Решение № 105 от 17.1.2024 г. на Административен съд - Сливен по дело № 171/2023 г.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 3 от КСО вр. с чл.145 и сл. от АПК. О бразувано е по жалба от Б.А.И. •••, чрез пълномощника му адв. Н.П. •••, против Решение № 1012-19-20 # 5/11.04.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Сливен, с което е отхвърлена жалбата на И. срещу Разпореждане № 2103-19-1883 # 8/20.02.2023 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ Сливен, с което на основание чл. 69 ал.2 от КСО, чл.69б ал.1 от КСО и § 50 от ПЗР на ЗИДКСО му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на следните основания: чл.69б ал.1 от КСО, тъй като не са изпълнени условията за навършена възраст от 53 години и 2 месеца; за навършена възраст от 53 години и 2 месеца и сбор от осигурителен стаж и възраст равен на 100; при изискуем общ осигурителен стаж 27 г. положен до 31.12.2015 г. има 17 години 2 месеца и 23 дни от първа категория труд и 9 години 6 месеца и 16 дни от трета категория труд. Жалбоподателят оспорва решението като незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и целта на закона. Оспорва отказа да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69 в съответствие с § 50 от ПРЗ на КСО. Сочи, че изчислението на стажа му е незаконосъобразно и необосновано, поради противоречие с представените от него доказателства, като твърди, че в издаденото Удостоверение обр. В рег. № 808р-2701/15.12.2021 г. по описа на РД ПБЗН С. не са вписани вярно часовете положен извънреден труд. Излага подробни съображения, че за периода 01.01.2005г. до 31.12.2018г. има изработени общо 5801, 176 часа извънреден труд и с тях се попълва разликата до изискуемия стаж от 27 години. С оглед на изложеното отправя искане за отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане, като преписката бъде върната на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО за ново произнасяне по заявлението за отпускане на пенсия. В съдебно заседание по същество на спора жалбоподателят чрез адв. П. ••• поддържа изцяло жалбата, и с позоваване на приетото заключение на ССчЕ настоява за уважаването й. Позовавайки се на чл. 40, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж счита, че в случая следва да се вземат предвид месечни графици, представени от работодателя му и свидетелските показания. Отправя искане за присъждане на сторените в производството разноски. Представени са подробни писмени бележки. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Сливен чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт Р.Х. оспорва жалбата. Сочи, че Наредбата за пенсиите и осигурителен стаж определя кръга от документи, с които се удостоверява продължителността на осигурителния стаж на лицата. Счита, че общият осигурителен стаж на жалбоподателя е правилно изчислен и съобразен както по продължителност, така и по категория, като е съобразен с посочения в Удостоверение обр. В рег. № 808р-1774/07.12.2016 г. по описа на РД ПБЗН С. извънреден труд от 297 часа. С тези аргументи настоява за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски за внесен депозит за вещо лице. Представени са писмени бележки, с подробно развити съображения за неоснователност на жалбата и искането за присъждане на разноски. След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Началото на производството е поставено със Заявление вх. № 2113-19-1883/18.12.2018 г. от Б.А.И. до директора на ТП на НОИ – Сливен за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69 от КСО, с посочен 3-годишен период на осигурителния доход, въз основа на който заявителят желае да бъде изчислен размера на пенсията, и с представени доказателства: трудови и военна книжка, удостоверение обр. В, трудови удостоверения УП-13, вкл. с №808р-1774/07.12.2016г., издадено от РД ПБЗН-Сливен към ГД ПБЗН - София при МВР, в което за Б.А.И. е удостоверен стаж от 18 години като държавен служител по Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) за периода от 01.12.1998 до 30.11.2016 г. и извънреден труд от 297 часа (1 месец и 23 дни) за периода 01.01.2005 до 30.11.2015 г., решение на СлРС. /л.23/. С молба вх. № 2113-19-1883#1/19.12.2018 г. Б.А.И. поискал да бъде спряно административното производство, като представил удостоверение №СД-02-08-10134/13.12.2018г. от СлРС за образувано гражданско дело № 6439/2018г. относно установяване наличие и брой дни допълнителен отпуск за положен извънреден труд над 50 часа на тримесечие за периода от 01.01.2003г. до 30.06.2014г./л.29/. С разпореждане № 2113-19-1883 # 2/07.01.2019 г. производството по Заявление вх. № 2113-19-1883/18.12.2018 г. от Б.А.И. е спряно до влизане в сила на решение по гражданско дело №6439/2018г. по описа на СлРС./л.31/. С решение № 174 от 13.11.2020г. постановено по гражданско дело № 4893/2019г. на ВКС съдът признава за установено по отношение на ГДПБЗН, че Б.И. има право на допълнителен платен годишен отпуск поради положен извънреден труд над 50 часа на отчетено тримесечие в размер на 12 дни годишно за годините от 2003г. до 2008г. включително, както и за 2010г. и в размер на 10 дни за 2009г./л.56/. С молба вх.№ 808000-272/13.03.2023г. до Директора на ГДПБЗН Б.И. е поискал да му бъде издадено удостоверение за осигурителен стаж – УП 30, обр.Б на МВР, в което да бъдат вписани всички положени, но неотчетени часове извънреден труд, положен в периода 01.01.2005г. до 30.06.2014г., установени по гражданско дело № 6439/2018г. на РС Сливен в размер на 5801, 176 часа/л.85/. В удостоверение УП 30 обр.Б на МВР с №808р-2701 от 15.12.2021 г., издадено от ГД ПБЗН Сливен е отразено, че от 01.12.1998г. до 15.12.2021г. И. има всичко трудов стаж 23 години, 0 месеца и 15 дни, от който осигурителен стаж от 01.01.2000г. до 30.10.2016г. 16 години и 10 месеца./ л.113./ Това удостоверение не е било представено на пенсионния орган. С разпореждане № 2113-19-1883 # 7/20.02.2023 г. производството по Заявление вх. № 2113-19-1883/18.12.2018 г., подадено от Б.А.И. е възобновено./л.75/. С разпореждане № 2113-19-1883 # 8/20.02.2023 г. производството по Заявление вх. № 2113-19-1883/18.12.2018 г., подадено от Б.А.И. е приключило, като при преценка на правото на пенсия е прието, че Б.И. към 18.12.2018г. – датата на подаване на заявлението има навършени 48 години, 10 месеца и 11 дни, а зачетения му осигурителен стаж към 18.12.2018г. е както следва: от първа категория труд 20 години, 4 месеца и 2 дни, превърнат към трета категория – 33 години, 10 месеца и 23 дни; осигурителен стаж от втора категория труд – 0 години, 0 месеца и 0 дни; осигурителен стаж от трета категория 09 години, 6 месеца и 16 дни. С Разпореждането на ръководител "ПО" при ТП НОИ Сливен е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на И., тъй като не отговаря на условието по чл. 69, ал. 2 от КСО: няма навършена възраст от 53 години и 2 месеца; не отговаря на условието на чл.69 б ал.1 от КСО, тъй като няма навършена възраст от 53 години и 2 месеца и сбор от осигурителен стаж и възраст равен на 100; не отговаря на условието на §50 от ПЗР на КСО, тъй като няма необходимия осигурителен стаж за придобиване на пенсия - 18 години стаж, положен до 31.12.2015 г. /л.76/. Разпореждането е връчено на Б.И. на 27.02.2023г. /л.77/. И. е оспорил това Разпореждане в срока и по реда на чл. 117 от КСО пред горестоящия административен орган с жалба вх.№ 1012-19-20/14.03.2023г., относно продължителността на зачетения му извънреден труд. /л.82/. С оспореното Решение № 1012-19-20#5/11.04.2023 г. ответникът по делото, позовавайки се на чл. 40, ал. 1 от НПОС е приел, че данните от Удостоверение обр. В с № 808р-1774 от 07.12.2016 г., издадено от РД ПБЗН-Сливен към ГД ПБЗН - София при МВР, в което за Б.А.И. е удостоверен стаж от 18 години като държавен служител по Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) за периода от 01.12.1998 до 30.11.2016 г. и 16 години и 11месеца и извънреден труд след 31.12.2004г. от 297 часа (1 месец и 23 дни) за периода 01.01.2000 до 30.11.2016 г., отговарят на тези в разплащателните ведомости на осигурителя, и на тези, подадени по чл. 5, ал. 4 от КСО от същия в РОЛ. Посочил е, че разпоредбата на чл. 40, ал. 1 вр. ал. 3 от НПОС поставя пенсионния орган в условията на обвързана компетентност да се съобрази със същите, поради което е счел, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, като е отхвърлил жалбата против него./л.92/. Видно от представеното Удостоверение за класиране и пенсия обр. В № 808р-1774 от 07.12.2016 г., издадено от РД ПБЗН-Сливен към ГД ПБЗН - София при МВР, в което за Б.А.И. е удостоверен стаж от 18 години като държавен служител по Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) за периода от 01.12.1998 до 30.11.2016 г. и 16 години и 11месеца, както и извънреден труд от 297 часа (1 месец и 23 дни) за периода 01.01.2000 до 30.11.2016 г. (л.19). Според данните в удостоверението през 2005 г. И. е положил 12 часа извънреден труд, през 2006 г. – 29 часа, през 2008 г. – 4 часа, през 2009 г. – 5 часа, през 2010 г. – 37 часа, през 2011 г. – 2 часа, през 2012 г. – 44 часа, през 2013 г. – 48 часа, през 2014 г. – 70 часа, през 2015 г. – 46 часа. В хода на съдебното дирене са приобщени допълнителни доказателства от осигурителя РДПБЗН – Сливен – фишове за работни заплати на И. за периода 01.01.2005 г. - 31.12.2015 г., график за дежурствата в РДПБЗН на И. за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2005 г., справка за ползваните от И. отпуски и болнични по месеци, дати и години за периода 01.01.2005г. – 31.12.2015г. /стр. 145-304 и л.320-323 от делото/. По делото е приобщено писмо с рег. № 808000-685/28.07.2023г. на РДПБЗН, съгласно което месечните графици на работните смени на служителите от РСПБЗН С. за периода от 01.01.2005г. до 31.12.2008г. са унищожени с протокол рег.№ 7394р-1349/13.12.200г., а за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2015г. са унищожени с протокол рег.№7394р-514/15.05.2020г. /л.145/. Въз основа на всички писмени доказателства, събрани както в хода на административното, така и на съдебното производство, вкл. горецитираните доказателства, представени от осигурителя, анализирани от вещото лице П.И. – и., по делото е изготвено и прието основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, поддържани от експерта в открито съдебно заседание. Вещото лице посочва, че техническите изчисления на действително отработеното време от жалбоподателя, както и положения от него извънреден труд за периодите, за които има налични графици в табличен вид са представени в приложение към заключението. За периода от 01.01.2005 г. до 31.03.2009 г., за който липсват данни, експертът е използвал алтернативно признатият за установен размер на положен извънреден труд с Решение № 174/13.11.2020 г. на Върховният касационен съд на Република България по гражданско дело № 4893/2019 г., като на основание Тълкувателно Решение 1/2020 от 15.03.2023 г. на ВКС на РБ е преработил и елиминирал изчисление за приравняването на нощни часове в дневни (Приложение 2). За периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016, за който липсват графици експертът е използвал алтернативно вписана в издадена за нуждите на настоящата експертиза от РД ПБЗН справка за часове положен труд за периода от 01.2016 до 12.2018 г., включително и по месеци на Б.