Решение № 91 от 31.10.2025 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 120/2025 г.

Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.

Образувано е по въззивна жалба от адв. В. В. от АК – Бургас, упълномощен защитник на подсъдимия С. Д. Й., срещу присъда № 18/08.04.2025 г., постановена по НОХД № 220/2025 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.

С атакуваната присъда подсъдимият С. Д. Й. е признат за виновен в това, че на 17.12.2022 г. в с. Дебелт, общ. Средец, обл. Бургас, на ул. „Цвятко Радойнов“ пред дом № 89, при управление на МПС - лек автомобил - „БМВ“ 525 ТДС, с рег. № А.. НХ, нарушил правилата за движение визирани в ЗДВП, а именно: чл.21 ал.1: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: Категория „В“, в населено място 50 км.ч.“, като движейки се с превишена скорост от 79, 2 км/ч., загубил контрол над управлението на автомобила, който напуснал платното за движение и продължил движението по десния тротоар на улицата вследствие, на което допуснал пътнотранспортно произшествие с движещия се по тротоара пешеходец - И. Г. К. от гр. Бургас и по непредпазливост причинил смъртта му, която е в пряка причинно следствена връзка на настъпили усложнения от причинените на пострадалия травматични увреждания изразяващи се в: рана в областта на десен глезен и пръсти на лява ръка, долна параплегия със сетивно ниво на анестезия на ингвинални гънки при липса на дълбока сетивност, луксация на дясна раменна става, счупване на 12-та ребрена дъга в дясно и 9-а в ляво, счупване на ацетабулума в дясно, двустранно счупване на пубисни /срамни/ кости, данни за фисура на ала сакралис в ляво, счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен по горна повърхност с малки костни фрагменти на това ниво, ангажиращи гръбначно мозъчния канал, счупване на трансверзален израстък на 5-ти лумбален прешлен в ляво, изразена миелопатия в сигмента 11-12 гръден прешлен без данни за прекъсване на обвивките на миеолона, плеврални изливи двустранно със застойни промени, като е управлявал моторното превозно средство в пияно състояние - с концентрация на алкохол 1, 85 на хиляда, без да има необходимата правоспособност и е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343 ал.3 предложение „първо“, алтернатива „първа“, предложение „трето“ и предложение „четвърто“, буква „б“, предложение „първо“ вр.ал.1 буква „в“, предложение „първо“ /редакция ДВ, бр. 95 от 2016 г./ вр.чл.342 ал.1 от НК вр.чл.2 ал.2 от НК вр.чл.58а вр.чл.54 от НК е осъден на осем години лишаване от свобода, като на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим за изтърпяване на така наложеното наказание.

Не е наложено кумулативното предвиденото наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, доколкото подсъдимият С. Д. Й. е неправоспособен.

На основание чл.59 от НК при изпълнението на наказанието осем години лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подсъдимият С. Д. Й. е бил задържан по Закона за МВР и НПК (по реда на чл.64 ал.2 от НПК и е изтърпявал МНО „Задържане под стража“) във връзка с деянието, предмет на присъдата.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият С. Д. Й. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Бургас сумата от 6773, 31 лв., представляващи разноски, сторени в хода на досъдебното производство.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият С. Д. Й. е осъден да заплати солидарно на Я. П.а К., М. И. К., Г. И. К. и Г. И. К. сумата от 2250 лв., представляваща сторени от частните обвинители разноски за заплащане на възнаграждение на повереници.

По отношение на веществените доказателства по делото съдът е постановил:

• 2 бр. пластмасови части от МПС, след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени, като вещи без стойност;

• 2 бр. тампони с проби за ДНК; 2 бр. пликове с обтривки - от волан и от скоростен лост на МПС и 2 бр. дискове CD-R – да оС.т приложени по делото в срока на съхранението му в архив, след което да се унищожат по предвидения в ПАС ред.

Във въззивната жалба, депозирана от адв. В. В. от АК – Бургас, упълномощен защитник на подсъдимия С. Д. Й., се заявява, че атакуваната присъда е незаконосъобразна, необоснована и постановена при допуснати нарушения на материалния закон. Сочи се, че в първоинстанционното производство са установени множество смекчаващи вината обстоятелства, като това не е било отчетено от съда при определяне размера на наложеното наказание, а е определен размер, близък до максималния. Обосновава се оплакване, че наложеното наказание е изключително тежко и не кореспондира с целите на чл.36 от НК. Настоява се за изменение на присъдата и за намаляване на размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода“.

В с.з. пред въззивния съд, представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заявява, че по делото няма спор по отношение на фактическата обстановка, правната квалификация и доказаността на обвинението, поради което изразява съгласие с присъдата и мотивите към нея. Твърди, че първоинстанционният съд е разгледал делото при съкратено съдебно следствие с пълно признание от страна на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, което признание се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства, както и че несъмнено подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП, като при разрешена скорост в населено място от 50 км/час, той се е движил със 79, 2 км/час, което е и основната причина да загуби контрол върху управлението на автомобила и да допусне това ПТП с тежък вредоносен резултат като е причинил смъртта на пешеходеца И. К., като няма и спор, че деянието е извършено в пияно състояние, доколкото концентрацията на алкохол в кръвта е 1, 85 на хиляда промила, а деянието е извършено от подсъдимият без той да има такава правоспособност и е избягал от местопроизшествието. Споделя доводи на окръжния съд за липса на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Сочи, че спорът по делото е основно по отношение на размера на наказанието „лишаване от свобода“, като в тази връзка заявява, че съдът правилно е определил размера на това наказание, като коректно е посочил смекчаващите и оттегчаващите вината обстоятелства, като самото наказние е определено при съществен превес на оттегчаващите вината обстоятелства, с определяне на наказание по-близо до горната граница от 12 години лишаване от свобода, като правилно е приложена нормата на чл.58а ал.1 от НК и самото наказание е редуцирано до 8 години „лишаване от свобода“. Според прокурора, по делото има само едно смекчаващо вината обстоятелство и това, че подсъдимият се води неосъждан, макар, че е имало съдебни актове срещу него, но по едното дело е реабилитиран, а по другото има глоба по чл. 78а от НК. По отношение на твърдението, че подсъдимият има три деца се сочи, че няма никакви писмени доказателства, че тези деца са негови, доколкото нито са признати от него, нито са представени някакви документи в тази насока. Обръща се внимание и на факта, че същият е безработен, няма и доказателства, че е упражнявал общественополезен труд в друга държава, а признанието му е отчетено с прилагането на чл.58а от НК и не може да се приеме повторно за смекчаващо вината обстоятелство, още повече, че той с нищо не е допринесъл за разкрИ.е на престъплението, а напротив - посочил е други лица като извършители на деянието. Акцентира се върху факта, че в случая са налице три квалифициращи вината обстоятелства - управление на МПС след употреба на алкохол, а именно над три пъти по-голяма концентрация от разрешеното; управление на МПС без необходимата правоспособност, при това многократно подсъдимият е бил санкциониран точно за такива нарушения и без да си плаща глобите по издадените наказателни постановления, т.е. очевидно е, че тези санкции нямат никакъв поправителен ефект върху него; бягство от местопроизшествието. Като цинично се определя поведението на подсъдимия, че е оставил безпомощния и агонизиращ пострадал с причинените при деянието множество телесни увреждания и допълнително се сочи, че в автомобила, управляван от Й. са пътували и шест лица, между които и дете, които също е било възможно да пострадат. Прокурорът заявява, че има доказателства по делото и за извършено от подсъдимия престъпление по чл.140 от НК, както и такова по чл. 313 от НК, като е набеждавал други лица за извършители на това деяние, като тези деяния са правилно посочени и отчетени в мотивите на съда, както и наложените му санкции по ЗДвП - 8 наказателни постановления и 6 фиша. С оглед на изложените съображения се настоява за потвърждаване на обжалваната присъда на Бургаски окръжен съд вкл. по отношение на размера на наложеното наказание, като бъде потвърдена и мярката за неотклонение на подсъдимия „Задържане под стража“, предвид тежестта на обвинението и наложеното наказание.

От частните обвинители Я. П. К., М. И. К., Г. И. К., Г. И. К., С. Г. Ч., Я. М. К., чрез родител М. И. К., редовно призовани, се явяват лично Я. П. К., Г. И. К. и С. Г. Ч., която представлява с пълномощно и Г. И. К., като всички частни обвинители се представляват от адв. В. Ж. от АК - Бургас.

Повереникът на частните обвинители – адв. В. Ж. от АК – Бургас, заявява, че се касае за случай с изключително висока степен на обществена опасност, тъй като са налице три квалифициращи обстоятелства, а наред с тях има и други обстоятелства, които утежняват отговорността на подсъдимия. Сочи, че се касае за движение с много висока скорост в населено място, при липса на каквото и да е съпричиняване от страна на пострадалия, доколкото последният е вървял най-спокойно по тротоара и внезапно е достигнат от автомобила, управляван от подсъдимия, който губи управление, удря пострадалия със задния край на автомобила и оттам преминава на другия край на улицата, спира автомобила. Акцентира и върху факта, че вместо да окажат помощ на пострадалия, подсъдимият и неговите близки са започнали да събират отчупени парчета от колата и напускат местопроизшествието, което свидетелствало, че те са съзнавали какво са извършили, т.е. че са ударили човек, но са бързали да се укрият и да заличат улики. По отношение на деянието се отправя само една забележка към мотивите на окръжния съд - че би следвало да се приеме по-тежката квалификация на непредпазливостта, а именно престъпната самонадеяност, доколкото не е възможно човек в пияно състояние, без да има свидетелство за правоуправление на МПС, да се качи на автомобила и да кара с превишена скорост, без да му мине през ума, че може да се случи нещо подобно. Във връзка с констатациите на съда за обществената опасност на подсъдимия, се заявява, че той има трайни противоправни навици - постоянно шофира, без да има каквото и да е свидетелство за правоуправление, многократно е спиран от органите на „Пътна полиция“ и е санкциониран, което означавало, че като неправоспособен водач многократно върши това деяние и въпреки това няма никакви последствия от санкционирането му, защото нито една от тези глоби не е заплатена от него, нито са повлияли на поведението му. По повод поведението на подсъдимия в хода на досъдебното производство се сочи, че същото е продължило около две години по причина шиканирането от подсъдимия и неговите близки. Във връзка с твърдението, че подсъдимият има три деца и ако влезе в затвора те ще оС.т без бащински грижи се заявява, че за период от четири години и половина, две години и четири месеца той е бил в чужбина, като не са представени никакви документи, че там той е полагал общественополезен труд. В този смисъл се определят като неоснователни както претенцията за намаляване на размера на наложеното наказание, така и наведените във връзка с тази претенция съображения. Настоява се за потвърждаване на атакуваната присъда.

Частните обвинители Я. П. К., Г. И. К. и С. Г. Ч. също оспорват основателността на жалбата срещу присъдата на Окръжен съд – Бургас. Намират същата за правилна, законосъобразна и справедлива и настояват за потвърждаването й.

