Решение № 1213 от 15.8.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1205/2025 г.

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 274 и сл. от ГПК. Образувано е по Жалба вх. № 20250616180211 на „СЕ-ДАТАСЪЛЮШЪНС“ ООД – в ликвидация, с ЕИК 205940427, седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ул. „Проф. д-р Васил Златарски“ № 4, чрез адв. Е. И. А. от САК, срещу Отказ № 20250604185440/10.06.2025 г. на длъжностно лице по регистрацията (ДЛР) към Агенция по вписванията (АВ) – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), постановен по Заявление обр. А4 вх. № 20250604185440, с който е отказано вписването на промени в подлежащите на вписване обстоятелства по партидата на „СЕ- ДАТАСЪЛЮШЪНС“ ООД – в ликвидация.

В жалбата се релевират оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на отказа, с искане за неговата отмяна и даване задължителни указания на длъжностното лице по регистрацията за вписване на заявените обстоятелства. Оспорват се изводите на ДЛР относно липса на легитимация на ликвидатора като заявител в охранителното производство, както и липса на възможност за преструктуриране на капитала по време на ликвидационно производство. Изложени са съображения в насока, че ликвидаторът, като представляващ дружество в ликвидация съгласно чл. 269 от ТЗ, е легитимиран да заяви за вписване промени в подлежащите на вписване обстоятелства. По отношение приемането на нови съдружници и увеличаването на капитала се сочи, че производството по ликвидация и назначаването на ликвидатор не изключват правомощията на общото събрание да вземе решение по тези въпроси. Поддържа се, че увеличаването на капитала осигурява допълнителен ресурс на дружеството, промените не касаят сделка с ликвидационната маса, поради което не са забранени от закона, а намаляването пропорционалното участие на двамата съдружници в полза на новоприетия съдружник не засяга нито дружеството, нито целите на ликвидацията.

В отговора по жалбата по чл. 25, ал. 2, изр. трето от ЗТРРЮЛНЦ Агенцията по вписванията оспорва същата с доводи, абсолютно идентични с тези в обжалвания отказ.

С Разпореждане № 5754/17.07.2025 г. съдът е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на преписа да уточни кое е лицето, от името на което действа пълномощника адв. А. при подаването на жалбата – ликвидаторът или управителят/управителите на дружеството; да изложи твърдения относно интересът и/или нуждата на дружеството, което е в производство по ликвидация, от увеличаване на капитала и приемане на нов съдружник, без да е поискано продължаване на дейността на дружеството, при съобразяване на посоченото в мотивите на настоящото; да уточни обжалва ли се отказът на ДЛР и в частта относно поисканото със заявлението заличаване на двамата управители на дружеството и да представи доказателство за внасяне на вноската от капитала - чл. 21, ал. 4, т. 5 от Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ.

В границите на определения срок, както и до момента, молба в изпълнение на указанията не е постъпила от жалбоподателя.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:

Производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа на Заявление обр. А4 вх. № 20250604185440, подадено по електронен път от адв. С.В.М., по изрични пълномощия от ликвидатора на „СЕ-ДАТАСЪЛЮШЪНС“ ООД – в ликвидация – С.Ч.С., за вписване на промени по партидата на дружеството „СЕ-ДАТАСЪЛЮШЪНС“ ООД – в ликвидация, съставляващи: 1. заличаване на вписаните управители Е.Л. и Ш.Ш., 2. Вписване в поле 19 – „Съдружници“ на С.Ч.С. с размер на дяловото участие 300 лева и 3. Вписване в поле 31 – „Размер“ на капитала на капитал в размер на 500 лева.

Със заявлението е представено Решение на общото събрание на съдружниците на „СЕ-ДАТАСЪЛЮШЪНС“ ООД, видно от което на дата 20.05.2025 г. съдружниците Е.Л. и Ш.Ш. са взели неприсъствено решения за освобождаването си като управители на дружеството, за назначаване на С.Ч.С. (ликвидатора) като управител на дружеството и за увеличаване на капитала от 200 лева на 500 лева чрез приемане на С.Ч.С. като съдружник, който поема увеличената част от капитала и следва да я внесе по разплащателната сметка на дружеството в срок от 3 месеца, считано от вземане на решението. По т.4 от дневния ред е взето решение за приемане на С.Ч.С. като съдружник, а по т. 5 – за приемане и подписване на нов дружествен договор.

Представени са и молба от 19.05.2025 г. от С.Ч.С. за приемането му като съдружник в дружеството, с която декларира, че приема условията на дружествения договор и ще внесе вноската си от капитала; декларация по чл. 13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ от ликвидатора С.Ч.С. и подписан Дружествен договор, изменен с решението от 20.05.2025 г. С обжалвания Отказ № 20250604185440/10.06.2025 г. ДЛР е отказало вписване на заявените промени с мотиви, че дружеството е прекратено и е открито производство по ликвидация, като са прекратени и правомощията на управителите, а ликвидаторът представлява дружеството и има правата на изпълнителния му орган, но само в рамките на уредените в раздел ХІІ, глава „седемнадесета” от ТЗ функции и цел на ликвидационното производство. В този смисъл ликвидаторът не е оправомощено по чл.15 ЗТРРЮЛНЦ лице да иска вписване на обстоятелства относно изменение на капитала и вписване на нов съдружник, а само такива относно ликвидацията, при спазване на предвидената за това форма на заявление, поради което ДЛР е приело, че е налице нередовност в заявяването. Приело е, че ликвидационната цел е напълно несъвместима с вписване на изменение в размера на дружествения капитал и приемане на нови съдружници, поради което в процеса на ликвидация не е допустимо да се провежда нито намаляване размера на капитала, нито неговото увеличаване, респ. приемане на съдружници.

Срещу постановения Отказ № 20250604185440/10.06.2025 г. е подадена процесната жалба, като същата е вх. № 20250616180211.

От вписаните по партидата на „СЕ-ДАТАСЪЛЮШЪНС“ ООД – в ликвидация в търговския регистър обстоятелства и обявени актове, както и от представените по заявлението документи, се установява следното:

Капиталът на дружеството е 200 лева, внесен изцяло в пари, разпределен в 200 дяла, всеки на стойност 1 лев, като съдружници и управители са Е.Л. и Ш.Ш., с размер на дяловото участие всеки по 100 лева.

Със заявление Б6 № 20250514155938 са заявени за вписване прекратяване на дейността на дружеството и започване на производство по ликвидация, назначаване за ликвидатор на С.Ч.С. и 6 месечен срок на ликвидацията, считано от обявяване в ТР на поканата до кредиторите, всички обстоятелства съгласно решения на общото събрание от 12.04.2025 г. Обстоятелствата са вписани по партидата на дружеството с вписване № 20250520123043. На 10.06.2025 г. е обявена покана до кредиторите.

От представените с процесното заявление документи се установяват взети от съдружниците на 20.05.2025 г. единодушно решения за увеличаване на капитала на дружеството от 200 лева на 500 лева чрез приемане на С.Ч.С. като съдружник, приемане на С.Ч.С. като съдружник, освобождаване на двамата досегашни съдружници като управители на дружеството и освобождаването им от отговорност, както и за назначаване на С.Ч.С. като управител на дружеството.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи: Видно от приложените писмени доказателства и направената служебно справка по партидата на дружеството в ТР, жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като:

• изхожда от активно легитимирана страна в процеса (заявител в производството по вписване пред Агенцията по вписване). Съдът приема, че доколкото жалбата е подадена от адвокат, изрично упълномощен от ликвидатора С.Ч.С. – заявител в регистърното производство, тя изхожда от активно легитимирано лице;

• насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 1 от ЗТР); - подадена е в преклузивния 7-дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от, ЗТР; - внесена е дължимата държавна такса в размер на 15 лв. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения: Обхватът на извършваната от длъжностното лице по регистрацията проверка при подадено заявление за вписване в ТРРЮЛНЦ на обстоятелства или обявяване на актове е регламентиран в разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 21, ал.3 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. Съответно това е и проверката, която се извършва от съда при обжалване на отказ. Така, длъжностното лице извършва проверка на редовността на подаденото заявление - дали то изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона форма и ред, дали заявените за вписване обстоятелства подлежат на вписване, дали към заявлението са представени изискуемите по закон документи, както и за това дали последните удостоверяват съществуването на заявените за вписване обстоятелства и съответстват ли на закона, т. е. че не противоречат на императивни правни норми (чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ). Когато заявеното за вписване обстоятелство произтича от решение на общото събрание, длъжностното лице следва да извърши проверка дали от формална страна са изпълнени законовите изисквания за свикване и провеждане на събранието (кворум, мнозинство), както и особените изисквания за взимане на съответното решение, ако такива са налице (специален кворум/мнозинство, спазване на процедура по изключване и т. н.).

Когато с едно заявления са заявени за вписване няколко обстоятелства, длъжностното лице по регистрация следва да прецени налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ за всяко едно от тях. В този случай той може да впише част от заявените обстоятелства, ако отговарят на изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, и да откаже вписването на други, ако не отговарят. В случая длъжностното лице по регистрация е отказало вписването на всички заявени обстоятелства.

Доколкото в жалбата са изложени само съображения относно отказът да бъдат вписани обстоятелствата, свързани с капитала и приемането на нов съдружник, съдът е указал на жалбоподателя изрично да уточни обжалва ли се отказът на ДЛР и в частта относно поисканото със заявлението заличаване на двамата управители на дружеството. Тъй като в изпълнение на указанията не е постъпило уточнение от жалбоподателя, съдът приема, че в предмета на жалбата не е включен отказът в тази му част.

По отношение легитимацията на заявителя:

Приетото от ДЛР, че ликвидаторът не е оправомощен да заявява вписване на промени относно капитала на дружеството в ликвидация е незаконосъобразно. Съгласно чл. 269, ал. 1 ТЗ ликвидаторът представлява дружеството и има правата и задълженията на изпълнителния му орган, следователно и той както управителя представлява дружеството, организира и ръководи дейността му съобразно закона и решенията на общото събрание, респективно едноличния собственик на капитала. Промяната на подлежащите на вписване обстоятелства, включително въз основа на решенията на общото събрание (или на ЕСК), следва да бъде заявена за вписване в ТР съгласно чл. 140, ал. 1, вр. ал. 2 ТЗ, вр. чл. 6 ЗТРРЮЛНЦ. Такова подлежащо на вписване обстоятелство е и размерът на капитала на дружествата с ограничена отговорност - чл. 119, ал. 2, вр. чл. 115, т. 4 ТЗ, като вписването в ТР е условие увеличаването на капитала да породи действие, съгласно чл. 140, ал.3 ТЗ. Следователно промяната на размера на капитала следва да бъде заявена за вписване в ТР. При наличие на решение за увеличаване на капитала на дружеството управителят има задължение да заяви за вписване това обстоятелство. В хипотеза на прекратено дружество с назначен ликвидатор субект на задължението е ликвидаторът. Действително, функциите на ликвидатора поначало са свързани с осъществяване на целите на ликвидационното производство – той има задължения да довърши текущите сделки, да събере вземанията, да превърне останалото имущество на дружеството в ликвидация в пари и да удовлетвори кредиторите, но ограничение е предвидено само в хипотезата на чл. 268, ал.1, изр. 2 от ТЗ по отношение сключването на нови сделки – той може да сключва нови сделки, само ако това се налага от ликвидацията. Същевременно, възможно е ликвидацията да не завърши със заличаване на дружеството, а да бъде взето решение за продължаване на дейността му - 274 ТЗ. Поради това, до заличаване на дружеството, с което се прекратява неговата правосубектност, лицето, изпълняващо функциите на управителен орган, е оправомощено да заяви пред ТР подлежащите на вписване обстоятелства по отношение на дружеството. В случая с решение на общото събрание на „СЕ-ДАТАСЪЛЮШЪНС“ ООД дружеството е прекратено и за негов ликвидатор е назначен С.Ч.С., което обстоятелство е вписано в ТР. Увеличаването на капитала на дружеството е заявено от адвокат, упълномощен от назначения ликвидатор, поради което с оглед гореизложеното заявлението е подадено от оправомощено лице.

Останалите обстоятелства, подлежащи на преценка, а именно – допустимостта на увеличаването на капитала на дружество в ликвидация чрез приемане на нов съдружник, заявяването за вписване само на част от приетите от общото събрание решения, както и фактическото внасяне на увеличената част от капитала от новоприетия съдружник, са въпроси по същество на заявеното искане за вписване.

По отношение заявлението за вписване в поле 19 – „Съдружници“ на С.Ч.С. с размер на дяловото участие 300 лева и в поле 31 – „Размер“ на капитала на капитал в размер на 500 лева:

В доктрината и съдебната практика е налице противоречие по въпроса допустимо ли е увеличаване на капитала на дружество в ликвидация, като се застъпват две противоположни становища, които и при отрицателен, и при положителен отговор са обосновани на плоскостта на произтичащата от закона ликвидационна цел - да се осребри имуществото на дружеството, да се удовлетворят кредиторите и да се разпредели полученото между съдружниците, съответно между акционерите. Допустимостта на увеличаването на капитала за дружества в ликвидация е изведена от съображения, че ако се касае до ефективно увеличаване на капитала с вноски на съдружниците/акционерите, например за да се набавят парични средства за удовлетворяване на кредиторите изцяло, не се накърнява правно защитим интерес, напр. на миноритарните акционери, или от увеличаването на капитала има интерес самото дружество, за да избегне откриване на производство по несъстоятелност, то увеличаването на капитала не е несъвместимо с ликвидационната цел – в този см. напр. решение от 15.03.2021 г. по т.д. № 2415/2020 г. на СГС, ТО.

Според настоящия състав, тъй като регистърното производство е охранително и като такова – едностранно, съответствието, респективно – непротиворечието на взетото решение от общото събрание на дружество в ликвидация за увеличаване на капитала по един от способите, предвидени в чл. 148 ГПК, с целите на ликвидационното производство и ненакърняването интересите на кредиторите и законоустановения ред, следва да бъдат установени от заявителя, т.е. да се установяват от представените със заявлението и/или с частната жалба срещу отказа за вписване документи, а не следва да се извеждат единствено от липсата на данни по делото за наличието на такива противоречия, от липсата на данни, че дружеството е свръхзадлъжняло или неплатежоспособно и увеличаването на капитала е опит за заобикаляне на закона и избягване на задължението за искане за откриване на производство по несъстоятелност, доколкото молителят в едностранното охранително производство няма интерес да сочи обстоятелства и да представя доказателства за противоречие между исканото от него вписване и целите на производството по ликвидация и закона.

Жалбоподателят не излага твърдения и не са представени такива доказателства, от които да е възможна преценка на съда за съответствие на взетите решения за увеличаване на капитала и приемане на нов съдружник с целите на ликвидационното производство, както и преценка, че с предприетите промени не се накърняват правно защитими частни или публични интереси, не се цели заобикаляне на закона и/или избягване на задължения, поради което съдът приема, че така взетите решения за увеличаване на капитала чрез приемане на нов съдружник противоречи на целите на производството по ликвидация, които са единствено да се осребри имуществото на дружеството, да се удовлетворят кредиторите и да се разпредели полученото между съдружниците, следователно заявените за вписване обстоятелства противоречат на закона. Аргумент в тази насока е и липсата на доказателства за внасяне на частта от капитала от новоприетия съдружник, което показва, че гласуваните от общото събрание промени не са с цел и не са довели до увеличаване на имуществото на дружеството в ликвидация. На самостоятелно основание - за вписване увеличаване на капитала съгласно чл. чл. 21, ал. 4, т. 5 от Наредбата следва да се представят доказателства за ефективното внасяне на поетите дялове, каквото доказателство не е представено нито със заявлението, нито в настоящото производство, въпреки предоставената възможност за това.

На основание гореизложеното съдът приема обжалвания отказ в частта относно заявените за вписване промени в капитала и приемане на нов съдружник за законосъобразен, а подадената жалба – за неоснователна.

По разноските: Независимо от изхода на спора, в настоящото производство разноски не се присъждат, с оглед характера му на охранително такова и установеното правило в нормата на чл. 541 ГПК, съобразно която разноските са за сметка на молителя, независимо от изхода на производството, която настоящият съдебен състав намира за приложима, въпреки измененията на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, ДВ бр. 105 от 11.12.2020 г. /.

Мотивиран от горното съдът