Решение № 1405 от 8.10.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 152/2024 г.

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

В исковата молба и молби-уточнения от 28.02.2024 г., от 05.04.2024 г. се твърди, през месец октомври 2022 г. ищецът „СанМ. България“ ЕООД е организирал преместване на местожителството на бъдещия служител - шведският гражданин Й.Б.Х. от Швеция до България. Ищецът се обърнал към ответното търговско дружество, което извършва дейност по пренасяне, опаковане, съхраняване и складиране на движими вещи. Със съобщение до електронната поща на ответника, ищецът отправил покана до „Санта Фе България“ ЕООД за изпращане на оферта за преместване на цялото лично имущество на Й.Х. във връзка с промяна на неговото местожителство от Кралство Швеция към Република България, като личните вещи на служителя следвало да се преместят от дома му в Людивка - Кралство Швеция до град Пловдив в Република България. В периода от 27.09.2022г. до 04.10.2022 г. представителите на двете дружества обменили редица съобщения на електронните си пощи. Със същите те уточнили спецификите на договора за транспортиране на личните вещи на Й.Х.. На 04.10.2022г. ответникът изпратил окончателна оферта. Тя била приета от ищецът конклудентно с електронно съобщение от 24.10.2022 година. С посоченото съобщение ответникът указал датите на които следва да се транспортира на имуществото на Й.Х.. С електронно съобщение от 26.10.2022 г. управителят на ответника изпратил отделна оферта за предоставяне на складовите услуги. Сочи се, че на 10.11.2022 г. шведското дружество „Алфа Мувинг“, извършило предварителен оглед на личното имущество на Й.Х., като шведското дружество изготвило инвентарен списък, който съдържал цялото имущество на Й.Х., което следвало да се транспортира във връзка с преместването на неговото местожителство. Опаковането и товареното на имуществото се извършило на 13.12.2022 г., като в изготвения на инвентарен списък присъствали всички лични вещи, описани подробно и заснети фотографски в предварителния инвентарен списък от 10.11.2022 година.

Твърди се, че в периода от 13.12.2022 г., ответникът превозвал личните вещи на Й.Х., като същите, без разпореждане от страна на възложителя по договора, първо били превозени до склад в София, а после до склад в Пловдив, и на 21.01.2023 г. до адрес, посочен от г-н Х.. На 16.01.2023 г. управителят на ответното дружество изпратил детайлна разбивка на цената на предоставените услуги в размер на 31 188 лева (с ДДС). Навежда твърдения, че извършването на окончателната доставка било удостоверено с подписване на приемо-предавателен протокол от 21.01.2023 година. Същият бил подписан от „Корект Преместване“ ООД - подизпълнител на ответника и Й.Х.. Сочи, се, че още в същия документ Й.Х. отбелязал, че много от кутиите са в лошо състояние, някои вещи изглеждат унищожени, както и, че ще добави допълнителни забележки. Навежда се, че при осъществяване на внимателен преглед на своето имущество Х. открил, че няколко вещи с висока стойност липсват, а редица други били увредени до степен на неизползваемост.

С електронно съобщение изпратено на 23.01.2023г. от ищецa до ответника „САНМ. БЪЛГАРИЯ“ ЕООД уведомява превозвача, че Й.Х. е установил увреждане на личното си имущество, както и липсата на вещи на висока стойност.

Липсващите увредените вещи са конкретизирани както следва: Липсващи вещи: 1. Копринен килим ръчна изработка 6 ft x 9 ft по фактура 42456 от 11.08.2015 г. на стойност 7500 лева.; 2. Копринен килим ръчна изработка 8 ft х 10 ft по фактура 42524 от 11.10.2015 на стойност 10500 лева; 3. Сак за голф стикове, заедно с пълен комплект стикове за голф по фактура 635982237680090653/5.07.2016 на стойност 2000 лева.; Увредени били следните вещи: матрак Aireloom INGRID по фактура S002371953, светлосин, с размери „Кингсайз“, т.е. 76x80 инча (193 x 203 см) - негоден за употреба и затова се претендира възстановяване на неговата пазарна стойност възлизаща на 7000 лева. Твърди се, че при превоза е разрушена вътрешната цялост на матрака и вещта не може да се ползва като матрак. Вещта била изхвърлена от г-н Х. и не можел да бъде представен за оглед от вещото лице;

1. два броя единични матраци - светлосини на цвят със стандартни размери - 100x200 см., за които се твърди, че са повредени до степен на неизползваемост. Претендира се заплащане на тяхната пазарна стойност, възлизаща на 3000 лева. Твърди се, че тези вещи били съхранявани по начин, по който били изложени на толкова много влага, че започнал да се развива мухъл, и тъй като вече не можели да се използват като матраци, преди една година те били изхвърлени от г-н Х..;

1. червен тапициран стол, с продуктов код FCH-HY-F01, с модернистичен дизайн „яйце“, тапициран с червена кожа на стойност 3227, 03 лв., определена според доларовата му цена от 1800 щатски долара – стойността на която може да се закупи от онлайн магазини в САЩ. Твърди се, че столът бил третиран по начин, по който тапицерията е била повредена и не може да се използва, преди да бъде поправена по професионален начин. Уточнено е, че столът се намира в с. Войсил. Претендира пълната стойност на стола, ако столът не може да бъде поправен или ако разходите за поправката надвишават стойността на стола. При условията на евентуалност, ако разходите за поправката са по-ниски, моли да се присъди обезщетение в размер на необходимите за поправката разходи, съгласно заключението на вещото лице;

1. статуя (статуетка) на корона с пазарна стойност 900 лв., златист цвят, която се съхранява в гр. Пловдив. Претендира пълната стойност на статуята, ако тя не може да бъде поправена или ако разходите за поправката надвишават стойността й. При условията на евентуалност, ако разходите за поправката са по-ниски, моли да се присъди обезщетение в размер на необходимите за поправката разходи съгласно заключението на вещото лице.

Поддържа се, че в съобщение от 23.01.2023 г. управителят на ответното дружество признал, че вредите се дължали на лоша опаковка на личните вещи на шведа, поставена от подизпълнителите на „Санта Фе България“ ЕООД в Кралство Швеция, но въпреки това признание, управителят на ответника заявил, че представляваното от него дружество не носи отговорност. С ново електронно съобщение от 30.01.2023 г. ищецът още веднъж уведомил ответника за липсващите вещи, като отправил и искане ответното дружество да извърши проверка и да установи къде се намират вещите на г-н Х., които не били доставени в Република България.

Поддържа се, че „Санта Фе България“ ЕООД не открило липсващите вещи и не предложило да обезщети нанесените от некачествено предоставената услуга вреди. В края на месец април 2023 г. ищецът връчил по пощата покана до ответника да заплати обезщетение, като на 29.06.2023 г. и 17.01.2024 г. до електронния адрес на ответното дружество били изпратени допълнителни покани определяне на справедлив размер на обезщетение, но ответникът не приел същите.

Поддържа се, че с електронно съобщение от 22.06.2023 г. ответникът признал нанасянето на посочените по-горе вреди, като предложил обезщетение в общ размер на 780 евро, като в последствие със съобщение от 12.11.2023 г. го намалил до 625 евро съобразно общите условия на ответника. Оспорва се приложимостта на ОУ към договорните отношения между страните – не били представени на ищеца, нито са достъпни на електронния адрес на ответното дружество, както и не са приложени към офертата от 04.10.2022 г., както и няма препращане към същите.

Ищецът претендира ответникът да му заплати стойността на загубените вещи и разходите за поправка на повредените вещи като обезщетение поради неточно изпълнение на задълженията на ответника по договора за превоз на лични вещи на служителя на ищеца.

Поддържа се, че ищецът търпял загуба от неизпълнението на ответника в размер на настъпилото увеличение на пасива на имуществото на ищеца като резултат от възникналото задължение да заплати обезщетение на третото лице Й.Х. за изгубените или унищожени и повредени негови движими вещи. Моли съда да осъди ответника да му заплати сума в размер на 34 227, 03 лева - обезщетение за претърпени вреди от неизпълнението на сключения между страните договор за превоз на вещи при промяна на местожителството по Поръчка РК08Р1069993, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба 22.01.2024 г. до окончателното й изплащане.

В отговора на искова молба от ответното дружество Санта Фе България ЕООД, предявеният иск се оспорва изцяло по основание и размер.

Твърди се, че ответното дружество е изпълнило точно задълженията си по процесния договор. Навежда се, че след натоварване и по време на превоза на вещите от изпращача била направена промяна в датата и мястото на получаване, като с тези нови изисквания ответникът се съобразил напълно, в това число и с искането товарът да бъде оставен на съхранение докато пристигне в България.

Оспорва се твърдението на ищеца, ответника да е увредил процесните вещи.

Твърди се, че вещите, обект на договора, са лични и употребявани преди превоза в продължение на години, т.е амортизирани. Твърди се още, че са доставени на посоченото място в договора в същото състояние, в което са приети. Оспорва се твърдението, че матрак, марка Aireloom INGRID, за който се претендира повреда, е идентичен с описания при превоза матрак, тъй като нямало данни именно превозваният матрак да е от твърдяната марка и с претендираната стойност. Оспорва твърдението, че превозваните общо 3 матрака са увредени от влага. Оспорва, че е пренасяна статуетка, съответно, че по време на превоза е увредена такава. Излага, че претенция за повреда в тази статуетка била въведена за първи път повече от три месеца след предаването на вещите на получателя, като счита, че за такъв недостатък, ищецът е следвало да положи дължимата грижа да уведоми ответника в предвидения по закон и договор срок. Оспорва твърдението, че са налице липсващи вещи (два килима и сак за голф стикове заедно с пълен комплект стикове за голф), тъй като липсва идентификация на килимите, материята от която са направени, производителя им и начина на изработка. Оспорва описанието, извършено от ищеца в справката по чл.366 ГПК, тъй като не били представени описаните от ищеца фактури за червен тапициран стол. Счита, че по отношение на всички описани вещи не се установявала връзка с превозваните такива и липсвали доказателства каква е стойността им.

Оспорва претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение в размер на пълната покупна стойност, тъй като ако обезщетение се дължи, същото следвало да бъде съобразено с реалната стойност на вещите.

Счита, че по отношение на сключения договор за превоз между страните са приложими общите условия на ответното дружество, тъй като всички общи условия уреждащи дейността на дружеството са достъпни на Интернет страницата на дружество, като интернет страницата била посочена във всеки имейл, изпратен от името на ответника, като в нея дружеството обявило на всички свои клиенти условията за извършване на предлаганите от него услуги.

Счита за неоснователно твърдението, че ОУ не се прилагат, понеже са на английски език, тъй като в конкретния случай голяма част от документацията, съставена и изпращана и от двете страни била на английски език, включително оферти, имейли, поръчка РК08Р1069993 и пр.

Сочи се, че съгласно чл.10 от ОУ на ответника, отговорността му за повреди и липси е ограничена до максимум 5 евро на куб. фут.

Твърди че, превозените лични вещи са получени от Й.Х. на 21.01.2023 г. и той следвало в срок до 1 месец от получаването им да уведоми ответника за наличие на повреди, като за повредената статуетка за първи път бил получен имейл на 03.05.2023 г., т.е. повече от два месеца след изтичане на преклузивния срок предвиден в чл.373 ал 5 от ТЗ.

Относно матраците твърди, че уведомяване е направено с имейл от 23 01.2023 г., който съдържа коментар от Й.Х., че има влага в матрак и че е малко одран, без индивидуализация на матрака.

Сочи, че едва с имейла от 03.05.2023 г. била направена претенция за увреждане на повече от един матрак.

Поддържа, че поради пропуска да бъде своевременно уведомен относно повреда на статуетката и матраци, твърдените от ищеца повреди не могат да бъдат вменени във вина на ответното дружество. Позовава се на разпоредбата на чл.373, ал.5 от ТЗ и счита, че не отговаря за повредите на статуетката и матраците, тъй като не бил спазен преклузивния едномесечен срок.

В случая приложим бил чл.7 от ОУ съгласно който претенции за вреди или изгубване на стоки могат да бъдат претендирани в 7-дневен срок от датата на доставка, ако стоките не са застраховани със съдействието на ответника.

На последно място оспорва активната материално правна легитимация на ищецът с аргумента, че вредите са настъпили в патримониума на собственика на вещите - Й.Х., а не на ищцовото дружество.

В допълнителна искова молба от ищцовото дружество се поддържа иска и се оспорват твърденията в отговора на ИМ.

Оспорва се приложимостта на ОУ на договорите на цялата група Санта ФЕ към процесния договор. Поддържа, че в конкретния случай за ищецът не е имало каквото и да било основание да предположи, че за пренасянето на вещите на Й.Х. ще се прилагат общи условия на ответника. Навежда търдения, че в случая нито една от страните не се позовала на собствените си общи условия при сключването на договора, поради което към сключеният договор не следвало да се прилагат общите условия на нито една от страните. Поддържа, че в преклузивния срок по чл. 23, ал. 1 КМЧП ответникът не е заявил по делото отвод за международна компетентност на съдилищата в Англия и Уелс съгласно клаузата за пророгация на компетентност по т.19 (с) от общите условия на групата Санта Фе. Твърди, че по отношение на останалите клаузи на общите условия на ответника е приложима практика на СЕС постановена по дела за пророгация на международна компетентност, съобразно която за да станат приложими, общите условия трябва да са споменати в договора чрез посочване на хипервръзка към интернет сайт, като било в тежест на ответника е да докаже, че в кореспонденцията си с ищеца е посочил такава хипервръзка конкретно към електронния файл с условия. Поддържа още, че при липсата на нормативно изискване за публикуване на общите условия в интернет, каквото съществува за доставчици на регулирани услуги, ищецът не само не е бил длъжен да търси такива общи условия, но и да се запознава с тях. Твърди, че ако ОУ се приемат за приложими, то клаузата на чл.10 от тях е нищожна поради противоречието й с чл. 373, ал. 3 ТЗ, както и с добрите нрави. Поддържа, че тази клауза била опит за предварително освобождаване от отговорност и противоречала на чл.373, ал.3 от ТЗ. Счита, че нееквивалентността на обезщетението в сравнение с претърпените вреди правело престацията за обезщетение практически липсваща, а това противоречи на добрите нрави. При условията на евентуалност прави реплика за противоречие между общите условия на групата Санта Фе и общите условия на групата СанМ., тъй като доводите за презюмирано знание на общите условия били еднакви спрямо двете договарящи страни, а несъвместимите помежду им общи условия се изключвали взаимно.

Поддържа се, че с електронни съобщения от 22.06.2023 г. и от 11.12.2023 г. ответникът признал, че са настъпили вреди върху процесните вещи, вследствие на извършения превоз, като била изразена и готовност за обезщетяването им, макар и в значително занижен размер.

Оспорва се приложението на чл.374, ал.5 от ТЗ, като излага, че на 23.01.2023 г. (два дена след доставка на 21.01.2023 г.), е уведомил с електронно съобщение ответника, че Й.Х. е установил лошо опаковане на част от личното му имущество, предполагащо повреди при превоза, както и конкретни повреди по един матрак и един червен стол и липсата на 2 килима и „някакви уреди за голф“; и на 30.01.2023 г. с електронно съобщение, е потвърдил липсата на двата килима, които били индивидуализирани по материя и размери, както и на трета вещ - сак с голф стикове, също индивидуализиран със съответни данни, като в съобщението било посочено, че същите вещи били включени в инвентаризационния лист, съставен след сключването на договора за превоз и в хода на изпълнение на същия.

На 20.02.2023 г., ищецът изпратил електронно съобщение до ответника с приложени към него снимки на липсващите два килима и пълно описание на липсващия сак за голф стикове, заедно с пълен комплект стикове за голф.

Признава, че няма уведомяване относно овлажнените матраци в срока по чл.373, ал.5 от ТЗ, но се поддържа, че се касае за скрити повреди, които Й.Х. не бил в състояние да открие при прегледа в момента на получаването на матраците, нито пък в продължение на един месец след това. Счита, че предвид естеството на вещите повредата станала явна по-късно и по тази причина ищецът уведомил ответника за нея с електронното съобщение от 03.05.2023 година.

В допълнение поддържа, че провеждането на рекламационно производство по чл. 373, ал. 5 ТЗ се изисква само по отношение на повредите на получените вещи, а не и за изгубените или погинали вещи, каквито били двата килима и комплекта стикове за голф.

Счита, че са налице всички елементи от фактическият състав на договорната отговорност на ответника, поради което възражението за липса на активна материално правна легитимация било неоснователно.

