РЕШЕНИЕ

№ 92

гр. София, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20231100900322 по описа за 2023 година Предмет на разглеждане са предявени при условията на чл. 422 вр. чл. 124 ГПК искове по чл. 538 ал. 1 вр. чл. 481 ал. 2 ТЗ и чл. 537 вр. чл. 485 ТЗ.

Ищецът „: Т.Ф.С.” АД твърди в негова полза ответникът „И. 13“ ЕООД да е издал запис на заповед с поето задължение безусловно и неотменимо на 18.02.2022 г. да заплати сума от 30 000 лв. Ищецът предявил в заповедно производство вземане в размер от 28228, 01 лв., но ответникът възразил, поради което се иска да бъде признато за установено, че вземането съществува.

Ищецът твърди на 18.01.2021 г.записът на заповед да е авалиран от ответницата Я. Т. Ф. при описаните вече условия. Ответницата също възразила срещу издадената заповед, поради което ищецът иска да бъде установено, че вземането съществува.

В отговор по исковата молба ответниците смятат, че документът не притежава законоустановените реквизити, за да бъде третиран за запис на заповед. По същество оспорват зад посочената сума да стои реално задължение. Сочи се документът да е издаден като обезпечение на невалиден договор за кредит (овърдрафт) за много по-малка сума.

В допълнителната искова молба процесуалният представител на ищеца – адв. Цв. Г. от САК, конкретизира, че записът на заповед е издаден във връзка с договор за фирмен кредит, свързан с използването на кредитни карти с международен достъп за предоставяне на платежни услуги и кредити на юридически лица, сключен с „И.“ ЕООД. Сочи по договора да е усвоена сума от 25 000 лв., но кредитополучателят не заплащал договорените минимални погасителни вноски. Начислени били и договорни лихви в размер на 2445, 55 лв. – за ползване на предоставения ресурс за периода от 01.05.2021 г. до 31.12.2021 г. и 774, 49 лв. – договорена лихва за забава по чл. 4.2 от договора за периода от 01.05.2021 г. до 31.12.2021 г. Начислена била и такса за издаване на месечно извлечение през периода септември – декември 2021 г. в общ размер от 7, 97 лв. Ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем, за което ответното дружество било уведомено по реда на чл. 47 ГПК.

В отговор по допълнителната искова молба от името на ответниците се навежда довод договорът за фирмен кредит да противоречи на добрите нрави. Навежда се и довод договорът да е нищожен по смисъла на чл. 146 от Закона за защита на потребителите, съответно да противоречи на чл. 34 ал. 1 ЗПК и да е сключен без да са спазени нормите на чл. 11 ал. 1 т. 9, 10 и 11 вр. чл. 22 ЗПК. Противопоставя и възражение за погасени вземания по давност.

В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищеца – адв. Г. от САК, поддържа предявените искове с довод, че процесният запис на заповед отговоря на законовите изисквания и съответства на каузалното правоотношение между страните. Претендира разноски с представен списък. Навежда доводи в писмени бележки.

По съществото на спора процесуалният представител на ответниците „И. 13“ ЕООД и Я. Т. Ф. – адв. И. от САК, оспорва исковете. Застъпва теза, че липсва валидно каузално правоотношение. Претендира разноски като е представен списък.

Като обсъди въведените в процеса факти с оглед на процесуалното поведение на страните и събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна съдът намира следното:

