Решение № 10562 от 20.12.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1661/2024 г.

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на дружество „ИНТЕР ХОЛДИНГ-1“ ЕООД, чрез адвокат М. С., срещу решение № 91/14.07.2024г., постановено по АНД № 199/2024г. на РС Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 50/29.08.2023г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) Бургас, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 4000.00 лева. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Излагат се доводи за множество съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното производство, а именно: непълно описание на нарушението; липса на конкретно посочено нарушение; неправилно възприета фактическа обстановка; непосочване на датата или периода на установеното нарушение; неправилно игнориране на данни за приложението на чл.28 от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на решението на районния съд и съответно на обжалваното НП. Заявена е претенция за присъждане на разноски. В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация – Директорът на ОДБХ Бургас, не е подал отговор срещу касационната жалба. В съдебно заседание касаторът не изпраща представител. Касационната жалба се поддържа чрез писмено становище от процесуален представител. Уточнено е, че претенцията за присъждане на разноски е за двете инстанции. Ответникът по касация не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на касационната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение. Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. С обжалваното решение състав на РС Несебър потвърдил НП № 50/29.08.2023г., издадено от Директора на ОДБХ Бургас, с което на дружество „ИНТЕР ХОЛДИНГ-1“ ЕООД на основание чл.128, ал.2 вр. ал.1, т.3 от Закона за храните (ЗХ) е наложена имуществена санкция в размер на 4000.00 лева за нарушение на чл.23 вр. чл.24 от ЗХ, затова че при извършена проверка на 27.07.2023г. в обект – супермаркет, находящ се в [населено място], община Несебър, област Бургас, [улица], стопанисван от касатора, било констатирано, че в обекта се предлагат за търговия и обществена консумация храни и напитки, без обектът да е регистриран по реда и условията на ЗХ и вписан в електронния регистър на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) по чл.24 от ЗХ. Нарушението било описано в Констативен протокол № 0009801 от 27.07.2023г. За така установеното нарушение на касатора бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който било издадено процесното НП. След извършване на проверка на законосъобразността на НП районният съд е формирал извод за неоснователност на разглежданата от него жалба. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна, същото е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал.3 ЗАНН, както и че при издаване на АУАН и НП са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Обосновал е извод, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установявало вмененото на дружеството нарушение. Отхвърлил е доводите на жалбоподателя за липса на датата на извършване на административното нарушение, като е приел, че тя съвпада с датата на извършване на проверката. Мотивирал се е защо приема, че дружеството има качеството на бизнес оператор, предпоставящо ангажиране на административнонаказателната му отговорност по по – тежко наказуемия състав на чл.128, ал.2 от ЗХ. Развил е съображения, че специфичното качество е изводимо от осъществяваната в търговския обект дейност, която се квалифицира като дистрибуция на храни по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗХ. За неоснователен е приет доводът на жалбоподателя, че удостоверението, издадено на 17.08.2015г. на друг правен субект, но за същия обект, разпростира действия и спрямо касационния жалбоподател като купувач на търговския обект, като се е аргументирал, анализирайки разпоредбата на чл.26, ал.17 от ЗХ, уреждаща универсалното правоприемство, докато в случая са прехвърлени вещни права върху недвижим имот. Съдът е извършил и проверката по чл.28 от ЗАНН и приел, че деянието не разкрива белезите за маловажност. С оглед изложените мотиви, РС Несебър потвърдил оспореното НП като законосъобразно. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал. Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. На базата на събраните в производството по делото доказателства, съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е изградил правилни правни изводи досежно съставомерността и авторството на процесното нарушение, както и по отношение на протеклото административнонаказателно производство. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведеното съдебно заседание е съставен протокол. Така постановеното решение е правилно, а касационната жалба с оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна. Дружество „ИНТЕР ХОЛДИНГ-1“ ЕООД е придобило на основание [нотариален акт]/22.02.2023г., том ІІІ, рег. № 2558, нотариално дело № 418/2023г. на нотариус С. А., собствеността върху самостоятелен обект с идентификатор № 61056.501.435.1.3 по КККР на [населено място], който от 2015г. функционира като търговски обект – смесен магазин за хранителни и нехранителни стоки. Обектът е с административен адрес [улица]. Директорът на ОДБХ Бургас издал на фирма „АОМА 2012“ ООД удостоверение за регистрация на обект за търговия на дребно с № 4884/17.08.2015г. на основание заявление № 2782/10.06.2015г. Съгласно чл.128, ал.2 от ЗХ, на бизнес оператор, който извърши нарушение по ал.1, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 4000.00 до 6000.00 лева. В обжалваното НП е направена връзка с ал.1, т.3, затова че жалбоподателят е извършвал дейност, без да е вписан в регистъра по чл.24 от ЗХ, който се поддържа на интернет страницата на БАБХ за бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуцията на храни и на хранителни добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване. Бизнес операторите са физически или юридически лица, отговорни за спазването на законодателството за храните в контролираните от тях обекти. Според чл.9 от ЗХ, бизнес операторите, които произвеждат, преработват и/или дистрибутират храни, които законът нарича „бизнес оператори“, са длъжни да разполагат с информация за храните, животните и материалите, използвани при производството, преработката и/или дистибуцията на храните под техен контрол. Според §1, т.4 от ДР на ЗХ, „дейност по производство, преработка и/или дистрибуция“ е отделна операция, извършвана върху храните, която попада в обхвата на един от етапите на производство, преработка и/или дистрибуция, но може да бъде извършвана самостоятелно по време или място, а „дистрибуция на храни“ е всеки етап на разпространение на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос или износ на храни – т.1, §6 от ДР на ЗХ. "Обект" е всяка единица, в която се извършва предприемаческа дейност с цел печалба или без печалба и която е свързана с производството, преработката и/или дистрибуцията на храни, и включва: земя с или без сгради, предприятие, превозно средство (включително лодка, кораб, самолет, железопътен вагон или друго); подвижен, временен, преместваем или открит обект. "Бизнес операторът" е стопански субект по смисъла на чл.3, § 3 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (OВ, L 31, 1.2.2002 г.) Именно с дейностите по производство, преработка и/или дистрибуция на храна е свързано понятието, използвано и от националния законодател в чл.9 от ЗХ във вр. с § 1, т. 5 и т. 6 от ДР на ЗХ. Осъществяваната в търговския обект дейност, обозначена с наименованието на регистрирания обект и като вид обект в НП, води до извод, че се касае за бизнес оператор по смисъла на ЗХ, който се явява адресат на задължението по чл.9 от ЗХ. По делото е установено, че санкционираното лице извършва дейност по дистрибуция на храни по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗХ, поради което е несподелим доводът в касационна жалба, че в НП не било обосновано особеното качество, заради което санкцията е наложена по реда на чл.128, ал.2 от ЗХ. Принципно верни са разсъжденията в касационната жалба за характера на нормата на чл.24 от ЗХ, а именно, че тя не установява задължение за бизнес оператора, което той да е нарушил, а съдържа общо правило за поддържане на регистъра от страна на БАБХ. Разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗХ обаче указва, че производство, преработка и/или дистрибуция на храни се извършват след регистрация или одобрение по реда на закона, а ал.2 и ал.3 разпределят компетентности. Казано с други думи, производство, преработка и/или дистрибуция на храни е забранено без регистрация или одобрение по реда на закона. Издирената от административнонаказващия орган норма на чл.128 от ЗХ съдържа както нарушеното правило за поведение – извършване на дейност без вписване в регистъра по чл.24 от ЗХ, така и санкцията, поради което е неоснователен доводът, че касационният жалбоподател бил изправен пред невъзможност да разбере какво свое задължение бил нарушил, а нарушението е затова че дистрибутира храни, без да е вписан в регистъра по чл.24 от ЗХ. Според чл.26, ал.1, за регистрация на обект за производство, преработка и/или дистрибуция на храни или за производство на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води по Регламент (ЕО) № 852/2004, бизнес операторът подава до съответния компетентен орган по чл.23, ал.2, т.1 или 2 изброени в няколко пункта документи, като според ал.2, т.11, заявлението следва да съдържа и датата на започване на дейността, която не може да бъде по – рано от 14 дни от датата на подаване на заявлението. От посочената разпоредба явства, че бизнес операторът сам определя кога ще започне дейността му и следва да подаде заявлението най – малко 14 дни преди определената дата. Именно и поради тази причина датата на извършване на извършване на нарушението се отнася към датата на извършване на проверката, тъй като подаването на заявлението за регистрация на обекта не е предпоставено и не зависи от нормативно установен момент, а момент, който бизнес операторът сам определя. От значение за съставомерността на деянието, че към конкретно посочена дата – тази на извършване на проверката, бизнес операторът предлага хранителни продукти в търговски обект, без да е вписан в регистъра по чл.24, ал.1 от ЗХ. Липсва твърдяната в касационната жалба неяснота дали бизнес операторът не е регистрирал сам себе си в регистъра или не е регистрирал търговския обект. В НП е посочено, че не е регистриран обектът, а за да бъде регистриран обектът, заявлението следва да се подаде от бизнес оператора, съобразно чл.26 от ЗХ. Не са налице условията за приложението на чл.26, ал.18 от ЗХ, за да се извърши промяна на вписаните обстоятелства по реда на ал.14 и ал.15 от ЗХ (в чл.33 от ЗХ, посочен в касационната жалба, липсва ал.18), тъй като придобиването на собствеността върху имота на основание сделка не е универсално правоприемство. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил доводите за маловажност на деянието, тъй като случаят не покрива критериите, очертани в разпоредбата на §1, т.4 от ДР на ЗАНН. Деянието разкрива типичната за този вид административни нарушения степен на обществена опасност и обективните по делото данни не сочат на липса или незначителност на вредните последици или други смекчаващи обстоятелства. Неслучайно санкционираното лице нито в жалбата до районния съд, нито в касационната жалба сочи такива. Съдът извърши дължимата проверка и установи, че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати някакви съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице и които да са основания за отмяна на това основание. В обобщение, районният съд е постановил съдебно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, и като правилно, следва да бъде потвърдено. При този изход на делото претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователна. Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав