на гр. Белослав, с адрес [улица], общинска частна собственост, с площ 514 кв.м., съставляващ парцел VІ, кв. 127, ведно със сграда [ПИ], представляваща жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 31 кв.м. В жалбата се релевират съображения за нищожност на оспорения акт поради липса на материална компетентност на кмета да се произнася по въпроса относно реализирането на правото на строеж, респ. неговото прекратяване поради неупражняването му в 5-годишния срок по чл. 67 от ЗОС, както и при пълна липса на предпоставките на чл. 65 ал. 1 от ЗОС. Прави искане за прогласяване нищожността на заповедта и присъждане на разноските. В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява. Постъпила е писмена молба по съществото на спора и приложен списък с разноските, към който са приложени договор за правна помощ и фактура без доказателства за плащане. Ответникът – Кмет на Община Белослав, в писмено становище оспорва жалбата. Посочва, че са налице основания за издаване на заповедта – жалбоподателката упражнява фактическа власт върху имота без правно основание, тъй като учреденото в нейна полза право на строеж е погасено поради неупражняването му в законово определения 5 – годишен срок от издаване на разрешение за строеж за сградата, за която е учредено правото на строеж. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна: С Договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот – частна общинска собственост от 01.02.2001г. е учредено на Р. И. С. възмездно право на строеж върху незастроен парцел ХVІІ в кв. 3 по регулационния и застроителен план на гр. Белослав, [улица], с площ от 430 кв.м., за построяване на жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 80 кв.м. Приобретателят е следвало да извърши строителството в срок от 5 години от датата на договора. На 10.11.2003г. е сключен анекс към договора, като е посочен като обект на правото на строеж УПИ VІ, кв. 127 по плана на гр. Белослав, с площ от 511.72 кв.м. Издадено е Разрешение за строеж № 33/09.06.2004г. При извършена проверка по документи и оглед на място, на 07.06.2022г. служители на общинската администрация са установили, че на място е изградена постройка на един етаж, със застроена площ от 31 кв.м., на която са изпълнени ограждащи стени и покрив. Констатирано е, че изграденото не отговаря на обема на отстъпеното право на строеж. Съставен е Констативен протокол за установеното, в който е посочено, че лицето Р. И. С. и Р. И. Т. са имената на едно и също лице. След размяна на кореспонденция е издадена оспорената Заповед № 313/12.04.2024г. на Кмета на община Белослав. Заповедта е съобщена по реда на чл. 18а ал. 10 от АПК, за което е съставен протокол. В установения от закона 14-дневен срок заповедта не е обжалвана. Предвид твърденията в жалбата за нищожност на заповедта, същата е допустима за разглеждане. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Според правната доктрина незаконосъобразността има две проявни форми - нищожност и унищожаемост. Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата незаконосъобразност е свързана с липса на правообразуващ елемент. Поради изначалното наличие на такъв сериозен недостатък, водещ до недействителност на волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е съществувал в правната действителност. В административното право, за разлика от гражданското право, липсва специален законов текст, който да регламентира кога съответния акт е нищожен и в кой случаи е унищожаем. Подходът при разграничаването им е конкретен за всеки отделен случай в зависимост от допуснатото нарушение. Съгласно безпротиворечивата константна съдебна практика, липсата на компетентност на органа при издаване на акта и неспазването на предписаната от закона форма, винаги сочат на нищожност на акта, докато нарушението на административно-производствените правила и материалния закон, както и неспазването на целта на закона, следва да се преценяват във всеки конкретен случай, относно това по какъв начин се отразяват на волеизявлението на административния орган. Прието е, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки, непоправими недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което не пораждат правни последици. Основанията за прогласяване на нищожност на административните актове са: липса на компетентност; липса на форма; пълна липса на правно основание; невъзможен предмет; несъществуващ адресат и др. Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам-на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице необходимо е да е предписана от закона. Съществените нарушения на административно производствените правила са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Според правната теория нарушението на административно производствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. Нарушенията на материалния закон се отнасят до правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материално правна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материално правна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Тоест, административният акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост; Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. По делото не се установи нито една от посочените проявни форми на нищожност на оспорената заповед. Издадена е от компетентен орган – кмета на Община Белослав, в изискуемата писмена форма, като е спазена процедурата по издаването й. В хода на административното производство е дадена възможност на жалбоподателката да участва, като са извършени всички процесуални действия по установяване на адресите, на които същата живее през периода, както и възможност да предостави доказателства за изпълнение на договора. Изложени са както фактическите основания за издаване на акта, така и правните. Безспорно имотът, чието изземване е разпоредено, е общинска собственост – приложен а АОС № 2091/12.04.2024г., а въпросите, свързани с реализирането на правото на строеж и в какъв обем, са свързани с преценка за законосъобразността на акта, което е недопустимо предвид обхвата на съдебната проверка - само по твърденията за нищожност. Налага се краен извод, че обжалваният индивидуален административен акт е валиден акт, не страда от пороци, водещи до неговата нищожност, нито поради нарушения на процесуалните правила, нито поради съществено нарушение на материалния закон, поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли като неоснователна. По изложените съображения, съдът