Решение № 1370 от 17.7.2025 г. на Административен съд - Добрич по дело № 79/2025 г.

Производството е по реда на чл. 215, ал. 2, във вр. ал. 1 и чл. 210, ал. 3 от ЗУТ. Образувано е по жалба на М. Р. Н., [ЕГН], от с. Горна Митрополия, община Долна Митрополия, област Плевен, ул. „Александър Стамболийски“ №36, срещу Решение по Протокол № 1-42/22.11.2024 г. на комисия по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, назначена със Заповед № 731/01.07.2024 г. на кмета на Община Генерал Тошево, в частта, в която е определен размер на обезщетение за учреден сервитут по отношение на собствения на жалбоподателката поземлен имот с идентификатор 10183.23.54 по КККР на с. Василево, община Генерал Тошево, област Добрич, с начин на трайно ползване – нива, с обща площ 13002 кв.м. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението в оспорената му част поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че жалбоподателката не е била надлежно уведомена за започналото производство, тъй като е получила съобщението по чл. 26, ал. 1 от АПК едновременно с решението на комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, с което е била лишена от възможността да изрази становище и да представи документи. Сочи се, че оспореното решение е издадено в противоречие с чл. 65, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ), тъй като размерът на обезщетението не съответства на действителната пазарна цена на сервитутното право. При определяне на коригиращите коефициенти не са съобразени всички неблагоприятни последици от принудителното ограничаване на правото на собственост на засегнатото лице. Оценката е значително занижена и противоречи на утвърдените в практиката на ЕСПЧ стандарти за пропорционалност. По тези съображения се иска изменение на определеното с решението еднократно обезщетение, като се увеличи размерът му. В условията на евентуалност се иска отмяна на решението и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне с изрични указания по приложението на закона. Претендират се и направените разноски по делото. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката поддържа жалбата, като иска стойността на обезщетението да се съобрази със заключението на вещото лице по оценителната експертиза. Ответникът – Община Генерал Тошево, изразява становище за неоснователност на жалбата и иска тя да бъде отхвърлена. Твърди, че стойността на сервитутното право е съобразена със справедливата пазарна оценка на засегнатата част от имота и съответства по размер на ограниченията, които жалбоподателката е длъжна да търпи при упражняване на правото си на собственост. Сочи, че е налице разлика между възникването и упражняването на сервитут и реда за тяхното обезщетяване. Предмет на воденото административно производство по чл. 210 от ЗУТ е определяне и изплащане на обезщетение за възникване на сервитутно право. Ако жалбоподателката желае да получи адекватно обезщетение за търпене действията по упражняване на сервитутното право, има право да предяви претенциите си в друго производство, извън настоящото. Заинтересованата страна – „Тесса Енерджи” ЕООД (сега ООД), чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита, че експертната оценка е справедлива и отразява степента на ограниченията, които засегнатият имот следва да понася. Не споделя възраженията за изключително занижаване на обезщетението. Сочи, че процесната площ е със статут на земеделска земя, за която се прилагат минимален брой ограничения. След учредяване на сервитута собственикът на имота ще продължи да го ползва по същия начин за получаване на земеделска продукция. Дължимото обезщетение е обективно определено и присъждането му в по-голям размер би довело до нарушаване на основния принцип, залегнал в чл. 65, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Твърди, че собственикът на служещия имот се ползва и от правата по чл. 65, ал. 2 от ЗЕ, като независимо от обезщетението по ал. 1 титулярят на сервитута дължи възстановяване на всички причинени вреди на имота или съответно парично обезщетение. По изложените съображения иска отхвърляне на жалбата като неоснователна. Добричкият административен съд, след като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, срещу годен за оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения: Не се спори между страните, а това се установява и от приложените по делото заверени копия на Нотариален акт за собственост върху поземлен имот по наследство № 39, т. III, рег. № 1448, дело № 289/2023 г. на нотариус № 313 и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 38, т. III, рег. № 1447, дело № 288/2023 г. на нотариус № 313, че жалбоподателката М. Р. Н. е собственик на ПИ с идентификатор 10183.23.54 по КККР на с. Василево, община Генерал Тошево, област Добрич, целият с площ от 13002 кв. м. Със Заповед № РкД-20-30/23.02.2024 г. на областния управител на област Добрич, обнародвана в ДВ, бр. 19 от 05.03.2024 г., е одобрен комплексен проект за инвестиционна инициатива за строеж на обект „Въздушна линия (ВЛ) 110 kV от повишаваща подстанция (ПП) 33/110 kV до възлова станция (ВС) 110 kV за присъединяване на ВяЕЦ „К.-Тригорци“ към преносната електрическа мрежа (ПЕМ) 110 kV“, находящ се в землищата на селата Дропла и К., община Балчик, област Добрич и в землищата на селата Балканци и Василево, община Генерал Тошево, област Добрич, с възложител „Тесса Енерджи“ ООД, включващ ПУП – ПП (парцеларен план) и инвестиционен проект. Съгласно одобрения план трасето преминава през имота на жалбоподателката и засяга общо 2, 660 дка от площта му, от които 2, 635 дка за въздушна линия и 0, 025 дка за изграждане на стъпка на стълб. Видно от писмо изх. № РР-12-8/13.05.2024 г. на областния управител на област Добрич заповедта не е обжалвана и е влязла в сила на 20.03.2024 г. По искане на заинтересованата страна „Тесса Енерджи” ООД кметът на община Генерал Тошево е издал Заповед № 731/ 01.07.2024 г., с която е назначил комисия по чл. 210 от ЗУТ за определяне и изплащане на еднократните обезщетения на собствениците на засегнатите имоти. На 16.09.2024 г. е възложено на лицензиран оценител изготвянето на експертна оценка за определяне на пазарната стойност на сервитутите на енергийния обект, предмет на комплексния проект. На 12.11.2024 г. е изработен оценителски доклад, съгласно който размерът на обезщетението за процесния имот е в размер на 7859, 02 лева. Пазарната стойност на частите, попадащи в границите на сервитута, е определена по метода на посредственото сравнение. Изследвани са шест оферти за продажби на сходни имоти (два от тях в землището на с. Василево), като е получена среднопретеглена пазарна стойност на 1 дка в размер на 3851 лева. Справедливата пазарна стойност на сервитутното право за изграждане на въздушна линия е изчислена, като пазарната стойност на земята е умножена с коефициент за срок на сервитута 0, 9 и експертно определен коефициент за вид на сервитута 0, 85. Справедливата пазарна стойност на обезщетението за заетата от стъпката на стълба площ е пресметната по същата формула, като коригиращите коефициенти са определени на 1, 0. На свое заседание от 22.11.2024 г. комисията е разгледала доклада и с решение по Протокол № 1-42/22.11.2024 г. е одобрила и приела предложената експертна оценка. С писмо изх. №ТР-08-01-1573 от 03.02.2025 г. на кмета на Община Генерал Тошево жалбоподателката е уведомена за започналото административно производство на основание чл. 26, ал. 1 от АПК и за взетото решение на комисията. Писмото е връчено на лицето на 07.02.2025 г., видно от известие за доставяне. За изясняване на спора от фактическа страна е изслушана съдебно – оценителна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните. При определяне на пазарната стойност на засегнатата част от имота вещото лице е приложило метода на посредственото сравнение и метода на поземлената рента, като е дало превес на първия метод. В резултат на това е получена крайна пазарна стойност на декар в размер на 3915, 54 лева. За изчисленията по метода на пазарните аналози са използвани данни за вписани продажби на пет съпоставими имота в землищата на с. Конаре, с. Преселенци, и с. Василево, всичките от община Генерал Тошево, като са приложени корекционни коефициенти за площ и за отстояние до населеното място. При оценката по метода на поземлената рента е взета предвид средната годишна рента на декар за последната стопанска година в размер на 106 лева според данните от НСИ. След съобразяване на определената по метода на пазарните аналози стойност на земята и отчитане на нормативно въведените ограничения за ползване на служещия имот е дадено заключение, че пазарната стойност на равностойното парично обезщетение възлиза общо на 8456 лева, от които 8358, 39 лева – за сервитута на въздушната линия (ВЛ) и 97, 90 лева – за сервитута на стъпката за стълба. Сумата е получена като произведение на пазарната стойност на земята, коефициент за срока на сервитута (Кс = 0, 9 за ВЛ и Кс = 1 за стъпката на стълба) и експертно определен коефициент, отчитащ вида на сервитута и ограниченията при ползването на земята (Ксп = 0, 9 за ВЛ и Ксп =1 за стъпката на стълба). При изслушването му в съдебно заседание вещото лице е дало пояснения, че различията с доклада на лицензирания оценител касаят размера на експертно определения коефициент за ВЛ и вида на ползваните пазарни аналози. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Предмет на оспорване в настоящото производство е решение за определяне на еднократно обезщетение за възникнал сервитут по чл. 64 от ЗЕ в имота на жалбоподателката, находящ се в землището на с. Василево, община Генерал Тошево. Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, поименно определен със заповед на кмета на общината, в рамките на правомощията му по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, в предвидената от закона форма, с посочване на фактическите и правните основания за неговото издаване включително чрез препращане към оценителния доклад на независимия оценител и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Действително жалбоподателката е била уведомена за заявлението на заинтересованата страна по чл. 210 от ЗУТ едновременно с приетото решение на комисията, с което на практика е била лишена от участие в административното производство, но това нарушение не е от категорията на съществените. Съдебната практика е последователна, че с приключване на административното производство не се преклудират възможностите на заинтересованите лица да наведат своите възражения и да представят своите доказателства. Това може да стане и в съдебното производство по оспорване на административния акт, поради което не е налице нарушение на правото им на защита, водещо до отмяната на акта. Процесното решение обаче е издадено в несъответствие с материалния закон и неговата цел. Съгласно чл. 64 от ЗЕ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути, които се изразяват в право на преминаване на хора и техника, право на прокарване на линейни енергийни обекти и ограничаване в ползването на засегнатите поземлени имоти. При упражняване на сервитутите титулярят на сервитута придобива право на прокарване и изграждане на линейни енергийни обекти; негови представители да влизат и да преминават през засегнатите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с изграждането и/или експлоатацията на енергийните обекти, включително право на преминаване на техника през засегнатите поземлени имоти във връзка с изграждането и обслужването на въздушни и подземни проводи и наземни съоръжения; да извършва кастрене и рязане на дървета и храсти в сервитутните ивици на линейните енергийни обекти за отстраняване на аварии. Сервитутите на енергийни обекти са безсрочни и по своята правна същност представляват законово въведено ограничение на правото на собственост. С възникването на сервитута се възлагат определени законови задължения на собственика на служещия имот, като му се налагат и конкретни забрани. Съгласно чл. 64, ал. 3, т. 2 от ЗЕ в засегнатите поземлени имоти не се допускат: извършване на застрояване или засаждане на трайни насаждения в сервитутната ивица, с изключение на случаите, когато това е допустимо, при спазване на съответните технически и други изисквания и след писмен договор; прокарване на проводи на други мрежи на техническата инфраструктура, с изключение на случаите, когато това е допустимо с нормативен акт, при спазване на съответните технически и други изисквания и след писмен договор, предвиждащ съответните условия и цена. Разпоредбите на чл. 64, ал. 3, т. 3 – т. 6 от ЗЕ регламентират, че промяната на собствеността на засегнатия имот и на линейния енергиен обект не прекратява действието на сервитутите; сервитутите са неделими права; те могат да се упражняват изцяло в полза на лицата, в полза на които са учредени, и тежат изцяло върху всяка част от засегнатите имоти и когато имотите бъдат разделени; сервитутът може да се използва само от лицата, в полза на които възниква, за изграждането и експлоатацията на линейния енергиен обект; собственикът на засегнатия имот няма право да премества сервитута. В нормите на чл. 13 и чл. 14 от Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти (Наредба № 16) са уредени детайлно правата на титуляря на сервитута и ограниченията за служещия имот, изброени са редица дейности, които са забранени в сервитутната зона на енергийните обекти, включващи застрояване, засаждане на трайни дървесни насаждения, извършване на сондажни работи, търсене, проучване и добив на подземни богатства, паркиране на превозни средства, складиране на отпадъци и материали, действия върху съоръженията на енергийните обекти, палене на огън и опожаряване след прибиране на селскостопанската продукция. По силата на чл. 64, ал. 4, т. 1 от ЗЕ сервитутите по чл. 64, ал. 2 от същия закон възникват, когато има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на чл. 64, ал. 6 от ЗЕ на разположение на собственика и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. Съгласно чл. 64, ал. 6 от ЗЕ определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и чл. 211 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ изрично предвижда оценката и размера на обезщетението да се определят по пазарни цени. В чл. 65, ал. 1 от ЗЕ е посочено, че размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението и 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. От изложеното следва, че принудителният характер на енергийните сервитути налага собственикът на служещия имот да бъде удовлетворен с адекватно и справедливо обезщетение, което да го възмезди за ограниченията и тежестите, които е длъжен да търпи. Приложимите нормативни актове – ЗУТ и ЗЕ, не дефинират понятието „справедлива пазарна оценка“. Според трайната съдебна практика тя следва да се основава на действителната цена на имота, за да бъде обезщетението равностойно по своя размер. В случая одобрената от административния орган експертна оценка не отговаря на това изискване, което се потвърждава и от заключението на вещото лице. Няма спор, че лицензираният оценител и съдебният експерт са приложили един и същ метод на пазарните аналози, но първият е взел предвид обявени цени за продажба на имоти, а вторият – цени на реални продажба на имоти. В експертизата са посочени сравнителните данни, които са ползвани от вещото лице, докато в приетата от комисията оценка няма информация за източника на офертите. Методът на сравнимите сделки предполага издирване на извършени продажби на имоти с еднакви или сходни характеристики с тези на оценявания имот. Т. проучване не е извършено от лицензирания оценител. При липса на съпоставка с конкретни аналози (действително осъществени сделки) определената в доклада цена на засегнатия имот не може да се приеме за пазарна, каквито са изискванията на ЗУТ и ЗЕ. Не е обективно определен и избраният от лицензирания оценител коригиращ коефициент за вид на сервитута за ВЛ. Приложимата методика за оценка на сервитутното право и нейните корекционни елементи трябва да отчитат всички ограничения, които това право налага на собственика на земята. В случая даденият в доклада коефициент 0, 85 не съответства на действителната степен на засягане на имота. Тежестта на ограниченията е следвало да се съобрази чрез приемане на по-висок корекционен коефициент, както е направено и от вещото лице. Видно от графичната част на одобрения ПУП, трасето на ВЛ пресича целия имот по диагонал, поради което възприетата в експертизата стойност 0, 9 отчита в по-голяма степен конкретните особености на сервитутното право. Неоснователен е доводът на заинтересованата страна, че размерът на обезщетението в оценителния доклад е правилно определен, тъй като процесният сервитут не възпрепятства обработването на земята по досегашния начин и единственото реално ограничение, което собственикът на служещия имот следва да понася, е само това по чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 16, а именно засаждане на трайни дървесни насаждения. Първо, този довод не отговаря на действителния обхват на ограниченията, които сервитутът налага, защото към тях трябва да се причислят и забраните за строителство и сондажни работи в сервитутната ивица по чл. 14, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба № 16. Безспорно имотът е с НТП нива, но това не изключва всякакъв вид строителство върху него, защото по силата на Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им (Наредба № 19) се допуска застрояване на земеделски земи със селскостопански сгради, постройки и съоръжения, свързани с ползването им. С изграждането на енергийния обект и разполагането на сервитутната зона през средата на имота тази възможност се ограничава до голяма степен поради неприложимост на наредбата спрямо земеделски земи с учредени сервитути (чл. 3, т. 9 от Наредба № 19). Второ, този довод противоречи на същността и спецификите на сервитута, с възникването на който се свързват не само забраните за извършване на определени дейности по чл. 14 от Наредба № 16, във вр. чл. 64, ал. 3, т. 2 от ЗЕ, но и редица други тежести, произтичащи от правата на титуляря на сервитута, изброени в чл. 64, ал. 3, т. 1 от ЗЕ, чл. 68 от ЗЕ, чл. 13 и чл. 14, ал. 2 от Наредба № 16. Съдържанието на сервитута се извежда от правомощията на неговия носител и служенето и обременяването на чуждия имот може да бъде различно според нуждите от нормалната експлоатация на енергийния обект. Следователно реалните ограничения за собственика на служещия имот са много по-големи по вид и обем. Фактът, че имотът е земеделска земя и сервитутът няма да пречи на по-нататъшното му ползване по предназначение, не изключва задълженията на собственика да се въздържа от определени дейности и да зачита правата на титуляря на сервитута, в каквото именно се състои ограничаването на правото му на собственост. Неоснователни са и възраженията на заинтересованата страна, че оценката се изготвя съгласно настоящото състояние на имота и няма как да се оценява нещо, което към момента не съществува. Безспорно пазарната стойност на имота се определя съобразно сегашното му фактическо положение и начин на ползване, но пазарната стойност на сервитутното право се преценява според ограниченията, които собственикът на служещия имот, е длъжен да търпи занапред, както е предвидено и в чл. 65, ал. 1 от ЗЕ. В случая не става дума за определяне на обезщетение при упражняване на сервитутното право съгласно чл. 65, ал. 2 от ЗЕ, а за определяне на обезщетение за самото възникване на това право, с което собственикът на засегнатия имот следва да съобразява бъдещото си поведение. С оглед на изложеното за пазарна стойност на имота и за пазарна стойност на обезщетението следва да се възприемат определените в експертизата суми, коригирани със съответните коефициенти за целите на оценката. Въз основа на заключението на вещото лице съдът намира, че по-ниският размер на обезщетението, изчислен от лицензирания оценител, не е справедлив и обоснован и не съответства на действителната пазарна цена на имота. Като е одобрил оценка на сервитута, която е различна от пазарната, комисията е постановила един неправилен акт, противоречащ на материалния закон и неговата цел съгласно чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Това налага изменение на решението в оспорената му част и увеличаване на дължимото за жалбоподателката обезщетение от 7859, 02 лева на 8456 лева съобразно заключението по съдебно-оценителната експертиза. С този размер се постига целта на обезщетението да компенсира надлежно собственика за ограниченията при ползването на имота, които ще търпи без ограничение във времето. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката сторените от нея разноски по делото в размер на общо 2303, 50 лева, включващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът