Решение № 1167 от 20.12.2012 г. на Районен съд - Горна Оряховица по дело № 1001/2012 г.

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „АЛКО” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Независимост” № 3, ЕИК 040709018, представлявано от управителя Х.Ц.К., с ЕГН ••••••••••, обжалва Наказателно постановление № 397/2012г. от 16.08.2012г., издадено от Заместник - Началника на Митница – Свищов, с което на основание чл.110, ал.1 и чл.128, ал.2 от ЗАДС, във вр. с чл.83 и чл.53 от ЗАНН му е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за това, че не е изпълнило задълженията си по чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС, като не е заплатило дължимият акциз в размер на 77926.22 лв. по АД № BG004300/02-00617/14.05.2012г. за данъчния период от 01.04.2012г. до 26.04.2012г. Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на материалния закон. Твърди, че няма извършено нарушение, тъй като към датата на съставяне на АУАН и издаване на НП дружеството не е лицензиран складодържател и не попада в обхвата на чл.3 от ЗАДС. Сочи, че за получаване на лиценз № 320/11.06.2007г. дружеството е представило обезпечение пред митническите органи за осигуряване заплащането на акциза под формата на издадена от Банка „ДСК” Банкова гаранция за режим отложено плащане на акциз № 657/28.03.2007г. съгласно Договор за издаване на банкова гаранция в размер на 92785 лв. и към датата на съставяне на АУАН и издаване на НП сумата за дължимия акциз е била изцяло във владение на митническите органи. За заплащане на акциза, дружеството е изпратило до митническите органи Искане за прихващане на акциз от обезпечението, представено с Банковата гаранция за режим отложено плащане на акциз по т.2, което било отхвърлено с мотив, че в ревизионното производство ще бъдат установени задълженията за заплащане на акциз. За заплащане на акциза след приключване на ревизионното производство дружеството е изпратило молба за усвояване на банкова гаранция. Моли съда да отмени наказателното постановление. ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА – МИТНИЦА - СВИЩОВ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Я.Я., оспорва жалбата. Счита, че жалбата е неоснователна и недоказана. Неизпълнението на задължението по чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС било установено по безспорен начин от събраните по делото доказателства, за което законосъобразно на основание чл.110, ал.1 от ЗАДС е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател. Моли съда да потвърди наказателното постановление. СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На „АЛКО” ООД с ЕИК 040709018 е издаден Лиценз № 320/11.06.2007г. за управление на данъчен склад за складиране на акцизни стоки с вписани в лиценза идентификационен номер на лицензиран складодържател BGNCA00216000 и идентификационен номер на данъчен склад BGNCA00216001. В съответствие с разпоредбите на чл.77 от ЗАДС лицензираният складодържател „АЛКО” ООД е предоставил обезпечение пред митническите органи, за да осигури заплащането на акциза, който може да възникне за стоките под режим отложено плащане на акциз. Определеното в съответствие с чл.77 и сл. от ЗАДС обезпечение в лиценза е в размер на 92785 лв. Обезпечението е учредено с банкова гаранция изх. № 657 от 28.03.2007г., издадена от „Банка ДСК” ЕАД, приета от директора на Агенция „Митници” на 11.06.2007г. със срок на валидност до 27.03.2012г. На 27.03.2012г. банкова гаранция изх. № 657 от 28.03.2007г., издадена от „Банка ДСК” ЕАД е престанала да бъде валидна, като лицензираният складодържател „АЛКО” ООД не е удължил срока на действащото и не е представил ново обезпечение, за да осигури заплащането на акциза, който може да възникне за стоките под режим отложено плащане на акциз при управлението на данъчния склад с идентификационен номер BGNCA00216001. Поради това и основание чл.53, ал.3 от ЗАДС, във вр. с чл.53, ал.2, т.2 от ЗАДС, с Решение № 203/10.04.2012г. на Директора на Агенция „Митници”, влязло в сила на 26.04.2012г., лицензът на фирмата е прекратен /л.9/. На 14.05.2012г. за последния данъчен период от 01.04.2012г. до 26.04.2012г. „АЛКО” ООД подало по електронен път акцизна декларация /АД/ за алкохол и алкохолни продукти. АД е приета на 14.05.2012г. от МБ – Горна Оряховица и е регистрирана в системата за управление на акциза /СУА/ под № BG004300/02-00617/14.05.2012г., като в същата е деклариран дължим акциз р размер на 77926.22 лв. При извършения документален контрол на АД е установено, че не е представен документ за заплащане на дължимия акциз. Това обстоятелство е посочено като констатация в „Резултати от документален контрол” в АД. Във връзка с правомощията на митническите органи по смисъла на чл.102 от ЗАДС, свързани с контрола върху стоките, подлежащи на облагане с акциз и направена справка в СУА, отразена с писмо № А4422/0040/02.07.2012г. на ТМУ Свищов /компетентно митническо учреждение за заплащане на акциз/ е установено, че „АЛКО” ООД не е заплатило акциз в размер на 77926.22 лв. по АД № BG004300/02-00617/14.05.2012г. за последния данъч е н период от 01.04.2012г. до 26.04.2012г. С писма №№ 908, 909 и 910 от 28.06.2012г. Х.Ц.К. в качеството на управител и представляващ „АЛКО” ООД е поканен да се яви в МБ – Горна Оряховица за съставяне на АУАН. На основание чл.40, ал.2 от ЗАНН А.Г.П. - старши инспектор в МБ – Горна Оряховица в присъствието на свидетелите М.П.Ч. и С.Н.Й. съставил против „АЛКО” ООД АУАН № 278/06.07.2012г. за установяване на нарушение по чл.110, ал.1, във вр. с чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС. Актът е връчен за запознаване със съдържанието и подписан лично от управителя Х.Ц.К. на 03.08.2012г. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения по съставения акт. От приложените към АНП писмени доказателства се установява, че с писмо изх. № 65/25.06.2012г. „АЛКО” ООД направило искане до ТМУ Свищов за прихващане на акциз по АД № BG004300/02-00617/14.05.2012г. в размер на 77926.22 лв. от обезпечението, предоставено с Банкова гаранция за режим отложено плащане на акциз изх. № 657/28.03.2007г. Искането е получено в ТМУ Свищов след съставяне на АУАН - на 10.07.2012г., видно от известието за доставяне /л.14/. Не е спорно между страните, че искането е отхвърлено. След като разгледал преписката, образувана по съставения АУАН № 278/07.07.2012г., Заместник - Началникът на Митница - Свищов издал обжалваното Наказателно постановление № 397/2012г. от 18.08.2012г. Препис от наказателното постановление е връчен на управителя на дружеството на 18.09.2012г. С пощенско клеймо от 25.09.2012г. дружеството изпратило до Митница – Свищов по пощата /л.18/ жалба против наказателното постановление, заведена с вх. № А47/0024 от 26.09.2012г. С молба изх. № 088/27.08.2012г. „АЛКО” ООД направило искане чрез ТМУ Свищов до Директора на Агенция „Митници” определеното с Ревизионен акт № 2/37 от 23.08.2012г. задължение за акциз в размер на 77926.22 лв. да бъде погасено чрез усвояване на банкова гаранция за режим отложено плащане на акциз с изх. № 657/28.03.2007г., издадена от „Банка ДСК” ЕАД, със срок до 27.03.2012г. Молбата е получена в ТМУ Свищов след издаване на обжалваното НП - на 28.08.2012г., видно от известието за доставяне /л.17/. Изложената по - горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства, подробно описани в съпроводителното писмо съгласно чл.60, ал.2 от ЗАНН, приети като доказателства по делото. При така установената фактическа обстановка, възприета от съда като безспорна, се налагат следните правни изводи: Жалбата е подадена в срок и е сезиран компетентния съд, поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Настоящата инстанция не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила за установяване на административното нарушение и налагане на административно наказание. Административнонаказателното производство във връзка с извършеното нарушение е започнало със съставянето на АУАН № 278/06.07.2012г., съставен от компетентно лице въз основа на официални документи. В съответствие с разпоредбата на чл.128, ал.2 от ЗАДС АУАН е съставен от митнически орган - старши инспектор в Митническо бюро – Горна Оряховица. Актът е съставен по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН в отсъствие на представител на нарушителя, който е бил надлежно поканен за съставянето му. АУАН е надлежно връчен лично на управителя на дружеството и е дадена възможност за писмени възражения. Актът за установяване на административното нарушение е съставен преди изтичане на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и съдържа реквизитите, предвидени в чл.42 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН и при спазване изискванията на ЗАНН е издадено атакуваното НП, в съответствие с изискванията на чл.128, ал.2 от ЗАДС – от компетентното за това лице – Заместник - Началника на Митница - Свищов, който е надлежно овластен от Директора на Агенция “Митници”, чрез Заповед № ЗАМ - 484/13.08.2008г. на Директора на Агенция „Митници”, вложена като доказателство по делото. Наказателното постановление е издадено преди изтичането на шестмесечния преклузивен срок, считано от датата на съставяне на акта, и съдържа предвидените в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН реквизити. От събраните по делото писмени и гласни доказателства е доказано по несъмнен начин, че дружеството - жалбоподател в качеството си на лице по чл.3, ал.1, т.1 от ЗАДС – с издаден Лиценз № 320/11.06.2007г. за управление на данъчен склад за складиране на акцизни стоки с вписани в лиценза идентификационен номер на лицензиран складодържател BGNCA00216000 и идентификационен номер на данъчен склад BGNCA00216001, не е изпълнило задълженията си по чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС, като не е заплатило дължимият акциз в размер на 77926.22 лв. по АД № BG004300/02-00617/14.05.2012г. за данъчния период от 01.04.2012г. до 26.04.2012г. Не се спори между страните, че на основание чл.53, ал.3 от ЗАДС, във вр. с чл.53, ал.2, т.2 от ЗАДС, с Решение № 203/10.04.2012г. на Директора на Агенция „Митници”, влязло в сила на 26.04.2012г., лицензът на фирмата е прекратен. Съгласно чл.20, ал.1 от ЗАДС задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление, а съгласно чл.20, ал.2, т.9 от ЗАДС, освобождаване за потребление е прекратяването на действието на лиценза за управление на данъчен склад - за всички стоки, които към момента на прекратяването са под режим отложено плащане на акциз. Съгласно чл.87, ал.1 и ал.2 от ЗАДС, лицензираният складодържател е длъжен да подава АД за всеки данъчен период в 14-дневен срок от изтичането му, като съгласно чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС дължимият акциз се внася в републиканския бюджет по сметката на компетентното митническо учреждение от лицензирания складодържател или от регистрираното лице в срока за подаване на акцизната декларация. Съгласно чл.43, ал.5 от ЗАДС, последният данъчен период обхваща времето от началото на календарния месец, през който е прекратен лицензът до датата на прекратяването му, като в конкретния случай последният данъчен период е от 01.04.2012г. до 26.04.2012г. /датата на влизане в сила на Решение № 203/10.04.2012г. на Директора на Агенция „Митници” за прекратяване на лиценза на дружеството – жалбоподател/. С оглед цитираните законови разпоредби и събраните по делото доказателства се явява неоснователно твърдението на жалбоподателя, че няма извършено нарушение, тъй като дружеството не отговаряло на изискванията по чл.3 на ЗАДС и следователно не било лицензиран складодържател към датата на съставянето на АУАН и НП. От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че отговорността на „АЛКО” ООД е ангажирана за неизпълнение на задълженията по чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС за последния данъчен период е от 01.04.2012г. до 26.04.2012г. - за период, в който дружеството все още е притежавало валиден лиценз и именно като лице по чл.3, ал.1, т.1 от ЗАДС е имало задълженията по закона, за неизпълнението на които е санкционирано от митническите органи. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че е налице необоснован отказ за прихващане на дължимия акциз от банкова гаранция, за която действително има учреден договор с „Банка ДСК” ЕАД. Видно от хронологията на развилото се административно производство, искането за прихващане на акциз с Банкова гаранция за режим отложено плащане на акциз е подадено много след като е изтекъл срока за заплащане на дължимия акциз. Това Искане щеше да бъде релевантно единствено, ако беше подадено в срока за подаване на акцизна декларация съгласно чл.44, ал.1, т.6 ЗАДС. Поради това е излишно да се коментира дали е налице правна възможност да бъде прихванато задължението по акцизна декларация с обезпечение, което е дадено във връзка с режим отложено плащане на акциз. С неизпълнение на задължението по чл.44, ал.1, т.6 ЗАДС дружеството – жалбоподател е осъществило състава на административно нарушение по чл.110, ал.1 от ЗАДС. Съгласно чл. 110, ал.1 от ЗАДС (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2007г., доп., бр. 106 от 2008г., в сила от 1.01.2009г., изм., бр. 44 от 2009г., в сила от 1.01.2010г., доп., бр. 95 от 2009г., в сила от 1.12.2009г.) лице, което не внесе дължимия акциз в срока по чл. 44 или не подаде акцизна декларация в срока по чл.87, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2500 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци, и с глоба в размер от 500 до 1500 лв. - за физическите лица. Поради това административнонаказващият орган е квалифицирал правилно извършеното нарушение и в съответствие с разпоредбата на чл.83 от ЗАНН е наложил имуществена санкция в минималния размер от 500 лева съобразно административнонаказателната норма на чл.110, ал.1 от ЗАДС. Предвид изложените по – горе в мотивите съображения Наказателно постановление № 397/2012г. от 16.08.2012г. на Заместник - Началника на Митница – Свищов следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът