Решение № 87 от 9.2.2017 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 1351/2016 г.

Предявени са искове, имащи за предмет претендирано право на обезщетение за поправяне на претърпени имуществени вреди и право на обезщетение за морално удовлетворяване на неимуществени вреди чрез потребителната стойност на парите - с правна квалификация, изведена от нормите на чл. 49, вр. с чл.51, ал.1, чл.52 от ЗЗД. Твърдяните обстоятелства, на които се основават претенциите на Д.А.Д. са следните: 1/ настъпило по време/ на 20.03.2013 г. г./, механизъм и място / описано в исковата молба/ събитие- управляваният от ищеца собствен лек автомобил "Опел Фронтера " с рег.№ ВТ 1613 ВН преминава през необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно/улица Никола Габровски в гр.В.Търново - 100 метра преди кръстовището за улица Краков/ – отводнителна шахта с незакрепен капак № 13/ от поредицата такива /, който се отделя и удря ходовата част и двигателя на автомобила, лявата му част пропада в нея, губи се управлението му, качва се на бордюра с височина 30 см., вследствие на което се получават: а/ описаните в исковата молба материални поражения/ повреди/ на това МПС/ счупване на воден радиатор, блок отопление с радиатор, капак на цилиндрова глава, разпределителен вал, зъбно колело на разпределителен вал, вакуум помпа, гориво- нагнетателна помпа комплект, тампони на двигателя, механизъм за включване на преден мост, ляв праг и лайсна на лява врата/ за чието поправяне, изразено в подмяна на части и труд е необходимо плащане на сумата 12 967 лева, явяваща се стойността на намаления актив на имуществото му, т.е. размера на претърпяната имуществена вреда; б/ счупени носни кости и травма по главата, нарушаване на зрението, силно главоболие, виене на свят и загуба на съзнание, вследствие на удар по главата му. 2/ Причинител на вредите е Община В.Търново, която с бездействието на свои служители в административната си структура не е изпълнила вменено й по законов норматив задължение в качеството й на собственик на пътя да обезопаси и обозначи по необходимия начин посоченото по-горе препятствие – едно съществуващо положение към момента на преминаване на лекия автомобил през него, което в пряка каузалност е създало условие за уврежданията. Предвид горетвърдяното, моли съдът да постанови решение, с което да осъди Община В.Търново да му заплати сумата 12 967 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди и сумата 12 000 лева - обезщетение за неимуществените вреди, изразени в понесените болки и страдания. В с.з. чрез пълномощника си - адвокат А.Е. от ВТАК поддържа исковете. Моли да му бъдат присъдени и направените по производството разноски. Страната- ответник чрез процесуалния си представител отрича претендираните права на обезщетение с възражения, обуславящи извод за непородено в правната й сфера/ поради недоказаност/ задължение да отговаря по случая на основание чл.49 от ЗЗД, основани на следните обстоятелства: 1/ посочените в исковата молба видове травматични увреждания и неприятни психо- физиологични преживявания / усещания, ищецът не е понесъл/ претърпял вследствие на твърдяната от него злополука на 20.03.2013 г. / ако и да би се приело, че ги е претърпял/, а вследствие на предишни пътно-транспортни произшествия, настъпили на 16.09.2010 г. и 07.03.2011 г., за чийто вредни последици е получил присъждане на обезщетения с решения по гр.д. № 815/2012 г. и гр.д.№ 648/2013 г. на ВТОС; 2/ негодност на представените медицински документи / амбулаторни лист за преглед на пациент с спешно отделение, удостоверение и образно изследване/, както и на протокола за ПТП да установят конкретните увреждания, поради тяхната непълнота и противоречия с описанието им в исковата молба; 3/ противоречия между данните в протокола за ПТП, свидетелските показания на съставителя му и обясненията на ищеца, необоснованост на заключението на съдебно- автотехническата експертиза относно вероятността и възможността твърдяните повреди на автомобила да се получени съгласно описания в исковата молба начин /механизъм, нелогичност да са в такава причинна връзка/ със състоянието на въпросната част на пътя/, щом движението му е било със съобразена скорост и шахтите се намират непосредствено до бордюра, където не трябва и не е нужно да се движат моторните превозни средства. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани, с присъждане на направените по производството разноски и юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на Наредба № 1/2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът след като изслуша страните, обсъди доводите им и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните изводи: На 20.03.2013 г. вечерта след 23.00 часа лек автомобил "Опел Фронтера "/ джип/ с рег.№ ВТ 16-13 ВН е намерен от двама полицейски служители на длъжност младши автоконтрольори от "ПП"- сектор КАТ при ОД МВР В.Търново на улица Никола Габровски на около 100 метра от кръстовището за улица Краков срещу сградата на МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД, в лявата част на пътното платно с еднопосочно движение/ посока- изток- запад/ в този участък, в неестественото положение да е разположен / качен/ перпендикулярно / на пътното платно/ върху бетонната ивица, разделяща двете пътни платна- положение, показващо че е настъпило някакво пътно-транспортно произшествие по смисъла на пар.6, т.30 от ДР на ЗДвП, тъй-като: а/ в него зад волана с поставен обезопасителен колан в този момент е пребивавал ищецът в подразбираемото качество на водач, изглеждащ в психо-физическо състояние, несъответно на поведенчески нормалното/ некординирани движения и неотзивчивост на зададени въпроси /, с някакви охлузни рани по главата; б/ по долната лява част на автомобила / прага и вратата/ е имало следи на деформация от физическо съприкосновение с бетонната разделителна ивица, а по асфалтовата настилка - следи от разлив на автомобилна течност. От лявата страна на пътното платно непосредствено до бетонната разделителна ивица се е намирала / и сега се намира/ отводнителна шахта с поредица от метални решетъчни капаци/скари/, някой от които са били с нарушена цялост, а едно от гнездата й - без капак. Ищецът е изваден от автомобила през дясната врата и е откаран в ЦСМП при МОБАЛ Д-р Стефан Черкезов АД В.Търново с дошлата на място линейка. Там е престоял около 40 минути, прегледан е и му е поставена предполагаема диагноза/ без консултация с неврохирург/: контузия на главата. съмнение за мозъчно сътресение. Заявил е, че "не помни за случилото се". Отказал е да бъде настанен за изследвания и наблюдение в неврохирургичното отделение на болницата. Върнал се е на мястото на произшествието, заедно с полицейските служители и единият от тях / младши автоконтрольор К.Х.Х./ е съставил протокол за ПТП / фотокопие на л. 7 от делото/. По този повод ищецът не е дал конкретна информация за случая на самокатастрофата / как точно е възникнал/, а е казал само, че както се е движил в лявата част на пътя, изведнъж автомобилът е подскочил и той е загубил управление. Тези факти/ обстоятелства/ са предмет на установяване със свидетелските показания на въпросния полицейски служител в тази им част, която представляват приемливо правдоподобен разказ на непосредствено зрително и слухово възприети на място факти, а не изводи/ умозаключения от тях за последиците им, и заедно с това не противоречи на данните в съставения от същия протокол за ПТП / който ще бъде обсъден по-долу/ и на обясненията на ищеца в съдебно заседание, самият протокол/ който по начало е официален свидетелстващ документ - вж. чл. 125а, вр. с чл.125, т.8 от ЗДвП, но обвързващата му материална доказателствена сила се отнася само до тези обстоятелства- предмет на записани в него констатации, които съставителят му компетентно длъжностно лице от състава на КАТ-Пътна полиция при ОД на МВР лично и непосредствено е възприел зрително и слухово от действителността по случая- чл.179, ал.1 от ГПК а не и до изводи за последици от дадени факти и условия за настъпването им. /, лист за преглед на пациент в спешно отделение 8 л.12 от делото/ и удостоверение изх.№ 94ДД-2/18.01.2016 г. на МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД/ л. 11 от делото/. Исковете търпят санкция на отхвърляне като неоснователни и недоказани. По делото няма сигурно и достатъчно установени факти/ обстоятелства/ годни да притежават онази доказателствена тежест като предмет на правно- оценъчно градиво за извода, че на Община В.Търново, привлечена като ответник по делото следва да се вмени легалното качество отговорно лице за причинени вреди от лице, комуто е възложила работа смисъла на чл.49 от ЗЗД и длъжник по удовлетворяване на претендираните от ищеца деликтни облигационни права на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. На езика на гражданскоправната философия / липсва легално определение/ по начало вредата / с претенция за относителна умозрителна точност/ е неблагоприятна пряка и непосредствена последица / вж. чл.51, ал.1, чл.82, ал.1 от ЗЗД/ от противоправно/ от деликт или договорно неизпълнение / и виновно / чл.45, ал.1, чл.81, ал.1 от ЗЗД/ засягане на блага, които са предмет на абсолютни или относителни права или най-общо на някакъв правнозащитим интерес / ценност. Правно значимите и подлежащи на поправяне вреди биха се познали като една типична, нормално настъпваща и небходима/ закономерна/ неблагоприятна пряка последица от дадено човешко противоправно действие или бездействие, носещо виновен характер или състояние от такова поведение. Признакът противоправност притежава онова фактическо човешко поведение / действие или бездействие/, което не е съобразено/ противоречи на правно дължимото, изведено от изричния език или духа на конкретна повелителна/ задължаваща или забраняваща/ законова правна норма или от договорна правна норма. Имотната вреда би следвало да се обясни като стойностна разлика между имуществото на едно лице, след противоправно засягане на някакво негово благо и това, което той би имал, ако нямаше такова засягане, т.е. с колко реално е намаляло / претърпяна загуба/ или със сигурност реално би намаляло или реално би се увеличило / пропусната полза/ имуществото му и/ или субстанциално е поразен даден негов обект/ вещ/. За случай като разглеждания накърненото имуществено благо ще е абсолютното право на собственост чрез физическо засягане на обекта му - материалната субстанция на лекия автомобил като сложна техническа вещ, изразяващо се в загубена или намаляла функционалност на унищожени / повредени негови части, или поне някакво законно или договорно установено право на ползване / вещно или облигационно/. Очевидно е, че едно лице не би могло да претърпи вреда във вид на намаляване на актива на имуществото му- загуба на средства заради разходи за отстраняването й и въобще обезценяване на ползвателната и пазарна стойност на увредената вещ - друга форма на намаляването му, ако правото на собственост върху нея не принадлежи на този актив или поне ако това лице не разполага с някакво законно или договорно основание за ползването й и заедно с това не е направило разходи на средства за поправянето й, допустими във връзка с упражняването му. Твърдението на ищеца в исковата молба, че е собственик на лекия автомобил се оказва голословно, защото той въпреки даденото му указание от съда по реда на чл. 146, ал.1, т.5 от ГПК не представи никакъв договорен писмен документ за придобиване на това пълно вещно право съгласно изискванията на чл.144 ЗДВП или удостоверителен официален документ, че е регистриран като негов притежател към 20.03.2013 г./ чл.143 от ЗДвП/. Нещо повече- представеното от Община В.Търново удостоверение изх.№ 5401001329/15.06.2016 г. / на л.27 от делото/, изискано от съда по реда на чл.186 от ГПК по повод на молбата на ищеца за освобождаване от заплащане на държавна такса, дава сведение, че същият не е декларирал за нуждите на данъчното облагане/ чл. 53, вр. с чл.52 от ЗМДТ/ никакво МПС, правото на собственост върху което да му принадлежи. Този факт / на недекларирано МПС/ не само че значително разколебава доверието/ съдът обаче не правораздава на доверие/ във верността на твърдението, че ищецът е собственик на "самоучаствалия " в пътно-транспортното произшествие лек автомобил, но и може да се приеме за косвено доказателство за противното. Недоказването на това значимо за правния спор обстоятелство, само по себе си е достатъчно за отхвърляне на предявения иск за обезщетение за имуществени вреди съобразно процесуалното начало: " недоказан факт се счита несъществуващ и съдът не може да го съобразява "/ аргумент от чл. 235, ал.2, вр. с чл.154, ал.1, чл.12 от ГПК/. Правото на собственост или го има или не, а по разбираема причина, съдът не може да приеме, че го има, защото другата страна не оспорвала съществуването му, нито дори ако тя го признава / единственото изключение в хипотеза на признание може да бъде, ако страната направила признанието е бивш собственик на вещта, а другата страна се позовава на придобиването й по давност/. Такава отрицателна съдба обаче искът следва да има и по други съображения. За да се вмени на Община Велико Търново качеството на отговорно лице е безусловно необходимо „езикът” на доказателствата непоколебимо да говори, че описаният в исковата молба ход/ начин/ механизъм на проявление на събитието, действително е бил такъв и от подчинена на несъмнена физическа закономерност техническа гледна точка е довел до настъпване на твърдяните вреди. Иначе казано те да бъдат в пряка причинна връзка от неизправно обективно състояние на място от пътя, представено като необезопасена шахта с незакрепен капак, отделил се с ударно въздействие при преминаване на колелото на лекия автомобил през нея/ обстоятелства в исковата молба, образуващи предметния кръг на спора - чл.127, ал.1, т.4, вр. с чл. 146, ал.1, т.1 от ГПК/, налично и необозначено с предупредителна цел, вследствие на някакво поведение / действие или бездействие/ на нейни служители при или по повод на възложената им по трудова длъжностна характеристика работа, което поведение е фактически проявено в несъответствие с обективно предписаното правно дължимо такова, носи порока на вината и вредоносния му резултат са именно конкретното посочените материални поражения по въпросното МПС. Това означава, че в каузалната вредоносна верига на обстоятелства следва да се „намесва” човешкия фактор на неположена дължима грижа- продукт на небрежност/ грешка, недоглеждане немарливост/ или умисъл, без който фактор не би възникнала вредата. Вярно е, че Община В.Търново в качеството си на юридическо лице / чл.14 от ЗМСМА/ е правен субект, комуто е възложено по силата на закона – чл. 31 от Закона за пътищата и чл. 167 от Закона за движение по пътищата задължението да осъществява чрез съответни служби за контрол/ вж. чл.167, ал.2 от ЗДвП / дейности по ремонт, поддържане в изправно състояние на общинските пътища, сигнализиране за препятствията по тях, както и отстраняването им във възможно най- кратък срок. Установяването на нужда от извършване на тези дейности за конкретно пътно платно или участък от него, определянето и организирането им, както и контролът върху тяхното точно по време и качество осъществяване, е работа, възложена на съответни длъжностни лица от административната структура на общината. Дали дейностите, предмет на задължението на общините по чл.31 от ЗП, чл.167, ал.1 от ЗДвП ще бъдат реално изпълнявани и изпълнени от наети или техни по щат работници и служители или от работници и служители, на които специализиран търговец е възложил тези дейности и с който съответната община е сключила договор за изпълнение на СМР е без значение. От значение е наличие на обективиран резултат, произтичащ от пълно и точно изпълнение на задължението по чл.31 от ЗП и чл.167, ал.1 от ЗДвП, чието битие е в услуга и разкрива защита на обществения интерес. Въпросната улична отводнителна / дъждоприемна / шахта е съоръжение на техническата инфраструктура на канализационната система, което при липса на възражение да е включена в уставния фонд на "Водоснабдяване и канализация Йовковци " ООД, би трябвало да е общинска собственост - пар.7, ал.1, т.7 от ПР на ЗМСМА. Поради факта, че тя попада в обхвата на пътя в режим на публична общинска собственост - чл. 2 от ЗОС, чл. 8, ал.3 ЗП / вж. определението на това понятие в пар.6 т.1 от ДР на ЗДвП, пар.1, т.1 от ДР на ЗП във връзка с определенията на понятията "обхват на пътя", "пътно платно", " платно за движение ", "земно платно", "граница на платното за движение" и "пътни съоръжения"- пар.1, т. 9, т.6, т. 2, т.3 от ДР на ППЗДВП, пар.6, т.3, т.4, т.7 от ДР на ЗДвП, пар.1, т.2, т.3 от ДР на ЗП/, в тежест на нейния собственик и съответно стопанин на пътя е да я поддържа в такова състояние, недопускащо преценка за съществуване на частична неизправност на самото пътно платно заради някаква неизправност на това съоръжение или на елемент от него, годно да създава някакво