А.И., като персоналните нормативни дни по тримесечия са изчислени със съобразяване на получената за нуждите на експертизата от РД ПБЗН Справка за ползвания годишен отпуск, отпуск по болест и друг вид отпуск по месеци от Б.А.И. за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. Експертът, въз основа на установеното дава заключение в два варианта. В първи вариант, ако се зачете положения извънреден труд, установен с Решение № 174/13.11.2020 г. на Върховният касационен съд на Република България по гражданско дело № 4893/2019 г. резултатът е следния: Размерът на положения от жалбоподателя при РД ПБЗН гр. С. извънреден труд в периода 2005-2013 г., включително като се имат предвид всички положени от него смени по график, съобразно реалната им фактическа продължителност /т.е. плюс времето за инструктажи, предаване и приемане на смените/ е 4184, 00 часа. Осигурителен стаж от първа категория труд, който следва да се зачете за времето, през което е полаган извънреден труд, по реда на чл. 38, ал. 16-18 от НПОС: 2 години 0 месеца 27 дни. Общо осигурителен стаж към 18.12.2018 г.: 22 години 1 месеца 4 дни от първа категория труд и 9 години 6 месеца 16 дни от трета категория труд. Осигурителен стаж от първа категория труд за периода от 01.12.1998 г. до 31.12.2015 г.: 17 години 1 месеца 0 дни. Положен извънреден труд през периода от 2005 до 2013 г. - 4184, 00 часа. Осигурителен стаж от първа категория труд, който следва да се зачете за времето, през което е полаган извънреден труд, по реда на чл. 38, ал. 16-18 от НПОС: 2 години 0 месеца 27 дни. Всичко стаж от първа категория труд: 19 години 1 месеца 27 дни. Втори вариант: ако се зачете положения труд съгласно представените трудови и военна книжка, удостоверение обр. В, трудови удостоверения УП-13, и извънреден труд от 297 часа (1 месец и 23 дни) за периода 01.01.2005 до 30.11.2015 г. се получава стаж от трета категория труд: 9 години 6 месеца 16 дни; осигурителен стаж от първа категория труд за периода от 01.12 1998 г до 31.12.2015 г.: 17 години 1 месеца 0 дни. Положен извънреден труд през периода от 01.01.2005 до 31.12.2015 г. - 297, 00 часа. Осигурителен стаж от първа категория труд, който следва да се зачете за времето, през което е полаган извънреден труд, по реда на чл. 38, ал. 16-18 от НПОС: 0 години 1 месеца 23 дни. Всичко стаж от първа категория труд: 17 години 2 месеца 23 дни; Преобразуване на осигурителния стаж от първа категория труд в такъв от трета категория труд, по реда на чл. 104 от КСО: 28 години 8 месеца и 18 дни. Общо осигурителен стаж до 31.12.2015 г.: 9 години 6 месеца 16 дни от трета категория труд 17 години 2 месеца 23 дни от първа категория труд Общо 26 години 9 месеца 9 дни. От тях 2/3 е 17 години 10 месеца и 6 дни; Общо осигурителен стаж приравнен към трета категория труд до 31.12.2015 г.: 38 години 3 месеца 4 дни. От тях 2/3 е 25 години 6 месеца и 3 дни. В допълнителното заключение експертът сочи, че размерът на положения от жалбоподателя при РД ПБЗН гр. С. извънреден труд в периода от 01.01.2005 до 31.03.2009 г„ включително като се имат предвид свидетелските показания събрани в хода на настоящото съдебно производство за положените от И. смени по график и реалната им фактическа продължителност /т.е. плюс времето за инструктажи, предаване и приемане на смените/ е 3517, 50 часа. Според изчисленията по въпрос 1 и изчисленията от приложение 1 от основното заключение, общият осигурителен стаж към 31.12.2015 г. от трета категория труд е 9 години 6 месеца 16 дни. Осигурителен стаж от първа категория труд за периода от 01.12.1998 г до 31.12.2015 г.: 17 години 1 месеца 0 дни. Положен извънреден труд през периода от 2005 до 2013 г. - 4184, 00 часа. Осигурителен стаж от първа категория труд, който следва да се зачете за времето, през което е полаган извънреден труд, по реда на чл. 38, ал. 16-18 от НГТОС: 2 години 0 месеца 27 дни. Всичко стаж от първа категория труд: 19 години 1 месеца 27 дни. Преобразуване на осигурителния стаж от първа категория труд в такъв от трета категория труд, по реда на чл. 104 от КСО: 31 години 11 месеца и 5 дни. Общо осигурителен стаж до 31.12.2015 г.: 9 години 6 месеца 16 дни от трета категория труд 19 години 1 месеца 27 дни от първа категория труд. Общо 28 години 8 месеца 3 дни. От тях 2/3 е 19 години 1 месеца и 12 дни. Общо осигурителен стаж приравнен към трета категория труд до 31.12.2015 г.: 41 години 5 месеца 21 дни. От тях 2/3 е 27 години 7 месеца и 23 дни. В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че поради липсата на официални документи извършените изчисления за извънредния труд на база свидетелски показания не могат да бъдат достоверни. Съдът в настоящия си състав преценява така приетото заключение като обективно, обосновано, компетентно дадено и кореспондиращо с наличните доказателства по делото. По делото по искане на оспорващия са разпитани като свидетели Л. Д.Л. и Б.Б.С., к. на И. •••, от показанията на които се установява, че през периода от 2005г. до края на 2018г, работата в РДПБЗН Сливен е била организирана по такъв начин, че полагането на труд е било 45 минути повече от установената 24-часова смяна, доколкото пожарникарите, вкл. Б.И. е следвало да се явят на работа по-рано от установеното време, за да облекат специалното работно облекло, подготвят снаряжението за работата си, както и да участват в приемането и сдаването на дежурството с предходната смяна, като тези действия са били извън 24-те часа по осъществяване на самото дежурство. От 2005 г. до края на 2007 г. дежурствата били 24 часови, след това 48 часова почивка. От началото на 2008 г. преминали на 24 часово дежурство и 72 часова почивка, като реалната продължителност на смяната е била 24 часа и 45 минути. Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, на заключението на ССчЕ, което не кредитира в частта, в която е определен общия осигурителен стаж на оспорващия, въз основа на показанията на разпитаните свидетели и решението на ВКС и СлРС. При тези фактически установености съдът прави следните правни изводи: Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение на Директора на Териториално поделение на НОИ – Сливен е издадено от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 117, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 б. "а" от КСО. Проверяваният ИАА е издаден в изискуемата съгласно чл. 117, ал. 3 изр. 1 и ал. 5 от КСО и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК писмена форма, и съдържа фактическите и правните основания за издаването си в достатъчно подробен вид, позволяващ съдебен контрол. При служебната проверка не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила като самостоятелни отменителни основания – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на административния орган. Спазен е регламентираният в чл. 117, ал. 3 изр. 1 от КСО срок за произнасяне, като с решението си Директорът на ТП на НОИ – Сливен е решил по същество отнесения до него въпрос съобразно изискването на чл. 117, ал. 3 изр. 2 предложение първо от КСО. Обжалваното решение е постановено след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и след служебно събиране, проверка и преценка на допустими, относими и необходими доказателства, т. е. административното производство е проведено съобразно изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК. По приложението на материалния закон, съдът намира, че Директорът на ТП на НОИ Сливен е постановил законосъобразен административен акт по следните съображения: По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че Б.И. не отговаря на условията по чл. 69, ал. 2 от КСО (към датата на заявлението – 18.12.2018г. си няма навършени 53 години и 02 месеца) и на тези по чл. 69б ал. 1 от КСО (няма изискващата се за 2018 г. навършена възраст 53 г. 02м. и няма сбор от осигурителен стаж и възраст равен на 100 точки), поради което съдът намира за правилни изводите в тази връзка в оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Основният спорен въпрос по делото е отговаря ли Б.И. на условията на § 50 от ПЗР на ЗИДКСО, и по-точно – дали към 31.12.2015 г. има изискуемия общ осигурителен стаж от 27 г., от които 2/3 като служител по ЗМВР /в разпореждането е допусната техническа грешка, като е посочено, че е военослужещ/, за да придобие правото на пенсия. Както бе изложено по-горе, пенсионният орган и Директорът на ТП на НОИ Сливен са приели, че към тази дата оспорващият има осигурителен стаж от първа категория труд - 17 години 2 месеца и 23 дни и от трета категория труд – 9 години 6 месеца и 16 дни. Оспорващият по делото претендира, че органът не е признал, въпреки че е следвало, положения от него, но неотразен в разплащателните ведомости и съответно незаплатен извънреден труд, и че ако същият бъде отчетен, И. ще отговаря на изискването за 27 години стаж, от които 18 години като служител по ЗМВР. Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО / в относимата редакция/ държавните служители по редица специални закони, сред които е и ЗМВР, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони. С нормата на § 50 от ПЗР на ЗИДКСО законодателят е предоставил възможност на лицата по чл. 69 (какъвто е и жалбоподателят), които до 31.12.2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, да се пенсионират независимо от възрастта им до 31.12.2018 г. Следователно, за да е придобил право на пенсия по § 50 от ПЗР на ЗИДКСО вр. чл. 69 от КСО, за И. следва да са изпълнени следните условия: да е държавен служител по ЗМВР, към 31.12.2015 г., да има 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавен служител по ЗМВР и да е подал заявление за пенсиониране до 31.12.2018 г. В случая оспорващият към 31.12.2015г. е бил държавен служител по ЗМВР, подал е заявление за пенсиониране към 31.12.2018г., но няма 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавен служител по ЗМВР. По делото се установи, че размерът на положения извънреден труд, изчислен от вещото лице на база представените официални документи - трудови, служебни, осигурителни книжки и документи по утвърден образец въз основа на изплащателните ведомости, е 297 часа (1 месец и 23 дни) за периода 01.01.2005 до 30.11.2015 г. или точно толкова, колкото е било е установено и от пенсионния орган. Изводите си вещото лице е направило, след като лично е извършило проверка на месечните графици за дежурствата, наличните ежедневни ведомости на личния състав на РСПБЗН Сливен, както и фишовете за заплати. В заключението на вещото лице е посочено, че в Удостоверение обр. В № 808р-1774/07.12.2016г. са били начислени и изплатени като извънреден труд само 297 часа, и те са зачетени от пенсионния орган. Незачетен в разпореждането и потвърждаващото го решение остава извънреден труд от 4 184 часа, какъвто размер е установило вещото лице, но на база положения извънреден труд, установен с Решение № 174/13.11.2020 г. на Върховният касационен съд на Република България по гражданско дело № 4893/2019 г. и въз основа на свидетелските показания на разпитаните в настоящото съдебно производство Л. Д.