Решение № 279 от 7.2.2024 г. на Административен съд - Сливен по дело № 155/2023 г.

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Производството е образувано по касационна жалба на „ГЕРМАНТ“ ЕООД [населено място], подадена от процесуален представител, против Решение № 373 от 13.11.2023 г., постановено по АНД № 20232230201014 по описа за 2023 г. на Районен съд – Сливен, с което е потвърден като правилен и законосъобразен Електронен фиш Серия Г № 0054687 на ОД МВР – Сливен, с който на „Германт“ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Т. И. Д., му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдебният акт е бил постановен при неизяснена фактическа обстановка, като съдът не е обсъдил направените пред него възражения, във връзка с липсата на валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Не били съобразени и правилата във връзка с издаването на електронен фиш. В случая е следвало да бъде съставен АУАН. Издаването на електронен фиш било недопустимо. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, както и електронния фиш, или да върне делото за ново разглеждане на друг състав на съда. В с. з. касаторът, редовно призован, не се явява. Ответникът – ОД на МВР – Сливен, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от упълномощен представител оспорва касационната жалба и излага доводи за нейната неоснователност. Моли съда да постанови решение, с което остави в сила решението на Районен съд – Сливен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че се претендира такова. Представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Административен съд Сливен, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в установения по чл. 211, ал. 1 от АПК срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Предмет на делото е Решение № 373 от 13.11.2023 г., постановено по АНД № 20232230201014 по описа за 2023 г. на Районен съд – Сливен, с което е потвърден като правилен и законосъобразен Електронен фиш Серия Г № 0054687 на ОД МВР – Сливен. С този ЕФ на касационния жалбоподател „ГЕРМАНТ“ ЕООД [населено място] е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането. Видно от установената по делото фактическа обстановка, районният съд е приел, че на 06.05.2023 г. в обл. Сливен, по път I-6 км.363+500 служители на ОД на МВР-Сливен контролирали движението на МПС, като за целта използвали АТС TFR1-M 584. В 09: 31 часа покрай АТС преминал лек автомобил „Мерцедес Ц200 Компресор" с рег. № [рег. номер], като техническото средство установило, че заснетият автомобил няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за територията на Р. България. Установено било, че въпросният лек автомобил е собственост на дружеството „Германт“ ЕООД със законен представител Т. И. Д.. При гореустановената фактическа обстановка Районният съд приел, че в процедурата по издаване ЕФ не са допуснати процесуални нарушения, като ЕФ съдържа всички необходими реквизити. Приел за установено извършването на нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ от страна на дружеството; че размерът на наложеното административно наказание е в предвидения от закона размер и отговаря в пълна степен на характера на допуснатото нарушение. При тези мотиви Районният съд приел, че обжалваният Електронен фиш се явява законосъобразен и го потвърдил. Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение / чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН /, намира, че решението на Районен съд – Сливен е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон. Приетата за установена от районния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Установено е по несъмнен начин, че съставът на административното нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, е осъществен. На посочената дата и час, МПС „Мерцедес Ц200 Компресор" с рег. № [рег. номер], е било заснето в движение в обл. Сливен, по път I-6 км.363+500, без да има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. По делото не е спорно, че това моторно превозно средство е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение и че собственикът му е „Германт“ ЕООД, с оглед на което въззивният съд основателно е приел, че касаторът е извършил установеното нарушение, което правилно е квалифицирано от административнонаказващия орган като такова по чл. 483. ал. 1. т. 1 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Р. България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. Неизпълнението на този законов императив е прогласено за административно противоправно деяние в нормата на чл. 638 от КЗ, като съобразно ал. 1, т. 2, на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 (собственик на МПС), което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се налага 2 000 лева имуществена санкция за юридическите лица. Прилагането на цитираната административна санкция чрез електронен фиш, т.е. посредством установяване на нарушението с АТСС, е нормативно уредено в чл. 638, ал. 4 от КЗ. Съгласно цитираната разпоредба, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на МПС се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. В процесния случай горните разпоредби са спазени, като правото на защита на санкционираното търговско дружество не е накърнено. Районният съд правилно е приел, че нормата в закона регулирала издаването на електронни фишове както при налагане на глоба на физически лица, така и имуществена санкция на юридически лица. Нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, посочена като нарушена и съставляваща правна квалификация на административното противоправно деяние, е императивна, т.е. съдържа правила за поведение, които са задължителни. Неизпълнението на вмененото с тази разпоредба задължение е скрепено със следващата се санкция, регламентирана като вид и размер в чл. 638 от КЗ. В тази разпоредба изрично е предвидено прилагане на имуществена санкция спрямо нарушител – юридическо лице, както е процедирал в процесния случай и наказващият орган. Видът и размерът на следващото се административно наказание са елементи на възникналото между дееца и наказващия орган правоотношение, което по своята правна същност е такова на власт и подчинение, т.е. в санкционния акт се обективира властническо волеизявление спрямо извършителя на административното противоправно деяние – нарушение. По отношение на административните нарушения законодателят е въвел характеристика на същите в нормата на чл. 6 от ЗАНН, съгласно който, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия случай редът за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя е нормативно установен в разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, според която, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. В тази норма е ясно изразена волята на законодателя нарушения от категорията на процесното – бездействие на собственик на превозно средство по изпълнение на задължението за сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ да се установяват с техническо средство и съответно – да се санкционират с електронен фиш. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че при издаване на електронен фиш за ангажиране отговорността на дружеството за извършеното административно нарушение чрез бездействие наказващият орган не е допуснал процесуални нарушения. В касационната жалба се твърди, че решението на РС е неправилно, тъй като е постановено при непълна и неизяснена фактическа обстановка, понеже в административнонаказателната преписка по никакъв начин не е установено и няма приложени доказателства досежно валидно сключена ГО. Твърди се, че в случая това обстоятелство не е установено с атоматизираното техническо средство, което би трябвало да установи всички елементи на състава на съответното административно нарушение, без необходимостта от последваща човешка намеса. Настоящият съдебен състав не споделя този довод, при следните съображения: Редът за налагане на административно наказание и елементите на процесуалното правоотношение, са различни по своя характер структуриращи елементи от административно-наказателното правоприлагане. Редът за ангажиране на тази отговорност се състои от правила за установяване на деянието, правила за доказване, правила за санкциониране и пр. и същият като организация и система от процедури има своята изрична нормативна регламентация. В настоящия случай този ред е нормативно установен в разпоредбата на чл. 647, ал. 4 от КЗ, според която, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в ЗДвП. Разпоредбата е достатъчно ясна и не се нуждае от тълкуване и според нейните изчерпателни обем и смисъл, препратката към ЗДвП касае единствено условията и реда за издаване на електронния фиш като вид санкционен акт с указаното съдържание и реквизити, но не и вида или размера на наказанието. В тази норма е ясно изразена волята на законодателя нарушения от категорията на процесното – бездействие на собственик на превозно средство по изпълнение на задължението за сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ да се установяват с техническо средство и съответно – да се санкционират с този вид акт (електронен фиш). Следователно, препращането към ЗДвП недвусмислено е обвързано само и единствено с реда за ангажиране на административно-наказателната отговорност и външната форма на акта. Както видът на санкцията, така и нейните лимитирани размери са регламентирани изрично в нормативния акт, уреждащ правоотношенията в областта на застраховането, в т.ч. и задължителното такова, по арг. от чл. 1, ал. 1, т. 6 от КЗ, а коментираното препращане в чл. 647, ал. 2 от КЗ касае само поредицата от процедурни правила, които се прилагат към реда за ангажиране на административно-наказателната отговорност. В случая се касае за особен ред за ангажиране на административно-наказателната отговорност на съответното лице за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, като предпоставка за прилагането му е установено управление на моторно превозно средство с АТСС. В този смисъл управлението на МПС не е елемент от фактическия състав на деянието, представляващо нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. От представения снимков материал (л. 9 от делото на РС - Сливен) безспорно се установява, че процесното МПС е било в движение и скоростта, с която се е движело, т.е. е било налице управление на същото. От формулировката на закона се налага извода, че нарушението при което се налага санкция с електронен фиш е за собственик на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и заснемането с техническото средство е при управление на МПС. В конкретния случай превозното средство е било заснето в движение, т. е. при управление, което е предпоставка за налагане на санкция чрез облекчената процедура с електронен фиш. Дали в същия момент на заснетото управление е установена и липсата на сключена застраховка или това е станало в по-късен момент е без значение за ангажиране на отговорността на касатора, доколкото на датата и часа посочени в ЕФ, за процесния автомобил, заснет в движение, не е имало такава застраховка т.е. нарушението е било извършено. Отделно от това съдът намира за необходимо да посочи, че отрицателен факт не е необходимо да бъде доказван и дори в касационното производство да не бяха представени доказателства за това, че към датата на извършване на нарушението за процесното МПС не е било платена задължителната застраховка ГО, то евентуалната липса на такива не би могла да обоснове отмяната на процесния ЕФ, като незаконосъобразен. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че от доказателствата по делото е установено, че касаторът е извършил нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, като наложеното наказание съответства на нормативно установения размер по чл. 638, ал. 4 във вр. с ал.1, т. 2 от КЗ. При издаването на ЕФ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед на това настоящият касационен състав намира, че не са налице основания за отмяна на ЕФ. По изложените съображения, районният съд правилно е потвърдил процесния ЕФ, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на направените по делото разноски за адвокатски хонорар пред настоящата и въззивната инстанция е неоснователно и не следва да бъда уважено. По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен