Решение № 1425 от 13.7.2016 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 322/2016 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл., във връзка с чл. 83, ал. 4 от ДОПК. Образувано е по жалба на С.Г.Н., ЕГН ••••••••••, в качеството на ЕТ“П. Т.-П.-С. Н.“, ЕИК •••• срещу Акт за регистрация по ЗДДС № 260421500020977/28.10.2015г. на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 24/18.01.2016г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ДОДОП) – Пловдив при Централно управление (ЦУ) на НАП. В жалбата и в писмени бележки се излагат подробни съображения, че в случая регистрацията на търговеца трябвало да се извърши по реда на чл.96, ал.1 от ЗДДС, като датата й следва да бъде датата на връчване на акта -28.10.2015г. В жалбата се сочи, че след смъртта на физическото лице, правоприемникът е поел търговското предприятие на едноличния търговец по реда на чл. 60, ал. 2 от ТЗ и това вписване е извършено в Търговския регистър на 05.05.2011г. За периода от 01.06.2011г. до 31.08.2015г. не е възникнало законово основание за регистрация по ЗДДС на фирмата. За периода от 01.10.2014г. до 30.09.2015г. оборотът е надхвърлил сумата от 50 000, 00лв., поради което е подадено в НАП заявление за задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят иска постановяване от съда на решение за отмяна на акта за регистрацията с основание чл.132 от ЗДДС и връщане преписката на ТД на НАП- Пловдив за издаване на акт за регистрация по реда на чл.96, ал.1 от ЗДДС, въз основа на подадено заявление вх. № 263911500025839 от 14.10.2015г. Претендира разноски по делото. Ответникът - Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-Пловдив, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна, актът за регистрация за законосъобразен по мотиви в решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Административен съд-Пловдив след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: По повод подадено в ТД на НАП Пловдив заявление за регистрация по ЗДДС с вх. №263911500025839/14.10.2015г. по реда на чл. 96, ал.1 от ЗДДС е била извършена проверка на С.Г.Н. с ЕГН •••••••••• в качеството й на ЕТ, , П. Т.– П. – С.Н.‘‘ с ЕИК по Булстат ••••. Установено е, че за периода 01.10.2014г. до 30.09.2015г. облагаемият оборот е формиран от постъпили плащания от клиенти в брой, отчетени по касовия апарат в размер на 81 872, 58лв. За същия период едноличният търговец не е издавал фактури за продажба, няма получени авансови плащания, като няма и закупени дълготрайни материални и нематериални активи. В хода на извършената проверка е установено, че ЕТ, , П. Т.– П. – С.Н.‘‘ е вписан в Търговския регистър от Агенция по вписванията на 05.05.2011г. На същата дата е вписано поемане на търговското предприятие на ЕТ, , П. Т. – П.‘‘ с ЕИК по Булстат •••• от наследник –ЕТ, , П. Т.– П. – С.Н.‘‘ с ЕИК по Булстат •••• по реда на чл.60, ал.2 от Търговския закон. ЕТ, , П. Т. – П.‘‘ е бил регистриран по ЗДДС, считано от 01.04.2010г. Лицето П.С.Т. с ЕГН •••••••••• е починало на 12.12.2010г., за което е издаден акт за смърт №1079/13.12.2010г. Проверяващите органи при ТД на НАП Пловдив са установили, че след като С.Г.Н. с ЕГН •••••••••• в качеството й на наследник на П.С.Т. се е съгласила и е поела предприятието на починалия наследодател – ЕТ, , П. Т. – П.‘‘, с ЕИК по Булстат ••••, е следвало да подаде заявление за регистрация по чл.132, ал.1 от ЗДДС в 14-дневен срок от вписване на обстоятелствата по чл.10, ал.1, т.2 от ЗДДС – прехвърляне на предприятие по реда на чл.15 или 60 от Търговския закон, а именно от 05.05.2011г. С оглед на това е прието, че в срок до 19.05.2011г. включително е следвало да бъде подадено в НАП такова заявление. С акта за регистрация по ЗДДС на С.Г.Н. с ЕГН •••••••••• в качеството й на ЕТ, , П. Т.– П. – С.Н.‘‘, ЕИК ••••, е призната правосубектност по закона на основание чл.132, ал.1 във връзка с чл.102, ал.1 от ЗДДС, считано от 05.05.2011г. Акт за регистрация по ЗДДС № 260421500020977/28.10.2015г. е бил обжалван пред директора на дирекция „ОДОП“-Пловдив, който с решението си го е потвърдил изцяло. При така установените факти, съдът обосновава следните правни изводи: Жалбата е в срок и срещу подлежащ на обжалване акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Обжалваният акт за регистрация по ЗДДС е издаден от компетентен орган, който съгласно чл.83, ал.2 от ДОПК и Глава девета от ЗДДС е органът по приходите и той следва да е от компетентната ТД на НАП по аргумент от чл.7, ал.1 и чл.8, ал.1, т.3 от ДОПК. В случая компетентната ТД е Дирекцията по седалището на търговеца, което е в гр.Свиленград, съответно ТД на НАП-Пловдив, ИРМ-Хасково и органът по приходите, издал акта е от тази Дирекция на НАП. Същият е издал акта в писмена форма и мотивиран, след извършена проверка на основанието за регистрация. Не се констатираха съществени нарушения в процедурата по издаването му. Съдът не споделя оплакванията в жалбата, че в случая органът няма валидно правно основание да регистрира дружеството по реда на чл.132, ал.1 от ЗДДС при положение, че волята на едноличният търговец е да се регистрира по реда на чл.96, ал.1 от ЗДДС. Органът по приходите не е обвързан от правното основание на искането за регистрация по ЗДДС – в изпълнение на принципите на ДОПК за законност (чл.2), обективност (чл.3) и служебно начало (чл.5) органите по приходите са длъжни да установят безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорностите на задължените лица в производствата по ДОПК, да основат административните актове на действителните факти от значение за случая, да прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица, длъжни са служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания. В случая органът по приходите е констатирал предпоставки за задължителна регистрация по чл.132, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя и е извършил регистрацията съобразно установеното фактическо положение. Обвързан и ръководен от принципите на законност, обективност и служебно начало органът правилно е приложил към установеното от фактическо положение относимата правна уредба. Доколкото в случая с издаването на акта на основание чл.132, ал.1 от ЗДДС е осъществена хипотеза на регистрация по инициатива на орган по приходите, то без значение е попълването на реквизитите в заявлението, щом относимите факти, обуславящи регистрация по ЗДДС са служебно установени. Съдът анализира дали в случая са налице предпоставките за регистрация по чл.132, ал.1 от ЗДДС. Съгласно чл.132, ал., 1 от ЗДДС задължително се регистрира по този закон лице, което на основание чл. 10, ал. 1, придобие стоки и услуги от регистрирано по ЗДДС лице. В чл.10, ал.1, т.2 от ЗДДС е посочено прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или 60 от Търговския закон. Съгласно разпоредбите на чл. 132, ал. 2 и ал. 3 от закона, регистрацията на придобилия търговец се извършва с подаване на заявление за регистрация в 14-дневен срок от вписване на обстоятелството по чл. 10, ал. 1 в търговския регистър и датата на регистрацията е датата на вписване на обстоятелството по чл. 10 в търговския регистър. По делото се установи, че търговското предприятие на ЕТ“П. Т.-П.“, ЕИК •••• е поето от наследник ЕТ „ П. Т.-П.-С. Н.“, ЕИК •••• по реда на чл.60, ал. 2 от ТЗ. Това обстоятелство е вписано в търговския регистър на дата 05.05.2011г. Това е видно от отбелязаното вписване в търговския регистър под № 20110505130902 и от документите към него, обявени в Търговския регистър, както и от Акт за регистрация по ЗДДС № 260421000007369/01.04.2010г. тоест към датата на поемане на търговското предприятие на едноличния търговец- 05.05.2011г., той е регистрирано по ЗДДС лице. Следователно установява се, че на 05.05.2011г. с вписването в търговския регистър на поемане търговското предприятие на ЕТ“П. Т.-П.“, ЕИК ••••, регистрирано към този момент лице по ЗДДС, от ЕТ „ П. Т.-П.-С. Н.“, ЕИК ••••, последният е придобил на основание чл.10, ал.1, т.2 от ЗДДС стоки и услуги от регистрирано по ЗДДС лице (в случая поемане търговското предприятие следва да бъде отнесено към доставка на услуга по смисъла на чл.8 от ЗДДС и по аргумент от чл.46, ал.1, т.5 от ЗДДС конкретно към доставка на финансови услуги) от регистрирано по ЗДДС лице. Тоест налице са предпоставките за задължителна регистрация по чл.132, ал.1 от ЗДДС за получилият търговското предприятие от регистрирано по ЗДДС лице ЕТ“П. Т.-П.“, ЕИК •••• с дата на регистрацията 05.05.2011г.- датата на вписване на обстоятелство в Търговския регистър. Ето защо актът за регистрация по ЗДДС на жалбоподателя към посочената в него дата на основание чл.132, ал.1 от ЗДДС е законосъобразен. Що се отнася до възражението в жалбата, че за дата на регистрация следва да бъде посочена датата на връчване на акта, предвид служебното вписване в регистъра по ЗДДС ( арг. от чл.83, ал.3 от ДОПК и чл.103 от ЗДДС), то следва да се има предвид, че в случая се касае до специфичен случай на регистрация по ЗДДС, при който за лицето възниква задължение за регистрация, а датата на регистрация е нормативно определена, като тя е датата на вписване на обстоятелството по чл.10 в Търговския регистър. Ето защо при регистрацията в специфичната хипотеза на чл. 132, ал. 1 от ЗДДС връчването на акт за регистрация по ЗДДС не е меродавен момент за датата на регистрация, която е нормативно установена в специалната норма на чл.132, ал.3 от ЗДДС, съдържащи отклонения от общите правила. Последиците на регистрацията във времето в този случай настъпва по силата на самия закон и на определената от него дата, обвързана от това кога е обявено обстоятелството по чл.10, ал.1 от ЗДДС в Търговския регистър. Тази регистрация поражда действие от датата, на която обстоятелството е вписано в Търговския регистър, независимо на кой ден от 14 дневния срок лицето е подало заявлението си и му е издаден акт или пък е подало след това заявлението, съответно по-късно е издаден АР или пък не е изпълнило задължението си и органът служебно го е регистрирал на това основание. В горния смисъл съдът съобрази съдебната практика на ВАС по прилагане на чл.132, ал.1 от ЗДДС, Решение № 7329 от 03.06.2010г. по адм. д. № 784/2010г., І отд. ВАС, Решение № 3652 от 13.03.2012г. по адм. д. № 9196/2011г., VІІІ отд., ВАС. Следва да се споделят напълно аргументите на решаващия орган, че регистрацията по чл. 132, ал. 1 от ЗДДС настъпва по силата на самия закон и търговецът е бил длъжен да подаде заявление за регистрация в 14-дневен срок от вписването на обстоятелството по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДДС в търговския регистър и в случай, че данъчно задълженото лице не изпълни тези законови изисквания органа по приходите и по собствена инициатива (чл. 102 от ЗДДС) може да регистрира лицето, като издаде акт за регистрация по ЗДДС, ако условията за регистрация са налице. Да се приеме, че в случай, че лицето не изпълни задължението си по чл.132, ал2 от ЗДДС да подаде заявление за регистрация, то органът, ако констатира предпоставките на посочената разпоредба за задължителна регистрация, не следва да я извърши по своя инициатива, само защото няма воля на лицето за това, означава да се третират по различен начин данъчните субекти, които изпълняват законоустановените си задължения и данъчните субекти, които не са изпълнили тези си задължения, което противоречи на принципа на законност в данъчните производства – прилагане на законите точно и еднакво спрямо всички лица. По изложените съображения съдът намира оспорения Акт за регистрация за законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и претенцията на ответната администрация, ще следва жалбоподателят да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съобразно разпоредбите на чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран, Административен съд Пловдив, І– во отделение, 18-ти състав,