Л. и Б.Б.С., колеги на И. •••. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 15 от НПОС в редакцията, действала за процесния период (сега ал. 16), от 1 януари 2005 г. за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са полагали извънреден труд; в този случай осигурителният стаж се зачита, като сборът от изработените часове през месеца, вкл. извънредният труд, се раздели на законоустановеното работно време на лицето; зачетеният осигурителен стаж може да бъде повече от календарното време. От тази нормативна регламентация е видно, че от 01.01.2005 г. извънредният труд се зачита за осигурителен стаж. Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Въпреки че, за да бъде зачетено отработено време за осигурителен стаж, не е необходимо условие осигурителят да е изплатил дължимото възнаграждение и да е внесъл осигурителни вноски, тъй като съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО за осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицата са работили при пълното законоустановено за тях работно време, не само когато е начислено и заплатено възнаграждение и са внесени осигурителни вноски, но и ако са дължими осигурителни вноски, както и при неначислено възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход, оспорващият И. отново не отговаря на изискването за пенсиониране, защото липсва основание за начисляване на осигуровки, липсват графици за броя на положените дежурства и тяхната продължителност, поради което не може да се приеме с категоричност продължителността на положения извънреден труд, освен този, за който има официални документи. По делото са събрани категорично доказателства, че за периода от 01.01.2005 г. до 30.11.2015 г. следва да бъде зачетен само осигурителен стаж в размер на 297 часа извънреден труд, съгласно удостоверение (за класиране ни пенсия) образец В №808р-1774 от 07.12.2016 г. от РД ПБЗН - Сливен. От представените официални документи за осигурителен стаж към 31.12.2015 г. се установява, че оспорващият е имал 17 години 2 месеца 23 дни осигурителен стаж като служител по ЗМВР и следователно не е изпълнено едно от кумулативно изискуемите условия на чл. 69, ал. 2 от КСО - 2/3 или 18 години стаж положени на длъжности по чл. 69 от КСО. Съдът намира, че при издаване на оспореното разпореждане № 1012-19-20#5 от 11.04.2023г. за отказ за опускане на пенсия, правилно е приложена разпоредбата на чл. 40 от НПОС, според която осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО (регистърът на осигурените лица на НОИ), с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Неоснователно е възражението на оспорващия, че пенсионният орган не е съобразил всички събрани по преписката доказателства, касаещи осигурителния му стаж. По делото не се събраха други писмени доказателства, които да опровергаят зачетения от пенсионния орган стаж. Настоящият съдебен състав не кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите не могат да опровергаят съдържанието на официален документ по арг. на чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК, а именно приобщеното по преписката удостоверение справка образец В №808р-1774/07.12.2016 г. Правилно административният орган се е съобразил с представените пред него доказателства за осигурителния стаж на оспорващия, представляващи такива по чл. 40, ал. 1 от НПОС и въз основа на тях е отказал отпускане на пенсия. Въпросът дали тези документи отразяват целия извънреден труд положен от жалбоподателя следва да бъде повдигнат в производството по издаване на съответния документ, в какъвто смисъл е налице практика на ВАС, изразена в решение № 3951 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11545/2021 г., VI о. Видно от уточнението на вещото лице, в съдебно заседание от 19.12.2023 г., във фишовете за заплата, отразяващи данните във ведомостите, са отразени часове положен извънреден труд, съвпадащи с данните с часове, които е представила и приложила РД ПБЗН - Сливен със справка образец В №808р-1774 от 07.12.2016 г. Съгласно чл. 143, ал. 1 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Извънреден труд може да се допусне при строго конкретни причини, посочени в чл. 144 от КТ. В условията на сумирано изчисляване на работното време на основания чл. 142 от КТ е недопустимо в проекто графиците да присъства извънреден труд. Това се дължи на факта, че извънредният труд по правило е забранен и не е допустимо да бъде заложен авансово. Съгласно чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВОП) поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на служителя за периода, за който е установено сумарно изчисляване не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време по чл. 96 от НРВОП. За процесния период са действали различни наредби, уреждащи организацията и разпределяне на работното време, неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, отдих и почивки на държавните служители в МВР, а именно Наредба№ 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 81213-592/25.05.2015 г., впоследствие отменена с решение на ВАС на РБ от 11.07.2016 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от министъра на вътрешните работи. Относими към организацията на работа в пожарната служба са и Наредба №1з-2101 от 27.11.2006 г. за осъществяване на пожарогасителна и аварийно- спасителна дейност от Национална служба „Пожарна безопасност и защита на населението" (отм.), Наредба №1з-491 от 17.03.2010 г. за реда за осъществяване на пожарогасителната дейност и аварийно-спасителната