По делото не се спори, че на 10.11.2016 г. между ищеца и ответното дружество е сключен договор за фирмен кредит, свързан с използването на кредитни карти с международен достъп до предоставяне на платежни услуги и кредити на юридически лица. Видно от представения договор съгласуван е лимит на револвиращ кредит от 20 000 лв. като е договорено сумата да се усвояват чрез предоставени на дружеството кредитни карти Транскарт MasterCard Business, които да се ползват от упълномощени служители на дружеството, посочени в искане за издаване на кредитни карти, чието получаване се удостоверява писмено (чл. 1 от договора) за срок от 12 месеца, който се продължава автоматично, ако никоя от страните най-малко 30 дни преди изтичане на текущия срок не заяви писмено, че желае прекратяване (чл. 11 от договора). Съгласно чл. 9.1. кредитополучателят се задължава до 15-то число на всеки месец да заплаща сума, равна или по-голяма от минималната погасителна вноска, посочена в последното месечно извлечение и включваща: пълния размер на превишението над договорения кредитен лимит, сумата на всички начислени и неплатени такси и комисиони, дължимите лихви по кредита и сумата, равна на обявената в ценовата листа на ищеца част от непогасената главница по кредита, които суми следва да са посочени в последното месечно извлечение (чл. 3.2. от договора). Съгласно чл. 5.1. ищецът предоставя ежемесечно извлечение за всички задължения по кредита н, натрупани към последната дата на предходния месец. Посочено е, общото задължение по кредита представлява сбор от непогасените суми по револвиращия кредит, усвоени чрез транзакции с картите, сума, представляваща превишение над договорения кредитен лимит, начислените и неплатени такси и комисиони съгласно ценовата листа на ищеца, дължимите лихви по револвиращия кредит (чл. 3.1.). че всички усвоени суми по главницата на кредита, включително и допуснато от кредитополучателя превишение над договорен кредитен лимит, се олихвяват считано от датата на усвояването им с лихва в размер на 14, 50 % на годишна база. Съгласно чл. 12.1. кредитополучателят предоставя запис на заповед за сума, съставляваща 120 % от размера на договорения кредитен лимит при посочен падеж до 10.12.2017 г. и ще бъде авалиран от г-жа Я. Т. Ф., а при продължаване срока на действие кредитополучателят издава нов запис на заповед с падеж най- малко един месец след новия срок на кредита. Посочено е, че кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем при неизпълнение от страна на кредитополучателя на което и да е от задълженията му или на условията по договора.

От представената по делото и писмено потвърдена от Я. Ф. Ценова листа за издаване и обслужване на международни платежни карти Transcard MasterCard Business се установява предвидена такса при изготвяне и изпращане на месечно извлечение на хартиен ностиле при наличие на непогасена главница по кредит към края на календарния месец от 1 лв. като не се спори, че считано от 01.09.2019 г. е предвидена сума от 2 лв.

Според чл. 40 от общите условия размерът на задълженията на кредитополучателят се установява въз основа на записванията, водени от ищеца и могат да бъдат оспорени в срок до 30 дни от датата на изготвяне на извлечението.

По делото не се спори, а и от представения документ в заповедното произвоство (л. 9 от ч.гр.д. № 43780/2022 г. по описа на Софийски районен съд) се установява, че на 18.01.2021 г. в гр. София Я. Т. Ф. като представляваща „И. 13“ ЕООД е подписала документ, наречен запис на заповед, платим на предявяване без протест и разноски, в който е посочено, че срещу представянето на записа на заповед безусловно и неотменимо се задължава да плати на Т.Ф.С. АД сумата от 30 000 лв. Документът е подписан от Я. Т. Ф. в качеството й на авалист да авалира записа на заповед при условията, при които е издаден.

Представител на ищеца писмено е посочил с изявление изх. № 20220010/07.01.2020 г., че считано от 31.12.2021 г. кредитът на „И. 13“ ЕООД е обявен за предсрочно изискуем с указание да са дължими главница в размер на 25 000 лв. просрочени лихви от 3220, 04 лв. и такси в размер на 7, 97 лв. Уведомлението е изпратено чрез ЧСИ С.П., а призовкар Н. Г. е удостоверил, че при посещение на 04.02.2022 г. не е установил табели и служители, които да получат документа, а уведомление е залепено на входната и екземпляр е пуснат в пощенската кутия. Помощник на частен съдебен изпълнител С.П. е удостоверил, че за „И. 13“ ЕООД не се е явил представител, за да получи съобщението.