Подсъдимият С. Д. Й., редовно призован се явява лично и с упълномощения си защитник адв. В. В. от АК - Бургас.

Защитникът адв. В. В. заявява, че поддържа изнесеното във въззивната жалба по отношение размера на така наложеното наказание от първоинстанционния съд. Сочи, че първоинстанционното производство е протекло по реда на чл.37, т.2 от НПК т.е. с признаване на всички факти и обстоятелства, изнесени в обвинителния акт и при това положение не следва да се обсъждат доказателствата по делото, които подкрепят повдигнатото обвинение, а следва единствено и само да се коментира размера на наказанието „лишаване от свобода“. Изразява се несъгласие със становищата на държавното и частното обвинение, както и наведените от тях доводи по отношение на наличните по делото обстоятелства, имащи значение за определянето на размера на отговорността. Признава се, че действително са осъществени три квалифициращи състава на деянието, но се оспорва решение на съда да приеме като оттегчаващо вината обстоятелство липсата на каквото и да било съпричиняване от страна на загиналия. Във връзка с това се сочи, че това обстоятелство има значение единствено и само за разглеждане на гражданско производство по отношение определяне на размер на обезщетение, свързано с чл. 45 от ЗЗД, а в Наказателния кодекс липсвала каквато и да било квалификация, че при липса на съпричиняване от страна на пострадалия, то следва да това се коментира като оттегчаващо вината обстоятелство. Изразява се несъгласие и с поставения от държавното и от мастното обвинение акцент върху факта, че подсъдимият не е признал вината си в хода на досъдебното производство и че е осъществил престъпни състави на чл. 313 от НК и чл. 140 от НК, като се заявява, че видно от доказателствата по делото, към настоящия момент не е ангажирана неговата наказателна отговорност по тези визирани състави, установяващи виновно поведение, поради което не би следвало да фигурира сред оттегчаващите вината обстоятелства в мотивите на първоинстанционния съд. Обосновава се извод, че съобразно константната практика на ВКС, сравнявайки това деяние при тази обстановка, с факти и обстоятелства сходни с други деяния, че така определеното наказание от първоинстанционния съд е прекалено завишено, като се има предвид, че към момента на извършване на деянието е действала една друга нормативна уредба, като за това деяние се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 15 години и съдът е определил наказание много близко до максималното. Претендира си, въз основа на всички събрани доказателства по делото, въз основа на направените самопризнания от подсъдимия, че следва да му се наложи наказание по средата на определените граници на предвиденото наказание „лишаване от свобода“. Изразява се съжаление на настъпилия вредоносен резултат, проявява се разбиране към състоянието на близките на пострадалото лице, тяхната емоционалност, но се заявява, че не е налице превес на оттегчаващите спрямо смекчаващите вината обстоятелства. Твърди се, че са налице и обстоятелства, които би следвало да бъдат отчетени в полза на подсъдимия - неговата възраст, доколкото той е млад човек и е трудово ангажиран. Във връзка с последното и с факта, че липсват писмени доказателства факт, че подсъдимият работи, се сочи, че е ноторно, че повечето хора от този етнос работят без трудови договори, което не означавало, че той не полага труд и не получава възнаграждение за този труд. Заявява се и че по делото липсват каквито и да е доказателства, че подсъдимият от четири години не е пребивавал на територията на страната, при наличието на малки деца, като се твърди, че. Никой не е наясно, а и не са събрани факти и обстоятелства, защо същият е най-вероятно той е бил в чужбина, за да работи и да праща пари за издръжката на децата си, а фактът, че той физически не е с близките си, не означавал, че той няма близка връзка и контакт с тях, а още по-малко, че не е баща на децата си. Настоява се за изменение на присъдата и за намаляване на размера на наказанието на подсъдимия, като му бъде определено наказание в размер на 9 години „лишаване от свобода“, което по реда на чл.58а ал.1 от НК да бъде намалено на 6 години „лишаване от свобода“.

Самият подсъдим С. Й. заявява, че поддържа изцяло казаното от защитника си както по отношение на искането за намаляване на размера на наказанието. Изразява съжаление за случилото се, което обяснява с употребата на алкохол от негова страна.

Бургаският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото доказателствени материали и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери жалбата за неоснователна.

Производството пред окръжния съд е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, като стриктно от съда са приложени установените правила на диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие.

Въззивната инстанция не констатира допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение от категорията на съществените, което да е основание за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане. В рамките на проведеното по инициатива на защитата на подсъдимия и на самия подсъдим предварително изслушване на страните, последният е признал пред съда изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл.372 ал.4 от НПК, съдът в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното от подсъдимия самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него анализ на наличните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към решението, а именно:

Подсъдимият С. Д. Й. е роден на.. г. в с. Дебелт. Той е българин, български гражданин, с начално образование (завършен 6-ти клас). Не е женен, но живее на семейни начала с А. Й.. Безработен е и живее в с. Дебелт, обл. Бургас, ул. „...

Със споразумение от 26.05.2011 г. по НОХД № 1827/2011 г. по описа на Районен съд - Бургас, в сила от същата дата, на Й. било наложено наказание „Обществено порицание“ за извършено от него престъпление по чл.195 ал.1 т.4 предл. второ т.5 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 вр.чл.20 ал.2 вр.чл. 18 ал.1 от НК. Наказанието било изтърпяно на 10.06.2011 г., като на 10.06.2012 г. настъпила реабилитация по реда на чл.86 НК за това осъждане.

С решение № 951/06.07.2015 г. по НАХД № 2345/2015 г. по описа на Районен съд - Бургас, в сила от 22.07.2015 г., Й. бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК и му било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева, за извършено от него престъпление по чл.343в ал.2 вр.ал.1 от НК. Той не заплатил доброволно наложената глоба, поради което бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който в ТД на НАП - Бургас било образувано изпълнително дело № 4553/2015 г., но въпреки това до 04.03.2025 г. задължението не било изплатено.

Подсъдимият Й. никога не е придобивал правоспособност да управлява МПС и никога не е имал издавано свидетелство за управление на МПС. Въпреки това той управлявал автомобил, като бил многократно санкциониран от различни административнонаказващи органи на територията на Област Бургас за различни нарушения на правилата за движение по пътищата. До датата на инкриминираното деяние спрямо подсъдимия били издадени общо 8 наказателни постановления /първото от 2013 г./ и 6 фиша, като всички те били влезли в сила, но санкцията по нито едно от постановленията или фишовете не била заплатена. Отделно от това спрямо Й. били издавани и две ЗППАМ, отново във връзка с нарушения на разпоредбите на ЗДвП.

Пострадалият И. Г. К. бил роден на.. г. в с. Дебелт, общ. Средец.

Приживе той живеел в гр. Бургас със съпругата си и двете си деца, но нерядко посещавал бащината си къща в с. Дебелт и дори бил обособил стая, в която да остава с преспИ.е.

На 15.12.2022 г. пострадалият И. К. отишъл в селото, за да помага на сестра си, която живеела в къщата на баща им и оС.л там за няколко дни.

На процесната дата - 17.12.2022 г. постр. К. отишъл пеш до центъра на село Дебелт, а около 16 часа, вървейки отново пеш, се отправил към бащината къща, като пътят му преминавал по ул. „Цвятко Радойнов“.

На същата дата по обяд подсъдимият Й., заедно с жената, с която живее на съпружески начала - свид. А. Й.а, сестра си - свид. П.Х. и други негови роднини, били на сватба в ресторант „При попа“, находящ се в с. Дебелт на главния път гр. Бургас - гр. Средец, който път преминавал през населеното място.

Подс. Й. и близките му се придвижили до заведението с личния автомобил на Й. - „БМВ 525ТДС“, с рег. № А..НХ, който той бил придобил по възмезден начин на 18.08.2022 г. и който самият той управлявал. По време на сватбеното тържество подсъдимият консумирал алкохол - уиски.

Около 15.50 часа подс. Й. и роднините му си взели довиждане с младоженците и техните близки, след което се отправили към автомобила му, с който да се прибират. Времето било сухо и ясно. На задната седалка на автомобила седнали свид. А. Й.а с едно от децата й, на предната дясна седалка - свид. П.Х., като шофьорското място на лекия автомобил било заето от подс. Й., макар и бидейки в нетрезво състояние.

Тъй като МПС не можело да стартира, свидетелите Тт.Д. и Т.М. го избутали, за да „запали“, след което двамата се качили на задната седалка и подс. Й. превел в движение автомобила си, насочвайки се към дома си. Бидейки под въздействието на употребения алкохол, той увеличил скоростта, като преминавайки по ул. „Цвятко Радойнов“ в посока от центъра на селото към училището, навлизайки в правия участък на улицата, чието платно е с ширина от 8, 20 м., скоростта му достигнала 79, 2 км/ч, несъобразявайки се нито с ограничението за скорост в населени места, въведено от чл.21 ал.1 от ЗДВП - 50 км/ч., нито с недоброто състояние на асфалтовата пътната настилка.

Достигайки в близост до № 89 на същата улица, където по същото време се придвижвал по вътрешната част на десния тротоар /с ширина 2, 20 м./ пострадалият И. К., подс. Й. преминал с автомобила си през пътна неравност, при което се спукала задната дясна гума, той загубил контрол над движението на моторното превозно средство, при което започнал да извършва колебливи движения наляво и надясно в опит да възстанови контрола, но тъй като не успял, автомобилът се завъртял наляво, при което, след получилото се сложно постъпателно и въртеливо движение, МПС-то се насочило към десния тротоар, задната му част преминала през десния бордюр /с височина около 15 см./, продължавайки движението си по тротоара с продължаващо въртене. В този момент, управляваният от подсъдимия автомобил достигнал вървящият по десния тротоар в същата посока (в която се движел и автомобила на Й.) пострадал, който бил с гръб и нямал пряка видимост към застигащото го МПС, което го ударило със задната си част и отхвърлило тялото му напред - косо, вдясно към близката телена ограда.

След удара с пострадалия автомобилът на подс. Й. продължил движението си напред, като при странично приплъзване се насочил към левия тротоар /с ширина 2, 80 м./, при което се ударил в ограда от лявата страна на левия тротоар и преустановил своето движение.

Подс. Й. и спътниците му слезли от автомобила. Подсъдимият огледал набързо щетите по превозното средство и след като преценил, че ще може да го придвижи до друго място, веднага се качил в колата си и напуснал местопроизшествието, независимо че предната броня на возилото висяла, а гумата била спукана, и въпреки, че постр. К. лежал ранен съвсем наблизо. Спътниците на подс. Й. се отправили веднага пеш към домовете си, бягайки от местопроизшествието, като нито те, нито подсъдимият опитали да помогнат на стенещият пострадал, както и не подали сигнал на тел. 112, за да му бъде оказана медицинска помощ.

Свид. С. който живеел съвсем наблизо до местопроизшествието, чувайки шума от настъпилото ПТП, излязъл навън и забелязал издаващия стон от болките пострадал до телената ограда. Видял оттеглящият се от местопроизшествието автомобил и подал незабавно сигнал от телефона си на тел. № 112, а други съседи, които също чули звука от сблъсъка, се притекли на помощ на К.. Малко по-късно на място пристигнал екип на ЦСМП, както и полицейски такъв. Пострадалият, който бил с множество травми и във видимо тежко състояние, бил отведен в УМБАЛ - Бургас.

Служителите на реда провели беседи с част от свидетелите и разбирайки, че автомобилът, който е катастрофирал на улицата, е на подс. Й., отишли до дома му. При проведения разговор последният отрекъл да е карал автомобила и дори представил декларация за друго лице, което го управлявало - С. Ч.С., като в негова подкрепа се изказала и сестра му - свид. Х.. Въпреки това, след като огледал катастрофиралото МПС, което било прибрано в двора и забелязвайки видимите щети по него, свид. Т. - автоконтрольор при РУ- Средец, изпробвал подс. Й., който видимо бил превъзбуден и в нетрезво състояние с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр. № 0246, който отчел концентрация на алкохол от 1, 85 на хиляда. Полицейските служители отвели подс. Й. до филиала на ЦСМП в гр. Средец с цел да даде кръвна проба за анализ въз основа на издадения му преди това талон за медицинско изследване, но пред медицинското лице Й. отказал да предостави проба.

Пострадалият К. бил приет в УМБАЛ - Бургас с много на брой травматични увреждания, а именно: рана в областта на десен глезен и пръсти на лява ръка, долна параплегия със сетивно ниво на анестезия на ингвинални гънки при липса на дълбока сетивност, луксация на дясна раменна става, счупване на 12-та ребрена дъга в дясно и 9-а в ляво, счупване на ацетабулума в дясно, двустранно счупване на пубисни /срамни/ кости, данни за фисура на ала сакралис в ляво, счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен по горна повърхност с малки костни фрагменти на това ниво, ангажиращи гръбначно мозъчния канал, счупване на трансверзален израстък на 5-ти лумбален прешлен в ляво, изразена миелопатия в сигмента 11-12 гръден прешлен без данни за прекъсване на обвивките на миеолона, плеврални изливи двустранно със застойни промени. Проведено му било съответно лечение, но състоянието му се влошило постепенно и на 22.02.2023 г. в резултат на настъпили усложнения от получените увреждания - остра дихателна и сърдечна недостатъчност, развили се на фона на масивна белодробна тромбемболия, той починал.

За случая по реда на чл.212 ал.2 от НПК било образувано досъдебно производство № 269-ЗМ-333/2022 г. по описа на РУ-Средец, пор. № 195/2024 г. по описа на Окръжна прокуратура - Бургас. В рамките на производството Й. първоначално бил разпитан в качеството на свидетел, като заявил, че автомобилът бил управляван от сестра му. Това заявила и свид. Х.. В последствие, след като разследващите проверили тази версия и установили нейната несъстоятелност, подсъдимият бил привлечен като обвиняем, но в последвалия разпит в това качеството, той се възползвал от правото си да не дава обяснения. Едва при последния му разпит от 03.02.2025 г. подсъдимият признал, че той е шофирал и то след употреба на алкохол, но дори тогава отрекъл автомобилът да се е качвал на тротоара или да е удрял човек.

Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваното решение подробно и последователно, по същество и по отношение на основните обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.

Настоящият съд с оглед правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността и законосъобразността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна до единодушни констатации с първоинстанционния съд.

Освен това първоинстанционният съд не само е изложил приетите за установени от него факти, но е извършил анализ на наличните доказателства и доказателствени средства, като в тази връзка е изпълнил задължението си произтичащо от разпоредбата на чл.303 ал.3 от НПК. Така преценените и обсъдени доказателствени материали са били достатъчни с оглед изясняването на релевантните спрямо предмета на доказване в това наказателно производство обстоятелства и в тази връзка фактическата обстановка по делото не е оС.ла неизяснена.

Първата инстанция достатъчно подробно и задълбочено е анализирала доказателствата по делото и правилно ги е преценила от гледна точка на последователност, непротиворечивост и в крайна сметка на достоверност. Изводите по отношение на преценката на доказателствените материали напълно се споделят и от настоящия въззивен съд.

В мотивите към решението си, първоинстанционният съд е анализирал наличните доказателствени материали и се е аргументирал кои от тях кредитира, на кои и в каква степен не дава вяра и какви са съображенията му за това.

Следователно присъдата на Бургаския окръжен съд не е необоснована, а на практика такива конкретни оплаквания липсват както в самата писмена жалба, по повод на която се извършва настоящата въззивна проверка, а така и в с.з. пред въззивния съд не се правят, още повече, че производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие при условията на чл.372 ал.4 от НПК и подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Проверяваната присъда не е необоснована, тъй като изложените в мотивите към нея и възпроизведени по-горе фактически констатации напълно кореспондират на събрания и проверен по делото съвкупен доказателствен материал.

Първоинстанционният съд е подложил на преценка събраните и проверени в хода на проведеното съкратено съдебно следствие доказателства и доказателствени средства. В този смисъл настоящата инстанция принципно споделя както извършената от окръжния съд преценка на тези доказателствени материали, така и направените въз основа на това доказателствени изводи.

С оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, съдът е приел за установени обстоятелства, изложени в обвинителния акт, като се позовал на направеното самопризнание от страна на подсъдимия и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят и същевременно е коментирал събраните и проверени в хода на проведеното съкратено съдебно следствие доказателства и доказателствени средства, преценени както поотделно, така и в съвкупността си и приел за установено по несъмнен и безспорен начин, описаното по-горе като фактическа обстановка.

В мотивите към присъдата изрично е посочено, че възприетата и изложена фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното от подсъдимия Й. самопризнание, което се подкрепя от събраните в производството доказателствени материали, а именно:

• от гласните доказателства: частично от показанията на свид. А. Й.а /депозирани в хода на съдебното производство/, както и от показанията на свидетелите Г. С. Х. Т., И. К., Т.Д., Т.А., , Я. К., П. Х., М. К., Г. К., К.К., В.Х., И.М., Ж. А., Т.И., Д.Л. и П.Х., депозирани в хода на досъдебното производство, като изрично е посочено, че тази преценка по отношение на свидетелите Т.Д. и П.Х. се отнася само за показанията им от досъдебното производство, съдържащи фсе съответно на л. 57 и л. 661 от ДП;

• от писмените доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, протоколи за взимане на образци за сравнително изследване, протокол за оглед на веществено доказателство и фотоалбум към него и протокол за следствен експеримент и фотоалбум към него;

• от писмените доказателства: справка за съдимост, писмо от РС – Бургас, справка от Сектор „ПП“ – Бургас, удостоверения за раждане, АУАН и резолюция, справка за регистрация на МПС, декларация по чл. 188 ЗДвП, протокол за доброволно предаване, протокол за медицинско изследване, препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници, медицинска документация, заповед за задържане по ЗМВР, приемо- предавателен протокол, служебна бележка за изтърпяно наказание „Обществено порицание“ и протокол за периодична проверка на техническо средство;

• от заключенията по назначените експертнизи: съдебно химическа експертиза, съдебно техническа експертиза, ДНК експертиза, съдебно техническа експертиза, съдебномедицинска експертиза на труп, техническа експертиза, тройна авто-техническа експертиза и петорна съдебномедицинска експертиза;

• от веществените доказателства: 2 бр. пластмасови части от МПС; 2 бр. тампони с проби за ДНК; 2 бр. пликове с обтривки - от волан и от скоростен лост на МПС и 2 бр. дискове CD-R.

Следва напълно да бъде споделена преценката на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, с оглед на което и на основание чл.373 ал.3 от НПК и като стигнал до обоснован извод, че самопризнанията на подсъдимия Й. се подкрепят от изброените доказателствени източници, събрани в хода на производството, съдът правилно е приел за установено по несъмнен начин авторството в лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице.

Предвид обстоятелството, че производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава XXVII от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата по чл.371 т.2 от НПК и с оглед на цитираната разпоредба на чл.373 ал.3 от НПК действително по принцип първоинстанционнният съд не дължи такъв детайлен анализ на доказателствените материали, какъвто се следва ако производството е протекло по общия ред, но в конкретния случай окръжният съд е изложил в достатъчна степен убедително и аргументирано съображенията си относно преценката на тези доказателствени материали въз основа на които е формирал изводите си относно фактите.

С основание са кредитирани показанията на свидетелите Г. С. Х. Т., Я. К., П. Х., М. К., Г. К., К.К., В.Х., И.М., Ж. А., Т.А. и Д.Л., като същите правилно са преценени като логични, последователни и взаимносвързани, непротиворечиви и непротиворечащи си, относими към предмета на доказване по делото и допринасящи за изясняването на съществени факти по него.

Следва напълно да бъде споделена преценката по отношение на показанията на свидетелите Т.М. /конкретно тези съдържащи се на л. 52 от ДП/, Т.Д. /конкретно тези съдържащи се на л. 524-525 от ДП/, А. Й.а /конкретно тези съдържащи се на л. 51 от ДП/ и П.Х. /конкретно тези съдържащи се на л. 53-54 и л. 658-659 от ДП/, в които свидетелите заявяват, че автомобилът се е управлявал не от подс. Й., а от сестра му - свид. П.Х.. По отношение на тези конкретни показания на посочените свидетели, с основание окръжният съд е направил констатацията, че те са депозирали от лица, които са близки родственици на подсъдимия, поради което и е лесно обясним стремежът им да представят фактите в максимално изгодна за него светлина, с цел отбягване на наказателна отговорност, включително и ако се наложи, чрез поемане на чужда вина – в частност твърденията на свид. Х., че тя е управлявала автомобила. Правилно първата инстанция е посочила в мотивите си, че твърденията на тези свидетели съдържащи се в показанията им противоречат на оС.лия доказателствена материал, включително и на обясненията на самия подсъдим, поради което съдът обосновано е отказал да ги кредитира с доверие. Несъмнен факт е и това, че самата свид. Х., сестра на подсъдимия, неколкократно променя показанията си, но в крайна сметка /и след като въз основа на проведения по делото следствен експеримент е било установено, че тя не може да управлява автомобил/, тя признава, че в действителност автомобилът е бил управляван от брат й - подсъдимия Й.. Подобно е и положението при свид. Д., който първоначално правдиво е споделил, че действително Й. е бил водачът на автомобила, като тези негови твърдения са отразени в протокола за разпит на свидетел приложен на л. 57 от ДП, но в последствие е променил показанията си, което съдът е обяснил с очевидния стремеж да подпомогне защитната теза на подсъдимия.

В тази връзка с основание е прието, че няма пречка да се кредитират показанията на свнид. Д., депозирани от него при първия му разпит /съдържащи се на л. 57 ДП/, както и показанията на свид. Х., депозирани от нея при последния й разпит, съдържащи се на л. 661 от ДП, доколкото те действително намират опора в оС.лия кредитиран доказателствен материал и подкрепят напълно самопризнанията на подсъдимия.

По отношение на св. А. Й.а съдът е отчел, че доколкото тя живее на съпружески начала с подсъдимия, съвсем логично е нейните показания са силно субективни и пристрастни. Този извод се потвърждава от факта, че при първия й разпит / протокол за разпит на свидетел на л. 51 от ДП/, тя, подобно на другите близки на подсъдимия, се опитва да изгради защитна теза, твърдейки, че шофьор е бил свид. Х., а не подс. Й.. С оглед на направената констатация, че тази теза категорично се опровергава от оС.лите кредитирани по делото доказателствени материали, съдът с основание е преценил и решил, че не следва да се доверява на тези нейни твърдения и не следва да взема предвид тези показания на свидетелката.

В мотивите към присъдата си окръжният съд е обсъдил и твърденията на свид. Й.а, депозирани в съдебно заседание, че Й. е баща на трите й деца, като е преценил и изрично го е посочил, че тези нейни твърдения не следва да се кредитират. Съдът е аргументирал тази своя преценка, че доколкото двамата – подсъдимият и свид. Й.а, не са в брак, а той не е вписан като баща в удостоверенията за раждане, недопустимо е произходът от бащата да се установява със свидетелски твърдения, доколкото по този начин би се заобиколила строго формалната процедура, разписана в чл.64-65 от Семейния кодекс. В тази връзка е добавено и това, че ако действително Й. е баща на децата, то той е разполагал с повече от достатъчно време да ги припознае по предвидения за това ред и при съгласие на майката - да бъде вписан като техен баща, но очевидно не се е възползвал от тази възможност, поради което и няма как съдът да приеме, че той е баща на децата, само на база на заявеното от майка им.

Настоящата инстанция напълно споделя тази преценка, тъй като действително факта на родителството следва да бъде установен именно по реда, по който се предвижда по закон, което не е сторено, а в настоящия случай очевидно твърденията на свид. Й.а, с която подсъдимият съжителства, че последният е баща на трите й деца, са предназначени да получи той облекчаване на положението си – това обстоятелство да бъде преценено като смекчаващо отговорността му. Както ще стане въпрос по-нататък в настоящото решение, с оглед на недоказаността на този факт т.е. че подсъдимият е баща на три деца, съответно не може да се приеме, че е налице и такова смекчаващо отговорността му обстоятелство.

Първата инстанция обосновано е отказала да приеме за достоверно и твърдението на свид. Й.а, че подсъдимият работи в Германия. Това решение на съда е аргументирано с факта, че доказателства в тази насока не са ангажирани, а самият подсъдим при снемане на самоличността му от съдебния състав е заявил, че е безработен, каквито изявления е направил и при двата му разпита в качество на обвиняем в хода на досъдебното производство.

Първоинстанционният съд с основание е кредитирал всички приложени по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, доколкото е счел, че те са изготвени (за доказателствените средства) и приобщени (за писмените и веществените доказателства) по предвидения в НПК ред, не са оспорени от страните и кореспондират с оС.лия доказателствен материал.

Съдът правилно е кредитирал и заключенията на вещите лица по изготвените по делото химическа, технически, ДНК, съдебно медицинска на труп и тройна авто-техническа експертизи, като ги намира за задълбочени и научно обосновани. Тази преценка се споделя и от настоящата инстанция, тъй като наистина заключенията на вещите лица са пълни и ясни, обосновани и непораждащи съмнение по отношение на правилността си. Вещите лица са отговорили в достатъчна степен пълно и мотивирано на поставените въпроси, като против приемането на заключенията не са постъпили и никакви възражения от страните.

Според заключението на вещите лица по назначената тройна автотехническа експертиза, управляваният от подс. Й. автомобил се е движел със скорост 79, 2 км/ч., а към момента на удара с пострадалия, скоростта е била 67 км/ч., като причините за възникване на ПТП са субективни и се дължат на действията на водача на автомобила. Загубата на контрола върху движението на автомобила е причинена от спукването на задна дясна гума след попадането в неравност на пътното платно с висока скорост и неправилна преценка на състоянието на платното за движение, което е вследствие на употребата на значително количество алкохол. Вещите лица сочат също, че за предотвратяване на ПТП е следвало водачът да поддържа равномерна инерция и да държи автомобила в права линия, държейки волана стабилно и плавно да противодейства на опитите на МПС да се отклонява, но за да е могло да стори това, би следвало да го е управлявал със скорост по-малка или равна на максимално разрешената за автомобил в населено място от 50 км/ч.

В мотивите към присъдата са коментирани и заключенията по назначените по делото няколко съдебно-медицински експертизи, като първоинстанционият съд е преценил и посочил, че, без да подценява стойността на оС.лите две експертизи, отдава приоритет на последната - петорна съдебномедицинска експертиза, доколкото тя е най-задълбочена, изчерпателна и научно-обоснована.

Видно от заключението на петорната съдебно-медицинска експертиза, в следствие на удара пострадалият е получил: рана в областта на десен глезен и пръсти на лява ръка, долна параплегия със сетивно ниво на анестезия на ингвинални гънки при липса на дълбока сетивност, луксация на дясна раменна става, счупване на 12-та ребрена дъга в дясно и 9-а в ляво, счупване на ацетабулума в дясно, двустранно счупване на пубисни /срамни/ кости, данни за фисура на ала сакралис в ляво, счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен по горна повърхност с малки костни фрагменти на това ниво, ангажиращи гръбначно мозъчния канал, счупване на трансверзален израстък на 5-ти лумбален прешлен в ляво, изразена миелопатия в сигмента 11-12 гръден прешлен без данни за прекъсване на обвивките на миеолона, плеврални изливи двустранно със застойни промени. Всички тези наранявания са довели до необходимостта от хоспитализация за повече от два месеца, съпроводена с интензивно лечение, но въпреки положените усилия - на 22.02.2023 г. К. починал от остра дихателна и сърдечна недостатъчност, развили се на фона на масивна белодробна тромбемболия. Последните, видно от заключението на вещите лица, са в резултат на настъпили усложнения от получените увреждания - т.е. касае се за непрекъснат причинно-следствен процес стартирал с причиняване на травматичните увреждания и завършил с развИ.е на усложненията, довели до смъртта на К.. При това положение напълно обоснован се явява изводът, че смъртта на пострадалия е в пряка връзка с причинените му от удара с автомобила наранявания, доколкото те се явяват „condicio sine qua non“ за нея.

Очевидно е налице съответствие на гласните доказателствени източници с оС.лата налична по делото доказателствена маса и представените в експертизите становища на вещите лица, при което първостепенният съд правилно е приел, че същите се явяват годна процесуална основа за извеждане на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Обсъждайки приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, въззивният съд се солидаризира с възприетото от първата инстанция досежно валидността им да установят правно значимите факти. Изготвените протоколи за всяко от извършените действия по разследването, част от които придружени с фотоалбуми, видно от съдържанието им, се намират в съответствие както с общите правила на чл.129 и сл. от НПК, така и със специалните изисквания за конкретното процесуално действие, поради което и съдът основателно се е позовал на същите в подкрепа на застъпените изводи по фактите.

Съпоставяйки приетото за установено от фактическа страна и изложено в мотивите към атакувания съдебен акт и фактическите положения съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт, настоящата инстанция направи констатацията, че е налице пълно съвпадение по отношение на приетите за установени и изложени в присъдата и в обвинителния акт факти, с оглед на което намира, че правилно и обосновано първостепенния съд е формирал извода, че фактическата обстановка, такава каквато е възприета от съда се покрива с изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и че същата не се оспорва от страните.

Следователно обоснован се явява извода на първоинстанционния съд, че по делото липсват доказателствени източници, годни да разколебаят или да поставят под съмнение описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически положения, които подсъдимият по реда на чл.371 т.2 от НПК е признал и по отношение на които е изразил съгласие да не се събират доказателства.

В този смисъл присъдата на Бургаския окръжен съд не е необоснована, тъй като приетото за установено от фактическа страна се подкрепя от и кореспондира със събраните в хода на проведеното досъдебно производство доказателства, които са били надлежно обсъдени и преценени, в съответствие с изискванията на процесуалния закон.

Въз основа на така правилно установеното по отношение на фактическата обстановка от страна на окръжния съд, последният е направил и обосновал законосъобразните си правни изводи относно съставомерността на извършеното от подсъдимия С. Д. Й., а именно, че с деянието си той е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343 ал.3 предложение „първо“, алтернатива „първа“, предложение „трето“ и предложение „четвърто“, буква „б“, предложение „първо“ вр.ал.1 буква „в“, предложение „първо“ /редакция ДВ, бр. 95 от 2016 г. / вр.чл.342 ал.1 от НК вр.чл.2 ал.2 от НК вр.чл.58а вр.чл.54 от НК, като на 17.12.2022 г. в с. Дебелт, общ. Средец, обл. Бургас, на ул. „Цвятко Радойнов“ пред дом № 89, при управление на МПС - лек автомобил - „БМВ“ 525 ТДС, с рег. № А.. НХ, нарушил правилата за движение визирани в ЗДВП, а именно: чл.21 ал.1: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: Категория „В“, в населено място 50 км.ч.“, като движейки се с превишена скорост от 79, 2 км/ч., загубил контрол над управлението на автомобила, който напуснал платното за движение и продължил движението по десния тротоар на улицата вследствие, на което допуснал пътнотранспортно произшествие с движещия се по тротоара пешеходец - И. Г. К. от гр. Бургас и по непредпазливост причинил смъртта му, която е в пряка причинно следствена връзка на настъпили усложнения от причинените на пострадалия травматични увреждания изразяващи се в: рана в областта на десен глезен и пръсти на лява ръка, долна параплегия със сетивно ниво на анестезия на ингвинални гънки при липса на дълбока сетивност, луксация на дясна раменна става, счупване на 12-та ребрена дъга в дясно и 9-а в ляво, счупване на ацетабулума в дясно, двустранно счупване на пубисни /срамни/ кости, данни за фисура на ала сакралис в ляво, счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен по горна повърхност с малки костни фрагменти на това ниво, ангажиращи гръбначно мозъчния канал, счупване на трансверзален израстък на 5-ти лумбален прешлен в ляво, изразена миелопатия в сигмента 11-12 гръден прешлен без данни за прекъсване на обвивките на миеолона, плеврални изливи двустранно със застойни промени, като е управлявал моторното превозно средство в пияно състояние - с концентрация на алкохол 1, 85 на хиляда, без да има необходимата правоспособност и е избягал от местопроизшествието.

При така установените факти, адекватно изложени в мотивите към проверяваната присъда, няма съмнение относно това, че на инкриминираната дата и на посоченото място подсъдимият е управлявал МПС.

В тази връзка напълно следва да бъдат споделени доводите на първата инстанция, изложени в мотивите към присъдата, че действията на подсъдимия по привеждане на автомобила в движение и придвижването му в пространството в с. Дебелт по ул. „Цвятко Радойнов“ несъмнено представляват „управление” на МПС по смисъла на закона, като съдът съвсем уместно е отчел и задължителните указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983 г., според които понятието „управление”, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.

Безспорен факт е и това, че лекият автомобил марка „БМВ“ 525 ТДС, с рег. № А.. НХ, който подсъдимият е управлявал, е „моторно превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на ЗДвП, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е нито релсово превозно средство, нито индивидуално електрическо превозно средство.

Законосъобразни и обосновани са и изводите в мотивите към присъдата, че в конкретния случай при управление на МПС-то подсъдимият е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, в следствие, на което се е стигнало и до настъпване на съставомерния резултат.

Това е така, доколкото по силата на нормата на чл.21 ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: Категория „В “ - в населено място 50 км/ч.“. В конкретния случай, видно от заключението на приетата тройна авто-техническа експертиза скоростта на движение на автомобила е била 79, 2 км/ч., т.е. подсъдимият е нарушил забраната на чл. 21 ал.1 от ЗДвП и е превишил максимално разрешената скорост за движение с повече от една втора, а именно с 29, 2 км/ч. Това нарушение несъмнено е в пряка причинно-следствена връзка с последвалите събития, доколкото именно превишената скорост не е позволила на водача да овладее автомобила след като той е попаднал в неравност и едната му гума се е спукала.

Видно от заключението на вещите лица, след спукването на гумата Й. е следвало да поддържа равномерна инерция и да държи автомобила в права линия, държейки волана стабилно и плавно да противодейства на опитите на автомобила да се отклонява на ляво и на дясно. Скоростта е следвало плавно да се намалява, чрез педала на газта, за да се използва спирачното действие на двигателя. Всичко това обаче би било възможно само при скорост на движение по-малка или равна на разрешената от 50 км/ч. В случая подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да извърши технически правилните действия с механизмите на автомобила, доколкото сам е избрал скорост на движение над разрешената, която да не му позволи да овладее автомобила. Превишената скорост на движение е довела до там, че след спукване на гумата водачът е загубил контрол над движението на моторното превозно средство, при което е започнал да извършва колебливи движения наляво и надясно в опит да възстанови контрола, но тъй скоростта е била прекалено голяма - той не е успял да го стори. В резултат от това автомобилът се завъртял наляво, при което, след получило се сложно постъпателно и въртеливо движение, той се насочил към десния тротоар, задната му част преминала през десния бордюр, продължавайки движението си по тротоара с продължаващо въртене и в крайна сметка - ударил със задната си част правомерно движещия се по тротоара пешеходец - К.. Категорично превишената скорост е в пряка-причинно следствена връзка с невъзможността да се овладее автомобила, а от там и с неговото неконтролируемо напускане на платното за движение, навлизане на тротоара и удряне на пешеходеца, поради което и правилна и законосъобразна е преценката, че нарушението на чл.21 ал.1 от ЗДвП е довело до настъпване на ПТП-то. Безспорно принос в генезиса на събитията има и това, че подсъдимият е бил в пияно състояние, което при всички случаи се е отразило крайно негативно на възможността му да действа адекватно и своевременно в настъпилата ситуация. Принос има и фактът, че Й. никога не е преминавал през практико-теоретично обучение за придобИ.е на право да управлява МПС, което да му позволи да придобие и развие необходимите знания и умения за действия в ситуация, като процесната, но водещо при всички случаи се явява именно управлението с превишена скорост.

Напълно законосъобразен и обоснован се явява извода, че категорично не би могло да става дума за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Правилно окръжният съд е посочил изрично в мотивите си, че за такова би могло евентуално да се говори, ако подсъдимият беше изпълнил всички свои задължения по ЗДвП - беше се движил с разрешена и съобразена скорост; беше предприел технически правилни действия с оглед настъпилата ситуация и т.н., но въпреки това беше настъпил вредоносният резултат. В случая това определено не е така, като самият подсъдим, в нарушение на нормата на чл.21 ал.1 от ЗДвП е избрал скорост на движение, превишаваща разрешената такава в рамките на населеното място, която не му е позволила да овладее автомобила, а от там е настъпила и поредицата от събития, довела до удара на пешеходеца, който на свой ред е довел до телесни увреждания, в следствие на които са се развили усложнения, причинили в крайна сметка смъртта на пострадалия К.. С основание първоинстанциянният съд е отбелязал изрично, че в случая нищо не е налагало подсъдимият да избере тази скорост на движение, още повече имайки предвид факта, че като жител на с. Дебелт той при всички положения е бил наясно със състоянието на пътната настилка и е следвало да избере скорост дори по-ниска от разрешената, която обаче да е съобразена с конкретните пътни характеристики. Той не е сторил това, а съзнателно е нарушил правилата за движение по пътищата, което от своя страна е довело до причиняването на смъртта на пешеходеца и следователно се касае за престъпно, а не за случайно деяние, поради което и приложението на чл.15 от НК в случая е изключено.

Съдебната практика /като например решение 88/1985г., III н.о. на ВС/ е последователна и категорична, че за да е налице случайно деяние е необходимо водачът на МПС не по своя вина да е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните последици. Превишената скорост на движение е довела до там, че след спукване на гумата водачът е загубил контрол над движението на моторното превозно средство, при което е започнал да извършва колебливи движения наляво и надясно в опит да възстанови контрола, но тъй скоростта е била прекалено голяма - той не е успял да го стори. В случая подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да извърши технически правилните действия с механизмите на автомобила, доколкото сам е избрал скорост на движение над разрешената, която да не му позволи да овладее автомобила.

Изложените от съда доводи обосновават убедително извода, че не следва да се изключва наказателната отговорност на подсъдимия, тъй като последният не е съобразил предписанията на правно регламентираната дейност, която осъществява при управление на МПС, както и не са налице условия, при които той да е бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредните последици.

С оглед на доказателствата по делото и приетото за установено от фактическа страна, несъмнено е и че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпилия резултат - смъртта на пострадалия К. и удара, нанесен му от автомобила на Й.. Видно от заключението на петорната СМЕ, в следствие на удара пострадалият е получил: рана в областта на десен глезен и пръсти на лява ръка, долна параплегия със сетивно ниво на анестезия на ингвинални гънки при липса на дълбока сетивност, луксация на дясна раменна става, счупване на 12-та ребрена дъга в дясно и 9-а в ляво, счупване на ацетабулума в дясно, двустранно счупване на пубисни /срамни/ кости, данни за фисура на ала сакралис в ляво, счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен по горна повърхност с малки костни фрагменти на това ниво, ангажиращи гръбначно мозъчния канал, счупване на трансверзален израстък на 5-ти лумбален прешлен в ляво, изразена миелопатия в сигмента 11-12 гръден прешлен без данни за прекъсване на обвивките на миеолона, плеврални изливи двустранно със застойни промени. Всички тези наранявания са довели до необходимостта от хоспитализация за повече от два месеца, съпроводена с интензивно лечение, но въпреки положените усилия - на 22.02.2023 г. К. починал от остра дихателна и сърдечна недостатъчност, развили се на фона на масивна белодробна тромбемболия. Последните, видно от заключението на вещите лица, са в резултат на настъпили усложнения от получените увреждания - т.е. касае се за непрекъснат причинно-следствен процес стартирал с причиняване на травматичните увреждания и завършил с развИ.е на усложненията, довели до смъртта на К.. При това положение напълно обоснован се явява изводът, че смъртта на пострадалия е в пряка връзка с причинените му от удара с автомобила наранявания, доколкото те се явяват „condicio sine qua non“ за нея.

Обоснован се явява и извода, че деянието е извършено при наличие на квалифициращото обстоятелство „пияно състояние“. Това е така, доколкото съдебната практика е категорична, че това състояние ще е налице винаги, когато концентрацията на алкохол е над 0, 5 на хиляда, тъй като психофизиологическото състояние на водача е повлияно и той не е пригоден да управлява безопасно моторното превозно средство (ППВС № 1/1983 г.). В конкретния случай концентрацията на алкохол при подсъдимия Й., установена с годно и калибрирано техническо средство, е 1, 85 на хиляда, т.е. много над изискуемата долна граница. Самият подсъдим потвърждава, че през деня и в частност на сватбеното тържество, където е присъствал, е употребил значително количество алкохол, като въпреки че му е била дадена възможност да оспори показанието на техническото средство, чрез даване на кръвна проба - самият той е решил да не се възползва от тази възможност. Поради това законосъобразно е прието за категорично доказано наличието на цитираното количество алкохол в организма на водача, а от там е прието за доказано и наличието на квалифициращото обстоятелство „пияно състояние“.

Законосъобразни и обосновани са констатациите на съда за наличието и на други две квалифициращи обстоятелства, а именно – подсъдимият Й. да е управлявал без да има необходимата правоспособност и да е избягал от местопроизшествието.

Първото от двете обстоятелства категорично се доказва от справката от Сектор „ПП“, от която е видно, че подсъдимият Й. никога не е притежавал правоспособност да управлява МПС, изискуема по силата на чл.150 от ЗДвП.

Що се отнася до бягството от местопроизшествието, същото се установява по несъмнен начин от наличните по делото доказателствени материали респ. от приетите за установени факти по отношение на поведението и действията на подсъдимия, който след настъпване на произшествието се е прибрал с автомобила у дома си, опитвайки да прикрие следите от деянието си, без да остане на място, без да сигнализира контролните органи и без да окаже каквато и да е помощ на пострадалия, което безспорно е поведение дължимо по силата на чл.123 ал.1 т.2 от ЗДвП. С основание окръжният съд е отбелязал, че очевидно напускането на произшествието не е било продиктувано от защита на по-висши ценности, като напр. търсене на медицинска помощ или отдалечаване, за да се избегне агресия към него и пр., а единствено мотивирано от желанието на подсъдимия Й. да се укрие и всячески да затрудни разследването.

Първоинстанционният съд аргументирано е приел и изрично е посочил в мотивите си, че от субективна страна деянието е извършено при по-леко укоримата от двете форми на непредпазливостта по смисъла на чл.11 ал.3 от НК - небрежност (несъзнавана непредпазливост), доколкото подс. Й. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Настоящата инстанция споделя тази преценка, както и изложените доводи, че действително подсъдимият не е предвиждал, че в следствие на движението си с превишена скорост няма да може да овладее автомобила, който управлява при спукване на гумата му, нито че той ще се качи на тротоара, където ще удари пешеходеца, но е бил длъжен да предвиди, че в процеса на движение е напълно възможно да се стигне до спукване на гума (имайки предвид и лошите характеристики на пътя и преминаването с висока скорост през неравност) и е могъл (бил е длъжен) да избере скорост на движение, която да му позволи да овладее автомобила, а от там и да предотврати настъпването на резултата.

В тази връзка са неоснователни както претенцията, така и наведените в нейна подкрепа съображения от повереника на частните обвинители пред въззивната инстанция, че би следвало да се приеме по-тежката квалификация на непредпазливостта, а именно престъпната самонадеяност, доколкото не било възможно човек в пияно състояние, без да има свидетелство за правоуправление на МПС, да се качи на автомобила и да кара с превишена скорост, без да му мине през ума, че може да се случи пътен инцидент вкл. и с фатални последици.

При самонадеяността (съзнаваната непредпазливост) деецът предвижда настъпването на противоправния резултат, но мисли, че ще го предотврати, с други думи той се е надявал, че ще предотврати противоправния резултат. Следователно при самонадеяността е налице надценяване на собствените възможности от страна на дееца.

В настоящия случай, предвид доказателствата по делото и установените фактически положения следва да се приеме, че подсъдимият не е предвиждал, че в следствие на движението си с превишена скорост няма да може да овладее автомобила, който управлява при спукване на гумата му, но е бил длъжен да предвиди, че в процеса на движение е напълно възможно да се стигне до спукване на гума, но същевременно е могъл и е бил е длъжен да избере скорост на движение, която да му позволи да овладее автомобила, а от там и да предотврати настъпването на резултата.

С оглед на всички наведени съображения първостепенният съд обосновано е заключил, че подсъдимият С. Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343 ал.3 предложение „първо“, алтернатива „първа“, предложение „трето“ и предложение „четвърто“, буква „б“, предложение „първо“ вр.ал.1 буква „в“, предложение „първо“ /редакция ДВ, бр. 95 от 2016 г. / вр.чл.342 ал.1 от НК вр.чл.2 ал.2 от НК вр.чл.58а вр.чл.54 от НК, поради което е законосъобразно го е признал за виновен по повдигнатото му обвинение и го е осъдил.

При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът се е съобразил с предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК като вид и размер на санкцията за този вид престъпления, отчел е степента на обществена опасност на дееца и неговото деяние, взел е предвид подбудите, мотивирали подсъдимия да извърши конкретното престъпление, като е преценил и всички оС.ли обстоятелства, влияещи върху размера на отговорността и изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, да се въздейства предупредително върху него и другите членове на обществото, както и да се отнеме възможността подсъдимият да върши други престъпления.

В процеса на диференциране на санкцията, съдът е отчел адекватно и в достатъчна степен тежестта на инкриминираното деяние с оглед на факта, че се касае за престъпление по транспорта, при съобразяване на характеризиращите го съставомерни признаци, проявяващи се в конкретиката на неправомерните действия - време, място, механизъм на осъществяване на деянието, както и квалифициращи обстоятелства.

Правилно първостепенният съд е отчел и посочил в мотивите си, че за престъплението, за което подсъдимият е признат за виновен, законът в настоящата му редакция предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 до 15 години, но същевременно към датата на деянието е била в сила редакцията на санкционната норма, предвиждаща наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 15 години. Това е обосновало извод, че към датата на деянието е действал закон, по-благоприятен за дееца - с по-нисък минимум при еднакъв максимум на наказанието „лишаване от свобода“), поради което и по силата на чл.2 ал.2 от НК съдът законосъобразно е приложил именно по- благоприятния за дееца закон и съответно е индивидуализирал наказанието в границите от 3 до 15 години „лишаване от свобода“.

В този смисъл първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата на чл.2 ал.2 от НК и е признал подсъдимия за виновен и го е осъдил за извършено престъпление по чл.343 ал.3 предложение „първо“, алтернатива „първа“, предложение „трето“ и предложение „четвърто“, буква „б“, предложение „първо“ вр.ал.1 буква „в“, предложение „първо“ /редакция ДВ, бр. 95 от 2016 г./ вр.чл.342 ал.1 от НК вр.чл.2 ал.2 от НК, тъй като доколкото деянието е извършено на 17.12.2022 г. и тогава т.е. към момента на извършване на деянието, е действала предишната редакция на чл.343 ал.3 предл.4 б.“б“ предл.1 от НК, която е предвиждала наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години. С изменението в ДВ, бр.67 от 04.08.2023 г., е увеличено предвиденото наказание за деянието по чл.343 ал.3 предл.4 б.“б“ предл.1 от НК, а именно на лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Доколкото в настоящият казус са последвали различни закони, при които е бил увеличен размера на предвиденото наказание за извършеното престъпление по чл.343 ал.3 предложение „първо“, алтернатива „първа“, предложение „трето“ и предложение „четвърто“, буква „б“, предложение „първо“ вр.ал.1 буква „в“, предложение „първо“, поради което съдът е приложил най-благоприятния за дееца и частност този, който е бил в сила по време на извършване на деянието на 17.12.2022 г., а именно чл.343 ал.3 предложение „първо“, алтернатива „първа“, предложение „трето“ и предложение „четвърто“, буква „б“, предложение „първо“ вр.ал.1 буква „в“, предложение „първо“ от НК в редакцията ДВ, бр.74/2015 г. с предвидено наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Апелативният съд напълно споделя както констатацията, така и наведените в тази връзка съображения в мотивите към присъдата, че степента на обществена опасност на конкретното престъпление е по-висока от обществената опасност, характерна за този вид престъпления по транспорта. Съдът от една страна правилно е съобразил обстоятелството, че престъпленията по транспорта поначало са такива с висока степен на обществена опасност и укоримост, предвид обществените отношения - предмет на защита, които са свързани най-вече с опазване здравето и живота на хората при управление на МПС, както и предвид постоянно нарастващия им брой в страната, както и обществения отзвук респ. чувствителността на обществото към този вид престъпни деяния. Същевременно, с основание е отбелязано, че в случая обществената опасност на деянието е по-висока, тъй като независимо, че тази опасност е законодателно отчетена с предвидените за въпросните престъпления високи наказания в санкционната част на съответните специални разпоредби от Особената част на НК, то предвид настъпилият тежък вредоносен резултат, изразяващ се в смъртта на макар едно лице, което обаче по абсолютно никакъв начин не е допринесло за настъпването на този резултат и предвид наличието на няколко квалифициращи обстоятелства, неговата опасност е завишена.

В принципен план следва да бъдат споделени изложените в мотивите към присъдата съображения относно степента на обществената опасност на този вид престъпни деяния, особено в настоящия момент. Безспорно е, обществената опасност не е константна величина и че тя се променя в хода на развитие на обществените отношения, като е напълно възможно едно деяние в един обществен етап да се оценява като по-малко обществено опасно, от същото това деяние, извършено в друг етап на развитие на обществото. Към настоящия момент деянията, причиняващи телесни увреди и смърт при управление на МПС са с особено висока степен на обществена опасност и предизвикат широк отзвук и нетърпимост сред цялото общество, провокират масови протести и гражданско недоволство и инициират множество законодателни промени и при това положение не е учудващо, че законодателят е отчел тази завишена степен на обществена опасност и е предприел реципрочни мерки, изразяващи се в увеличаване на санкциите за тези деяния.

Права е първата инстанция в констатацията си, че завишените наказания не са самоцел, а наказателноправният отговор на държавата и са ясен израз на отношението на обществото, в конкретния момент от своето развитие, към тях, като от своя страна съдът, воден от принципите на разделение на властите, на върховенство на закона и на законоустановеност на престъплението и наказанието, следва да се съобрази с така определените параметри на наказанието и да го индивидуализира в зададената рамка, по начин, че да може да постигне целите по чл.36 от НК и само в изключителни случаи, когато и най-ниското предвидено наказание е несъразмерно тежко, разполага с възможността да слезе под предвидения минимум.

Напълно обоснован и правилен е извода, че в конкретния случай при индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл.54 ал.1 от НК, тъй като не само не са налице многобройни и/или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на разпоредбата на чл.55 от НК, а напротив -налице са многобройни и тежки по своята същност отегчаващи отговорността обстоятелства.

Правилно окръжният съд е отчел, че в конкретния случай се касае до натрупване на три квалифициращи признака - управление на МПС в пияно състояние, без правоспособност и бягство от местопроизшествието т.е. половината от общо шестте възможни в приложимата редакция на нормата на чл.343 ал.3 от НК, действаща към датата на извършване на деянието – ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл.56 от НК не са смекчаващи респ. отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определянето на съответното престъпление и този смисъл в случая всяко от тези квалифициращи обстоятелства - управление на МПС в пияно състояние, без правоспособност и бягство от местопроизшествието, самостоятелно не може и не следва да се преценява като отегчаващо отговорността на дееца обстоятелство, доколкото то е взето предвид при квалифицирането на деянието като по-тежко - такова по чл.343 ал.3 от НК. От друга страна, обаче, в настоящия случай са налице три такива квалифициращи обстоятелства, които в съвкупност, а и с оглед на факта, че действително са половината от общо шестте възможни в приложимата редакция на нормата на чл.343 ал.3 от НК, действаща към датата на извършване на деянието – ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г., обосновават извод за по-висока степен на обществена опасност на деянието е следва да се преценяват като самостоятелно отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство.

С основание първата инстанция е преценила като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство това, че до инкриминирата дата Й. е бил многократно санкциониран по административен ред за редица нарушения на правилата за движение по пътища, в това число за шофиране без съответната правоспособност и за превишаване на скоростта. Настоящият съд споделя преценката за допуснатите от подсъдимия предходни нарушения на правилата за движение като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като въз основа на тях е направен извод, че той не е изряден и дисциплиниран като водач.

Установено е по несъмнен начин, че първото административно наказание му е наложено през 2013 г., като от тогава т.е. близо 10 години държавата се е опитвала да въздейства поправително и възпитателно върху Й. с налагане на различни по тежест административни наказания, но той по никакъв начин не е проявил желание за коригиране. Обоснован е извода, че очевидно се касае за лице демонстриращо упоритост и пълно незачитане на правилата, което независимо от санкционирането му - категорично е отказало да се съобразява с нормите за движение по пътищата. В този смисъл наистина оказваната държавна принуда по административен ред по никакъв начин не е въздействала на Й. и той не е преосмислил поведението си. Въздействие не му е оказало и обстоятелството, че през 2015 г. той е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК именно за извършено престъпление по транспорта, като дори фактът, че се е стигнало до съдебно производство, не е стреснал Й. и не го е отучил от това да нарушава правилата за движение по пътищата. Следва напълно да бъде споделен извода, че се касае за противоправно поведение, което не може да се приеме за инцидентен случай, а категорично сочи на утвърден модел на поведение и ясно показва, че упражняваната до момента държавна принуда спрямо подсъдимия не е имала никакъв положителен ефект. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че видно от приобщената справка от Сектор „ПП“ - Бургас и РС - Бургас, подсъдимият Й. не е заплатил нито една от наложените му до момента глоби, макар и очевидно да е разполагал с парични средства за покупката на автомобил от свид. Живко А. т.е. липсата на доброволно плащане е показателна за личното отношение на Й. към налаганите му санкции и правовия ред като цяло.

Съдът правилно е отчел в негативен за подсъдимия план и обстоятелството, че той не само е избягал от местопроизшествието, но по никакъв начин не се опитал да окаже помощ на пострадалия. Видно e от кредитираните свидетелски показания, че пострадалият К. е стенел и викал от болка, като виковете му са били чути дори от съседите му, с оглед на което очевидно не издържа тезата, че подсъдимият не е разбрал, че е ударил човек, който очевидно е в тежко състояние и се нуждае от помощ.

В тази връзка следва да бъде споделена констатацията на първата инстанция в мотивите към присъдата, че подс. Й. не само, че не е оказал такава помощ, която е могъл да даде без никаква опасност за себе си, което наистина е самостоятелно престъпление по чл.140 от НК, но и дори не е сигнализирал (лично или чрез други лица) за лежащия безпомощно човек, който се бори за живота си. След инцидента подсъдимият се е заел да събира падналите части на автомобила си и се е съсредоточил около укрИ.ето му, без да личи по какъвто и да е начин да е проявил елементарно съчувствие и да е оказал каквато и да е помощ към тежко пострадалия К., който е оставил да лежи на тротоара или поне да се е поинтересувал от състоянието му.

Правилно като отегчаващо отговорността обстоятелство е преценено и поведението на подсъдимия след бягството му от местопроизшествието. Факт е, че той не само се е опитал да укрие автомобила, но и първоначално е заявил за друго лице, което го е шофирало, дори посредством попълване на декларация по чл.188 от ЗДвП, което както правилно е отбелязал окръжният съд отново носи признаците на самостоятелно престъпление по чл.313 от НК, а впоследствие е променил версията си, като упорито е поддържал, че в действителност шофьор е била сестра му. Съдът с основание изрично е отбелязал, че не отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство липсата на признание от страна на подсъдимия, че той е управлявал автомобила, доколкото никой не е длъжен да съдейства за уличаването си, което безспорно е неразривна част от правото на защита, но правилно е посочил, че упражняването на правото на защита в никакъв случай не дава право на подсъдимия да набеждава други лица в извършване на престъпление, както е направил той, посредством посочването на други водачи на автомобила.

С основание като отегчаващо отговорността на подсъдимия Й. обстоятелство е отчетено и това, че концентрацията на алкохол при него надхвърля над 3 пъти долната граница, приета за квалифициране на деянието, като извършено в „пияно състояние“. Действително съдебната практика е последователна във виждането си, че не е налице нарушение на чл.56 от НК и няма пречка квалифициращите обстоятелства да бъдат ценени при индивидуализирането на наказанието, ако те надхвърлят необходимото за съставомерността на деянието по по-тежката квалификация, както е в случая.

И настоящият съд споделя преценката, че е отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелството, че в автомобила на подсъдимия са се возили и други хора - общо шест човека, сред които и малко дете, което е следвало да бъде допълнително обстоятелство, възпиращо го въобще да управлява автомобил в пияно състояние, или поне мотивиращо го да не кара с превишена скорост, но Й. не се е съобразил с това и реално е изложил на опасност техния живот и здраве, като по чиста случайност инцидентът не е завършил с повече от един пострадал.

Първоинстанционният съд е преценил като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелството, че в конкретния случай няма никаква доза съпричиняване от страна на К., доколкото ударът е настъпил на тротоара от към гърба на пострадалия, по начин, който не му е оставил никакъв шанс да се предпази.

Настоящата инстанция не споделя изцяло тази преценка, тъй като липсата на съпричиняване от страна на пострадалото лице за възникването на произшествието респ. за настъпването на вредоносния резултат в никакъв случай не следва да се преценява като обстоятелство, което отегчава отговорността на подсъдимия и в този смисъл са основателни възраженията на защитата на подсъдимото лице. Това е така, тъй като се касае за обстоятелство, което от една страна е извън волята и поведението на дееца, а от друга страна – не е допринесло за настъпването на резултата. По друг т.е. различен начин стои въпроса, когато е налице съпричиняване на страна пострадалото лице, като в този случай несъмнено това се отчитано като смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство, именно защото поведението на пострадалия е допринесло за настъпването на вредоносния резултат и това несъмнено оказва влияние върху размера на отговорността, което подсъдимият следва да понесе.

Във връзка с горното следва изрично да се отбележи, че изключването на липсата на съпричиняване от страна на пострадалия като отегчаващо отговорността обстоятелство по никакъв начин не се отразява на крайния извод /за който ще стане въпрос по-нататък в настоящото решение/ за значителен превес на отегчаващите спрямо смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и за размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“.

От друга страна, обаче, при формулиране на преценката си за липсата на съпричиняване от страна на пострадалия като обстоятелство отегчаващо отговорността на подсъдимия, окръжният съд е навел и други съображения, аргументиращи извод за завишена степен на обществена опасност, голяма част от които настоящата инстанция споделя и намира, че следва да бъдат взети предвид вкл. и като самостоятелно обстоятелство отегчаващо отговорността на подсъдимия извън липсата на съпричиняване.

Безспорно по делото е установено, че пострадалият се е движил правомерно и по тротоара, както и че доколкото ударът е настъпил именно на тротоара, при това от към гърба на пострадалия и по начин, който не му е оставил никакъв шанс да се предпази.

Действително тротоарът към датата на извършване на деянието – 17.12.2022 г., с оглед на действащата към този момент редакция на нормата на чл.343 ал.3 от НК /ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 08.09.2012 г./ не е бил въведен като квалифициращо обстоятелство за разлика от пешеходната пътека, което обаче с основание е било отчетено от окръжния съд отегчаващо отговорността обстоятелство, поради това, че се касае за място, запазено изцяло за движение на пешеходци, при което причиняване на резултата на това място е със завишена степен на обществена опасност. В тази връзка следва да се има предвид, че с последните изменения в НК - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г., извършването на деянието на тротоар или друга площ, извън границите на платното за движение е въведено като самостоятелно квалифициращо обстоятелство. Последното очевидно не може да бъде прието за такова в настоящия случай предвид факта, че към момента на извършване на деянието то не е било квалифициращо обстоятелство респ. изрично не е фигурирало в нормата на чл.343 ал.3 от НК. Обстоятелството, че законодателят вече е включил извършването на деянието на тротоар или друга площ, извън границите на платното за движение като самостоятелно квалифициращо обстоятелство, обаче, във всички случаи следва да се преценява в подкрепа на изложените в мотивите към присъдата съображения, че този факт завишава степента на обществената опасност на деянието и че влече след себе си необходимост от утежняване на положението на подсъдимата лице.

Правилно първата инстанция е обърнала внимание и на това, че в конкретния случай смъртта на К. не е настъпила веднага, като го е отчела като отегчаващо отговорността обстоятелство. Действително се касае за причиняване на множество тежки наранявания на пострадалия, които безспорно са довели до причиняване на сериозни болки и страдания в един продължителен период от време, а пострадалият повече от два месеца се е борил за живота си и е гаснел пред очите на своите близки до момента на своята кончина.

Настоящият въззивен съд намира, че като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелства да се прецени и скоростта, с която той е управлявал автомобила в населеното място. Несъмнено същата е била превишена т.е. допуснато е нарушение на правилата за движение и в частност на разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП, което обосновава съставомерността на извършеното деяние като такова по чл.343 от НК. Безспорно самият факт на превишението на скоростта не може да бъде преценяван като отегчаващо отговорността обстоятелство, но размерът на това превишение категорично има значение за преценката на обществената опасност на извършеното деяние. В конкретния случай подсъдимият е управлявал автомобила в населено място със скорост от 79, 2 км/ч, несъобразявайки се нито с ограничението за скорост в населени места, въведено от чл.21 ал.1 от ЗДвП - 50 км/ч., нито с недоброто състояние на асфалтовата пътната настилка. Видно е, че превишението е с повече от 50 процента и че на практика подсъдимият се е движил в населеното място със скорост, с която обичайно се движат автомобилите извън населените места, което несъмнено следва да се отчете като обстоятелство, отегчаващо отговорността му. Макар в конкретния случай се касае само до едно нарушение на правилата по ЗДвП, довело до крайния резултат, но това не следва да се отчита в полза на подсъдимия, доколкото се касае за драстично нарушаване на максимално разрешената скорост и то в населено място, при положение, че Й. вече е бил санкциониран нееднократно за същия вид нарушения.

Като единствени смекчаващи отговорността обстоятелства първоинстанционният съд е отчел чистото съдебно минало на подсъдимия, доколкото по силата на нормата на чл.85 от НК настъпилата реабилитация заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, свързани с осъждането, а освобождаването от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК не е „осъждане“ по смисъла на НК, както и факта, че се касае за по-леко укоримата от двете форми на вина.

Правилно съдът се е аргументирал в мотивите си с практиката на ВКС в подобни ситуации, че оценката за степента на обществена опасност на дееца не следва да се прави само с оглед неговото съдебно минало. С основание е цитирано решение № 28/11.01.2024 г. по н.д. № 635/2023 г., I н.о. на ВКС, че същественото за тази преценка е проявлението на личността при конкретното престъпно деяние и именно с оглед на последното е обоснован извод, че установените по делото обстоятелство сочат на съществено завишаване на обществената опасност на подсъдимия и на конкретното деяние, при което чистото съдебно минало на Й. не би могло да има решаващо значение за индивидуализацията на наказанието и не би могло да изключи нито превеса на отегчаващите отговорността обстоятелства, нито значителната тежест на всяко едно от тях.

Настоящият въззивен състав споделя напълно преценката на първата инстанция, че не следва да приема като смекчаващо отговорността обстоятелство направеното пред съда самопризнание. Вярно е, че принципно, съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС - признанието по чл.371 т.2 от НПК би могло да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, но само тогава, когато съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкрИ.е на престъплението и неговия извършител. В конкретния случай несъмнено признанието на подсъдимия Й. не отговаря на тези критерии, доколкото видно от процесуалното развитие на делото той не само не е спомогнал за своевременно разкрИ.е на престъплението, а тъкмо напротив - всячески се е стремил да го саботира, почти до края му, като пред първоинстанционният съд извън направеното признание по чл.371 т.2 от НПК, само декларативно и формално е заявил с едно изречение, че съжалява.

От друга страна, липсата на съдействие, както и липсата на разкаяние и съжаление правилно не е била преценена като отегчаващо отговорността обстоятелство, което окръжният съд изрично е посочил в мотивите към присъдата си.

Първата инстанция с основание не е отчела като смекчаващо обстоятелство и възрастта на дееца, като напълно следва да бъдат споделени доводите на съда в тази насока – че към датата на деянието той е бил на 28 години - възраст, която сочи на достатъчна житейска зрялост и опит, и която му е позволявала в пълнота да осмисли постъпките си и на ръководи действията си, поради което и престъплението не може да се оцени като резултат на младежко увлечение или недооценка на обстоятелствата.

Предвид факта, че не се приема за доказано подсъдимият Й. да е баща на три деца, както претендира защитата му, правилно окръжният съд не е посочил, коментирал и отчел това в положителна за него светлина, доколкото такова обстоятелство не е налице.

С оглед на направените констатации и изложените съображения, няма никакво съмнение, че наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства не са нито многобройни, нито имат изключителен характер и поради това не са годни да го мотивират да направи извод за несъразмерна тежест на предвиденото най-леко наказание, т.е. да се определи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК.

И настоящият съд намира, че определянето на наказание под най- ниския размер т.е. под предвидения в закона минимум в настоящия случай, при наличието и на обстоятелства отегчаващи отговорността на подсъдимия, не би съответствало на степента на обществена опасност, както на конкретното деяние, свързано с допускане на сериозно нарушение на правилата за движение, така и със степента на обществена опасност на този вид деяние по принцип, което налага необходимостта от провеждане на една по-строга наказателна политика.

В тази връзка обосновано и предвид изложените в мотивите към присъдата и коментирани обстоятелства /с направените уточнения, корекции и допълнения/, значими за наказателната отговорност на дееца, за неговото поправяне и превъзпитание, и съобразявайки се с отношението на обществото относно този вид престъпления, както и целите на генералната превенция, съдът обосновано и законосъобразно е преценил, че наказанието на подсъдимия следва да се индивидуализира при условията на чл.54 от НК.

С оглед на това, на подсъдимия С. Д. Й. за извършеното от него деяние по чл.343 ал.3 предложение „първо“, алтернатива „първа“, предложение „трето“ и предложение „четвърто“, буква „б“, предложение „първо“ вр.ал.1 буква „в“, предложение „първо“ /редакция ДВ, бр. 95 от 2016 г./ вр.чл.342 ал.1 от НК вр.чл.2 ал.2 от НК, законосъобразно е било определено наказание при условията на чл.54 от НК.

Съобразно направените констатации по отношение на обстоятелствата, имащи значение за размера на отговорността, обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е преценил и убедително аргументирайки се е решил, че наказанието на подсъдимия Й. следва да се индивидуализира при значителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства - между средния предвиден от законодателя размер на наказанието "лишаване от свобода“ в приложимата редакция, действаща към датата на извършване на деянието, който тогава е бил 9 години и максималния размер, който е бил 15 години.

Настоящият въззивен съд напълно споделя становището на първата инстанция, че средният размер на наказанието принципно би бил подходящ при относителен баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, но доколкото този баланс в случая е драстично нарушен в посока на значителен превес на отегчаващите спрямо смекчаващите обстоятелства, то и наказанието следва да бъде определено над средната граница и в частност между средния и максималния размер. Окръжният съд се е мотивирал и с актуалната съдебна практика, застъпена напр. в решение № 28/11.01.2024 г. по н.д. № 635/2023 г., I н.о. на ВКС, където върховните съдии също са посочили, че индивидуализирането на санкцията за престъпления по чл.343 ал.3 от НК над средния размер, когато са налице множество отегчаващи обстоятелства, е правилен.

Съобразявайки изложени съображения имащи отношение към индивидуализацията на наказанието, първоинстинционният съд законосъобразно и обосновано е определил на подсъдимия С. Й. наказанието в размер на 12 години „лишаване от свобода, което е точно по средата между средния и максималния размер.

Така определеното наказание напълно съответства на направените констатации и формираните изводи за значителен превес за отегчаващите отговорността обстоятелства в този конкретен случай, поради което същото освен законосъобразно е и справедливо т.е. не е завишено по размер.

Съобразно правилата на чл.58а ал.1 от НК, предвид особения ред по който е протекло производството пред първата инстанция, окръжният съд законосъобразно е намалил така определеното наказание с една трета, като по този начин на подсъдимия Й. в крайна сметка е наложено наказание в размер на осем години лишаване от свобода.

Предвид разпоредбата на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС и наложеното наказание в размер на осем години лишаване от свобода, съдът правилно е определил първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното наказание на подсъдимия.

Следва напълно да бъде споделена констатацията, че по този начин т.е. с така определеното спрямо подсъдимия наказание лишаване от свобода като размер и начин на изтърпяване ще се въздейства ефикасно и може обосновано да се очаква положителен резултат на поправяне и превъзпитание на подсъдимия от наказателната репресия.

Обективно преценените личностни ресурси на подсъдимия, потребностите от неговото поправяне и превъзпитание, рисковете от друга негова престъпна проява, ефектът на воденото срещу него наказателно производство и цялостното въздействие на наложените санкционни мерки, според съда удовлетворяват целите на чл.36 от НК и гарантират пълноценно поправяне на дееца.

В съответствие с нормата на чл.59 ал.1 от НК, съдът е приспаднал от така определеното наказание лишаване от свобода, времето през което подсъдимият е бил задържан и е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Настоящата инстанция се солидаризира с преценката на окръжния съд, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне целите по чл.36 ал.1 от НК, като ще способства за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, като същевременно ще му въздейства предупредително и ще му отнеме възможността да върши други престъпления в един сравнително продължителен период от време. Действително с така определеното по вид, размер и начин на изтърпяване наказание биха се постигнали и целите на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Предвид размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“, който надхвърля 3 години очевидно не са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66 ал.1 от НК.

Законосъобразна е преценката на съда относно това дали в конкретния случай следва да се наложи и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да се управлява МПС“. Действително съгласно разпоредбата на чл.343г вр.чл.343 вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК, по принцип т.е. когато признае подсъдимия за виновен, съдът във всички случаи следва да му наложи и наказание „лишаване от право”, но доколкото в коректния случай обаче подсъдимият никога не е притежавал право да управлява МПС, не може и не следва да му се налага това кумулативно предвидено наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Това е така, тъй като никой не може да бъде лишен от упражняването на права, които не притежава – в този смисъл - решение № 561/ 1986 г. III н.о., решение № 244/ 2012 г.на II н.о.на ВКС и др. Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание респ. претенциите и наведените в тяхна подкрепа доводи на защитата на подсъдимия и на самия него за коригиране на размера на наказанието, което е било наложено на подсъдимото лице. Единствено следва да се изрази съгласие с възражението да бъде прието като оттегчаващо вината обстоятелство липсата на каквото и да било съпричиняване от страна на загиналия, като в тази връзка настоящата инстанция вече изложи по-горе своите съображения защо това обстоятелство не може и не следва да бъде ценено в тежест на подсъдимия.

Настоящият съд не споделя изразеното от защитата на подсъдимия несъгласие с преценката на съда, че по делото липсват доказателства за такова признание на вина и за такова отношение на подсъдимия към извършеното, което да бъде възприето като смекчаващо отговорността обстоятелства. И в тази насока въззивната инстанция изложи своите доводи в подкрепа на решението на окръжния съд да приеме, че направеното от подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие признание на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт не би могло да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото то в случая не съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкрИ.е на престъплението и неговия извършител. В конкретния случай несъмнено признанието на подсъдимия Й. не отговаря на тези критерии, тъй като видно от процесуалното развитие на делото той не само не е спомогнал за своевременно разкрИ.е на престъплението, а тъкмо напротив - всячески се е стремил да го саботира, почти до края му, като пред първоинстанционният съд извън направеното признание по чл.371 т.2 от НПК, само декларативно и формално е заявил с едно изречение, че съжалява.

Неоснователно е и възражението, че в случая не е налице превес на оттегчаващите спрямо смекчаващите вината обстоятелства, както е неоснователно и твърдението, че са налице и обстоятелства, които би следвало да бъдат отчетени в полза на подсъдимия - неговата възраст, доколкото той е млад човек и е трудово ангажиран. Изложените в подкрепа на твърдението за трудова ангажираност на подсъдимото лице не се основават на реални и съществуващи по делото доказателствени материали, а почива на хипотези и предположения - че било ноторно, че повечето хора от този етнос работят без трудови договори, че подсъдимият от четири години не е пребивавал на територията на страната и най-вероятно той е бил в чужбина, за да работи и да праща пари за издръжката на децата си и т.н. С оглед на това не може да се приеме за установено по несъмнен начин това твърдяно обстоятелство – трудовата ангажираност на подсъдимия, подари което то не може да бъде преценявано като такова смекчаващо отговорността му.

Настоящият въззивен съд не споделя тезата на защитата на подсъдимия, както и представената в тази връзка интерпретация на обстоятелствата имащи значение за размера на отговорността. С оглед на направените констатации при обсъждането на всяко едно от тези обстоятелства, в никакъв случай не може да се изрази съгласие с твърдението, че е налице надценяване на констатираните и посочени отегчаващи вината обстоятелства, както и чувствително подценяване на обстоятелствата, които облекчават отговорността му. При обсъждането на всяко едно от тези обстоятелства адекватно е отчетена конкретната му роля, принос и значение в процеса на индивидуализацията на наказанието.

Предвид изложените съображения настоящата инстанция стигна до извода, че наложеното наказание лишаване от свобода е определено законосъобразно и е справедливо, като всички констатирани обстоятелства, имащи значение за размера на отговорността са били отчетени адекватно и направените в настоящото решение корекции и уточнения по отношение на част от тези обстоятелства на практика не оказват влияние върху крайната преценка за справедливост на наложеното наказание.

Присъдата на Окръжен съд – Бургас е законосъобразна и в частта, в която съдът се е произнесъл по разноските и по веществените доказателства.

С оглед обстоятелството, че подсъдимият признат за виновен, на основание разпоредбата на чл.189 ал.3 НПК съдът го е осъдил да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР - Бургас направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 6773, 31 лева за изготвени експертизи.

На същото правно основание подсъдимият е осъден да заплати на частните обвинители - Я. К., М. К., Г. К. и Г. К. сторените от тях разноски, доколкото по делото са налице приложени доказателства за заплатена в брой сума от 2250 лева, представляваща разноски за възнаграждение на повереници.

По отношение на веществените доказателства съдът е постановил - 2 бр. пластмасови части от МПС, след влизане на присъдата в сила следва да бъдат унищожени, като вещи без стойност, а - 2 бр. тампони с проби за ДНК; 2 бр. пликове с обтривки - от волан и от скоростен лост на МПС и 2 бр. дискове CD-R - да оС.т приложени по делото в срока на съхранението му в архив, след което да се унищожат по предвидения в ПАС ред.

По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си настоящата инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт, при което не се установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или накърняване на правото на защита на подсъдимия, а и на процесуалните права на всички страни за участие в производството въобще.

Тъй като при извършената цялостна въззивна проверка относно правилността на съдебния акт не се установиха основания налагащи неговата отмяна или изменение, следва същият да бъде потвърден изцяло.

Ръководен от изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, съдът