Решение № 954 от 25.3.2025 г. на Административен съд - Русе по дело № 902/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 12, ал. 3 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища /НДИППВОЗПОЧВУ/.

Образувано е по жалба на К. В. Ц. от [населено място], срещу Решение № 06-00-725/10.10.2024 г., издадено от изпълнителния директор на Национален център за информация и документация /НАЦИД/, с което на жалбоподателя е отказано признаване на висше образование по специалност „Право“ на ОКС „Магистър“.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, постановен в противоречие на материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Основното възражение на жалбоподателя е, че административният орган ограничително е тълкувал разпоредбите на НДИППВОЗПОЧВУ, поради което е постановил решение в несъответствие с целта на същата наредба. Иска от съда да отмени обжалваното решение и да задължи административният орган да издаде решение, с което да признае придобитото му висше образование, в условията на еветуалност иска от съда да обяви нищожността на административния акт или да го отмени и да реши делото по същество, или да върне преписката със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендират се и направените разноски.

Ответникът по жалбата – изпълнителния директор на НАЦИД, в депозирано по делото становище, излага доводи за неоснователност на жалбата. Иска се нейното отхвърляне.

Административен съд – Русе, като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

По фактите Със заявление с вх. № 06-00-725/19.08.2024 г., подадено до НАЦИД, К. Ц. е поискал признаване на висше образование по специалност "Право" на ОКС "Магистър", придобито в чуждестранно висше училище на база диплома на ОКС "Бакалавър" по специалност "Европейско право", издадена от "Маахстрихтски университет" в Нидерландия и диплома на ОКС "Магистър" по специалност "Международно и европейско търговско право", издадена от "Колеж Тринити - Дъблин, Университет на Дъблин“ в Ирландия. Към заявлението са приложени двете дипломи, както и академични справки от "Маахстрихтски университет" в Нидерландия и от Австралийски национален университет.

Във връзка със започналата процедура по признаване на висшето образование на жалбоподателя, с писмо № 06-00-725/22.08.2025 г. /л.45 от делото при АССГ/, НАЦИД е отправил молба до юридическия факултет на Т. К. - Дъблин за извършване на проверка на автентичността на дипломата за магистърска степен по право, издадена на 01.12.2023 г. на К. В. Ц., както и за предоставяне на информация за формата на обучение и място на провеждането му. По преписката е приложен превод на отговор от ръководител на магистърски програми, Юридически факултет, Тринити колидж, Дъблин, с което е потвърдено, че жалбоподателят е завършил програма за получаване на магистърска степен по право като редовен студент с посещаване на занятия в Тринити колидж, Дъблин, Ирландия.

С писмо рег. №06-00-725 от 30.08.2024 г. НАЦИД поискал от заявителя допълнителни уточнения и разяснения относно изучаваните дисциплини, поради липсата на съответствие със задължителните дисциплини, посочени в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование на ОКС магистър по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“ /Наредбата по Право/. С писмо от 02.10.2024 г. К. Ц. направил подробни уточнения и разяснения.

В изготвено по повод заявлението становище от 08.10.2024 г. на НАЦИД /л.48 по делото при АССГ/ се посочват мотиви за отлагане или отказ, поради следните констатирани несъответствия: учебната програма не съответства на Е. за придобиване на правоспособност по специалността "Право" в РБългария, тъй като не са изучавани основни дисциплини, които са изчерпателно изброени, включително административен и граждански процес. Сочи се, че продължителността на обучението е общо 4 години и придобити кредити - 276 ECTS, изучаваните от жалбоподателя дисциплини са с нисък хорариум и процесът на обучение не е завършил с държавен изпит, а с дипломна работа. Направена е препоръка към К. Ц. да се обърне към акредитирано у нас висше училище, където да изучава и да положи изпити по дисциплините, които не е изучавал в чуждите университети, както и необходимите три държавни изпита.