Съгласно чл. 182 ГПК счетоводните записи ползват страна в съдебно производство, когато книгите са редовно водени. Ответниците не оспорват счетоводните записвания, а противопоставянето се извежда от необоснована теза за несвоевременно представяне на тези доказателства. С оглед утвърденото в съдебната практика разбиране, че повдигнат спор за каузално покритие на запис на заповед разширява предмета на изследване с произтичащите от каузалното правоотношение възражения, с първото последвало възражението процесуално действие – допълнителна искова молба, ищецът се позовава на регистрирани транзакции и представя в тази връзка справка, отразяваща постъпления и извършени плащания през периода 10.11.2016 г. – 31.12.2021 г. Този документ позволява хронологично проследяване на операции, а следователно и възможност за формиране на фактически изводи за регистрираните като усвоени и невъзстановени суми. Доказателственото искане е и своевременно упражнено. Тъй като ответниците не повдигат спор за съдържанието на това извлечение липсва висящ спор, който да налага специални знания. Ето защо съдът приема за меродавно изводимото от този документ съдържание и в частност – усвоен по договорения начин кредитен ресурс в размер на 25 000 лв. и начислени такси. Поради отсъствие на спор досежно размера на конкретизираните лихви – възнаградителна и обезщетителна, съдът възприема за установен и техните размери.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 538 ал. 1 вр. чл. 481 ал. 2 ТЗ Повдигнатият спор в заповедното производство ангажира ищеца да докаже съществуване и изискуемост на предявеното вземане, което в случая предполага да бъде установено в процеса, че е издаден запис на заповед при установената от закона форма и съдържание като ответното дружество е било надлежно представлявано.

Процесният запис на заповед съдържа нормативно утвърдените реквизити – наречен е "запис на заповед", а този текст се съдържа и в съдържанието на самия документ на езика, на който е написан. Изявлението отразява безусловно обещание да се плати посочена в документа парична сума. Падежът е определен според изрично предписан начин с чл. 486 ал. 1 т. 1 ТЗ. Указани са мястото на плащане, името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати, датата и място на издаване. Документът носи и подпис за лице, притежаващо предписана от закона представителна власт по отношение на дружеството, от чието име е поето задължението. Следователно, налице е валидно поето менителнично задължение.

С оглед нормата на чл. 465 ТЗ съдът споделя утвърденото в съдебната практика разбиране, че придаденото от страните по каузално правоотношение предназначение на менителничния ефект да обезпечи изпълнението, определено задължение легитимира издателя да противопостави на поемателя възражения, произтичащи от каузалното правоотношение между тях. Абстрактният характер на менителничния ефект се проявява едва при липса на очертаната връзка между издателя и приносителя на ценната книга и то при положение, че приносителят е добросъвестен – не знае за причината да бъде поето безусловното задължение за плащане и/или обстоятелства, легитимаращи издателя да се противопостави на търсено изпълнение (в този смисъл решение № 67 от 25.05.2017 г. по т. д. № 60075/2016 г. на ВКС, ГК, І ГО). При тази регулаторна рамка следва да бъде обсъден въведеният в процеса спор досежно съществуването на обезпеченото задължение със записа на заповед.

Ответниците се позовават на засидена защита, произтичаща от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и съответно Законът за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно § 13 т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите „Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Освен че ответното дружество е юридическо лице, то е и търговец. Засилената потребителска защита е призвана да защити уязвима страна в правоотношение, ангажирайки насрещната страна в правоотношението да отчете и да осигури ефективно равнопоставеност. Търговското качество предпоставя специфичен стопански интерес и грижа на специалиста, осигуряващи презумптивна способност за управление на делата и произтичащо от това пълноправно участие в стопанския оборот. Поради тази причина и търговецът не се ползва от потребителска защита.

С оглед относителния характер на облигационното правоотношение легитимиран да противопостави възражение, основано на каузално правоотношение е само издателят на менителничния ефект – в случая търговското дружество. По изричен текст на чл. 485 ал. 2 ТЗ, приложим по силата на чл. 537 ТЗ и по отношение на запис на заповед, отговорността на поръчителя пряко произтича от поетото менителнично задължение дори и задължението на издателя да е недействително. Авалът не е нормативно утвърдено понятие, но теорията, а и съдебната практика еднозначно разбират под него именно менителничното поръчителство. В случая и от съдържанието на изявлението еднозначно следва извод, че ответницата Ф. писмено е потвърдила задължението си да отговаря за изпълнение на посоченото в записа на заповед парично задължение. Това изявление изключва възможността поетото задължение да бъде свързано с личен за ответницата интерес. Напротив, видно от вписаните в търговския регистър данни ответницата е едноличен собственик на капитала на ответното дружество, явяващо се и кредитополучател. Следователно, установява се, че ответницата опосредено чрез ответното дружество реализира търговска дейност. Ето защо поетата отговорност към ищеца попада в обхвата на търговска дейност и само по себе си изключва потребителската защита.

Освен процесуалното правило на чл. 182 ГПК и нормата на чл. 55 ТЗ овластява търговец да ползва създадени от него книги, за да удостоверява ползващи го обстоятелства. Предвид отсъствието на повдигнат спор, относим към редовността на водената от ищеца отчетност, онагледена в представената по делото справка, съдът приема за установени по основание и размер отразените в тази справка вземания, чийто общ размер съответства на основаното на записа на заповед вземане, обуславящо и каузално покритие на предявеното менителнично задължение.

Законът изключва възможността да бъде наложено изпълнение на вземане, ако кредиторът не е потърсил своевременно неговата защита. Понеже правилата на давността не се прилагат служебно (чл. 120 ЗЗД), съдът е обвързан от противопоставеното възражение за давност. В случая възражението касае произтичащите от каузалното правоотношение вземания. С оглед формираната съдебна практика релативните възражения, свързани с каузалното правоотношение, се отнасят и до възраженията за изтекла давност по вземанията, обезпечени с издаването на ценната книга (Решение № 5 от 05.02.2020 г. по т. д. № 370/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и цитирана в него практика). Законът установява съкратен давностен срок досежно неустойка (чл. 111 б. „б“ ЗЗД) или лихви и дължими „периодични плащания“ (чл. 111 б. „в“ ЗЗД). Договорените в случая платежи отговарят на тези критерии. Съгласно чл. 422 ал. 1 ГПК иск за утвърждаване на оспорено вземане в заповедно производство се смята предявен от момента на подаване на заявлението. Нормата на чл. 116 б. „б“ ЗЗД свързва предявеното искане за защита с прекратяване на давностния срок, а правилото на чл. 115 ал. 1 б. „ж“ отрича правното значение на времето, изтекло в рамките на съдебния процес. При тази регулаторна рамка противопоставеното възражение за давност предпоставя изтекъл период от 3 години преди 12.08.2022 г., на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Данните по справката сочат на последно постъпило плащане в погашение на формирания дълг на 01.06.2021 г. или неизпълнението за минималната погасителна вноска датира от 16.06.2021 г., а и според указаното в справката досежно вземането за възнаградителна лихва и неустойка – от месец май 2021 г. Следователно към датата на предявяване на заявлението предписаният от закона кратък давностен срок не е изтекъл, за да погаси изпълнителната сила на произтичащите от каузалното правоотношение вземания.

Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

По предявената при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК претенция за законна лихва от датата на предявяване на заявлението в заповедното производство.

Процесуалният закон утвърждава изключение от правилата за определяне на предявено пред съд право по основание и размер досежно формирано акцесорно вземане за лихва след датата на предявяване на иска. По силата на чл. 422 ал. 1 ГПК правилото се явява приложимо и към заявлението. Понеже нормата не регламентира правилата, от които произтича вземането за лихва, приложение следва да намери материалния закон.

По силата на чл. 79 ал. 1 ЗЗД при неизпълнение длъжникът освен поетото или възложено му от закона задължение, дължи да възмезди кредитора и за вредите от закъснението. По аргумент от чл. 81 ал. 2 ЗЗД изпълнението на паричното задължение е винаги възможно, а нормата на чл. 86 ал. 1 ЗЗД утвърждава необоримо предположение, че неизпълненото парично задължение поражда вреда като определя и механизъм за остойностяването й. Договореният в случая срок за плащане на менителничното задължение е изтекъл преди датата на предявяване на заявлението, поради което вземането се явява лихвоносно от предявения в случая момент – 12.08.2022 г. По разноските Законът задължава страната, предизвикала съдебно производство с необосновано от правна гледна точка формирано убеждение за действителното правно положение, да възмезди насрещната страна в процеса за сторените и доказани по делото разноски. При установения изход от спора ответникът дължи да възстанови направените от ищеца разноски – дължимата и заплатена държавна такса.

С оглед нормата на чл. 81 ГПК съдът дължи да се произнесе по заявеното от ответницата искане за присъждане на разноски. При установения изход от спора направените от ответницата разноски – заплатено възнаграждение за един адвокат, следва да бъдат възложени в нейна тежест.

Мотивиран от изложеното съдът