препятствие за участниците в движението в широк смисъл на това понятие несъвършено/ непълно определено с разпоредбата на пар.1, т.19 от ДР на ППЗДВП. Ясно е, че липсата на капак на гнездо на шахтата или несигурна / нездрава закрепеност на капака в гнездото, изразяваща се в повдигнатост / разместеност са дадености на пътя принципно годни да създадат опасност за участниците в движението. Но ако и да е налице такава неизправност, наречена в протокола за ПТП нарушена цялост на железобетонен капак на отводнителна шахта или гнездо от нея без капак, извън обсега на сигурното и убедително доказване е и логически неправдоподобно е подобна неизправност да е предизвикала описания в своята последователност вредоносен механизъм, по който неминуемо и неудържимо да са настъпили множеството твърдяни материални поражения по лекия автомобил. За да е налице правно значима за осъществяване на деликтна отговорност вреда в случаи на неправомерно/ противоправно / допуснати и/ или оставени да съществуват неравности/ препятствия на пътя, трябва тези нежелани / отрицателни дадености като последица от деянието да са извлечени от реално създадена ситуация, условие, без което по никакъв начин не би настъпила вредата / теорията за еквивалентността/ и заедно с това да са практически годни от гледище на общочовешкия опит да я причинят / да доведат до нея като отрицателен резултат в конкретност и от подобен тип, т.е. препятствието да има такъв характер, че отрицателния резултат да е закономерна, необходимо присъща, а не случайна негова проява/ така наречена теория на адекватната каузалност/. Защо е недоказано и най- вече логически неправдоподобно и трудно приемливо за вярно от гледище на физическите закономерности, здравия човешки разум за нормално и съобразително управление на МПС по платното за движение и противоречията между някой данни в протокола за ПТП, обясненията на ищеца в с.з., исковата молба и свидетелските показания на полицейския служител, съставил този протокол, причиняването на разглежданите множество материални/ функционални/ поражения по въпросния лек автомобил да е станало и възможно по начина/ механизма/, описан в исковата молба? От една страна ищецът твърди в исковата молба, че произшествието с вредоносните му последици е протекло според описания в протокола за ПТП начин- автомобилът преминава през поредица от капаци на отводнителната шахта на пътното платно, като капак № 13 от поредицата такива се отделя от гнездото си и го удря в ходовата му част, с добавъчно обяснение, че е ударен и двигателя и при всичко това губи управлението му и той/ автомобила/ се казва на бордюра с височина 30 см. до шахтата, от друга- заявява в съдебно заседание, че лявата част на автомобила е пропаднала в шахтата, която е била без капаци и гумата се е пръснала, а от трета - пред полицейските служители посетили местопроизшествието не е дал конкретна информация как е самокатастрофирал, а само е посочил, че както е карал в лявата част на пътя, изведнъж автомобилът е подскочил и той е загубил управление. При липса на капак или пропаднал надолу в гнездото капак/ ако си представим, че това е някак си възможно/, ясно е, че не може да се отдели такъв и да удари ходовата част и двигателя на автомобила- този извод е несъмнен и той въобще не подкрепя "вредоносния механизъм" в исковата молба и протокола за ПТП. На показаната в протокола за ПТП схема няма обозначеност поредицата от гнезда на шахтата да са без капаци или натрошени дотолкова, че все едно да няма такива/ а напротив написано е "капаци на шахтата"/, с изключение на този от тях, приет за "участник" в механизма, отнесен към гнездо № 13. "Пропадане" в шахтата на лявата част на автомобила няма как да е равнозначно на "подскачането му", както се е движил по пътното платно. Няма и каквито и да било данни за "пръсната" гума, нито свидетелските показания потвърждават нещо подобно. Съставителят на протокола за ПТП не е бил очевидец на действителния начин/ механизъм на настъпване на това събитие, поради което представянето му да е станало по описания начин е някакъв продукт на умозрителна вероятност по предположение и е извън обхвата на материалната доказателствена сила на официалния документ. В нея биха попадали констативни записки за състоянието на пътното платно в конкретното време и на конкретното място, наличието на някакво препятствие на пътя, местоположението на автомобила /, видимите материални поражения по него, както и до това, което е съобщил водача и/ или друго присъствало лице. Неразбираемо е как капак/ железобетонна скара/ на този тип шахта, щом е на мястото си, т.