На проведено на 09.10.2024 г. заседание на Съвета по академично признаване било взето решение на жалбоподателя да се откаже признаване на основание чл.12, ал.1 вр. чл.11, ал. 2 от НДИППВОЗПОЧВУ, обективирано в т. II.1. от Протокол №284/09.10.2024 г. /л.49 по делото при АССГ/. В мотивите е посочено, че са установени съществени различия между данните от представените документи и установените в Наредбата по Право. Разгледани са представените от жалбоподателя дипломи. Посочено е, че съгласно Наредбата по Право, обучението за придобиване на образование по специалността "Право" е с продължителност от 10 семестъра и минимален хорариум от 3500 учебни часа, а общата продължителност на обучението на К. Ц., установена по представените дипломи, е 8 семестъра, с общо присъдени кредити 276 ECTS. Съветът установил и обстоятелството, че няма данни за положени семестриални изпити по следните задължителни дисциплини: Гражданско право /обща част/; административно право и административен процес; семейно и наследствено право; трудово право; осигурително право и гражданско процесуално право. Така стигнал до извода, че от 19 задъллжителни дисциплини жалбоподателят не е изучавал 6 от тях. Третото установено различие е обсотятелството, че не са положени трите държавни изпита по смисъла на Наредбата по Право. Посочените различия Съветът приел за съществени и стигнал до извода, че обучението на К. Ц. не съответства на държавните изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист". На основание чл.12, ал.2 от НДИППВОЗПОЧВУ, Съветът препоръчал на заявителя да бъдат положени изпити по неизучаваните от него, но задължителни за Р България, учебни дисциплини /изброени по-горе/, както и държавните изпити по Публичноправни, Гражданскоправни и Наказателноправни науки. Административният орган изцяло приел изводите направени от Съвета и постановил оспореното решение, с което отказал признаване на висше образование на К. В. Ц. по специалност "Право".

Посоченото решение било изпратено с имейл до заявителя на 10.10.2024 г., като по делото няма данни кога е било получено от него.

Жалбоподателят депозирал жалба срещу постановеното решение, директно в АССГ с вх. № 29091/24.10.2024 г. По жалбата било образувано адм.дело № 10720/2024 г. на АССГ. С определение № 22862/08.11.2024 г., АССГ прекратил производството по делото и го изпратил по подсъдност на АС – Русе, където е образувано настоящото дело.

По делото при АССГ е приложена и Заповед № РД09-211/29.01.2024 г. на министъра на образованието, с която е определен състава на Съвета по академично признаване /л.57/.

Правни изводи:

Съдът намира, че въпреки липсата на данни за получаване на оспореното решение от жалбоподателя, законоустановеният 14-дневния срок за обжалването му е спазен, предвид датата на изпращане на акта – 10.10.2024 г. и датата на входящия номер на постъпилата жалба – 24.10.2024 г., поради което приема, че жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна - адресат на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Предмет на разглеждане и проверка за законосъобразност в настоящото съдебно производство е решение № 06-00-725/10.10.2024 г., издадено от изпълнителния директор на НАЦИД.

Заявлението за признаване на придобито висше образование в чуждестранни висши училища е депозирано в НАЦИД на 19.08.2024г. Задълженият субект, по смисъла на чл. 7, ал. 1 от НДИППВОЗПОЧВУ, вр. чл.9, ал.3, т.9 от ЗВО, вр. чл.10, ал.1 и ал.2, т.4 от ЗВО, се е произнесъл в срока по чл. 29, ал. 1 от Правилник за устройството и дейността на НАЦИД /обн. ДВ, бл. 79 от 17.09.2024 г./ стар чл.20, ал. 1 от отм. Правилник за устройството и дейността на НАЦИД/.

Доколкото в жалбата е направено искане за обявяване нищожност на оспорения акт, поради некомпетентност на нейния издател, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган. АПК не съдържа изрична [жк], водещи до нищожност на административните актове. Единствено разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК указва правомощията на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност. В тази връзка, на първо място, следва да се прецени компетентността на органа, издал процесната заповед. Нищожен е актът, който не е издаден от компетентен орган. Компетентността на органа следва да се преценява по материя, по място и по степен. Съгласно нормата на чл. 30 ал. 2 от Правилник за устройството и дейността на НАЦИД /обн. ДВ, бл. 79 от 17.09.2024 г.; стар чл.23, ал. 1 от отм. Правилник за устройството и дейността на НАЦИД/, вр. чл.9, ал.3, т.9, вр. чл.10, ал.1 и ал.2, т.4 от ЗВО, е предвидено, че мотивираният отказ да бъде признато висше образование се подписва от изпълнителния директор на НАЦИД, а съгласно приложената по преписката Заповед № РД12-297/27.07.2024 г. на министъра на образованието /л.59 по делото при АССГ/, В. А. Г.-М. е назначена на длъжността изпълнителен директор на НАЦИД, считано от 02.08.2024 г. В конкретния случай именно в рамките на своите правомощия, изпълнителният директор на НАЦИС е издал процесното решение, тъй като е изрично оправомощен от закона да издава административни актове от категорията на оспорения. Така, доколкото процесната заповед касае отказ да бъде признато висше образование, то същото е издадено от компетентен орган в рамките на дадените му от закона правомощия.

Решението е издадено в писмена форма и има задължителното съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл.12, ал.2 изр.1 от НДИППВОЗПОЧВУ, при спазване на административнопроизводствените правила. Спазени са и материалноправните норми, както и целта на закона.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Признаването на придобито висше образование в чуждестранни висши училища се извършва съгласно разпоредбите на ЗВО и по реда на издадената на основание чл. 9. ал. 3, т. 9 от същия Наредба за държавните изисквания за признаване на придобито виеше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища /НДИППВОЗПОЧВУ/.

Съгласно чл. 7 от НДИППВОЗПОЧВУ, процедурата по признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, се организира от висшето училище в случаите по чл. 6, т. 1 (продължаване на обучение) и от министъра на образованието и науката чрез Националния център за информация и документация (НАЦИД) в случаите по чл. 6, т. 2 (достъп до пазар на труда, докторантура и други цели, когато заявителят има правен интерес). Настоящият случай попада в хипотезата на чл. 6, т. 2, предложение първо – улесняване на достъпа до пазара на труда.

Съгласно чл. 11 от НДИППВОЗПОЧВУ, признаването се извършва чрез оценяване на съответствието на данните от представените документи с държавните изисквания за придобиване на висше образование в РБългария, както и се отчитат определени показатели, сред които: съотношение на учебните дисциплини и на техните хорариуми, които осигуряват фундаменталната, специалната и специализираща подготовка, резултатите от обучението като съвкупност от придобитите знания, умения и компетентности през периода на обучение, начин на дипломиране.

Съществуващите държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" са определени в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист" /Наредба по Право/.

В чл. 12, ал.1 от НДИППВОЗПОЧВУ е предвидено, че признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, се отказва, когато се установят съществени различия между данните от представените документи и държавните изисквания за придобиване на висше образование в Република България.

Органът е приел, че от приложението към дипломата за ОКС "бакалавър" по специалност "Европейско право", издадено от "Маахстрихтски университет", Нидерландия, е видно, че броят на присъдените кредити е 186 ECTS, а продължителността на проведеното обучение е 6 семестъра /три години/, като е взета предвид и предоставената академична справка по програма за обмен за обучение в Австралийския национален университет, Австралия. От приложението към дипломата за ОКС "магистър" по специалност "Международно и европейско търговско право“, издадено от "Колеж Тринити", Дъблин, е установено, че броят на присъдените кредити е 90 ECTS, а продължителността на проведеното обучение е 2 семестъра /една година/.

Прието е, че общата продължителност на обучението в двете висши училища е общо 4 години (8 семестъра), а общият хорариум на присъдените кредити - 276 ECTS.

Съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата по Право, обучението по специалността "Право" в образователната и квалификационна степен "магистър" се извършва чрез изучаване на задължителни, избираеми и факултативни дисциплини. Задължителните учебни дисциплини и минималният им хорариум при обучение в специалността "Право" по чл. 1, ал. 2 са, както следва:

1. История на държавата и правото - 75 часа;

2. Обща теория на правото - 105 часа;

3. Конституционно право - 135 часа;

4. Гражданско право (обща част) - 120 часа;

5. Административно право - 90 часа;

6. Административен процес - 105 часа;

7. Вещно право - 90 часа;

8. Международно публично право - 105 часа;

9. Финансово право - 105 часа;

10. Облигационно право - 165 часа;

11. Наказателно право - 180 часа;

12. Семейно и наследствено право - 105 часа;

13. Международно частно право - 105 часа;

14. Трудово право - 135 часа;

15. Търговско право - 165 часа;

16. Осигурително право - 75 часа;

17. Гражданско процесуално право - 180 часа;

18. Наказателно процесуално право - 150 часа;

19. Данъчно право и процес - 75 часа;

20. Право на Европейския съюз - 120 часа;

21. Защита правата на човека - 75 часа.

В настоящия случай, в приложенията към представените за признаване дипломи на ОКС "бакалавър" и на ОКС "магистър" и представената допълнителна информация от жалбоподателя няма данни да са изучавани или да са положени семестриални изпити по следните задължителни дисциплини: 1. Административен процес; 2. Семейно и наследствено право; 3. Трудово право; 4. Осигурително право; 5. Гражданско процесуално право; 6. "Гражданско право /обща част/", както и държавните изпити по Публичноправни, Гражданскоправни и Наказателноправни науки.

Видно от направените пред административния орган уточнения, жалбоподателят е посочил: „Тъй като целях придобиване на втора специалност към ОКС „бакалавър“ и по-нататъшна специализация в търговското право чрез ОКС „магистър“, изучаването индивидуално на избираеми дисциплини съответстващи със „Семейно и наследствено право“, „Трудово право“, „Осигурително право“ и „Гражданско процесуално право“ беше несъвместимо“. Така, фактически по делото няма спор, че тези дисциплини действително не са изучавани и не са положени изпити по тях от К. Ц.. По отношение на дисциплината "Гражданско право /обща част/", предвид посочените в уточненията, подадени до АО, като съответстващи дисциплини – „Въведение в правото“ и „Общо европейско гражданско право“, следва да се вземе предвид и обстоятелството, че „Въведение в правото“ е посочена и като съответсваща на „Обща теория на правото“, а относно „Общо европейско гражданско право“ не са дадени достатъчно ясни разяснения и не са представени съответни доказателства, че посочените от него дисциплини могат да бъдат съотнесени към тази дисциплина. По изложените съображения, за съда е невъзможно да изведе извод, че придобитите знания и положените изпити по тях са съответни на дисциплината "Гражданско право /обща част/".

По отношение на дисциплината „Административен процес“, съдът намира, следното: В дипломата от „Маахстрихтски университет“ фигурира само дисциплината „Сравнително административно право“, която може да бъде отнесена към задължителната по Наредбата по Право дисциплина „Административно право“. За задължителната дисциплина „Административен процес“, обаче, жалбоподателят също не е представил съответни доказателства, че изучените от него дисциплини могат да бъдат съотнесени към тази дисциплина.

На следващо място, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗВО вр. с чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата по Право, обучението на студентите по специалността "Право" по чл. 1, ал. 2 завършва с полагане на национални държавни изпити по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки, които са писмени и устни.

Видно от приложенията към двете представени дипломи, жалбоподателят не е положил държавни изпити по смисъла на Наредбата на Право, а вместо това е защитена дипломна работа за ОКС "магистър", а в академичната справка към дипломата за ОКС "бакалавър" са посочени само изучените дисциплини, поставените оценки и кредити по всяка от тях, т.е. липсват данни как е завършил курсът на обучение.

Съдът не споделя наведените в §8 от жалбата възражения досежно подхода на НАЦИД при извършване на оценката за съответствие, а именно: „процедурата по признаване е предвидена на първо място като упражнение в оценяване на съответствия, отколкото в активно търсене на съществени различия.“ Видно от мотивите на оспорения акт, които изцяло кореспондират със събраните в административното производство доказателства, АО е съобразил и зачел всички възможни съответствия, включително хорариум часове и изучени дисциплини. Фактически АО е намерил несъответствие само по отношение на задължителните дисциплини в периода на обучение, като е зачел голяма част от изученото от заявителя. Правилно е съобразил обаче и факта, че жалбоподателят не е изучил шест от задължителните дисциплини по Наредбата по Право. При извършването на оценката, установявайки съответствията, се установяват и несъответствията.

Видно от оспореното решение, дадената на основание чл. 12, ал. 2 от НДИППВОЗПОЧВУ препоръка, касае само и единствено полагането на изпити по задължителните учебни дисциплини предвидени в Наредбата по Право: Гражданско право, Административен процес, Семейно и наследствено право, Трудово право, Осигурително право, Гражданско процесуално право, както и държавните изпити по Публичноправни, Гражданскоправни и Наказателноправни науки. АО е посочил, че заявлението може да се преразгледа след представяне на академична справка с резултатите от положените изпити. Следователно, без основание са наведените от жалбоподателя възражения, още повече, че самият той е признал, че действително не е изучавал 4 от задължителните дисциплини по Наредбата по Право.

