Решение № 25 от 20.1.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 1418/2024 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. С присъда от 11.04.2024г., постановена по НОХД № 6470/23г. по описа на СГС, НО, 40 с-в, съдът е признал за виновен подсъдимия М. М. С. за това, че: 1.на 07.09.2020 г., в гр. София, в градинка, находяща се срещу входа на Специализираните прокуратури и съдилища, на адрес: гр. София, ул. „Черковна“№ 90, опетнил знамето на Република България, като уринирал върху него, явяващо се престъпление по чл. 108, ал. 2 от НК, поради което и при условията на чл. 54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години; 2.на 07.09.2020 г., в гр. София, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието му по своето съдържание се отличава с изключителни цинизъм и дързост, като на 07.09.2020 г., в гр. София, в градинка, намираща се срещу входа на специализираните прокуратури и съдилища на адрес: гр. София, ул. „Черковна“ № 90, уринирал върху българското знаме, създал видеозапис на тези си действия и го публикувал в интернет- пространството, явяващо се престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл. 54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години. С присъдата на следващо място на основание чл.23, ал.1 от НК е определено на подсъдимия М. С., едно общо, най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е постановено да се изтърпи при първоначален „общ“ режим. На основание чл.59, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК е приспаднато при изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимия С. е бил задържан под стража по настоящото наказателно производство, а именно от 10.11.2020г. до 12.11.2020г. На последно място и на основание чл. 189, ал.3 от НПК в тежест на подс. С. са възложени направените в хода на производството разноски - по сметка на СГП, направените в досъдебното производство разноски в размер на 1098, 08 лева /хиляда деветдесет и осем лева и осем стотинки/ и 943, 72 лева /деветстотин четиридесет и три лева и седемдесет и две стотинки/ - разноски, направени в съдебна фаза на производството. От така постановената присъда са останали недоволни подс. С. и неговият служебно назначен защитник адв. М. К.. Във въззивната жалба и допълнението към нея, изходящи от подс. С., се съдържат многобройни оплаквания във връзка с проведеното първоинстанционно производство и постановената присъда, които в обобщен вид касаят: нарушени права на подсъдимия – на запознаване с материалите по делото, на лично участие в производството (вкл. и на обяснения), на право на адвокатска защита; недоказаност на обвинението, поради липса на доказателства за датата на заснемане на видеото, на знамето, което се твърди, че е използвано при снимките, на субективната страна на деянията, на позоваване на негодни доказателства /качени в интернет видео кадри и съдебно технически експертизи от досъдебното производство/, на обективната страна на деянията, свързана с възприемането на видеоклипа и публичността на действията. Оспорва се и размера на наложените му наказания, като се счита за завишен, както и възложените му разноски. Прави се искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова присъда от въззивния съд, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения. Във въззивната жалба, изходяща от адв. М. К. се поставя акцент върху недоказаността на обвиненията и за двете престъпления, за които подзащитният й е предаден на съд. Сочи се в тази насока, че липсват свидетели – очевидци на деянията, от изготвените две съдебно – технически експертизи в д.п. не може да бъдат установени дата и час на заснемане на видеоклиповете, а от назначената в съдебното производство експертиза е установено че съдържанието на файла е било създадено на 14.01.2021г. От изложеното адв. К. заключава, че не е възможно да бъдат свързани заснетите действия с посочената в обвинителния акт дата на тяхното извършване. На следващо място защитникът счита, че обвиненията за престъпления по чл. 108, ал.2 от НК и по чл. 325, ал.2 от НК са несъставомерни, тъй като НК не инкриминира като престъпления средствата за популяризиране на деянията; твърди се, че в интернет пространството не са валидни обществените норми и правила за поведение, въведени като морален коректив на обществения ред и даването на публичност чрез публикуването в интернет пространството на хулигански прояви не е съставомерно. Алтернативно се сочи, че наложеното наказание е явно несправедливо. Прави се искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова присъда от въззивния съд, с която подзащитният й да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения. В съдебно заседание пред настоящата инстанция а д в. М. К. поддържа депозираната от нея въззивна жалба. В хода на съдебните прения преповтаря аргументите си, развити в писмен вид във въззивната жалба, като доразвива доводите си относно явната несправедливост на определеното на подзащитния й наказание, считайки, че неправилно първостепенният съд е определил наказанията и за двете престъпления в максималния, предвиден в закона размер, позовавайки се на незавършено наказателно производство спрямо подзащитния й и липсата на критичност към извършеното, а е пренебрегнал необременото му съдебно минало. Прокурорът от САП счита, че депозираните срещу първоинстанционната присъда въззивни жалби са неоснователни. Намира, че от събраните по делото доказателства, СГС правилно е заключил, че подсъдимият С. е осъществил съставите на престъпления по чл. 108, ал.2 от НК и по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 от НК. По отношение на размера на наказанието представителят на държавното обвинение изразява становище, че е съобразен с наличните доказателства и изпълнява целите на наказанието по смисъла на закона. Прави искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Подсъдимият С., редовно призован, не се явява пред въззивния съд. Въззивният съд не счете за необходимо да допуска провеждането на съдебно следствие и събирането на доказателства във втората съдебна инстанция. Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното: На първо място следва да бъдат обсъдени доводите на подс. С., че първостепенният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила доколкото, в принципен план, основателността на тези възражения предпоставя по – нататъшните разсъждения на въззивната инстанция по съществото на делото. Жалбата на подсъдимия С. е основателна и действително СГС, НО, 40 с-в е допуснал твърдяните в нея съществени отстраними нарушения, довели до ограничаване правото на защита на предаденото на съд лице. Констатираните от настоящия съдебен състав нарушения на правото на защита на подсъдимия С. са в три направления: Нарушено право на адвокатска защита: Подс. С., както е видно от изложеното по –горе, е предаден на съд по обвинения за две престъпления – по чл. 108, ал. 2 от НК и по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, които с оглед наказуемостта им /по чл. 108, ал. 2 от НК – лишаване от свобода до две години или глоба до 5 000 лева и по чл. 325, ал. 2 от НК – лишаване от свобода до пет години/ не предпоставят нито задължителност на неговата защита по см. на чл. 94, ал. 1, т. 3 от НПК, нито задължителност на неговото присъствие в съдебно заседание по см. на чл. 269, ал. 1 от НПК. В д.п. на обвиняемия е назначен с постановление от 10.11.2020 г. служебен защитник – адв. К. на осн. чл. 94, ал. 1, т. 6 от НПК с оглед иницииране на производство по реда на чл. 64 от НПК спрямо С.. Служебният защитник е продължил защитата му до приключването на д.п., като е бил призован и от състава на СГС за насроченото разпоредително заседание по образуваното пред СГС НОХД № 6470/2023 г., където основанието за задължителност на защитата на подс. С. се е трансформирало във визираното в чл. 94, ал.1, т.8 от НПК, поради разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия. Именно при провеждането му на 20.12.2023 г., адв. К., позовавайки се на проведена комуникация с подзащитния си, е заявила, че помежду им има непреодолими разногласния по отношение на линията на защита, особено по въпросите, предмет на разглеждане в разпоредително заседание; подзащитният й е изискал от нея да се отведе и е отказал тя да бъде негов защитник, поради което адв. К. е заявила, че е обективно невъзможно да осъществява защитата му и е направила искане да бъде освободена от възложената й защита. Съставът на СГС не е уважил искането на защитника за неговото освобождаване и адв. К. е продължила защитата на подс. С. до приключване на първоинстанционното производство. Процедирайки по посочения начин СГС, 40 с-в съществено е ограничил правото на защита на подсъдимия С., иманентен компонент от което е правото му на адвокатска защита в производството. По същество в проведеното разпоредително заседание на 20.12.2023 г. по делото адв. К. е декларирала направения отказ от подсъдимия от нейната защита по см. на чл. 96, ал. 1 от НПК; че не може да изпълнява задълженията си по чл. 98 от НПК като защитник; че между нея и подзащитния й има противоречие относно основните линии и начина на осъществяване на неговата защита, поради което и заявила отказ от приета защита по смисъла на чл. 95 от НПК по независещи от нея причини, за което и е уведомила съответния орган по ръководство и решаване - съда. Действително в случая назначения на подсъдимия С. защитник не е бил избран и упълномощен от него, а му е бил служебно назначен, но независимо от това за служебния защитник след неговото назначаване от съответния орган, така както за упълномощения защитник от момента на неговото упълномощаване от подсъдимия, възникват всички процесуални задължения на защитник, визирани в чл. 98 от НПК. При това положение, както замяната на упълномощения защитник, така и замяната на служебния защитник с друг може да стане само по молба или със съгласието на подсъдимия, независимо дали са налице условията на чл. 98, ал. 2 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от НПК задължение на защитника е да съгласува с подсъдимия основните линии на защитата като извърши преценка дали основните линии на защита, предложени от подсъдимия, са съвместими с неговите задължения, да уведоми своевременно подсъдимия, ако е налице такава несъвместимост, както и че в случай на несъвместимост защитникът може да бъде отстранен от наказателното производство, от съответния компетентен към момента орган. Отстраняването на защитника следва да бъде сторено от решаващия съд по правилата на чл. 95 и чл. 96, ал. 2 от НПК. В конкретния случай адв. К. едновременно е заявила и двете посочени по-горе основания за отстраняването й като защитник на подс. С. по делото, поради което е било наложително решаващият съд да предприеме действия по охрана на интересите на подс. С., тъй като независимо че се касае до участие на назначен служебен защитник в производството, несъмнено е, че във вътрешните отношения между защитника и подсъдимия е необходимо да има доверие, свързано с организиране правото му на защита. В случаи като настоящия съдът е длъжен да осигури на подсъдимия пълноценно упражняване на тази възможност като му осигури друг служебен защитник, включително и да отложи производството по делото до определяне от САК на нов такъв. Още повече, че и самият подс. С. изрично е заявил отказа си от защита на страна на адв. К. /л. 182 от съд.дело/. От друга страна в Закона за правната помощ в пар. 1, т. 3 от ДР е дефинирана злоупотребата с правна помощ и последиците от това /чл. 24а, ал. 1, т. 3 от с.з./, като в случая данни за злоупотреба с това право от страна на подс. С. не са налице. Ето защо и настоящият съдебен състав счита, че законосъобразното процедиране на СГС, НО е било да отстрани от участие в производството адв. К. и да предприеме действия по осигуряване на друг служебен защитник, който да продължи защитата на подс. С. по делото предвид обективираната липса на доверие между него и адв. К. и отказът и на двете страни за продължаване на съществуващото доверително правоотношение. В тази аспект СГС, НО е ограничил правото на подс. С. на процесуално представителство, като фактът, че задължителността на защитата му /по чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК/ е функция от възможността да не участва лично в производството, не дерогира правомощието на съда в съдебната фаза на производството да съблюдава законосъобразното му протичане, включващо и предоставяне на възможност на всички страни да се възползват от предоставените им от закона права. Нарушено право на лично участие на подсъдимия в съдебното производство: Както бе посочено по-горе в изложението, наказуемостта на престъпленията, за които подс. С. е предаден на съд, не обуславят задължителността на неговото присъствие в съдебно заседание по см. на чл. 269, ал.1 от НПК. Съставът на СГС в проведеното разпоредително заседание на 20.12.2023г. е приел, че присъствието на подс. С. не е необходимо за разкрИ.е на обективната истина по делото, поради което е започнал и финализирал първоинстанционното производство в негово отсъствие. Констатацията на съда, че присъствието на подсъдимия не е наложително за изясняването на обстоятелствата по делото, не означава, че подсъдимият е лишен от възможността лично да участва в съдебното производството, упражняването на което негово право съдът е длъжен осигури чрез уведомяването му /призоваването му/ за насрочените съдебни заседания. В случая за две от проведените пред СГС о.с.з. – на 22.01.2024 г. и на 25.03.2024 г. - подс. С. не е бил редовно призован, но въпреки това СГС, НО е дал ход на делото и е извършил множество процесуално – следствени действия чрез разпити на свидетели /на 22.01.2024 г./ и експерт /на 25.03.2024 г./. За проведеното на 12.03.2024 г. заседание по делото /л. 182 от съд.дело/ е налична молба от подсъдимия за отлагане на заседанието, очевидно достигнала до знанието на съда на посочената дата съгласно разпореждане от 12.03.2024г., поради късното му уведомяване, но същата не е била докладвана, а заседанието е било проведено и в него също са извършени разпити на свидетели и експерти. Подобно процедиране от състава на СГС, НО, 40 с-в ограничава по недопустим начин правото на лично участие на подсъдимия в производството. Нарушено право на запознаване с материалите по делото: Подс. С., въпреки неучастието си в проведените пред СГС и САС о.с.з., от началото на съдебното производство е проявявал активност във връзка с обвиненията, за които е предаден на съд. Още преди проведеното разпоредително заседание, с искане от 12.12.2023 г. /л. 67 от съд. дело/ и многократно повторено /молби от 14.02.2024 г. - л. 117 от съд. дело и от 26.02.2024 г. – л. 135 от съд. дело/ същият е поискал от първостепенния съд преписи от материалите, съдържащи се в д.п., като е обвързал личното си участие в делото с получаването им, т.е. с информираността си за съдържащите се в д.п. доказателства. По първата и втората от така посочените молби съставът на СГС не се е произнесъл положително или отрицателно /налични са единствено разпореждания от 12.12.2023 г. и 14.02.2024 г. „за доклад в с.з.“/ и които в протоколите от проведените след постъпването им заседания също не са намерили отговор, като междувременно съставът на СГС е провеждал процесуално – следствени действия по делото. По третата от молбите /от 26.02.2024 г./ с разпореждане от 27.02.2024 г. председателят на състава е разрешил получаването на преписи от материалите в д.п. на подсъдимия, които документи последният е получил на 29.02.2024 г. /съгласно саморъчното му отбелязване на л. 136 от съд.дело/. Гореизложеното процедиране от първостепенния съдебен състав означава, че искането на подсъдимия С. е било прието за изначално основателно, а съдебното производство до този момент /проведени до датата на получаването на преписите съдебни заседания на 20.12.2023 г., на 22.01.2024 г. и на 29.02.2024 г./ е протекло без подсъдимият да е бил запознат с материалите по делото и в нарушение на чл. 55 от НК. Поради констатираните нарушения на правото за защита на подс. С., всяко от които представляващо самостоятелно основание за отмяна на постановения акт по съществото на делото, е безпредметно да бъдат обсъждани доводите, залегнали в двете жалби и касаещи твърдяната неправилност на присъдата. С оглед изложените съображения въззивният съд намира, че, за да бъдат преодоляни допуснатите съществени процесуални нарушения, първоинстанционната присъда следва да бъде отменена в нейната цялост и делото следва да се върне за ново разглеждане в първоинстанционния съд от друг съдебен състав - от стадия „предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“. Воден от горните съображения и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, Софийски апелативен съд, НО, 2 с-в