е. прилегнал/ ла в рамката на гнездото, дори да е напукан/ на / с нарушена цялост/ би могъл/ могла да "излезе" от него и да удари пода, колелото, бронята или прага на автомобила при преминаването му върху нея. Подобно ударно съприкосновение би могло да стане, ако самият капак е бил в неправилно положение, повдигнат и извън рамката на гнездото. Ненормално, странно и нелогично от гледна точка на здравия разум, при наличие на такова широко и сухо / по това време/ платно за движение на това място, защо / според показаното на схемата на ПТП/ ищецът е управлявал лекия автомобил в най- лявата му част в такава рискована близост до бордюра/ разделителната бетонна ивица върху разположената успоредно на нея шахта, след като не твърди да е бил принуден от някакви внезапно появили се обстоятелства да го прави, по начало е длъжен и е нормално да се движи вдясно по платното за движение - чл.15, ал.1 от ЗДвП, а има право да използва лявата лента, само ако тя би била за него в конкретната ситуация по- удобна / например е тръгнал да се престроява преди навлизане в кръговото кръстовище/ - чл.15, ал.2, т.1 от ЗДвП? Не дава никакво смислено обяснение за това, ако въобще е било така. По стандарт този вид капак на гнездо / отсек / на дъждоприемна улична шахта е с размери не повече от 40х40 см. Възможността при преминаване през него, ако е открито, т.е. без капак или с нарушена цялост на капака, с лявото колело на този вид, марка и тип на купето автомобил / джип/ със скорост около 40- 50 км./ч. да се получи деформация на контактната площ на гумата, огъване на джантата от съприкосновение с праговия характер на шахтата, , пропадане на колелото, отделяне на капака / в хипотезата на съществуване на такъв/ с ударно горно съприкосновение с предната му ходова част и двигател, "пръсване" на гумата и загуба на управление, откровено граничи с невероятността дори за неспециалист, или поне е много-трудно да се обоснове такава реална възможност, и то ако се допусне намеса на някакви изключителни обстоятелства. Отворено гнездо на шахтата/ без капак/ или гнездо с нарушена цялост на капака, не изглежда да притежава свойството по силата на някаква видима физическа закономерност да предизвика описания в исковата молба механизъм на ПТП или "разновидността" му, представена от ищеца в открито съдебно заседание, с причиняване на твърдяните материални поражения по лекия автомобил, защото е очевидно следното: размерът на капака на гнездото и на самото отворено гнездо е по- малък от обемните /в пространството/ размери на колелото /диск с джанта и гума /на автомобила: външен диаметър- 76 см./ образуван от радиуса -15 инча - 38 см. умножен по две /, широчина / контактна площ/ - 235 мм. / вж. данните на л.5 от заключението на съдебно- автотехническата експертиза/. Това би означавало, че при преминаването на колелото през гнездото на шахтата, то ще я "покрие" изцяло праволинейно, т.е. не би могло да се получи някакво осезаемо хлътване/ пропадане. Затова не би трябвало да има и такова сериозно ударно съприкосновение с "прага"/ който въобще не е толкова висок, издаден нагоре/ на гнездото / в хипотеза, че в него няма капак/, довеждащо до деформация на контактната площ на гумата и огъване на джантата. Поради своята необоснованост/ чл.202, във връзка с чл.201 от ГПК/ съдът не зачита/ приема/ за категорично и убедително звучащо заключението на изслушаната по делото автотехническа експертиза в частта му, в която е даден някакъв хипотетичен положителен отговор на въпроса: от технико експлоатационна гледна точка и физически закономерности може ли да се приеме хипотетично, че съществува пряка причинно- следствена връзка между видовете материални поражения по лекия автомобил, които се твърди да са получени вследствие на описания в исковата молба механизъм на ПТП/ т.е. иначе казано дали е възможно да се получат по този начин/? Този механизъм е обяснен като " свързан с праволинейно транслационно движение на лекия автомобил с преминаване на предно дясно / а не ляво/ ходово колело в шахтата, разположена върху пътното платно и вследствие на този начин на движение, контактната площ на гумата, монтирана на джантата, при съприкосновение с праговия характер на шахтата се огъват и деформират, при което са се получили щети, видно в констативно- съобразителната част на заключението и щети, възникнали по нататък при преминаването през бордюра". Обяснението е непълно, граматически объркващо/ не става ясно дали само гумата или гумата и джантата се деформират, вместо "ляво" е казано: " дясно ходово колело" /, неконкретизирано и почти невъзприемчиво / неразбираемо/ в представите на обикновения човек - неспециалист. Това е така, защото не е съпроводено с никакви аналитични изчисления, направени въз основа на конкретни обективни дадености и вероятностни данни и със схема, показваща елементната последователност на проявата на механизма, като от него/ обяснението/ въобще не се изяснява как при съществуващите размери на гнездото и капака на шахтата и размерите на колелото е възможно да се осъществи такова ударно съприкосновение в прага й/ каква е височината му /, че да се получи огъване/ деформация на гумата/ какъв тип, възраст и износеност е/ има тя /, с мигновено последващо загубване на управлението на автомобила, качването му на бетонната разделителна ивица и извъртането му в перпендикулярно положение спрямо пътното платно, при каква скорост на движение е вероятно да стане това, може ли / както се твърди/ да се отдели капака на шахтата и да удари ходовата му част и двигателя и при какви условия, има ли или не деформация на джантата, нормално ли е да няма или да има такава и т.н. При посочените противоречия и неизяснености, съдът няма друг разумен подход освен да отрече верността на описания в исковата молба вредоносен механизъм като пряко предпоставен / предизвикан от препятствие на пътя, чието отстраняване и сигнализация е в тежест на Община В.Търново. Тази вярност е компрометирана и от обстоятелството на недобросъвестно "въведени" в списъка на материалните поражения, повреди/ отречени от вещото лице/, които въобще не биха могли да се получат при един такъв механизъм на ПТП/ капак цилиндрова глава, разпределителен вал, зъбно колело на разпределителния вал, комплект гориво- нагнетателна помпа/. Поради отрицанието на описания в исковата молба вредоносен механизъм на ПТП, в тежест на Община В.Търново не може по начало да се породи деликтна отговорност, вменяваща й в задължение да заплаща на ищеца претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Освен това възникването и причинната връзка с въпросното ПТП на твърдяните в исковата молба увреждания на здравето на ищеца: счупени носни кости и травма по главата, нарушаване на зрението, силно главоболие, виене на свят и загуба на съзнание, вследствие на удар по главата му, не бяха убедително/ с изключение на някаква повърхностна травма по главата и счупване на носни костици / или въобще доказани/ например загуба на съзнание от мозъчно сътресение/ със съответни медицински документи/ епикризи, ренгенови снимки, електроценфалография и др./, съдържащи категорични сведения за резултати от обективно проведени изследвания/ а не субективни оплаквания/ в тази конкретна предметна и спорна връзка. Наличността на такава причинна връзка не се подкрепя и преимуществено се опровергава от заключенията на трите вещи лица лекари- невролог, офталмолог и специалист уши, нос и гърло- предмет на изслушаната и приета тройна съдебно- медицинска експертиза. Трудно обаче е да се обясни как при поставен обезопасителен колан и при допустима нормална скорост на движение на автомобила - 40-50 км/ ч. би се получил такъв удар по главата, водещ до мозъчно сътресение и счупване на носни костици. При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК ищецът търпи санкция на осъждане да заплати на ответника направените по производството разноски, възлизащи на 5 лева / заплатена ДТ/, както и сумата 1279, 01 лева представляваща възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за МАВ, тъй-като спечелилата делото страна е била защитавана от юрисконсулт. Предвид гореизложеното, съдът