В допълнителен отговор на искова молба ответникът прави изрично възражение за липса на международна компетентност на българския съд, като се позовава на разпоредбата на чл. 19 от ОУ на Санта Фе България ЕООД, според която спорът следва да бъде разгледан от независими медиатор, назначен от Chartered Institute of Arbitration или съдопроизводство в Англия и Уелс.

Поддържа, че по делото има международен елемент, тъй като процесните стоки били опаковани в Швеция и превозени до България, с оглед на което приложими били чл.1, пар.2 от Хагската конвенция от 30.06.2005 г за споразуменията относно избор на съд, респективно чл. 25, параграф 1 от Регламент (ЕС) 1215/2012 г. Счита, че и в двата горепосочени акта изрично се сочело, че е достатъчни споразумението относно избор на съда да е писмено или чрез всяко друго средство за комуникация, което позволява последващо ползване на информацията. В настоящия случай при провеждане на кореспонденция с ищеца ответникът винаги посочвал данни за идентификация и сайт, на който са публикувани Общите му условия /виж приложените по делото имейли/ и следователно от началото на договорните отношения на страните, при предоставянето па оферта и нейното приемане, било видно при какви условия ответникът извършва услугите си. Поддържа твърденията си изложени в отговора на исковата молба, че в случая приложими били ОУ на ответника. Счита, че в случая са неприложими общите условия на ищецът. Оспорва твърдението на ищеца, че кореспонденцията на ответното дружество не сочела хипервръзка. Счита за несъстоятелно твърдението на ищец, че липсвала интернет- страница на ответника на български език, тъй като липсвало изискване търговците да поддържат интернет- страница на български език. На следващо място оспорва твърденията на ищеца, че клаузата на чл.10 от ОУ е нищожна. Същата само ограничавала отговорността на ответното дружество, но не я изключвала, от където следвало че липсва противоречие с чл.373, ал.3 от ТЗ.

Поддържа се, оспорването на твърденията за признание за настъпили, вследствие на предоставената услуга, вреди, тъй като отправеното от ответника електронно съобщение представлявало само и единствено съгласие за извънсъдебно уреждане на бъдещ евентуален спор и то при посочените условия, изцяло съобразени с Общите условия на дружеството.

Навежда се, че дружеството - ищец няколко пъти е поканено да заплати дължимото възнаграждение на ответника във връзка с опаковането, натоварването, превоза и складирането на стоките на Й.Х., но и до настоящия момент плащане от страна на ищеца все още не било направено. Поддържа изложеното в първоначалния отговор твърдение, че няма идентификация на посочените като липсващи килими, нито материята, от която са направени, нито производител, нито начин на изработка, съответно не се установявала връзка с превозваните такива, нямало и доказателства каква е стойността им. Счита, че за единичните матраци, за които ищецът твърди, че са овлажнени по време на превоза, ответникът не следвало да носи отговорност, тъй като това били скрити повреди- „овлажняването“, което ищецът твърди, че настъпило било вреда, която следвало да е видима и установена още при получаване на вещта. Ищецът не направил рекламация по отношение па тези вещи нито при получаването им, нито в едномесечния срок и не можело да се приеме, че е настъпило изобщо увреждане на същите и то по време на превоза и съхранението им.

Посочва, че съгласно ТЗ претенцията е следвало да бъде направена най-късно до изтичането на едномесечен срок след като е получен товарът, а съгласно Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки трябва всички недостатъци, които са явни да се рекламират незабавно, а тези които са скрити да се рекламират в 7 - дневен срок. Поддържа, че разпоредбата на чл.373, ал.5 от ТЗ не предвиждала възможност за продължаване на отговорността на превозвача за скрити повреди, които са предявени извън преклузивния едномесечен срок. Навежда, че в подписаният приемо-предавателен протокол от 21.01.2023 г. било посочено единствено, че има повреди по превозваните вещи, но не и че има липсващи стоки, като подобно твърдение ищецът направил по- късно. С оглед на изложеното оспорва твърденията, че са налице липсващи стоки като невярно. Твърди, че доставката на процесните стоки била извън сключения първоначално договор за превоз и ако били налице липси и повреди то те нямали връзка с предоставените от ответника услуги.

На следващо място счита, че не била налице нееквивалентност на престациите на страните по договора, тъй били превозвани вещи от средно качество, които били амортизирани, поради нормалната им употреба. Поддържа, че за матраците, за които се претендира, че са повредени от мухъл, е било възможно да бъдат почистени. За големия матрак поддържа, че не може да се установи, че е налице влага, а по-скоро било налице само замърсяване с прах. Оспорва натоварването на посочената статуетка, за която се твърди, че е повредена при превоза, както и стойността й. Оспорва и стойността на посочената чанта за голф. Поддържа твърденията си за липса на материално правна легитимация.

Ответникът твърди, че е възложил на третото лице-помагач, да организира престоя, съхраняването на склад в гр. Пловдив и съответно транспортирането на стоката по възлагане от ищцовото дружество, до адреса в с. Войсил. Твърди се, че стоката е била връчена на третото лице-помагач в негов склад на 10.01.2023 г. и съответно е превозена и получена от получателя Й.Х. на 21.01.2023 година.

С определение 2942/31.07.2024 г. като трето лице - помагач на страната на ответника е конституирано дружеството Корект Преместване ООД, ЕИК 175124792.

В представеното становище от 14.10.2024 г. и в съдебно заседание от 05.11.2024 г. поддържа, че няма поето задължение към ищеца, че няма качеството на последващ превозвач, не е действал и като представител на ответника. Поддържа, че е изпълнил договорните си задължения към ответника относно складиране на товара и превоз на същия само за град Пловдив, като е получил и доставил стоките в едно и също увредено състояние на опаковката – мокри кашони. Няма уведомление от ответника Санта Фе България ЕООД за повреди на товара. Сочи се, че третото лице е получило изцяло плащането за услугата. Излага се, че получателят Й.Х. е получил товара от служителите на третото дружество, не поискал отваряне на кашоните и проверката им Оспорва и размера на претендираното обезщетение, като посочва, че размерът на обезщетението при липси следва да се определи въз основа на липсващото теглото на товара.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

От представената писмена кореспонденция (чрез електронни писма) се установява, че в края на септември 2022 г. представител на ищцовото дружество СанМ. България ЕООД изпраща на електронната поща на ответника запитване за условията за преместване на вещи на бъдещ техен служител (Й.Х.) от Швеция до Пловдив, България, в края на ноември или началото на декември 2022 г. (стр. 125).

На 04.10.2022 г. от ответното дружество Санта Фе България ЕООД е изпратена оферта за преместване на вещите (стр. 121). Текстът на офертата е приложен по делото (стр. 16-21 по делото). Тя е адресирана от Санта Фе България ЕООД до СанМ. България ЕООД и е относно преместване на жилищни вещи и мебели в обем 50 куб. по шосе от Лудвик, Швеция до Пловдив, България в периода ноември/декември 2022 година. В предлаганата услуга е включено опаковането на вещите, тяхното етикетиране, товарене и доставяне до адрес в Пловдив. Предложената цена за описаните услуги е в размер на 12 900 евро без ДДС. Предвидено е изготвяне на инвентарен списък на английски език, като всеки артикул и кутия е предвидено да получи отделен номер и име на стая, както и инвентарния списък се предвижда да се подпише от ръководителя на екипа на Санта Фе България ЕООД. Предвидено е превоз около 4-8 дни, като е поет превод до жилището на клиента в Пловдив, България, вкл. разопаковане и разполагане на мебели и премахване на остатъци от опаковките.

Изрично е посочено, че услугите на Данта Фе България ЕООД не включва ДДС, съхранение на склад, защита на пратката, обработка на тежки/обемисти артикули и др. Офертатa е валидна 30 дни след издаването й.

На 24.10.2022 г. ищецът потвърждава на ответника датата 12 декември за товарене (стр. 120). С същото съобщение започва кореспонденция за представяне на допълнителна услуга към преместването – складиране на вещите от ответника, преди доставяне им в Пловдив.

На 26.10.2022 г. ответникът прави предложение за дата на опаковане на 5-7 декември. Изпраща цени за складиране и предлага организиране на предварителен оглед на вещите в Швеция, за да се уточни обема им (стр. 120).

В периода от 24.10.2022 г. до 16.01.2023 г. (стр. 120-112) се провежда кореспонденция относно складирането – дали да е в София или Пловдив и на какви цени може да се извърши. Със съобщение от 28.12.2022 г. ищецът уточнява, че разходите за складиране ще са за сметка на Й. (Х.), а останалото е за тяхна сметка (стр. 118).

На 28.10.2022 г. се водят и разговори за възможност за застраховане на вещите, но конкретна оферта и цена не се изпращани (стр. 117-116).

На 28.12.2022 г. ответникът уведомява ищеца, че в същия ден вещите се разтоварват в склада (в София) (стр. 117).

В съобщение от 16.01.2023 г. (стр. 112) ответникът обобщава цените за услугите: за преместването – 12 900 евро, както и за допълнителното товарене и разтоварване в София – 400 евро, товарене и разтоварване в Пловдив – 200 евро и складиране – 567 евро. Направено е предложение да се извърши намаление с 500 евро.

На 23.01.2023 г. ищецът уведомява ответника за пристигането на пратката в събота (21.01.2023 г.) при Й. (Х.) (стр. 39). Със съобщението прави оплаквания за - влага в доставения матрак, който бил малко одран, - разпран ръб на червен стол, - за липсващи уреди за голф и - липсващи два килима. Посочено е, че още целият багаж не е разопакован. Приложена и снимка на товара, на която се виждат два кашона и предмети, опаковани в смачкани и на места разкъсани хартиени опаковки, от една която се вижда част от матрак (стр. 40/112). Приложена и е снимка на част от матрак (стр. 41 гръб и стр. 111), на която се вижда разкъсване от едното място и неясна издутина отстрани.

На същия ден 23.01.2023 г. А.В. като служител на Санта Фе България ЕООД връща отговор, в които сочи, че опакованото, което вижда не е „добре“. Намира, че „Това е станало при транспортирането от Швеция и се е случило, защото не е опаковано твърде добре.“(стр. 43). Посочена е общата дължима сума – 25 990 лева + 5 198 лева ДДС.

С писмо от 03.05.2023 г. (представено в о.с.з. на 05.11.2024 г. (стр. 251) и прието като доказателство по делото, М.П. като служител на СанМ. България ЕООД отново изпраща съобщение до А.В. като служител на Санта Фе България ЕООД относно проблемите с преноса на товара с получател Й.Х., както следва:

2 килима – липсващи 1бр. чанта за голф с мъжки стикове и приспособления – липсващи 1 бр. голям матрак – с мухъл, влага, изкривени и счупени пружини; 1 бр. червен стол – скъсан 2 бр. матрака – с влага и мухъл 1 бр. статуетка – счупена.

Направено е искане за връщане на парите за съхранение в склад, тъй като Й.Х. е заявил, че не е доволен от услугата.

В рамите на кореспонденцията в периода 01.2023 - 02.2023 са изпратени снимки на липсващите килими (стр. 104 и 106). Те са светли на цвят с тъмни орнаменти по края.

На 22.06.2023 г. А.В. като представител на ответното дружество в електронно писмо до М.П. като представител на ищцовото дружество (стр. 46) сочи, че ответникът е съгласен да намали сумата, дължима за услугата със 780 евро, плюс ДДС, поради некачествено опаковане на част от багажа. Сочи се, че ответникът не може да поеме отговорност за липсващи вещи, тъй като не е ясно къде в кой кашон са е намирали или под кой номер са записани.

На 11.12.2023 г. ответникът изпраща съобщение до ищеца, в което оценява претендираните от ищеца липси и повреди и посочва максималния размер на обезщетението, съгласно приложимите му Общи условия – дo 5 евро на кубичен фут (стр. 47). Добавя, че е в готовност да намали 25% от разходите за съхранение, за да се разреши спорът извънсъдебно.

По делото са представени Общи условия на английски език (стр. 97 и следващи) и превод на български език (стр. 88 и следващите). Ответникът Санта Фе България ЕООД сочи, че тези ОУ се намират на електронния адрес на дружеството santaferelo.com.

В приложените ОУ няма изброяване от което да е видно, че ответното дружество, е част от тази група и спрямо сключените от него договори се прилагат тези условия. Не е посочено и абревиатурата EMEA какво означава. Транскрипция на съкращението е посочено единствено в превода на Oбщите условия като – Европа, Близки изток и Африка, но в текста на документа няма такова уточнение.

Относно натоварването и преместване на вещите от Швеция до България се установява следното:

На 04.11.2022 г. е извършен опис на подлежащите на преместване вещи. Той е съставен от Alfa Moving (Швеция). Документът е съставен на английски език и представен първоначално в исковата молба (стр. 32 и следващите). С молба от 13.11.2024 г. (стр. 264) в указания от съда срок ищецът представя и превод на български език (стр. 302 и следващите). Документът е озаглавен „Преместване Й. Х“. Той съдържа снимки от помещения в жилище. На всяка снимка с цветен маркер в различен цвят са отбелязани вещи. Вещите със съответния цветен маркер са описания в таблица с техния брой и обем.

Сред вещите, описани за преместване са и два големи червени стола, маркирани с лилав маркер (списък стр. 303, снимки 304); три чанти за голф и клубове за голф – червен и оранжев маркер (стр. 303); една статуя – лилав маркер (стр. 303); шест килима – един бежов с червен орнаменти – бежов маркер (стр. 303); един тъмен многоцветен килим – зелен маркер (стр. 304); един многоцветен килим с червено в центъра и бежово по края – червен маркер (стр. 307); един черен килим с орнаменти – зелен маркер (стр. 309), един бежов килим с червени орнаменти – жълт маркер (стр. 309) и още един червен килим с орнаменти – син маркер (стр. 314); два матрака Queen – жълт маркер (стр. 307) и един матрак King – син маркер (стр. 309).

На 13.12.2022 г. е съставен инвентарен списък на пакетираните вещи. Списъкът е изготвен на английски език и е представен първоначално към исковата молба (стр. 32 и следващите). С молба от 13.11.2024 г., ищецът представя и превод на български език (стр. 266 и следващите) и отново копие от оригинала (стр. 275 и следващите). На първата страница (стр. 266) се съдържат данните на ответника „Санта Фе България“ ЕООД и името на Й.Х.. Следват указания за опаковането. На следващите страници се съдържа инвентарен опис от дата 13.12.2022 г. на бланка на фирма „Алфа Мувинг“ (изготвила и предварителния опис от 04.10.2022 г. (стр. 302). Като собственик/изпращач е посочен Й.Х.. Описът съдържа номер на пакетите и съдържание. Общо броят на пакети е 328. Сред описаното като натоварено съдържание на пакети се установява, че има поне пет килима в пакети № 29, 37, 118 (няколко) и 280; стикове – в пакет № 305; чанта за голф – в пакет № 113, голф клубове – в пакет № 256; две статуетки – в пакет № 222 и 231; две корони – в пакети № 288 и 318; седем матрака – в пакети № 115, 134, 228, 259 (матрак ½), 260, 261, 263; два единични стола – в пакети № 5 и 182 и столове в пакети № 308 и 320.

От показанията на свидетелката Т.Г. – съпруга на Й.Х., разпитана в съдебно заседание на 18.02.2025 г. се установява, че тя е присъства на натоварването на вещите в жилището им в Швеция. Свидетелката разпознава, че матраците на снимките на стр. 307 и 309 по делото са дадени за опаковане. По впечатления на свидетелката матраците били добре опаковани, слагала се специална опаковка. Свидетелката присъствала при пристигане на матраците в с. Войсил. На големия матрак цялата опаковка била разкъсана. При доставянето, матраците не били в състоянието в което били при опаковането. Не се опитвали да почистят матраците. Били два малки матрака, които правят една спалня, и един голям матрак. Малките матраци били с мухъл, който не се махнал и ги изхвърлили след известно време. Големият матрак не бил с мухъл, но бил скъсан, и мръсен, имал дупки и нещо повреден по средата.

На големия матрак била повредена опаковката, а на малките матраци не била повредена. Свидетелката и съпругът й застанали със списъка, при пристигане на багажа им, но кашоните били много и не можели да отбелязват всичко. Матраците ги пренесли в Пловдив, а след това ги изхвърлили. Не си спомня дали са посочили в протокола, който съпругът й подписал, че не са доволни от състоянието на матраците. Имало и проблем с един стол – червен – виждало се, че е бил разопакован, отстрани бил скъсан. Заявява, че не е вярно, че вещите били доставени в градината в село Войсил, тъй като били доставени под навес, покрит.

Свидетелят Й.Х., разпитан в съдебно заседание на 18.02.2025 г., потвърждава, че той е подписал инвентарния списък на стр. 275 и следващите по делото. Заявява, че матрака, чиято снимка е на стр. 307 по делото, го е видял, че е повреден, мухласъл. Другият матрак, на стр. 309 по делото бил счупен. Матраците били разтоварени в къща на роднини на съпругата му (свидетелката Г.). Свидетелят се опитал да спи на единия матрак, но бил влажен и мухлясъл. Не можело да се спи на матраците, и след няколко седмици ги изхвърлили. Малките матраци били за спалня, а големият - единичен. Свидетелят заявява, че не е бил през цялото време на товареното в Швеция, тъй като се товарило два дни от осем до пет вечерта. Присъствал почти през цялото време при разтоварването. Но служителите, които докарали вещите бързали, и свидетеля не успял да провери дали всичко е налично. Заявява, че имал договор със СанМ. България да му превозят вещите. От СанМ. са му казали, е вещите му са пристигнали в София, и свидетелят поискал да му ги доставят в Пловдив. Заедно със съпругата си отишли до скала в Пловдив, и не били доволни от условията. Подписал документа при получаване на вещите във Войсил.

Относно пристигането на процесните кашони с вещи в България и разтоварването им, в открито съдебно заседание на 18.02.2025 г по делото е разпитан като свидетел И.Г. – служител на Санта Фе България ЕООД от 2009 година. От показанията му се установява, че той че е участва при разтоварването на вещите в България в склада Санта Фе България ЕООД на ответника в София. При пристигане на кашоните, се отбелязвало по инвентарния списък всичко получено. Свидетелят заявява, че не му е направило впечатление нещо да липсва, както и не си спомня да е имало нарушени опаковки. Вещите останали в склада на Санта Фе България ЕООД седмица, десет дни. После процедурата се повторила при натоварване – отбелязвало се върху инвентарния лист. Свидетелят Г. присъствал и на разтоварването и на натоварването. След това вещите били пренесени до склад на фирма Корект в Пловдив, къде отбили разтоварени. Там кашоните били разтоварени от служители на Корект Преместване ЕООД. Там също се разтоварвали, отмятали по списък и след това стречовани на палети и описвани. След това от Корект преместване издали протокол на свидетеля като представител на Санта Фе България ЕООД. При предаване на вещите, от Корект Преместване описали, че има три кашона с нарушена опаковка. Свидетелят разпознава подписа си на протокола на страница 199 по делото. Разпознава и инвентарния лист, представен в заверено по реда на чл. 183 от ГПК копи на стр. 276- 283 по делото. Заявява, че вероятно на друго копие на този инвентарен лист е направил отбелязванията при получаване на кашоните в склада в София.

Разпитан е и Н.И. – служител на Санта Фе България ЕООД. Заявява, че е присъствал лично при получаването на вещите от Швеция и разтоварването им в склада на Санта Фе България в гр. София. Вещите били опаковани в кашони, били в нормално състояние, директно се пренасяли в склада, без да са изложени на атмосферни влияния. Кашоните имали номера и надписи. След това свидетелят участвал при натоварване на стоките от склада на Санта Фе България ЕООД. Не видял разкъсани кашони. Не знае накъде отпътували вещите.

Относно разтоварването на вещите в склада в Пловдив в открито съдебно заседание на 18.02.2025 г по делото е разпитан като свидетеля А.Ш. – служител на третото лице-помагач „Корект преместване“. На свидетеля е предявен протокола на стр. 199 по делото. Потвърждава, че текстът на протокола е написан от него, като в зала го разчита. От съдържанието на протокола се установява, че са разтоварени 27 палета - 328 „парчета“ в склада на „Атлант 10.01.2023 г.“, като пакети с номера 328, 36 и 259 са с мокра, нарушена опаковка. Пакетите са подадени от Санта Фе България ЕООД и са получени от служителите на Корект консулт ЕООД.

Свидетелят заявява, че пакетите са пристигнали в склада в Пловдив, склада бил на Атлант, където служители на „Корект Преместване“ са ги наредили на палети и стречоват, а когато пристъпили към доставка ги разстречовали, за да стане доставката на един курс. След това свидетелят е участвал в доставянето на пратките до с. Войсил (Пловдив), където са предадени на г-н Х. в присъствието и на неговата съпруга.

Като свидетел е разпитан и Й.Г. – служител на Корект преместване ЕООД като работник. Заявява, че си спомня за случая с вещите на Х., участвал лично в преместването. Преместването било възложено от Санта Фе България ЕООД. Разтоварили кашоните, които получили от Санта Фе България в склад на фирма Атланта в гр. Пловдив, и ги стречовали, след което ги сложили на склад. Три-четири кашона били намокрени и повредени. Не си спомня колко време били складирани в склада на Атлант. После свидетелят Г. лично участвал в предаването на кашоните на господин Х.. Х. не възразил нищо при приемането. Половината багаж бил оставен в къщата, а половината – под навес. Камионите, с които доставили вещите в село Войсил, по спомени на свидетеля били два – един на фирма Корект преместване, а другия на Аталант.

Между свидетелите Х., Г., Г. и Ш. е проведена и очна ставка, с оглед противоречията в показанията им, че при доставяне на кашоните е имало счупен матрак, смачкани кашони, счупен стол. Свидетелят Х. не си спомня да е виждал свидетелите Г. и Ш., а те го разпознават.

Съдът отчита при преценка доказателствената стойност на показанията на разпитаните свидетели приложимостта на хипотезата на чл. 172 от ГПК, доколкото свидетелите Х. и Г. са лицата, чиито лични вещи са предмет на пренасяне по силата на договора между Санта Фе България ЕООД и СанМ. България ЕООД, свидетелите Г. и Ш. са служители на третото лице-помагач Корект преместване ЕООД, а свидетелите Г. и И. – служители на ответното дружество.

Видно от представената кореспонденция между представители на ответника Санта Фе България ЕООД и трето лице-помагач Корект преместване ЕООД от 03.01.2023 г. (стр. 234е и стр. 234ж по делото, приложени към молба на ответника от 04.11.2024 г.) ответното дружество е поискало оферта от третото лице-помагач за услугата складиране на 50 куб. метра вещи и мебели в склад в Пловдив за около 1-2 седмици, и доставка до посочен адрес в гр. Пловдив. На същата дата е дадена оферта от третото лице-помагач.

На 18.01.2023 г. е издадена фактура № 15042 от трето лице на ответника за предоставен склад (за периода 11.01.2023 г. – 11.02.2023 г.) и хамалски услуги - гр. Пловдив на 11.01.2023 година. На 03.04.2023 г. е извършено плащане от ответника на трето лице с посочено основание и фактура 15042 (стр. 202).

Относно пристигането на пратките в с. Войсил, Пловдив, по делото е представен приемо - предавателен протокол от 21.01.2023 г. (стр. 38). От съдържанието му се установява, че е съставен във връзка с транспортирането от склада на „Атланта“ на покъщина, 27 палети кашони и мебели до с. Войсил. Като възложител се е подписал Й.Х., а за изпълнител служител на Корект преместване ООД.

В него е посочено, че се транспортират от склад на Атлант до село Войсил 27 палета кашони и мебели с два камиона Ивеко. Разтоварването е на 1 етаж.

Върху протокола има забележка на английски език, че много от кашоните са в лошо състояние, няколко неща са унищожени и ще бъдат върнати, подписана от Й.Х.. По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза (стр. 378 и следващите) за да оцени стойността на липсващите и повредени вещи, съответно стойността, необходима за поправката им.

Експертизата е изготвена от вещото лице М. Д. А.. Вещото лице сочи, че не му е предоставена за оценка вещ – статуя на корона, голям и малки матраци, комплект за голф, килими. На вещото лице за оглед е представен единствено килим, както и червен кожен стол.

Съдът отчита, че експертизата е обективно изготвена, като цени същата заедно с останалия събран доказателствен материал относно правнорелевантни факти.

За да се определи стойността на вещите – липсващ и повредени ищецът представя документи за покупка (стр. 284 и следващите).

При така събраните и обсъдени доказателства – свидетелски показания, частни документи, вкл. и документи за покупка на копринени килими и голф принадлежности., инвентарни листове, подписани от Й. Х. и представители на превозвача при натоварването в Швеция, после инвентарен лист, подписан от представители на Санта Фе България ЕООД и Корект преместване ЕООД, и приемо - предавателен протокол от 21.01.2023 г., подписан от представител на Корект преместване ЕООД и Й. Х., документи за закупуване на стоки, Съдът приема, че по делото се доказа, че трите матрака – един голям и два малки, са натоварени от Швеция и същите са доставени в с. Войсил. Матраците са част от предварителния опис на вещите от 04.11.2022 г. – два матрака Queen – жълт маркер (стр. 307) и един матрак King – син маркер (стр. 309). В инвентарния опис от 13.12.2022 г. за натоварени пакети също се съдържат такива с матраци, включително единични – седем матрака в пакети № 115, 134, 228, 259 (матрак ½), 260, 261, 263. Единият голям и двата малки матрака са разпознати от свидетелите Х. и Г. непосредствено след доставката им 21.01.2023 година.

Съдът намира, че се доказа, че мухълът по малкия матрак, пренасян в пакет № 259, последният приет в склада в Пловдив мокър, видно от отбелязването се е появил при превоза именно поради мократа опаковка (показанията на свидетеля Ш., и отразеното в протокола от 10.01.2023 г. при предаване на кашоните от Санта Фе България ЕООД на Корект преместване ЕООД. Свидетелят Г., като представител на Санта Фе България ЕООД също потвърждава, че щом е подписал протокола, в който е отразено, че има три кашона с нарушена опаковка, то това е съотвествало на фактите тогава.).

Съдът намира, че не се доказа твърдяното увреждане на втория малък матрак – мухъл, както се твърди, тъй като няма констатации да е транспортиран в мокра опаковка, самият матрак не е представен за оглед.

По отношение на единичния матрак не са представени документи за покупка и вещото лице по съдебно-оценителна експертиза посочва, че пазарната стойност на два единични матрака е 990 лв. или 495 лв. за един матрак.

Съдът намира, че по делото не се доказа от ищеца, чиято е доказателствената тежест че големият матрак е доставен на получателя Й. Х. на 21.01.2023 година „счупен“, тъй като липсва такова отбелязване в приемо-предавателния протокол от 21.01.2023 г., подобни оплаквания не са направени в първоначално разменената кореспонденция между ищеца и ответника, а самият матрак не е представен за оглед.

По твърдения на ищеца матракът е изхвърлен, поради което не може да се изследва има ли по него увреждания, поправими ли са и причинени ли са от превоза.

Съдът приема, че одраният червен стол е един от натоварените единични столовеа от Швеция и доставени в България. Столът е част от предварителия опис на вещи от 04.11.2022 г. – два големи червени стола, маркирани с лилав маркер (списък л. 303, снимки 304). В инвентарния опис от 13.12.2022 г. за натоварено пакети също се съдържат такива с два единични стола – два единични стола – в пакети № 5 и 182. Столът е разпознат от свидетелите Х. и Г. непосредствено след доставката им 21.01.2023 година, включен и още в първото електронно съобщение от 23.01.2023 г. от представител на СанМ. България ЕООД до представителя на Санта Фе България ЕООД като повредена вещ.

От документите за покупка на стола може да се установи съответствие между закупения стол (стр. 292, 293), натоварен в Швеция (стр. 304), доставен с одрасквания, и огледания от вещото лице (стр. 380 гръб).

При така установеното от фактическа страна Съдът намира следното от правна страна:

От разменената между страните кореспонденция се установява, че между страните по делото е сключен договор за превоз на вещи от Швеция до България. Офертата е изпратена от ответника на 04.10.2022 г. и е приета от ищеца със съобщение от 24.10.2022 г. чрез посочване на дата за натоварване. Правоотношението се свързва с повече от една държава – местонатоварването е в Швеция, а мястото на доставка и страните е в България. При това положение на първо място следва се установи, кое е приложимото право към възникналите между страните правоотношения.

С оглед указанията на Съда, по делото се събраха доказателства, че в конкретния случай се касае за сключен договор с цел преместване на цялото домакинство на новоназначен служител на ищцовото дружество от Швеция в България.

Поради това Съдът намира, че разпоредбите на Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) не намират приложение, тъй като в чл. 1, пар. 4, „с“ изрично е посочено, че същата не се прилага при превоза на вещи при промяна на местожителство.

Приложимото право следва да се определи по правилата на Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I).

Съгласно чл. 5 от Регламента при договора за превоз се прилага правото, избрано от страните, а ако няма такова, то се прилага правото на държавата по обичайното местопребиваване на превозвача, при условие, че мястото на предаване или мястото на доставяне, или обичайното местопребиваване на товародателя е в същата държава.

В случая Съдът намира, че между страните няма избор на приложимо право. В представените от ответника Общи условия е посочено, че приложимото право по договори, сключени при действието на тези ОУ е правото на Англия и Уелс (чл. 19 а, стр. 95). Както бе посочено обаче, не се установява, че тези Общо условия са представени или приети от ищеца, че са достъпни на интернет страница на ответното дружество, а не на дружество, с което ответното дружество е свързано и се отнасят до правоотношение между ответника и негови контрагенти, а не контрагенти на Santa Fe Group. В представената оферта от ответника също липсва позоваване на посочените ОУ, за да се приеме, че е налице включване на същите като част от договорната връзка между страните.

При това положение приложимото право следва да се определи въз основа на следващите призвръзки. Място на обичайно местопребиваване на превозвача по смисъла на чл. 19 от Регламента е в България. Мястото на доставяне също е в България, поради което приложимото право е българското материално право.

В настоящия случай е сключен договор за превоз на вещи от една държава в друга по път, поради което приложение следва да намерят разпоредбите на Закона за автомобилните превози.

В случая не се касае за превоз на „багаж“ по смисъла на чл. 377 от ТЗ, доколкото видно от чл. 367 от ТЗ понятието „багаж“ и „товар“ се различават, като по аргументите и от Закона за автомобилния превоз багажът се свързва с вещи, принадлежащ на пътник, който е страна по договора за превоз и се превозват едновременно с него.

По делото се установи, че ответното дружество е дружество, което има в предмета си на дейност „Пренасяне, опаковане, съхраняване и складиране на движими вещи“, като договорите за превоз са абсолютни търговски сделки.

В процесния случай предмет на делото са възникнали договорни отношения между Санта Фе България ЕООД и СанМ. България ЕООД по повод превоза на товара – вещи, собственост на трето лице – Й.Х. във връзка с промяна на местоживеенето му от Швеция в България.

Следователно, касае се за абсолютна търговска сделка, относно която са приложими общите правила на ТЗ относно договора за превоз, доколкото не са налице особени правила съгласно чл. 379 от ТЗ, предвидени в специалния закон - Закон за автомобилните превози (ЗАвтПр).

Правната квалификация на спора е чл. 68, вр чл. 71, ал.1 и чл. 72 от ЗАвтПр вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД.

Независимо от дадената правна квалификация в доклад по делото, свързан с приложението на Конвенцията за международен превоз на стоки, с оглед дадените указания на Съда до ищеца за доказване на характера на товара, предмет на договора за превоз, както и посочените като правнорелевантни факти и фактите, които подлежат на доказване, и точното разпределение на доказателствената тежест, в доклад по делото, правата на страните в процеса не са нарушени.

Съгласно чл. 1 ЗАвтПр законът урежда реда и условията за международни превози на товари, извършвани от български или чуждестранни превозвачи. Съгласно § 14 от ДР на ЗАврПр „Международен превоз“ е всеки превоз на товари или пътници, при който се преМ.ва през държавна граница.

В чл. 49 и следващите от ЗАвтПр са уредени правилата за договора автомобилен превоз на товари.

Договорът за автомобилен превоз на стоки е двустранен, възмезден, консесуален, неформален договор. Страни по него са превозвача и изпращача. Превозвачът се задължава да превози с превозно средство до местоназначението, предаден му от изпращача товар, срещу което изпращачът се задължава да плати възнаграждение.

Възможно е фактическото предаване на това да се извърши от изпращача лично, чрез представител или изобщо да не се извърши от него, като това не го лишава от качеството страна по договора и от задължението да плати възнаграждението.

Съгласно чл. 67 ЗАвтПр превозвачът отговаря за пълната или частичната липса или повреда на товара от момента на приемането му за превоз до получаването му. В чл. 71 ЗАвтПр урежда обемът на отговорността на превозвача при частична и цялостна липса и начина за определяне на размера на обезщетението. В чл. 71, ал. 1 ЗАвтПр е посочено, че обезщетението за цялостна или частична липса не може да бъде повече от 8, 33 разчетни парични единици на килограм липсващо бруто тегло. При частична повреда на товара превозвачът дължи обезщетение, съобразно стойността на обезценяването на товара (чл. 72, ал. 1 ЗАвтПр), което не може да надвишава сумата, дължима при цялостна липса на товара, като други обезщетение не се дължат (чл. 72, ал. 2 ЗАвтПр).

В чл. 73 ЗАвтПр и следващите е уредена възможност, но не задължение, увреденият клиент да предяви рекламация пред автомобилния превозвач. В чл. 75 ЗАвтПр е посочено, че предявяване на рекламация не е пречка за предявяването на иск. Функцията на рекламацията е да спре давността (чл. 77 от закона) предвид краткия срок за предявяване на иска пред съд – една година от доставката – чл. 76 ЗАвтПр.

Доколкото развитието на рекламационно производство по Закона за автомобилните превози не е условие за допустимост на исковото производство по претенции за обезщетение, наведеното възражение от ищеца по чл. 373, ал.5 от ТЗ е неоснователно.

Товарът може да е уговорено да се предаде както на изпращача, така и на посочено от него трето лице, в полза на което е уговорено да се предаде товара. Това трето лице може да изяви воля, че ще се ползва от тази уговорка, като приеме товара, а в случай на недоставянето му – с предявяването на иск. Упражняването на правата на получателя изключва активната материална легитимация на изпращача. Ако получателят не заяви воля, то активно материално легитимиран е само изпращача.

От прието от фактическа страна, от правна страна се установява, че на 24.10.2022 г. е сключен договор за превоз между ищеца – в качеството на изпращач и ответника – в качеството на превозвач. Ответникът се е задължил да превози с автомобил вещи от Швеция до Пловдив, като освен натоварване и доставяне на вещи, преди натоварването им следва да ги опакова и етикетира. Ищецът следва да заплати уговореното възнаграждение от 12 900 евро без ДДС. Уговорено е вещите да се доставят на точен адрес в Пловдив на получателя Й.Х.. Подадена е оферта и за съхраняване на склад в размер на 300 евро без ДДС и товаро - разтоварителни работи – 8 евро на куб. метър без ДДС.

От разменената кореспонденция с електронни писма от 24.10.2022 г. – 27.12.2022 г., се установява, че страните са постигнали и съгласие за предоставяне на допълнителна услуга - съхраняване на склад в България - склад в София на Санта Фе България ЕООД.

От представената кореспонденция не се установява по отношение на превозваните вещи да е сключен договор за застраховка.

В изпълнение на договора между страните на 13.12.2022 г. 328 пакета с вещи, описани в инвентарен списък от същата дата между „Алфа Мивунг“ и Й.Х., са натоварени от Швеция за превоз към България.

На 28.12.2022 г. вещите пристигат в София в склад на ответника Санта Фе България ЕООД (видно от кореспонденцията между страните от същата дата).

Установява се, че след тази дата – с кореспонденцията в периода 28.12.2022 г. – 09.01.2023 г. страните са постигнали съгласие за сключване на допълнителен договор – за пренасяне на доставените вече в гр. София вещи до склад в гр. Пловдив и складиране в склад в гр. Пловдив – товаро - разтоварни работи – 5 евро/куб. метър – 2390 евро, складиране за месец – 400 евро, след което доставка до нов посочен адрес в село Войсил.

Ответникът Санта Фе България ЕООД превозва вещите до склад в Пловдив, където предава на представители на третото лице-помагач Корект Преместване ЕООД 328 пакета, от които три с мокра и нарушена опаковка – пакети под номера № 328, 36 и 259. В пакет № 259 е пакетиран матрак (съгласно инвентарен списък от 13.12.2022 г.).

Ответникът възлага на трето лице-помагач складирането на вещите в склад в Пловдив и превозването им до Пловдив.

С оглед тези установени факти, Съдът намира, че ответното дружество Санта Фе България ЕООД е възложило на Корект преместване ЕООД изпълнение на част от задълженията по договора за превоз с ищеца, а именно – превоза от склада в Пловдив до адреса в село Войсил, където вещите са предадени на получателя Й.Х.. Отделно е възложено и предоставянето на услугата съхраняване в склад за период от две седмици.

Съгласно чл. 374, ал.1 от ТЗ (приложима доколкото няма специални правила в ЗАвтПр) ако превозвачът извърши превоза изцяло или отчасти с участието на други превозвачи, той отговаря за действията им до предаването на товара, като поред ал. 2 отговорността на всички превозвачи е солидарна. Т.е право на изпращача е да избере към кого да адресира претенцията си за обезщетение поради загубен/увреден товар.

Й.Х. не е предявил иск за липсващите или увредени вещи, което обосновава активната активната материалноправна легитимация на ищеца.

С предявяване на исковата молба ищецът – изпращач е избрал към кого да адресира претенцията си от солидарните превозвачи.

По тези съображения, ответникът дължи на ищеца обезщетение за установените липсващи вещи, съответно за повредите по доставени вещи, при доказване на предпоставките за основателност на иска.

Тежестта да докаже точно изпълнението на възложеното – изпълнение на превоз, а именно доставянето на всички опаковани вещи от Швеция до България бе на ответника – превозвач Санта Фе България ЕООД.

На 21.01.2023 г. вещите, обект на договора за превоз са доставени от третото- лице помагач – последващ превозвач Корект Преместване ЕООД в с. Войсил, Пловдив, където са приети от Й.Х. и съпругата му.

Не се установява колко точно пакета са предадени на Й.Х., тъй като в приемо - предавателния протокол от 21.01.2023 г. не са описани отделните доставени кашони, вкл. и като обща бройка, макар, че се установява, че всички кашони като обща бройка – 328, са доставени до склада в гр. Пловдив от Санта Фе България ЕООД.

Ищецът СанМ. България ЕООД твърди, че не са доставени един голям бежов килим с тъмни орнаменти; един среден бежов килим с тъмни орнаменти; чанта за голф със стикове.

За същите се установява, че са включени в описания в предварителния списък за вещи за пренасяне. Пакети с такива вещи са включени и в окончателни инвентарен списък на натоварените пакети – пет килима в пакети № 29, 37, 118 (няколко) и 280; стикове – в пакет № 305; чанта за голф – в пакет № 113, голф клубове – в пакет № 256.

От приложенията и като веществено доказателство снимков материал, се установява, че описаните килими се намират в помещенията, откъдето са натоварени вещите.

Както бе посочено, не се доказа по делото доставянето на описаните пакети като брой на Й.Х. на 21.01.2023 година (описани са само като кубатура и палети, при условие, че от показанията на свидетелите, вкл. и служителите на Корект преместване ЕООД се установява, че кашоните не са пренасяни като палети, а са разстречнати и след това натоварени като отделни кашони за пренасяне от склада в Пловдив до с. Войсил), поради което Съдът намира, че ответникът не доказа точното изпълнение на задължението си да предаде на получателя описаните три вещи (със забележката, че голф – комплекта е съвкупност от вещи) - един голям бежов килим с тъмни орнаменти; един среден бежов килим с тъмни орнаменти; чанта за голф със стикове.

Поради това и тези вещи следва да се приемат за липсващи. Съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗАвтПр превозвачът дължи обезщетение за цялостна или частична липса на товара, което се изчислява според неговата стойност на мястото и по времето, когато е бил приет за превоз, а съгласно ал. 2 стойността на товара се определя по борсовия курс или при липса на такъв - по текущата цена на пазара, или при липса на такава - по обичайната стойност на товарите от същия вид и качество.

В ал. 3 на същия член в предвиден максимум на отговорността на превозвача - обезщетението за липсващи вещи не трябва да превишава 8, 33 разчетни единици на килограм липсващо бруто тегло.

Специалните права на тираж (СПТ) са международна разчетна единица, представляваща „кошница от валути“ на страните, които имат най-голям износ. СПТ са специфична валутна единица, чийто обменен курс се определя от Международния валутен фонд /МВФ/. Стойността на 1 СПТ към 12.12.2022 г. (деня на натоварване – по аргумент от чл. 71, ал.1 от ЗАвтПр, съгласно който стойността на повредения товар се изчислява съобразно мястото и времето, когато е бил приет за превоз товара) е 13.744600 шведски крони, видно интернет страницата на Международния монетарен съюз - https: //www.imf.org/external/np/fin/data/rms_mth.aspx?SelectDate=2022-12- 31&reportType=CVSDR.

Неоснователни са доводите на ищеца, че стойността на липсващите вещи следва да се определи съобразно стойността им на придобиване от собственика на вещите, към момента на придобиването им, който е назад във времето от датата на превоз.

В конкретния случай ответникът като превозвач не твърди и не доказа, че приетите за липсващи стоки имат стойност, която е под определяемата по реда на чл. 71, ал.3 от ЗАвтПр.

По тези съображения и съобразно правомощията на съда по чл. 162 от ГПК, Съдът намира следното относно стойността на трите приети като липсващи вещи:

Теглото на липсващия среден килим с размери 6/9 ft, доколкото липсват данни в приложените документи, определено на основание чл. 162 от ГПК е 10 кг., поради което изчислена съобразно чл. 162 от ГПК стойността на килима съгласно правилото на чл. 71, ал. 3 ЗАвтПр възлиза на 8, 33 разчетни парични единици• 10 кг• 13.7446 шведски крони, т.е възлиза на 1 144, 93 шведски крони. Изчислено в български лева към датата, спрямо която следва да се определи стойността на липсващите вещи, обезщетението за липсващия среден килим с размери 6/9 ft възлиза на 205, 30 лева. Следователно, исковата претенция следва да се уважи до този размер, а за разликата до 7600 лева – да се отхвърли.

Теглото на липсващия голям килим съдът приема, с оглед правилото на чл. 162 от ГПК за 15 кг., с оглед общо достъпната информация в интернет за средно тегло, поради което изчислена съобразно чл. 162 от ГПК стойността му възлиза на 1 717, 39 шведски крони, съобразно правилото на чл. 71, ал. 3 ЗАвтПр. Изчислено в български лева към датата, спрямо която следва да се определи стойността на липсващите вещи, обезщетението възлиза на 307, 95 лева. Следователно, исковата претенция следва да се уважи до този размер, а за разликата до 10 500 лв. – да се отхвърли.

Теглото на липсващия комплект за голф, определено съгласно правилото на чл. 162 от ГПК за 15 кг., с оглед общо достъпната информация в интернет за средно тегло, поради което изчислена съобразно чл. 162 от ГПК стойността му възлиза на 1 717, 39 шведски крони, съобразно правилото на чл. 71, ал. 3 ЗАвтПр. Изчислена в български лева към датата, спрямо която следва да се определи стойността на липсващите вещи обезщетението възлиза на 307, 95 лева. Следователно, исковата претенция следва да се уважи до този размер, а за разликата до 2000 лв. – да се отхвърли.

Относно твърдените за увредени вещи: Относно твърдените повреди на матрак Aireloom Ingrid (голям матрак) – както бе посочено по-горе, Съдът намира, че по делото не се доказа, че посоченият матрак е бил доставен увреден - счупен. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Х. и свидетелката Г., че доставеният голям матрак е бил счупен, тъй като техните показания не се подкрепят от останалия доказателствен материал. Същите са изхвърлили матрака, като по този начин са направили невъзможно оценката на неговото състояние. Наличието на подобни повреди на големия матрак не е посочено и в първоначалните електронни писма, които представител на ищцовото дружество, като поддържащо връзка с получателя е уведомило представителите на превозвача.

Поради това и претенцията за обезщетение във връзка с този матрак в размер на 7000 лева следва да бъде отхвърлена.

Относно два малки/единични матрака. Както бе посочено по-горе, Съдът приема, че единият матрак е бил доставен на получателя повреден – с мухъл и раздран. Макар и този матрак да не е предоставен за оглед и оценка на вещото лице, с оглед предназначението на тази вещ, Съдът намира, че същият е бил доставен в състояние, което го прави невъзможно за обикновена употреба по предназначение.

Поради това и се дължи обезщетение при хипотезата на липса на вещта, вкл. и по аргумент от чл. 72 от ЗАвтПр.

Теглото на единичен матрак, съдът приема с оглед правилото на чл. 162 от ГПК, с оглед общо достъпната информация в интернет за средно тегло, за 8 кг., поради което изчислена съобразно чл. 162 от ГПК стойността му възлиза на 915, 94 шведски крони, съобразно правилото на чл. 71, ал. 3 ЗАвтПр. Изчислена в български лева към датата, спрямо която следва да се определи стойността на липсващите вещи обезщетението възлиза на 164, 23 лева.

В конкретния случай ответникът като превозвач не твърди и не доказа, че този матрак се е обезценил до размера на стойност, която е под определяемата по реда на чл. 71, ал.3 от ЗАвтПр вр чл. 72, ал.2 от ЗАвтПр.

Не се доказа по делото от ищеца, чиято е доказателствената жест, че вторият единичен матрак също е бил доставен на получателя от превозвача (вкл. последващия превозвач) увреден. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Х. и свидетелката Г., че и двата единични матрака са увредени – овлажнени, скъсани и с мухъл, тъй като техните показания не се подкрепят от останалия доказателствен материал. Същите са изхвърлили матраците, като по този начин са направили невъзможно оценката на тяхното състояние. Наличието на подобни повреди и върху двата единични матрака не е посочено и в първоначалните електронни писма, които представител на ищцовото дружество, като поддържащо връзка с получателя е уведомило представителите на превозвача (в ел. писмо от 23.01.2023 г. е посочено, че има влага е единия матрак и е малко одран – т.е изрично е посочено, че се касае за единия матрак).

Поради това и претенцията за сумата над 369, 53 лева до пълния претендиран размер от 3000 лева следва да се отхвърли като недоказана.

Относно червен тапициран стол С оглед приетото за установено по-горе, установява се, че превозеният червен тапициран стол е бил предаден на получателя с увреждания, които са констатирани и от вещото лице.

Съгласно чл. 72 от ЗАвтПр превозвачът дължи обезщетение при частична повреда на товара съобразно стойността на обезценяването му, като обезщетението не може да надвишава сумата, която би се получила при цялостна липса на товара.

По отношение на доставения червен стол с одрасквания, вещото лице А. е посочила, че с оглед състоянието на червения кожен стол при огледа, следва да се отчете коефициент на техническо състояние 45 %, което отразява действителното фактическо състояния на стола, включително и установените повреждания, които вещото лице е посочило, че не правят вещта невъзможна за употреба, но нуждаеща се от ремонт. Доколкото вещото лице е дало оценка на възстановителната стойност на стола като прилага различни коефициенти в съвкупност, вкл. коефициент на остатъчната физическа стойност, коефициент на морално остаряване, с оглед правилото на чл. 72, ал.1 от ЗАвтПр, Съдът намира, че следва да определи само стойността на обезценяването на стола в резултат на повредите, които Съдът прие, че са настъпили в резултат на неточното изпълнение на договорните задължения на ответника като превозвач.

Това означава, че следва да се определи стойността на обезценката, спрямо действителната стойност на стола към момента по чл. 72 вр чл. 71 от ЗАвтПр – момента на предоставяне на стола за превоз. Следва да се отчете както амортизацията, така и коефициента на остатъчната физическа годност към 12.12.2022 г., така и коефициента на морално остаряване (касае се за стол, закупен през 2015 година, който вече не се предлага като стока). Поради това и Съдът намира, че стойността на стола към 12.12.2022 г. възлиза на 650 лева.

На основание чл. 162 от ГПК, Съдът определя процента на увреждане, с оглед събраните данни по делото, вкл. констатациите на вещото лице, извършило оглед на стока, отбелязаните повреди – 15 %.

Поради това и размерът на дължимото обезщетение възлиза на 93 лева.

Следователно исковата претенция следва да се уважи до този размер, а за разликата до 3227, 03 лв. – да се отхвърли.

Относно статуя на корона На експерта не е представена твърдяната за повредена вещ – статуя на корона.

По делото не са представени доказателства, че същата е повредена, поради което съдът намира това обстоятелство за недоказано.

Поради това и претенцията за обезщетение във връзка с твърдяното увреждане на статуята, която се установи, че е част от вещите, предадени на превозвача, не се спори от ищеца, че е доставена на получателя, но и не се представя за оценка, следва да бъде отхвърлена.

Поради частичната основателно на предявения иск, следва да се уважи искането за присъждане на законна лихва върху присъдените суми от 21.01.2024 г. до окончателното им изплащане.

Относно разноските При този изход на делото право на разноски имат и двете страни. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски ищецът съразмерно с уважена част от иска. Той представя списък по чл. 80 ГПК (том 2, стр. 427) и доказва разноски в размер на 5507, 96 лева. Следователно, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 172, 94 лева.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има и ответникът съразмерно с отхвърлената част от иска. Той представя списък по чл. 80 ГПК (том 2, стр. 417) и доказва разноски в размер на 4500 лева. Следователно, на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 4 358, 7 лева.

Водим от горното, и на основание чл. 235 от ГПК, Съдът