дейност от органите за пожарна безопасност и спасяване на МВР (отм.); Наредба № 1з-1941 от 25.07.2011 г. за реда за осъществяване на пожарогасителната и спасителната дейност от органите за пожарна безопасност и защита на населението на МВР (отм.). В тях се съдържат разпоредби относно реда за приемане и сдаване на дежурствата, включително в Наредба №1з-1941 от 25.07.2011 г. се сочи, че директорът на ГДПБЗН определя със заповед организацията и разпределението на работното време в ГДПБЗН и териториалните звена. На основание заповедта, началниците на СУПБЗН/ОУПБЗН издават свои заповеди за разпределение на работното време и поддържането на непрекъснато дежурство за осъществяване на ПГ и СД в отделните териториални звена ПБЗН. Приемането и сдаването на дежурството от дежурните смени се отразява в дневник съгласно приложение № 4. Така посочената нормативна уредба, предполага, че организацията на работното време е нормативно установено и се определя чрез нарочен вътрешноведомствен акт - разписания, заповеди или др. Несъмнено в изготвените и приобщени по делото графици не се включва времето за сдаване на смените, т. к. липсва нормативна уредба за тази продължителност. Съдът намира, че при предаване на смяната, сдаващите всъщност не изпълняват преките си служебни задължения. Дали времето за инструктаж, отвод, приемане и сдаване на смяната/дежурството са част от него, съответно следва ли тези минути да се отчитат за стаж е в правомощията на РД ПБЗН, която е компетентна при издаване на документа за стаж да го вписва и отразява във ведомостите за заплати. Пенсионният орган, предвид ясните разпоредби на чл. 40 от НПОС, в които са установени правилата и писмените документи, които осигурителят или осигуреното лице следва да представят, за да докажат своя осигурителен стаж, не може да извършва преценка дали този допълнително положен труд следва да се зачете за осигурителен стаж. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а в ал. 3 на същата разпоредба е посочено, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. С приемането на новия ЗМВР, обн. ДВ, бр.53 от 27.06.2014 г., в сила от 01.07.2014 г., за служителите, работещи на смени работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - чл. 187, ал. 5, т. 2, като с ДВ, бр.14 от 2015 г. нормата е изменена и допълнена и има следната редакция: Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период. Закона за Министерството на вътрешните работи (отм.), действащият ЗМВР и Наредба № 1з-1941 от 25.07.2011 г. за реда за осъществяване на пожарогасителната и спасителна дейност от органите за пожарна безопасност и защита на населението на МВР, указва че пожарогасителната дейност и аварийно-спасителната дейност се осъществява при непрекъснат сменен режим от дежурни екипи по утвърдени графици. За процесния период, в съгласие с чл. 211, ал. 3 от ЗМВР (отм.) и чл. 187, ал. 3 от ЗМВР (нов) работното време на работещите на 24-часови смени служители е отчитано в часове, сумарно на тримесечен период, като отработеното време включва и времето за хранене без прекъсване на изпълняваните задължения и за физиологична почивка, инструктаж, отвод, приемане и сдаване на дежурство, съгласно чл. 15, ал. 2 от Инструкция № 1з-343 от 05.03.2009 г., чл. 17 от Инструкция № -1з 2453 от 04.12.2012 г. и чл. 19 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. Анализът на нормите налага извод, че без налични графици за броя на положените дежурства и тяхната продължителност не следва да се допуска хипотетично изчисляване на извънреден труд. Заключеното на вещото лице, че за периода 01.01.2005г до 31.03.2009 г. оспорващият е положил 3517, 50 часа извънреден труд не се основава на налични графици, а се базира единствено на твърденията на свидетелите изслушани по делото, но техните показания не представляват годно доказателство, с което да бъде установен по категоричен начин продължителност на осигурителен стаж. Приетото по делото заключение несъмнено установява, че без добавянето на тези 45 мин. към всяка смяна, осигурителният стаж и извънреден труд на оспорващия е коректно отразен от РД ПБЗН - Сливен в издаденото удостоверение справка образец В, съответно пенсионният орган правилно е зачел стажа на оспорващия И. по това удостоверение. Съдът намира, че свидетелските показания относно броя на смените, които оспорващият е давал през всичките тези години не следва да бъдат кредитирани от съда. При съобразяване разпоредбата на чл. 104, ал. 10 от КСО, разписваща, че категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не се доказват със свидетелски показания, се налага извод, че показанията не могат да послужат пред съда за зачитане периоди на осигурителен стаж. Ако все пак се приеме, че свидетелските показания са относими, то същите следва да се кредитират единствено и само относно установяване на естеството на изпълняваните трудови функции, но е и по отношение продължителността на положения извънреден труд от оспорващия. Свидетелските показания са недопустими за установяване продължителност на осигурителния стаж, изразяващ се в положен извънреден труд, при липсата на нормативно изискуемите документи. Както се отбеляза, в пенсионното административно производство и в съдебноадминистративното производство по оспорване на решения на ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, издадени по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО, трудовият и осигурителният стаж се доказват с документите, изисквани от чл. 40, ал. 1 и 3 от НПОС: с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Документите по утвърден образец се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Разпоредбата на чл. 104, ал. 10 от КСО установява забрана категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а да се доказват със свидетелски показания. Нормата предвижда, че за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му. Недопустимо е да се установява със свидетелски показания осигурителен стаж относно определен брой дежурства за период от 2005 г. до 2009 г., при липса на графици за съответния период. Съгласно чл. 5, ал. 7 от КСО (предишна ал. 6, посл. изм. ДВ бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.) осигурителят е длъжен в 14-дневен срок да издава безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, както и да удостоверява факти и обстоятелства, свързани с тях, по искане на осигуреното лице или негов представител – за периоди преди 1 януари 2000 г., както и на изброени длъжностни лица, включително тези по чл. 98, ал. 1 от КСО, на които е възложено ръководството на пенсионното осигуряване. От осигурителя е издадено удостоверение обр. УП-3 от ••••– МВР, за осигурителния стаж положен от жалбоподателя през периода от 01.12.1998 г. до 30.11.2016 г. и за извънреден труд след 01.01.2005 г. до 30.11.2015г. в размер на 297 часа. Производството по издаване на удостоверенията за осигурителния стаж, се развива в хипотезата на чл. 21, ал. 3 от АПК, като за органа съществува задължение за издаване на акта, а за лицето - правото да получи документ, предвиден в закона. Отказът, изричен или мълчалив, за издаване на такъв документ, засяга самостоятелно субективно материално право, тъй като документът е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, съответно неиздаването му води до невъзможност последващи правоотношения да се развият законосъобразно. Следователно при изрично формулираното искане в заявлението за посочване на целия осигурителен стаж, на жалбоподателя е издаден документ, който не съдържа исканата от заявителя информация. Неиздаването на документ с исканото от заявителя съдържание (без да е посочена причината за това) представлява отказ на компетентния орган да извърши исканата административна услуга. В хипотезата на чл. 5, ал. 7 от КСО осигурителят действа като административен орган съгласно дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на АПК, който като носител на административни правомощия по силата на законово овластяване извършва административни услуги по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от ДР на Закона за администрацията. Съгласно § 8 от ПЗР на АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по съдебен ред се прилагат и при извършване на административни услуги, както и при обжалване на отказите за извършването им, а издаването на исканото удостоверение е административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията във вр. с чл. 5, ал. 7 от КСО. Справката за осигурителен стаж представлява документ, който има значение за признаване и упражняване на права. Административният орган дължи исканата административна услуга, а неизвършването й (респ. отказът за това) попада в приложното поле на чл. 21, ал. 3, предложение последно от АПК и мотивира правния интерес от оспорването му. По делото липсват данни удостоверение обр. УП-3 № 808р-1774 от 07.12.2016 г. издадено му от РДПБЗН - Сливен – МВР да е оспорено пред непосредствено по - горестоящия административен орган, напротив оспорващият се е позовал на него като го е представил на пенсионния орган. Настоящият съдебен състав, прилагайки разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК, с която е въведена забрана да се опровергава съдържанието на официален документ със свидетелски показания, е длъжен да се съобрази с представеното удостоверение. При липса на надлежни документи установяването на осигурителния и трудовия стаж се извършва по исков ред по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР). Едва след издаването на искания документ и ако заявителят не е съгласен с отразените в него факти и обстоятелства, т. е. с неговото съдържание, той разполага с възможността да оспори това съдържание по реда на чл. 81, ал. 2 АПК, а при негативен резултат (жалбата е отхвърлена или сезираният с нея орган не се е произнесъл в законния срок) спорът за съдържанието на официалния документ може да се отнесе пред гражданския съд в исково производство по чл. 124, ал. 4 от ГПК. В този смисъл неоснователни са възраженията на оспорващия относно пределите на силата на пресъдено нещо на решението, постановено по гр. дело № 6439/2018 г. на Районен съд – Сливен. Силата на пресъдено нещо е най - важната правна последица на съдебното решение. Правоотношението, придобило качеството на "пресъдено нещо", не може да бъде вече предмет на материалноправен спор. Относно него съдебен процес е недопустим – арг. чл. 299 от ГПК. В това се проявява правоустановяващото действие на сила на пресъдено нещо – арг. чл. 223, ал. 1 от ГПК. Съдебно установеното правно положение, придобило качеството на пресъдено нещо е основа занапред за съгласувано поведение на страните по делото, в което се проявява регулиращото действие – арг. чл. 298 от ГПК. Съгласно него, страната, чието твърдение е признато за основателно от съда, е овластена да действа съобразно с установеното и признато правно положение, а другата страна пък (чието твърдение съдът е отхвърлил) има задължението да се съобразява с така установеното и признато правно положение. Обхватът на СПН се определя от нейните обективни (предметни) предели и субективните й предели – т. е. нейните адресати. Обективните предели на СПН на съдебното решение се разпростират върху спорното материално право с неговите индивидуализиращи белези – юридически факт, от който е възникнало, съдържането и субектите на правоотношението, както и правно естество. СПН се формира по предмета на решението, който трябва да съвпада с предмета на иска и установява съществуването или несъществуването на твърдяното или отричано от ищеца спорно материално право (т. е. правоотношението, предмет на делото). Субективните предели на СПН се отнасят до нейните адресати – това са срещупоставените страни – ищците и третите лица, които са конституирани да им помагат, от една страна и ответниците и третите лица, които са конституирани да им помагат, от друга страна. Страните по гр. дело № 6439/2018 г., които са обвързани от силата на пресъдено нещо на постановеното от Районен съд - Сливен съдебно решение са Б.И. и ГДПБЗН. С т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2.0021 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК е установено, че със СПН се ползва само диспозитива на влязлото в сила съдебно решение. Зачитането на СПН съгласно чл. 297 от ГПК се състои в задължението на всеки държавен орган да възприеме като свое скрепеното със СПН съдебно установяване и да изхожда от него в своята служебна дейност спрямо лицата, обвързани от СПН, като се откаже от всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса, разрешен със СПН, когато той обуславя отговора на въпрос, с който държавният орган е сезиран. В конкретната хипотеза, административният орган не е бил сезиран с въпрос, който е разрешен със СПН на решението постановено по гр. д. № 6439/2018 г. на Районен съд Сливен. Представеното решение на РС - Сливен не е издадено в производство по ЗУТОССР, доколкото в същото липсва посочване на конкретно правно основание за уважаването на предявените искове. Предвид обстоятелството, че със същото е определено обезщетение за неползван отпуск, но не и за осигурителен стаж, правилен е изведения от пенсионния орган извод, че производството е по КТ, а не по ЗУТОССР. Предмет на гражданското съдопроизводство е възмездяването на ищеца за неползван отпуск, след прекратяване на служебното му правоотношение. Предвид горното, неоснователни са доводите на оспорващия, че фактът, който е породил съдебно признатото право на допълнителен отпуск по гражданското дело, има и осигурително правни последици, които не се нуждаят от нарочна съдебна санкция. Във връзка с горното, неоснователни са възраженията на касатора за наличие на задължение за осигурителния орган, да зачете осигурително правните последици, директно на основание съдебното решение по реда на чл. 38, ал. 16 от НПОС. В настоящото производство не може да бъде установяван друг размер на осигурителния стаж, различен от установения с представените по преписката документи по чл. 40, ал. 1 от НПОС. Редът за установяване на трудов и осигурителен стаж е регламентиран със Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред и спорът е подсъден на районния съд съгласно чл. 3 от същия закон. Отделно от горното, след издаването на искания документ и ако заявителят не е съгласен с отразените в него факти и обстоятелства, т. е. с неговото съдържание, той разполага с възможността да оспори това съдържание по реда на чл. 81, ал. 2 от АПК, а при негативен резултат (жалбата е отхвърлена или сезираният с нея орган не се е произнесъл в законния срок) спорът за съдържанието на официалния документ може да се отнесе пред гражданския съд в исково производство по чл. 124, ал. 4 от ГПК. Представеното решение на РС Сливен не е издадено в производство по ЗУТОС, доколкото в същото липсва посочване на конкретно правно основание за уважаването на предявените искове. Доколкото със същото е определено обезщетение за неползван отпуск, но не и за осигурителен стаж, следва да се направи изводи, че производството е по КТ, а не по ЗУТОС. Както се отбеляза, съгласно нормата на чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето, са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости, и затова записванията в книжката (от посочения вид) трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка на лицето за един и същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не обратното. Наличието на документи, които не отговарят на нормативните изисквания и не съдържат информация от разплащателните ведомости не може и не следва да се приемат от административния орган като годно доказателство за осигурителен стаж и доход. (В този смисъл Решение № 8216 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8922/2019 г., VI о., ) При тази законова регламентация обосновано административния орган се е съобразил с представените пред него доказателства за осигурителния стаж на оспорващия, представляващи такива по чл. 40, ал. 1 от НПОС и въз основа на тях е отказал отпускане на пенсия на оспорващия. Въпросът дали тези документи отразяват целия извънреден труд положен от жалбоподателя следва да бъде повдигнат в нарочно производството по издаване на този документ, но не може да се разглежда в настоящото производство. Поради същата причина осигурителния стаж на оспорващия не може да бъде установен и с назначената по делото експертиза. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение е законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което оспорващия следва да бъде осъден да заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, както и разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лева. Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Сливен