Обстоятелствата свързани с необходимостта от изучаването им, предвид намеренията на жалбоподателя за професионалното му развитие, са неотносими доколкото в НДИППВОЗПОЧВУ и Наредбата по Право е регулиран законодателният ред за признаване на висше образование по специалност „Право“. Интензивната форма на обучение по дисциплини, които не могат да бъдат отнесени към задължителните в Р България, също не може да компенсира липсата на изучени фундаментални дисциплини като административен и граждански процес. Както е отбелязано на официалния уебсайт на ЕС: „Правото на Европейския съюз не регулира условията за упражняване на юридическите професии, с изключение на тази на адвокатите. Юридическите професии обикновено се регулират на национално равнище. Въпреки че между тях може да има естествени прилики, те се различават значително между отделните държави, тъй като обикновено представляват продължение на древни традиции.“ За пълнота, съдът следва да отбележи, че жалбоподателят е изучавал дисциплини предимно в сферата на европейското право. В уточнението си до АО самият той е посочил, че е изучавал: за Сравнително конституционно право - следните юрисдикции – американска, немска, френска, великобританска и нидерландска; за Сравнително административно право - следните юрисдикции – немска, френска, великобританска и нидерландска; за Сравнително вещно право - следните юрисдикции – немска, френска, нидерландска, английска, отчасти ирландска и шотландска, същото е и при Сравнително облигационно право, Материално наказателно право, Европейско дружествено право, Теория на наказателния процес. Нито една от изучените дисциплини не включва обучение по българското законодателство, от който и да е клон на правото. След като целта е реализиране на пазара на труда в Р България с придобита специалност „Право“ и професионална квалификация „юрист“, необходимо е да се познава нормативната уредба на Р България, а не само европейските правни норми. Отделен е въпросът за разликата в правните системи, а от всичко това идва и въпросът за качеството на предоставяната юридическа услуга в държавата на практикуване.

В този смисъл е и следният текст, публикуван на уебстраницата на Маастрихтския университет, в частност неговото „Европейско юридическо училище“, завършено от жалбоподателя за ОКС „бакалавър“: „Програмата ще ви подготви да работите като юрист на национално, регионално и международно ниво, както в частния, така и в публичния сектор. Все пак, имайте предвид, че бакалавърската степен на European Law School не ви квалифицира автоматично да станете адвокат, прокурор или съдия. Това са регулирани професии и изискват по-нататъшно изучаване и обучение по правото на конкретна държава след завършване на бакалавърска степен по Европейско юридическо училище“. квалифицира автоматично да станете адвокат, Във връзка с изложеното, съдът намира, че оспореният акт е правилно мотивиран въз основа на констатираните съществени различия между данните от представените документи и държавните изисквания за придобиване на висше образование в Р България по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист".

На основание чл. 12, ал. 2 от НДИППВОЗПОЧВУ законосъобразно е препоръчано да бъдат положени изпити по задължителните учебни дисциплини и на държавните изпити, като след предоставяне на академична справка за резултатите от тях, заявлението може бъде преразгледано от Съвета по академично признаване. От тук следва и извода, че АО е отказал признаване на полученото висше образование от жалбоподателя, именно поради несъответствието на изучените от него дисциплини и тези, които са задължителни по Наредбата по право, както и несъответствието в начина на завършване курса на обучение – не са положени държавни изпити по гражданскоправни, наказателноправни и публичноправни науки.

Оспореното решение е издадено в съответствие с целта на закона, доколкото на основание чл. 2 от НДИППВОЗПОЧВУ "право на признаване на придобито висше образование и на завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища имат български граждани, чужденци и лица със статут на бежанци, които са се обучавали във висши училища, създадени и функциониращи по законоустановения ред в страната, в която е придобито висшето образование, или са завършени периодите на обучение". Признаването на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, е официално писмено потвърждение на стойността на дипломата за висше образование или на друг аналогичен документ, издаден от образователна институция, призната от компетентен държавен орган за част от системата на светското висше образование на съответната държава /чл. 5 от НДИППВОЗПОЧВУ/, чиято цел е да улесни достъпа до по-нататъшно обучение в системата на висшето образование, до обучение за повишаване на [жк], както и до пазара на труда и за други цели, когато заявителят има правен интерес /чл. 6 от НДИППВОЗПОЧВУ/. Регламентирането на правото на образование се извежда не само от българското законодателство, но и приложимото към настоящия момент Право на Европейския съюз, включително и въз основа на международните договори, обвързващи Република България като страна по тях.

Следва да се има предвид, че достъпът до образование - юридическа правоспособност, е косвено свързан с осигуряване на еднакви и равностойни условия на труд, което се претендира и в настоящия казус от жалбоподателя.

При горните съображения оспореното решение е постановено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон. Подадената жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът