Решение № 791 от 19.6.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 884/2023 г.

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър във вр. с чл.274 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба на „О.••••“ ООД, представлявано от адв. С. С. от САК, срещу отказ № 20230424150429-6/27.04.2023 г. Жалбоподателят смята, че проверката за редовността на свикано общо събрание, чиито решения, се иска, надхвърля допустимата проверка в охранителното производство. Оспорва и формирания извод за недоказано уведомяване на съдружниците М.П.П. и „М.К.“ ЕООД при твърдение, че покана е изпратена на посочен от тях електронен адрес, а и на общото събрание се е явил техен представител, който обаче напуснал събранието преди да бъдат поставени на обсъждане въпросите, обуславящи заявеното за вписване обстоятелство. Застъпена е и теза, че тези данни са изводими както от нотариално заверения протокол от общото събрание, така и от подписаната декларация по чл. 13 ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Длъжностното лице е упрекнато за давани нови идентични указания без информация за очакван документ. Преди изтичане на срока с последните указания е постановен и обжалваният отказ. Иска се отказът да бъде отменен, а на Агенция по вписванията да бъдат дадени указания за вписване на заявените обстоятелства. Агенция по вписванията писмено повтаря съображенията, обявени с обжалвания отказ. Претендират се разноски – 150 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По допустимостта на жалбата Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт и в установения едноседмичен срок, което я определя за допустима. Дължимата държавна такса е внесена. По основателността на жалба. Регистърното производство е инициирано от упълномощено от търговеца лице с искане да бъде вписана промяна в начина на управление на „О.••••“ ООД. За да постанови обжалвания отказ длъжностното лице по регистрация приема, че от доказателствата не се установява електронният адрес, на който е изпратена поканата да се използва от съдружниците М.П.П. и „М.К.“ ЕООД, съответно се позовава на липсващи доказателства изпратеното електронно писмо да е получено. Тъй като не е установена и представителната власт на адв. С.З. по отношение на тези съдружници, е формиран извод за невъзможност да се приеме за изпълнено изискването на чл. 139 ал. 1 ТЗ. Възложената на длъжностното лице по вписванията проверка обезпечава обществения интерес от достоверност на нормативно утвърдени обстоятелства, относими към организационния статус на търговец, но подлежащи на огласяване. В тази насока законът очертава и правилата, посредством които длъжностното лице дължи да се извърши възложената му оценка. Според чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице дължи да се увери в съществуването на заявените за вписване обстоятелства. Общественият интерес от достоверност на огласената в регистъра информация ангажира длъжностното лице да изследва предписаните от закона факти и обстоятелства, с проявлението на които законът свързва заявените за вписване обстоятелства (съответствието му със закона). Защитата на обществения интерес изисква длъжностното лице да откаже вписване, ако от представените писмени доказателства не може да се увери, че предписаните от закона условия за възникването им не са били налице. Регистърното производство е охранително по своя характер, поради което и длъжностното лице дължи да зачете произтичащото от документите описание на случилото се. Безспорният му характер обуславя възможност длъжностното лице да се позове включително и на декларирани от заинтересованото лице обстоятелства (чл. 530 вр. чл. 534 ал. 2 ГПК). В случая е поискано вписване на промяна в оповестената организация на управлението. Това обстоятелство предполага взето решение от общото събрание на дружество с ограничена отговорност, обективирано в нарочен протокол в предписана от закона особена форма. Изводът за съответствие на закона ангажира длъжностното лице да се увери, че са съобразени предписаните правила за структуриране на този орган от закона и приравненият му устройствен акт. Ето защо в кръга на правомощията си длъжностното лице проверява редовността на свикване на събранието. С оглед принципа за бързина и процесуална икономия (чл. 2а т. 4 ЗТРРЮЛНЦ) нормата на чл. 22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ задължава длъжностното лице по регистрацията да съдейства на молителя при документалната обосновка на заявлението. Заявените обстоятелства предполагат взето решение от общото събрание на дружество с ограничена отговорност. от приложените към заявлението документи. Нормата на чл. 139 ал. 1 ТЗ изисква поканата да е получена от всеки съдружник, което задължава заявителя да докаже това обстоятелство с писмени доказателства. По аргумент от чл. 10 вр. чл. 8 ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) изпратеното съобщение чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията утвърждава презумпция за получаване, когато изявлението постъпи в посочена от адресата информационна система. Следователно нормата на чл. 10 ЗЕДЕУУ свързва предположението за получено електронно съобщение с конкретен факт, пряко относим към адресата – 1) посочено от или свързано с него място в интернет пространството или 2) изтеглено от адресата съобщение при изпращането му до чужда информационна система. Към заявлението липсват писмени доказателства, че указаният в електронното изявление адрес на пощенска кутия tony@mgu.bg е посочен от съдружниците М.П.П. и „М.К.“ ЕООД. Затова и даденото указание на 25.04.2023 г. е в съответствие с очертаните правила. Съдът обаче приема, че с приложените документи към заявление обр. Ж1 № 20230425173727 и Ж1 № 20230426144504 позволяват извод за изтеглено електронно съобщение от чужда система за адресата „М.К.“ ЕООД. Писмените доказателства сочат и на предприето от името на дружеството действие, свързано с отправената покана за изготвяне и представяне на отчет на дейността. Предвид и установеното, че законният представител на дружеството – лице овластено да приема изявления и от името на дружеството, е ползвала тази електронна поща, настоящият състав приема за достатъчно, за да се приеме документално удостоверена връзка по смисъла на чл. 10 ЗЕДЕУУ, а следователно и да бъде извлечен извод, че покана е получена от дружеството и то на 22.03.2023 г. Липсват обаче писмени доказателства, които да обосноват твърдението за получена покана от М.П.. Документираното изявление на друго лице – в случая съдружникът „Н.И.“ ООД, не е годно да удостовери, че електронният адрес отразява информационна система на М.П.. Такова обстоятелство не е декларирано и при условията на чл. 530 вр. чл. 534 ГПК, поради което доказаният факт, че писмото е доставено на този адрес не поражда фикцията за получаване от М.П.. Липсват каквито и да било данни изпратеното чрез този електронен адрес съобщение да е било изтеглено от достигнало до М.П.. Представената електронна кореспонденция сочат на изпращани писма до М.П. на посочения електронен адрес, но не и че тази информация е била изтеглена от нея. В депозираната по делото декларация по чл. 530 вр. чл. 534 ГПК, изходяща от Н.Д.-К., легитимираща се като единствен представител според последното решение на общото събрание, не се сочи конкретен начин на връчване, за да обоснове наличието на такова. По изложените вече съображения декларираните обстоятелства не позволяват приложението на фикцията за получаване. Това е пречка да се приеме за налична удостоверяване на получаването при условията на чл. 10 ЗЕДЕУУ. Видно и от обявения на страницата дружествен договор общото събрание взема решенията единодушно (чл. 11 ал. 2 от устава). Това обстоятелство само по себе си придава изключително значение на надлежно осъществената процедура по свикването му. Нормата на чл. 139 ал. 1 ГПК изисква всеки съдружник да бъде поканен. Затова изпратената покана, достигнала покана до законния представител на „М.К.“ ЕООД, за която се твърди да е майка на М.П., не обосновава извод, че М.П. е редовно уведомена с електронно съобщение по смисъла на чл. 139 ал. 1 ГПК.. При невъзможността за удостоверяване чрез типични за електронната комуникация средства меродавни се явяват традиционните способи. От декларацията по чл. 530 вр. чл. 534 ГПК, а и в рамките на производството пред длъжностното лице по регистрацията се сочи да е известен физически адрес за съдружника М.П.. От доказателствата по делото не се установява да е изпращана покана на този адрес. На явилия се на общото събрание представителната власт на явил се представител за М.П. не е била зачетена и идентифицираният неин представител не е участвал в работата на общото събрание. При тези обстоятелства съдът споделя достигнатия и от длъжностното лице по регистрацията извод, че нормативно предписаната гаранция за реализация правото на участие на съдружниците в общото събрание не е осигурена. Това е пречка за извод, че заявените за вписване обстоятелства съответстват на закона, което обаче е предпоставка, за да бъдат вписани. По разноските Нормата на чл. 78 ал. 8 ГПК свързва отговорността за юрисконсултско възнаграждение не с осъществено процесуално представителство, а с ангажирана отговорност за разноски на насрещната в производството страна при спор за материално право. Агенция по вписванията няма качеството страна в очертания спор. С оглед нормата на чл. 81 ГПК този извод следва да бъде изрично огласен с диспозитива на съдебния акт. Мотивиран от изложеното съдът